Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ла Горда

Мисли от Учителя за Страданията

Recommended Posts

Guest Ла Горда

Причината, че страдаме е, че не ни обичат хората. Не ни обичат, понеже нямаме светлина. Ако ние можем да дадем светлина на хората, ще се даде подтик на хората, за да ни обикнат.

Писанието казва: Онези са намерили Бога, които са разбрали какво нещо е страданието. Онези хора, които не разбраха какво нещо са страданията, те [не] разбраха, че страданията се лекуват със светлина.

Мислете за светлината!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога? Обаче не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: „Не постъпи добре“. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш...

Разбраната скръб

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Почнете ли да страдате, това показва, че вие не зачитате Божиите закони. Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си. А това незачитане спъва човека в неговото развитие. Някой казва, че се обезверил. Няма защо да се обезверява. Обезверяването показва, че ти нямаш ясна представа за величието в природата. Ти никога не си срещал същество по-деликатно, по-внимателно, по-разумно от природата. Ако човек разбираше природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията на човека станат непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувствува вече своите страдания. Природата го изважда от физическата област на страданията и го поставя в област, дето нищо не чувствува. Като минат страданията, тя пак го поставя при същите условия. Като лекува хората, природата ги приспива. Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условие да си почине от страданията.

Та, когато страдате, не съжалявайте, макар че в страданието има една негативна любов. Не е за препоръчване страданието. Радостта е позитивната любов, а страданието – негативната. Страданието е майката, а радостта – бащата. Като се съединят, ще видите, че ще се роди нещо. При страданието вие виждате, че майка ви страда заради вас. Майката носи вашите грехове. Когато я питате защо страда, тя не казва, че носи греховете ви, че страда заради вас, но си мълчи. Само по себе си страданието не е страдание. Живите хора създават страданията на другите, но те създават и радостите им. Те създават и едното, и другото.

Човек, който се обезверява в Божественото, за него ще дойде дървото, той ще мине през големи страдания и изпитания. „Всичко изпитвайте и доброто дръжте“, казано е в Писанието.

Големите страдания ги накараха да си направят пера и да станат птици. Птиците пък, от големите преследвания и страдания и гонения във въздуха, принудиха се да станат коне, да бягат и така да се спасяват от неприятелите си. И конете, като се ритаха, като страдаха, станаха най-после хора."

В началото бе Словото

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой казва, че Господ го е наказал. Аз бих желал Господ да ме накаже, защото това е едно благословение за мене. „Когото Господ обича, него наказва.“ Че, ако ти си болен и Господ ти удари две плесници, за да оздравееш, има ли нещо лошо в тия плесници? Ако ти си загазил материално и Господ ти удари две плесници, а сиромашията ти хвръкне настрана, какво лошо има в това? Когато Господ те наказва, това е добро, но ако не те наказва и те остави да си вървиш по своя път, това е лошо.

"В началото бе Словото"

Редактирано от Бина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Сега да разгледаме живота малко по-другояче, в друга форма. Идете в една фабрика, която прави хартия, да видите как се произвежда. Там ще видите цели купове от борови парчета нарязани, от които се образува една каша. От тази каша, като се прекара през особени валяци, се образува най-после хартията. От тази хартия впоследствие се печатат най-хубави книги. Ще кажете: защо са страданията на дърветата? Тези дървета трябва да им се даде друга форма. За да придобият друг вид, те трябва малко да пострадат. Като пострадат, ще се превърнат в книги. Съвременните хора не искат да страдат. Има страдания в света, които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. Ако страдате като дърветата, за да стане от вас хартия, върху която да се печатат хубави работи, тези страдания са на мястото си, имат смисъл. Когато се пожертвувате за подигане на човечеството, това страдание има смисъл. Но когато сте една гора, която животните изяждат, това страдание няма смисъл, не е на мястото си.

Мислите ли, че Бог не страда? Единственото същество, което страда най-много, това е Бог."

Но Аз ще погледна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвате: „Господ ме е създал такъв.“ Господ те е създал не да бъдеш роб на Земята. Земята е доста умна. Като идат страданията, те имат за цел да ви помогнат. Те казват: „Не бъдете толкова глупави. С този ум, който сега имате, никъде не можете да отидете.“ Съвременните хора са много лениви, мързи ги да учат. И за да ви накарат да учите, ще ви създадат ред болести, ред притеснения. Като се създадоха болестите между хората, разви се и медицината. Като се създадоха големите нужди, яви се земеделието. Като се създаде нужда от добра храна, разви се готвачеството и т.н. Нуждата от ядене създаде готвачеството. После се събраха хора на едно място, заедно да живеят. Тогава се създадоха социални грижи. Явиха се социалните науки. Когато хората почнаха да грешат, създаде се съдопроизводството. Най-после се създаде религията, да се молят хората на Господа.

Свърши се виното

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

СТРАДАНИЕТО /Един от разказите на Тодор Божков - ученик на Учителя/

Страданията са неизбежни в живота, макар и да са неприятни и нежелателни. Тук аз ще ги засегна и то бегло, и то само от гледището на Учителя и на учениците на Бялото Братство.

Те идват, за да се калим и да сме готови за евентуални сериозни изпитания и изненади в живота, които неизбежно идват.

Всеки човек на земята страда, но по различен начин. Не казвайте, че вашите страдания са най-големи и че вашата съдба е най-тежка.

Ние трябва да работим и при най-големите страдания, както и при най-големите радости, защото те неизбежно ще дойдат. Трябва да бъдем готови, защото идват моменти, когато ще се раздруса цялото ни тяло, душа, ум, сърце и цялото ни естество. Ние геройски трябва да издържим на всичко:

Ще изгубиш къща, пари, жена, деца, приятели и пак трябва да кажеш: „Бог не може да се измени.” Страданията са Божествен огън, който пречиства всичко. Чрез страданията Бог ще пречисти света, обаче знайте, че и при най-големите страдания вие не сте сами. Не се смущавай, както обикновените хора. Трябва да се надраснат условията. Човек нищо не може да стане, ако не мине през страданията. Нито учен, нито добър, нито силен, нито светия, нито красив, богат, здрав и пр.

Страданието е дясната ръка на Любовта. В невидимия свят едно страдание когато влезе, всички го желаят.

Страданието е метод за повдигане на човешката душа. Любов без страдания не е разбрана. Бог ще ви посети само при страданията. И щом страдаш, значи от невидимия свят те готвят за нещо важно. Човек трябва да ги посрещне разумно и да не се бори с тях. Вие трябва да се калите при страданията и да се разговаряте с тях.

В някои случаи вие страдате за други хора и тогава страданията не са ваши, обаче ние сме част от един организъм. Няма нищо лошо в това да страдате за другите. Щом не роптаете, Бог ще ви помогне и страданията ще си отидат. Чрез тях човек се учи да мисли и чрез тях той разбира какъв е неговият ум, и каква с била неговата еволюция. Дойдат ли страданията, не викай, а мисли и търси причините защо страдаш.

Ако хората бяха разбрали Христа преди 2000 години, сега нямаше да страдат. Но ето вече 2000 години човечеството страда. Христос на кръста преживя мистично идейни страдания. Светиите, великите и добри хора са минали през големи страдания и който не е нинал през страдания, не е развил в себе си никаква философия и никакви възвишени и Божествени възможности. Той няма дълбочина и Божествен живот. Няма представа за нищо велико и необикновено в себе си.

Трябва да разберем вътрешния скрит смисъл на страданията. Без тях човек си остава обикновен земен човек. Иска се не обикновен проповедник, философ, учен, мъдрец, държавник, горд и надут щастливец и пр., а живо изявление на Христа, на Бога, жив творец на добро, Любов, жертва, правда, истина и други човешки добродетели.

Герои трябват в духовните общества, герои трябват и в света. Героите са богатството на един народ. Но не на насилието, а на саможертвата и страданията. Никоя жертва не отива напразно. Страдащите хора са духовният и морален капитал на народа.

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Природата не обича да се притискат нейните енергии. Това е закон. Не мислете, че вие ще можете да спестите страданията. Който избягва страданията и не иска да страда, той е скържав човек. Всички великодушни и щедри хора в света са минали през големи страдания. Който не е минал през големи страдания и скърби, той не може да бъде щедър. Скръбта, страданието създават най-хубавата храна за подигане и създаване на най-хубави мисли и чувства в човека. Като четете живота на великите, на гениалните хора, ще видите, че те са минали през такива големи изпитания и страдания, които вие тепърва ще изучавате. Това се отнася до всички области. Вземете, същото беше и с Христа. Христос мина през такива големи скърби и изпитания, които Му дадоха такива знания и познания, каквито Той по-рано нямаше. Той знаеше тия неща теоретически, но като мина през голямата скръб, Той доби такива знания и опитности, каквито на небето не можеше да придобие. И Павел казва за Христа: „Ако и да беше Син Божий, трябваше да мине през големи изпитания, за да научи това, което другояче не може да придобие.“

Ако при страданията не придобиваме нищо, те са безпредметни. Защо трябва човек да се мъчи и да страда, ако в страданията и мъчнотиите не придобива нищо? И ако в несгодите човек нищо не придобива, те нямат смисъл. Придобие ли нещо, те се осмислят.

За да може човек да издържи изпитанията и страданията, природата му дава известен запас сила. По този начин се внася едно равновесие в силите на природата. Наблюдавайте и ще видите как действува природата. Всякога, когато ще даде някакво голямо страдание или изпитание на човека, същевременно тя ще му даде и такава голяма радост, за да може да понесе страданието, което се готви да дойде. Голямата радост съдържа в себе си елементи на благословение, чрез които човек може да понесе страданията. Това е метод на природата. Природата предварително дава на човека една такава голяма радост, че да може той да издържи страданието, което ще дойде. Казвате: „Взеха ми радостта.“ – Не, никой не ви е взел радостта. Тя е отишла при страданието, за да можете да го понесете. Радостта не е изчезнала."

Стана невидим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Господ винаги ходи в правия път, а той е много тесен. През него едва може да мине една слънчева прашинка. Само слънчевите прашинки на светлината могат да минат през този път. Мислите ли, че като ви прекара Господ през този път, та няма да усетите страдания, докато се освободите от всичкия излишен баласт, който е непотребен. Колко чист трябва да бъде човек, за да мине през този път!"

Из записките на Минчо Сотиров за Учителя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта.”

„Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват.”

„Защо скръбта на хората е непоносима? Защото си казват, че тя ще бъде вечна, че няма спасение. Но Бог е милостив. След бурята пак ще изгрее слънцето и всичко ще бъде по-свежо, по-радостно. Даже въздухът ще бъде озониран. Преводът на това явление е следният. Когато дойдат скръбта и страданието, да се знае, че те траят само няколко мига. След това ще дойде нещо добро, ще дойде радост. Условията ще се променят.”

„Даже Учителят казва: „Колко дни Христос стоя на кръста? Само три дни и после възкръсна.” Също така всяко страдание трае само три дни. Страданията не са вечни, Бог е милостив. Никога Бог не дава страдания по-горе от силата на човека. И второ - това страдание не трае дълго. После иде едно добро като плод на това страдание.”

Из Лекцията "Символи в Природата" от книгата Доброто разположение,

Издателство "Бяло Братство", 2002 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И тъй, вие не питайте защо идват страданията. Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни! Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча!“ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос.

Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение.

Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумняваме. Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва? Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви. Идиотът не може да се радва.

Разумният живот

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес всички се запитват на какво се дължат страданията в света. Страданията имат два произхода: или от чрезмерна Любов, или от безлюбие. Човек може да страда по единствената причина, че не го обичат, може да страда и от това, че много го обичат. Майката толкова обича детето си, че не го пуща никъде. Дето мръдне, тя все го следи. А някога никой не те обича, никой не се грижи за тебе – тогава пак страдаш. Така седи въпросът за страданията в моя ум. Две причини има за страданията: или че много те обичат, или никак не те обичат. Следователно, има две положения в света, от които трябва да изхождаме. Във всеки даден случай аз мога да обичам, а мога и да възприемам Любовта. В това отношение на първия закон, по отношение на Божествения закон, първо аз мога да възприемам Божията Любов. И след като съм приел тази Любов, аз мога да бъда проводник на тази Любов, да я предавам на другите. Следователно, и в двата случая, като възприемам и като предавам, аз участвувам в онзи живот, който е в Бога. По-нататък не се интересувам дали хората ме обичат или не. Когато се намирате в трудно положение, вие можете да регулирате вашето състояние с помощта на първия закон. За всеки даден случай всеки човек е една форма за вас. Срещате един човек, когото обичате. Той за вас е един малък проблясък от Божията Любов. Той не представя всичката Любов на Бога, но една малка част от нея.

На утрешния ден

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават. Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик. Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик. Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях.”

„Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които човек е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си. Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при преминаване от една форма в друга, докато е дошъл до сегашната. Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.”

Из беседата „Отворени форми”, МОК 8, т.2, 08.03.1929 г. , София, от книгата Отворени форми

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като се заговори за страданието, вие казвате: „Далеч да е от мен страданието." Като се заговори нещо за Радостта, веднага се усмихвате. Обаче Радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде Радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: „Досега аз орах и копах, това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра - Радостта да я посее, тя знае добре да сее." Ако някой човек повика Радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: „Аз имам една сестра, която знае да оре и копае; тя трябва да дойде преди мене, за да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно -тя започва една работа, аз я свършвам; после аз започвам, тя свършва," Следователно без Радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само Радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора: докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява

И тъй, пазете се от огрубяване на чувствата. При изучаване на естествените науки, на математиката човек може да огрубее. Ако не е внимателен, всеки човек може да огрубее, бил той министър, учител, свещеник и т.н.

Изобщо, няма човек в света, който като е нарушил Божествения закон, да не е платил скъпо за това.

Едно се иска от човека: вяра! Той трябва да вярва в онова, което изучава. И като се лекува, човек пак трябва да има вяра.

Мощно нещо е вярата на човека.

Един французин върви по улиците на един град във Франция и среща едно малко момиченце с цигара в уста; той го спира и му казва:»Момиченце, не е добре, че пушиш тютюн, ти си толкова малко дете!»- «Господине, не знаете ли, че във Франция няма деца?» Нещастието на Франция седи в това, че деца няма. А когото срещнете в България, все разправя: «Как мислиш, прост човек ли съм? Да не мислиш, че съм невежа!» Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е учен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни, да не съжалява за това; като се пълни, да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата – само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате.

Сега задръжте в ума си следните основни идеи от тази лекция: като страдате, влизайте един на друг в положението си. И второ: каквото работите, с каквото се занимавате, използвайте го за развиване на нежни, благородни чувства в себе си. Следователно, пазете се от огрубяване на чувствата си и развийте в дебе си нежност и състрадание.

Източник: Учителя Петър Дънов/Допирни точки в природата/Нежност и грубост; МОК, ІІ г., изд. ОББ,2008 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвременните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че злото и страданията идат от Бога. Те трябва да изхвърлят тази неправилна мисъл от ума си. Бог не съизволява в смъртта и страданията на човека. За да се освободи от страданията, човек трябва да признае, че причина за своите страдания е той сам и да търси начин да се освободи от тях. Колкото по-малко мисли за тях, толкова по-лесно ще се освободи от тежестта им. Ако пък може да си внуши, че няма никакви страдания, още по-добре. Няма да се мине много време и страданията му ще изчезнат.

Когато страда и не може да се справи със страданието си, човек се намира под центъра на тежестта или в самия център, където нещата се отправят. За да не пострада от предметите, които падат в този център, човек трябва да отиде настрана, да не го засегнат падащите предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всякога заема такова положение, че да не го засягат ударите на страданието.

И тъй, когато човек разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието.

Сегашните хора търсят живот без страдания. И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и права мисъл, без никаква съблазън, без никакво петно.

Отличителна черта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-първо, да имате едно благодарно сърце. И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание. Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе. Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква. Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя.

Младост и старост

Често и ние сме от ония същества в света, когато не искаме да извършим волята на природата, Божията воля. Хванал си една работа и мислиш. Казваш: „Всичко зависи от тази работа.“ Дали зависи от тази работа или не, то е въпрос. Казват ти: „Пусни тази работа“, ти не искаш да я пуснеш. Казвам: Всяка една мисъл, която минава през вашия ум, вижте дали тази мисъл може да остави едно качество във вас. Всяко едно страдание е дотук 1938-12-23-05_fig3.png, щом мине отгоре 1938-12-23-05_fig4.png, страдание няма, тогава се образува движение. Там, дето има движение в природата, страданията изчезват. Дето се спъва движението, има страдание. Всякога човек се дразни, когато се спъва движението му.

Трите закона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш. Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост. Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.

И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване. Казваш: Трябва да се живее. Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш.“

„Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за живота. Ако си скърбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си. Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си. – Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота.“

„Питате: Защо е създаден животът? – Животът не е създаден. – Защо съществува животът? – За да направиш една грешка. – Защо грешиш? – За да ти кажат един път браво. – А после? – После трябва да изправиш грешката си, за да ти кажат два пъти браво. – Защо трябва да сгрешиш? За да направиш един опит и да имаш поне едно малко страдание. – След това? – Страданието ти ще се превърне на радост. След всяко страдание иде радост. Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго. Скръбта е необходима в живота, като акомулатор на силите, т. е. тя ги събира. В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата.“

„Питам: Знаете ли нещо върху историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята? Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята. Той се заинтересувал да разбере, какво нещо е страданието, и пожелал да слезе на земята, между хората, да го разбере. Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието. Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание. На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието. И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание, да му съобщя, да го види и разбере. Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето. Какво ще стане тогава с хората? Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието.

Какво, всъщност, е страданието? – Най-красивата мома в света. Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш да я познаеш. Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата си. Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен. Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете. – Не можем, тя постоянно бяга от нас. И ние се питаме, защо тази мома ни поставя пред такива изненади? – За да има нещо, което да не знаете. Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него? – Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва да се разреши. И аз не съм съгласен да се разреши тоя въпрос. Ако се реши, хлябът ще напусне земята. Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него. Нека стои далеч от него! Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога да срещна страданието! Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма да го срещнеш. Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието! Срещне ли го, хлябът ще си замине. Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията си, да ви чуе хлябът и да ви посети. Щом дойде при вас, вие си хапнете достатъчно хляб и преставате да се оплаквате. Хлябът пита: Де е страданието? – Отиде си. – Защо ме излъгахте? – Не съм виновен, страданието дойде и си замина. Хлябът е крайно доверчив. Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда да срещне страданието. Обаче, пак не го намира. Там, дето хлябът влиза, страданието излиза.

Велика е задачата на страданието и на хляба! Цял роман има за това, но не искам да го изнасям пред, хората. Роман за любовта между хляба и страданието. Той е голям и интересен. По-интересен от тоя роман не съм чел. Написан е с големи подробности и на художествен език. Интересно е, как се е създала тази любов. И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват. Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието. Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертва. За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават. Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него.“

Из "Силата на възможностите" – МОК, 12 февруари 1932 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Затова искам да ви наведа на следната мисъл: страданията в живота са все служби. Страданието е особено състояние на душата, което трябва да разбереш. Без страдания ти не можеш да разбереш истината. Ако нямаш мъчнотии, ако не боледуваш, ти не можеш да разбереш истината. И без радост не можеш да разбереш истината. И в радости и скърби, и в доброто и лошото, ти трябва да разбереш истината. И ако си я разбрал, ти си на правия път. Страданието е външната опаковка на Божията Любов. Радостта е вътрешната опаковка на Божията Любов. Ако не знаеш, как да постъпваш със страданието и с радостта, ти ще изгубиш любовта. В скръбта ще разбереш онова благо, което е скрито в нея. В радостта ще разбереш друго благо – благото, което радостта носи. Нужно е да усилите вярата си, за да можете да понасяте с радост това, което преживявате. Трябва да познавате живота на великите хора.“

Из „Младост и старост“ – УС, 13 ноември 1932 г.

„От гледището на Божествения живот, съвременният морал е безморалие, а чистотата им – нечистота. Може да се говори на хората за велик морал, но след като пречистят живота си. Това се постига само когато го прекарат през няколко филтри, да се пречисти. Това е неизбежен процес, свързан с развитието на човека. – Как се познава, че животът на хората е нечист? – По страданията. Няма човек на земята, който да не страда. Следователно, страданията показват, че човешкият живот съдържа много утайки от миналото, които трябва да се премахнат. Чуждите неща в организма причиняват страдания. Чуждите неща в живота също причиняват страдания. Недоволството показва, че има нещо чуждо в тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всякога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щом се освободиш от него, радостта иде. Тя показва, че си видял една чиста капчица на слънцето, в която се отразяват слънчевите лъчи. Всеки човек се радва на малките неща в живота, защото те отразяват чистотата и светлината. Кой не се радва на малкото дете? И кой не скърби, когато види, как чистите, росни капки постоянно се калят?“

Из „Слуги на доброто“ – УС, 26 януари 1936 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Защо страда човек? – За да се изпита неговата любов и устойчивост. Едно трябва да знаете: всяко страдание е на място. Може да страдате заради другите хора, или за себе си, това не е важно. Страданието е огън, който пречиства. Следователно, дето падне, той гори. Щом гори и пречиства нещата, на място е. Ако страданието е ваше, трябва да разберете, защо е дошло и какво ще придобиете от него; ако е чуждо, ще видите, какво се крие в него и разумно ще го използвате. – Какво се крие в страданието? – Божествен подтик. Който разбере този подтик и даде ход да се реализира, той придобива радостта. Това подразбира стихът: „Скръбта ви ще се превърне на радост.“

Из „Абсолютна справедливост“ – УС, 8 март 1936 г.

„И тъй, отворете очите си сами, без да очаквате да дойде някой отвън да ги отвори. Да отвори човек сам очите и ушите си, това е негово собствено право, дадено му от самата природа. Трябва ли да чакате сутрин да дойде вашият слуга отвън да отвори очите ви? Ако човек може сам да отвори очите си, трябва ли да очаква спасението му да дойде отвън някъде? Има известни условия за спасение на човека отвън, но пълното, истинско спасение иде отвътре. Това се отнася до онези, които разбират, които са посадени вече в земята, имат условия да растат. Онези, които не разбират, те ще останат само със стремежа си в потенциално състояние, в каквото състояние се намира житното зърно в хамбара. То има стремеж да расте, но условия няма за това. Обаче, като го посадите на нивата и го поставите на мястото му, то започва да расте от само себе си. Това житно зърно е в състояние да създаде друго, подобно на себе си. Ако житното зърно е способно да израсте и да даде плод, подобен на себе си, колко повече човек може да направи това! Когато човек се натъква на страдания, това е признак, че той е излязъл вече от Божествения хамбар и е посят на Божествената нива. И след това не му остава нищо друго, освен да расте, да цъфти и плод да даде. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте в хамбара, никакви страдания нямате. Щом ви посадят на нивата, страданията ще дойдат. Докога ще имате страдания? – Докато узреете. Щом узреете, страданията ви престават. Следователно, човек страда, докато е на земята. Когато мине в другия свят, земните страдания изчезват.“

„„Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ – Какво е съчетал Бог? – Той е съчетал възгледите на душата и на духа и отношенията между тях. Тези са новите възгледи, които правят човека свободен. Ние имаме предвид съвършената, пълната свобода, която съдържа в себе си три качества: живот, знание и свобода. Който има тези качества в себе си, той влиза в новия живот – във възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мъчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди да влезете в живота на свободата, в живота на възкресението. Докато сте още в стария живот, страданията неизбежно ще ви следват. Временно страданията могат да отстъпят от човека, но след това пак ще го посетят. В новия живот, обаче, страданията сами по себе си изчезват. Както слънчевата светлина и топлина топят леда и снега, така светлината на новия живот стопява и отстранява от пътя на човека всички мъчнотии и страдания. Казано е в Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзите им и няма да ги помена. И ще ме познават от малък до голям.““

Из „Което Бог е съчетал“ – УС, 22 март 1936 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„И тъй, силата на човека седи в приложение на истината. Ако не може да разбере и да приложи истината, човек всякога ще си остане слаб и немощен. Който е придобил истината, той разбира, защо страда. Страданията на човека могат да бъдат лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. Понеже е уд на Божествения организъм, човек взима участие в страданията на целокупния живот. Това е неизбежен закон. Всеки човек трябва да вземе участие в общите страдания, като свой дял. Мнозина мислят, че човек страда само за греховете си. Ние оставяме греха настрана. Гръхът е анормално явление в живота. Той произтича от неестествените желания на човека. Има страдания, които също произтичат от неестествените човешки желания. Често най-красивите неща в живота произвеждат страдания. Например, любовта, със своето голямо изобилие, произвежда ред страдания. Като види това голямо изобилие, човек започва да граби, за да се осигури. Той вижда, че не може да запази любовта за дълго време, затова гледа да се възползва от присъствието й.“

Из „Имам власт“ – 17-та НБ, 22 декември 1929 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Не е достатъчно човек да носи страданието си, но той трябва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бяга. Днес повечето хора бягат от страданията си, а не страданията от тях.

Един познат разправяше своята опитност, как се справил със страданието. Няколко месеца наред той страдал от силно стомашно разстройство, вследствие на което не могъл по цели нощи да спи. Особено се измъчвал от един страшен кошмар. Всяка вечер, преди заспиване, се явявал един висок, строен човек, с остър нож в ръка, който се опитвал да го мушне в гърдите, да го убие. Какво ставало и той не знаел, но винаги се спасявал. Някой дохождал отвън и незабелязано от самия него, го избавял от въоръжения човек. Това се продължавало всяка вечер, докато траела болестта. Една вечер, силно обезпокоен, болният се хвърлил срещу нападателя си и започнал да се бори с него. След усилена борба той се принудил да отстъпи, но доволен поне, че не се оставил да го мушне. Това траело цяла седмица, докато най-после болният успял да се справи със своя противник и го победил. От този момент противникът му престанал да се явява, а заедно с това и болестта му изчезнала.

Следователно, докато страданията имат надмощие над човека, докато го мачкат, той всякога ще бъде слаб и немощен. Престанат ли да го газят, стане ли им той господар, всякаква болест и нещастие ще го напуснат. Силата на човешкия дух седи в изкуството на човека да се справя със страданията и мъчнотиите си. Ударите, страданията, мъчнотиите неизбежно ще дойдат, но човек трябва да знае как да се справя с тях. На всеки човек е определено да мине през пътя на Божественото възпитание, докато се пробуди висшето му съзнание, да придобие ценни опитности в живота.“

Из „Аз съм“ – НБ, 2 февруари 1930 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Освобождавайте се от внушенията, колкото и да е мъчно това. Някой казва: Мъчно, тежко ми е нещо; не зная, де е причината. Скръбта не е негова, той е възприел скръбта на своя приятел и си внушава, че е негова. Приятелят му е търговец, изгубил голяма сума и скърби; или жена му и децата му са умрели, и той още повече скърби. Като приятели, те са свързани, и единият възприема скръбта на другия. Първият страда, без да знае причината на страданието. Чрез вътрешното си радио той е приел скръбта на приятеля си – свързал се е с него. Ако приятелят му се радва, и той се радва. Днес 90% от страданията, които хората преживяват, са чужди; само 10% са техни. Някой страда, без да знае причината за страданието си. Много просто – друг някой страда, а той възприема страданието му. Някога се радва, без да знае, защо се радва. Друг някой се радва, и той възприема радостта му. Като знае тоя закон, човек може да се лекува.“

„Ако имаш тъмнина в съзнанието си, кажи: Сега е нощ в мене, но утре слънцето ще изгрее и ще разпръсне тъмнината.“

Из „Послушание“ – ООК, 20 октомври 1943 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Мнозина ще възразят, че сърцето крие в себе си нещо лошо. – Не е така. Добро е сърцето на човека. Бог е вложил в него всички възможности за добър живот. Следователно, ако няма добро сърце, това зависи от самия него. Той не е бил в хармония с Божия закон. Като знае това, нека не се пита, защо страда и скърби. Всяко нарушаване на Божия закон води към страдания. Ти мислиш, че стоиш по-високо от хората. Как доказа това? На думи ли само? Щом стоиш по-високо от другите и си по-силен от тях, ти си длъжен да ги носиш на гърба си. Който носи другите на гърба си, той е в Божествения порядък. Когото носят, той е в човешкия порядък. – Не мога да нося страданията. – Тогава не можеш да носиш и радостите. Изкуство с да носиш и своите радости, и радостите на своя ближен. Като видиш, че някой се радва, ти си недоволен. Искаш тази радост да бъде твоя. Това показва, че не можеш да носиш и страданията на другите. Ако си силен, влез в положението на страдащия и му помогни. Той е в човешкия порядък; извади го оттам. Досега той е бил господар; отсега нататък ще бъде слуга. Кажи му: Едно време и аз бях такъв господар: ядох и пих, но дойдоха страданията, които ме научиха да слугувам.“

Из „Оценяване и прилагане“ – УС, 3 октомври 1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Страданията имат велико предназначение. Чрез тях хората се домогват до великата философия на живота. Който не страда, от него човек не става. Това не подразбира, че хората трябва изкуствено да си предизвикват страдания, но има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и радостите. За нас страданията и радостите трябва да бъдат еднакво приети. Дойде ли една радост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Господ ви изпраща страдания? Ако се оплаквате, вие сте в положението на тигана, който циганинът калайдисва. Представете си, че някой тиган има съзнание, и вие го дадете в ръцете на един циганин да го калайдиса. Циганинът най-първо го изчиства с пясък и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии. После го поставя на огъня, като сипва в него малко нишадър. И най-после туря отгоре калай, да го калайдиса. Какво трябва да каже този тиган, след като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня? Той казва: Какво иска този циганин от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания? Циганинът казва: Аз искам да бъдеш чист, почтен, да бъдеш годен за работа на своя господар. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в ръцете на циганина, който ви чисти и калайдисва отгоре.

Сега аз не говоря за величието на вашата душа, но за човека, който днес се среща на земята. Аз говоря външно за човека, който трябва да премине през ред страдания, за да може низшето в него да се подчини на висшето.“

Из „Няма тайно“ – НБ, 17 март 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Обаче, може да мислите, какво представя гладът и страданието. Вие само ги чувствате, но не знаете, какво са те. Казваш: Много страдам. – Ти мислиш, че страдаш. Всъщност, има страдания, които не могат да се теглят. Например, ти тежиш 70 – 80 кг. Щом се натъкнеш на голямо страдание, изгубваш 20 – 30 кг. Казваш, че страданието те е стопило, олекнал си 30 кг. Значи, страданието отнема нещо от човека. Ако кажеш, че си страдал много, а нищо не си изгубил от теглото си, можеш ли да кажеш, че си страдал? Ти предполагаш, че си страдал. Твоето страдание е въображаемо. Друг е въпросът, ако си изгубил няколко килограма от теглото си. В радостта е обратно, тя придава нещо на човека, теглото му се увеличава. Радостта работи върху човека по един начин, а страданието – по друг начин.“

Из „Сърцето и умът“ – УС, 17 октомври 1937 г.

„И тъй, човек трябва да пречисти мислите и чувствата си, да придобие вътрешна чистота. Не можеш да бъдеш здрав и силен, нито да развиеш една добродетел в себе си, ако не си вътрешно чист. Чистотата е необходимост за всички. Без чистота не се постига никакво знание. Нечистият всякога ще си остане невежа. – Защо страдаме? – Дето е нечистотата, там е страданието. Не можеш да бъдеш нечист, и да не страдаш. Всички възвишени същества живеят в абсолютна чистота. – Как да се освободим от страданията? – Чрез чистотата. Затова е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Казано е още: „Бъдете чисти!“ – Защо? – Чрез чистотата ще придобиете нужната светлина, за да не се спъвате в живота си.“

Из „Първата песен“ – УС, 14 ноември 1937 г.

„Това, което измъчва съвременните хора, са онези наследени качества от деди и прадеди, които прекарали един неестествен живот. Този живот се пробужда сега и в съвременните хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носят нищо добро за тях. Щом се породи едно от тези желания в някой съзнателен човек, той започва да се критикува, да се самоосъжда защото не знае, отде произтича това. Невидимият свят, обаче, постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред страдания. Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: Не е този пътят, по който трябва да вървите. Някой казва: Не знам, какво да правя. Станал съм много чувствителен, много нетърпелив, подозрителен. Кой каквото направи, аз мисля, че е насочено против мен. Как да се избавя от това кошмарно състояние? Казвам: Тези състояния се дължат на незадоволени човешки желания. Има желания у човека, които с нищо не могат да се задоволят. Мислите ли, че виното може да задоволи жаждата на пияницата? Мислите ли, че соленото ядене ще задоволи жаждата му за вино? Колкото вино и да пие, жаждата за пиене все повече ще се увеличава.“

Из „Влизане“ – НБ, 2 януари 1927 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×