Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Целта на духовния Път

Recommended Posts

Добре дошла Вещичка!

Много добре си го казала. Важен е Пътят и това, което учим докато вървим. Но за да сме на Пътя си, значи сме осъзнали някои неща, най-вече себе си. :)

добре заварили :feel happy:

ами така си е - трудничко достигаш Пътя, но един път стъпиш ли на него - няма връщане назад!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравейте.

мисля че може да поспорим доста.

"нямало връщане назад ",

а да не би някои да се чувства абониран за нещо.

явно не е в час .

особено пък тези които се опитват да боравят с двоиката противоположности.

това едва ли е  по силите на всеки.

всичко добро.

Добре дошла Вещичка!

Много добре си го казала. Важен е Пътят и това, което учим докато вървим. Но за да сме на Пътя си, значи сме осъзнали някои неща, най-вече себе си. :)

добре заварили :feel happy:

ами така си е - трудничко достигаш Пътя, но един път стъпиш ли на него - няма връщане назад!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

здравейте.

мисля че може да поспорим доста.

"нямало връщане назад ",

а да не би някои да се чувства абониран за нещо.

явно не е в час .

особено пък тези които се опитват да боравят с двоиката противоположности.

това едва ли е  по силите на всеки.

всичко добро.

Добре дошла Вещичка!

Много добре си го казала. Важен е Пътят и това, което учим докато вървим. Но за да сме на Пътя си, значи сме осъзнали някои неща, най-вече себе си. :)

добре заварили :feel happy:

ами така си е - трудничко достигаш Пътя, но един път стъпиш ли на него - няма връщане назад!

Със сигурност всеки е абониран за "последен дъх"...само че, разлката между търсещите Пътя и вървящите по Пътя е в това, че първите винаги биват изненадани когато ги застигне този абонамент...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако имаше връщане назад трябваше голяма част от хорат да се върнат към предходната си форма на съществуване,а то няма как да се случи,защото маймуните щяха да са много :D .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Ако имаше връщане назад трябваше голяма част от хорат да се върнат към предходната си форма на съществуване,а то няма как да се случи,защото маймуните щяха да са много :D .

Но- поне пък нямаше да бъдат застрашени от изчезване, нали? :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Каква според вас е целта на духовния Път? На Езотеричните Школи?

Защо ни е да изпълняваме различни духовни практики и упражнения?

Какво се променя в нас всеки ден с това? А каква е голямата, крайната Цел и дали въобще може да се дефинира?

Иво

:) Не знам дали трябва да се разделя живота на "светски" и "духовен"...Да, има противоречия, но дали трябва нашия живот да се основава на противоречие? Нали и вашия Учител казва да не разделяме нещата на светски и духовни, защото всичко е духовно.

И друго..."вън от това което знаем на практика, ние нищо не знаем"...

Тук видях много разсъждения, но малко хора говорят от позицията на преживян опит, даже някой го беше казал тука преди мене...

Целта е да се прекрати страданието. Както казва Петър Дънов, ако те боли зъб няма да мислиш друго, това ще мислиш и ще искаш: да ти мине болката.Ако си гладен, това ще ти бъде целта: да се нахраниш... :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някъде Учителя беше дал като упражнение за 25 години, всяка година да се работи и усвои по една добродетел. Всяка година да се работи предимно по една доброетел. И че след 25 години с толкова усвоени добродетели "само като си вдигнете ръката и живата природа ще ви се подчинява".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

имам въпрос , 

Пътят на БУДА.

с проповядваната от него ценностна система и добродетели , учението за кармата проповядвано от него, и идеята за достигането  до вътрешният АЗ  чрез овладяването на ума ,

според вас,

секта ли е или отклонение от нормите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да се съглася нито с класифицирането на Будизма като секта, нито като отклонение от нормите. Отклонение от чии норми? А сектата предполага отделяне от някаква по-голяма религия или учение.

Освен това е неточно да се говори за достигане и овладяване на вътрешния аз при Будизма. За Будистите азът е илюзия, т.е. нямащ собствена вечна и неизменна природа. Това което пишеш по-скоро може да се отнесе към Йога.

П.П. Предлагам ти ако имаш интерес към Будизма да отвориш тема в Духовни мостове. Обсъждането на различни духовни учения и религии в другите подфоруми не е позволено. Иначе рискуваме да превърнем форума в арена за привържениците и критиците, които всяко едно учение има.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С течение на времето всеки храм ,издигнат в чест на истината се превръща в нейна гробница.Просветляващите слова,стаени между кориците на древните ръкописи,неизбежно потъват в забрава,постепенно започват да се тълкуват погрешно или съзнателно се изопачават от користолюбиви прповеници,чиято единствена цел е да приклещят в своя капан невинните и невежите.

Редактирано от Сионий

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравйте.

според ДАРИО САЛАС - "животното", или низшия аз,

в нас , не може да бъде победено без УЧИТЕЛ,

а според ДЖУАЛ КХУУЛ ,

нещата не стоят така , всичко опира до нашата собствена духовна воля,

....аз също споделям последното мнение , а вие как смятате?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо изобщо трябва да се борим с него и да го побеждаваме? Не е ли по-разумно да го опознаем и да го превърнем в приятел и служител?

И защо "низшето" и "висшето" аз - така настъпва напрежение и борба кой да заеме позицията на водещ. Нека всяко аз да си води в своята област и да получава удовлетворението си, в същото време служейки по своя начин на Цялото. А цялото не е аз - то е всичките аз-ове взети в хармония. Сега се сещам за "хоро" - свещеният танц на човешките кутури - всички са хванати за ръце в кръг, който се върти и няма водещ човек - води хармонията, музиката, ритъмът.... Може би ако тях поставим в ролята на Учители, а нашата духовна воля ни помага да образуваме това "хоро" вътре в себе си и да се включим в "хорото" на своя свят?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животинската ни природа трябва да бъде подчинена на пробуденото съзнание на човека. Като работи над себе си, приема се, старае се да промени негативното в себе си.

Точно нашата духовна воля ни води. Е, да сме взискателни към себе си, не значи да се мразим и наказваме. ;)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз винаги съм усещала, че крайната цел на духовното развитие е... осигуряване на непрекъснато развитие...

И винаги съм усещала крайната истина като.... заблуда на егото. Може би е само при мен.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз винаги съм усещала, че крайната цел на духовното развитие е... осигуряване на непрекъснато развитие...

И винаги съм усещала крайната истина като.... заблуда на егото. Може би е само при мен.

Ами поне аз усещам крайната истина = непрекъснато развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ако непрекъснатото развитие не предполага предел ,

то тогава според вас ,съществува ли краина истина ,

и какво мислите по тезата , че" няма абсолютна истина" 

а има такава според степените на развитие и възприемчивост на съществата.

какво е то краината истина?????

А аз винаги съм усещала, че крайната цел на духовното развитие е... осигуряване на непрекъснато развитие...

И винаги съм усещала крайната истина като.... заблуда на егото. Може би е само при мен.

Ами поне аз усещам крайната истина = непрекъснато развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината- true (англ.) Синомим: 'constant'

Истината не се променя, иначе в следващ момент няма да е същата.

Природните закони като

F = m.a

описват количествено промените, самите те са постоянни.

Целият физически свят не е нещо повече от един план на съзнание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но да се повърнем на въпроса. „Истината е кръг“, казва проф. Бородин, а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближаваме към кръга. Ние можем да го достигнем, само когато допуснем като условие вечността. Тогава значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея. Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашия умствен поглед, ако би могла да се повдигне завесата, която ни отделя от най-напредналите същества, силни в знание, мъдрост и добродетел? Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред на природата, все пак тя има достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно с този ред, тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата разумна природа, които са закони и на нашия живот. Към това именно духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее в пълния смисъл, съобразно законите на своето естество.

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината- true (англ.) Синомим: 'constant'

Истината не се променя, иначе в следващ момент няма да е същата.

Природните закони като

F = m.a

описват количествено промените, самите те са постоянни.

Целият физически свят не е нещо повече от един план на съзнание.

Истината е и като реката. Реката си е винаги река тоест това е истината и въпреки това се променя постоянно. Ако я снимаш снимката ти в следващия миг не е вярна не е истина.

Така и Истината оставайки една и съща вечно се променя ;)

Редактирано от ствн

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината е и като реката. Реката си е винаги река тоест това е истината и въпреки това се променя постоянно. Ако я снимаш снимката ти в следващия миг не е вярна не е истина.

Учените обикновено помнят няколко фундаментални истини, от които извеждат другото.

Законите на динамиката на флуидите не се изменят от днес за утре.

Грамотно дефиниран компютърен модел може добре да предскаже движението на водата.

Синтаксисът на езика С на който е написана програмата също е неизменен.

При промяна на коритото на реката, дебита и др. се менят условията на задачата.

Така и Истината оставайки една и съща вечно се променя

Общо взето динамиката и диалектиката на битието се разрешават от разума посредством статични обекти.

Архитектурата на 4-ядрения Пентиум е константа за всички чипове от този модел.

Инструкциите на процесора са неизменни също. Интерфейсите към външните устройства - също.

През процесора протичат гигантски числа електрони, съответно със законите на физиката и електрониката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Законите на динамиката на флуидите не се изменят от днес за утрe...

Но от тях знаем само върха на айсберга.

Малко ще трудно за грамотен учен пред компютър да предскаже намеренията на живата вода :) Все пак точните движения и форми зависят от съзнанието и както и съзнанията на влияещите слънце, въздух, етс. А законите които знаем са последните инструменти с които ще си послужат. Но не за това ставаше въпрос.

Примера всъщност сравняваше истината, живота и човешкото съзнание с вечно променящата се по форма и преживяване река докато остава непроменена в есенцията си. Май не е възможно да се даде точен пример за нищо още по-малко за върховната Истина, в която може би форма и същност са неведомо съчетани..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината е и като реката. Реката си е винаги река тоест това е истината и въпреки това се променя постоянно. Ако я снимаш снимката ти в следващия миг не е вярна не е истина.

Учените обикновено помнят няколко фундаментални истини, от които извеждат другото.

Законите на динамиката на флуидите не се изменят от днес за утре.

Грамотно дефиниран компютърен модел може добре да предскаже движението на водата.

Синтаксисът на езика С на който е написана програмата също е неизменен.

Тука май пак опираме до "какво правя" и "какъв е смисъла".

"какво правя" е да седиш, гледаш реката и пишеш програма на С.

"Какъв е смисъла" е да се пуснеш по реката и да се запиташ какъв е смисъла на С програмата.

Няма истина без смисъл, а смисъла на смисъла е новия смисъл, т.е. промяната и движението по реката.

Не че аз съм много приложил това на практика, ама ми изглежда смислено де.

А сега да кажа нещо за смисъла на програмата написана на С.

Според Теорията на Програмите има една доказана теорема, че за която и да е програма, не може да съставиш друга програма, която да проверява дали първата работи правилно. Тоест по законите на логиката и С света, никога не знаеш дали твоята С програма е правилна. Пита се в задачката къде е смисъла й тогава?!

Не че аз съм програмист де, ама програмистите май не им дреме много много за смисъла

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Законите на динамиката на флуидите не се изменят от днес за утрe...

- Но от тях знаем само върха на айсберга.

Така е :thumbsup1:

Малко ще трудно за грамотен учен пред компютър да предскаже намеренията на живата вода :) Все пак точните движения и форми зависят от съзнанието и както и съзнанията на влияещите слънце, въздух, етс. А законите които знаем са последните инструменти с които ще си послужат.

Да. Не ми се пишеше за условията на моделиране, всъщност зад кадър си мислех за 20-на метра от течението на един мощничък поток в планината през зимата, там понякога ходя за вода.

Но не за това ставаше въпрос.Примера всъщност сравняваше истината, живота и човешкото съзнание с вечно променящата се по форма и преживяване река докато остава непроменена в есенцията си. Май не е възможно да се даде точен пример за нищо още по-малко за върховната Истина, в която може би форма и същност са неведомо съчетани..

И аз си помислих че имате пред вид съзнанието. Отново съм на мнението че дуализмът в нас може да бъде овладян (посредством духовните истини, и практика).

Съзнанието е създадено от субстанция която е Истина ~ несвиваемата, бистра вода. Дори когато е помътено от примеси или завихрено във водовъртежите на страха или гнева, то се състои от прозрачната субстанция Хаш2О.

Тя може отново да бъде пречистена и успокоена в езерото на спокойна медитация на съзнанието върху самото себе си. Тогава слънцето и луната се отразяват в спокойната огледална повърхност.

Има и други истини които отлично помним в подводната част на айсберга, а трябва да ги изкараме на слънце :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината е и като реката. Реката си е винаги река тоест това е истината и въпреки това се променя постоянно. Ако я снимаш снимката ти в следващия миг не е вярна не е истина.

Учените обикновено помнят няколко фундаментални истини, от които извеждат другото.

Законите на динамиката на флуидите не се изменят от днес за утре.

Грамотно дефиниран компютърен модел може добре да предскаже движението на водата.

Синтаксисът на езика С на който е написана програмата също е неизменен.

Тука май пак опираме до "какво правя" и "какъв е смисъла".

"какво правя" е да седиш, гледаш реката и пишеш програма на С.

"Какъв е смисъла" е да се пуснеш по реката и да се запиташ какъв е смисъла на С програмата.

Да. Смисълът на програмата е да докаже че с помощта на локалните закони на движение можем да получим удовлетворително описание на движението на реката. Тоест, 1. знаем законите като формули, заедно с техния смисъл, 2. Знаем да програмираме на С, имаме търпение, и достъп до достатъчна изчислителна мощност.

Описана както досега, това е научна задача. Но с полученият опит, можем да изчисляваме хидро-турбини, скутери и доста още неща - тук смисълът на програмирането е практически и всеки ще го разбере.

Няма истина без смисъл, а смисъла на смисъла е новия смисъл, т.е. промяната и движението по реката.

Не че аз съм много приложил това на практика, ама ми изглежда смислено де.

Смисълът на истината донякъде се дава от смисъла на практическите и приложения.

Да, тя може да служи за основа за намиране на нови истини.

А сега да кажа нещо за смисъла на програмата написана на С.

Според Теорията на Програмите има една доказана теорема, че за която и да е програма, не може да съставиш друга програма, която да проверява дали първата работи правилно. Тоест по законите на логиката и С света, никога не знаеш дали твоята С програма е правилна. Пита се в задачката къде е смисъла й тогава?!

В общия случай за произволна програма си прав, но много зависи от програмата.

Eто една тъпичка програма на С която може да се провери от друга програма, както и от човека:

#include <stdio.h>

#include <conio.h>

int main()

{

int i = 2, int j = 2 ;

printf("2 + 2 = %d", i + j) ;

}

На изхода и се получава следното:

2 + 2 = 4

Не че аз съм програмист де, ама програмистите май не им дреме много много за смисъла

Аз съм също програмист, е да, големият смисъл понякога ми убягва.

То е малко като в оня стар виц,

Шерлок Холмс и Доктор Уотсън нощували в планината.

По едно време Шерлок Холмс казал, - Уотсън, събудете се.

- Да, какво има?

- Какво мислите в момента?

- За тези хубави звезди, които мигат омайно, тъй далече от нас.

- И какво следва от това?

- Може би там също живеят разумни същества, и можем един ден да установим контакт с тях?

- Елементарно, Уотсън. Откраднали са ни палатката.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×