Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мъжът


Аделаида

Recommended Posts

  • Отговори 257
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Понякога слбостта им ме уморява,но си мисля че жените май имаме доста изкуствено завишени изисквания спрямо тях.След като ние сме "натоварени" ;) със задачата да носим и раждаме живот,то ние сме по силния пол и е безполезно да се надяваме и очакваме някой друг да се справи по-добре със собствените ни задачи.За съжаление от обратната заблуда страдаме и ние и те(мъжете) от векове. :3d_146:

Само дано в стремежа си да избягаме от едни заблуди, не влизаме в други.

Не мога да разбера нито превъзнасянето, нито подтискането било на жени, било на мъже.

Да се изпада в апологетика на един от двата пола и в последващо заклеймяване на другия е отиване в крайност.

Не забравям никога, че всички сме хора и като такива всички имаме своите слабости, които ако съумеем да приемем и заобичаме, се превръщат в силности. Силата на силният, обаче, се състои в това да дава право на съществуване и на най-слабия.

Линк към коментар
Share on other sites

Само дано в стремежа си да избягаме от едни заблуди, не влизаме в други.

Не мога да разбера нито превъзнасянето, нито подтискането било на жени, било на мъже.

Да се изпада в апологетика на един от двата пола и в последващо заклеймяване на другия е отиване в крайност.

Не забравям никога, че всички сме хора и като такива всички имаме своите слабости, които ако съумеем да приемем и заобичаме, се превръщат в силности. Силата на силният, обаче, се състои в това да дава право на съществуване и на най-слабия.

Напълно съм съгласна.Не такова отношение имах впредвид.Напротив аз обичам и ценя мъжете в целия им "блясък" :hypocrite: и сила,която просто според мен само не бива да се преувеличава или изисква на всяка цена,както каквото и да е друго качество от който и да е човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Лековал съм жени и деца от женски пол ,а на мене ми помогна жена парадокс.Вселенатa се стреми към хармония .Но ние ако удолетворяваме егото си и не разберем коплексите си не можем да помогнем дори на себе си.

Не желая мнение от хора на които не им се живее , които в желанието си да бъдат велики или да да докажат че са такива убиват любовта.

Даже ги е страх да напишат кога са родени.

Но светът е многолик. И ти си в него. Накъдето и да се обръщаш, ще виждаш тази многоликост. И дори мога да те убедя, че ако си затвориш очите, многоликостта на света няма да изчезне от това. Не е ли по-правилно да приемаш хората такива, каквито те са, особено ако идеята ти е да лекуваш?

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не знам мъжете да са в криза.

А какво ще кажете да попитаме тях? И за това какво обичали или не. Или те нямат много право на глас, а?

Аз само цитирах разни свои познати. Не твърдя, че мнението им е меродавно.

Линк към коментар
Share on other sites

Тази тема е доста долюбвана, за разлика от Жената. Защо ли?

Вероятно мъжете са в недостатъчност - по-малко мъже се падат на повече жени и конкуренцията е жестока :3d_146:

Относно твърдението на Бий, че мъжете са били предсказуеми - не мисля така; само някои са предсказуеми, само някои от вас. Като цяло сте, доколкото следвате своята мъжка логика.

За Михайло - какво не желаеш пък ти да четеш?! Кой убива любовта? Сещам се за една тъпа песен - "Убиец на любов"...

За мен по-прекрасно нещо от умен мъж няма; умен и чувствителен.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Мъжете , интересуват ме абсолютно , непрофесионално,хахаххах . :3d_002:

Забелязала съм, че повече се разбирам с мъже , по - лесно разговарям с тях . Дори и когато бях много малка , най- добрият ми приятел ,беше момче ,а не момиче.

В най- тежките моменти от живота ми съм имала приятели в истинския смисъл на думата мъже , а не жени .

И чак сега си давам сметка за това. А иначе имам безброй приятелки , цяла свита от различни по възраст и професия жени . :3d_014::3d_025:Странна работа ,че не съм забелязала така съзнателно това ,до този момент . Съвсем есествено явно ми се е струвало. :3d_064:

Линк към коментар
Share on other sites

От скромните си наблюдения над мъжете в моя живот (бившия и настоящия ми съпруг и сина ми - на 26) бих си направила заключението (не абсолютизирано, разбира се), че всеки от тях носи в себе си момчето на 11 години, но не винаги и не на всеки го показва. Когато жената, която усети близка, приеме и обича това момче в мъжа, той е истински себе си и истински щастлив. Ако мъжът се опитва да бъде винаги мъжествен, за да му ръкопляска и възхищава или за да му се подчинява жената до него, той рано или късно се уморява и/или стига до агресия към самата жена.

Мъжът може да бъде много грижовен и предан на жената, която усеща и като свой приятел, и като сестра и понякога като любящата майка, при която вече не му е мястото. Но и мъжете са много податливи на претенции, подозрения и бързо губят интерес към ситуации, хора, които силно са ги интригували в предишен момент.

Мъжете изпитват истинско щастие, когато бъдат оставени и стимулирани да проявят смелост, решителност, покровителство, сила, съобразителност и издържливост - и когато крехкото същество до тях ги гледа с възхищение и благодарност след това. (Макар и то и само е могло да се справи със ситуацията или изпитанието спокойно и понякога с по-добри резултати може би :) )

Мъжете обичат да знаят, че те са силните и отговорните в семейството, но че винаги могат да разчитат на подкрепа от по-слабия и най-вече с одобрение, ласка, поощрение.

Мъжете обичат свободата, но обичат и стените и огнището на своя дом, където могат да се приберат след подвизите си на топло и спокойно място....

Уважавам и обичам мъжете и техните силни качества - особено тези, които са по-различни от нашите женски... За слабостите - нима ние жените ги нямаме? Нали за това сме един до друг - за да се разбираме, да си помагаме, да растем заедно...и да отглеждаме заедно децата, поверени ни от Бог...

Благодаря на Донка за това разбиране, Сентенцията му е че всички сме на първо място хора.

Аз скоро си купих книгата за "хормоните на любовта" и четейки я благославям автора за находчивостта... макар че все още имам неразбиране на другия пол (а може би и на моя).

Редактирано от Любо
Линк към коментар
Share on other sites

Най-напред здравейте на всички :)

Тази вечер съвсем случайно попаднах на този форум, търсейки и питайки се как да намеря правилния път към мъжът, който обичам, понякога дори повече от себе си.

Тъкмо тази вечер разговарях със сестра ми (имам си близначка с 5 мин разлика) и си споделихме пак тревогите, които този път бяха свързани именно с човека до нас. И двете си поставихме задачка да отделяме повече време и да се опитаме да разберем мъжете, КАК МИСЛИ МЪЖЪТ? Защото и двете сме наясно, че мъжете мислят различно от жените. Дори някъде вчера четох, че имаме различно разпределение на сиво и бяло вещество в мозъка!

Аз, лично, съм много против това съревнование между двата пола и търсенето на победител, защото такъв няма. Всеки пол си има и недостатъци, но сега говорим за Мъжа и затова бих искала и аз да споделя моя скромен опит.

Съгласна съм с Донка, че мъжът има нужда да бъде и дете и одобрявам това, дори си мисля, че всеки човек трябва да запази детското, за да не губи радостта и интереса от/към живота.

Според мен и в жената и в мъжа има Жена и Мъж. И в определени ситуации човек проявява нужните си качества. Понякога трябва сама да се справям и се проявява мъжкото в мен, но, когато съм до него, често искам да бъда жена в сигурните мъжки ръце.

Най-напред може би трябва да се отървем от ОЧАКВАНИЯТА си към мъжа и тогава рискът от разочарование изчезва. Често несъзнателно сравнявам сегашния си приятел с бившия си, а много добре знам, че всеки е уникален за себе си и обича и живее по начин, който никой друг не прави. Но, въпреки това, се улавям, че очаквам да получа нещо, което не е той.

Почти съм сигурна, че искам да прекарам живота си със сегашния човек, но сякаш.... когато вече веднъж си се докоснал до нещо и знаеш какво е и си го получавал, ти пак го търсиш.

А когато един мъж няма твоя опит и искрено те обича, но не знае още какво е любов или по-скоро не прави разлика между думи и действия....за мен любовта е действие (процес), а не думи или някакво статично състояние.

Как разбират мъжете любовта? Как я изразяват? Как да разшифровам действията?

Дали жената е по-способна и по-готова да пренебрегне себе си, по простата причина, че има майчин инстинкт, който винаги поставя нея на второ място? А мъжът по-скоро пази гордостта си и себе си?

Замилсена в моите разсъждения забравих да споделя нещо, на което искрено се възхищавам! За мен адски секси и привлекателен става мъжът, когато открито показва чувствата си към своята избранница, когато явно и без притеснение заявява чрез своите действия и поведение, че тя е Жената! Така, за мен, той става по-привлекателен и повече го желая по простата причина, че бих искала така да се държи и моя мъж към мен. Кой не иска да е единствен?!

Друг е въпросът, че се изисква време и опит, докато разбереш каква жена искаш до себе си и с коя би споделил по-голямата част от живота си :)

Но, как да оцениш нещо адекватно, когато нямаш нужната база за сравнение? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам мъжете, и до мен е бил мъж в най-ужасните моменти от живота ми. Жените приятелки изгърмяха като празни балони.

Разбира се разлика от мъж до мъж има и то голяма.

Скоро на мой познат се роди детенце и бях потресена от неадекватното му поведение. Той заема висок пост, има пари, има коли има ,,,,,,,на въпроса как почерпиха колектива грижил се за майката и бебето ми отговори, че те били длъжни и нищо не им дал. Бях изумена и от това, че нищо не взел да почерпи роднините и близките си....нормално ли е това не зная но за мен не е ......

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Аз мисля, че мъжете са много непораснали деца; мисля че мъжете са страхливи, мисля, че мъжете не могат да вземат решения, мисля че мъжете са много зависими от майките си, от жените си, питат за всичко, не знаят нищо, те все питат, все се чудят и се колебаят...

Една жена, би си задала много въпроси...

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля така.Непораснали деца казваш-не всички под общ знаменател.Винаги съм се разбирала с тях по-добре, чувствали сме нещата по сходен начин.В трудните ми моменти и при мен винаги е стоял силният мъж (нямам предвид физиката естествено).

Обградена съм от интелигентни, чувствителни и чувствени мъже - прекрасно е в такава компания.

Линк към коментар
Share on other sites

Не ангажирам никого с мнението си.

Приятели мъже - дал господ. Не говорим за това, все пак. Те всички имат нужда от играчките си. И от мама.

Линк към коментар
Share on other sites

Звучи глупаво сигурно, но освен по външни белези, не мога да направя разлика между мъже и жени - всички сме хора, можем да мислим, да чувстваме, да сме верни или неверни, грижовни или егоисти, всякакви...

Като какви ще се изявим, има значение как сме отрасли, какво ни е възпитанието, също в каква ситуация се намираме в момента, с какви хора сме обкръжени.

Ние жените не винаги позволяваме на мъжа да бъде мъж или се държим така, че да му се отще. Аз съм правила това съвсем съзнателно, когато искам да се дистанцирам от някого.

Чувствала съм се и щастлива като глезена от мъж жена.

Напоследък обаче съм много придирчива. На какво отгоре, не знам, може би просто ми писна от проблеми. Предпочитам някой, с който да ми е спокойно на душата.

Има добри мъже, добри хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Да. Ама не - защото в един момент мама и тате изчезват духом или телом. И трябва да се справяме сами.

Заместителите? Ами не съм против да бъда за човека до себе си в някои моменти и като мама, и като приятелка, и като любима, и като колежка, и като... на каквито искаме и имаме нужда да си поиграем. Ролеви игри - използват се в много области и в постоянната връзка с успех, стига да са желани и осъзнати. Нека да е интересно и полезно.

Линк към коментар
Share on other sites

За съжаление в повечето случаи :hmmmmm: мъжете са като непораснали деца... Очудвам се меко казано на техните реакции - на бездействие, на пасивност, на колебание пред жизнено важни ситуации за семействмото и живота им. Не говоря за професията - там всички си намират начина да са адекватни.. там като че ли е по безопасното поле за тях. Мисля че причината за тази пасивност и неадекватност е в това, че стожер на семейните отношения и на интимните ако щете е жената. Тя съхранява, създава духа, климата на средата за семеен живот.. И като че ли нашите мъже са свикнали да се боричкат само на служебния фронт, категорично и ясно. другото - го оставят на жените си - майки, съпруги, баби. На мен лично ми е непонятна тази нерешителност, неприемлива е...но пък какво да се прави - и ние жените не сме китки за мирисане и ние си имаме своите слабости... може би се допълваме дори в недостатъците си..

Линк към коментар
Share on other sites

latina

Да. Ама не - защото в един момент мама и тате изчезват духом или телом. И трябва да се справяме сами.

Заместителите? Ами не съм против да бъда за човека до себе си в някои моменти и като мама, и като приятелка, и като любима, и като колежка, и като... на каквито искаме и имаме нужда да си поиграем. Ролеви игри - използват се в много области и в постоянната връзка с успех, стига да са желани и осъзнати. Нека да е интересно и полезно.

Латина, прекалено буквална е интерпретацията ти на моите думи.

За никакви ролеви игри не става въпрос, нито за майки и бащи в буквален смисъл.

А за нещо съвсем друго.

Но не ми се обяснява. Който можа, разбра.

И между другото Мона е много права. Но това е само част от истината.

А защо е така, твоят пост го обясни.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Ти, както винаги загадъчна... ;)

На кой му хрумва да търси мама, тате и цялата тайфа вътре в себе си?

Обикновено ги търсим отвън и като не ги намираме, затова са ни игрите.

Не съм имала за цел да тълкувам твоите думи, а да напиша моите.

Аз казах, каквото исках. Не искам да говоря вместо някой друг. Ти, ако си искала нещо да кажеш, кажи го.

В твоя пост не става дума за ролеви игри, но в моя става. На тебе да не ти хрумва, че е трябвало да се съобразя с това, което си имала предвид. Съобразих се с това, което имах аз предвид. Амин! :dancing yes:

Редактирано от latina
Линк към коментар
Share on other sites

Аз мисля, че мъжете са много непораснали деца; мисля че мъжете са страхливи, мисля, че мъжете не могат да вземат решения, мисля че мъжете са много зависими от майките си, от жените си, питат за всичко, не знаят нищо, те все питат, все се чудят и се колебаят...

Една жена, би си задала много въпроси...

''Старахливият не е осенен от любовта.''Исус, Мохамед ,Буда и те ли са били такива или са имали в себе си мъжа и жената и са работили за прогреса а не за това колко са велики.А бе ти знаеш всичко.

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам и уважавам мъжете не по-малко от жените. Всички сме хора. Да не обиждаме Създателя си - ние сме чудесно направени. Само трябва да си спомним как да бъдем Себе Си.

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...