Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Безразличието


Аделаида

Recommended Posts

"Все ми е тая", кактото и да става, каквото и да правя, каквото и да правиш, каквото и да се случва "Все ми е тая"...

"Нещо ми има.. Не съм за този свят, не съм за тук, не съм за Вас.. Чуждо ми е, неуютно и некомфортно. Трябва да се махна. По-скоро. Да се отърва!

Смразяващо безразличие! Убива ме. "

http://missfix.hit.bg/bezrazlichie.html

Кое е онова у нас което поражда безразличие?

Отчаянието ли или това, че вече ни е писнало! Чудя се колко ли трябва да му е писнало ня някого, че да е безразличен.

„Винаги се отнасям много дружелюбно с тези, които са ми безразлични.“ — Оскар Уайлд

„Равнодушието е паралич на душата, преждевременна смърт.“ („Равнодушие — это паралич души, преждевременная смерть.“) — Антон Чехов

„Не бъдете равнодушни, защото равнодушието е смъртоносно за човешката душа.“ — Максим Горки

„Понякога е достатъчно да не се примириш с високомерието и самонадеяността, за да ги унищожиш; понякога трябва да не ги забележиш, за да станат безвредни.“ — Шамфор

„Посредственият човек винаги се приспособява към господстващото мнение и мода; той счита съвременното състояние на нещата за единственото възможно и към всичко се отнася пасивно.“ — Георг Кристоф Лихтенберг

„Дълбокото равнодушие, с което хората се отнасят към добродетелта, ми се струва по-възмутително от порока.“ — Никола Себастиан Шамфор

До скоро си обичал, а сега си безразличен.

Вчера се радваше на слънцето, на живота, на птиците, а сега си безразличен.

Живеца беше винаги у теб, а сега изчезна.

Кое е онова, което ни кара да сме безразлични кам близките, към събитията, към живота-депресията, или начина на приемане и мислене? :3d_130:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 36
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

В някои от мислите, които цитира, беше казано доста точно: "смърт за душата". Безразличието е липса на любов, а тя е всичко. Безразличието е липса на вяра, липса на воля и на цел. Безразличието винаги изразява вътрешно състояние на депресия и отчаяние, на несъпротивление. Безразличието не може да се нарече безпомощност, защото чувството за безпомощност предполага желание за промяна. Аз лично не мога да си представя нещо по-лошо от безразличието, а излизането от това състояние, обикновенно е свързано с много изгубено време и болка.

Линк към коментар
Share on other sites

Има праг, след който нещо се счупва в теб и ставаш...спокоен, празен, хладен...безразличен /и към другите, и към себе си/.

След като изживеешбезмислената абсурдност на всичко, включително и на вярата си. :sleeping:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз лично не мога да си представя нещо по-лошо от безразличието, а излизането от това състояние, обикновенно е свързано с много изгубено време и болка.

:3d_097:

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир

Безразличието е липса на любов,

:thumbsup: :thumbsup:

Свикнали сме да си представяме безразличието като бездействие. Всъщност напоследък осъзнавам,че те нямат нищо общо.

Има бездействие, пропито с любов и търпение и свобода и смирение.

Има без-различие с меч в ръка, сразяващо враговете на своята горделива истина.

Има без-различие, лекуващо другите от своите собствени болести.

Има без-различие всевиждащо демони около себе си.

Безразличието има много лица.

Линк към коментар
Share on other sites

Я, всеки от писалите до тук е дал по едно чудесно парченце от мозайката и се е получила много пълна картина! :)

Да, има праг, който като прекрачиш, сякаш си счупен, ставаш спокоен, хладен, безразличен, но това спокойствие също не е много спокойно, а е само смразяващо, ужасяващо.. Това спокойствие може да дойде от ... каменното сърце на Михел Холандеца! (според Вилхелм Хауф и според мен! ) Или от едно покрусено сърце... Този резултат, си мисля, е просто симтом на Безлюбие. Обаче не знам доколко пораженията са обратими. По- често не са. Освен ако не се намеси Стъкленото човече! :)

Наистина, отделеността от Любовта е тази, която довежда човешкото същество до такова състояние. Но не липсата на обикновената човешка любов, която като всичко останало тук се ражда, развива и ... умира...

А бездействието не е безразличие, разбира се! Бездействието (ву- вей, според Лао Дзъ) е състоянието на Мъдреца, в което не се вижда действие, но нещата стават и то- както трябва!

Но пък ако не премине човек през една покруса пред преходността, обречеността и безсмислието на "хубавините" на света на преходността, как ще се сети, че не му е тук мястото? За беда, много лесно някои стигат до извода, че не им е тук мястото, но като не могат да се сетят къде е, след като не е тук ...

Линк към коментар
Share on other sites

Безразличието е вид ограничение...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Безразличието е вид ограничение...

Безразличието не ограничение, е едно БЕЗ-ограничение.

Няма го лицемерието, няма го фалша в събраните за молитва ръце, няма я Любовта, Омразата, има просто едно светло съзнание отвъд разбелението, защото самото то не съществува, без критериите за неговото съществуване.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: :thumbsup: Мона!

Присъствието означава Внимание. Вниманието означава различаване без противопоставяне. Различаването ражда разбирането. Разбирането обяснява безусловната Любов.

Противопоставянето на "Моето" срещу "на другите" ражда условията за "обичам - не обичам". Условията пораждат напрежението. Напрежението може да се разреши по два начина

- война на "Моето" срещу "на другите", за да бъде "поправен света". Оръжието е насочен поток от негативна енергия.

- отхвърляне на чуждото, неприемливото, неправилното зад границите на вниманието - т.е. безразличие. Това е отново вид война - но този път оръжието е лишаване от енергия.

И спомням си сега "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери". :thumbsup:

Каква е разликата между безразличието и признаването на свободата на другия и на ситуацията да се развиват и да бъдат такива каквито са - не каквито ние смятаме, че трябва да са за тяхно и наше добро?

Дали понякога не бъркаме приемането уважението към нашите различия и свобода с безразличието?

Дали понякога не бъркаме вниманието и обичта с отнемането на свободата на другия и на ситуацията?

Възможно ли е едно и също на външен вид поведение в един случай да бъде мотивирано от любов, а в друг от безразличие?

Линк към коментар
Share on other sites

Присъствието означава Внимание. Вниманието означава различаване без противопоставяне. Различаването ражда разбирането. Разбирането обяснява безусловната Любов.

:feel happy:

- отхвърляне на чуждото, неприемливото, неправилното зад границите на вниманието - т.е. безразличие. Това е отново вид война - но този път оръжието е лишаване от енергия.

Работя в списание, постояно се получават покани за събития, инфо за светска шумотевица, клюки ...

купища безсмислена информация за хора, събития. Отнасям се с пълно БЕЗРАЗЛИЧИЕ, значи ли, че водя война?

Линк към коментар
Share on other sites

Противопоставянето на "Моето" срещу "на другите" ражда условията за "обичам - не обичам". Условията пораждат напрежението. Напрежението може да се разреши по два начина

- война на "Моето" срещу "на другите", за да бъде "поправен света". Оръжието е насочен поток от негативна енергия.

- отхвърляне на чуждото, неприемливото, неправилното зад границите на вниманието - т.е. безразличие. Това е отново вид война - но този път оръжието е лишаване от енергия.

И спомням си сега "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери". thumbsup.gif

Каква е разликата между безразличието и признаването на свободата на другия и на ситуацията да се развиват и да бъдат такива каквито са - не каквито ние смятаме, че трябва да са за тяхно и наше добро?

Дали понякога не бъркаме приемането уважението към нашите различия и свобода с безразличието?

:thumbsup2:

Донче абсолютно споделям мнението ти. Има ситуации, в които човек трябва да избере - да се отдръпне и да се откаже от всичко или да прояви малко сила и да заяви ясно позициите си. Безразличието също носи спад на енергия. Затова смятам, че е по-добре да бъдем себе си, а не да се оставяме на течението да ни повлича. Като не отнемаме правото на другите-инакомислещи, но и не позволяваме други да отнемат нашето право-да сме инакомислещи....

Безразличието, бездушието, липсата на борбеност, не са ли подчинени на Ариман /Р. Щайнер/?

Смятам, че решението е - "Ти имаш право на тава мнение, но аз имам право на друго."- И това различие в никакъв случай не ни прави врагове, напротив всеки учи своята част от уроците на живота.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

...

Дали понякога не бъркаме приемането уважението към нашите различия и свобода с безразличието?

Дали понякога не бъркаме вниманието и обичта с отнемането на свободата на другия и на ситуацията?

Възможно ли е едно и също на външен вид поведение в един случай да бъде мотивирано от любов, а в друг от безразличие?

Добро попадение, Донка!

Все пак, ако всеки подкрепяше всичко неприемливо, а не го удостояваше с безразличието си, в какъв ли свят щяхме да живеем?

Трудно е да бъде различено доброто възпитние от искреното отношение. И колкото по-възпитани ставаме, толкова е по-трудно.

"Честита нова година!" казано с ентусиазиран тон - дали това е искрено или от желание да се покажем весели и да спечелим привърженици?

Аз лично като нямам настроение за поздрави и честитки, не го правя просто. Верно че има риск да ме сметнат за невъзпитан. Но така избягвам другия риск - да загубя себе си... :dancing yes:

Редактирано от Васил
Линк към коментар
Share on other sites

- отхвърляне на чуждото, неприемливото, неправилното зад границите на вниманието - т.е. безразличие. Това е отново вид война - но този път оръжието е лишаване от енергия.

Работя в списание, постояно се получават покани за събития, инфо за светска шумотевица, клюки ...

купища безсмислена информация за хора, събития. Отнасям се с пълно БЕЗРАЗЛИЧИЕ, значи ли, че водя война?

Права си, съвсем друго е и тук не става дума за никаква война, защото при безразличието дори не се извършва усилие за противопоставяне.

Линк към коментар
Share on other sites

без - различие, не различаваме някои неща на общия фон и те си остават само фон. Че какво лошо има? Трябва ли да се обвързваме интелектиално и емоционално със всичко?! И после обвинението в безразличие - това е обикновено прикрит вик "моля те, обърни ми внимание, аз съм толкова важен!!!" :whistling:

Линк към коментар
Share on other sites

- отхвърляне на чуждото, неприемливото, неправилното зад границите на вниманието - т.е. безразличие. Това е отново вид война - но този път оръжието е лишаване от енергия.

Работя в списание, постояно се получават покани за събития, инфо за светска шумотевица, клюки ...

купища безсмислена информация за хора, събития. Отнасям се с пълно БЕЗРАЗЛИЧИЕ, значи ли, че водя война?

Не мисля,че се отнасяш с безразличие към тези покани - достатъчен е фактът, че знаеш какво пише в тях. Това, че отнасяме нещо, с което ни среща живота, към "ненужно за момента", не означава ли именно, че го различаваме от "нужното в момента"?

Мисля, обаче, че ти разбираш добре мотивите на тези, които са изпратили поканите и информацията. Също така сигурно признаваш, че за тези хора това не е безсмислено и им даваш право те да не са безразлични към изпратеното... ?

Може би не наричаш с точната дума своето отношение към това?

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля,че се отнасяш с безразличие към тези покани - достатъчен е фактът, че знаеш какво пише в тях. Това, че отнасяме нещо, с което ни среща живота, към "ненужно за момента", не означава ли именно, че го различаваш от "нужното в момента"? Мисля, обаче, че ти разбираш добре мотивите на тези, които са изпратили поканите и информацията. Също така сигурно признаваш, че за тези хора това не е безсмислено и им даваш право те да не са безразлични към изпратеното... ?

Може би не наричаш с точната дума своето отношение към това?

Безразличието, това е моето отношение към шумотевицата и напъните на някои да бъдат, или задържат на "гребена на вълната", но на мен не ми пука - една по-цветна дума за безразличие ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир

Безразличието е липса на любов,

:thumbsup: :thumbsup:

Свикнали сме да си представяме безразличието като бездействие. Всъщност напоследък осъзнавам,че те нямат нищо общо.

Има бездействие, пропито с любов и търпение и свобода и смирение.

Има без-различие с меч в ръка, сразяващо враговете на своята горделива истина.

Има без-различие, лекуващо другите от своите собствени болести.

Има без-различие всевиждащо демони около себе си.

Безразличието има много лица.

:thumbsup:

Като,че ли темата се измести към положителните страни на безразличието? Както казва Еси:

Безразличието, това е моето отношение към шумотевицата и напъните на някои да бъдат, или задържат на "гребена на вълната", но на мен не ми пука - една по-цветна дума за безразличие

:thumbsup:

Но има и едно друго безразличие - това да се интересуваш само от собствените си проблемчета, а другите да правят каквото си искат.Може би това се нарича бездействие, незнам? Всъщност струва ми се, че бездействието е следствие на безразличието. Такова безразличие са проявили според мен учителите и съучениците на двете биещи се момчета в Разград. Такова безразличие виждам понякога и при мои колеги, безразлично наблюдавайки как ученик малтретира друг ученик, как се бият, пушат или дори пият в двора на училището. Има учители, които преспокойно ги заобикалят и се правят, че нищо не виждат. На въпроса ми защо постъпват така отговорите обикновено варират от "не е моя работа", "не бих се оправила, ще ме набият и мен", до "да не съм ги раждала аз, да си ги възпитават родителите". <_<

Така, че има безразличие и безразличие. :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Така, че има безразличие и безразличие.
:thumbsup:

Май това, че онзи го бият и мен не ме засяга е присъщо на 90 процента от обществото в България... :feel happy:<_<

Линк към коментар
Share on other sites

Овцата, като види вълка, тропа с крак, иска да му каже: „Трябва да се махнеш оттук, не знаеш ли, че аз паса?“ Но той се хвърля и я изяжда – толкова е умна тя. И вие, когато видите дявола, недейте му тропа с крак, той не се плаши; той се плаши само от хора, които имат ум и воля, ръцете на които са развързани. Затуй Христос дойде да развърже ръката на човека и да му даде сила да се бори с вълка – с дявола. И вълците имат право да ходят по света, да упражняват своите зъби, но и ние имаме право да употребим срещу тях своя ум и своята воля. Те имат право да ядат, но и ние имаме право да им извадим зъбите; те имат право да упражняват своите нокти, но и ние имаме право да им ги изрежем. Изкоренете зъбите на този дявол и изтръгнете неговите нокти. И като направите дявола овца – да ви дава вълна и мляко, не бойте се, може в следующата стъпка да го направите вол, да му турите оглавник и да го накарате да оре.

И казва Христос в друга една задача, че духът, като излизал от човека, бил много неспокоен и ако се върне назад, той е седем пъти по-лош от преди. Всички онези глупави хора също стават седем пъти по-лоши. И затова Христос казва: „Аз дойдох да спася разумния човек“ – не за животните, а за човека. Та именно туй спасение на дълбокото християнско учение трябва да приложим в нашия живот, да бъдем образец със своя ум и със своето сърце, домът ни да бъде идеална градина – това е задачата на нашия живот. Затуй почнете да работите и нека всеки да работи вътре в себе си.

Когато на българина дойде някой приятел на гости, той го взема и му показва какво има в своето стопанство, как той е нареден и приятелят му го похвалява и се радва. Един ден ще дойде Господ от Небето, къде ще Го разведете вие? Плевнята ви, хамбарът ви са съборени, черквата и училището – също. Ако Той намери всяко нещо тук в ред и порядък ще каже: „Ето човек, който е работил разумно.“ Това е мисълта, която Христос представя пред вас тази сутрин: „Колко по-горе стои човек от овцата.“

Колко по-горе стои човек от овца

Линк към коментар
Share on other sites

bфг

Безразличието за мен е липса на интерес. С него ти показваш или даваш на другия да разбере, че това за теб не е важно или поне ти така мислиш на момента. То е и добро и лошо. Можеш да останеш безразличен, ако някой те обиди и това за мен е правилен вариант, а още по - божествено е да му подадеш ръка. Но, ако човека не желае твоята помощ, по - добре е да си останеш безразличен, все едно от това не ти зависи нищо. Липса на желание да вложиш част от себе си в нещо или пренебрегване.

Линк към коментар
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Мъдрецът

чрез бездействието действува,

чрез безмълвието учи,

нещата се създават , но той не подменя тяхното начало,

създава, но не обсебва,

действа, но не е самонадеян,

завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,

То не може да му се отнеме.

(Лао Дзъ)

:thumbsup:

Безразличието = бездействието? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Мъдрецът

чрез бездействието действува,

чрез безмълвието учи,

нещата се създават , но той не подменя тяхното начало,

създава, но не обсебва,

действа, но не е самонадеян,

завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,

То не може да му се отнеме.

(Лао Дзъ)

:thumbsup:

Безразличието = бездействието? :hmmmmm:

Безразличието може да бъде и обикновено нежелание за губене на време.

bфг

Безразличието за мен е липса на интерес. С него ти показваш или даваш на другия да разбере, че това за теб не е важно или поне ти така мислиш на момента. То е и добро и лошо. Можеш да останеш безразличен, ако някой те обиди и това за мен е правилен вариант, а още по - божествено е да му подадеш ръка. Но, ако човека не желае твоята помощ, по - добре е да си останеш безразличен, все едно от това не ти зависи нищо. Липса на желание да вложиш част от себе си в нещо или пренебрегване.

Аз бих казала - по - човешко е, да му подадеш ръка. Божествената ни същност се изразява в желанието да си до него но изключва понятието безразличие.

Линк към коментар
Share on other sites

Безразличието може да бъде и обикновено нежелание за губене на време.

Щом различаваме какво ни губи времето и какво не - това дали е безразличие?

Линк към коментар
Share on other sites

Безразличието може да бъде и обикновено нежелание за губене на време.

Щом различаваме какво ни губи времето и какво не - това дали е безразличие?

Именно... защото сме различили, можем да преценим...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...