Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Аделаида

Мъжът

Recommended Posts

Ако човек се придържа към идеята, че всичко и всички Е Бог и ако приложи твърдостта на вярата в това, не би могъл да унижи, да поругае, да манипулира, да помачка или да постави себе си над другите нито пък другите ще поставя над себе си.

Тантра учи на средния Път, на баланс, на равновесие, на хармония.

Всъщност всички учения са едно и също нещо, а имената им е - просто една игра, една забава.

Каква е средата/разликата между задоволяването и подтискането, между самсара и нирвана, между желанието за замни блага и желанието за небесни такива, между страстта към парите и страстта към сидхите (психическите сили)?

Тантра не учи на подтискане, нито учи на неосъзнато, машинално отдаване. Тантра учи на осъзнаване, на будност, на разбиране и осмисляне. Само така страстта и желанието може да бъдат трансформирани, чрез съзерцанието.

Да действаш в будност, т.е. разбирайки това, което вършиш, осмисляйки го. Не заспивай, не бъди машинален, не бъди машина. Постоянно съзерцавай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Връщам се назад в миналото и с помощта на моите родители се опитвам да си възстановя картината на мъжкото поведение по времето на моите дядовци и прадядовци.

Уважението към жената в семейството никак не е било щастлива случайност в средата, в която отраснах аз и са отраснали моите родители (майка ми е на 68, а баща ми на 78). Единият род е свещенически, другите 3 - обикновени селски полуграмотни. И в четирите огромни рода, които все още се познават и уважават, няма нито един спомен за мъж, който да не е уважавал жена си. Това е било норма на поведение и отношения в селата. Да, имало е и изключения, но баба с огорчение говореше за тях, срамувайки се от съселяните си и намираше причината за тези отклонения в "соя" (наследствеността) или в някакво заболяване. Такива мъже не се ползвали с авторитет, напротив - били черните овце на селото и хората странели от тях. "Бие булката си и пие" - това е било нещо като присъда - на този не може да се разчита. Всъщност общественото мнение до голяма степен се е определяло именно от мнението на женската половина на селото, защото мъжете (нашия край са били земеделци и овчари) почти през цялото време са били откъснати от събитията и са получавали "новините" вечер от жените.

Всички дядовци и прадядовци, които помня, се вслушваха в мнението на своите съпруги и ги уважаваха много - бабите ми въртяха домакинството и тактично успокояваха парата, ако нещо беше разстроило мъжете им. Грижеха се за тях, защото мъжете работеха много. Прабаба Елена казваше, че един мъж е спокоен и добър когато има умна и добра жена до себе си. Същото беше и с всички чичовци, лели и съседите.

Така че картината на патриархата, нарисувана по-горе никак не ми изглежда правило - поне за опита, който имам.

В семействата на турците по нашия край (работила съм и като учител, имам и много приятели и съседи) също външно дават вид за пълно подчинение на жените и дори слугуване, но истината е диаметрално противоположна. Това се прави пред хората, за да се вдига авотритета на мъжа-глава на семейството. От неговия авторитет зависи благосъстоянието на семейството и доверието на партньорите. Затворят ли вратата на дома си, обаче, стопанката става глава на семейството. Турчин, който не уважава и не слуша жена си, не се ползва с добро име в тяхната общност.

Ако се опитате да погледнете в исторически план извън кадъра на вашето така идеализирано от спомена родно селце и на частния случай, картината е много по-малко розова. Вие нагаждате историческата действителност според вашето желание и ви липсва безпристрастност. Може би ви трябва по-голяма “база данни“ както се изразяват в информатиката, или другояче казано, по-голям кръгозор, познания и опит.

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези безкрайни цитати, черно-бели дефиниции, фиксирани рамки и модели, наизустени формули и поучения, поднесени без никаква връзка с реалността и историческите дадености, затлачват една тема, която изисква много повече смелост, искреност, отговорност, осъзнаване, инвентивност и творчески дух, за да прогресира.

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би ви трябва по-голяма “база данни“ както се изразяват в информатиката, или другояче казано, по-голям кръгозор, познания и опит.

А каква по-точно е вашата база данни? Тя на личен опит и впечатления се основава или на прочетени материали? Ако имате предвид личен опит, то всички мъже ли имате предвид, мъжете, които познавате лично или само онези, които са ви навели на мисълта за мъжката агресивност?

Защото мъжете, които живеят в моята среда определено не са агресивни - напомням, че работя като учител в областен град вече 27 години - т.е. имам доста богати впечатления за хората. Много от мъжете, които познавам израснаха пред очите ми и вече станаха много добри съпрузи и бащи. Не бих могла да си изкривя душата и да кажа нещо негативно като обобщение за мъжете.

А колкото до проблемните хора - проблемите им не зависят от пола им. Полът само определя начина, по който се проявява проблемът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези безкрайни цитати, черно-бели дефиниции, фиксирани рамки и модели, наизустени формули и поучения, поднесени без никаква връзка с реалността и историческите дадености, затлачват една тема, която изисква много повече смелост, искреност, отговорност, осъзнаване, инвентивност и творчески дух, за да прогресира.

:feel happy:

Когато някои от тези цитати са проверени в самия живот и сме ги усетили със сърцето си, те са истина. Опитвам се да виждам красотата в живота, неговото единство, а различията са за цвят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Теодора Андреева,

Едва като прочетох по-долу цитираната статия ми се изясни защо не те разбирам. Аз съм в България, пък по света не било така, както е у нас или по-точно казано - около мен :):

"Жените в различните страни са много различни. Но има и държави, в които представителките на нежния пол не са един тип. Такова е Кралство Непал - малко, изгубено в планините, а народностите в него стигат и за най-голямата държава. Същото се отнася и до статуса на жената - от домашна прислужница до жива богиня. Раждането на момиче в Непал никога не е смятано за особено радостно събитие. Въпреки че на практика домакинството в тази държава се крепи само на крехките женски рамене.

Жените се събуждат още преди изгрев-слънце и бързат към източника на вода. Водопровод има само в богатите къщи, на останалите, дори в града, им се налага да си носят сами скъпоценната течност. Като това се повтаря всеки ден - в Непал с вчерашна вода не готвят, тя се използва само за миене. Непалките се хранят след мъжете и децата които са изпратени на работа или училище. След закуската домакините веднага се хващат за работа. За жените на село работата се заключава освен в обичайните домакински задължения и в наглеждане на добитъка и цепенето на дърва. Това е сложна задача, тъй като горите са доста далеч от населените места. Заради горещия климат храната бързо се разваля, а хладилниците са лукс. Затова непалките готвят и сутрин, и вечер.

Едва когато в кралството настъпи обичайната суша и се понесе грозният призрак на гладната смърт, мъжете започват да се кланят на жените. Защото само те са способни да омилостивят боговете."

Източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Мъжът е нещо прекрасно,единствено и неповторимо, също както и жената.

Еднополов свят не ни е нужен,нито физически ,нито мисловно.

Мъжът е това,което аз не съм,затова не винаги ми харесва.

Мъжът е това към което се стремя , затова без него ми е тъжно.

Мъжът е другата половина на моя Аз ,без него аз не съм завършена.

Мъжът е динамиката без него не бих постигнала пълнота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Теодора Андреева,

Едва като прочетох по-долу цитираната статия ми се изясни защо не те разбирам. Аз съм в България, пък по света не било така, както е у нас или по-точно казано - около мен :):

"Жените в различните страни са много различни. Но има и държави, в които представителките на нежния пол не са един тип. Такова е Кралство Непал - малко, изгубено в планините, а народностите в него стигат и за най-голямата държава. Същото се отнася и до статуса на жената - от домашна прислужница до жива богиня. Раждането на момиче в Непал никога не е смятано за особено радостно събитие. Въпреки че на практика домакинството в тази държава се крепи само на крехките женски рамене.

Жените се събуждат още преди изгрев-слънце и бързат към източника на вода. Водопровод има само в богатите къщи, на останалите, дори в града, им се налага да си носят сами скъпоценната течност. Като това се повтаря всеки ден - в Непал с вчерашна вода не готвят, тя се използва само за миене. Непалките се хранят след мъжете и децата които са изпратени на работа или училище. След закуската домакините веднага се хващат за работа. За жените на село работата се заключава освен в обичайните домакински задължения и в наглеждане на добитъка и цепенето на дърва. Това е сложна задача, тъй като горите са доста далеч от населените места. Заради горещия климат храната бързо се разваля, а хладилниците са лукс. Затова непалките готвят и сутрин, и вечер.

Едва когато в кралството настъпи обичайната суша и се понесе грозният призрак на гладната смърт, мъжете започват да се кланят на жените. Защото само те са способни да омилостивят боговете."

Източник

Ето още няколко примера.

В България в близкото минало е имало един сватбен обичай - младоженецът одира жива котка пред младоженката, за да й вземе страха.

В Индия благодарение на съвременната техника се практикуват селективни аборти, когато заченатото се окаже женско. Децата от женски пол не са желани в семейството, защото като порасне, трябва да й се приготви скъпо струваща прикя и сватба, след което момичето напуска семейството - т.е. родителите са на загуба. Майката, която ражда момичета, се смята за истинска катастрофа в семейството. Преди появата на видеозона много често животът на женското новородено е траял само няколко минути. При младоженците пък ако съпругът не е доволен от имуществото, донесено от булката, често се случва да я залее с бензин и да я запали.

В Йордания е достатъчно някой да каже за нечия съпруга, че я е видял да говори с чужд мъж, съпругът има право да я изгони, след което жената остава на улицата без прехрана и без деца. До неотдавна е била просто убивана от мъжа си.

В някои африкански страни и до днес се практикува изрязването на част от женските полови органи още в детска възраст по най-варварски начин, защото се смята, че жената няма право на сексуално удоволствие и за да се запази "неопетнена" семейната чест.

В Европа в големите градове има цели улици и квартали на пазара на секса, където жените се продават и купуват като стока, и в огромната си част под заплаха и насилие, а клиентите, тези "прекрасни мъже", не липсват.

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези безкрайни цитати, черно-бели дефиниции, фиксирани рамки и модели, наизустени формули и поучения, поднесени без никаква връзка с реалността и историческите дадености, затлачват една тема, която изисква много повече смелост, искреност, отговорност, осъзнаване, инвентивност и творчески дух, за да прогресира.

:feel happy:

Когато някои от тези цитати са проверени в самия живот и сме ги усетили със сърцето си, те са истина. Опитвам се да виждам красотата в живота, неговото единство, а различията са за цвят...

Точната диагностика на причината и вида на болестта е първата крачка към излекуването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Теодора,

Благодаря, че отдели толкова време да ни разясниш кой бил Дяволът.

А аз все се чудех защо е в мъжки род :o

Сега остава да открия защо и "Господ" е в мъжки род? :unsure:

Пустите му мъже, какви са хитряги :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малее, какви феминистки страсти се развихрят в тази тема. А забелязвате ли, мили жени, че мъже малко пишат в нея...

Дали да не им дадем правото на глас поне в тема, посветена на тях, а?

Поста на Диди ми допада най-много.

Мъжът - това е моята вътрешна същност в тялото ми на жена.

Мъжът - това е моята душа в неговото мъжко тяло.

Мъжът - това е другото ми Аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Теодора Андреева,

Едва като прочетох по-долу цитираната статия ми се изясни защо не те разбирам. Аз съм в България, пък по света не било така, както е у нас или по-точно казано - около мен :):

"Жените в различните страни са много различни. Но има и държави, в които представителките на нежния пол не са един тип. Такова е Кралство Непал - малко, изгубено в планините, а народностите в него стигат и за най-голямата държава. Същото се отнася и до статуса на жената - от домашна прислужница до жива богиня. Раждането на момиче в Непал никога не е смятано за особено радостно събитие. Въпреки че на практика домакинството в тази държава се крепи само на крехките женски рамене.

Жените се събуждат още преди изгрев-слънце и бързат към източника на вода. Водопровод има само в богатите къщи, на останалите, дори в града, им се налага да си носят сами скъпоценната течност. Като това се повтаря всеки ден - в Непал с вчерашна вода не готвят, тя се използва само за миене. Непалките се хранят след мъжете и децата които са изпратени на работа или училище. След закуската домакините веднага се хващат за работа. За жените на село работата се заключава освен в обичайните домакински задължения и в наглеждане на добитъка и цепенето на дърва. Това е сложна задача, тъй като горите са доста далеч от населените места. Заради горещия климат храната бързо се разваля, а хладилниците са лукс. Затова непалките готвят и сутрин, и вечер.

Едва когато в кралството настъпи обичайната суша и се понесе грозният призрак на гладната смърт, мъжете започват да се кланят на жените. Защото само те са способни да омилостивят боговете."

Източник

Ето още няколко примера.

В България в близкото минало е имало един сватбен обичай - младоженецът одира жива котка пред младоженката, за да й вземе страха.

В Индия благодарение на съвременната техника се практикуват селективни аборти, когато заченатото се окаже женско. Децата от женски пол не са желани в семейството, защото като порасне, трябва да й се приготви скъпо струваща прикя и сватба, след което момичето напуска семейството - т.е. родителите са на загуба. Майката, която ражда момичета, се смята за истинска катастрофа в семейството. Преди появата на видеозона много често животът на женското новородено е траял само няколко минути. При младоженците пък ако съпругът не е доволен от имуществото, донесено от булката, често се случва да я залее с бензин и да я запали.

В Йордания е достатъчно някой да каже за нечия съпруга, че я е видял да говори с чужд мъж, съпругът има право да я изгони, след което жената остава на улицата без прехрана и без деца. До неотдавна е била просто убивана от мъжа си.

В някои африкански страни и до днес се практикува изрязването на част от женските полови органи още в детска възраст по най-варварски начин, защото се смята, че жената няма право на сексуално удоволствие и за да се запази "неопетнена" семейната чест.

В Европа в големите градове има цели улици и квартали на пазара на секса, където жените се продават и купуват като стока, и в огромната си част под заплаха и насилие, а клиентите, тези "прекрасни мъже", не липсват.

Теодора, ти феминстка ли си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Теодора Андреева,

Едва като прочетох по-долу цитираната статия ми се изясни защо не те разбирам. Аз съм в България, пък по света не било така, както е у нас или по-точно казано - около мен :):

"Жените в различните страни са много различни. Но има и държави, в които представителките на нежния пол не са един тип. Такова е Кралство Непал - малко, изгубено в планините, а народностите в него стигат и за най-голямата държава. Същото се отнася и до статуса на жената - от домашна прислужница до жива богиня. Раждането на момиче в Непал никога не е смятано за особено радостно събитие. Въпреки че на практика домакинството в тази държава се крепи само на крехките женски рамене.

Жените се събуждат още преди изгрев-слънце и бързат към източника на вода. Водопровод има само в богатите къщи, на останалите, дори в града, им се налага да си носят сами скъпоценната течност. Като това се повтаря всеки ден - в Непал с вчерашна вода не готвят, тя се използва само за миене. Непалките се хранят след мъжете и децата които са изпратени на работа или училище. След закуската домакините веднага се хващат за работа. За жените на село работата се заключава освен в обичайните домакински задължения и в наглеждане на добитъка и цепенето на дърва. Това е сложна задача, тъй като горите са доста далеч от населените места. Заради горещия климат храната бързо се разваля, а хладилниците са лукс. Затова непалките готвят и сутрин, и вечер.

Едва когато в кралството настъпи обичайната суша и се понесе грозният призрак на гладната смърт, мъжете започват да се кланят на жените. Защото само те са способни да омилостивят боговете."

Източник

Ето още няколко примера.

В България в близкото минало е имало един сватбен обичай - младоженецът одира жива котка пред младоженката, за да й вземе страха.

В Индия благодарение на съвременната техника се практикуват селективни аборти, когато заченатото се окаже женско. Децата от женски пол не са желани в семейството, защото като порасне, трябва да й се приготви скъпо струваща прикя и сватба, след което момичето напуска семейството - т.е. родителите са на загуба. Майката, която ражда момичета, се смята за истинска катастрофа в семейството. Преди появата на видеозона много често животът на женското новородено е траял само няколко минути. При младоженците пък ако съпругът не е доволен от имуществото, донесено от булката, често се случва да я залее с бензин и да я запали.

В Йордания е достатъчно някой да каже за нечия съпруга, че я е видял да говори с чужд мъж, съпругът има право да я изгони, след което жената остава на улицата без прехрана и без деца. До неотдавна е била просто убивана от мъжа си.

В някои африкански страни и до днес се практикува изрязването на част от женските полови органи още в детска възраст по най-варварски начин, защото се смята, че жената няма право на сексуално удоволствие и за да се запази "неопетнена" семейната чест.

В Европа в големите градове има цели улици и квартали на пазара на секса, където жените се продават и купуват като стока, и в огромната си част под заплаха и насилие, а клиентите, тези "прекрасни мъже", не липсват.

Теодора, ти феминстка ли си?

Темата е за мъжа и кой какво мисли за него, нали?

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност не ми е работа, но някакси се усеща омраза към мъжете.

Това е извън темата, но просто не мога да не коментирам.

;)

А какви са твоите коментари спрямо изложената картина? Няма нищо измислено, нито преувеличено. На тебе харесва ли ти? Вместо да коментираш някакви си усещания на лична основа спрямо мене, бих се радвала да коментираш конкретно изложените данни и какви чувства предизвикват те у тебе. Радост? Възхищение? Любов?

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хе че кой говори за теб ?

Аз говоря за мъжете, че някои не ги харесва,а други явно ги допълват(както е видно от постовете):))

и няма лошо така е устроен света.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Теодора,

Благодаря, че отдели толкова време да ни разясниш кой бил Дяволът.

А аз все се чудех защо е в мъжки род :o

Сега остава да открия защо и "Господ" е в мъжки род? :unsure:

Пустите му мъже, какви са хитряги :)

Защото е дума. Знам, че е имало време, когато на папите след една общоизвестна историческа издънка им проверявали половата принадлежност на едно столче с изрязано дъно, ама на Господ не знам някой да го е направил досега. :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хе че кой говори за теб ?

Аз говоря за мъжете, че някои не ги харесва,а други явно ги допълват(както е видно от постовете):))

и няма лошо така е устроен света.

Не ставаше ли дума за "омразата", която усещаш в моите постинги? :lol: А нещо по-конкретно по гореизнесените факти? :harhar: Или не са достатъчно? Мога да ги разширя с един исторически преглед на войните от Исус насам, преминавайки през колонизаторството и инквизицията, без да забравя концлагерите и гулага?

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък си мисля че е редно да се прочете отново първия пост

-> Мъжът

а не да се противопоставят половете.

Макар, че то просто няма как да не се случи ;) )

п.п. Теодора спора е безмислен видно(така мисля) е че недолюбваш мъжете от миналите епохи, пожелавам ти в днешно време да не е така. :)

Хехе интересен събеседник си всепак и стази постоянна редация на постовете си се налага и опонента ти да редактира.

Редактирано от bee_bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, щом си Теодора, значи си се родила жена. А ако се беше родила мъж ....?! :)

Маргарет Тачер и Кондолиса Райс също, кой знае защо :huh: , са родени жени :rolleyes:

А сега по принцип.

Странно ми звучат тези две неща, изказани последователно от Теодора:

Тези черти, както и характерната за мъжа окосменост, са по-характерни за животинското царство, отколкото за съзнателно и духовно развито човешко същество. От тук следва да се запитаме, дали мъжете не са един по-развит животински вид, създаден изначално като инструмент за размножаване и с цел да служи, защитава и да работи за жената - същинския представител на човешката раса, Божието творение и подобие - и децата, на които тя дава живот и отглежда.

Ролята на жената досега в патриархата е била най-вече в постелята и в кухнята. Жената не е имала право да напуска мъжа си, защото ще бъде низвергната от обществеността и ще остане без прехрана, преглъщала е побой, обиди, изнасилвания, унижения, била е собственост на мъжа. Мъжът може да се напива, да буйства, да ходи по жени, жената - не. Не е имала никакъв избор, освен да търпи и да страда.

Чудя се, ако именно жената е "същинския представител на човешката раса, Божието творение и подобие", а мъжът просто "един по-развит животински вид", по каква причина това висше създание жена е избрало ролята, описана във втория цитат и то в продължение на дълги години? :o Защото щом е много по-висше създание от мъжете, не мога да допусна, че мъжете са в състояние да й наложат по какъвто и да било начин тази роля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък си мисля че е редно да се прочете отново първия пост

-> Мъжа

а не да се противопоставят половете.

Макар, че то просто няма как да не се случи ;) )

п.п. Теодора спора е безмислен видно(така мисля) е че недолюбваш мъжете от миналите епохи, пожелавам ти в днешно време да не е така. :)

Нищо не противопоставям, това дотука бяха аргументи, подкрепени с исторически факти в полза на моето мнение за мъжа, изказано някъде в първите страници. Съжалявам ако съм пукнала някой и друг сапунен мехур.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, щом си Теодора, значи си се родила жена. А ако се беше родила мъж ....?! :)

Маргарет Тачер и Кондолиса Райс също, кой знае защо :huh: , са родени жени :rolleyes:

А сега по принцип.

Странно ми звучат тези две неща, изказани последователно от Теодора:

Тези черти, както и характерната за мъжа окосменост, са по-характерни за животинското царство, отколкото за съзнателно и духовно развито човешко същество. От тук следва да се запитаме, дали мъжете не са един по-развит животински вид, създаден изначално като инструмент за размножаване и с цел да служи, защитава и да работи за жената - същинския представител на човешката раса, Божието творение и подобие - и децата, на които тя дава живот и отглежда.

Ролята на жената досега в патриархата е била най-вече в постелята и в кухнята. Жената не е имала право да напуска мъжа си, защото ще бъде низвергната от обществеността и ще остане без прехрана, преглъщала е побой, обиди, изнасилвания, унижения, била е собственост на мъжа. Мъжът може да се напива, да буйства, да ходи по жени, жената - не. Не е имала никакъв избор, освен да търпи и да страда.

Чудя се, ако именно жената е "същинския представител на човешката раса, Божието творение и подобие", а мъжът просто "един по-развит животински вид", по каква причина това висше създание жена е избрало ролята, описана във втория цитат и то в продължение на дълги години? :o Защото щом е много по-висше създание от мъжете, не мога да допусна, че мъжете са в състояние да й наложат по какъвто и да било начин тази роля.

Защото мъжът е взел и задържал властта с единственото, с което превъзхожда жената - с агресия и животинска "тяга". Шегичка - искам да кажа мускулна сила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, щом си Теодора, значи си се родила жена. А ако се беше родила мъж ....?!

Моля ви да се въздържате от коментари в личен план.

Ако се бях родила мъж, сигурно щях да убивам, да псувам, да заграбвам, да се напивам, да блудствам и т.н. Но в облика на мъж. Впрочем ако се вярва на някои широко разпространени теории относно безполовата същност на душите, тези дискусии са безпредметни. Впрочем вие точно тука се оплитате, така че нека се придържаме към сегашното положение на нещата и познатите на всички ни исторически факти от последните няколко хилядолетия.

Маргарет Тачер и Кондолиса Райс също, кой знае защо huh.gif , са родени жени rolleyes.gif

Капки сред океана.

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тедора,фактите които предоставяш,не са определение за мъжете ,а за обичаи,морални норми и социални принадлежности.

Как мислиш дали всеки мъж с удоволствие е дерял котки ,убивал децата си и прогонвал жена си.

Тук мисля става въпрос за мъжа като индивидуалност,а не като част от нечия болна система.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×