Валентин Петров Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Ако ви е омръзнал покоят, хвърлете се в светските игри. Ако са ви омръзнали тези игри, върнете се към себе си и се наслаждавайте на спокойствието на вътрешното Аз. Ако сте от онези, които са близки до Учителя, правите и едното и другото едновременно. Бог живее в този свят и с векове търпи случващите се конфликти. Ако Бог може да се смири с конфликтите, значи и вие можете. Когато се съгласите да бъдете с конфликта, той изчезва. Хората, които обичат мира не искат да воюват, а онези които воюват не обичат мира. Тези, които искат мир, желаят да избягат от конфликтите. А трябва да бъдеш вътрешно спокоен и да се сражаваш. На това е посветена Бхагавад Гита. Кришна казва на Арджуна да се сражава, но в същото време да остава спокоен. По света един конфликт се решава, но възниква друг. Например ако в Русия се разреши, възниква друг в Босна. Нещо оправяш, възниква друго. Тялото ви се е простудило, после оздравявате, след това ви боли гърба, после се подобрявате, на тялото му става добре, но пък с ума може да се случи проблем. Недоразуменията, а след тях и конфликтите възникват непреднамерено. Да се опитваш да разрешиш недоразуменията не е в твоя власт. Не обръщайте внимание на конфликтите и живейте пълноценен живот. 4 юли 1995 г., Торонто, Канада Шри Шри Рави Шанкар Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Благодаря Максим, това което си написал дойде при мен в точния момент Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 Доброто и злото не се налагат на човека, но той е абсолютно свободен да избере едното или другото от тях – от него зависи. Понеже хората не вярват в свободата на човека, затова понякога те кипват, гневят се. Човек не мисли, затова се гневи. Гневът се появява преди човек да мисли. Гневът е чувство, което се заражда под лъжичката на човека. Гневът се заражда и в областта, която е зад ушите на човека. Щом се засегне този център в него, той веднага избухва, кипва и после, като се размисли, като му мине, казва: „Не трябваше да постъпвам по този начин.“ Обаче, ако човек може да разедини мисълта от гнева и я изпрати в предната част на челото или в горната част на главата, дето е моралният, Божественият свят на човека, той ще започне да мисли и ще се почувствува свободен. И тогава, колкото и да го обиждат, той ще погледне на нещата с усмивка и ще каже: „Няма нищо, тези хора не разбират, какво правят.“ Здравото учение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 14, 2007 Доклад Share Добавено Декември 14, 2007 Вальо! Понеже хората не вярват в свободата на човека, затова понякога те кипват, гневят се. Човек не мисли, затова се гневи. Гневът се появява преди човек да мисли.Много точно описание на механизма, по който човекът сам си създава проблемите! Ето и "лекарството" за вече създадения проблем: ако човек може да разедини мисълта от гнева и я изпрати в предната част на челото или в горната част на главата, дето е моралният, Божественият свят на човека, той ще започне да мисли и ще се почувствува свободен. И тогава, колкото и да го обиждат, той ще погледне на нещата с усмивка и ще каже: „Няма нищо, тези хора не разбират, какво правят.“ А може би най-доброто лечение за заболяването "склонност към генериране на проблеми" е универсалното - профилактиката! Ако всяка сутрин и вечер проверяваме дали мисълта ни е в горната част на главата - в Божествения свят - вероятността да я съединим с гнева ще намалее значително.... Може би това е здравословното влияние на молитвата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tsetsi Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Да, в края на краищата си права. Уви. Решавам си проблемите като не ги атакувам фронтално. Но и ти трябва да се съгласиш че ние самите си създаваме проблемите и сами си ги отстраняваме. Ние сме единствените отговорни лица за нашата настояща реалност. Та, това да се оттеглиш от проблемите си означава един вид да ги решиш и да изчезнат магически Цеци Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Да, в края на краищата си права. Уви. Решавам си проблемите като не ги атакувам фронтално. Но и ти трябва да се съгласиш че ние самите си създаваме проблемите и сами си ги отстраняваме. Ние сме единствените отговорни лица за нашата настояща реалност. Та, това да се оттеглиш от проблемите си означава един вид да ги решиш и да изчезнат магически Цеци Струва ми се много важно това, на което обръщаш внимание- 1. Ние сами си създаваме проблемите и сами си ги отстраняваме. 2. Сериозен начин за борба с проблемите е да не ги създаваме. 3. Сериозна стъпка към това е да не се борим по общоприетите начини за борене. Защото този вид борбеност е хранителната среда за нашите проблеми. За съжаление не всеки вид оттегляне е начин за тази благотворна неутрализация. Дано избраният от теб начин да е благотворен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 (edited) Сталин го беше казал "Има човек има проблем ,няма човек няма проблем"в друг смисъл е употребено ,но може да се използва и в тази тема. Ние сме хора и Имаме проблеми,ако не си ги създаваме ние ,то се грижат да ни ги създават,за да ни затрудняват,за да ни раздвижат мозъците,за да мислим ,да растем и да вървим напред. Има проблеми в които има болка,има и тъга има много емоции . Има трудноразрешими проблеми ,има и такива по лесни .Има такива които разбираме след дълги периоди от време. Как ги решаваме ?-трудно.Винаги е трудно ,защото това са задачки ,а за да се реши една задача трябва да се понапъне човек. Аз съм имала много проблеми ,постоянно ,много често по независещи от мен причини,все пак живеем с хора проблема не е задължително да си го създаде човек сам.И в момента има дълбок личен проблем.Ами мисля разсъждавам отивам доста в дълбочина,боли ме трудно ми е ,тъжно ми е ,но вървя,уча се ,израствам.Все пак аз съм Човек ,а когато има човек -има проблем. Решаването на проблема става с постепенното вникване в неговата дълбочина и откриването на първопричината ,това изисква доста задълбочен анализ както на ситуацията ,така и на хората участващи в нея,за да има адекватен и подходящ изход.Всяко останало поведение е заблуда. Редактирано Януари 3, 2008 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 4, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 Сталин го беше казал "Има човек има проблем ,няма човек няма проблем"в друг смисъл е употребено ,но може да се използва и в тази тема. Ние сме хора и Имаме проблеми,ако не си ги създаваме ние ,то се грижат да ни ги създават,за да ни затрудняват,за да ни раздвижат мозъците,за да мислим ,да растем и да вървим напред. Има проблеми в които има болка,има и тъга има много емоции . Има трудноразрешими проблеми ,има и такива по лесни .Има такива които разбираме след дълги периоди от време. Как ги решаваме ?-трудно.Винаги е трудно ,защото това са задачки ,а за да се реши една задача трябва да се понапъне човек. Аз съм имала много проблеми ,постоянно ,много често по независещи от мен причини,все пак живеем с хора проблема не е задължително да си го създаде човек сам.И в момента има дълбок личен проблем.Ами мисля разсъждавам отивам доста в дълбочина,боли ме трудно ми е ,тъжно ми е ,но вървя,уча се ,израствам.Все пак аз съм Човек ,а когато има човек -има проблем. Решаването на проблема става с постепенното вникване в неговата дълбочина и откриването на първопричината ,това изисква доста задълбочен анализ както на ситуацията ,така и на хората участващи в нея,за да има адекватен и подходящ изход.Всяко останало поведение е заблуда. Диди, недей така - "щом има човек, има проблем". Излиза, че Сталин е прав. Ако, както казваш проблема друг ти го прави и щом се съгласяваш с първата част на твърдението му, отговорът на проблема ти е във втората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tsetsi Добавено Януари 5, 2008 Доклад Share Добавено Януари 5, 2008 Това ми напомня на Боб Марли: "No Woman No Cry" Същата идея. обич, Цеци Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 5, 2008 Доклад Share Добавено Януари 5, 2008 Сталин го беше казал "Има човек има проблем ,няма човек няма проблем"в друг смисъл е употребено ,но може да се използва и в тази тема. Ние сме хора и Имаме проблеми,ако не си ги създаваме ние ,то се грижат да ни ги създават,за да ни затрудняват,за да ни раздвижат мозъците,за да мислим ,да растем и да вървим напред. Има проблеми в които има болка,има и тъга има много емоции . Има трудноразрешими проблеми ,има и такива по лесни .Има такива които разбираме след дълги периоди от време. Как ги решаваме ?-трудно.Винаги е трудно ,защото това са задачки ,а за да се реши една задача трябва да се понапъне човек. Аз съм имала много проблеми ,постоянно ,много често по независещи от мен причини,все пак живеем с хора проблема не е задължително да си го създаде човек сам.И в момента има дълбок личен проблем.Ами мисля разсъждавам отивам доста в дълбочина,боли ме трудно ми е ,тъжно ми е ,но вървя,уча се ,израствам.Все пак аз съм Човек ,а когато има човек -има проблем. Решаването на проблема става с постепенното вникване в неговата дълбочина и откриването на първопричината ,това изисква доста задълбочен анализ както на ситуацията ,така и на хората участващи в нея,за да има адекватен и подходящ изход.Всяко останало поведение е заблуда. :thumbsup2: Диди! Бих допълнила още малко - след като намерим първопричината и изхода, проблемът се превръща в безценен урок! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 20, 2008 Доклад Share Добавено Май 20, 2008 (edited) Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие!” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого. Затова му кажи: „Прости, не исках!” Затова трябва да си прощавате. Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране. Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”Простотата http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry66838 Мися, че образът на Вятъра и листата е много подходящ не само за човешките отношения, а и за това, което в един момент на живота си наричаме с думата проблем. Проблемите възникват в резултат на вятъра - външните движения, които не зависят от нас. Т.е. няма смисъл да търсим вината за възникването на някакъв проблем нито в себе си, още по-малко в другите. Вината или по-скоро заслугата е на Вятъра на Живота. Как решаваме проблемите? Мисля, че самото осъзнаване на смисъла им, вече е отключило вратата към намиране на решението. Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле.Простотата Смятате ли, че въздържането на мислите и желанията винаги води до решаване на проблема? Понякога точно скриването им, натикването им дълбоко в себе си го задълбочава и затваря пътя към решаването им. Кога и кое въздържане е път към решението на възникнал проблем? Имате ли примери за това от живота си. Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго.Простотата Това раздвоение със сигурност генерира проблемите ни. Как се справяте с раздвоението? Редактирано Май 20, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 20, 2008 Доклад Share Добавено Май 20, 2008 Как решаваме проблемите? По два начина: 1. има проблем и трябва да се реши, защото е неотложно. Решавам го, като изоставям всичко друго. 2. има проблем, но не е спешен...и нямам точна идея как да го реша 2.а. тогава го отлагам колкото може по-дълго. Понякога става така, дори често става така, че проблемът отпада от само себе си и няма нужда да се решава. В тези случаи си мисля: "по-добре стана, че не реших проблема, когато възникна" 2.б. решавам проблема когато му дойде времето, т.е. когато възникне подходящото решение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Май 24, 2008 Доклад Share Добавено Май 24, 2008 (edited) Донка :Смятате ли, че въздържането на мислите и желанията винаги води до решаване на проблема? Понякога точно скриването им, натикването им дълбоко в себе си го задълбочава и затваря пътя към решаването им. Кога и кое въздържане е път към решението на възникнал проблем? Имате ли примери за това от живота си. Донка :Това раздвоение със сигурност генерира проблемите ни. Как се справяте с раздвоението? Ето моят пример от живота,за който съм споделяла с някои от вас:Работя в Норвегия,като музикант.Далеч от дома,дъщеря ми,от близки и обичани хора,от любими неща за ядене,от онази природа,която ме зарежда с енергия...Работата ми е нещо,което дълго време ми е носело удовлетворение,но времената се менят,а ние хората също - с възрастта,с натрупания опит...Започвам да се замислям все повече за пропуснатите години,когато дъщеря ми израства,за майка ми,която винаги ми е била морална опора и подкрепа и която сега сякаш има повече нужда да съм близо до нея,за желанието ми да се занимавам с Паневритмия,да се срещам с хора,които ми създават усещане за равновесие,баланс,хармония,каквито са много от вас,да се върна към работата си на библиотекар,а защо не и като учител...Сърцето ми "крещи",че "иска"да се завърне там,в родните земи,а умът ми постоянно го спира - да,от страх,че в един момент ще се окажа пред финансов проблем...А може би и пред социален - усещам се "нито риба,нито рак"... Това раздвоение ме води постоянно до задънени улици,още повече че до последния път,в който бях раздвоена,изборът ми винаги беше в полза на "сърцето".Давам си сметка как всичко,за което съм мечтала и искала с цялото си сърце в определения момент,се е сбъдвало.Такава е била Божията воля,а може би Божията воля е била да се науча да "внимавам какво мечтая,за да не ми се случва"!? Измъчва ме осъзнаването,че този път трябва да изчаквам,да проявя търпение,докато дойде подходящият момент за предприемането на крачката,която ще ме отведе към необходимата ми промяна...Надявам се,че съм на правилен път,като предприемам тази позиция на изчакване,но често се двоумя дали това не е "избягването" или "отлагането" на проблем,който не търпи повече да се отлага!? Сещам се за изказване на един мой познат - човек трябва да стигне дъното,за да се "оттласне"към повърхността,иначе дълго ще се люшка между онези слоеве на житейския океан,които ще го държат в постоянно неудовлетворение... Редактирано Май 24, 2008 от Моника13 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.