Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ла Горда

Мисли от Учителя за Страданията

Recommended Posts

"Понякога е добре да боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Толстой, който боледувал четири–пет пъти в живота си, казва, че след всяко боледуване пред него се откривал нов свят. Въпреки това, всеки иска да бъде здрав. Ако заболее някой, веднага търси лекар. Каже ли му нещо за болестта, той се изплашва, вместо да си помогне и положението му се влошава. Никой не може да избегне страданието, което природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече. Природата е строга и взискателна. Най-многото, което може да направи, е да смекчи страданието му, да го предаде в музикална гама. С музиката нещата се понасят по-лесно. Страданията имат за цел да калят човека, да го направят силен, подобен на Бога."

"Бог е решил да изправи света, да го изчисти, затова допуща страданията, като процес на чистене. Пречистването става чрез тялото, чрез ума и чрез сърцето. Страданията на тялото са най-големи, на сърцето – по-малки, а на ума – най-малки. Когато страданията са много големи, човек изгубва съзнанието си. Така страданията се прекратяват. Не се страхувайте от страданията, но радвайте се на всичко, което иде да ви изчисти."

Из беседата "Пътят към Изток", СБ, 1943 г., том: "Вечното благо"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н.“

Из „Настанало е царството Божие“ – НБ, 19 октомври 1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ти се плашиш от мъчнотиите в живота, ти не можеш да мислиш правилно. Мъчнотиите са долина, в която слизаш, а благоприятните условия са възвишения. Мъчнотиите не са нещастие, те приличат на бомби. Ти ще минаваш край мъчнотиите и няма да ги бараш. Всяка мъчнотия е една бомба и като я бараш, тя ще избухне. Мъчнотиите са много хубави, те показват пътя, по който ще вървиш. Не се занимавай с въпроса да разрешаваш мъчнотиите. Ако някой разрешава мъчнотиите, трябва да е специалист, който разбира и той трябва да извади всичкия пироксилин и да остане само външната форма на мъчението. Тогава можеш да го носиш и вкъщи.

Из беседата "Развитие на справедливостта", ООК XIV, 1934-1935, том "Ако говоря" II

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вие имате едно схващане за живота, че всички искате да избегнете страданията. Съгласен съм с вас. Има известни излишни страдания. Но има известни излишни страдания, които са една необходимост, и ако вие не ги имате, никакво знание не може да придобиете. Една радост и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за да се прояви някой лъч във вас. Това съществува и в изучаването на метеорологията. Едно страдание, една скръб и една радост са необходими, за да се образува дъжд в пространството. Непременно трябва да има едно студено и едно топло течение. Ако едно топло течение не придаде студеното, дъждът не може да се образува. След като е духало студеното течение няколко часа, и дойде топлото, то се образува дъжд.

...

Когато Провидението иска да ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания. Дъждът е благото, което Провидението ще ви даде - страданието. И след това ще дойде радостта. Всякога, когато ще ви дойде голямо нещастие, голяма скръб, то това голямо изпитание ще се предшества от голяма радост. Затова всякога наблюдавайте: дойде ли ви голяма радост, то непременно ще ви дойде голяма скръб. Наблюдавайте. Ако ви дойде голяма скръб, то след нея непременно трябва да очаквате, че ще дойде голямо Божие благословение.

Из „Веселие и радост“;ООК, „Ако говоря“, 05.12.1934 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.“

„Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас. Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки. Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.“

Из „Който се учи“ – НБ, 30 ноември 1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните. Как ще разберете това? Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният? Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси. Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее. Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал. Яде ли мухлясал хляб, той ще умре."

"Сега, не е въпрос за страданията и радостите. Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне. Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания? Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде. И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието. Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията. Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията.

Защо сме дошли на земята? – Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.

Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания. Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме. Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят. И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията. За тях сте дошли тук. Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията.

Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята! – От тебе зависи. Страданието не се налага насила. То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята. Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си." "

Новото

(25. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 май, 1937 г. София. – Изгрев)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди; ако се отказва и от труда, идва страдание; ако се отказва от страданията, идва мъчение.

За да можете да работите, се изисква да имате изкуство, талант – само великите художници могат да работят. Работата е за учените. Да переш и да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите. В труда, страданията и мъченията няма щастие.

Страданието е един костелив орех; изкуството е да се научите да го счупвате и използвате.

Хигиена на човешката душа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest devashaktika

"Аз веднъж наблюдавах една котка, играе си с опашката. Гледа си опашката и се мъчи да я хване. След като хвана опашката, стисна я и като я стисна, примяца. Някога и вие хванете опашката и примяцате и вие. Казвате: „Откъде тия нещастия?“ Да се хванеш за опашката, значи да дойдеш да помогнеш на сърцето, да помогнеш на волята. Като хванеш тази опашка, ще се образува равномерно движение. Ако искаш да стиснеш, защо се мърда опашката? Опашката на едно куче, на един вол се мърда, докато е здрав. Щом не се мърда, той е болен. Животните, когато са здрави, тогава си движат опашките. Чрез опашките се събужда гръбначния стълб, а той събужда човек да мисли. Страданията в света, това са вашата животинска опашка. Страданията, това са опашката на животинското царство във вас. И без тази опашка е много лошо. Ако нямате страдания, не може да се събуди вашият ум. Казва: „Без опашка може.“ Но няма нищо да постигнете. Сега не вземайте опашката буквално. Туй движение, постоянно се изменя и движи опашката. Страданията като дойдат, ти ще се подвижиш навсякъде. Страданието е цяла гимнастика. Като дойде някоя болка, ще дигаш крака си насам-натам. Здраве е туй, който знае как да прави тия движения. Щом мислиш, че страданието е на място, няма нужда да ти помага. Не че ние сме за страданията в света. Вие ще кажете: „Не може ли Господ да направи животните без опашка?“ Ако имате някаква нова форма, идете, дайте си кандидатурата, та когато Господ прави друг свят, идете да му дадете вашия план, като как трябва да се направят животните без опашка."

Анализи

3 лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 21 октомври 1938 г., петък, 5 ч. с.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вие имате лоша представа за страданията, вследствие на което не искате да страдате. Вие трябва да си обяснявате страданията философски. Ако не искате да страдате, останете в хамбара. – „Ние не искаме са спим.“ – Щом не искате да спите, ще отидете на нивата. – „Ама страдания има там.“ – Тогава едно от двете ще приемеш: Ако искаш да страдаш [ако не искаш да спиш], ще приемеш страданията: Ако искаш да правиш добро, ще приемеш страданията. Страданията са път в живота. Ти ще страдаш, докато влезеш в живот. Щом влезеш в живота, страданията ще престанат. Хората страдат още, понеже не са влезли в пълния живот. Щом влязат в пълния живот и страданията ще престанат. Който не е разбрал още смисъла на живота, който Бог е дал, той не е разбрал пълния живот. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Аз превеждам този стих в следния смисъл: Аз съм пътят за мъдростта, аз съм пътят за истината, аз съм пътят за любовта. Ти не можеш да бъдеш в този път, ако мъдростта не е с тебе. Тя ще ти покаже пътя. Ти не можеш да намериш и свободата си, ако нямаш път за истината. Ако не отидеш до истината, ти не можеш да бъдеш свободен. Когато някой казва, че е намерил пътя и истината, питам го: Ти свободен ли си? – „Не съм.“ – Ти не говориш истината. За да говориш истината, преди всичко ти трябва да бъдеш свободен.

Ще каже някой, че другояче разбира истината. Както и да я разбира, едно трябва да знае: Човек не може да говори истината, докато не е свободен.

Имаше някой человек

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От какво страдат народите?Наместо тази гордост,ако бихме внесли Любов,наместо тази ревнивост,ако бихме внесли Мъдростта,ако наместо гнева бихме внесли в живота си Истината,и вместо тази жажда за грабежи бихме внесли Правдата: и вместо тази леност на онзи светия-отшелник бихме внесли Добродетелта,какъв,мислите,можеше да бъде вашия живот?Ако всички хора са чисти и сега всички отправим една колективна,обща молитва?....

Ти можеш радикално да разрешиш всички въпроси,и да ги разрешиш не по правилата на гордостта,не по правилата на гнева,леността,жаждата и сладострастието.Но ще каже някой"Мъчно е",а после:"Е-е,то човек свят живот не може да живее,но поне да не е голям грешник,умерено да е всичко,да лъже,то без лъжа не може,но който лъже,малко да лъже".Но който малко лъже,и много ще лъже.Никак не трябва да се лъже!"Ама тогава каква ще бъде моята работа?"Аз не говоря за твоята стара работа.Когато казвам никога да не лъжеш,казвам:Старата ти къща така е направена,че Господ ще я завлече,а новата къща като направиш,всичките камъни,които ще влязат в нея,трябва да бъдат здрави.За новото говорим,ние искаме да преобразим живота.

/Защо твоите ученици ядат и пият.Сила и живот.Пета серия/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато Учителят дойде, всички болести и тревоги изчезват. Когато Учителят дойде, Той ще снеме юларите от главите ви, ще ви освободи от ярема на стария господар и ще ви предложи да ядете от най-хубавия хляб. Почувствувате ли всичко това, видели сте Учителя. Няма нужда от доказателства. Вие трябва да мислите по този начин. Представете си, че ви донесат хубав хляб, а вие почвате да питате, къде е сеено житото, къде [е] смляно, как е омесено и т.н. Каква полза ще имате от това? Предложат ли ви хубав хляб, яжте, а после питайте от къде е и как е направен. За любовта се говори, след като човек я възприеме. Щом ядете от хубавия хляб, който Учителят ви дава, вие вече имате връзка с Него, дошъл е часът на вашето освобождение от хомота на стария господар. Христос казва: „Аз съм живия хляб.“ Яжте от този хляб и вашия живот ще се осмисли. Онази светлина, която ще проникне в съзнанието, ще ви възрадва. Богатият казва: „Всичко изпълних!“ – „Едно ти не достига – раздай старото!“ Старото, това е тор, който трябва да се изхвърли на нивата. Остави го и ела та ме последвай. Това значи да приемеш новото, т.е. любовта, която ще внесе в душата ти мир и радост и ще изпълни живота ти с всички добрини.

Дойде ли старият господар, идва и старият живот, животът на сламата и на ярема и на смъртта. Новото учение е без хомот, без остен, без слама, без смут. Там хората живеят в любов. Сега, ако сте приложили това, което ви казах, видели сте ме, видели сте Учителя. Следващия път, като дойде, искам да ви видя без юлари, болни да няма между вас.

Животът в новото учение има смисъл. Така са живели всички добри хора, така живеят и в другите светове. Казвате: „Дали има друг свят?“ Яжте от хубавия хляб, който ви предлагам, а после ще приказваме.

Запомнете три неща от Евангелието: Да напуснеш баща си и майка си – старото, което умира и да се прилепиш при жена си – първата жена, която Бог направи от реброто на Адама. Станете като децата, не критикувайте. Раздайте старото!

Божественото трябва да се възстанови в живота. Аз няма да ви говоря за страданието, защото не познавам как боли стомах от тревога, как мъка стяга гърдите и как главата тежи от грижи. Това вие по-добре знаете. Станете всички граждани на Царството Божие! Заживейте в любовта и всичките ви страдания ще изчезнат.

Трите положения

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...В човека са вложени известни възможности, които чакат времето да се проявят. Трябва да цъкнете една клечка кибрит, за да се запали огънят, който носите в себе си. Възможностите се крият в дървата, а не в кибрита.

Значи и на младини, и на старини човек е един и същ, но чакал е времето си да прояви своите възможности.

На старини всички дървета, които са вложени в човека, ще се запалят и той ще се прояви. Това не значи, че като е вече стар, той се е изменил. Старият има възможност да прояви всичко, което носи в себе си от младини, но в никой случай не може да прояви това, което не е вложено в него.

Това, което е вложено в душата на човека, рано или късно трябва да се прояви. Колкото по-дълго време живее на земята, той все повече ще се проявява, но нищо ново няма да прояви, т.е. той не може да прояви нищо повече от това, което носи в себе си. Всеки ще се убеди в тези думи.

Като знаете това, обработвайте дарбите и способностите, които са вложени във вас, и не очаквайте да дойде нещо наготово в живота ви. Работете върху себе си и помнете, че човек не може да се развива и проявява без участието на Божията благодат и Неговата светлина и топлина.

Ето защо, човек трябва да се стреми към Любовта, която носи условия за развиване на човешките дарби и способности. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си“. Без Божия Дух няма напредък, няма развитие. – „Как ще се изяви Божият Дух?“ – Чрез хората.

Следователно не мислете, че човек сам може да постигне всичко. Хората идват в негова помощ, да развие и прояви добродетелите си.

Хората са условия, чрез които се проявяват Божествената светлина и топлина. Затова, именно, никога не пренебрегвайте не само хората, вашите ближни, но и най-малките същества около вас. Не мислете, че нямате нужда от тях. Всичко, което Бог е създал и на което обръща внимание, и вие трябва да го зачитате.

Видите ли едно дърво, не го отминавайте, не мислете, че стоите по-високо от него. Ако му обърнете внимание, тогава само стоите по-високо от него. Всяка мисъл, всяко чувство, колкото и да са малки, които се проявяват чрез вас или чрез ближните ви, трябва да се зачитат. В тях се крие нещо Божествено. Само по този начин ще дойдете до новото разбиране на страданията и на радостите, каквото имал апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със страданията си“. Сега и на вас желая да се похвалите със страданията си, както се похвалил апостол Павел. Досега колкото хора съм срещал, всички искат да се освободят от страданията. На мнозина, които се оплакват от страданията, съм казвал, че те още не са страдали, едва започват да страдат. Те хванали само едното краче на страданието, а то има много крачета. Те мислят, че животът им е пълен със страдания. Досега аз не съм си позволил да се моля на Бога да ми отнеме страданията. Щом за себе си не съм се молил, и за вас няма да се моля. – Защо? – Не искам да ви лиша от благото, което страданието носи в себе си. Благодарете за страданията, които разумният свят ви дава, но сами никога не си създавайте излишни и ненужни страдания. Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа на страданията, той е силен човек. Не може ли да издържа, той е слаб, безхарактерен човек. Христос казва: „Който не вдигне кръста си и ме последва, не е достоен за мене“. Кръстът подразбира страданията. Следователно, който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот.

Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува. Влезете ли в областта на страданията, трябва да вървите докрай. Дойдете ли последната крачка, пред вас се разкрива хоризонта на Любовта и вие влизате в новия живот, като граждани на новото царство – царството на Любовта.

Път към Любовта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо страдате? – Защото във вашите сърца няма онази искреност.

По някой път вие се поставяте благочестиво. Например, сега аз като ви говоря,

силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент, какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч.

В света има една велика сила, едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине.

Тази сила обуславя целия живот, тази сила съди всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате.

Не, туй същество постоянно праща хората в гробищата.

Всички праща там, и юнаци, и слаби. Досега никой не се е избавил. И Христос, когато дойде, и Него пратиха там. И след това Той показа своето изкуство – възкръсна.

Има един стих в псалмите, който казва тъй: „Няма да оставя преподобните си да видят изтление“. Ако ние имаме тази велика Любов, ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих. Ние проповядваме едно учение, всички да имат тази Любов, но да се приложи без насилие.

Днес всички искат любов, но в какво седи тази любов? Всички казват: „Да разделим помежду си спечеленото“. Ние, хората на Любовта, не се нуждаем от събраното богатство на другите.

Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре.

Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: „Пари, пари!“ Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са за нас. Няма нито един, който след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях.

Следователно ние ще оставим света, нека той борави с парите, те не са за нас, те са едно следствие.

Ние, като разрешаваме въпроса с парите, те за нас не са един принцип, те не представляват никакъв спор.

Парите са си пари, златото пак ще се върне в земята. Туй злато и сребро не можем да го изнесем от земята. И светът е тъй направен, че като дойдем до края на живота си, там има митница и митничари и като дойдем при тях, те ще ни съблекат по всички правила.

Искаш ли да оздравееш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако разглеждат сегашния свят, целия свят, съвременния строй, той от единия край до другия край е едно насилие.

Мълчаливо насилие има навсякъде. Какво ще ми разправяте на мене. Насилие има не само между хората, аз съм наблюдавал тревите. Някой ми казва: „Каква е хубава природата, колко е красива зелената трева, колко е велик Божият Свят!“ Аз гледам с увеличително стъкло, с лупа, две животинки, как са се хванали за гушата. Едното от тях прегризва другото и обратно. Има мъчения там. Мъчат се, карат се, делят нещо. Има две дупки: едното е на едната дупка, а другото е на другата дупка. Малко е разстоянието между тях и се карат. Ние казваме: „Колко велик е направил Господ светът!“ Казваме: „Колко велико е направил Бог човека!“ Например, величието на човешкото лице, къде е? Виждам, лицето му е потъмняло, устата му са побледнели, очите му са потъмнели.

Къде е величието на човека? То е сам[о] в онзи момент, когато ти дойдеш в изпитание и не се поколебаеш, при всичките мъчнотии остане нещо постоянно в тебе. Това е човека, а не това, което ти си мислиш. Когато дойдеш в някое голямо изпитание и не се разклатиш, това е ценното в човека.

Не всички цветове, които са цъфнали и плодове, които са вързали, но онзи плод, който остане, то[й] е важния. Хиляди плодове може да има, но остават от тях няколко плода. Те са най-важни.

Всеки един от вас може да говори, че у хората има лошо. Хубаво, съгласен съм, аз съм на същото мнение. След като сме лоши, какво трябва да правим? Какво трябва да разбираме под думите „лош човек“? Определете ми сега вие, какво разбирате под „лош човек“. Конкретно да се каже, че да нямаме нужда от второ определение.

Всеки човек, който не постъпва така, както ние мислим, той е лош човек. Вървя си аз по пътя. Този човек ме блъска и аз казвам, че той е лош човек.

Ако той се отбие на ляво или на дясно, аз го мисля за добър.

И вие може да бъдете лоши за него и той може да бъде лош за вас. Кой човек е добър? Всеки човек, който мисли както нас и върши това, което ние искаме, той е добър човек. Това е поне практическата мъдрост в света. Това е морала сега. Хората говорят за един морал, а пък постъпват по друг морал.

В съвременното законодателство казват: „Защо не си изпълнил закона?“ Ти можеш да вярваш в Бога, можеш да го обичаш, но съдията казва: „Твоята Любов към Бога не е важна. Тук, по закона не си постъпил.“ Осъжда те съдията. Въпреки, че имаш Любов към Бога, съдията те осъжда на една седмица затвор. Понеже не си постъпил така, както съдията иска, затова те осъждат. Стражарят ще те изругае, ако не постъпваш така, както той иска, ако не мислиш както стражаря. Ако синът не постъпва, както бащата мисли и иска, баща му веднага ще го смъмри.

Но и това знание не може да ви помогне. Кое е онова, което може да ни помогне...

... Единственото нещо, което може да ти помогне, онази сила, която ти е необходима, ще получиш, после светлината и всички други неща, работят в съгласие за тебе. Та казвам, малкото благо, което Бог ни е дал, трябва да го използуваме всеки ден.

Ако ти очакваш пълни хамбари, знания, сила, както живеят ангелите, ти ще изгубиш напразно целия си живот. Той иска да стане голям, мисли за бъдещето, мисли какъв светия ще стане, колко голям ще стане, дали ще стане учител и пр.

Най-първо използувай живота така, както е във вас, използувай най-малките условия на живота или подкрепявайте във вас свещените мисли. Всеки един от вас има по една свещена мисъл. Подкрепявайте я.

Възвишеното в човека

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато аз говоря за Любовта, аз подразбирам оная сила,

Любовта е ония условия, при които можем да живеем, дето нещастия не стават.

Някой от вас ще каже възражение: „Мен колко ми е патила главата от Любовта!“ От безлюбие е това!

В Любовта няма страдания!

Ти като изгубиш Любовта,

тогаз ти казваш: „Аз залюбих някого и знаеш ли какви страдания имах?“

В Любовта не може да има страдания.

В Мъдростта не може да има страдания.

И в Истината не може да има страдания.

Те го изключват.

Ти казваш: „Много пострадах за Истината!“

Истината никакво страдание не произвежда.

И Любовта никакви страдания не произвежда.

И Мъдростта никакви страдания не произвежда.

И ако страдаме, причините са другаде – трябва да ги изясним.

Щом сте в непослушание, в разрез с Любовта, страданията ще дойдат.

Щом сте в разрез с Мъдростта, страданията ще дойдат.

Щом сте в разрез с Истината, страданията ще дойдат.

Законът е такъв.

За когото и да е, е така!

Всяко страдание в нас, каквото и да е, зависи от онзи разрез между нас и Първата Причина – Бога!

Царството на Духа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Позволено ли е да се повтори матурата?“

Позволено е. Лошото е, когато не допуснат някого до

матура. Когато някой е допуснат да държи матура, това е

привилегия.

Ние допуснати ли сме?“

Вие сте допуснати; дали ще издържите, то е друг въпрос.

Който е допуснат, той ще издържи по който и да е начин;

вярно е, че има възможност да го скъсат, но пак ще държи.

Доста предмети са. Всеки един от братята и сестрите трябва

да издържи изпитите, когато дойдат. Когато Йов бил

връхлетян от страдания, отначало видял близо до себе си

грозните духове, но като отправил поглед по-далеч, видял

Светлите духове. Значи близкото около него било мрачно,

а далечното било красиво. Тогава той разбрал, че всичко,

което става, е за добро и настанал Мир и Радост в душата

му. Земята е място за матура.

тук

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек се намира в най-големи противоречия и страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в себе си.

Това е изпит.

Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“

Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения.

Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот. Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gif

"Ще страдате, докато превърнете всичко в мисъл.

За да се оправи светът, всеки трябва да оправи себе си, своя свят."

"Свещени думи от Учителя", том 3, раздел "Мисли за Бога"

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gif"Страданиеята са едно благо.

Имаш голяма неприятност в живота си и колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро. В дадения случай е важно да повярваш, да надделееш над условията; това е за силните душш. Всеки има препятствия според степента на силата си.

Всеки, който страда, е придобил нещо, без да знае.

Нося дина на рамото си - страдание е, свалям динята да я разрежа - радост е.

Страданията са едно благо за онзи, който ги разбира.

Из главата "Страданията водят към добро" от книгата "Акордиране на човешката душа", том 1

Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Без страдание човек може да ръждяса.

Радостта показва, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил.

А Чистотата е закон на Живота.

Страданията са филтър, който филтрира всички мисли, чувства и постъпки.

Страданията са огън, който пречиства.

Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат след това.

Неразбраното страдание състарява. Затова разберете страданието научно. Дойде ли то, внася сериозност и Чистота.

Страданието е един Ангел в работни дрехи.

Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмните същества, които се навъртат около теб.

При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш.

Ти се украсяваш с наниз от елмази и смяташ да излезеш навън, но като дойде страданието, не излизаш и няма кой да те обере. Направете превод, защото много добро намерение има страдаинето.

...то удря, но удря с Любов. Агрономът нали обрязва лозата и дръвчетата?

...в мъчнотия кажи си: "Бог ме обича и аз Го обичам. В Бога всичко е добро."

Из главата "Страданията пречистват и развиват добродетелите" от книгата "Акордиране на човешката душа", том 1icon12.gif

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвам: Когато човек започне да се хлъзга, да пада, нека се остави да падне до дъното, а не само до половината. По-надолу от дъното той не може да отиде. Ако правиш опит, направи го докрай. Ще кажете: „Това е страшно“.

Не, когато съзнанието на човека е будно, при такъв опит той ще научи много нещо. И това вече не е падане, но слизане.

Затова казвам: Ако слизаш, слез до дъното. Първата мисъл, която постоянно трябва да държите в ума си, е, че Божествената ръка, Божествената сила крепи всяка душа. Тя е свързана посредством една нишка с невидимия свят, затова никога не може да избяга от Божия промисъл.

„Пътят на героя”

Онзи, който е слязъл до дъното на мъчението, веднага ще приложи пробуждането, а който не е дошъл до дъното на мъчението, ще каже: „Нека си почина.“ Като си лягате да спите, подразбирам, че не сте слезли до дъното. Като свършите работата си, няма да спите. Сънят е процес, който показва, че слизате надолу, за да почерпите енергия за вашия бъдещ живот, бъдещо развитие.

Труд и мъчение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

‎"Казвате: „Как е възможно да не познаваме страданието и мъчението? Ние сме опитали и страдания, и мъчения“. Щом е така, аз ще направя друго твърдение. Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в себе си. И на това твърдение пак възразявате: „Ние обичаме, познаваме любовта“. Питам тогава: ходили ли сте в ада? – Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада.

Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта. Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта. Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада?“ Кажете ли, че сте ходили, веднага ще ви приемат с почит и уважение. Някои мислят, че в ада има само прости хора. – Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря. Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат. Казвате: „Тогава какъв е животът в ада?“

Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта. Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда!“ Значи онези ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън, като място на учение. Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път.

Следователно ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено небето. Защо адът е създаден, само Бог знае. Защо небето е създадено, само Бог знае. И адът е на мястото си, и небето е на мястото си. Така се говори по човешки, но от философско гледище въпросът стои другояче. Някой казва на Бога: „Аз не искам да отида в ада“. – И аз не те пращам.

Казвам: който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“. Тези са нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот.

Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света. Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там. Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там. Обаче, ако нито животът на Бога, нито Божията Любов, Мъдрост и Истина не са там, и моят крак няма да прекрачи прага на ада."

Имаше двама синове, Неделни Беседи, 17.06.1923 г.

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, като ученици на Великата Школа, вие трябва па гледате на живота съзнателно и с приятност. При това, нашата цел не е да ви лишим от страданията, но да ви научим да ги използвате. Засега страданията са най-голямото благо, което може да ви се даде в живота. Всяко страдание е на мястото си; то крие в себе си дълбок смисъл. Защо страда човек, това е една от тайните на Битието. Като дойдат страданията, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли. Щом минат, тогава ще ги разбере. Христос, Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, каквито са съществували някога в света, без да Му се даде отговор, защо страда. Вместо отговор, разпнаха Го на кръста, прободоха Го в гърдите, отдето протече кръв и вода, и оставиха Той сам да намери причината на тия страдания. Като не получи никакъв отговор, Той каза; „Да бъде Твоята воля, Господи!“ Значи и Христос трябваше да мине през страдания, без да получи някакво обяснение за тях. Той трябваше да мине през този изпит. Сега вие искате, като ви се даде някакво страдание, веднага след това да дойде и обяснението на това страдание. Не, обясненията на страданията идат след като ги прекарате, като минете през изпита. До това време ще мислите. Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: „Такава е разумната воля Божия! Такава е великата воля Божии! Такава е волята на Безпределния космос!“

Следователно, не съжалявайте за страданията, които ви се дават. Ако съжалявате за страданията, трябва да съжалявате и за любовта, която ви се дава. Закон е: След всяко страдание иде радост, любов. Този закон може да се опита. Колкото страданието става по-голямо, толкова повече и любовта се увеличава; колкото страданието се намалява, толкова и любовта се намалява. Значи мярка за любовта е страданието. Любовта се увеличава разумно. Тя постепенно приижда. Тъй щото, страданието и любовта вървят паралелно и едновременно взимат участие в съграждането на човешката душа.

Мисъл, чувство и действие

МОК, година първа, 15 -та лекция държана на 7 юни 1922 г., София

Редактирано от helen

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страданието обновява човека. То го освобождава от ненужни мъчнотии. Поставете двама души при различни условия – единият при добри условия, а другият – при лоши, и вижте какво ще стане с тях. Първият ще бъде задоволен от всичко: каквото пожелае, ще му се достави. Той няма условия да мисли, да чувства, да действа. Всяка инициатива в него ще се ограничи. Вторият ще се бори с условията, ще пада, ще става, ще се мъчи, ще страда, но в края на краищата ще израсте, човек ще стане. Първият, понеже нямал условия за растене, ще си остане на същия уровен на развитие.

Точка и свобода

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Следователно, всички страдания се дължат на плътта, а не на духа. Тъй щото, когато страдате, когато плачете, когато не искате да живеете, всичко това се дължи на плътта, а не на духа. Духът мисли и чувствува по друг начин, а не както плътта. Ако разглеждате нещата от положението на плътта, вие ще се намерите в съвсем затворен, в безизходен път. Ако гладуваш само 24 часа, плътта ще каже: „Ще умра гладен!“ Духът обаче ще каже: „Няма да умреш гладен! Ще се намери изходен път от това положение.“

Родено от плътта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първото правило: ще гледате всички да се хармонирате. Туй трябва да бъде естествено, да няма нищо пресилено. Хармонизиране, не подразбира всички да слезете на един и същ уровен. Не, защото аз определям: еднообразието, според мен, е зло, а разнообразието – добро.

Сега всички ще се стремите към разнообразието. Разнообразието това е качество, свойство на Духа! Там, дето е Духът, всякога има разнообразие. Тогава превеждам: разнообразието, то е изобилие, а еднообразието, то е сиромашия.

И от окултно гледище, щом имате някоя неприятност в живота си, животът ви е еднообразен. Следователно, туй зло е влязло в живота ви, да ви създаде разнообразие. Щом имате някаква спънка, страдание, мъчнотия, туй показва, че животът ви е еднообразен и туй страдание е, за да се внесе едно разнообразие. Разнообразието е едно богатство, а богатството е необходимо за развиване на човешкия дух. И туй страдание е само една преходна гама.

Методи за укрепване на волята

3 лекция на I Мл. ок. клас, 8.III.1922 г., сряда, 7–8 ч.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×