Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Станимир

Мисли от Учителя за Правдата и Справедливостта

Recommended Posts

Като ученици, вие трябва да бъдете справедливи. Направите ли нещо, трябва да се запитате: какво допринася моята постъпка за ума, за сърцето и за тялото ми? Ако постъпката ви едновременно донася нещо добро и за ума, и за сърцето, и за волята ви, тя е справедлива и разумна. Ако за ума е добра, а за сърцето и за тялото не е добра, тя не е разумна и справедлива. Щом е така, учете се от постъпките си и втори път не правете погрешки. Не само това, но вие трябва да се запитате: Постъпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моите ближни? Това, което е добро за едного, трябва да бъде добро за всички. Ученикът трябва да бъде последователен в своите мисли, чувства и постъпки. Това е новото, което трябва да се вложи, както в живота на отделния човек, така и в семействата, обществата и народите.

Форма и съдържание

Сега, ако вземете съвременните хора, имат особени понятия за правото. Вие искате силният да служи на слабия. Но то не е в животинското царство. Силният да служи на слабия не е и в човешкото царство. То е в ангелския свят. Ангелите правят това. Слизат да служат на хората, които ще наследят царството Божие. Силният съизволява, като дойде, умен е, може да направи всичко, да ти услужи, от него ще искаш туй, което в дадения случай ти е необходимо. Не може да искаш от него много знания. Тебе ти трябват малко. Най-първо ти трябва да бъдеш справедлив. Но справедливостта е едно Божествено чувство в човека. Да имаш човешко достойнство, то е човешко. Достойнството е на човек да бъде честен, тепърва има да учат справедливостта

Всичко в света зависи от 3 неща: от ума на човека, от добрината на човека и от справедливостта на човека. Добрината на човека включва тялото. Ако ти не си добър, здрав човек не може да бъдеш. Една максима.

Добрината е свързана със здравето, с физическия живот. Справедливостта е свързана с духовния, със сърцето. Човек щом е справедлив, той има добро сърце. От него може всичко да очакваш. Щом е умен, може всичко да направи. Тогава, ако той е добър, линиите на тялото са отлични. Имате отлично тяло.

Добра мисъл, добро чувство и здраве

Да ви се развие съзнанието. Да бъдете справедливи. Сега казвам на всинца ви: За да се възпита човек, по никой начин не може, ако не сте справедливи. Крайно справедливи към себе си и към другите. На всинца ви трябва справедливост. Ако нямате справедливост, не може да имате възпитание, не може да има разбиране на Божията Воля. Любовта трябва да бъде започната с една вътрешна справедливост. И на всеки трябва да се даде подобаващото, онова, което Бог е определил. И на нас да се даде подобаващото, онова, за което сме дошли на света.

Дави се един човек. Аз съм се облякъл хубаво, отивам на визита, влюбил съм се в някого, виждам, дави се един. Изведнъж – хайде във водата; излизам, но не съм вече на мода. Казвам: „Какъв глупак, откъде се намери сега да се давиш!“ Не може да чака да се съблека, че тогава да вляза във водата, но с дрехите влизам. Не че е лошо това, но казвам: „Откъде се намери на това време да се давиш? Чакай, като се върна от визитата си, тогава да се давиш, тогава да те извадя.“ Това е само за разсъждение, само за изяснение на едно явление. Казвам си: „Сега ли намери да се давиш, когато отивам на визита?“ Кое беше по-хубаво: той да се удави и аз да изляза облечен, ненамокрен? По-добре да се намокря.

Казвам: Бъдете свободни от всички ония чувства, които Бог не е вложил. Чувствата да бъдат свободни, мисълта да бъде свободна. Не с оглед какво ще мислят хората, но да бъдем справедливи. В дадения случай аз казвам: Справедлив – да си наквася дрехата и да го извадя. Дали се дави навреме или не навреме, то е друг въпрос. Несправедливо е от моя страна да му не помогна. По който начин и да е помощта, каквато и жертва да се даде, стига да е Волята Божия, на място е жертвата. Никога не съжалявайте за онова, което правите.

Абсолютна справедливост

Та казвам сега: Силният човек и справедливият човек по какво се отличават? Имате отношение. Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде? В дадения случай на какво може да уподобим това? Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата?“ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ. Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер. Трябва да имате сила. Без сила нещата не може да се приложат. Не механическата страна на този въпрос.

Какъв беше въпроса, който разглеждаме? – Честност и справедливост. Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива. Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека. А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.Тогава имаме две движения. Честността е движение напред, справедливостта назад. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така?“ Защото честността урежда своите работи, защото работите им са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя.

Справедливостта е свързана с човешката мисъл. Честността е свързана с човешките чувства. Френологически те са два противоположни полюса.

Ако си справедлив може да станеш и честен. Справедливостта е от един по-висш свят.

Честност и справедливост

Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му. Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават. Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб. Без него бях осъден на големи страдания“.

Като ученици, вие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас. За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили. Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите. – „Защо не ме уважават хората?“ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат?“ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат?“ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене?“ – Защото и ти постъпваш така с тях. Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове. Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят. На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете му се покрият с пришки.

Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора. Важно е, че човек може да бъде справедлив. Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа. Обаче ти трябва да бъдеш справедлив към него.

Следователно, който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливи работи. Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив. Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив.

Мнозина се запитват какво е отношението на справедливостта към техния живот. Справедливостта подобрява живота на човека. Тя усилва дарбите и способностите му. Справедливият има вътрешен мир и спокойствие. При това положение, именно, той може да работи съзнателно върху себе си и да има успех. Някой се оплаква, че паметта му започнала да отслабва. Ако иска да усили паметта си, нека приложи справедливостта в отношенията си към всички същества, от най-малките до най-големите.

Справедливостта има отношение към всички светове – видими и невидими. Тя има отношение и към вечността.

Обаче всички понятия, с които човек си служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата. За пример, той казва, че една постъпка е справедлива, а друга – несправедлива. Това е човешка преценка. В природата не се говори за справедливост и несправедливост. Проявите на природата са, сами по себе си, справедливи и разумни. Следователно, от нейно гледище, мисълта, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат прави. Щом са прави, те непременно ще бъдат и справедливи. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Не, право ще мислите. Не мислите ли право, ще опитате закона на справедливостта върху гърба си.

Мислете върху закона на справедливостта и го прилагайте. Срещнете ли беден човек, не го пренебрегвайте. Знайте, че бедният и богатият човек взаимно се допълват. Бедният е обширно, необработено поле, което очаква капитала на богатия. Когато богатият донесе своите машини, рала, както и житото си, бедният ще ги приложи на полето си и в скоро време необработеното поле ще се превърне в богата и плодородна нива, от която и двамата ще се ползват. Когато съчетава нещата, човек вижда непреривната връзка, която съществува между тях. При това разбиране той не може да не бъде справедлив. Който не разбира тия неща, той се опитва да критикува и Бога, и природата. Вместо да критикува, човек трябва да се учи от всичко, което става около него.

Упражнение: Приложете закона на справедливостта за 10 дни, като се наблюдавате колко пъти сте го приложили и колко пъти не сте могли да го приложите. Когато се наблюдава, човек вижда доколко е справедлив. Направете упражнението съзнателно, не само по отношение на постъпките си, но и по отношение на своите мисли и чувства. Колкото по-искрен е човек към себе си, толкова по-добре ще направи упражнението. Справедливостта изисква еднакво отношение и към хората, и към животните. В това се заключава благородството на човека. Един колар кара въглища, но пътят е малко стръмен, а конят – слаб, не може да поеме височината. Трима ученика от последния клас на гимназията настигат колата и като виждат напразните усилия на коня, веднага му се притичват на помощ: оставят книгите си на колата и дават гърба си, да бутат отзад. Конят направи още едно усилие и поема нагоре. Доволни, че са могли да помогнат на коня, учениците продължават пътя си весели и засмени. Това значи благородна и справедлива постъпка.

Справедливост

Или искате да бъдете справедлив. Вие трябва да имате една мярка. Какво нещо е справедливостта? Тъй както сега ви гледам, да приложите справедливостта ви трябват хиляди години. Може да учите, не може да намерите една мярка. Справедливи може да бъдете само тогава, когато цените онова, което Бог ви е дал. Справедливи може да бъдете само тогава, само когато на всеки един човек му отдавате, което Бог му дал, съдействувате да му се даде това, което му е определено от Бога, от природата да му го дадете. То е справедливост. Туй, което ви се пада да го вземете. И туй, което се пада на другите, да помогнете да им се даде. Да помогнете да се даде благото, което Бог е определил на всеки едного, то е справедливост. На всеки човек да се даде онова благо, което е определено от Бога. Никога да не вземаш чуждото благо. Никой да не взема твоето благо – то е справедливост.

Начини на мислене

Дясната ръка е справедлива, лявата е любяща. Следователно любовта помага на справедливостта и справедливостта помага на любовта. Дясната ръка е справедливост в човека, лявата е любяща ръка. Ако нямаш лява ръка любовта не може да се прояви, ако дясната ръка я няма, не работи, тогава справедливостта я няма. Казвате: „Ние сега пишем, работим с дясната ръка, понеже тя сега се развива, развиваме да бъдем справедливи.“ Аз говоря за конкретни работи. Трябва да бъдеме справедливи, понеже ако не сме справедливи ние не можем да прогресираме. Вие мислите, че справедливостта се отнася спрямо нас. Ако в себе си не може да отсъдиш право една постъпка, едно свое чувство, една своя мисъл, ако не може да отсъдиш правото, някой път може да осъждаш, някой път може да се хвалиш. Трябва да бъдеш справедлив. Като се хвалим, трябва да бъдем справедливи. Може да се похвалиш, но трябва да бъдеш справедлив. Може да се кориш, но пак трябва да бъдеш справедлив. И като се кориш и като се хвалиш трябва да бъдеш справедлив.

Криви и прави линии

Страшно е положението на съществата, за които няма закон и справедливост. Единственото същество, което днес се ползва от закона на правото и справедливостта, е човекът. Като се натъква на низшето и висшето начало в себе си, той започва да се бори, докато едното от тези естества вземе надмощие. Божественото в него му казва: „На вълка е позволено да дави овцете, но на тебе, като човек, не е позволено. На паяка е позволено да оплете муха в мрежата си, но на тебе, като човек, не е позволено това. Нямаш право да оплетеш подобния си в своята мрежа!“

Знайният Бог

Правдата е един велик закон в света. Навсякъде и в духовния, и в политическия живот, и в домовете, навсякъде, тази Правда трябва да съществува и тя ще даде своя плод, туй, което е необходимо. Ако синът е справедлив, ако бащата е справедлив, ако дъщерята е справедлива, майката справедлива, ще дадат своя плод, ще има мир. Те ще знаят да изпълнят своите задължения.

Ако бащата е несправедлив, и синът ще бъде несправедлив; ако майката е несправедлива, и дъщерята ще бъде несправедлива. Ако майката люби, и дъщерята ще люби; ако бащата люби, и синът ще люби. Законът в природата е такъв: Подобното от подобното се ражда. А съвременните хора искат да докажат, че от любов омраза се ражда. Това е невъзможно. Любовта омраза не може да роди, и Правдата неправда не може да роди. Ако тия неща се раждат, те се дължат на съвсем други причини.

Много плод

Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира. Само така човек може да мисли правилно. Като упражнява волята си да постъпва справедливо, човек пак събира праната в себе си.

Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна. И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде. Този е пътят за бъдещото служене. И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит.

Акаш и прана

Сегашният свят, както съществува, ако всички хора решат да бъдат справедливи, не трябва повече. Всички да бъдат справедливи. Няма какво да се създават нови закони. Повече закони има, отколкото ни трябват. Ако всичките хора решат да се оправят, светът ще се оправи. Ако ние решим в себе си да бъдем справедливи, ще дойде онзи вътрешен мир.

Да имат живот

Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите. Подобното подобно привлича – туй е закон.

Свобода на Духа

Две неща има, които обединяват хората: тяхната доброта и тяхната справедливост. Или, нашето сърце и нашият ум са, които ни сближават. Навсякъде ние се сближаваме по този начин. Важна роля на всичките жени е да съединят човечеството по сърце. Всичките жени трябва да работят, да обединят човечеството по сърце. Това е жената. Задачата на мъжете е да обединят човечеството по ум. Тогава жените ще подхранват доброто, а пък мъжете – справедливостта. Тогава ще имаме цялото човечество обединено и като дойдат децата, новото поколение, тези майки и бащи, които са направили връзка с Божествената мъдрост и с Божествената любов, които са направили връзка с въплотената доброта в света и справедливост, те ще имат ново поколение, нови деца, които ще носят знанието на свободата. Тогава ще имаме един свят близо до Царството Божие на Земята.

Доброта и справедливост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„И направи Бог човека по Свой образ и подобие Свое.“ Значи, Той направи човека да мисли като Него и да чувствува като Него, да бъде справедлив, както Бог е справедлив. Та, сега всичкото възпитание на хората седи в това да развият в себе си съзнание за справедливост. Ние имаме съзнание, но засега нашето съзнание определя само отношенията ни към физическия свят. Ние считаме справедливи само тия неща, които законът е определил. Някой е честен, справедлив само докато има закон. Щом няма закон, той счита, че може да прави каквото иска.

Кой е законът, който определя какво е право и кое не е право? Право е това, от което никой не страда. Щом има страдания, това не е право.

Да направим човека по образу и подобие Нашему

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Има неща, които не се купуват, които всеки трябва сам да изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Например трябва да изработиш своята Справедливост, за да знаеш какво ще ти се случи – да го предвиждаш, да го чувстваш. Или трябва да знаеш как да запазиш добрите отношения, да знаеш как да запазиш приятелството."

Из Великата Майка

"Ако човек не може да вложи доброто в сърцето си, той добър не може да стане. Ако човек не може да вложи справедливостта в ума си, той справедлив човек не може да стане. Ако човек не може да вложи красотата в своята душа, душата му не може да се облагороди. Ако човек не вложи разумността в духа си, той човек не може да стане. Доброто в сърцето, справедливостта в ума, красотата в душата и разумността в човешкия дух, събрани заедно, това е човекът. Тогава чрез сърцето можеш да правиш добро. С ума си да проявяваш справедливост, с душата си да проявяваш Божествената красота в света, да бъдеш радостен."

"Да туриш справедливостта в ума си и тя да бъде подтик за работа."

Из Двата велики закона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Всеки живот, който не се храни със справедливостта, той изсъхва. Всеки един живот, който не се подхранва със светлината, с човешката разумност, остава в тъмнина.”

„Твърдият човек е постоянен в доброто. Твърдият човек е постоянен в справедливостта. Защото справедливостта, която е жидка, има основата, върху която да почива. Върху твърдите неща текат жидките. Такова определение давам, като не намирам по-хубаво определение, да обясня. Твърдото е, на което може да разчитате. Жидката вода, ако беше твърда, тя не би дошла до София. Справедливостта значи отива на всякъде. Като говорим за справедливостта, ако нямаме туй състояние да помагаме на всичките, не е справедливост.”

„Едно от качествата на справедливостта е милосърдието. Не само да осъждаме един човек. На каква основа може да осъждаш? Да осъдиш един човек, който определил да върне онова, което взел, излишното. Ти нямаш право да го лишаваш от известни блага. Вземи своето. Не вземай това, което принадлежи на твоя ближен! В нашата мисъл, в нашето сърце, в нашите постъпки, в изпълнението на Божия закон, никога да не вземаме чуждото.”

„Ако има несправедливост, извън Божествения свят е, не е в Божествения свят.”

„Та казвам: Бъдещата Любов трябва да дойде по пътя на светлината, по пътя на справедливостта, по пътя на доброто. Доброто, това е бащата. Справедливостта, това е майката. Светлината, това е детето. Аз така ги поставям в едно семейство. Цяло семейство трябва да дойде. Дом без деца не си струва. Когато дойде светлината, там дето има светлина показва, че справедливостта е на място и доброто е на място.”

„Един народ щом се отклони от доброто, справедливостта и разумното, Божиите блага го напущат. Бог е на страната на доброто, справедливото и разумното. То е принцип, без разлика, всеки народ, който иска да се подигне, трябва да тури за основа доброто.”

Из Иде в света, 31-ва Беседа, 3.V.1942 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Ако вие не турите основното нещо, справедливостта като ваше качество, вие ще бъдете слаб и хилав.”

“Ще превеждате нещата. Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси. В света трябват доброта, справедливост и разумност. На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление.”

“Ти казваш: „Аз съм беден човек!“ Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас. И вие ще бъдете тогава господари и ще може да управлявате себе си. Най-първо човек трябва да управлява себе си.”

Из Идването на Господа

“Що е справедлив човек? – Да уредиш работите на всички хора, без да увредиш на другите, нито на себе си. Не считайте, че е справедлив да пожертвува човек себе си. Според мене то е относителна справедливост. Справедливостта подразбира да отдадем право на себе си и на всичките хора еднакво. Ако се жертвуваш, то е относително нещо, не е справедливост.”

“Та казвам: Съвременният свят трябва да се устрои върху Добродетелта, бъдещият свят трябва да се устрои върху Справедливостта.”

“Всеки, който е построен на Доброто, на Справедливостта, на Божествената Мъдрост, на Божествената Любов и Истина, може да му дам първото място в сърцето. Но онзи, който не е построен, казвам: Вън!”

Из Добър слуга и господар

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Свобода е нужна на човека – свободна мисъл, свободни чувства. Бъди свободен, не с оглед на разбиранията и мнението на хората, но с оглед на абсолютната, Божествена справедливост. Бъди готов всеки момент да изпълняваш Божията воля, без да се питаш, на място ли е помощта ти, или не. Щом си справедлив, всичко, което правиш, е на място. Не съжалявайте за доброто, което правите. Не съжалявайте за състоянията, през които минавате. Че сте неразположен, гневен, сърдит – не се смущавайте. И неразположението, и гневът са на място. Когато някой те безпокои, първо ще се разгневиш, а после ще разбереш, защо те безпокои, и ще влезеш в положението му.“

„Човек трябва да има будно съзнание, да обмисля нещата преди да ги е направил. Така той се възпитава. Ако питате, кой човек е възпитан, отговарям: Истински възпитан е онзи, който е абсолютно справедлив, както към себе си, така и към ближния си. Той люби Бога и изпълнява Неговата воля.

Помнете: абсолютната справедливост изисква, да се даде на всеки човек, на всяко живо същество онова, което му е определено.“

Из „Абсолютна справедливост“ – УС, 8 март 1936 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Под „вода“ разбирам справедливостта. Подвижна, енергична е водата. Тя разтваря твърдите вещества и разваля боите. Водата не обича модерните неща. Тя цени само реалните неща, които не се изменят. Всяко нещо, което се разваля, попада под действието на водата. Някой боядисва дрехата си, но, вместо да я подобри, той я разваля. – Защо я развалил? — Защото боята не е устойчива. Водата разваля дрехите, боядисани с неустойчива боя. Не е лесно да угодиш на водата.“

Из „Благата в живота“ – ООК, 8 декември 1943 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Трето качество, което характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпи човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие. На страхливия човек не може да се разчита. Дойде ли до някое опасно място, той веднага ще избяга.“

„Йоан казва: „Ако не се родиш от вода и Дух". Това значи: ако не живееш в космическото съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. Този е изходният път в живота. Първото важно нещо за човека е да бъде справедлив. Имаш ли да даваш някому нещо, ще му го дадеш. Ама имал си всичко десет лева в джоба си – ще му ги дадеш. Щом дойде кредиторът да иска парите си, ще извадиш, каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти можеш и да погладуваш малко. Само по този начин ще опиташ своята сила, своето достойнство като човек.“

Из „Влизане“, НБ, 9с, 2т, София, 1930 г.

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено – да бъдете праведни.

Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо? – За да излезе от нея Великата светлина. А в Светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви. Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа. Всички души могат да бъдат праведни и да издават Светлина. Души, които не искат да светят, са души, които се борят с Бога.

Не се бори с Бога! Влез в Светлината на Правдата и съзнай, че не живееш както трябва!

Не се бори с Великия Баща на Любовта, който обединява цялата Вселена, всички същества в Своята хармония! Освети Името Му, защото Той е, който се е жертвал безброй пъти за всички същества. Чуеш ли веднъж гласа Му, в теб ще се зароди желание и ти да се жертваш за Него. В теб ще се зароди готовност всичко да дадеш, без капка съжаление. Ти ще си кажеш: “Много малко съм дал, желал бих още милиони години да живея, за да давам”.

Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда. Няма ли Правда, всички сладки думи са празни.

На хората им трябва абсолютната Божия Правда – онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.

Според Великата Правда, законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички – и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия, и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи грешка, и царят като направи грешка, тя си е все грешка пред закона на Правдата.

Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг.

Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества – човеци, животни, растения. Придобиете ли това, където и да погледнете, ще виждате само Доброто. Виждате ли Доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет.

Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.

Правдата е един велик вътрешен процес за разпределяне на всички Божествени блага по всички части на организма, бил той организъм на индивид, общество, народ или на цялото човечество. Тя е кръвообращението, което разнася кръвта навред, за да може всяка клетка да приеме всичко, от което има нужда, и да изпълни службата си. Така, благодарение на Правдата, на това велико кръвообращение, и най-малката клетчица, и най-малкото същество в света приемат своята храна.

Правдата, от друга страна, може да се оприличи на водата. Каквото е водата по отношение на твърдата почва, това е Правдата по отношение на човешкия Живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, са се втвърдили, защото нямат Правда. А онези, които са станали меки, имат Правда. Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата.

Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото, както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца. Без нея растене не може да има. Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите Правдата.

И когато трябва да извършите Правдата, извършете я, ако ще и светът да се обърне с главата надолу. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Правдата предполага абсолютно безстрашие.

За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ – щом има безправие, веднага ще се яви безредие.

Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага – кръвта на Живота в общочовешкия организъм.

Правдата трябва да се приложи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: “Няма ли Господ на този свят?” Ето защо истинският праведник на Земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне.

Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен – Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим.

Праведните хора са богати. Те са Синове Божии. А всеки човек, който е Син Божи, разполага с капитала на цялата Слънчева система.

Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в Новата култура, в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветлява от човешките сърца, в които Правдата обитава.

От тези бъднини сега Христос изпраща вест – Христос на Любовта, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.

Правда

От Учителят говори

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_122: Благодаря на Александра за хубавата тема.

"Праведните ще просветнат"казва Христос.Ако издаваш светлина,праведен си.Ако не издаваш светлина,никаква правда няма в тебе.Сега всички хора искат да бъдат праведни.Но какви?При сегашните правдни,които са без светлина,всеки е праведен,всеки е честен,но при този праведен не можеш да прочетеш нито едно просто писмо,нито една глава от Евангелието,нито една свястна книга.Сега за праведните всички казват:"Не ни трябва правда.Който е праведен,да си отиде горе."Обаче иде ден когато чрез светлината правдата на праведните ще излезе наяве и целият свят ще знае.Кой свят?

"В Царството на Отца ми-казва Христос-ще просветнат праведните."Тогава вие може да възразите":Какво ни интересува нас,че праведните ще просветнат?"Много е важно туй.Без Светлина в света не може да има еволюция.Преди милиарди и милиарди години тия същества във вселената-праведните са минали при Отца и са придобили тази светлина.И благодарение на нея светът сега вижда.И това е светлината на праведните.Кои са праведните?Светлите Ангели,служителите на Бога,които са просветнали.И следователно сегашната светлина-това е един изблик на тази правда.И ако те престанеха да светят и да живеят в правда,с нас на земята всичко би се свършило.

Ако вие ме запитате:"Защо имаме нужда от правда?",отговорът е:За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина.А животът има нужда от светлина.От светлина,която ще се прояви в Царството на Отца ви.Христос подразбира онзи велик,разумен,Божествен свят,дето праведните схващат дълбокия смисъл на нещата."Тук на земятя ще дойде ли правдата?"На земята никаква правда няма да дойде!Откак светът е засветувал,земята е пълна само с неправди и кости.Идокато се свърши тази епоха,тя ще бъде пълна с кости,и всички съвременни хора,и те ще оставят своите кости.Защо?Защото на Земята няма правда.И съвременните хора страдат от безправие и от нямане на светлина.

Учителя

Братя и сестри на Христа

Сила и Живот

Четвърта серия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере.

Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там?“ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях. – Защо? – Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? – Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе и във вас.

Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите.

И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта. Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост? В такъв човек и Любовта не може да дойде. Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка. Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя. ...Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар. Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее. Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс. Бъдете смели в опитите си. Много реторти може да счупите – не се страхувайте. Не очаквайте другите да открият тоя нектар. Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек. Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. Главният елемент на тоя нектар е Любовта. Отличително качество на Любовта е, че носи живот в себе си.

… Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“. Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта. Това е празна работа. И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“. Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата! Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“. Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси. Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и светостта!“

Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и светост“. Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта. Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони. На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому. Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко. Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците. – Кога ще дойде новият живот? – Когато правдата, истината и светостта се поставят като основа на тоя живот.

И тъй, когато ви питат в какво се заключава новото учение, кажете: „Новото учение препоръчва на човека да се облече в новия човек, създаден по образа на Бога в правда, истина и светост“. Ако ви питат де са тия добродетели, отговорете: „Правдата трябва да влезе в сърцата ви, истината в умовете ви и светостта в тялото, в силата, т.е. във волята ви“.

Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа. Който познае Христа, и Христос ще го познае. Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос. Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“.

И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да направи три връзки: земни, т.е. човешки – с хората; духовни връзки – с ангелите, и Божествени – със същества от Божествения свят. Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки. Който живее само за земята, има една връзка. Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва. Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят. Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята. Такава любов не е трайна. Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение. Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно. Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите. Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта. Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“. И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви. Тогава ако правдата пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако истината пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако светостта пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея. Само така Отец ще дойде във вас, ще направи жилище и ще ви се изяви.

В правда, истина и святост

Беседа от Учителя, държана на 26 юни 1921 г. в София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вие говорите за правда. Що е правда? Ти интуитивно схващаш, правдата не трябва да учиш, с нея учен се раждаш, правдата разбираш. Правда е туй, което сам по себе си разбираш. Никой не може да те учи. Туй, което се учи, правда не е. То може да е друго, може да е честност. Но правдата всеки човек сам по себе си разбира. Тя вътрешно се разкрива. Ти я носиш като едно дадено качество в себе си.

Скрито богатство

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

4. Принципи на правдата и справедливостта:

а) І принцип: равноправие и равнопоставеност (спрямо прилагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества:

Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят П. Дънов отбелязва: “На хората им трябва абсолютната Божия Правда – онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички – и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия , и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата.”

Действието на принципа на правдата и справедливостта е универсално, т.е. то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека. В подкрепа на изложеното предлагаме следната мисъл на Учителя: “Абсолютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква.”

б) ІІ принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна:

Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: “Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой – К.З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога.” На друго място той допълва: “Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг.”

Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на П.Дънов: “Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.” Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: “Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца.” И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери!” В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: “И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат.”

в) ІІІ принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това:

Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: “На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.” Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на които той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал. “От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме” – добавя П. Дънов. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект.

От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме по отделно:

- връзка между свободата и правдата:

Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване.

- правдата и справедливостта – отрицание на всички форми на насилие:

Това следствие от разглежданите космически принципи изисква на всеки човек да бъде отдадено правото, което Живата Разумна Природа му е отредила. В същото време всеки наш ближен е достоен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени към триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия. Учителят на ББ споделя: “Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е негово гражданско право. Всеки, който отнеме това право на хората, върши престъпление. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да мине, но не от другите. Готов е да отстъпи първото място на другите, а сам да заеме последното място. Тъй постъпва и майката.”

- правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума:

г) ІV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта – справедливо разпределение на благата между всички живи същества: Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: “Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога – б.К.З.), което обгръща всичко в света. Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велико Разумно Начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на справедливостта.”

Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: “Божието благо е благо за всички”. Той изтъква: “Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържа благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат – да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага.”

Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция – състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии – будизма). По този повод П. Дънов казва: “Правдата трябва да се приложи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: “Няма ли Господ на този свят?” Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне.”

Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще – след установяването на Новата Култура на VІ коренна раса по цялата планета Земя.

Като следствие от четвъртия принцип е закономерността, че всеки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен план притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички. Например, човекът, който е извървял по-дълъг път на духовно-нравствено усъвършенстване, ще възприеме от слънчевите лъчи повече енергия, отколкото по-неразвитият. Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със себе си – своя духовен потенциал. Учителят П. Дънов ни казва в този смисъл: “Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: “Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля.”

http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b11/kzlatev/z8.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×