Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Целта на духовния Път


Иво

Recommended Posts

Когато разбереш защо това е информация, която трябва да се държи в тайна, тогава ще разбереш и защо наистина по въпроса няма как да намериш достоверна информация. Но дотогава си свободен да си вярваш в каквото искаш.

 

По принцип си прав.

Имах предвид, че ти имаш тази информация някъде около теб.

Линк към коментар
Share on other sites

 

В основата на всяко съзнание, в основата на всяко живо същество стои неговата монада, която е индивидуална. Едно съзнание - една монада, без значение дали става въпрос за атом, минерал, растение, човек, бог или нещо друго.

 

Не ми се говори въобще за конкретни неща, поради спекулативния и измамен характер на формите, но смесваш различни неща.

Допускам, че под монада имаш предвид този първичен централен принцип, който е произлязъл директно от Първоизвора. Но ако е това, в този свят въобще няма монади. Няма значение, че с това ще ви е трудно да се съгласите, аз искам друго да кажа.

Различни са и първоначалните принципи, около и чрез които се създават примерно хората, живтните и минералите. Образно мога да кажа, че са с различна степен на посредничество, или... примерно - различно равнище на проектиране.

Монадата е централен принцип на живота, но не е и непосредствения одушевяващ принцип на едно същество, за да бъде то същество. Съзнателността на едно същество се определя от начинът, по който го оживява одушевяващият му принцип. Колкото по-вътрешен и концентрично намиращ се в телата е одушевяващият принцип, толкова по-съзнателно е съществото. А колкото пък по-външен е одушевяващият принцип, толкова по-неидндивидуален е. Затова и почти всички животни имат групови души, в различни степени на вътрешна организация, като това много добре се забелязва именно при птиците и "прекалено сложната материя" там.

 

Ти приравняваш монадите с Платоновите идеи, но при последните съществуват различни планове на проявление, като едното е идентично с другото само в най-горния, първи план. В него обаче ги няма дори и хората, в сегашния им вид. А всичко останало около нас в много по-голяма степен е създадено от психичните кристализации на хората. Можем да говорим описателно и за нещо като "разделение" на творческата способност, в която всяка идея ражда други идеи, които притежават потенциала на по-горната, но от един момент нататък не са длъжни да го приемат (получават "свободна" воля), поради което стават несъзнателни за връзките помежду си, а от там и се затварят за своята чиста жизнена сила, която също започва да се разделя, във все по-отслабен вид надолу...

Линк към коментар
Share on other sites

Не, не се опитвай да правиш предположения какво разбирам под монада. Птиците нямат колективно съзнание, а точно за това ставаше въпрос.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

 

 

В основата на всяко съзнание, в основата на всяко живо същество стои неговата монада, която е индивидуална. Едно съзнание - една монада, без значение дали става въпрос за атом, минерал, растение, човек, бог или нещо друго.

 

Не ми се говори въобще за конкретни неща, поради спекулативния и измамен характер на формите, но смесваш различни неща.

Допускам, че под монада имаш предвид този първичен централен принцип, който е произлязъл директно от Първоизвора. Но ако е това, в този свят въобще няма монади. Няма значение, че с това ще ви е трудно да се съгласите, аз искам друго да кажа.

Различни са и първоначалните принципи, около и чрез които се създават примерно хората, живтните и минералите. Образно мога да кажа, че са с различна степен на посредничество, или... примерно - различно равнище на проектиране.

Монадата е централен принцип на живота, но не е и непосредствения одушевяващ принцип на едно същество, за да бъде то същество. Съзнателността на едно същество се определя от начинът, по който го оживява одушевяващият му принцип. Колкото по-вътрешен и концентрично намиращ се в телата е одушевяващият принцип, толкова по-съзнателно е съществото. А колкото пък по-външен е одушевяващият принцип, толкова по-неидндивидуален е. Затова и почти всички животни имат групови души, в различни степени на вътрешна организация, като това много добре се забелязва именно при птиците и "прекалено сложната материя" там.

 

Ти приравняваш монадите с Платоновите идеи, но при последните съществуват различни планове на проявление, като едното е идентично с другото само в най-горния, първи план. В него обаче ги няма дори и хората, в сегашния им вид. А всичко останало около нас в много по-голяма степен е създадено от психичните кристализации на хората. Можем да говорим описателно и за нещо като "разделение" на творческата способност, в която всяка идея ражда други идеи, които притежават потенциала на по-горната, но от един момент нататък не са длъжни да го приемат (получават "свободна" воля), поради което стават несъзнателни за връзките помежду си, а от там и се затварят за своята чиста жизнена сила, която също започва да се разделя, във все по-отслабен вид надолу...

 

Щом го чета значи е за всички.

Да , много готино обяснение .Ще го кажа по неопределено.Колкото влизаме на долу в подробностите , в опит да обясним нещата.Толкова повече натрупваните  условности замъгляват картината , и ни отдалечават от търсената истина .

Ако приемем твърдението ,,Каквото горе такова и долу" за истина по която да се ориентираме.Не значи ли това че у всяко парче реалност има нещо непроменено,идентично с единствената породила всичко реалност .А  съзнаването и самоопределянето е нещо друго .

Допускам, че под монада имаш предвид този първичен централен принцип, който е произлязъл директно от Първоизвора. Но ако е това, в този свят въобще няма монади.       С други думи ;разделянето на основния принцип и последвалото деление на всяка получена част ,и всяко деление на ново получените отново и отново . Би трябвало да променя само натрупванията.Индивидуалните окраски който се увеличават със всяко последващо деление.Основата е логично да остава неизменна.Променя се качеството ,конкретната проява.

Линк към коментар
Share on other sites

Да се опитам малко по-практически да кажа нещо, защото и аз си мисля, че макар да имаме илюзията за индивидуално съзнание, нас ни управляват колективни сили. Учителя говори как трябва да си лягаме рано и да заспиваме за 10 минути, за да можем да учим, т.е. по време на сън ни обучават. 

 

Ясно е, че тъй като това става несъзнателно, а и не знаем точно на какво ни обучават, то това си е чисто програмиране. Програмират ни как да действаме на следващия ден и ние постъпваме точно така и то несъзнателно. 

 

Програмират ни силите на светлината и силите на тъмнината. Иначе казано Ян и Ин силите, които пак са си светли духовни висши школи (бяла светлина и тъмна светлина). Това е добро. Лошото е, че ни програмират и силите на Хаоса - истинското зло. Хаосът сътворен от сборните илюзии на всички хора. 

 

Несъзнаваните противоречия се коренят в това, че от една страна ни програмират силите на доброто: силите на светлината ни помагат да се реализираме духовно, силите на тъмнината (Ин) ни помагат да живеем земния си живот; а пък силите на Хаоса пречат на всичко това. 

 

Ако се сещате дефинициите на Богомилите те цитират: силите на разрушението, силите на сътворението и силите на Хаоса. Още по-интересно на егото става да разбере, че силите на разрушението това са светлите сили (Ян), силите на сътворението са тъмните сили (Ин), които създават формата и всичко живо наоколо. Силите на разрушението (Ян) постоянно се опитват да предизвикват формата, да я разрушават, за да стимулират развитието на съзнанието и духа, силите на сътворението (Ин) постоянно се опитват да създават по-съвършенна форма, в която по-добре да се проявява съзнанието. Силите на Хаоса пречат на целия този процес, за да стане още по-интересно. 

 

Предполагам от тези описания става ясно какво огромно програмиране се върши над нас по време на сън, а това става не само по време на съня и как сме заблудени, за да не виждаме това. Ясно е, че нямаме свободна воля, докато се опитваме да се правим на велики и се заблуждаваме, че имаме избор. Както казва Учителя, единствено когато се отдадем на волята на Бога в нас, единствено тогава ще имаме свободна воля. 

Линк към коментар
Share on other sites

В темата се появиха изключително много погрешни твърдения, но тях вече няма да ги коментирам - безсмислено е. Може би една част от грешките произлизат от факта, че П. Дънов използва в беседите си словосъчетанието "колективно съзнание", но тук трябва да разберем какъв смисъл влага той в тези думи. Това не е някакво съзнание надхвърлящо индивидуалното, а същото това индивидуално съзнание, осъзнало духовното единство на всичко съществуващо, възприемащо себе си като неотлъчна част от цялото, но все пак индивидуална част, със своите място, функции и отговорности. Няма как да говорим за работа в полза на цялото, ако липсва осъзнаването като индивидуалност. Няма как да говорим дори за Любов, ако липсват тези индивидуалностr, които следва да бъдат събрани от Любовта в едно хармонично цяло. Няма как да говорим за саможертва, ако липсва индивидуалността, която да се жертва за друга някоя индивидуалност.
 

Ние си задаваме въпроса: кое е най-важното за нас, след като сме се изявили на Земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на Земята, когато те са материално осигурени. И всички народи частно и общо се стремят към подобряването на своите материални условия, към своето материално осигуряване. И днес имаме тъй наречената икономическа борба. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи човешкото съзнание преминава от материалното към субстанциалното; или става събуждане на колективното съзнание в човека. Досега човечеството е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че са нужни един на друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил спасение само за себе си, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние; тъй че не само за една определена обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението, и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.

...

Като разбираме така живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството. Ние не разбираме човечеството тъй-че половината от него е създадена да живее в Рая, а другата половина – в ада. Аз зная, че когато схващаме Бога като Любов, всички живеем в Рая, а извън него всичко е празнота. А за да познаем Бога, трябва да имаме Любов. В тази Любов всеки човек, всяка форма, е един фактор. Тези форми, в които сега съществуваме, не са завършени. Мислите ли, че за първи път идвате на Земята, че за първи път сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и ако някой ви опише тази история, ще ви бъде много интересно да узнаете какви сте били в миналото и какви ще бъдете в бъдеще. Това е един велик процес, през който минаваме. Когато например един човек е правилно развит и благороден, той съзнава, че всички хора трябва да живеят в Любов. Какъвто и да е той, ще използва всички условия на живота и ще съдейства за общото благо. Само Любовта дава всички тези условия.

...

И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е поставил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка, сега отново минава в Русия и се връща към източния материк, като от там ще вземе друго направление. Тази вълна, която сега иде в света и движи човечеството, не е механическа. Вие всички сте определени, щете-не щете, да вземете участие в нея. И ние трябва да вземем участие съзнателно. В какво се състои благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? Защото у тях е събудено колективно съзнание. Макар и да имат грешки, те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който това колективно съзнание се пробужда, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел. Англичаните са разбрали това до известна степен. Това съзнание се заражда не само у англичаните, а навсякъде, по цялото земно кълбо.

...

Сега вие всички сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да пристъпите една крачка нагоре – не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, родени от един и същ Баща, и в жилите на които тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли този факт, това е Новото учение, което трябва да се реформира религията.

...

Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма – човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става – формата се е променила, но това не е същественото. Човек сменя много тела, много органи, но той като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете тази Истина и ще видите.

От Пробуждане на колективното съзнание

 

 

И накрая ще отделя един откъс от същата беседа, последното изречение на който се отнася пряко до настоящата тема:

 

И тъй, вложете Любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в духа си. В това е спасението на човешкия дух. Тъй в тези три неща трябва да разберем Любовта: като стремеж в сърцето, непреодолим стремеж надолу; като чувство в душата, чувство насочено нагоре; и като една сила, която дава разширение на ума и която има в себе си Разумния принцип – да знаем защо живеем, защо сме дошли, откъде сме дошли и какво е нашето предназначение на Земята.

 

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

 

...... Може би една част от грешките произлизат от факта, че П. Дънов използва в беседите си словосъчетанието "колективно съзнание", но тук трябва да разберем какъв смисъл влага той в тези думи. Това не е някакво съзнание надхвърлящо индивидуалното, а същото това индивидуално съзнание, осъзнало духовното единство на всичко съществуващо, възприемащо себе си като неотлъчна част от цялото, но все пак индивидуална част, със своите място, функции и отговорности. Няма как да говорим за работа в полза на цялото, ако липсва осъзнаването като индивидуалност. Няма как да говорим дори за Любов, ако липсват тези индивидуалностr, които следва да бъдат събрани от Любовта в едно хармонично цяло. Няма как да говорим за саможертва, ако липсва индивидуалността, която да се жертва за друга някоя индивидуалност....................

 

В интерес на истината аз говорех за влияние на колективни сили (колективно съзнание) върху индивидуалното съзнание, което според мен е по-правилния механизъм. Ако използваме термина на Юнг колективно несъзнавано и начините, по които той описва, че то влияе на индивидуалното съзнание, то нещата си идват на мястото. 

 

Разбира се има я особеността, че колективното несъзнавано влияе на индивидуалното съзнание по несъзнаван начин, така че все едно излиза, че индивидуалното съзнание е част от колективното. И енергийно то наистина е част, защото е свързано с дебели информационно-енергийни нишки с колективното несъзнавано. Но, разбира се, пак си остава индивидуално, макар че работата му е колективен резултат. 

 

Да вземем например двама партньори, мъж и жена. В тяхната комуникация те създават нещо трето, една енергийна структура, която е общото помежду им. Те реално не виждат другия, а могат да видят и усетят само това, което съвместно са създали. Тяхното поведение се определя от тази заблуда, че те виждат другия, а пък всъщност виждат общото създание помежду си. Това, ако не е колективна структура?! :) 

 

Между няколко човека пак се изгражда друга енергийна структура, която влияе на поведението им. 

 

Между много хора се изгражда трети тип енергийна структура, която влияе на поведението им. Например, един много недисциплиниран човек, когато е в група от 15 човека изведнъж става дисциплиниран. 

 

Или енергийната структура на народността, която определя аспекти от поведението на целия народ. Наричат го народопсихология. 

 

Казваш "Няма как да говорим дори за Любов, ако липсват тези индивидуалностr, които следва да бъдат събрани от Любовта в едно хармонично цяло". Ама не е така. Реално всичко във Вселената е създадено с любов, но поначало във Вселената индивидуалности няма. Идва човешката индивидуалност и изведнъж любовта става проблематична. Умира човек, губи индивидуалността си и изведнъж изпитва най-голямата любов в живота си. Любовта не е любов между двама, въпреки че човек мисли, че така трябва да се изживява. Всеки човек и всяка негова клетка е любов. Може да изпиташ най-голямата любов в живота си, когято си сам на пустинен остров. Истинската любов я изживяваш сам иначе очакваш любовта да разчита на външни условия, а това не е любов. 

Линк към коментар
Share on other sites

Реално всичко във Вселената е създадено с любов, но поначало във Вселената индивидуалности няма.

 

Кое е това "всичко" щом няма индивидуалност. (Тук ще се абстрахирам от значението на думата "индивидуалност" означаващо нещо, което не може да бъде разделено). "Всичко" е понятие, което губи смисъла си, ако го лишим от частите, които обобщава.

Линк към коментар
Share on other sites

 

Реално всичко във Вселената е създадено с любов, но поначало във Вселената индивидуалности няма.

 

Кое е това "всичко" щом няма индивидуалност. (Тук ще се абстрахирам от значението на думата "индивидуалност" означаващо нещо, което не може да бъде разделено). "Всичко" е понятие, което губи смисъла си, ако го лишим от частите, които обобщава.

 

 

Казах по начало няма. После се е появила човешката индивидуалност, за да върши някаква работа. 

 

А всичко си е всичко. Всичко, за което се сетиш и всичко, за което не се сетиш :) Всичко, което е проявено и всичко, което не е проявено. Всичко, което е вътре и всичко, което е вън. 

Линк към коментар
Share on other sites

Продавам всичко на дребно. Само тъй ще ми върви алъш-вериша.

И ще успея да бъда едно голямо дребче.

 

Тъй го виждаше и Сет, когато кълцаше Озирис.

Линк към коментар
Share on other sites

Реално всичко във Вселената е създадено с любов, но поначало във Вселената индивидуалности няма. Идва човешката индивидуалност и изведнъж любовта става проблематична.

 

 

Може би си пропуснал този откъс, който приведох по горе:

 

Като разбираме така живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството. Ние не разбираме човечеството тъй-че половината от него е създадена да живее в Рая, а другата половина – в ада. Аз зная, че когато схващаме Бога като Любов, всички живеем в Рая, а извън него всичко е празнота. А за да познаем Бога, трябва да имаме Любов. В тази Любов всеки човек, всяка форма, е един фактор. Тези форми, в които сега съществуваме, не са завършени. Мислите ли, че за първи път идвате на Земята, че за първи път сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и ако някой ви опише тази история, ще ви бъде много интересно да узнаете какви сте били в миналото и какви ще бъдете в бъдеще. Това е един велик процес, през който минаваме. Когато например един човек е правилно развит и благороден, той съзнава, че всички хора трябва да живеят в Любов. Какъвто и да е той, ще използва всички условия на живота и ще съдейства за общото благо. Само Любовта дава всички тези условия.

 

Не мислиш ли, че индивидуалността не само се отрича, но се поставя на една доста висока позиция в цитираните думи?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Не съм изчела цялата тема,ако повтарям някого се извинявам.Това беше беседата,която четох вчера.Това е отговора на въпроса на темата,даден от Учителя,според мен.И тази цел трябва да се постигне в условията на Земното битие.

 

"Та казвам, вие младите трябва да имате един възвишен идеал. Как ще го намерите този идеал в света? Може ли някои от вас да ми разправите; вие казвате, нали аз имам идеал! Как сте намерили вашия идеал? Запример, кой е идеалът ви? Аз разбирам идеалното, когато аз кажа, че съм намерил един идеал, че съм намерил една чешма, от която постоянно да ходя да пия вода. Това е идеал, оттам добивам своята сила; и когато намеря една банка, от която постоянно да черпя своя кредит. Или имам едно слънце, дето постоянно да се грея; или каквато и да е мисъл, която дава посока на моя живот. Идеалът това е отворената врата, това е прицелната точка, към която човешката душа се стреми! И когато човек тури каквато и да е преграда, каквато и да е друга мисъл, която закрива този идеал, той може да изгуби своя път. И ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА ТРЯБВА ДА СЕДИ НА НАЙ-ВИСОКОТО МЯСТО. Каквото и да търсите в света, кой е идеалът на живота? ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Е ДА ДОБИЕ БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЗЕМЯТА! Тогава наука, сила, богатство, каквото и да е друго, този идеал трябва да бъде. А всичките други идеали или каквито да са други мисли, те остават надолу. Идеалът на човека трябва да бъде на най-високото място. И този е пътят, по който душата върви. Този идеал трябва да бъде всякога на най-високото място! Всичките други неща, нека ги желаем, но щом загубим този главния идеал, всичките други идеали сами по себе си не струват нищо. И те нямат отношение вече."

Учителя,МОК,Съществувание,Живот и Отношение

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Чел съм, че целта на Пътя е да се завърнем в Бог, във Великото У Дома, там от където сме излезли...Как обаче да искаш да се завърнеш от там от където си излязъл, ако не те влече завръщането, ако нямаш спомен колко прекрасно е там? Например, аз бих искал да видя какво е, но не чувствам силно и искрено желание да се връщам. Ако ми се покаже, ако усетя, ако си припомня - може тогава горещо да закопнея за завръщане. И това тъгуване, което душата изпитва по Дома, не е ли проява на желание за бягство от нещата, които има да преживее, от пътя който има да измине?

Редактирано от Сингам
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Здравейте,

Мисля че целта на духовния път, както и на всеки друг път е да ни обогати и да разширим възприятия и съзнание

Поздрави,
Петко

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм, ако това разширяване и обогатяване ни приближава към Бог и осъзнаване на Божията воля. 

Днес бях на две известни археологически забележителности - Перперикон и Татул. Първото ми навя мисли и усещания за едно разширяване и израстване, довело до натрупване на материални богатства, власт и авторитет... Второто остави в мен усещането за извисяване на духа над тленното, за безсмъртието на красотата и любовта, на хармонията с Твореца. 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

 

,,Животът е танц, а когато танцуваш не мислиш къде ще стигнеш... Смисълът и целта на танца е да танцуваш.,,
Алън Уотс

...Така е и със пътя - смисълът е да пътуваш.

Линк към коментар
Share on other sites

Замислих се каква е разликата между смисъл на Пътя и цел на Пътя. Като че ли съм поставяла знак за равенство досега... 

И "случайността" ми отговори при това двукратно в рамките на 5 мин. - плодовете.... 

Тук вече има спорен момент - плодът по принцип е резултат от вървенето по Пътя. А може ли да се смята и за цел? В какъвто и да е смисъл. И в какъв смисъл?

Линк към коментар
Share on other sites

Леле, Донка, много "надълбоко бъркаш"!

Сигурна ли си, че има нужда от ,,разделяне" на смисъла от целта?

Още повече, че тази метафора с ,,плодовете" принципно е ключ, с който могат да се ,,отворят и врати, зад които се крият дълбоко потиснати страхове"! Макар, че човек, ако ,,го тегли" към ,,Долините на Суфите", то няма смисъл да се ,,противи на гравитацията".

Също така ,,плодовете" на собствения ни труд, като метафора, могат да бъдат ,,открити" и в тази история на самурая в лицето на природните елементи.

Но най-общо, отвъд ,,захаросаните" религиозни трактати, според мен Целта на Пътя е да го изминеш!

А смисълът е въпрос на умствени интерпретации, но има една такава, която се добива, когато ,,изолираш" целите от смисъла. 

Отвъд целите, които с умът си поставяме, то имаме един процес, който остава малко ,,отстрани" на основния поток на съзнателното ни внимание. И неговите характеристики са константни, за разлика от ,,променящите" се цели.

От постигането на цел до друга цел ние се ъпгрейдваме. Самоусъвършенстваме се. Развиваме способностите и талантите си. За това е хубаво да си приемем като цел един Идеал, ,,дълбок" при това, както е и ,,мисълта на деня". Аз примерно винаги съм се водил от Свободата. Това може да се разглежда един вид като ,,плодове". Плодове за Духа.

Но има и други ,,плодове", които са продукт на собствения ни труд и касаят Душата - чувствата и ,,по-повърхностното"- емоциите.

Принципно чувствата-мислите са с енергийна природа, защото отговарят на критериите за енергиен поток.

Някак си "естествено" е, според мен, след ,,задълбаване" в тема за егрегорите съзнанието ти да ,,се разшири" и в посока ,,плодовете", но това е сериозно предизвикателство за развитието на самоличността ти.

Линк към коментар
Share on other sites

Тъй като със самите въпроси - дали плодът е цел и в какъв смисъл, се "бърка в дълбокото поле" на метафизиката, също неминумо и в теологията, ще дам само една отправна констатация. Една, ма бая обемиста, извинявам се, за което!

То вече  намекнах за това с "чувствата-мислите са с енергийна природа" , както и с това

В 4.05.2019 г. at 15:11, kipenzov каза:

... А пък връзката между торсионното движение и енергийната природа на мислите всеки може да си я направи...

Само като се замислим за дадена цел и губим вниманието върху заобикалящото(смисъла). Когато пък насоченото ни внимание е към непосредствено заобикалящото(смисъла) ни се губи вниманието от целта. Съзнателният ни умствен процес се подчинява на Принципа на неопределеността на Хайзенберг, а той дефинира невъзможността за точно определяне на двата параметъра на елементарните частици - местоположение(частица) и енергия(вълна)...

Но нека да обобщя:

1.Целта на Пътя е да го вървим!

По Пътя обаче, понякога паралелно, преминаваме през два "етапа" - разширяване, свиване.

"Разширяване на съзнанието" чрез умствена преработка(добиване на смисли, осмисляне)на информация от "събития-чувства-мисли" и осъзнаване(като "мине и през Сърцето") на тази информация.

"Свиване на съзнанието" чрез същия, горепосочен съзнателен процес, но с "обратна посока". Вече няма натрупване на смисли, а редуциране - "премахване"(необръщане на внимание на незначителното) на излишното. "Опростяване", "сбиване", "компресиране" на информацията. 

2. По пътя има множество смисли!

В тези два "етапа" добиваме различни по естество смисли. На база тези смисли си формираме мироглед( в ума). На база този мироглед "преживяваме"(в сърцето) света, такъв какъвто го "виждаме".

Тези два "етапа", заедно със смислите и мирогледа ни, са част от различни стадии, през които "преминава" съзнанието ни с центъра на това "преживяване на процеса" - Азът ни. Азът ни, самосъзнанието ни, е основният аргумент за "преживяването", "мислено-чувственото опознаване" на света, Субектът, който гледа Обектът. А светът Вселена ли е, Бог ли е, Господ ли е, Аллах ли е, Брахман ли е, Нищо или Нещо ли е, все си е свят, Обектът

Въпросът е, че тези стадии на развитие на индивидуалността, която е проекция на Аз-а ни са описани. Описани са един път на ниво индивид - Стадии на психосексуалното развитие, а друг път на ниво индивид в общество - Стадии на психосоциално развитие според Ериксън,. Макар че, лично на мен повече полезна информация ми носят разработките на Ж.Пиаже, с надграждането на Колдберг - Стадии на моралното развитие, защото от тях се "осветлява" алтруизма като "етап на вътрешното израстване".

През различните стадии добиваме също различни смисли. Мироглед на Дете, Мироглед на Родител, Мироглед на Възрастен и евентуално и други...

Но от тези смисли може ли да се добие един общ смисъл? И така да отговорим на въпроса за смисъла, де.

3. Смисълът на Пътя е един!

От множеството смисли, които добиваме през различните стадии на развитието ни, формираме различно "преживяване" на света. При това преживяване ние изпитваме дълбоки чувства и развиваме определени способности.

Това са "плодовете" на нашия индивидуален живот.

Когато говорим за "плодове" на подсъзнателно ниво веднага се задейства асоциацията с "ядене". Съответно идентифицирането ни с "плодовете на нашия живот" веднага предизвиква асоциацията, че някой "яде" тези "плодове". Кофти усещане, твърдя го от личен опит. Въпрос на "християнското програмиране" е. Грешникът, който вечно изкупва вината си, под "надзора" на висшестоящия. Робска психика, която трудно се трансформира в "психика на свободен човек", осъзнал че не е "роб Божий", а е "раб(от работник, работа) Божий". Една буква, а каква промяна. Точно както запетаята при "Да се обеси, не да се помилва!" и "Да се обеси не, да се помилва!".

За това предлагам друго тълкуване на думата "плодове"- като "продукт"! Верно че "продукт" е чуждица, но не се сещам за друга дума на това, което произвеждаме, докато живеем.

Така "продуктите" на Пътя идват от смислите, които добиваме.

Единият продукт е за наша "консумация", "у-потреба"( когато ни потрябва, да го потребим). Това са способностите и уменията (у мен, в мен). Тях развиваме, за да "храним" Духа си.

Другият продукт е за чужда(не единствено наша) "консумация", "употреба". Това са чувствата - и дълбоките и по-повърхностните. За тях е "Борбата". За душите ни, които се проявяват в чувствата. Чувствата, който имат силата да надмогват над мислите, а от тук и да определят съзнанието. "Световната борба за контрол на съзнанието". За това качих изследването, за да се видят "образните представи", с които се прави този контрол на съзнанието ни, чрез предизвикването на определени модели на поведение и "популяризирането" им чрез медиите. Но, също така, и да може чрез запознаването с тези "образни представи" да имаме солидна база за самоизследването ни. Да се "отвори разклонение" на Пътя в посока "Познай себе си", защото смея да твърдя, че сме доста невежи по отношение на това, което сме наистина. 

Така стигам да извода, че смисълът на пътя може и да е един, но има две изражения.

4. Смисълът на Пътя е в смислите по Пътя!

Добиването на тези смисли, които да ни водят към "по-широко поле" на осъзнаване! Към преодоляване на Невежеството.

При положение, че сме осъзнали, че развиваме продукти за собствена потреба, егото ни ще остане доволно. Но какво правим с продуктите, от които не се ползваме ние - егото ни е наранено? А сега, де! Време е "да влезне" Алтруизма. Да правиш, без да търсиш удовлетворение. Да даваш, без да мислиш за награда. Трудно е за егото ни, но не е невъзможно. Иска се искрено желание.

Так стигам, според мен, до по-дълбоките значения на смислите и целта на Пътя, отвъд ПОПезотеричните "захарчета", намазани като "розови бонбонки".

5. Целта на Пътя е Желанието. Смисъла е да почувстваш Желанието осъзнато!

Желанието е това, което ни "движи". Което ни мотивира. Смисъл в желанията не можем да открием. Оценяваме ги автоматично на база резултатите от действията, които сме извършили като следствие от мотивацията за задоволяването им. Така усещаме волята да ги задоволим. Волята е силата, която прилагаме, за да задоволим желанията си( задо-ВОЛЯ-вам). Алтруизмът е в това "Вам". Отдавам волята си вам. ОТ-давам, от там- давам. А иначе от мен, каза егото, :rolleyes:, тинтириминтири

6. Целта на пътя е да усетиш Волята. Смисълът е да се научиш да я управляваш!

С волята можем да обърнем реки. Може да се потърси нещичко за Виктор Шаубергер, които е непризнат учен-практик в областа на природната наука. 

С Волята можем и да навредим. С волята можем и да помогнем.

7. Целта на пътя е Отговорност! 

Отговорността за собствените действия, сама по себе си носи отговори. Отговор-нос-т. Отговорите водят до нови въпроси. Волята дава силата да отговориш, желанието носи нуждата да си отговориш.

8. Целта на Пътя е самият Път. Смисълът на Пътя е самият Смисъл!

С вървенето по пътя, осъзнаваме, че вървим по Път. Смисълът за Пътя, произтича от смислите по Пътя. Самопораждане. Самодостатъчност.

9. Не можеш да видиш по-далеч, от Изборът, които не разбираш!

Последното може и да е реплика на персонажа "Оракулът", отправена към персонажа "Нео" в една филмова трилогия, и това да е "образна представа", с която да ми е контролирано съзнанието. Ала може и да е нещо, което съм избрал да "видя" още преди да се родя и да започна да живея, за да разбера, че съм се "видял" преди да мога да "виждам".

1.0. Целта на Пътя е да го вървим! Времето е относително!

Завърнах се в началото, но добавих цикъла на "0"-та. Колкото искам "0" мога да си добавям, но Целта на пътя ще си е самият Път, защото времето е част от съзнанието ни. Ние живеем във времето и то живее чрез нас.

Времето, за да отделим смисъла от целта, е това което умът ни има нужда да направи, за да разберем. Но чувството се проявява във времето, ала не е зависимо то времето. За това, според мен няма нужда да разделяме смисъла от целта, тъй като никой няма искрено желание да е Нищо. Подобни по смисъл желания са прикрити желания за бягство и таена надежда за промяна, но не са искрено желание да бъдем Нищо. Пък и старите хора са казали "Не си задавай въпроси, чиито отговори не Желаеш да получиш!"

 

п.п. надявам се макар и да е доста дълго, да е било полезно. Пък и нелинейно си подкрепих тезата за Свободата, като приех "плодовете" да не са плодове, а "продукти".

Редактирано от kipenzov
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
В 9.10.2019 г. at 2:14, semiramida каза:

 

,,Животът е танц, а когато танцуваш не мислиш къде ще стигнеш... Смисълът и целта на танца е да танцуваш.,,
Алън Уотс

...Така е и със пътя - смисълът е да пътуваш.

Абсолютно ... От гледна точка на ученика пътя е смътен , а целта неяснорозово--привлекателна . Просто , някаква жажда те дърпа напред . :):):) 

Цитат

Тук вече има спорен момент - плодът по принцип е резултат от вървенето по Пътя. А може ли да се смята и за цел? В какъвто и да е смисъл. И в какъв смисъл?

плодовете са за гладните

Първо , плодът е дар . Колкото и да се трудиш , по голямата част е зависима от друг/и. И второ , той е средство . Да почерпиш сила и продължиш .

Така смятам :) . Досущ , като стълба е . Поредица стъпала и малки площатки с приятен плод . Ако  забравиш , че си на вечната стълба , се застояваш и по дълго . Но докато сме несъзнателни за вечното , се грижат , като ни подбутват . А някои са , и на интензивно обучение . Цял живот .  Когато не разбираш защо , каква цел може да те стимулира , какъв плод може да те привлече ? Поставяш един плод , и се трудиш да го задържиш . Просто метод за работа .

Така че , плодовете са за гладните :) .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Отвъд индивидуалните мирогледи, в които се застъпват различни "дарове и блага", ценности и вярвания, обясняващи принципите на случващото се, има два установени на общочовешко ниво, противоположни, природни принципа.

Принципът на причинността - всяка причина води до следствие!

Принципът на телеологичността - всичко се предопределя от бъдещата цел!

Ние сме хора, значи сме обусловени и от тази дуалност.

В предното, което споделих за целите и смисъла на Пътя, чак след 8, в 9 и 10 успях да "излезна" от причинно-следствения начин на възприемане и да остане само телеологичният, а не и двата.

Телеологичният подход има предимството да "намаля" напрежението от настоящето, но го "прехвърля" в несигурната бъдеща цел, и за това при използването му се изисква "трениране" на силна Вяра, но това често е за сметка на Разума.

При причино-следствения подход пък, напрежението от дилемите на изборите по Пътя е тук и сега, но често е за сметка на Вярата.

По теоремата на Гьодел нито един от двата подхода не може да даде пълна описателна представа на Пътя.

Че то, за това сме хора, да Избираме, пък ако успеем и да обединяваме :rolleyes:

Както казват банскалии - "Оти се косиш, кат ке ти мине?!"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

 

Цитат

Телеологичният подход има предимството да "намаля" напрежението от настоящето, но го "прехвърля" в несигурната бъдеща цел, и за това при използването му се изисква "трениране" на силна Вяра, но това често е за сметка на Разума.

Не не е за сметка на разума , Вярата е първа стъпка към разума .Тя работи по следния начин . Първо трябва да повярваш , че нещо може да е разумно , За да можеш изобщо , да мислиш неутрално по въпроса .После е работата и евентуално истината .

Цитат

По теоремата на Гьодел нито един от двата подхода не може да даде пълна описателна представа на Пътя.

Не че я знам теоремата :) но ? Никоя част от цялото не може да види/опише цялото .

Цитат

Принципът на причинността - всяка причина води до следствие!

Това е метод , удобен за нашия ум , да изследва нещата . Но ние знаем , до някъде инстиктивно , че не можем да обхванем всички аспекти на решавания проблем .За това , в следствие на мързел , се спираме  някъде , където се появи удобно решение . 

Цитат

Колко път ни чака, че някога да заявим като Учителя: „Бог ще изпълни всичко, каквото аз поискам  от Него, но и аз ще изпълня  всичко, каквото Той  поиска от мен”! Усещате ли в абсолютната категоричност на това Откровение диханието на Жертвата, диханието на Свободата и Любовта, заради които напуснахме духовната си родина и слязохме в мрачните дълбини на плътта. Никое от изброените девет йерархии същества няма привилегията на свободния избор, а винаги изпълнява непреклонната Божия Воля. В цялото Битие – видимо и невидимо, единствено земният човек разполага с безценното благо на свободата да решава какъв иска да бъде! Използването му на практика обаче изискваше Душата не само да се отдели от своя Създател, но и да получи индивидуалност.

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

В 6.03.2004 г. at 17:56, Иво каза:

Здравейте,

 

Каква според вас е целта на духовния Път? На Езотеричните Школи?

Защо ни е да изпълняваме различни духовни практики и упражнения?

Какво се променя в нас всеки ден с това? А каква е голямата, крайната Цел и дали въобще може да се дефинира?

 

Иво

Човек все се оплаква че нещо го спъва , че някой работи срещу него и т. н. . У човека има раздвение и непостоянство .То е защото не отчитаме влиянието на духовния свят .

Цитат

В съзнателния живот има три положения, които трябва да се поставят в ума на всеки, който иска да се развива правилно. Разбира се, тук не е въпросът за обикновените схващания, за обикновените разбирания на живота. Обикновените разбирания няма какво да се повтарят, те сами по себе си се налагат от външния, от физическия живот. Човек прекарва едновременно два диаметрално противоположни живота. От това се раждат противоречията, но в края на краищата тия противоречия пак се хармонизират. За нас са важни резултатите, а те са различни. За оня, който отива към Небето, материята се разредява, условията на живота се подобряват, там има повече светлина; за оня пък, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден. И на едното, и на другото място обаче живеят разумни същества. На Небето живеят светлите духове, а в ада – тъмните духове. Според това, движите ли се от Небето към ада и обратно, във вас се създава известно раздвояване. Туй раздвояване се отразява в ума и сърцето ви. Когато сте свързани с Небето, вие сте под влиянието на светлите духове, преживявате техния живот, т.е. живота на Светлината; когато сте свързани с ада, вие се намирате под влиянието на тъмните духове, т.е. преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая този живот не е ваш. Някой ден вие сте радостни, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите. На другия ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено, вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две различни състояния.    http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=Търпение_и_вяра

Цитата е от съботната беседа и според мен дава насоки за търсене .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...