Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Целта на духовния Път

Recommended Posts

Guest irenastoyanova

Съвсем целенасочено пиша днес за духовния път, защото има хора, които в стремежа си към еволюция и напредък помитат всичко и всички, само защото мислят /и може би е така/, че знаят много или могат едно или друго. Критерият дали изобщо си на пътя /което непременно означава на пътя на Истината/ е любов към Бога, която е същата тази любов даряваща и ближните, и същата тази любов към нас самите, която ни кара да се стремим към усъвършенстване. Любовта към Бога ще разкрие пред нас, какво нещо е любовта, какво иска тя от нас и тогава ще "коригираме" своите си разбирания за любовта. Според мен, човек трябва да отговаря честно пред себе си дали е "верен, истинен, чист и благ всякога" /ако към Бога е такъв, то и към ближните си ще е такъв, колкото и абстрактно да звучи това, то е реално за душите ни и ако човек насочи погледа си навътре, а не към ума, то ще му се разкрива тази "любов към Бога"/.

Целта на духовния път е постигането на истината, следователно - свободата, затова да стъпиш на пътя, означава не само да можеш да правиш разлика между истина и лъжа, но и да избереш истината. Следващата стъпка е да разбереш, че ще се учиш и колкото и знания и можене да придобиваш, да съзнаваш, че ти си нищо пред знанието и моженето на Бога. Третата отличителна черта е, че от теб започва да "излиза" онази мекота на любовта, която всеки човек инстинктивно ще може да долави.

А иначе, духовният път е нашия житейски път по който вървим, опитвайки се да правим всичко... с любов.

След като написах всичко, това точно като един многознайко, то се заемам с опитите, така че :3d_011:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Съвсем целенасочено пиша днес за духовния път, защото има хора, които в стремежа си към еволюция и напредък помитат всичко и всички, само защото мислят /и може би е така/, че знаят много или могат едно или друго. Критерият дали изобщо си на пътя /което непременно означава на пътя на Истината/ е любов към Бога, която е същата тази любов даряваща и ближните, и същата тази любов към нас самите, която ни кара да се стремим към усъвършенстване. Любовта към Бога ще разкрие пред нас, какво нещо е любовта, какво иска тя от нас и тогава ще "коригираме" своите си разбирания за любовта. Според мен, човек трябва да отговаря честно пред себе си дали е "верен, истинен, чист и благ всякога" /ако към Бога е такъв, то и към ближните си ще е такъв, колкото и абстрактно да звучи това, то е реално за душите ни и ако човек насочи погледа си навътре, а не към ума, то ще му се разкрива тази "любов към Бога"/.

Целта на духовния път е постигането на истината, следователно - свободата, затова да стъпиш на пътя, означава не само да можеш да правиш разлика между истина и лъжа, но и да избереш истината. Следващата стъпка е да разбереш, че ще се учиш и колкото и знания и можене да придобиваш, да съзнаваш, че ти си нищо пред знанието и моженето на Бога. Третата отличителна черта е, че от теб започва да "излиза" онази мекота на любовта, която всеки човек инстинктивно ще може да долави.

А иначе, духовният път е нашия житейски път по който вървим, опитвайки се да правим всичко... с любов.

След като написах всичко, това точно като един многознайко, то се заемам с опитите, така че
:3d_011:

:3d_043::3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, ти определи пътя, дано сега го намериш.Макар че дефинираният път е грешен Път

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest irenastoyanova

Вендор, не чух да ми пожелаваш успех по пътя :king: , защото моя успех ще е и твой успех :thumbsup2:

Само да ти напомня, че това не е състезание /изминаването на "духовния път"/, но тези, които изминат пътя са истински благородните хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Вендор, не чух да ми пожелаваш успех по пътя
:king:
, защото моя успех ще е и твой успех
:thumbsup2:

Само да ти напомня, че това не е състезание /изминаването на "духовния път"/, но тези, които изминат пътя са истински благородните хора.

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой се състезава?

Да, пожелавам ти успех, и то искрено, но защото това, което постигнеш ще е изцяло твое.

Това което знаеш и си не ме интересува, а това което съм аз няма значение.

Така че успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...ако към Бога е такъв, то и към ближните си ще е такъв, колкото и абстрактно да звучи това, то е реално за душите ни и ако човек насочи погледа си навътре, а не към ума, то ще му се разкрива тази "любов към Бога"/

Хубаво ама сякаш трябва да е на обратното първо към ближните а сетне каквото остане за бог

може да не е абстрактно , но е поне нормално .

Иначе няма лошо всеки сам си избира пътечката аз преди споменах те всичките отиват до едно и също място така или иначе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Ако си погълнат в придобиването на семейство, пари и собственост, смъртта ще дойде и ще те отнесе надалеч от тях.

Никой не може да те спаси от това.

Възползвай се от времето което имаш, усъвършенствай практически живота си и следвай пътя към Нирвана."

Лорд Буда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E досега незнам някой да се е избавил от смърта .

Просто живей !

Мисълта ми беше за любовта към ближните... в смисъл да е на първо място, нима смяташ че бог ще се разсърди ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

38 Това е голямата и първа заповед.

39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

Мат.22

:3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Каква според вас е целта на духовния Път? На Езотеричните Школи?

Защо ни е да изпълняваме различни духовни практики и упражнения?

Какво се променя в нас всеки ден с това? А каква е голямата, крайната Цел и дали въобще може да се дефинира?

Иво

Хармония със самия себе си. Вътрешен мир с Аз-а. За да бъдем проводници на любов, което е нашата истинска същност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Каква според вас е целта на духовния Път? На Езотеричните Школи?

Защо ни е да изпълняваме различни духовни практики и упражнения?

Какво се променя в нас всеки ден с това? А каква е голямата, крайната Цел и дали въобще може да се дефинира?

Иво

Хармония със самия себе си. Вътрешен мир с Аз-а. За да бъдем проводници на любов, което е нашата истинска същност.

И да се чувстваме свободни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скъпи приятели! Здравейте!

Моля за извинение, че правя грешки в правопис.

Тема е много сериозна.

Според мене целта на духовния Път е придобивка на Единство, възстановяване (съединение отнова) с собственна Първоначална Природа, с близките (други хора), с Бога.

Истински Езотеричните Школы винаги съществувам заради това.

Духовние практики е средство (ключ и инструмент) за реализиране на целта.

Духовние практики са не само упражнение за да работя с тънък тяло (астральното, етерното).

Духовная практика – това всичко, че мы правим с Осъзнание, с Любов.

Духовна практика може би да разглеждам като цял наш живот.

Аз радвам се че вие срещнах по Пътя (като и Cveta5)!

Благодаря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен на този етап целта на духовния път е да може човек да може да разграничи нещата,които се случват по божия воля, и по негова воля.А ако успее и да разтълкува правилно всичко което му се случва....Успех на всички, които търсят доброто.Нека ви съпътства силна вяра, и любов.Ако ги имате нищо не може да ви спре и да ви възпрепятства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Познай себе си" - колкото и клиширано да звучи, това е самия духовен път. Познавайки себе си (Божествената си същност), ние познаваме Бога, братята си и всичко останало. Пътят в действителност е завръщане и все пак този път ни е непознат, нашата Божествена същност ни е непозната. Според някои сме я забравили, но аз не мисля така - ние никога не сме имали нужните сетива, разбиране и нагласа за да я възприемем. Еволюцията е развиване на сетивност към духовните реалности. Това предполага както пречистване и повишаване на качеството на материята, която изгражда нашите тела (т.е. нейното одухотворяване), повишаването на нейната организираност, така и разширяване на съзнанието ни и насочването му към развитие на всички качества и характеристики (добродетели), които са присъщи на духовната ни същност (на Бога в нас). Разширяването на съзнанието означава да преодолеем егоизма си, да осъзнаем единството и взаимозависимостта си с всичко съществуващо; да бъдем загрижени не само за нашето собствено благополучие, но и за това на нашите братя и да ги подкрепяме винаги когато е възможно. Важно е да се осъзнае, че нашия духовен път е взаимообвързан с развитието на всичко останало и това не противоречи на твърдението, че всеки сам трябва да положи усилия и носи отговорност за собственото си развитие. Ние сме едновременно цяло и част от друго по-голямо цяло. Нито едно от двете не може да прогресира за сметка на другото, а единствено в сътрудничество.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"""""Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото.""""""

Ще ми позволите ли да коментирам тези думи на Учителя. Доброто не слиза от слънцето, то е заложено във всички нас, ние се раждаме с него. Защо в децата, докато са малки няма зло? Да, те може да са непослушни и инатливи, но не са зли. Могат да станат такива, след като поотраснат и започнат да попадат в различни ситуации, т.е. след като натрупат житейски опит.

"Злото идва от земята". И с това не съм съгласна. Земята е жива, както огъня и водата и въздуха. Тя е един от четирите елемента. Тя не може да ни зареди със зло. Тя не е наш враг, а наша майка.

Злото у хората се поражда, по-точно се развива при някои повече, когато те бъдат обладани от различни страхове, и когато са слаби. В резултат от невъзможността си да се справят с определени проблеми, те се озлобяват.

Човекъ умирал, когато се прекъсне връзката с доброто. За каква смърт става въпрос? За физическа ли? Ако да, то и това не е много вярно. Защо идваме тук и защо и кога умираме, мисля, че не зависи от това дали сме добри или зли. Тук действат много по-сериозни закони, които ние човеците засега не знаем, само се досещаме за тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Здравейте,

Каква според вас е целта на духовния Път? На Езотеричните Школи?

Защо ни е да изпълняваме различни духовни практики и упражнения?

Какво се променя в нас всеки ден с това? А каква е голямата, крайната Цел и дали въобще може да се дефинира?

Иво

Крайната цел /от наша, пространствено-времева перспектива/ е да станем отново Божии деца, но по-мъдри и богати на опитности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Като енергия, доброто слиза от Слънцето, ..." - Слънцето е център на Слънчевата система, така както сърцето е център на физическия човек, а духът е център на човека в неговата цялостност. Съществува и друго Слънце на духовен план, което е източник на живота за цялата система, аналогично на човешкия дух. Духовната същност на човека е част от това Слънце, затова твърдението, че доброто идва от Слънцето и твърдението, че доброто е неизменна часто от същността на човека не са в противоречие. Бог е в нас и ние сме в Бога.

"... а злото излиза от земята." - това е символично. Не ми се навлиза в много подробности. Злото е неправилно използване на Доброто, т.е. същите сили и енергии, но използвани по неподходящ начин. Земята е живота в материята, живота във форма. Последната пречи на човека да възприеме правилно енергиите идващи от духовния свят, прави го сляп за истинската му същност, така тези енергии биват изкривявани и изопачавани. Това поражда егоизма, нисшите желания, инертността и всичко друго което наричаме "зло". Материята е един воал, тялото е затвор и това продължава дотогава, докато човек не положи усилия да го причисти, да го подчини на духовната си същност, да повиши организираността и качеството на съставящата го материя. Под тяло трябва да се разбира не само физическото такова, но също така тялото на чувствата и на мисълта. Организирането на тези тела означава природосъобразен живот за физическото тяло, възпитаване на възвишени мисли и чувства (най-общо казано) за останалите две.

Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. - Умира, не в смисъл прекъсване на съществуването си, а в смисъл, че в езотериката под "смърт" се разбира състоянието в което човек не се развива. В друг смисъл, доброто е Бог и Висшето "Аз" в човека.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"""""Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото.""""""

Ще ми позволите ли да коментирам тези думи на Учителя.

....И с това не съм съгласна.

...

Ако да, то и това не е много вярно.

...

И аз "разсъждавах" дълго време по подобен начин над думите на Беинса Дуно. Приемах ги буквално и виждах противоречия. Той използва обаче много символизъм. Започнах да разбирам едва тогава, когато търсех по-дълбокия смисъл, който е вложил в казаното.

Той е велик мъдрец, виждал е и е живял нещата, за които говори. Животът му е бил изпълнен с истински чудеса, непосилни за обикновен човек, с обикновен ум и способности. Хората, които са го познавали отблизо, са му имали пълно доверие. Заслужава си да прочетеш спомени от тях, има публикувани и тук.

Ако не намираш истина в думите му, значи не търсиш достатъчно дълбоко. И аз не разбирам много неща. Но вече от опит се уверих, че просто умът ми не е готов още да ги схване.

Слънцето, за което говори, не е физическото слънце, нито земята - физическата земя, нито смъртта - физическата смърт.

Радвам се, че си една от нас - търсещите. Не се колебаеш да питаш и да изкажеш мнението си. Добре дошла!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Станимир и Латина

Разбрах. Учителят понякога говори много конкретно и ясно, понякога явно използва символика.

За човек като мене, който знае малко за него, тези неща наистина не се разграничават ясно.

Определено с вас ми е интересно, макар че няма да ме видите на Рила да играя паневритмия. Гледах видео от танците.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Каква според вас е целта на духовния Път? На Езотеричните Школи?

Защо ни е да изпълняваме различни духовни практики и упражнения?

Какво се променя в нас всеки ден с това? А каква е голямата, крайната Цел и дали въобще може да се дефинира?

Иво

Да станем по-добри. Това е целта на целият ни житейски път, духовния е част от него. Важното е да не се отказваме; може да се изкачваме, да слизаме надолу, дори да се върнем назад, ако сме се загубили.

Ако сме последователи на духовно учение - практиките и упражненията - да, част от пътя са. Но ако човек наистина се е осъзнал до толкова, че да ги следва и прилага. Но те не са гаранция, че вървим по правилния път. За някои са по-скоро заблуда.

Крайната цел? Както се казва в една притча: да стигнем мястото, където може да докоснем небето и земята едновременно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

целта на духовното развитие е да достигнеш истинската причина за твоето съществуване, да я изпълниш и да преминеш на по-високо ниво. крайната цел на поредицата от прераждания на душата е да се слее с Божествената същност...

но както са казали древните китайци: Не е важно достигането на целта, а пътят по който вървиш – самото пътуване!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошла Вещичка!

Много добре си го казала. Важен е Пътят и това, което учим докато вървим. Но за да сме на Пътя си, значи сме осъзнали някои неща, най-вече себе си. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×