Jump to content
Порталът към съзнателен живот

21.12.2007 г. - Прилагайте Божественото в живота!


Recommended Posts

Мисъл за деня - 21 Декември 2007 г.

"Като не могат да живеят мъжете и жените добре, те искат да се развеждат и питат: „Трябва ли да се развеждаме?" Ако става въпрос до Божественото, казвам: С Божественото в себе си не се развеждай, но с човешкото можеш да се развеждаш. Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш. Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото."

Из Синаповото зърно, 20 НБ, 18.IV.1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Да. Ако човек е разведен с Божественото (а съвременният човек Е...), няма много голямо значение женен ли е, или е разведен - в житейски план. Каквото и да прави- все е разведено. Главната задача е да се осъществи Алхимичната сватба. Без развод.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня - 21 Декември 2007 г.

"Като не могат да живеят мъжете и жените добре, те искат да се развеждат и питат: „Трябва ли да се развеждаме?" Ако става въпрос до Божественото, казвам: С Божественото в себе си не се развеждай, но с човешкото можеш да се развеждаш. Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш. Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото."

Из Синаповото зърно, 20 НБ, 18.IV.1937 г.

Е това вече е трудно! Практическата част... олеле Боже!

Линк към коментар
Share on other sites

Как ще е трудно, лесно е - имаме добър критерий.

Кое е човешко, кое е Божествено?

Всичко, което мога да отнеса към себе си е човешко. Тогава и със всичко трябва да се разведа. То и само така ще може да се възобнови бракът с духа. От личността - към душата. Тя е Невестата. Но докато си мислим, че личността, с нейната ниска четворност и една по-високичка октава е душата... Е, така също сме женени за един бог - природен бог, наречен Висш аз. Същият, който приласкаваше Христа в пустинята.

А ние сме още твърде далеч от пустинята, какво остава за преодоляването на Онзи, който бива наречен и голям пазач на прага?!

Ами, прилагайте божественото в живота - сиреч, очистете се от всеки собствен критерий, бил и сърдечен, бъдете просто отворени. Това е чистотата на утробата, която може да роди истинското божествено приложение. Ей това вече е трудно, защото личността не би могла да го приеме по никакъв начин. И ти, приятелю, който ментално се противиш на тези думи - естествено е, но не придавай обектвивност на собствената его-съпротива, защо ли егото се съпротивлява?

Друг двигател ни трябва за практическата част.

Линк към коментар
Share on other sites

Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш.
Проблемът за мен е да ги различа.

Виждам, че Венци много е вдигнал летвата :).

...Е, така също сме женени за един бог - природен бог, наречен Висш аз. Същият, който приласкаваше Христа в пустинята.

Венци, ако и Висшият ми Аз не е от Божествен произход, то кое е? :o:wacko:

Ами, прилагайте божественото в живота - сиреч, очистете се от всеки собствен критерий, бил и сърдечен, бъдете просто отворени. Това е чистотата на утробата, която може да роди истинското божествено приложение.

трудничко е! :blink:

но иначе ми харесва :v:

Линк към коментар
Share on other sites

Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш.

Да, важно е да бъдат различени, но и развеждането с човешкото никак не е лесно. Всъщност за да се разделим с човешкото, Божественото трябва да е натрупало известна сила в човека. Много намясто е употребена думичката "дръж", защото в началото Божественото често ни се изплъзва, съвсем несъзнателно и незабележимо. Имаме една положителна мисъл. Колко дълго можем да я поддържаме в съзнанието си? Не минава много време и вниманието ни се притъпява и тази мисъл автоматически бива изместена от най-тривиални ежедневни мисли. Значи трябва да развием способност мисълта ни да остава насочена към Божественото за по-дълго време. По-често да си правим проверка на мислите и да не спираме с опитите си да установим едно по-високо ниво и качество на мислене. Освен това е нужно и да се изпълним с Любов - ние самите, нашите мисли и нашите чувства. Когато мине една мисъл през главата ни да си задаваме въпроса: Има ли Любов в тази мисъл или само лично желание? Също и с желанията: Има ли Любов в това желание, или то е свързано единствено с нашата лична изгода, без да обръща внимание дали то е добро за околните? Ако не сме изпълнени с Любов на трите нива на проявление на личността, Божественото няма как да го задържим. Тази Любов трябва да бъде усещана непрекъснато. Когато видим, че тя отсъства, това означава, че съзнанието ни пак е заето с низшата ни природа, с нейните обичайни мисли, желания и привички. Тогава трябва да успокоим трите си тела и в мълчание и с чувство за тържественост (защото това е свещенодействие и ако няма вътрешен трепет, то би било фалшиво) да се свържем отново с висшата си същност, носител на Божественото в нас. Когато това стане Любовта естествено ще изпълни телата ни.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Висшият Аз е това, което ни задържа в диалектиката. Липика, аурично същество. Хората точно него мислят за бог - значи е от божествен произход, но говорим за диалектична божественост. Той е събирателя на карма, съответно изпълнител, управляващ личността чрез електромагнитните си наслоявания и продължаващ да трупа още повече такива. Всяко наше действие предизвиква подобни - нали ни е единен в енергийност света - това е резултат. Понастоящем това е нашето микрокосмическо небе, което управлява напълно живота ни чрез своите планетарни и звездни влияния.

Божествен е чистият микрокосмос, но той бе участник в катастраофата, наречена грехопадение, продължаваща още... Така неговото пропадане в света на преходността създаде Висшия аз - дегенерирал микрокосмос, който е княза на този свят от индивидулистична гледна точка.

Първоначалният микрокосмос е отделен от човека, понеже съществува (слава Богу, все още) в архетипна форма, в т.нар. Небесно царство. Той е индивидуалната форма на Христос, Логоса. Грешката на окултизма е именно приравняването на Луцифер с Христос. На единия обаче царството е от този свят, а на другия не е.

Та прилгането на божественото понастоящем се свежда до проекцията на духа в диалектиката, която е подвластна на груби закони. Така и проекцията е твърде груба, а по същество ние сме демиурзите на собствения ни свят. Но Спасителя можем да следваме само когато се откажем от всичко, тоест да спрем да творим в този жизнен план. А всяка наша мисъл, всяко наше чувство притежава електромагнитния си заряд, който продължава да манипулира финоматериалните нива на падналия свят. И ние се закотвяме още повече в него... Това е човекът.

Разбира се, че има изход. Но ние сме от тези, дето имат очи, а не виждат... Това е човекът. Още малко...

Линк към коментар
Share on other sites

Какво значи да се развежда човек?

Първо си вложил много любов в нещо и някого, много надежди и мечти, но после постепенно отрезвява човек и разбира, че се е мамил за много неща и си е ограничавал и своята свобода, и на другия. Ако двамата не сме могли да го осъзнаем и приложим знанието и да се променим - хубаво е да се освободим взаимно - т.е. да се разведем - и всеки да си поеме с любов по пътя си.

С всяко нещо от човешкия ни свят е хубаво да можем да го направим, за да не сме обвързани за нищо, да сме свободни и да оставяме света си свободен от волята си.

Да се разведем с Божественото би означавало да се разделим с безусловността на любовта си и със свободата си. Как? Като поставим критерии какво обичаме и какво мразим, кое е добро и кое зло, като започнем да осъждаме себе си и другите и света си. Да се разведем със свободата си означава мислите и волята и чувствата ни да зависят от някого или нещо.

Излиза, че ако можем да се развеждаме с любов с човешките си връзки, значи сме се научили да държим Божественото.

Линк към коментар
Share on other sites

Кое е човешко, кое е Божествено?

:thumbsup2::feel happy:

душата. Тя е Невестата.

прилагайте божественото в живота

:sorcerer::feel happy:

в началото Божественото често ни се изплъзва...трябва да развием способност мисълта ни да остава насочена към Божественото

да установим едно по-високо ниво и качество на мислене...и да се изпълним с Любов

Ако не сме изпълнени с Любов на трите нива на проявление на личността, Божественото няма как да го задържим. Тази Любов трябва да бъде усещана непрекъснато....това е свещенодействие... да се свържем отново с висшата си същност, носител на Божественото... Любовта естествено ще изпълни телата ни.

:feel happy:icon12.gif

Всяко наше действие предизвиква подобни - нали ни е единен в енергийност света
:feel happy:

Божествен е чистият микрокосмос...съществува (слава Богу...в т.нар. Небесно царство. Той е индивидуалната форма на Христос, Логоса. Грешката на окултизма е именно приравняването на Луцифер с Христос. :thumbsup: На единия обаче царството е от този свят, а на другия не е.

...Спасителя можем да следваме само когато се откажем...има изход.... Това е човекът

:feel happy:icon12.gif

да сме свободни и да оставяме света си свободен... с безусловността на любовта си и със свободата си.

да се развеждаме с любов с човешките си връзки, значи сме се научили да държим Божественото.

:thumbsup:

Да! "Реалното" е нереално.

силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие – в Него. В умствения свят този закон се превежда с думите: „Словото да бъде във вас и вие – в Него“. На физическия свят пак казваме: „Хлябът да бъде всякога в човека и човек – в хляба“. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил“.

Желая ви сега да отидете при Бога и Той да дойде при вас; да изпълнявате волята Му и Той да изпълнява волята си чрез вас.

Човек и природа

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Понякога, принудена от житейски случки и обстоятелства, реагирам по един или друг начин. Хубавото е, че не губя вътрешния си мир, увереността, че постъпвам правилно.

За хората около мен може би си смешна, неадекватна и дори грубичка. Но това са възприятия, които не биха ме смутили, щом съм вътрешно щастлива и изпълнена с Любов.

Околните мерят и приемат според собствената си мярка.

И може би щом приемам тях и не се влияя от мненията им вече се докосвам до Божественото.... :feel happy:

силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие – в Него. В умствения свят този закон се превежда с думите: „Словото да бъде във вас и вие – в Него“. На физическия свят пак казваме: „Хлябът да бъде всякога в човека и човек – в хляба“. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил“.

Желая ви сега да отидете при Бога и Той да дойде при вас; да изпълнявате волята Му и Той да изпълнява волята си чрез вас.

Благодаря Вальо!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...