Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Целта на духовния Път

Recommended Posts

Guest Мона

"Малко параноя е винаги небходима за правилна преценка на нещата" (У. Еко)

Намерението на един текст никога не е изложено на неговата повърхност. А и тайната на един текст е .... неговата празнота.

Така е и с Пътя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целта е много неясна защото ако беше обратното нямаше да е цел.А като се има предвид че ние хората винаги разбираме нещата на опаки не е ясно дали това което гониме като познание и като ДУХОВЕН ПЪТ е правилен.При мен нещата са малко объркани и маи ще трябва да препрочета някои книги наново за да ми се изясни пътя. <_<

ОХ, НА СИЛА ХУБОСТ НЕ СТАВА КОЛКОТО И ДА СИ ПРАВИМ ИЛЮЗИЙ.За себе си знам едно че като му доиде времето ще разбера цялата истина и целта на ПЪТЯ НИ ТУК ИЛИ КЪДЕТО И ДА БИЛО.Стигам и до други истини,че човек трябва да има многооооооооооооооооооо ТЪРПЕНИЕ и повечко да се разхожда сам из планините. :hypocrite::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовният път е една безкрайна вътрешна трансформация.

Той е безконечно рафиниране на съзнанието, за да бъде то адекватно към условията в по-висшите светове, през които преминаваме.

Духовния път е неуморно трупане на необходимите качества, помагащи ни да продължим пътуването си към Безпределността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовният път е стремеж към единство с цялото, космоса, Бог. В духовния път всичко оживява. Крайностите (напр. прекалено фиксиране към притежания или пълна безотговорност към поверени задачи) откъсват човека от цялото, предизвикват механизиране и обезсмисляне.

:3d_154:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като се опознаем и познаем, ще се завърнем в родния си дом.

Не мисля така.

Според мен тук се намира момента за избор, дали да се завърнем в центъра или да останем в периферията от милосърдие и съпричастност, от любов към Бога и към Идеята Му за игра и наслада. Това показва, че си Той.

Съм. Просто съществуваш, продължаваш да съществуваш чрез собствената си идея.

Лесно е да се прибереш, ала докато цикъла не е завършил е безсмислено и небожествено. Първо трябва играта да се наиграе. Първо трябва да се натрупа умора и насищане, едва тогава енергията може да се разтвори в себе си. После това следва.

Две.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изборът е категория присъща на диалектиката. Сливайки собствената воля с Божествената (което като буквално възприет изказ сие абсурд, но да приемем, че усещаме нужните абстракции) се изправят и пътищата пред нас, което ще рече, че освен премахване на спънките изчезват и кръстопътищата. За жалост, сред нас няма напреднали пътници по именно тази пътека, за да споделят непосредствения си опит. Затова се разграничавам от собствената си категоричност и я оставям на вашите възприятия - тук също няма да навилзам в полемики.

Някакъв момент на временна слабост ме е обхванал, че реших да се самопостна - грубо звучи, нали? Точно такова си е. Форумстването не е друго, освен поредна изява на егоцентричността на пишещия, но още много имаме да затихваме...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Вероятно и говоренето изобщо е егоцентричност. Нека да млъкнем тогава до следващата Манвантара....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мъдрия всико е добро. Противоречията породени от полярността на нашият свят се превръщат в радост, след като булото на самозаблудите отпадне. Няма нищо излишно, всичко което ни е нужно е тук... :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2: Васил! :feel happy:

За себе си го перифразирам - Духовният Път означава

да се учим как да сваляме булото на самозаблудите си,

да осъзнаваме полярностите на нашия свят и да се учим как да ги превръщаме в радости - тук на земята, в този живот, в тази ни личност и обкръжение.

Да се учим да виждаме предназначението на това, което отначало ни се е сторило излишно и

да откриваме съвсем до себе си това, което ни е липсвало...

да се учим във всяко нещо и някой да виждаме доброто.... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сливайки собствената воля с Божествената се изправят и пътищата пред нас, което ще рече, че освен премахване на спънките изчезват и кръстопътищата.

Божията Воля се познава (т.е. трябва да разберем каква е), а може да я познае само този който е готов да я изпълни. Ако не е готов да я изпълни, човек просто остава в неведение относно целта изразена чрез тази Воля. Колкото по-дълъг път в развитието си е извървял човек, толкова в по-голяма степен е запознат с Божествения Замисъл. Божията Воля е точно това - Замисъл или Цел. Значи напредналите по пътя (примерно Учителите) са запознати с една част от Целите на Бога, имат и някои основни идеи (впечатления е по-точна дума) относно изпълнението им, но нищо повече. Останалото е резултат от техния собствен избор. Те от своя страна заедно със своите приети ученици предприемат нужните действия (които пак повтарям те сами определят съгласно целта) за изпълнението им. Също така провеждат Божествената Воля "надолу" във форма приспособена за разбиране и съобразена със степента на развитие на Човечеството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

От толкова цели и духовни пътища... Не искам цели. За духовния си път. Звучи много теоретичнчо и неискрено.

Минава се през крайности, за да се достигне до нещо изобщо. Останалото си остава словесна еквилибристика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо трябва играта да се наиграе. Първо трябва да се натрупа умора и насищане, едва тогава енергията може да се разтвори в себе си.

Има и други възможности. Умният се учи от грешките си, глупавият изобщо не си извлича поуки от тях, а мъдрият се учи от грешките на другите. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казах го в конкретен контекст, по повод на друг участник. :whistling: Все пак форумът се чете и от хора, които не участват в него с писане и сигурно би било полезно да прочетат и това, а не само провокативни атаки. :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Усмихвам се постоянно, не се ли вижда? Утре ще присъствам на вътрешна защита (след като точно преди 1 година аз се пържих на този огън, сега ще гледам отстрани с интерес и спокойствие), в сряда заминавам на планина, за 5 дни сред природата и насаме с другата ми половинка:)(Висшата Душа). Съвсем сам, това е целта на живота, свободата. Не отнемам на никого свободата, и не си давам своята на никого. :hypocrite: "Красив е животът, на нашата душа" и ще си запея :whistling: Малко се направих на интересен, ама нищо стига съм бил скучен и сериозен. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Целта на Духовния Път.... Не е ли самият Живот. Учим се от него, падаме, ставаме, вървим...

Христос измина целият си път, изтърпя страданията, за да остане в Паметта. И сега готовите да се свържат с него, с Христовият Дух.

Страдание, Разбиране, Любов..... - Единство! :sorcerer:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да си застинал, да си постигнал всичко, което може да се постигне и да си в пълен застой - това би било пълна смърт. Съществува единствено прогрес от слава към слава, движение напред от точка да точка по Божествения Път, и от откровение към откровение, напред към тези моменти и откровения, които са може би част от Целта на Самия Бог.

Лъчите и Посвещенията - А. Бейли [328]

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би целта на духовния път е душата да се слее с духа.Ето какво ме наведе на тази мисъл:

Ориген-"Шесто послание до римляните" :thumbsup:

"Съществува тройно деление на човека: тяло или плът-най-низката част от нашето естество, върху която древната змия чрез първородния грях е написала закона на греха.Посредством този закон ние биваме съблазнявани за подли постъпки-и щом се поддадем на тези съблазни,силно се приближаваме към дявола.

Духът е,в който или чрез който изразяваме подобието на божествената природа.В него Най-добрият творец,с праобраза на своя собствен ум, е гравирал със собствения си дух вечния закон на честността.

Чрез духа ние сме присъединени към Бога и сме направени единни с Бога.

Трето-душата посредничи между духа и тялото.Тя сякаш се намира в република,чиито партии са се разцепили- и трябва да се присъедини към едната или другата страна,като е свободна коя да избере.

Ако се откаже от плътта и се присъедини към партията на духа-сама ще стане духовна.

Ако се спусне към въжделенията на плътта-сама ще се изроди в тяло."

Ако тълкуваме текста откъм свободната воля,на мен ми харесва,че всяка душа има избор накъде да завие-към тялото или към духа.

Сега си мисля,че моята душа пътува към духът ми. :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Звездата на Аллахабад ни показа пътя, и тъй, Ние посетихме Сарнат и Хайя. Навсякъде видяхме охулване на религиите. На обратния път, по пълнолуние, бяха изречени паметните Христови думи.

По време на нощния преход водачът изгуби пътя. Потърсих и намерих Христа, седнал на пясъчен хълм и загледан в пясъците облени от лунната светлина. Казах: "Загубихме пътя, трябва да почакаме, докато се види разположението на звездите".

"Россул Мория, за какво Ни е път, когато цялата Земя Ни чака?" Взел бамбукова пръчка, Той очерта квадрат около отпечатъка на стъпалото Си и добави: "Истината Казвам - с човешки нозе". След това, отпечатал длан, също я затвори в квадрат. "Истината Казвам - с човешки ръце".

Между квадратите Той начерта нещо като колона и ги покри сякаш с полусфера. Той говореше: "О, как Аум ще проникне в човешкото съзнание! Ето, Аз направих плодник и над него дъга и положих основите на четерите страни. Когато с нозете човешки и с ръцете човешки бъде построен Храмът, в който ще разцъфти заложения от Мен плодник, нека по моя път минат Строителите. Защо да чакаме път, когато той е пред Нас? и ставайки заличи начертаното с пръчката.

...

Дайте ни дъгата на Свода, под който да влезем!

Агни Йога - Озарение 2.V.5

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×