Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Целта на духовния Път

Recommended Posts

Guest Христо

Е, толкова ли е трудно да си набавиш бира и картофки. Не е мисия невъзможно. Ако става дума за постигане на трайно щастие чрез тях - ок.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Написах това в темата за Отец, Син, Свети Дух, но тук също е подходящо място да присъства:

Божието число е 0, понеже нулата няма противоположност. Всички други числа имат своята противоположност - същото число с обратен знак. Тази дуалност е присъща само на материалния свят. Когато противоположностите се обединят вътре в човек, в духовния му свят, той влиза в царството божие, което е навсякъде около нас. То е навсякъде около нас без да го виждаме, защото преди да постигнем уравновесяване на противоположностите сме несъзнателни за духовната същност на материята. Много пъти е повтаряна и потвърждавана истината, че духовния свят (горе) (вътрешния) е същия като материалния (долу) (външния). Когато чрез работа в/със себе си достигнем чрез лично преживяване до осъзнаването на тази истина, тогава познаваме Бог.

The Gospel of Thomas, "Yeshua says to them: When you make the two one, and you make the inside as the outside and the outside as the inside and the above as the below, and if you establish the male with the female as a single unity so that the man will not act masculine and the woman not act feminine, when you establish eyes in the place of an eye and a hand in the place of a hand and a foot in the place of a foot (and) an image° in the place of an image—then shall you enter [the Sovereignty]"

Odes of St. Solomon, 34:5, ‘The likeness of what is below, is that which is above—for everything is above; what is below is nothing but the delusion of those who are without knowledge’

Socrates in Plato's Phaedrus, ‘Beloved Pan, and whatever other gods be present, grant me to be handsome in inward soul, and that the outside and the inside be one’;

Тhe Emerald Tablets of Hermes (Thoth), "That which is below is like that which is above that which is above is like that which is below to do the miracles of one only thing."

Егото е това, което може да бъде определено като антихриста. Егото е това, което поддържа в нас илюзията за отделеност от цялото. То държи съзнанието в мрежата на Майа. Но в действителност за да съществува материята и материалният свят като такива, каквито ги познаваме, егото (антихриста) е необходимо. Без него, без Майа, няма да възникне разумът. Придобиване на знанието за добро и лошо (тоест напускане на рая и навлизане в света на противоположностите) е всъщност раждането на разума. Той може да съществува благодарение на илюзията около нас.

Освобождаването от илюзията на егото, изпитването на пълното единство и божествен покой се постигат чрез съсредоточаване на вниманието ни изцяло във вътрешния свят, спиране на мисълта ни (защото чрез разума не може да се познае истината - разума е продукт на илюзията и егото) и навлизаме изцяло в сегашния момент (времето - минало, бъдеще - е част от Майа; съществува само настоящето). Като предварителна подготовка е нужно подсъзнанието ни да е пречистено и да е в хармония с преживяването, което предстои. То трябва да е изпълнено с любов, приемане, благодарност, прошка, увереност, спокойствие, равновесие. Всичко изброено дотук се постига главно с практика. Добра книга, насочена към постигането на практически резултати е “Живот без граници” на д-р Робърт Стоун (Виртуална Читалня).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, толкова ли е трудно да си набавиш бира и картофки. Не е мисия невъзможно. Ако става дума за постигане на трайно щастие чрез тях - ок.

а и реално са си цел на духовното развитие. Замислете се, не е ли така?

Е, понякога може да е и шопска слата с минерална вода :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цел на Пътя е да попаднеш у ме`аната ладна, дето да отмориш от труда, който си положил над земята си и дето да почерпиш с руйно вино себе си и авери верни, пък и неверни, ако намериш такива...

Па да рипнеш и запееш, да засвириш и хорце да заиграеш.

11-08-08-89008_1.jpg

zx980_753646.jpg

Дзен будизъм

716.png

Дао

taichi-3symbols.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, толкова ли е трудно да си набавиш бира и картофки. Не е мисия невъзможно. Ако става дума за постигане на трайно щастие чрез тях - ок.

а и реално са си цел на духовното развитие. Замислете се, не е ли така?

Е, понякога може да е и шопска слата с минерална вода :)

Един ден ще умреш. Тогава няма да си в състояние да приемаш салатката с минералната вода. Но желанието ти ще остане. И колкото повече си искал салатка, картофки, бира или минерална вода, толкова по-силно ще е желанието ти за тях след смъртта ти. И почти ще ти е невъзможно да направиш каквото и да е по въпроса. В мита за Тантал има много истина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, толкова ли е трудно да си набавиш бира и картофки. Не е мисия невъзможно. Ако става дума за постигане на трайно щастие чрез тях - ок.

а и реално са си цел на духовното развитие. Замислете се, не е ли така?

Е, понякога може да е и шопска слата с минерална вода :)

Един ден ще умреш. Тогава няма да си в състояние да приемаш салатката с минералната вода. Но желанието ти ще остане. И колкото повече си искал салатка, картофки, бира или минерална вода, толкова по-силно ще е желанието ти за тях след смъртта ти. И почти ще ти е невъзможно да направиш каквото и да е по въпроса. В мита за Тантал има много истина.

Един ден ще умреш. И колкото повече през живота си НЕ си искал салатка, картофки, бира или минерална вода, толкова по-силно ще е желанието ти за тях след смъртта ти. :)

Станимир, отдай се на шопската, отдай се на минералната вода и ще видиш колко лесно се стига до просветление :) Те са истинската цел на духовното развитие. Друга просто няма :) Поне за духовното развитие :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То отдалеч ти личи, че си просветлен. Все ми е тая за шопската и за минералната вода. Ами ти, просветлений, щом казваш да им се отдам, очевидно трябва да им се отдам.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един ден ще умреш. Тогава няма да си в състояние да приемаш салатката с минералната вода. Но желанието ти ще остане. И колкото повече си искал салатка, картофки, бира или минерална вода, толкова по-силно ще е желанието ти за тях след смъртта ти. И почти ще ти е невъзможно да направиш каквото и да е по въпроса. В мита за Тантал има много истина.

Един ден ще умреш. И колкото повече през живота си НЕ си искал салатка, картофки, бира или минерална вода, толкова по-силно ще е желанието ти за тях след смъртта ти. :)

Станимир, отдай се на шопската, отдай се на минералната вода и ще видиш колко лесно се стига до просветление :) Те са истинската цел на духовното развитие. Друга просто няма :) Поне за духовното развитие :)

И двамата сте прави, но вървите по различни пътеки/възгледи, като и двете пътеки отвеждат Там.

Единят върви по пътя на въздържанието, а другия - по пътя на отдаването.

Единя гледа да насити животното в себе си - желанията, за да се види липсата на щастие от това, докато другия се опитва да опитомява животното в себе си, да го дресира, за да може, когато то се укроти, да се види, че не в насищането на желанията е щастието, т. е. накрая и двамата виждат/ще видят едно и също нещо.

В Тантра се казва така:

"Каква е разликата между отдаването и подтискането?"

Никаква. Това просто са две крайности, които ако са лишени от осъзнатост, биха довели единствено до под "кривата круша" - до страданието, което пък, от своя страна, пак ще ви отведе до опитността и до Целта, сиреч до Там.

Дясната ръка в Тантризма, в своя най-краен вид, се нарича Йога.

Лявата ръка в Тантризма, в своя най-краен вид, се нарича Демонизъм (другаде го наричат "Содомия").

Истината (най-прекия път) е в средата - осъзнаването.

Ако човек е съзнателен не ще му се налага нито да се въздържа, нито да се отдава от/на нещо си...

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники_ :3d_097: , на хората им е по-лесно да се отправят по средния път, когато виждат другата крайност. Все пак лутането между крайности е полезно :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единят върви по пътя на въздържанието, а другия - по пътя на отдаването.

Пак помисли преди да правиш подобни заключения.

Всъщност помисли дали въобще трябва да ги правиш.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Някои биха препоръчали салатата да е с ракия, но ако ще е алкохол предпочитам бира. :D Иначе ако има пийна ракия, да е с някаква по - силна храна, не с трева. :lol: Минерална водъ не щъ с яденету. :rolleyes:

Единят върви по пътя на въздържанието, а другия - по пътя на отдаването.
Да не би единият да върви по Десния път, другия по Левия път. :lol: Накъдето и да се върти мухата, пак ще бъде изядена от паяка, а ? :lol: Ама ти си го написал :

Дясната ръка в Тантризма, в своя най-краен вид, се нарича Йога.

Лявата ръка в Тантризма, в своя най-краен вид, се нарича Демонизъм (другаде го наричат "Содомия").

Истината (най-прекия път) е в средата - осъзнаването.
Средният път може да се тълкува и като път на средния крак, този между двата дълги крака. :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники_ :3d_097: , на хората им е по-лесно да се отправят по средния път, когато виждат другата крайност. Все пак лутането между крайности е полезно :)

:3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някои биха препоръчали салатата да е с ракия, но ако ще е алкохол предпочитам бира. :D Иначе ако има пийна ракия, да е с някаква по - силна храна, не с трева. :lol: Минерална водъ не щъ с яденету. :rolleyes:

Единят върви по пътя на въздържанието, а другия - по пътя на отдаването.
Да не би единият да върви по Десния път, другия по Левия път. :lol: Накъдето и да се върти мухата, пак ще бъде изядена от паяка, а ? :lol: Ама ти си го написал :

Дясната ръка в Тантризма, в своя най-краен вид, се нарича Йога.

Лявата ръка в Тантризма, в своя най-краен вид, се нарича Демонизъм (другаде го наричат "Содомия").

Истината (най-прекия път) е в средата - осъзнаването.
Средният път може да се тълкува и като път на средния крак, този между двата дълги крака. :lol:

Ами значи пред всеки "мъж" остава задачата да се научи да ходи на средния си крак.

Друга алегория, по-подходяща е половата.

1fe5f29b9e1976eba08d5c8024c05301_188x527.jpg

8a988369aed24d5f1a4c79ea7fc710d1_296x530.jpg

Сиреч - всеки да намери детето в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ами значи пред всеки "мъж" остава задачата да се научи да ходи на средния си крак.
:D Защо пък "неутрал" да е детето ?

Чекай, чекай малко сега : ако вървиш по левият път, пътят на отдаването, няма ли в края му да си много смачкан и изцеден, явно доста време ще иска да се достигне просветление - ще вървиш в ляво и после или ще тръгнеш в дясно, или в средата, което значи, че левият път е най - бавния от трите ? Хммм, дали може пътят да е полуляв (полудемоничен) - демек ядеш си, пий си, други работи правиш, но пък не си убиец, крадец, лъжеш, помагаш на хората с пари, постъпки, пращаш им добри пожелания. Хем има отдаване - апване, пийване и друго ...(левия път), ама хем не е баш демонично. Къв път е тогава - полуляв ли ? Не е десен, не е среден (може би е в десния сектор на лявото - тоест близо до средата).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами значи пред всеки "мъж" остава задачата да се научи да ходи на средния си крак.
:D Защо пък "неутрал" да е детето ?

Чекай, чекай малко сега : ако вървиш по левият път, пътят на отдаването, няма ли в края му да си много смачкан и изцеден, явно доста време ще иска да се достигне просветление - ще вървиш в ляво и после или ще тръгнеш в дясно, или в средата, което значи, че левият път е най - бавния от трите ? Хммм, дали може пътят да е полуляв (полудемоничен) - демек ядеш си, пий си, други работи правиш, но пък не си убиец, крадец, лъжеш, помагаш на хората с пари, постъпки, пращаш им добри пожелания. Хем има отдаване - апване, пийване и друго ...(левия път), ама хем не е баш демонично. Къв път е тогава - полуляв ли ? Не е десен, не е среден (може би е в десния сектор на лявото - тоест близо до средата).

Чакам.

:)

Ако вървиш несъзнателно по пътя на отдаването, както това се прави от приблизително 70% от хората, то тогава ще намериш страдание, умора (изхабяване), старост, болест и смърт.

Ако се въздържаш, без нужната будност, ей така само защото си мислиш, че си последовател, пък всъщност се оказваш не друго, а ревностен фанатик, то пак ще намериш страдание, умора (изхабяване) от собствената си закостенялост, от борбата със себе си и напрежението, от там ще навлезеш в старостта, в болестта и в смъртта някрая.

Каквото и да прави човек - и да се въздържа, и не са отдава, то ако няма будност, пробуденост в съзнанието, то все едно.

Когато Любовта се появи, а тя може да се появи едва кагато умът на човек се прочисти, което е представено с метафората "дете", тогава ти няма да изпитваш необходимост към това, или онова, защото Любовта ще бъде за теб Нещото, за което е казал Иисуса, че е питателно повече от хляб и след като няма да имаш други необходимости, то от какво да се въздържаш и на какво да се отдаваш!?! :)

Ще приведа пример.

Живял някога лозар. Той правил невероятно вино и който отпиел от това вино, той не пожелавал никога повече друга напитка, макар и преди това да харесвал, да речем, бира, или ракия, или просто някакъв плодов нектар.

Ако подхождаш към отдаването с будност, то ще си ядеш тихо салатата, ще си пиеш ракията и ще се опитваш да съзреш в дълбок размисъл и усещане, дали тези неща те ощастливяват истински и дали те са ти достатъчни.

Всъщност на човека нищо от този свят не му е достатъчно и именно поради тази причина всеки иска още и още, защото нищо не може да задоволи никой.

Човек е най-щастлив като изпитва Любов, когато е влюбен. Тогава, дали ще е гладен, или сит, дали ще е спал, или ще е будувал - за него е без значение. Той, човекът, в тези моменти лети. :sorcerer:

Жъвотът обаче е сътворен тъй, че дори влюбването е придобило временен характер.

Защо?

Този отговор е за друга тема. :feel happy::3d_113:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Тоест, да се опитваме безпристрастно да наблюдаваме и радващото ни, и нерадващото ни. Да съзрем дълбоките мотиви за харесването или нехаресването на нещо.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тоест, да се опитваме безпристрастно да наблюдаваме и радващото ни, и нерадващото ни. Да съзрем дълбоките мотиви за харесването или нехаресването на нещо.

Ето това може и да ти допадне: http://www.upadesa.o...rldly%20Dharmas

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами значи пред всеки "мъж" остава задачата да се научи да ходи на средния си крак.
:D Защо пък "неутрал" да е детето ?

Чекай, чекай малко сега : ако вървиш по левият път, пътят на отдаването, няма ли в края му да си много смачкан и изцеден, явно доста време ще иска да се достигне просветление - ще вървиш в ляво и после или ще тръгнеш в дясно, или в средата, което значи, че левият път е най - бавния от трите ? Хммм, дали може пътят да е полуляв (полудемоничен) - демек ядеш си, пий си, други работи правиш, но пък не си убиец, крадец, лъжеш, помагаш на хората с пари, постъпки, пращаш им добри пожелания. Хем има отдаване - апване, пийване и друго ...(левия път), ама хем не е баш демонично. Къв път е тогава - полуляв ли ? Не е десен, не е среден (може би е в десния сектор на лявото - тоест близо до средата).

Що да е демоничен. То дори в човешката аура вляво и дясно си личи проявлението и преработването на женската и мъжката енергия в човека. Просто трябва да ги насочиш в една посока и да ги съвместиш. Това е средния път. Той не е въпрос да избираше между ляво и дясно. Останалото е демонизъм :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност на човека нищо от този свят не му е достатъчно и именно поради тази причина всеки иска още и още, защото нищо не може да задоволи никой.

Човек е най-щастлив като изпитва Любов, когато е влюбен. Тогава, дали ще е гладен, или сит, дали ще е спал, или ще е будувал - за него е без значение. Той, човекът, в тези моменти лети. :sorcerer:

Жъвотът обаче е сътворен тъй, че дори влюбването е придобило временен характер.

Защо?

Този отговор е за друга тема. :feel happy::3d_113:

Някак си ми се струват свързани нещата. Да бъде човек влюбен спокойно може да се включи като цел на духовния път. Неслучайно суфиите се обръщат към бог като го наричат Възлюбения (the Beloved). Временната любов идва когато някой не е постигнал вътрешна цялост (което е вечната любов), а разчита на партньора си за изравняване на енергията . Тогава понеже липсва личната връзка с бог се появява зависимост от човека до него, а от тази зависимост - дисхармония. Но ако и двамата имат връзката с цялото, тогава любовта не е временна.

Опасността при интимните отношения е тази, че често двамата партньори или не са свързани с Първоизточника, или свързвайки се, загърбват връзката си с Него, в следствие на което допускаме любимия човек, а не Бог, да се превърне в наш емоционален център. По този начин нарушаваме Божествения порядък и си плащаме за това с терзания, страдания и мъки. А според Божествения порядък, Божествената Същност трябва да заема винаги първо място, да е доминанта, център. Поставим ли Бог на второ, на трето, на последно място или изобщо не Му отредим такова, ние вече сме се отклонили от правилната посока. Какво се случва обаче, когато изтласкаме Бог от престола на нашето сърце и на Неговото място поставим обикновено човешко същество, което също ни издигне в култ и ни постави на своя сърдечен престол? До какво води един такъв преврат? Когато липсва като необходима основа връзка с Първоизточника, двамата влюбени започват да черпят енергия един от друг. Получава се взаимозависимост, при която започваш да гледаш на другия и да го третираш като твоя собственост, изисквайки от него да задоволява твоите потребности, като за целта има негласно споразумение и ти да правиш необходимото, за да удовлетворяваш потребностите на любимото същество. Затова и двамата са много мили и внимателни един с друг, „гледат се като писани яйца” и по всичко изглежда, че много се обичат… до мига, когато (по една или друга причина) единият пренасочи своите любовни копнежи към друг обект и… тогава се оказва, че всъщност любовта е била само красива фасада, нещо повъхностно, което ние в заслепението си сме взели за същина. А в същината си нашите отношения са били търговски. Оказва се, че аз съм ти давал, но не от Любов, а защото ти си ми давала. И двамата взаимно сме се експлоатирали, смучейки енергия един от друг. Когато ти си спряла да ми доставяш своите любовни пратки, си ме лишила от необходимата енергия (тъй като връзката ми с Първоизточника е била прекъсната и съм черпел енергия от теб), изпитал съм енергиен глад, подобно на всяко същество, което живее с усещането, че не е обичано. Като естествено следствие от незрелостта на съзнанията в процеса на взаимотношенията се появяват чувството за собственост (смяташ, че другият ти принадлежи и имаш права над него), претенциите ( длъжен ти е), ревността (няма право да обича никого друг)… Всичко това издава нашата непълноценост, несъвършенството на нашата любов… която е много близо до себелюбовта. Затова Учителят казва, че Любовта е за съвършените – тези, които са свързани постоянно с Първоизточника и по никакъв начин и при никакви обстоятелства не губят връзката си с него, подобно на магнитната стрелка, която винаги се ориентира към полюса. Ако две такива същества се свържат на всички полета, тогава се получава нещо изключително красиво, уникално, защото чрез тези две пълноценни същества Любовта намира Своя съвършен израз, постига Своята пълнота. Това е дълбоката същност на всеки интимен копнеж – Любовта да се реализира като Любов от Бога към мъжа и жената, изграждащи интимната двойка, и от тях към Бога, т.е. като движение по вертикала, и Любов от мъжа към жената и от жената към мъжа в двойката, т.е. като движение по хоризонтала. Само така се очертава и оживява мистичният животворен кръст. Първо, по вертикала отгоре-надолу – това е Любовта на Бога към интимните партньори. След това същото движение по вертикала само че възходящо, т.е. интимните партньори обичат Бога с Любовта, с Която са обичани. Жената в двойката прави хоризонталната черта на мистичния кръст от ляво на дясно, както е при католиците, тъй като при тях водещо е женското начало, култът към Божията майка. А мъжът в двойката обратно – от дясно на ляво, както е при православните, тъй като при тях доминиращ е мъжкият аспект на Божествената същност. Така душите преливат една в друга и се въздигат нагоре към Бога. Но първо Любовта трябва да слезе като благодат Божия в тях, те да я споделят и да я върнат обратно към Първоизточника като обич. Това е съвършеният кръг на Любовта, небесният брак-свещенодействие, за който говорят мистици като Сведенборг и към който (волно или неволно, съзнателно или не) се стремят човешките души.

f41f2155dcd07dc68f457d26d5ecce3c.jpg

Мевляна Джалялеттин Руми

Разсякох вълните на ума, докато

не се препънах в Мистерията.

И знаех, докато там стоях

слисан пред Твоя тъмен огън,

че само още крачка

...и завинаги ще бъда заличен –

Ти направи тази крачка в мен

и двата свята стопиха се в един.

Какво съм аз

Аз не съм християнин

Нито евреин

Нито парси

Нито мюсюлманин.

Не съм нито от Изтока

Нито от Запада

Нито от сушата

Нито от морето

Нито от пръстта

Нито от водата

Нито от въздуха

Нито от огъня

Нито от небесата

Нито от земята

Нито от съществуването

Нито от същностното

Аз не съм от Индия

Нито от Китай

Нито от България

Нито от Арабия.

Аз не съм нито от този свят

Нито от следващия

Нито от рая

Нито от ада

Аз не съм от Адам

Нито от Ева

Нито от Eдем

Нито от градини

Моето място е Безместното

Моята следа е Безследното

Не съм нито в душа, нито в тяло,

защото принадлежа на душата на моя Възлюблен.

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някак си ми се струват свързани нещата. Да бъде човек влюбен спокойно може да се включи като цел на духовния път. Неслучайно суфиите се обръщат към бог като го наричат Възлюбения (the Beloved). Временната любов идва когато някой не е постигнал вътрешна цялост (което е вечната любов), а разчита на партньора си за изравняване на енергията . Тогава понеже липсва личната връзка с бог се появява зависимост от човека до него, а от тази зависимост - дисхармония. Но ако и двамата имат връзката с цялото, тогава любовта не е временна.

Привет!

Така е, разбира се, че нещата са свързани. :rolleyes:

Че то ако влюбеността не се включи в Духовния Път, значи това не е Духовен Път, а е просто его-угодия.

Верно е и, че времената/непълната любов е белег за липса на цялостност, на липса на завършеност, но това нещо не се отнася само до партньорските взаимоотношение и до уповаването в тях.

В началото любовта се ражда в човека и с времето започва да расте. Евеннгелието прекрасно онагледява този процес. Евенгелието описва човека, съзнанието, във всичките му аспекти. Иисус Христос е Любовта, която се ражда в Обетованата земя - сърцето, където евреите (съзнанието пътуващо от егоизма към алтруизма) са я очаквали. Та Спасителя/Любовта се ражда в човека, нараства и започва своята "проповед" - разаснявайки учението, света, Битието. Избира си дванадесет ученика, но тази Любов бива "убита" от егоизтичното съзнание, което царува и в сърцето, в лицето на фарисеи, на "първосвещеници", на Ирод и на агресивното съзнание, империализма, в лицето на Пилат и римляните.

Та Иисус/Любовта "умира" и бива "погребана", и Възкръсва и се Възнася на небето, отдясно на Бога. Едва след Възнесението се дава Светия Дух и Благодатта, които продължават да поправят човека и да го подготвят за окончателното и безвъзвратно царуване на Любовта, представено накрая като "Второ пришествие".

Та между първото и второто пришествие, все още има несъвършенство, т.е. в тези дни Любовта не е цялостно навлязла в човека, защото за нея няма място, което място е запълнено от себичността, та даже за нея, за Любовта се казва, че, ще има времена, в които ще се усеща нейната липса:

20 А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;

21 нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

23 И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире им.

24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.

28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

32 Помнете Лотовата жена.

33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

37 Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.

16 Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.

17 Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и това, защото отивам при Отца.

18 И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.

19 Исус, като разбра, че желаят няма дате; и пак малко и ще Ме видите?

20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.

21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.

22 И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.

Христос да се изобрази в сърцето - това съвсем не е достатъчно, но е прекрасното начало на трансформацията.

Бива в човека да се изпълни цялото писание. Да преживее, Възкресението, Възнесението, Благодатта на Светия Дух и апостолите в човека да разнесат Евангелието по цялата земя (тялото), навред.

Чак тогава, когато цялото тяло е очистено, когато, както казва Руми, всяка клатка, всеки атом пее "Ля Иляха Ил Алла(х)", чак тогава Второто Пришествие, т.е. окончателното и безвъзвратно идване на Любовта.

Пълното Поправяне - когато не само умът, но и тялото е Светло и е придобило Святост.

После пък следват Златните нива... :3d_048:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ПИСАНИЕ ЗА ЛЮБОВТА

Търсих любовта в много животи. Проливах горчиви сълзи на раздяла и на разкаяние да науча какво е Любовта. Жертвах всичко, цялата привързаност и заблуда, за да науча накрая, че аз съм влюбен в ЛЮБОВТА – в Бога само. Тогава пих Любов от всички истинни сърца. Видях, че Той е Единственият Космичен Любящ, Единственото Благоухание, което насища всичките най-различни цветове на любовта в градината на живота.

Много души се питат тъжно и базпомощно защо Любовта бяга от едно сърце към друго; пробудените души откриват, че сърцето не е непостоянно, обичайки различни хора, но то обича единствения Бог-Любов, койо съществува във всички сърца.

Господ винаги ви нашепва тихичко:

Аз съм Любов. Но, за да изпитам отдаването и дара на Любовта Аз разделих Себе си на три: любов, любящ, любим. Моята Любов е красива, чиста, вечно радостна и Аз я вкусвах по най-различен начин, в най-различни форми.

Като баща, Аз пия благоговейна любов от извора на моите детски сърца. Аз пия нектара на безусловна любов от душата-чаша на мъничкото бебе.

Като дете, Аз поглъщам закрилящата любов на бащиния справедлив разум.

Като малко дете, Аз пия безпричинната любов от Свещения Граал на майчиното привличане.

Като господар, Аз пия съчувствена любов от манерката на грижовните слуги.

Като слуга, Аз отпивам почтителна любов от бокала на господарската признателност.

Като гуру-наставник, Аз се радвам на най-чистата любов от потира на ученическата всеотдайна преданост.

Като приятел, Аз пия от самоискрящите фонтани на спонтанната любов.

Като божествен приятел, Аз поглъщам кристалните води на космичната любов от източника на богославящите сърца.

Аз съм влюбен в Любовта само, но Аз допускам за себе си да бъда заблуден, когато, като баща или майка Аз мисля и чувствам само за детето; когато като любящ Аз се грижа само за любимия; когато като слуга Аз живея само за господаря. Но понеже Аз обичам Любовта само, Аз накрая отхвърлям тази заблуда на Моите безчислени човешки Аз. Поради тази причина Аз пренасям бащата в астралната страна, когато той забрави, че това е моята Любов, а не неговата, която закриля детето. Аз вдигам детето от майчината гръд, че тя да би могла да научи – това е Моята Любов, която обожава детето чрез майката. Аз тайно отвличам любимата от любящия, който си въобразява, че тя е тази, която той обича, а не по право Моята Любов, откликваща в нея.

И така, Моята Любов играе на криеница във всички човешки сърца, така че всеки да би могъл да се научи да разбира и боготвори не преходните човешки съдове на Моята Любов, а самата Моя Любов, танцуваща от едно сърце към друго.

Човешките същества настойчиво се умоляват едно друго: “Обичай само мен”, после Аз правя студени устните им и ги затварям завинаги, за да не изговарят тази неистина повече. Защото те всички са Мои деца, Аз искам те да се научат да казват основната истина: “Обичай Единствената Любов във всички нас”. Да кажем на някого: “Аз те обичам” е лъжа, докато не постигнем истината: “Бог като любов в мен е влюбен в Своята любов в теб.”

Луната се смее на милиони добронамерени влюбени, които несъзнателно лъжат техните любими: “Аз те обичам завинаги”. Техните черепи се разпръсват върху брулените от вятъра на времето пясъци на вечността. Те не могат да използват дъха си, за да кажат: “Аз те обичам”. Те не могат нито да си спомнят, нито да спазят тяхното обещание да се обичат завинаги.

Без да кажа и дума, Аз съм ви обичал винаги. Само Аз мога наистина да кажа: “Аз те обичам”, защото ви обичах преди вие да се родите. Моята Любов ви дава живот и ви подкрепя дори и в този момент; само Аз мога да ви обичам след като вратите на смъртта се затворят зад вас там, където дори най-силно любящия човек не може да ви стигне.

Аз съм Любовта, която свири върху струните на чувствата и инстинктите, и човешките кукли танцуват, играейки драмата на Любовта върху сцената на живота. Моята Любов е красива и безгранично радваща, когато вие обичате само нея, но житейската линия на вашия мир се прекъсва, когато вие бъдете заплетени в човешки чувства и привързаности.

Осъзнайте, деца мои, Моята Любов е тази, за която копнеете!

Онези, които Ме обичат само като една личност или които несъвършено Ме обичат в една личност, те не знаят какво е Любовта. Само тези могат да познаят Любовта, които ме обичат мъдро, невинно, цялостно, всеотдайно – тези, които Ме обичат съвършено и еднакво във всичко и тези, които Ме обичат съвършено и еднакво като всичко.

Парамаханса Йогананда

Парамаханса Йогананда учи последователите си на нуждата от пряк опит, а не сляпа вяра. Той казва: „Истинската основа на религията не е вярата, а интуитивното преживяване. Интуицията и душевната сила да се познае Бог. За да се разбере какво всъщност е религията, човек трябва да познае Бог.“ В съответствие с традиционното индуистко учение той учи, че вселената е Божии филм, а индивидите са актьори в сюжета, като ролите им се променят в течение на преражданията. Той учи, че корена на човешкото страдание е в идентифицирането със сегашната роля (егото), а не с безсмъртната душа (атман). Той преподава крия йога на своите посветени ученици, за да постигнат себереализация, която той дефинира така:

Себереализацията е знанието в ума, тялото и душата, че вие притежавате Божието царство; че не трябва да се молите то да дойде при вас; че Божието вездесъщие е ваше вездесъщие и че всичко, което трябва да направите е да подобрите своето познание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ed242bee3f622b2173dce2330975bd0b.jpg

из Рубаите на Омар Хайям

Духовна интерпретация от Шри Парамханса Йогананда

`Tis all a Chequer-board of Nights and Days

Where Destiny with Men for Pieces plays;

Hither and Thither moves, and mates, and slays

And one by one back in the Closet lays.*

Шахматна дъска от нощи и дни

с пионки на Съдбата - мъже и жени -

това е светът: насам-натам, накрая мат

и в шкафа обратно един по един.

Речник. Шахматна дъска от нощи и дни: Както шахматната дъска се състои от черно-бели квадрати, върху които се движат фигурите на царе и техните подчинени, така и въртящата се земя, с редуващите се дни и нощи е една голяма шахматна дъска, на която се разиграват драмите на хората-фигури. Съдбата: Космичният промисъл, основаващ се на закона за причината и следствието, който управлява дейността и резултатът от всички неща и на всички хора. Този научен закон също се нарича законът на кармата. Неговото действие обяснява онези обстоятелства, които неправилно се смятат за случайности. Неочаквани приятни или неприятни събития обикновено се възприемат като деяния на сляпата съдба, и повечето хора не се досещат за причините за тях поради липса на мъдрост и незнание на космичния закон. Насам-натам, накрая мат: През живота си хората се движат от едно състояние в друго, често целите им биват осуетявани и те не могат да осъществят плановете си. В крайна сметка те престават да съществуват поради прехода, наречен смърт. И в шкафа обратно един по един: Както всяка шахматна фигура, след като бъде взета, се отстраняваа от играта, така и човешките същества, след като бъдат изиграни от съдбата, се оттеглят в междинно състояние - астрала - между преражданията.

Духовна интерпретация

Земята, с редуващите се дни и нощи от светлина и тъмнина, е като тайнствена шахматна дъска, върху която загадъчният закон за причината и следствието си играе с хората като с пионки. Този могъщ закон на кармата движи всекиго до по-нисши или по-висши положения през различните прераждания; прекарва го през победи и поражения, през радости и скърби и го оттегля от шахматната дъска на живота, когато времето му в космичната игра изтече. Като шахматни фигури, които са взети от противника и ги слагат обратно в кутията, така и кармичната съдба, след като проиграе един път един живот, прибира тази душа "в шкафа", т.е. на мястото за почивка - астралния свят, или рая - докато я извика за ново прераждане, за да може тя да се срещне тя с нови предизвикателства и да има нова възможност да спечели Върховната Победа.

Практическо приложение

Човек трябва да гледа на живота си като на интересна игра на шах. Играчът, независимо дали побеждава или губи, трябва да помни, че играе просто заради играта. Той не трябва да си позволява да губи равновесие чрез неконтролирано вълнение когато побеждава, или да унива при поражение. Философът, който различава, гледа на трагедиите и постиженията в живота с ясен ум, със знание, че съществуването не е нищо повече от забавна и образователна игра на съсредоточено умение.

Почти всеки обича разнообразието от комедия и трагедия в роман, пиеса или филм; и както големите шахматисти обичат дългите, предизвикателни игри с вълнуващи победи и зашеметяващи загуби, така и ние трябва да се радваме на живота с всичките му противоположни събития. Когато преминаваме през промените от младост към старост, при приятните мигове с истински приятели или при печалните изпитания на раздяла при тяхната смърт, когато се радваме на компанията на любимите или страдаме при загубата им, умът трябва да е винаги прикован към вътрешна радост и знание, че този живот не е краят и че всичко работи за най-висшата и върховна цел на всяко човешко същество. Тайнственият, но справедлив закон на кармата, който маха съществата от шахматната дъска на живота едно по едно, довежда и до ново събиране на приятели и любими при временното оттегляне в астралното небе и следващите нови прераждания. Истинските отношения никога не се загубват завинаги в забравата на смъртта.

Така че когато съдбата ръководи играта на живота чрез напредък, пат и отстъпления, трябва да помните, че тези явления са породени от причини, които вие самите сте създали в предишните си прераждания. Нито трябва да проклинате съдбата за скърбите си, нито да се радвате на късмета си като първопричина за добрия си живот. Трябва да познаете собствената си ръка в завоите на живота си. Ако сте нещастни поради съдбата, която сами сте си начертали, спомнете си, че Бог ви е дал силата на свободния избор да я промените. Продължителните усилия за правилни действия постепенно дават резултати: но ако в допълнение обедините волята си с Божията мъдрост чрез дълбока медитация, веднага ще познаете истинското значение на свободата.

And when Thyself with shining Foot shall pass

Among the Guests Star-scattter`d on the Grass,

And in Thy joyous Errand reach the Spot

Where I made one - turn down an empty Glass!

Когато сред звездните гости в тревата преминеш

с лъчисти нозе, и в радостна служба достигнеш

Там, където Аз Едно Съм -

тогава знай, е време стакана празен да обърнеш!

Речник. Когато преминеш с лъчисти нозе: Развитото Себе, при което цялата земност се е превърнала в светлина, осъзнава вездесъщността. Сред звездните гости в тревата: Астраалното зрение вижда душите, блестящи в различни тела, разпръснати отвъд границите на тази зелена земна сфера. Радостна служба: освободената душа служи с любов на човечеството. Там, където Аз Едно Съм: Космичното съзнание, където "аз", ограниченото его, става Едно с Вездесъщия. Време е стакана празен да обърнеш: Когато още едно човешко същество намери окончателно убежище в Духа, вселената се изпразва от егото.

Духовна интерпретация

"О, отдадени, ще дойде време, когато твоето аз ще загуби земните си черти и ще стане вечна светлина, вечно горящ радий, излъчващ безкрайна радост и разбиране. Душата ти, плаваща през отвъдфизическия лъчезарен астрален свят с милионите му временни гости, ще благослови всички земни обитатели, сред които преминава, и тихо ще ги събуди с шепота на съзнанието. Нейната малка радост ще се превърне в безкрайното блаженство на Духа и ще подеме освобождаваща песен във всички откликващи, търсещи истината сърца. Твоят неокован дух най-сетне ще достигне безкрайността на вездесъщността, корена на Космичното Съзнание, в който малкото, ограничено от тялото его изчезва, разширило се във Вечното Единство. Сега, когато тапата на невежеството вече е извадена, твоята освободена душа, образът на Бог в теб, ще изплува от досега затварящите я бутилки на физическото и астралното тяло, за да се слее завинаги с космичния океан на Духа, в който дълго е обитавала като обладано от заблудите отделно същество.

Тогава винената чаша на илюзорното съществуване - изпразнена от същината на душата, и която принудата на мая никога няма да напълни - ще бъде обърната сега и завинаги.

Практическо приложение

Няма значение дали човек разбира напълно ежедневните загадки на живота. Това, което е важно, е да е решителен в търсенето на Истинското Щастие, Радостта, която е причината за съществуването му. Чрез развиване на пълния си потенциал - физически, умствено и духовно - смъртният става безсмъртен. Този, който уверено следва знаците на съзнанието и съветите на мъдреците, и който споделя с други замръкнали души събраното богатство от мъдрост и усмивки, достига просветление. Той вдъхновяява и дарява издигане на другите, които търсят да видят Скритата Светлина в себе си.

О, тленно същество, вслушай се в призива на мъдрия Омар Хайям! Божествената ти съдба е неспирно да се стремиш, докато достигнеш състоянието на вътрешна екзалтация, при което малкото аз надхвърля всички умствени контури на телесно съзнание, вяра и раса, и се слива като висшето Аз във вселенското братство с целия живот.

Това е върховната цел на живота, върховно описана в това залючително четиристишие -рубай.

* Рубаите на английски са превод на Едуард Фитцджералд, благодарение на който Европа се запознава с Омар Хайям.

Превод: Вяра ПЕТРОВА

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×