Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Stuklen JmeLL

Ах как все ще стане така ...

Recommended Posts

Това нещо,което следва е от преди 2-3 седмици,само че тогава нямах регистрация тук,пък и честно казано чувствата в мен не са се променили особено много от тогава...и все пак вижте го...имам нужда до го споделя... :

Ех това време... все мрачно и влажно напоследък. Гъста и непрогледна мъгла се разстила почти всяка вечер... още малко и човек би могъл да се изгуби в нея, както би могъл да се изгуби и в себе си... Преди малко реших да се поразходя из Витоша в мъгливото време...и разхождайки се в почти непрогледното се чувствах някак си, спокоен, плащещо спокоен, може би защото от много време насам съм свикнал всичко около мене да намира израз в непрогледното и празното... Не съм го търсил, вече съм забравил и кога се е случило... но дори когато вечер навън няма мъгла тази непрогледна празнинка.. при мен си остава. В какво се изразява самотата... може би да бъдеш заобиколен от хора и да се чувстваш като на празен остров ?(задължително мъглив и непрогледен остров..!) Лошото на тази самота е студа й.. , когато да имаш нужда някой да те стопли и сгрее (било с прегръдка или обнадеждаваща дума..) разбираш, че наоколо няма никой и колкото и да премрежваш поглед, разлика на хоризонта няма.. И се замисляш, опитваш се да се сетиш какво всъщност представшяваше тази топлина... но неможеш да си спомниш.. :( странно.. в съзнанието изплува единствено студена мъгла.. И този студ сковава всичко... пречи на всяка работа която подхванеш, на всяка страница, която прелистиш опитвайки се да я осмислиш.. пречи на изблиците на радост.. Къде е изхода от мъглата... възможно ли е да обхваща целия хоризонт? Налудничаво странно-обяснимо и упорито продължавам да гледам в една посока и един човек... мислейки си, колко топлина има в Нея...това момиче...Слънчевия Изгрев. Всеки път когато си мисля, че може би ще мога поне да я погледна за миг и отърся съзнанието си от мъглата поне за момент...и изведнъж извършвам някое крайно - глупаво и необмислено детинско по същността си действие... и в следващия миг се оглеждам..и отново виждам мъгла.. и така докато отново не съзра същия човек и същия резултат.. Вече може би ми омръзна тази мъгла.. но каквото и да правя не мога да я прогоня.. и се опитвам да си припомня избледняващия смисъл на понятието топлина...опитвам се да си спомня Нея... А навън мъглата се сгъстява...

Не,че чакам някакви отговори...просто наистина ми е много криво в момента и исках да го кажа някъде, където ще се види...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

.. welkome, to the club... I like..

... може за добро да е, ... в мисленето(вярвам), винаги има потенциал. Ако си подариш и време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

крайно - глупаво и необмислено детинско по същността си действие... и в следващия миг се оглеждам..и отново виждам мъгла..

А докато извършва крайно глупавото и т.н. действие, човек обикновено е забравил мъглата и гори в неповторима еуфория. Не значи ли това, че си направил първата правилна стъпка?! Нали точно от мъглата искаш да се измъкнеш. Е, сигурно има и по-подходящи постъпки, но трябва опит, а той се събира и от грешки. Точно когато се огледаш и разкритикуваш, тогава сам се топваш отново в мъглата.

..."необмислено' , защото идва от сърцето ,точно както си трябва. Любовта идва оттам, интуицията я води. А от разума идва сметкаджийството, което толкова мразим във възрастните, но щем не щем, след време и ние го научаваме. Въпросът е дали и колко ще го практикуваме.

..."детинско" е всичко най-чисто и красиво в човека. В младостта той трябва да отбранява и съхрани детинското първо в себе си, за да добие силата и правото като възрастен да брани други деца, които съдбата ще му повери. Детинско е да пееш, танцуваш, пишеш сценарии, играеш театър, да се обличаш провокативно, да караш бързи коли. Всички поп-идоли са деца, които Обичат Детинското в себе си и са го превърнали в своя съдба. Някои им завиждат на парите. Кой се сеща колко са самотни? Но никога обикновени, макар да е лесно.

... за "същността " са изписани томове, основани куп философски школи. Трябва опит, за да се разсъждава.

Затова да наблегнем на действието.

Когато стъкленият имел застане под слънчевите лъчи, ще е трудно, но ще избият корени и ластари и ще се види, че не е нито стъклен, нито имел, а вероятно семе от бор или мура :)

И още нещо - изгревът в любовта не винаги идва от чаканата посока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами бих казала,че и на мен ми се случва това вече доста често,но незнам как да го раскарам...,но когато си влюбен и не ти обръщат внимание е така... :/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Вече може би ми омръзна тази мъгла.. но каквото и да правя, не мога да я прогоня.. и се опитвам да си припомня избледняващия смисъл на понятието топлина... опитвам се да си спомня Нея... А навън мъглата се сгъстява...

Не, че чакам някакви отговори... просто наистина ми е много криво в момента и исках да го кажа някъде, където ще се види...

Не, това не е оправдание. Може би ти харесва мъгливото време или пък мъгливата любов, или сам ти си автор на собствената си мъгла...

Ала има и Слънце, което изгрява иззад лъжата и страха.

Някой хора просто предпочитат мъглата и колкото по-трудно виждат през нея, толкова повече са у дома си.

Жалко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Решавайки да пишеш ти сам/сама си задаваш въпроси и виждаш някаква ситуация под ъгъла под който искаш да я видиш и усещаш...

Това е усещатнето ти в момента, а от къде идва тази ситуация и защо сме поставени в нея. Може би доста от нас са били в такава ситуация и тя иска нещо да ни каже /покаже/.

Важно е да разберем някои неща в даден момент и защо те са такива и са така поставени. Ти пишеш че не чакаш отговори, но ние които пишем тук виждаме написаното под един или друг ъгъл и веднага в нас изникват и въпроси и отговори формирани от индивидуално мнение, опитности и преживявания. Погледни дълбоко в своята душа и се вслушай и вгледай хубаво в себе си и около себе си, може би тогава мъглата няма да е толкова тежко надвиснала или ще се вдигне за да направи място на слънцето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виж, едва ли някой може да те разбере, предполагам, защото сигурно чувството е единствено по рода си, т.к. и момичето сигурно е единствено? НО , докато стоиш в тази мъгла може и да пропуснеш момичето, което наистина може да ти отвърне със същите чувства. и все пак по-добре ще е да оставиш миналото зад гърба си, да забравиш, че бъдещето съществува и да живееш за настоящето.

Не исках да използвам клишета, но това е вярно- Времето лекува всяка болка, но не я отстранява! това е нещо, което сам трябва да направиш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×