Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest НиколаДамянов

"ЧУДЕСАТА" от нашето детство...

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Здравейте!

Преди време много ми хареса случката разказана от Кристян :

...

Ако е въпрос за оцеляване при обстоятелства, в които повечето хора не биха оцеляли- живота ми е пълен с такива, още от кърмаческа възраст- ..... като 6-месечно бебе, което не може да пълзи дори, когато обърнах кошчето си върху мен- метално кошче, с дюшек, възглавници, завивки, дрънкалки и играчки, съвсем сам съм се измъкнал- т.е. повдигнал съм го, и съм пропълзял 3-4 метра, за да се скрия под спалнята, без да "надам глас"- е, вярно че от напъването цялото ми лице, врат и тяло, бяха в червени петна- спукани капиляри от напъване; наричаха чудо и това, че с луксирани 1 и 2 шийни прешлени (плюс други доста понатрошени кости)- паднах от височко като дете докато играхме на един строеж, и децата с които бях,спретнаха "индианска шейна", и все друсане и т.н., ме оставиха пред входа, звъннаха и избягаха, о после в болницата, ортопедът, преди да се заеме с "наместването" на шийните ми прешлени, беше казал на нашите, че се заема с мен само заради това, че след като не съм починал намясто, както всеки порядъчен хлапак на мое място би сторил, явно ми е ден, в който ми върви..та докато не се е изнизал този ден, да вземе и той да се пробва в наместванвето, защото според него шансове откъм страна на науката е нямало, но след като до тук нещата са тикова...кой знае, може пък и да извадя късмет....е, извадих- още едно чудо..Имам много "чудеса", ....

Надявам се,че Кристиян няма да се разсърди,че го цитирам и давам "тон" на тази тема с негов пост...

Замислих се...Колко ли такива "чудновати" случки има всеки един от нас?

Какво трябва да гледаме на тях? - случайни ли са или по-скоро сме имали късмет? :)

Ако не те пазят "от горе" може ли да те опази човек,родител,гледачка...?

Даваме ли си сметка,колко много енергия се изразходва от Небето,за да се съхрани един живот ...като се започне първоначално от живота ни като деца,когато сме най-беззащитни и най-уязвими,...а да не говорим за "случките",когато станем възрастни.Е тук може и да се разглежда всичко от позицията на "големият" късмет,който притежават децата,но затова е и темата... :)

Според мен,когато се струпа колосално голям "късмет" на едно место,...то е редно човек и да се замисли...,дали на този късмет не му казват по-друг начин някак си...?!?

Добре де ...Всеки да си прави изводите САМ като чете случките тук,а една от целите е и да се позабавляваме!!! :)

Аз ще пиша в движение,че днес три пъти ми гасят тока и случките ми отиват в "небитието" .... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря за интересната тема! Няколко са случаите в моя живот, когато ангел свише ми е помагал в опасни ситуации.

Когато съм бил на 2 години съм бил лапнал както си играя жартиера на копчето на блузката, по едно време съм се закашлял, посинял и после почервенял от задушаване. Добре, че баша ми бил в стаята пишел нещо по работа и ме видял, та ме освободил от задушаването като ме обърнал с главата надолу и жартиера излязъл.

Когато съм бил на 3 години майка ме завела за покупки в супермаркета. За миг ме изпуснала от ръка и съм изчезнал. Вдигнала голяма паника в целия магазин, никъде ме нямало. Много се уплашила. След двайсетина минути в безпомощността си звъннала вкъщи да уведоми, че съм изчезнал, а сестра ми казала, че съм си дошъл сам. Това е невероятно този магазин е доста далеч от вкъщи, пресичат се няколко улици, невероятно е, че съм знаел пътя и съм се върнал пресичайки през булевардите съвсем сам, без да се случи никакво произшествие. Още по-интересното е, че си спомням как се връщам пред входа, където сестра ми играе с другите деца от блока (тя е 7 години по-голяма от мен) и ме пита "ти защо си идваш сам? къде е майка?". Това е било през 1978 г.

9 години по-късно, на 11 септември 1987 г. вече имаме кола (Моксвич). В топлата неделна слънчева утрин сме на разходка с колата до резервата "Патлейна" в Преславкия балкан заедно с баща ми и дядо. Отидохме, разхождахме се сред природата, играх си с клаксона на колата :rolleyes: и потеглихме обратно след обяд. Но понеже съм мнооого любознателен приближавайки село Хан Крум се виждат още две села в южното подножие на Шуменското плато, питам баща ми "кое е това село, кое е другото село", той взе да се обръща, разсея се по моя вина и колата кривна от пътя. За да избегне сблъсъка в еднометрова купчина камъни инстинктивно сви рязко кормилото в обратната (в случая вляво) посока. Пресякохме отсрещното платно (първи късмет че не се натресохме челно в насрещното платно, нямаше движение в момента там), след това прелетяхме канавката (втори късмет че не се обърнахме), трети късмет, че не уцелихме дърво или стълб, четвърти късмет-че след летеж във въздуха от десетки метри се приземихме благополучно в току що ожънато равно гладко обширно поле! От инцидента дядо ми си счупи ръката, баща ми си пукна челото, а на мен ми нямаше абсолютно нищо въпреки че бях на предната седалка. Още тогава осъзнах, че някой ни подкрепи отгоре!

В друг критичен случай когато бях на 15 години, някъде около 1990 г. невидима ръка ме дръпна за да направя завой като единствен правилен изход, след като в центъра на града на оживен булевард правя неправилна преценка дали да пресека. Стори ми се, че Икарусът е твърде далеч и ще успея да пресека тичайки, но в последния момент вече съм почти на средата на булеварда поглеждам, че автобуса е твърде близко и няма да мога да пребягам до тротоара, но съм засилен тичайки и е трудно да се спреш на място изведнъж. Тогава някой ми помогна да завия тичайки обратно и да се върна на същя тротоар. И този път се отървах :thumbsup2: Всичко се разигра пред очите на майка ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

А ето и една случка от моето детство,където "късмета" е бил на моя страна! :)

Като малък до предучилищна възраст съм израснал на село и ме е гледала баба ми...Знаете каква свобода и игра пада там по дворовете и по тихите улички... Значи имаше тогава едно диво,младо и некастрирано магаре Найден,което като избягаше от стопаните си хапеше и риташе всичко наред.Голяма проклетия беше, а от ловната дружина даже му бяха "вдигнали мерника" да го гърмят...Голямо беше оживлението,когато някой извика "ХЕЙ..Найден пак се е отвързал...!".Голяма емоция за нас децата,защото се катерехме по огради и дървета и отгоре го хвърляхме с пръчки и камъчета,а той препускаше диво по улицата и раздаваше къчове.Възрастни мъже не нападаше обаче,...но жени и деца видеше ли веднага се втурваше след тях...Спасението е или се качваш на високо /дърво,ограда/ или се затваряш зад портата докато стопанина му не го хванеше и съответно "посъветва" с някоя голяма сопа по гърба! :)

Е...хубав ден.Слънце.Ровим си пясъка една групичка деца пред нас...,а до мен е новото ми колело "Зъбка"- с вдигнати спомагателни колела и надуваеми гуми ...Много бързо возеше и ми се струваше,че летя като го карам.И така пофуквайки се тайничко като споменавах "между другото",пред децата,че имам и огледало и дори предна спирачка,...някой се изцепи "ХЕЙ ...Найден се пак отвързал!"...Не знам защо,обаче си помислих,че това е моят шанс да демонстрирам колко ми е бързо колелото и вместо да се покатеря на гаража от където гледаме дивотиите на магарето,се метнах на седалката и реших да направим състезание...Е наклона беше в моя полза,а и с "умната" си глава разчитах,че ще го изморя или ще се откаже,защото много бързо карах...Явно,че съм бил в заблуда! :)

Помня само,че когато тръгнах по улицата,то ме видя и се впусна към мен,а аз много яко натиснах педалите...Нападна ме в гръб!

След това,...така ме е захапало за парцалките на гърба,че всички деца са си изкарали акълите,а колелото ми беше в такова състояние,че не можа да се отремонтира изобщо и го изхвърлихме впоследствие! Лекарят похвали доста баба ми,че ме е облякла по дебело същият ден..., иначе можело да стане доста лошо нещо...

То тогава,...Баба ми ме спаси, де...Сестра ми и казала пак навреме каква глупост съм отишъл да правя и жената дотърча с една голяма тояга...Тогава и мъже нямаше по къщите...всичко беше по ниви и градини!Смела жена беше...едра българка,вдовица и свикнала с всичко сама да се справя... /светъл и път/

Лекарите бяха единодушни за големият ми "късмет" и това,че магарето беше наритало и стъпкало повече колелото ми,...а не мен самия!

Носих си доста време охлузванията и рани по тялото от асфалта,а също и белези от магарешки зъби по гърба...

Между другото най ме беше страх от превръзките при доктора,...много боли,когато ти сменят марлите...особено,ако гледаш! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2:

като служех в армията ходихме веднъж да работим на бригада в един завод.

Вървях отпред и приближавайки към портала изпитах абсолютна увереност че вратата ще се отвори.

Знаех че портиерът ни вижда и не знам защо мислех че вратата е електрическа.

Вратата се отвори когато бях на около 2 метра от нея.

Тогава видях че липсва каквото и да било задвижване.

Другите забелязаха и доста коментираха случая.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Благодаря на Максим,...че като му четох историите се сетих за една случка,която са разказвали родителите ми.

Бил съм на няколко месеца още в пелени и са ме люлеели в онези плетените детски кошове,които се клатят по странен начин на две дървени дъги поставени в основата - плод на развитият социализъм! :)

Една вечер много съм плакъл,а както винаги се случва по това време на родителите се много спи и са много изморени...Майка ми е обаче забелязала,че когато ме залюлее по силно аз млъквам ...и при спиране на люлката пак съм почвал арията си.Използвайки тази си наблюдателност тя е решила проблема,като е сложила до кревата кошчето и когато заплача го побутвала с крак.

При едно такава "побутване" с крак,което е трябвало да бъде доста силно,че да спра да цивря коша излиза от равновесие и се захлупва,а аз се утърколвам под отсрещното легло като топка...Няма плач, "Ни гък - нито мък",родителите ми скочили в седнало положение на кревата и гледат недоумяващо и сънено обърнатия кош ...УЖАС! Тогава баща ми плеснал единствения шамар през живота си на майка ми с думите "Утрепа детето бе...!!!" и се метнали и двамата да ме търсят под леглото.Аз съл си лежал там безмълвен,но доста силно ококорен и явно "недоумяващ" ...Може би,защото тогава съм усетил първата тръпка от летенето,което повдига винаги адреналина,...знам ли? Не си спомням! :)

Снощи се размислих за тази случка /благодаря пак на Максим/, ...Сега вече си имам едно мощно оправдание,ако говоря глупости или пиша небивалици т.е. - "Падал съм от високо на глава в крехка детска възраст" - достатъчен мотив за да не ми обръщате внимание,когато нещо ви дразни в моето разбиране за живота или там за каквото и да било друго!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във 2-ри клас бяхме от училище на летен лагер на Боровец.На стените имаше закачени нощтни лампи обърнати с крушката нагоре.Та ние с една приятелка решихме да развием крушката и да пуснем стотинка вътре светкахме изгасвахме ключа .... и оставихме цялата станция без ток!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никога няма да забравя как подстригах брат ми веднъж.

Спомням си ,че майка ми беше на работа, баща ми беше потънал в правенето на една картина и въобще не поглеждаше към нас. Аз съм била някъде на 5,6 години , а брат ми на 3,4.

Имаше много хубава и дълга /вече / къдрява коса.

Майка ми всяка сутрин повтаряше '' Време е вече да подстрижем Пепо , много му е порастнала косата" , но все не и оставаше време за това .

И след като му разказах надълго и нашироко приказката за Снежанка,

го убедих ,че може да ми се довери и ,че има нужда от подстрижка , защото и майка така казва.

А по принцип брат ми Петър беше голям инат и мразеше да ходи на фризьори или пък да си правим снимки във фотото .

Взех една хубава ножица с червени пластмасови дръжки и така го подстригах , че когато майка ми се върна направо

онемя.

АААААААААаааа, х като си помисля само исках да й помогна . :3d_146: Интересното е,че когато го заведоха на фризьорка , тя съвсем малко дооформи "моята подстрижка".

Друга забележителна случка от моето детство от същата възраст ,бях на гости при баба ми .

Тя ходеше на работа все още, млада баба имам аз.

И понеже баба ми е голяма чистница и постоянно пере, чисти ,тупа, бърше праха , аз в нейно отсъствие реших да й помогна.

Напълних си една голяма кофа с вода , изтисках малко веро вътре ,разбърках , взех един голям парцал и 'изчистих" с много вода и веро големия бюфет в хола.

Връща се баба ми и що да види ,заляла съм с вода цялата секция и естествено съм си наизвадила всичките й дантелени карета и коппринени забрадки , като най- хубавата й ''иранската" е нарязана на доста странни форми .

А веднъж брат ми беше глътнал едно копче и единствено аз успях да го накарам да го изплюе ,като му бръкнах в гърлото и то излезе само. Баба ми , майка ми и дядо ми не бяха на себе си. Аз съвсем умело го направих,те ме гледаха като изумени. Изумена бях и аз от себе си .

Една друга случка доста чудата от по - зрялото ми детство.

Нашия котарак Феликс , който е сиамец, много миролюбив и възпитан по душа , но и също толкова любопитен, беше излязал от прозорчето на терасата.

Качвайки се по первазите беше стигнал до 9-тия етаж.

И ние само го чувахме как мяукаше жално ,жално .

Абсолютно невъзможно беше да стигнем до него, защото просто никой не живее на 9-ти я етаж и няма как да се влезе в апартамента и да се вземе Феликс от перваза на терасата.

На всичкото отгоре, тъйкато нашите блокове са типичното не особено смислено соц строителство имаме нещо като площадка между 2-та етажа . Асансьора също спира между два етажа .

Обикновено има едно малко странично прозорче , което разделя терасата на крайните апартаменти от стълбището с асансьора. И всичко се вижда оттам. А феликс се намираше тъкмо на този етаж , където първо никой не живее, второ въпросното прозоче не се отваря. Наложи се най- хладнокръвно да поразкъртя малко мазилката и да открехна прозорчето на около 5 см.

Феликс беше избягал чак в далечния край на терасата .

Тихичко му прошепнах "Феликс ела тук , моля ти се !

И той се придвижи до края на перваза на терасата, но между нея и това малко прозорче има разстояние от 15-20 см , което направи много опасна операцията "спасяване".

След това го направлявах да си подаде лапичките и главата, като успях да го хвана във въздуха и да го провра през процепа на прозореца и благополучно да го изкарам.

Никой не можеше да повярва как съм го спасила.

Само той и аз си знаем. :3d_141::3d_039:

Редактирано от Ина Трифонова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-скоро чудесата в нашия живот.

Близо една седмица по ред сънувах един и същи сън. След няколко дена започна да ми се случва в действителност. Вече знаех кой какво от участниците ще каже и направи. Интересното е, че скочиха да ме бият 16-17 човека , а един мастит чичко ми наблъска пистолет в устата с думите "Сега ще те застрелям". Не ми се разказва случката в подробности, само се измъкнах сравнително леко от тази ситуация, на която не бях инициатор. Забравих да ви кажа, че бях 16 годишен.

Като бях на 21 катастрофирах много тежко с кола-въртях се два пъти на покрив и колата я направих на баничка. Излезах леко натъртен, "ненавредим" и интересното е, че първия човек , който ме "намери", беше този, който прави курбана в черквата "Света Богородица" в родния ми град (чичо Стоян). Оттогава ми правят курбан на "Богородиците". И това пак го бях сънувал.

На 25 паднах с 500 кубиковия си 300 кг. мотор с почече от 100 км. в час , в чужда държава. Хората, които ми се притекоха на помощ вече ги познавах. Бях ги сънувал заедно със падането ми. Оттървах се изключително леко.

Има и много други случки, които съм ги сънувал, а след това са се случили в действителност в живота ми, но тези трите си бяха с опасност за живота ми. Но примерно са ме ръгали с нож и това изобщо не съм го сънувал предварително.

Ами , благодаря на Господ Бог! И да бъде волята му!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) много интересни истории.

И мен ме пазят на 100% :) иначе няма как да съм тук още.

Бях на 16 г учех в селището където живееше моята баба в планината.Там пада доста сняг зимата,та през ноща беше започнало да вали точно когато се прибирах от място на което не биваше да ходя.

На другия ден вече имаше доста натрупан сняг ,както никога моята баба ме изпрати за хляб фурната в която трябваше да отида имаше стъпала които снега беша направил на малки планини,когато тръгнах да се качвам по заледените снежни стъпала вече знаех ,че няма да мога да слезна.Купих 5 хляба носех ги в две ръце и нямаше как да се хвана за парапета докато слизах по стъпалата не държейки се никъде си мислех ,как просто няма да слезна до край и на последното стъпало се хлъзнах ,паднах назад хлябовете хвръкнаха а аз се парализирах закараха ме у дома ,това беше село на около 100км от Бургас с една мед.сестра която по незнам какви причини реши да ми бие урбазон :) но тъй като не можа защото не можех да се обърна ,реши да ми го исипе в устата ,последва разнасяне с носилки ,клатъшкане по линейки ,оставиха ме да се оправям сама по болниците ,когато всичко свърши ме оставиха да лежа 40 дена неподвижно -смачкан 6-ти гръден прешлен ,лекаря каза -на милиметър от пълна парализа :) -последва прохождане на ново и голяма промяна в живота ми.Както и за всички около мен.Това се случи на 12.12.1991 интересно но тази дадата 12.12 от тогава вече 3 пъти разтърсва живота ми.

Подобни истории има доста в моя архив :) пазят ни няма грешка.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздрави за темата!

Имам много спомени в живота си свързани с “чудеса”.Има 3 спомена които са ми от 3годишна възраст.Странно,но ги помня много ярко.До третата си година съм живяла на село.Къщата ни бе на 2етажа.Семейството голямо.Бе късно лято.Беше узряло първото грозде и прадядо ми донесе голяма кошница викайки ни да слезем.Всички деца се втурнаха надолу радостни ,а аз най-малка-последна.Една от лелите ми слизаше по стълбите когато реших,че мога да летя!!!Просто се засилих и скочих напред.По време на скока ми прецених,че нещо не се получава.Леля вече беше стигнала площадката.Мислено я помолих по име да се обърне и да ме хване.Така и стана.После й ляха куршум.Тя не можеше да си обясни какво я беше накарало да се обърне.Не бях издала и звук.

Прочетох спомените и на другите участници.Интересно е да се види и чуждия опит;-)Не зная дали това са чудеса.За мен са проявления на неограничените човешки способности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубава тема. Поздравления!

На 16 години претърпях катастрофа. Последва сравнително сложна операция. Лекарите казаха, че е чудо, че мога да се движа. В над 60-80% от подобни слуачи, хората оставали парализирани.

Прочетох спомените и на другите участници. Интересно е да се види и чуждия опит;-) Не зная дали това са чудеса. За мен са проявления на неограничените човешки способности.

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за темата! Това са доказателства за невероятните способности на мозъка ни, който в напрегнати /адреналинови/ ситуации открива точното действие за случая. Разбира се и човешката воля.

И аз съм имала случки от които съм се измъквала на косъм, но явно Бог ме е пазил... ;)

Струва ти се, че времето спира и решения, за които трябва известно време са взети за части от секундата. Включват се и някои забравени инстинкти...

Науката вече доказва че, човешкият мозък се развива и започва образуването на връзки между двете полукълба, които обясняват някои "чудеса".

А това в окултен смисъл е подреждане на телата ни, отваряне на чакрите и свързване с духовния свят, с ангелите...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бях на около 5 години когато с майка ми и баща ми почивахме на Златни пясъци.Докато те дремеха кротко на плажа аз реших да проуча детския басейн.Докато се разхождах около него завладяна от духа на Хамлет(да вляза ли,да не вляза ли?...)някой ме блъсна и започнах да се давя.Не умеех да плувам,но се самоспасих.Тогава разбрах две истини:

-спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се;

-помогни си сам,за да ти помогне и Друг;

Е,никога не се научих да плувам,но урока си научих!:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бях на около 5 години когато с майка ми и баща ми почивахме на Златни пясъци.Докато те дремеха кротко на плажа аз реших да проуча детския басейн.Докато се разхождах около него завладяна от духа на Хамлет(да вляза ли,да не вляза ли?...)някой ме блъсна и започнах да се давя.Не умеех да плувам,но се самоспасих.Тогава разбрах две истини:

-спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се;

-помогни си сам,за да ти помогне и Друг;

Е,никога не се научих да плувам,но урока си научих!60.gif

Хубави нещаhypocrite.gif . И аз трябваше това да уча, и още го уча. Пък аз като бебе на 6 месеца съм се заразила от шарка. Като дошъл доктора, казал на майка ми: Защо сега ме викате, сега е вече късно.

Майка ми го погледнала и казала: Как...късно...? Доктора и казал: Ами нищо не може да се направи. "Почувствах как краката ми се подкосяват, разказваше майка ми. - попитах го: "В такъв случай, какво ще правим?" Той каза, ще чакаме. След два до три часа ще стане ясно. Или организма ще го преодолее, или не. Седнахме един срещу друг и зачакахме. Седим, той мълчи и аз мълча.

Аз съм била в безсъзнание. По едно време, точно след три часа, майка ми видяла как ми се връща цвета на лицето и си поемам дъх. Тогава се спогледали с доктора и тя казала

"Заспа." Той казал: "Имате голям късмет"...Спала съм до сутринта, а на сутринта когато се прибрал баща ми от командировка, и питал как сме, тя му казала, че не се знаело дали ще ни завари.Той скочил: Как така, защо не ми се обади?...Така съм оживяла тогаваyinyang.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много пъти ми е било доказвано че няма нищо случайно в моя живот, но това си пролича най-вече през лято 2005.

Тогава, на 17 години, аз се връщам в България да изкарам лятото с роднини и приятели. Месеци преди да тръгна, моля и успявам да накарам родители ми да ме пуснат на летен лагер с класа на моя приятелка. Август месец идва и ние пристигаме в Лозенец. Още първата вечер в дискотеката почвам да се прививам от болки долу в ляво. Болкота приминаваше ту отпред, ту отзад. Не казах на никой, но след като не можах да заспя цяла вечер, събудих приятелките си с рев от болка. Спомням си че чакахме кола да дойде, че да ме закара до близкият град където има болница. Докато чакахме повръщах от болка. Там един млад, симпатичен доктор предположи че е бъбречна криза. Дадоха ми обезпокояващи и ме прати на първия етаж на ехограф.

Там в една голяма стая със всякакви медицински уреди ме прие един доктор с бяла коса, излеждаше някъде на около 40 години. Започна да гледа бъбреците с ехографа, но нещо взе ръката да му пълзи надолу...гледа и ми казва "Ама каква млечна кожа имаш..." И решава че и без това е с ехографа, дай да ми погледне и яйчниците. Завъртя се доста там и между хваленето нещо спомена, "А бе ти ще е добре да отидеш на доктор." После реши че ще ми даде пълен преглед, без пари. Направи ми снимки и какво ли не. Трябваше да се събличам на няколко пъти.

На този етап, толкова ме беше страх но продължавах да правя това което ми казваше. Болницата беше малка, на първия етаж нямаше никой когато идвах. Като свърши с прегледа реши да ме черпи с кафе в офиса му. От голямата стая направо имаше врата към него. Там взе да ми говори за това как изневерявал на жена си, че секса извън брака е ОК, и колко се гордеел със сина си, който въртял по-няколко на веднъж. Държах чашата с кафето и треперих! По едно време той стана от стола и аз на момента побегнах, извън от офиса и към вратата. Тя беше заключена но слава Богу, ключовете бяха на вратата. Отключих и избягах горе в стаята ми.

Благодарна съм че бях там, че точно този човек ме прие и реши да му "пълзи" ръката, защото аз реших да го послушам по-случайност, ей така, и по-късно отидох на доктор. Оказа се че съм спешно за операция! Докторите се чудеха как не се беше спукала кистата която намериха и каква късметлийка съм.

Благодарна съм че и ключовете бяха тогава на вратата! :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×