Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Аделаида

Безразличието

Recommended Posts

Не мисля, че безразличието може да бъде добро. То напълно изключва съчувствието, състраданието, сърадостта. То е едно откъсване, незаинтересованост. Ще попитате ако нещо не ни касае, не е ли по-добре да сме безразлични? Но човек трябва да проявява любовта си навсякъде. Да цени и уважава всичко красиво, да се отнася с разбиране към всичко отрицателно и да вярва, че то ще прерастне в нещо добро. Това изключва всякакво безразличие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че безразличието може да бъде добро. То напълно изключва съчувствието, състраданието, сърадостта. То е едно откъсване, незаинтересованост. Ще попитате ако нещо не ни касае, не е ли по-добре да сме безразлични? Но човек трябва да проявява любовта си навсякъде. Да цени и уважава всичко красиво, да се отнася с разбиране към всичко отрицателно и да вярва, че то ще прерастне в нещо добро. Това изключва всякакво безразличие.

Как избираме телевизионните програми, които да гледаме... например?

Избираме онова, което за момента ни интересува.

Но това не означава липсва на интерес спрямо другите предавания, човешкия труд, положен за тях или откъсване от онова, което би било интересно за друг в този момент.

За доброто на някого бихме погледнали... бихме коментирали, ако ще можем да помогнем.

Ако не е необходимо, само подминаваме...

И това е един обикновен пример от многото.

Не липсва любов. Само време. Ние сме триизмерни същества.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy::thumbsup2:

Когато не липсва любов, това вече не е безразличие. Това е различаване с любов.

Безразлични бихме били, ако се отнасяхме с презрение, неразбиране на труда на хората, които са направили програмите.

Значи има подминаване на нещо с любов и разбиране - има и подминаване с безразличие....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

:feel happy::thumbsup2:

Когато не липсва любов, това вече не е безразличие. Това е различаване с любов.

Безразлични бихме били, ако се отнасяхме с презрение, неразбиране на труда на хората, които са направили програмите.

Значи има подминаване на нещо с любов и разбиране - има и подминаване с безразличие....

Подминаваме...има ли значение с емоционална буря или с тишина в гърдите? За да доловим шепота на вътрешния извор, май е по-подходяща тишината...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как избираме телевизионните програми, които да гледаме... например?

Избираме онова, което за момента ни интересува.

Но това не означава липсва на интерес спрямо другите предавания, човешкия труд, положен за тях или откъсване от онова, което би било интересно за друг в този момент.

За доброто на някого бихме погледнали... бихме коментирали, ако ще можем да помогнем.

Ако не е необходимо, само подминаваме...

И това е един обикновен пример от многото.

Не липсва любов. Само време. Ние сме триизмерни същества.

Подминаваме с безразличие към нещата-така е.

Ти като правиш секс-влагаш ли чувства? :whistling:

:feel happy::thumbsup2:

......

Безразлични бихме били, ако се отнасяхме с презрение, неразбиране на труда на хората, които са направили програмите.

Значи има подминаване на нещо с любов и разбиране - има и подминаване с безразличие....

Презрението изключва безразличието.

Безраличието е изключване на чувства от всякакъв вид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че безразличието може да бъде добро. То напълно изключва съчувствието, състраданието, сърадостта. То е едно откъсване, незаинтересованост. Ще попитате ако нещо не ни касае, не е ли по-добре да сме безразлични? Но човек трябва да проявява любовта си навсякъде. Да цени и уважава всичко красиво, да се отнася с разбиране към всичко отрицателно и да вярва, че то ще прерастне в нещо добро. Това изключва всякакво безразличие.

Да, така е. Но безразличие може да се прояви и спрямо нещо, което не разбираме. И според мен при такава ситуация, по-добре безразличие, отколкото неадекватна реакция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според мен има една необходима проява на безразличието. Когато някой решава да те смачка, но ти въпреки това му простиш и протегнеш ръка с разбиране и все пак този някой продължи с агресията си е много по мъдро и разумно да го дариш с безразличие.... Той е направил избора си-да живее в страховете си и не оценява подадена ръка... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато някой решава да те смачка, но ти въпреки това му простиш и протегнеш ръка с разбиране и все пак този някой продължи с агресията си е много по мъдро и разумно да го дариш с безразличие...

:thumbsup: Илиянче! Само за себе си ще сменя последната дума с "повече и по-различна любов и разбиране".

Когато с мен се случва това, за което говориш, различавам как човекът се страхува да обича хората такива каквито са и започва да ги дели на глупави и умни, на лоши и добри, на фалшиви и на истински и още по куп някакви свои критерии, които са му нужни, за да му доказват колко той самият е жив и умен и добър.

А когато някой продължава да хвърля кал, различавам, че той не я хвърля по мен, а по самия себе си - но щом се нуждае от тази кал в ума и сърцето си - нека я хвърля. Калта също му помага може би - Бог знае как, не е моя работа. Различавам моята свободна воля от очакванията на другия за нея :feel happy:

Ако имах безразличие към това, което върши, щях да му отговоря на агресията с агресия - за да няма разлика...

Можа би си мислим,че безразличието означава да не обръщаме внимание на нещо, което се случва около нас? :rolleyes:

Като се замислих - не е съвсем така - мога да не обръщам вниманието, което някой иска от мен по начина по който той го иска от мен - това е различаване на моя и на неговия начин. Не е безразличие.

Безразличие ще бъде ако му обърна вниманието по начина, по който той го иска... Тогава няма да различавам моя от неговия начин.... :feel happy: :feel happy:

Благодаря ви, приятели за уроците по различаване : :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безразличие = Без различие ~ Човек не търсещ различията ~ Човек не откриващ различията ~ Човек неумеещ да различава, поради нежеланието да прави това.

Нямане на различия, равенство, едно и също, все едно...

В Бог съществуват два основни принципа - Безразличие и Любов

Безразличието е първото, но то няма плодове, ето защо Бог е проявил различие от Безразличието, проявил е Любов. Божествената проява е Любов, но преди нея се е появила Идеята за това, Идеята за нещо различно от Безразличието.

Безразличието е просто нещо. Любовта също е просто нещо. Това са два велики принципа, които човек може да ползва при нужда.

Любовта обаче дава плодове и затова е по-ценена. Поради Любовта съществува проявата. Тя е силата, зараждаща и потдържаща сама себе си. Ако Любовта изчезне, ще изчезне и Светът. Оснава само Безразличието, но то само по себе си е несъвършенство, именно защото липсва Любов.

Бог е съвършен по вида Си - съдържа в Себе Си всичката пълнота, Светът.

Най-интересното за мен, което все още не ми е дадено да знам, е как Бог е преминал от Безразличие в Любов, след като е бил самото Безразличие. Това е велика тайна. Как се родил и кое е родило импулса за Идеята и за Любовта.

Някои казват, че у Бог се е родило Желанието, с което Той е излязъл от състоянието Си на Безразличие. Това е макрокосмосът, който се приповтаря напълно в микрокосмосът наречен Адам. Желанието ражда Светът. Желанието е родено от Мисъл, от Идея, а кое е родило тази Идея и как точно се е родила тя, е велика тайна, поне за мен.

Безразличие ~/= Безстрастие

Безразличието = 0

В нулата няма нищо и каквото и да се докосва до нея не може да я промени.

От състоянито на нулата може да се излезе само ако се навлезе в състоянието на единицата (1), тя е равна на егоизъм, на желание за себе си.

-1<>0<>1

Единицата е нещо което подлежи на развитие. Тя е началото на движение, началото е на живот. В Последствие егоизма се развива и трансформира в нещо друго.

1>2>3>4>5>6>7>8>9>10>11>12>13>14>15>16>17>18>19>20>21>22>23... 36... lemniscate.jpg

Безкрайността е една разчупена нула, като че ли усукана във времепространството.

Безкрайността = :yinyang: = M081.gif

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нула с точка в центъра. Появата на Идея:

708834_orig.jpg

Преминаване към единицата. Излизане извън центъра и раждането на втори център в периферията (вън от центъра = вън от Рая):

708837_orig.jpg

Единицата преминава в двойка:

708839_orig.jpg

Преминаването на двойката в тройка:

708840_orig.jpg

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В Бог съществуват два основни принципа - Безразличие и Любов

Безразличието е първото, но то няма плодове, ето защо Бог е проявил различие от Безразличието, проявил е Любов. Божествената проява е Любов, но преди нея се е появила Идеята за това, Идеята за нещо различно от Безразличието.

Най-интересното за мен, което все още не ми е дадено да знам, е как Бог е преминал от Безразличие в Любов, след като е бил самото Безразличие. Това е велика тайна.

Говориш за първо и второ, но забравяш, че вечното не може да има начало, т.е. няма първо, Любовта винаги е съществувала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В Бог съществуват два основни принципа - Безразличие и Любов

Безразличието е първото, но то няма плодове, ето защо Бог е проявил различие от Безразличието, проявил е Любов. Божествената проява е Любов, но преди нея се е появила Идеята за това, Идеята за нещо различно от Безразличието.

Най-интересното за мен, което все още не ми е дадено да знам, е как Бог е преминал от Безразличие в Любов, след като е бил самото Безразличие. Това е велика тайна.

Говориш за първо и второ, но забравяш, че вечното не може да има начало, т.е. няма първо, Любовта винаги е съществувала.

:thumbsup2:

Здравей, Станимир!

Добре де, но ако не е така, както пишеш, какво ще правиш!? :rolleyes:

Всъщност е така, но това за което пишеш се отнася за Творението, за Света, за Бог Отец, за Проявата, за Съществуващото. Там Любовта е изначална. Без нея то не би могло да бъде.

В непроявеното Любов липсва, липсва и идея, липсва и движение. Нищо е там. А Бог Сам по Себе Си е и двете, за да бъде съвършен. Той е и Нищото и Нещото.

Бог и Бог Отец са последователност. Бог Отец съществува вътре в Бог, т.е. проявата на Бог се нарича Бог Отец и ако вземем символът на вярата за православните християни, откриваме, че Отец ражда Син, Единородния (Любов) и от Отец (и Син) изхожда Святий Дух.

За Бог тук и дума не става и от това следва разминаването ни.

На Буда например му е дадено да бъде проводник на учението за Нищото (нулата) и тъй като в нулата е празно и неугледно, пребиваването там е безсмислено, затова повечето достигнали до въпросната Нула (Нищото), се завръщат в Единицата (Нещото), за да има смисъл съществуването.

Буда също се е завърнал, като след завръщането му проповедите, които е изнасял са били с характер на Любов и Милосърдие.

Надали ще ме пита някой, но все пак ще спомена, че погледа към Нулата (Нищото) си е чиста форма на любопитство, носещо известна форма на тъга след себе си.

Многото знание е равно на много суета, което ражда тъга и самота.

Любовта е просто нещо, както писах по-горе. Тя не изисква познание, а само практикуване. Самата тя носи познанието, което...

Бъди здрав, приятелю!

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×