Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Карма. Що е карма?


Иво

Recommended Posts

Ами законът на кармата за съжаление владее 90% от хората на Земята . Всички сме задължени в някаква степен . Някои имат добра карма , когато е отработена , други лоша , но в най- много случаи тя е смесена .

Има го и добрия и лошия нюанс . Има разбрани , заплатени уроци има и непознат учебен материал .

Търпението в един човек ,показват колко стар дух , колко опитности е имал на земята .

Времето извън земните закони и условия е много различно понятие .

Какво са някакви си 100 години , един човешки живот ? Стигат само , за да се научи един урок , ами другите . Връщаме се и ще продължаваме да се връщаме към земните обвивки , поне още 1000 години . Макар ,че и това ми се струва оптимистична прогноза.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 269
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Много отдавна исках да напиша нещо по темата, нещо което според мене е доста съществено по темата според мене.

Самата думичка "Карма" преведено на български език означава .. "Причинно-следственна връзка".

Ако човек направи едно условно разграничение на това сборно понятие, ще открие нещо много важно за правилното тълкуване на термина Карма.

Нека разграничим условно термина "Причинно - следственна връзка ". Получават се два ясно разграничими елемента.

1. Причина - Тук може да се поставят най-различни неща послужили като причини за едно по-нататъшно действие наречено следствие. За да имаме Карма, не е задължително причините да са само в нас самите. Ако разсъждаваме, че причините за това или онова случващо ни се следствие са само в нас самите, в един момент може да стигнем до извода, че живеейки на Карибските острови, сме виновни за вулканичната дейност на Хавайските острови и Господ ни наказва с това за греховете ни.

Да ама не.

За да тълкува човек закона "Карма" , трябва да е много добре запознат със всичките му клонове и разклонения по всички посоки и направления на Битието по вертикалата и видовете хоризонтали на това всеобщо наше Битие. Иначе много възможно ... най-вероятната ситуация е да изпаднем в положението на някой пишман лекар с диплома като чаршав голяма, който бинтовал левия крак на пациента, щото го боли дясното ухо. Тъй като чул, че на стъпалото имало някакви акопунктурни точки. Причините за следствията много често са заложени в невидимите светове и да се поставя диагноза от "слепци" не можещи да оправят дори собствените си проблеми си е много смело и безотговорно начинание.

2. Следствие - Като дойде следствието и се обърне колата по пътя на Живота, няма смисъл вече от обходни пътища. По-добре ще е да се търси начин как да се ремонтира повредената кола / ако може /. Тогава ще е добре човек да се върне малко назад и да постави някакъв знак на Пътя, та всеки който идва след него да знае, че има някаква опасност. По това се познава кой е брат и приятел в Пътя. А този който премълчава за опасностите и те чака да си строшиш колата на завой и те ограби и ти каже .... " Тооо.. това е Карма" оставайки те сам да си блъскаш и те причаква на следващия завой ... Такъв явно не ми е брат и приятел.

За такива и измислена приказката ... " Пази ме Боже от приятели, от враговете сам се пазя! "

И когато някой ми каже ..." Ей ти си ми приятел, голям приятел си ми и аз много те обичам и много мисля за тебе " .. много внимавам с такъв човек.

Искам тук да си призная нещо лошо за мене .... Не вярвам вече на хората и им нямам Доверие. Има причини за това.

Но това май беше по друга тема?

Извинете ме !

Ян, няма нужда да се извиняваш. Това, което пишеш тук е най-искреното и конкретно нещо, от всичко, което съм чела до сега от теб (сигурно има и по-ценни неща, но не съм ги чела). За понятието карма моето разбиране е, че не бива да се превежда само като "причинно следствена връзка", това е само една малка част от него.

За примерите, които си дал, мисля че посочените човеци не случайно са се родили на Хавайските острови или са попаднали на некадърен лекар или са били измамени от приятелите си. Ако не са имали дългове за плащане, определено щяха да се родят на много по-спокойно място, без вулканична дейност, щяха да попадат на кадърни лечители или въобще нямаше да боледуват сериозно, нямаше да се свързват с псевдоприятели и т.н.

Също така за предупреждаването на другите - аз съм на мнение, че и при най-голямо желание не можем нацяло да отървем който и да било от лошата му съдба, а и не е нужно. Нали точно за това е дошъл тук - да отработи точно тези трудни положения, да научи именно тези уроци. Отлагането на уроците само ще го забави по Пътя. Можем да помогнем най-вече да се справи по-успешно с препятствията по пътя си, но не и да ги заобиколи. И Бог не може да му ги отмени и опрости тези препятствия.

Всички хора са ти братя и приятели, но никой не е съвършен, нито аз, нито ти, нито другите ... техните слабости и грешки, дори и да са ти докарали много страдания и разочарования, не бива да бъдат повод да не вярваш в хората по принцип. Обидата, подозренията, ожесточаването са неща, които вредят първо и най-много на теб самия.

А Инатари както винаги е много свежа и супероптимистична:

Ами законът на кармата за съжаление владее 90% от хората на Земята .

При сегашното население от 6 000 000 000 души малко множко ми се виждат 600 000 000 освободени от карма. Светлите същности, които се прераждат по желание на Земята, за да помагат, ми се струва, че са много по-малко на брой, но знае ли човек ... Дай Боже Инатари да е права :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Много отдавна исках да напиша нещо по темата, нещо което според мене е доста съществено по темата според мене.

Самата думичка "Карма" преведено на български език означава .. "Причинно-следственна връзка".

Интересна интерпретация по темата Ян. :dancing yes:

Из книгата на Спас Мавров “Пътят на Пробудената Душа-Астрология на траките”

"Ще направим анализ на думата карма според правилата на тангризма,

за да изясним разликата в българската Съдба и източната Карма. Карма на индийски

означава действие. Нарича се още Закон за причинно-следствените връзки.

Ще разделим думата на съставящите я срички, които не са случайни, а

строго определени и зависими една от друга.

1. КА - земна душа. БА, трансформирана в материална форма.

2. АР - сричката е РА и означава небесна енергия на творяща космична

същност (Слънце, Амон-Ра). Когато се прилага към конкретна дума, тя

може да се обръща, да става АР. Българите означават с нея и човек. Така

планината Сокар е съставена от СОК и АР, което означава енергиен център

на хората-соколи (на сина на Хор - Сок) и Слънчев център (РА) на земята.

3. МА - Вода. Женска същност. Майка. Раждащата материални форми.

Анализът дава тълкуванието като Душа (Ка), намираща се в материята,

под контрола на Небето (Ра), в планетарните енергийни характеристики

на земното възпроизводството (Ма). Прераждаща се човешка душа под

контрола на закона на Небето. Ето това означава Карма.

И това й значение я определя като коренно различна от нашето Съдба,

която е кардинална - определяща качеството на небесната и доказваща

Висша намеса в човешкия живот."

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

“И прости дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжници си”

Ето го закона за кармата, значи ще ни се прости, обаче и ние трябва да прощаваме, защото ако не простим няма да ни се прости.

Така е - кармата е сбор от натрупани причини (нашият избор) и следствия (резултат от избора ни). Да признаеш своята карма значи, че признаваш в крайна сметка и своята лична отговорност, че ние сме тези, които я правим. Но за да я променим, трябва да се заемем съзнателно с това. Не трябва да се опитваме да се отърсим от отговорността.

Мисля, че кармата ни е свързана само с този ни живот. Ние не се прераждаме за да изчистим миналото, ние се прераждаме за да изчистим бъдещето. От нас зависи какво ще е то – светло или тъмно.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно , интересно , ако ние простим , ще ни се прости . Ще се освобождаваме и от карма .

КА - земна душа. БА, трансформирана в материална форма.

РА и означава небесна енергия на творяща космична

същност (Слънце, Амон-Ра).

МА - Вода. Женска същност. Майка. Раждащата материални форми..

Е

Линк към коментар
Share on other sites

Ина, благодаря ти че ме накара да видя това което съм написала през твоите очи.

Много надуто е излязло - 'закон'?!?. Но няма да редактирам.

Всъщност като писах за прошката си мислех за милосърдието и всепрощаващия бог, че любовта към бог поправя кармата, но това е за друга тема и явно трябва да го обясня по-подробно.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта кьм БОГА не опрощава кармата.Каквото си,си надробил това и ще изсьрбаш!Има един много девен принцип:Не накьрнявай! Простичьк но вьрши перфектна работа.И винаги (ако го можеш и успееш да го сьхраниш) положително настроен!Даже и в най-тежките моменти в живота си.

Линк към коментар
Share on other sites

Това с кармата винаги ми е приличало на пътека, около нея трева и тръни. Ако кривнеш от пътеката си и решиш да я разшириш за сметка на нечия друга пътека или да препречиш чуждата или да очакваш и искаш някой да те носи на ръце по твоята - трупаш си кармата - тръните ти се забождат и боли. Болката показва, че не си гледал къде стъпваш или си разчитал, че ще ти се размине, или (това си е най-зле) благородно си "проправял" на друг пътеката за негово добро вместо да си я оставиш на него самия - свободен да си е на нея.

Като започне да го боде и боли, човек какво прави - връща се на своята пътека дето няма тръни - така се чисти кармата. Но има и такива дето обичат да ги боли и плачат и пак в тръните вървят - изживяват си кармата, че и нова си натрупват. В един момент дори забравят къде им е пътеката, свикват с болката толкова, че не могат да си представят живота си без нея... и започват сами да си я предизвикват с действията и изборите си.....

Е, от нас си зависи докога ще си газим тръните и дали ще си вървим по пътеката си. Ние си правим кармата, ние си я изчистваме - няма кой да ни я опрости... а и не бива, защото май по-голяма ще си натрупаме, ако не си научим уроците докато е малка...

Линк към коментар
Share on other sites

Ина, благодаря ти че ме накара да видя това което съм написала през твоите очи.

Много надуто е излязло - 'закон'?!?. Но няма да редактирам.

Всъщност като писах за прошката си мислех за милосърдието и всепрощаващия бог, че любовта към бог поправя кармата, но това е за друга тема и явно трябва да го обясня по-подробно.

:3d_135::3d_149::3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Днес (пре)прочетох нещо и мисля, че в него са изразени някои аспекти на кармата на които рядко се обръща внимание и това би могло да представлява богата храна за размисъл. Аз само ще приведа прочетеното, без да го коментирам и ще оставя всеки сам да си направи съответните изводи.

230. ... Ето например какво разказва един опитен наблюдател за срещата си с виден деятел: "По време на разговора събеседника ми се намираше в някакво сякаш сънно състояние. Около него можеше да се различи неголям смътен облак, който се полюшваше и променяше мястото си - финото тяло почти беше излязло от физическото, но човекът невъзмутимо излагаше плана за предстоящото си изказване. На сбогуване той неочаквано свали пръстена си и ме помоли да го взема за спомен, а три часа по-късно стана жертва на предумишлено убийство. Ако финото тяло е видяло подготовката за убийството и духът подари пръстена за спомен, защо съзнанието на предупреди за заговора? Очевидно сме изправени пред много сложен въпрос на Висшата Мъдрост." Това са записки на френски, направени от наблюдателя ...

Агни Йога - Аум

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

1. Причина - Тук може да се поставят най-различни неща послужили като причини за едно по-нататъшно действие наречено следствие. За да имаме Карма, не е задължително причините да са само в нас самите.

Причината за всички следствия е само една и само веднъж, предизвикана е от Бог още при създаването на света. От тогава до сега има само низ от следствия, част от които сме и ние.

До това заключение стигнах преди години посредством житейския си опит, след това установих, че и в Библията пише нещо подобно (както и в други "свещени" книги), а още по-късно разбрах, че много физици и философи от миналото са стигнали до същите изводи, наричайки това "детерминизъм".

Предопределеността е 100%

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА КАРМАТА

Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:

- Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.

Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява.

Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много и зненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал:

- Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?

- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади.

А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.

Обричаш ги на бавна погибел, на "бавно и мъчително убийство" години наред, до края на живота им те живеят в ужасяваща агония от спомените си за това!

p.s. за съжаление , не бих могла да посоча източника, но мисля , че си струва да се наблегне на съдържанието, не на автора :hypocrite:

Редактирано от Silviya
Линк към коментар
Share on other sites

Всяка причина поражда безкрайна верига от следствия, но това не означава, че причината е една единствена. Причините в съвкупността си определят бъдещите събития. Една причина може да окаже влияние на веригата от следствия породени от друга причина. Действията ни на физически план винаги са следствия. Изкупуване на кармата означава веригата от следствия, които сме породили в миналото, да влезе в хармония с божествения замисъл, т.е. да придобие положителна насоченост. Това може да стане единствено като мислим в същата посока. В противен случай ще създаваме отрицателни следствия, които другите (това не включва само хората) ще поправят, а ние разбира се ще заплатим цената.

Приказката показва единствено, че си нямаме понятие какво е карма. Лошото е, че от тези, които прочетат приказката 90% ще започнат да намират в нея оправдание за постъпките си.

Линк към коментар
Share on other sites

p.s. за съжаление , не бих могла да посоча източника, но мисля , че си струва да се наблегне на съдържанието, не на автора
разказана от Зл. Андронова

:sleeping:

Изкупуване на кармата означава веригата от следствия, които сме породили в миналото, да влезе в хармония с божествения замисъл, т.е. да придобие положителна насоченост. Това може да стане единствено като мислим в същата посока. В противен случай ще създаваме отрицателни следствия, които другите (това не включва само хората) ще поправят, а ние разбира се ще заплатим цената.

:thumbsup: :thumbsup:

Страната без остриета

Джани Родари

Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата внимавал да не се убоде, но забелязал че бодлите били сякаш от гума: само гъделичкали по раката.

- Я гледай! - възкликнал Джованино.

Иззад храста се показал един общински пазач и му се усмихнал.

- Не знаете ли, че е забранено да се берат рози?

- Много съжалявам, но и не помислих за това.

- Добре, тогава ще платите само половин глоба - казал пазачът така вежливо, сякаш бил масленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал:

- Извинете може ли да погледна сабята Ви?

- С удоволствие ще Ви я покажа - отговорил пазачът.

Разбира се, и сабята била без острие.

- Страната без остриета - отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думите, които изговарял, били написани с главни букви.

- А пирони употребявате ли?

- Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника.

Джованино зяпнал, сякаш се готел да глътне цяла торта наведнъж.

- Моля Ви се! Не искам да ме бутнат в дрънголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.

- Но тук е прието така - обяснил вежливо пазачът - Цяла глоба - четири плесника, половин глоба - два плесника.

- Ама на пазача!

- На пазача.

- Но това е несправедливо, това е ужасно!

- Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно - отговорил пазачът - Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и не вършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте.

- Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля.

- Щом е така - решил пазачът - трябва да Ви придружа да границата.

И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх.

Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

Също съм стигнала до извода, че причината е една единствена и това е Началото. И ние не създаваме причини, а само следствия.

Ровела съм доста по въпроса и аз къде ли не.

Всичко останало е само следствия, а който си въобразява, че създава причини, не може да види достатъчно назад или напред във времето и да го игнорира като фактор, обуславящ хоризонтите на погледа му, това определя и илюзията му на творец на причини, когато в същото време е самото следствие в епизод и откъс, брънка от веригата следствия, създадени веднъж от първоначална и единствена причина. Някои я наричат с името Бог.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

На мен ми се струва, че през последните десетилетия кармата все по-бързо се "изплаща", все по-бързо се завъртат събитията причина - следствие (или както казва Силвия следствие - следствие, защото всяко следствие може да се разглежда като причина за следващото го следствие). Това го казвам от мои лични наблюдения и на собствения си живот, и на другите хора около мен, а напротив в разни по-стари езотерични книги съм чела, за дълго, сложно и отложено отработване на кармата, как нашите неподходящи постъпки/чувства/мисли рефлектират и се проявяват и при нашите деца, че и внуци и т.н. да не изпадам в подробности.

Вярно, не при всички хора наблюдавам това забързване, затова си мисля, че може би зависи от степента на развитие на човека? Но определено при някои хора го забелязвам това съвсем отчетливо - я си сгафил и веднага :3d_104: , проявиш ли благородство, състрадание - :3d_117::3d_041:

Вие как мислите?

Линк към коментар
Share on other sites

Но определено при някои хора го забелязвам това съвсем отчетливо - я си сгафил и веднага :3d_104: , проявиш ли благородство, състрадание - :3d_117::3d_041:

Вие как мислите?

Тази пролет ми се случи нещо много интересно в този дух. В понеделника след Цветница отидох в магазин на фирма Бош да купя един скъп инструмент - лазерна рулетка. След като платих, продавачът ми съобщи, че за такава покупка ми се полага "подарък" и ми предложи много хубав термос от алпака или фирмен нож(ловджийски). Предпочетох ножа, за изненада на продавача, който упорито ме агитираше да взема термоса, като му обясних, че съдружникът ми има слабост към ножовете, тъй като в свободното време, което прекарва на вилата си, обича да майстори разни неща от сухи клони, дъсчици и други подобни. Прибрах се в офиса и извадих ножа да го подаря. Съдружникът ми направо замръзна на място и аз дори малко се обърках - дали не съм сгафила нещо. А се оказа, че предния ден, преди да влезе със съпругата си в църквата, се е спрял пред един човек, който на парче вестник бил разстлал разни дреболии за продан. Взел в ръце едно ножче да го разгледа, но не му харесало и го оставил обратно на вестника. Човекът помислил, че му се струва скъпо и започнал да намалява цената от шест лева надолу. Когато стигнал до един лев, казал, че за по-малко не го продава, защото този лев му трябва да си купи хляб. Тогава колегата ми му дал 10лева за храна, без да вземе ножчето - оставил му го да го продаде на някой друг. А след един ден получи точно нож за подарък.

Редактирано от НелиТ
Линк към коментар
Share on other sites

Приказката показва единствено, че си нямаме понятие какво е карма. Лошото е, че от тези, които прочетат приказката 90% ще започнат да намират в нея оправдание за постъпките си.

:3d_146: Ех, къде го чукаш, къде се пука... Най-великото изречение в тази притча е: "А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат."

Дали само аз го видях? :(

Линк към коментар
Share on other sites

Тази пролет ми се случи нещо много интересно в този дух. В понеделника след Цветница отидох в магазин на фирма Бош да купя един скъп инструмент - лазерна рулетка. След като платих, продавачът ми съобщи, че за такава покупка ми се полага "подарък" и ми предложи много хубав термос от алпака или фирмен нож(ловджийски). Предпочетох ножа, за изненада на продавача, който упорито ме агитираше да взема термоса, като му обясних, че съдружникът ми има слабост към ножовете, тъй като в свободното време, което прекарва на вилата си, обича да майстори разни неща от сухи клони, дъсчици и други подобни. Прибрах се в офиса и извадих ножа да го подаря. Съдружникът ми направо замръзна на място и аз дори малко се обърках - дали не съм сгафила нещо. А се оказа, че предния ден, преди да влезе със съпругата си в църквата, се е спрял пред един човек, който на парче вестник бил разстлал разни дреболии за продан. Взел в ръце едно ножче да го разгледа, но не му харесало и го оставил обратно на вестника. Човекът помислил, че му се струва скъпо и започнал да намалява цената от шест лева надолу. Когато стигнал до един лев, казал, че за по-малко не го продава, защото този лев му трябва да си купи хляб. Тогава колегата ми му дал 10лева за храна, без да вземе ножчето - оставил му го да го продаде на някой друг. А след един ден получи точно нож за подарък.

Да, винаги когато даряваме с любов без да очакваме нещо в замяна, нещата се връщат при нас многократно

обогатени.Но по-важно е чувството на Любов*Радост*Мир*Вдъхновение...което изпитваме в тези моменти
:)
.

Редактирано от Лагорда
Линк към коментар
Share on other sites

Дали само аз го видях?
:sleeping:

...Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, .

при истинско покаяние, нямаше да запази пушката. Убиец бил, убиец останал :thumb down:

но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца
Едва ли :sleeping:

Ако ти си силен, ето как трябва да постъпиш: Виждаш, че един човек отива да напакости някому. Ти няма да го спреш, но ще насочиш своята мисъл към него и ще му кажеш: „Слушай, приятелю, ти отиваш на едно място, но ти нищо няма да спечелиш“. Предадеш тази мисъл и се върнеш. Този човек поседи, помисли, помисли малко и се върне у дома. Да го спреш и да му говориш – това не е наука. Ти си направил едно добро. Аз считам юнак този, който може да упъти някого в правия път, да употреби тази сила за добро.

Правилни отношения

Линк към коментар
Share on other sites

Всички неща, които са определени, трябва да станат и всички неща, които не са определени, не трябва да стават. Във всеки живот има неща, които са определени да станат и са неизменяеми, а има неща, които са определени, но може и да не станат. Те зависят от нас, ние можем да ги изменим. Има за пример такива хиромантически знакове по ръцете, които ние можем да изменим. Ако линията на живота на едната ръка на някого е скъсана, а на другата е цяла, значи, че около 40–50-годишната си възраст той ще умре. Но ако реша да живея един добър, хармоничен живот и взема мерки за това, тогава ще мога да изменя тази скъсана линия на ръката си и ще мога да продължа живота си до 60 години. Следователно има неща, които могат да се избягнат. Следователно сегашната карма, която имате, може да я измените, да я преодолеете, да я смекчите. Мога да ви кажа, че девет десети от мъчнотиите, които имате, можете да се справите с тях, остават само една десета, с които мъчно можете да се справите. Но за да се справим с известни мъчнотии, непременно трябва да имаме едно хармонично разположение на духа. Без туй хармонично разположение на духа не може да се постигне нищо. За да може една окултна сила да работи, за да може да добием нещо, трябва да имаме един дълбок мир вътре в душата си. Но размъти ли се нещо в душата ни, окултната сила не работи. Най-първо, ще възстановим вътрешния си мир. Възстановим ли го, окултната сила работи. Не го ли възстановим, тя не работи.

Работа с Окултните сили - Беинса Дуно

Ако ти си силен, ето как трябва да постъпиш: Виждаш, че един човек отива да напакости някому. Ти няма да го спреш, но ще насочиш своята мисъл към него и ще му кажеш: „Слушай, приятелю, ти отиваш на едно място, но ти нищо няма да спечелиш“. Предадеш тази мисъл и се върнеш. Този човек поседи, помисли, помисли малко и се върне у дома. Да го спреш и да му говориш – това не е наука. Ти си направил едно добро. Аз считам юнак този, който може да упъти някого в правия път, да употреби тази сила за добро.

:thumbsup2:

Най-великото изречение в тази притча е:
"
А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат."

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Всички неща, които са определени, трябва да станат и всички неща, които не са определени, не трябва да стават. Във всеки живот има неща, които са определени да станат и са неизменяеми, а има неща, които са определени, но може и да не станат. Те зависят от нас, ние можем да ги изменим.

Работа с Окултните сили - Беинса Дуно

Прекрасна метафора, лесна за разбиране от съмременния homo computeris, предлага Нийл Доналд Уолш в "Разговори с Бога" (нямам книгата пред себе си, затова ще преразкажа): Нашият живот е като участие в компютърна игра. Създателят на играта е предвидил много варианти на избор, които водят или до положителен, или до отрицателен резултат. В процеса на играта изборът го прави сам всеки участник.
:3d_167:

Линк към коментар
Share on other sites

Прекрасна метафора, лесна за разбиране от съмременния homo computeris, предлага Нийл Доналд Уолш в "Разговори с Бога" (нямам книгата пред себе си, затова ще преразкажа): Нашият живот е като участие в компютърна игра. Създателят на играта е предвидил много варианти на избор, които водят или до положителен, или до отрицателен резултат. В процеса на играта изборът го прави сам всеки участник.
:3d_167:

Да, направим ли веднъж своя избор, независимо дали е добър или лош, ни остава да понасяме последствията от него. Свободата ни се простира единствено до изборите които правим, след това нямаме думата
:)
.

P.S. Не съм чела книгата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Откровение за кармата

Представете си, че прекарвате целия си живот в един храм с яйцевидна форма, нещо като ротонда с купол. Храмът е вашата аура. Ако мислите егоистично, вашият храм ще ви бъде тесен и няма да имате възможност нито да се помръднете, нито да действате. Колкото повече разширявате съзнанието си, толкова повече вие увеличавате аурата си. Тя става по-светла, по-силна, по-просторна, което ви открива възможности за повече полезна дейност.

Всъщност вие не можете да излезете извън този храм, защото никой човек приживе не може да напусне своята аура.

..............

Храмът отвътре представлява вашето отношение към света. Храмът отвън -отношението на хората към вас.

А сега си представете, че вие отправяте негативни мисли към някого, които като отровни стрели се забиват вътре в храма, пробиват тънките стени и навън предизвикват същата негативна реакция у околните. На насилието обикновено се отвръща с насилие. В следващия си живот вие ще получите същия храм (аура), но обърнат наопаки като обърната ръкавица. Изпратените от вас стрели ще се насочат с острието си към вас самите-заплашителни, страховити , смъртоносни.

Това е вашата карма, която сами сте си създали.

..............

Свободната воля дава право на избор да правите добро или зло, да мислите положително или отрицателно, да прощавате или да се гневите. Карма е задължението да прекарате в определена обстановка, за която вие сте създали модела. Онова, което е било отвън, но е дало трайно отражение върху фасадата на вашия храм, в следващия ви живот ще бъде отвътре. Враговете ви, забили в храма своите стрели като реакция и защита от вашите, ще станат членове на вашето семейство.

Не искайте да се наложите и да удържите победа над някого, а се стремете да победите самия себе си и да се освободите от оковите на своя егоизъм. Много е важно още приживе да промените храма си отвътре. Да извадите отровните мисловни стрели като поискате прошка от онези, към които са били отправени. Прошката е форма на изчистване на обстановката във вашия храм, за да се почувствате по-уютно, по-добре. Тогава враговете ви ще станат ваши приятели, противниците ви-ваши сътрудници.

................

Тогава може да използвате свободната си воля, за да изчистите стрелите на омразата, да създадете светли картини, излъчващи радост, да изпълните храма си с Божествена музика.

И тогава ще ви огрее светлината на Мъдростта.

Мариана Везнева-"Езотерично посвещение" :3d_016:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...