Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Целта на духовния Път

Recommended Posts

Eто една тъпичка програма на С която може да се провери от друга програма,

Великолепно, хайде сега листни и тази другата програма, която проверява първата:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

листни и тази другата програма, която проверява първата

Листингът ще бъде много голям :)

По необходимост следва или написване на отделен компилатор, или

използване на готов разширяем такъв.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

листни и тази другата програма, която проверява първата

Листингът ще бъде много голям :)

По необходимост следва или написване на отделен компилатор, или

използване на готов разширяем такъв.

Добре де, ти имаш ли я тази програма или само предполагаш, че може да я направиш?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, нямам тази програма. Имам идеи как мога да я направя на С, но ще бъде дълго.

Може да се пренапише на Haskell, къдете има доста средства за

доказване на коректност (например Кок)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, нямам тази програма. Имам идеи как мога да я направя на С, но ще бъде дълго.

Може да се пренапише на Haskell, къдете има доста средства за

доказване на коректност (например Кок)

Ами давай, ще си първия в света успял да напише такава програма.

Аз ще ти ръководя после турнетата, ако искаш.

Само дето тогава пък ще трябва да напишеш програма, която да проверява дали втората програма работи правилно....

Защото, за да си сигурен, че първата работи правилно, то трябва да си сигурен, че и проверяващата я работи правилно...

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

извинете ме, че се намесвам в дълбоко научния ви спор , но може би истината е само толкова ,колкото може да възприеме едно същество , според степента си на развитие,

и това може би значи ,че всеки си има своята истина,защото тя е пречупена през неговия мироглед, познания и опитности.

без да се съмнявам в интелектуалните ви способности ,бихте ли ми отгворили колко от вас са в състояние да разберат всичко написано в трите тома на "Таината доктрина" от Блаватская.

е какво представлява краината истина тогава.

ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

извинете ме, че се намесвам в дълбоко научния ви спор , но може би истината е само толкова ,колкото може да възприеме едно същество , според степента си на развитие,

и това може би значи ,че всеки си има своята истина,защото тя е пречупена през неговия мироглед, познания и опитности.

без да се съмнявам в интелектуалните ви способности ,бихте ли ми отгворили колко от вас са в състояние да разберат всичко написано в трите тома на "Таината доктрина" от Блаватская.

е какво представлява краината истина тогава.

ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО.

Че аз не водя научен спор с уважаемия ни съфорумец Валентин.

Досега една думичка не съм казал относно това прав ли е или не е прав. Мислите ми са били винаги за смисъла.

Иначе, ако се впуснем в прав/не прав и става мазало.

Ето ти викаш Тайната Доктрина да четем и да се опитаме да я разберем.

Ми дай някой цитат, който смяташ за подходяш и да го нищим :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Любовта към Истината е вродена любов към доброто,доминирайки над всички желания на душата,пречиствайки я,приобщавайки я към божественото и насочвайки всяко действие на индивида,тя възвишава човека до съпричастие и общуване с божественото и възстановява у него подобието божие." Е.Блаватска

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целта е просветление.

Има два вида хора:

1. Просветлени;

2. Други.

Просветлените са на Пътя. Другите не са. Между Просветлените и другите няма духовни допирни точки. Между тях няма мост. Те имат различни по вид душа и тяло. Просветлените служат на Бог и човечеството (другите)- другите служат на себе си. Просветлените разбират другите. Другите не разбират просветлените, за тях те са ненормални, луди и трудно адаптивни към света хора. Просветлените помагат на другите да се просветлят, но не и да продължават да се затвърждават в материята. Просветлените са част от Братството. Другите са отвъд Него. Между другите има членове на религий, учения, църкви, секти и т.н. но между тях няма съществена разлика, те не са от Братството. Просветлените са свободни от материята и смърта, те разбират този и другите светове. Другите не разбират този свят, а други за тях са недостъпни.

Сред просветлените са: Буда, Кришна, Хермес, Мани, Боян мага, Петър Дънов, Аполониус, Орфей, Господ Исус Христос и т.н.

Редактирано от Виктор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Целта е проста - постигане на духовно съвършенство. Това е абстрактно понятие, но все пак си има и значение. Живеем си един земен живот и целта ни е достигнем в него, или в следващия такъв - нивото на развитие, непозволяващо вече пребиваването ни тук. Следва живот в свят с по-високо вибраторно ниво, в който целта ни е същата. И така, и така, докато стигнем до най-висшата част от съществуването си - съединяване с цялото, върховното, първопричинното...

След съединяването ни с цялото, първопричинното, върховното, това означава ли че духовната ни еволюция ще приключи ? Понеже съм чел/чувал, че духовната еволюция е безкрайна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.... Понеже съм чел/чувал, че духовната еволюция е безкрайна.

Духовната еволюция е безкрайна....докато приключи :)

След това нов цикъл

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

.... Понеже съм чел/чувал, че духовната еволюция е безкрайна.

Духовната еволюция е безкрайна....докато приключи :)

След това нов цикъл

Донякъде изглежда хубаво, донякъде досадно. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В никакъв случай не е досадно. Но наистина изглежда така. Това е просто защото не можеш да си представиш съзнанието, което ще развиеш в бъдещите еволюционни цикли. Ако съзнанието оставаше едно и също през цялата вечност; ако към него не се добавяше нищо ново, надхвърлящо старото, то наистина в определен момент съществуването би се оказало досадно. Но в действителност способността ни да възприемаме и разбираме света постоянно се разширява. Ние опознаваме все по-дълбоко и по-дълбоко божественото в нас и във всичко останало, а то е безкрайно, така че никога няма да достигнем предела, Възможностите за развитие никога няма да бъдат изчерпани. Ако в определени случаи човешкият живот ни се струва скучен, то съществуването като камък или растение при всички случаи можем да оценим като още по-скучен. Нека сравним двете. Но както камъкът е неспособен да си представи всички възможности, които животът ще му предостави за в бъдеще; както растението е неспособно да разбере човешкото съществуване, така и човешкото разбиране за същността на космичното съзнание е нищожно. А разнообразието и възможностите на последното при всички случаи са неограничени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Няма ли вероятност вечно да се чувстваме неудовлетворени/непълноценни/нецялостни/незавършени, понеже вечно ще има към какво да се стремим, вечно ще има какво да опознаваме/добавяме. :)

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма ли вероятност вечно да се чувстваме неудовлетворени/непълноценни/нецялостни/незавършени, понеже вечно ще има към какво да се стремим, вечно ще има какво да опознаваме/добавяме. smile.gif

Ами вечно ще сме неудовлетворени/непълноценни/нецялостни/незавършени, докато сме отделни същности.

Осъзнай го, докато е време. Няма как да е иначе.

Ако се чувстваш по друг начин, си е неоправдано подгордяване smile.gif

Но от друга страна, ако се чувстваме неудовлетворени/непълноценни/нецялостни/незавършени, пак си е пдогордяване.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"Божидар каза :Ако се чувстваш по друг начин, си е неоправдано подгордяване"

Но от друга страна, ако се чувстваме неудовлетворени/непълноценни/нецялостни/незавършени, пак си е пдогордяване. "

Както и да се чувстваме все "подгордяване" ли ще е ? Да не би да имаш предвид "подценяване"? Малко се обърках. :lol: Ако не се чувстваш непълноценен : подценяване. Ако пък се чувстваш пълноценен : пак подценяване.

---------------------------------------------------------

"Божидар каза :Осъзнай го, докато е време. Няма как да е иначе."

В какъв смисъл, докато е време ? :)

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма ли вероятност вечно да се чувстваме неудовлетворени/непълноценни/нецялостни/незавършени, понеже вечно ще има към какво да се стремим, вечно ще има какво да опознаваме/добавяме. :)

Истински удовлетворен може да бъде само този, който има цел; този, който има към какво да се стреми. Ако си постигнал всичко (или поне така си мислиш), то не след дълго ще осъзнаеш истинското неудовлетворение. Защото където има неудовлетворение, че не си постигнал дадена цел, там има и надежда, че можеш да я постигнеш. Но когато си постигнал „всичко“ ... край на надеждите, ... а това е страшно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Преди си мислех, че като приключи еволюцията ни на земята ще попадне в някакво състояние на вечно и неизмеримо блаженство. :) Това изглежда някак си по - удобно за човешкото мислене, отколкото да се вярва, че духовната еволюция е безкрайна. :) Така ми се струва. Ако вярваш, че еволюцията е безкрайна, това не би ли могло в някаква степен да намали ентусиазма ти за духовно развитие, понеже ще знаеш че имаш цяла вечност да еволюираш, че колкото и да напреднеш все ще има какво да учиш, че все ще искаш още и още по - голямо напредване и осъзнаване. :) Пък и в по - фините светове, също ли има скука ? :) Ако няма скука, няма да ти пука, че живееш вечен непроменлив и лишен от еволюция живот, още повече ако ти е блажено гот. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, за по-фините светове не знам. Колкото и да се опитваме да си представим съзнанието на по-развитите духовно същества, няма как да успеем. Какви са целите и стремежите им, как се чувстват, как възприемат света, страдат ли... ? Просто няма как от сегашната си позиция да разберем това. Но един ден ще станем като тях и ще разберем от собствен опит.

Колкото до това, какъв е стимулът да еволюираме, след като имаме пред себе си цяла вечност за да го направим... Ами, нека да сравним съзнанието на растението и това на човека. Разликата е колосална. Разумно ли е да искаме да останем хора, след като божествения потенциал, който всеки един човек притежава предоставя такива неограничени възможности? Ние не можем да си представим съзнанието на следващото еволюционно стъпало, но то със сигурност ще е много по-обхватно от сегашното. А това, че разполагаме с неограничено време е вярно, но във вселената всичко е взаимосвързано. Всичко си има своя ход на развитие и различните еволюции са строго синхронизирани. Всяко изоставане си има своите тежки кармични последствия, защото всъщност изоставането означава откъсване от общия космичен ритъм. Никой не ни кара насила да се развиваме духовно, но и никой няма да ни чака. Ако не искаме да се качим на влака, влакът няма да чака, докато решим да се качим, а просто в определения момент ще тръгне по своето направление, а ние ще трябва да чакаме следващия. ...

Сега ако разглеждаме еволюцията простираща се във вечността, нещата изглеждат доста абстрактни и неопределени. Но ние като хора си имаме съвсем конкретни цели пред себе си, а постигането (и само постигането) им ще ни даде възможност да съзрем и да разберем следващия етап от своето развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Висшите принципи на Вселената са втъкани и в човека. Всеки, осъзнал тези принципи, не може да остане безразличен, защото тяхното осъзнаване ни прави отговорни не само към самите нас или другите, но и нещо повече, прави ни отговорни към цялото Битие. Ние не сме само творения, на свой ред ние сме и творци на Битието - с мисли, с думи, с дела...Евентуалният скептик би могъл да възрази, че така и така ще се мре, какъв е смисъла да полагаме усилия, да поддържаме хармонията в нас, а още по-малко и в другите?

Отговорът е, че ако всеки разсъждаваше по този начин, съществуването на човека би било невъзможно. Невъзможно не като биологичен, а като ХУМАНОИДЕН вид. Никой не може да каже кой и как е запалил искрата на човешката душа, но ако не поддържаме пламъка на тази светлина, рискът да се превърне човекът отново в двуного същество е много голям. А още по-голяма е вероятността изобщо да изчезне. 

 Няма какво да губиш, защото реално това, което си имал не струва нищо. Не спирай докато не откриеш и станеш това, което Природата е заложила в теб. Открий смисъла на собствения си живот. А когато го откриеш, не спирай, а продължи с още по-голяма страст напред и нагоре! Към светлината

. В човек се появява една кристална яснота към всичко, към което се е насочил. Започва да става естествен и нормален по начин, за който не си е помислил дори. Ще започне да прилича все повече и повече на… себе си.И да се отдалечава от калъпите на моделите, от матрицата, в които го е вкарало обществото!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"Ние не можем да си представим съзнанието на следващото еволюционно стъпало, но то със сигурност ще е много по-обхватно от сегашното. А това, че разполагаме с неограничено време е вярно, но във вселената всичко е взаимосвързано." Имах предвид не е ли възможно поне част от ентусиазма на човека за духовно развитие да бъде потушен от тази неизвестност и от тази вечна незавършеност.

"Никой не ни кара насила да се развиваме духовно, но и никой няма да ни чака." Мисля че щеше да е по - просто ако вярвах, че след един праведен живот ме чака вечен рай и ако знаех абсолютно всичко за това какво ще бъде в този рай. Понякога се чудя защо трябва да се интересувам от духовното, след като струва ми се огромна част от хората не се вълнуват или се вълнуват по - слабо. Понякога ми се е искало да съм атеист материалист непукист, да съм един напълно стандартен човек, понякога съм се чудил за някои неща в живота ми, чудил съм се защо са еди как си, а не са иначе ... <_<

"и да разберем следващия етап от своето развитие. " и следващия, и следващия, и следващия ...и ....и ..и.и..и.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....Понякога се чудя защо трябва да се интересувам от духовното, след като струва ми се огромна част от хората не се вълнуват или се вълнуват по - слабо. ....

Ами именно се струва така. Няма как да разбереш и осмислиш духовните задачки, които всеки един си решава. Дори и без се вълнува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"Ако не искаме да се качим на влака, влакът няма да чака, докато решим да се качим, а просто в определения момент ще тръгне по своето направление, а ние ще трябва да чакаме следващия. ..." Тези дето ще изпуснат влака сигурно няма да еволюират на земята ? Така им се пада. :lol: Понеже нали тук ще има нова култура ? :hmmmmm: Тия дето не са я заслужили сигурно ще идат на по - лоши места. :D

"Какви са целите и стремежите им, как се чувстват, как възприемат света, страдат ли... ? " Дано да не страдат. Но пък няма нищо идеално, може и да имат някакви страдания. Поне да са им по - малки от нашите, макар че ако радостите са по - големи може страданията също да са по - големи. Или пък може за тях да са радостите, за хората страданията ( равновесие). :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Ние не можем да си представим съзнанието на следващото еволюционно стъпало, но то със сигурност ще е много по-обхватно от сегашното. А това, че разполагаме с неограничено време е вярно, но във вселената всичко е взаимосвързано." Имах предвид не е ли възможно поне част от ентусиазма на човека за духовно развитие да бъде потушен от тази неизвестност и от тази вечна незавършеност.

Всъщност не знам дали „ентусиазъм“ е точната дума. Да, може да има и ентусиазъм, но всъщност стремежа към проявление е нещо изначално присъщо на божествената ни същност. А за да може божественото да се прояви в несъвършени форми, то тези форми трябва да се развиват. Стремежа за развитие идва от самата божествена същност в човека (която всъщност е една за всичко съществуващо). Значи липсата на стремеж за развитие идва от материята, от пасивния принцип в природата. Тя е причината за инертността. Последната е необходима за поддържането на цялостта на различните форми чрез които духът се проявява. Но за да имаме развитие, инертността следва да бъде преодоляна. И тук може да се направи връзка с другата тема, където споменах за положителните и отрицателните полюси. В колкото по-голяма степен се проявява духа, толкова по-голямо е съпротивлението от страна на материята. За да се преодолее това съпротивление, степента в която духът се проявява трябва да нараства непрекъснато. Съпротивлението също нараства, и именно в това съпротивление духа натрупва сила и способност за проявление. Това всъщност е еволюцията. Не знам доколко се изразих правилно, но не намирам друг начин.

Накратко: това, което потушава стремежа за развитие е приемането на илюзорните и временни форми чрез които духът се проявява за истински. Ние ставаме зависими от желанията си свързани с тези форми. Ние сме привързани към начина на живот, който водим в момента и това е основната причина да не желаем да се развиваме. Но това всичко е илюзия. В крайна сметка ако се оставиш във властта на материята, тя ще те доведе до деградация. Застоят води до деградация. Това ми е трудно да обясня, но действителността тъй или иначе го потвърждава и всеки може да го забележи около себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Висшите принципи на Вселената са втъкани и в човека. Всеки, осъзнал тези принципи, не може да остане безразличен, защото тяхното осъзнаване ни прави отговорни не само към самите нас или другите, но и нещо повече, прави ни отговорни към цялото Битие. Ние не сме само творения, на свой ред ние сме и творци на Битието - с мисли, с думи, с дела...Евентуалният скептик би могъл да възрази, че така и така ще се мре, какъв е смисъла да полагаме усилия, да поддържаме хармонията в нас, а още по-малко и в другите?

Отговорът е, че ако всеки разсъждаваше по този начин, съществуването на човека би било невъзможно. Невъзможно не като биологичен, а като ХУМАНОИДЕН вид. Никой не може да каже кой и как е запалил искрата на човешката душа, но ако не поддържаме пламъка на тази светлина, рискът да се превърне човекът отново в двуного същество е много голям. А още по-голяма е вероятността изобщо да изчезне.

Няма какво да губиш, защото реално това, което си имал не струва нищо. Не спирай докато не откриеш и станеш това, което Природата е заложила в теб. Открий смисъла на собствения си живот. А когато го откриеш, не спирай, а продължи с още по-голяма страст напред и нагоре! Към светлината

. В човек се появява една кристална яснота към всичко, към което се е насочил. Започва да става естествен и нормален по начин, за който не си е помислил дори. Ще започне да прилича все повече и повече на… себе си.И да се отдалечава от калъпите на моделите, от матрицата, в които го е вкарало обществото!

3d_064.gif Казал/а си го прекрасно.Когато осъзнаеш,че всичко в материята е суета,уморен си от нея и си започнал да развиваш себесъзнание,стъпил си на Пътя.Всичко до този момент е подготовка.Веднъж изпитал жажда за висшето,няма да можеш да го утолиш с със земни източници.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×