Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Целта на духовния Път

Recommended Posts

Guest hrisko_89

А какво ще стане с тези души, които успеят да хванат съответния влак ? А с тези, които не хванат влака, а го изпуснат и се наложи да чакат следващия ? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Значи сливане с Абсолюта ( вливане в Първоизточника) не е равнозначно на край на духовната еволюция ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи сливане с Абсолюта ( вливане в Първоизточника) не е равнозначно на край на духовната еволюция ?

Е после ще има нова Вселена, т.е. вселени, защото май много съществуват едновременно.

А какво ще стане с тези души, които успеят да хванат съответния влак ? А с тези, които не хванат влака, а го изпуснат и се наложи да чакат следващия ? smile.gif

Според санскритските източници си помагаш не само сам, но и хората със своя напредък влияят на останалите. Спомагаме си един друг. Важно е средното ниво на човечеството.

Но ако разчиташ само да те влачат, то е ясно какво ще стане.

Душите, които наистина са много изостанали, минават към след-идващата еволюция, т.е. към човеците, които могат да се появят от нащите животни например...и почват отначало.

Нема лабаво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Според Ванга и Дънов бъдещето на Земята е на добрите хора, лошите хора няма да се прераждат тук. Къде ли тогава ще отидат въпросните лоши хора ? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди няколко години срещнах в една книга (не помня вече коя точно) доста добре издържано логически обяснение.

Душата се преражда, за да постигне вътрешна хармония, т.е. "доброта". Ако след известен брой прераждания, тя не само не се движи по посока на хармонизиране, а и обратно, дисхармонията и се увеличава, то логично е тя да губи все повече енергия и това да доведе до дезинтеграция. Което не означава, че тя ще се изгуби, а ще послужи като изходен материал при създаването на нови единства.

Аз лично с имам и още едно разумно обяснение (поне на мен ми звучи така) - в бъдещето хората ще се научат да виждат доброто един в друг и няма да наричат процесите на обучение и хармонизиране "лошо", а по-скоро нещо като "зреещо". Както сега не смятаме зелените орехчета и праскови за "лоши", тъй като горчат и цапат и са твърди - не стават за ядене. Все още.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"дисхармонията и се увеличава, то логично е тя да губи все повече енергия и това да доведе до дезинтеграция. Което не означава, че тя ще се изгуби, а ще послужи като изходен материал при създаването на нови единства." Как хем няма да се изгуби, хем ще послужи като материал за нови единства ? Да нямаш предвид, че ще бъде като клетка в по - висш организъм ли ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"Според санскритските източници си помагаш не само сам, но и хората със своя напредък влияят на останалите. Спомагаме си един друг. Важно е средното ниво на човечеството.+

Божидаре и аз така знам и мисля, но в темата "Променете мисленето си, за да промените света" беше посочено различно мнение : в смисъл че не сме можели да променяме другите ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Реално ние само създаваме предпоставки за това хората да се променят. Строго погледнато промяната винаги се извършва от самия човек. Човек сам определя кои влияния ще допусне и кои ще отхвърли. Действителността естествено не е толкова проста. Ако примерно в средата в която живее човек негативните влияния преобладават пред положителните, то за средния човек ще е изключително трудно да се абстрахира от негативните влияния. Така че може да се каже, че средата му е повлияла, въпреки че никой не му е отнел възможността да се противопостави на влиянието й, и отговорността си е изцяло негова. Нивото на човечеството е важно затова, защото хората сме със слаба воля и способности за преценка. Ние за много неща предпочитаме да се носим по течението. В този случай общото ниво на развитие на човечеството наистина се оказва важно, защото то определя средата в която живеем (т.е. въпросното течение).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според Ванга и Дънов бъдещето на Земята е на добрите хора, лошите хора няма да се прераждат тук. Къде ли тогава ще отидат въпросните лоши хора ? :)

Обаче Учителя е казал също, че на другия край на на човешкото добро седи човешкото зло. Което ще рече, че няма добри и лоши хора. Има хора, които в някои ситуации се проявяват като добри, в други- като лоши. Злото е в това състояние, в което познаваме, срещаме се, живеем с плодовете за познаване на доброто и злото. Тогава целта на духовния път ще да е да се разделим с тези плодове.Да можем да заживеем с плодовете от дървото на Живота. Има само един проблем, че такива, каквито сме сега, това не е възможно. Така че излиза,че целта на духовния път е да се постигне необходимата промяна, за да може да познаваме плодовете от дървото на Живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Злото е в това състояние, в което познаваме, срещаме се, живеем с плодовете за познаване на доброто и злото. Тогава целта на духовния път ще да е да се разделим с тези плодове.

Т.е. да спрем да мислим? Ако не различаваме доброто от злото, това автоматично ни отнема и свободата на избора, защото как можем да сме свободни избирайки нещо, чиито последствия не знаем? Да, наистина, хората често избират злото пред доброто, но възможността за обратния избор не им е отнета. Как може да се приравнява дадената ни възможност да бъдем свободни със злото? Да, неправилното използване на дадената ни възможност, т.е. неразбирането на доброто и злото, първоначално ще ни ограничи, но когато хората култивират това разбиране в себе си, те ще бъдат свободни. Наистина ли някой мисли, че Бог се е провалил, допускайки Адам и Ева да бъдат изкушени? Още повече, че последните, непознавайки доброто и злото, е нямало как да преценят правилността на действията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според Ванга и Дънов бъдещето на Земята е на добрите хора, лошите хора няма да се прераждат тук. Къде ли тогава ще отидат въпросните лоши хора ? :)

Може би на друга планета. Кога ще стане това обаче и какви ще са критериите, за това кои ще останат на Земята и кои не... Еволюцията на планетата си има своя ход и който не може да го следва, съвсем естествено отпада. Ако уподобим лошите хора на камъни, а условията на планетата ни в бъдеще на море, то очевидно е, че камъните могат единствено да потънат. Те имат нужда от твърда почва, т.е. по-голяма материалност на света, който обитават, и ако Земята не им предоставя такива условия, те ще трябва да ги намерят другаде (често в тази връзка се споменава Сатурн, но това е просто възможност).

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Каква според вас е целта на духовния Път? На Езотеричните Школи?

Защо ни е да изпълняваме различни духовни практики и упражнения?

Какво се променя в нас всеки ден с това? А каква е голямата, крайната Цел и дали въобще може да се дефинира?

Иво

Педварително се извинявам ,ако има повторение с някой,но не съм изчела 11-те страници с

отговори.

По тези въпроси са изписани хиляди страници...Ще бъда макс. кратка.

Смятам,че е необходимо уточнение относно развитието на човечеството.До идването във въплащение на

Христос на Земята се състои т.нар. инволюция/слизане/ на хората в материята.Това се е наложило,тъй като

хората е трябвало да се"материализират".В своето будно състояние те са били в общуване с фините светове и съществата,които са ги ръководели/с "боговете"/А в спящо състояние са били в материята на Земята.Необходимо е било това да се обърне.Така че, постепенно във времето те са загубили връзка с висшите светове и същества,загубили са общуването с тях/ясновидството си и ред други дарби/ и в будно състояние вече са в материалния свят,а в спящо състояние - във фините светове.Митовете и легендите

съвсем не са художествени измислици,но това е друга тема.

Идването на Христос бележи пълното навлизане в материята на хората и изчерпване на Законите на Стария завет:ЗЪБ ЗА ЗЪБ,ОКО ЗА ОКО...Идва Новия Завет- на ЛЮБОВТА.Христос носи Любовта на хората и с живота и делото си идва да

им каже и покаже,че има други измерения на битието/нещо което те вече са забравили/и да ги насочи по пътя на еволюцията.Тоест връщане към Бог и духовните /висши/светове,но вече с целенасочена работа

всеки върху себе си и откриване на Бог вътре в нас,защото сме направени по образ и подобие Божие.

Тоест да изявиме Божествената си същност.Именно така ще влезем в настъпващия скоро Завет на Синовете Божии.Именно това завръщане, озарени от Любовта,живеейки в материалния свят и изпълнявайки ежедневните си дела,но трупайки богатства за небето/ не земните/е целта на Духовния Път.

/Продължение следва/sleeping.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Злото е в това състояние, в което познаваме, срещаме се, живеем с плодовете за познаване на доброто и злото. Тогава целта на духовния път ще да е да се разделим с тези плодове.

Т.е. да спрем да мислим? Ако не различаваме доброто от злото, това автоматично ни отнема и свободата на избора, защото как можем да сме свободни избирайки нещо, чиито последствия не знаем? Да, наистина, хората често избират злото пред доброто, но възможността за обратния избор не им е отнета. Как може да се приравнява дадената ни възможност да бъдем свободни със злото? Да, неправилното използване на дадената ни възможност, т.е. неразбирането на доброто и злото, първоначално ще ни ограничи, но когато хората култивират това разбиране в себе си, те ще бъдат свободни. Наистина ли някой мисли, че Бог се е провалил, допускайки Адам и Ева да бъдат изкушени? Още повече, че последните, непознавайки доброто и злото, е нямало как да преценят правилността на действията си.

А за какво ни е добро, което е неотделимо от злото? Това същинско добро ли е? Познаването на плодовете на дървото и злото необходим еволюционен инструмент ли е? Тогава значи Бог е излъгал Адам и Ева? Като им е казал, че ако ядат от тези плоове непременно ще умрат? (Битие, 2 ст 17 "но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш." )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвате: Да научим, що е добро и що е любов. – Ако мислите, че сега може да научите това, вие се лъжете. Човек знае това, което е вложено в него. Следователно, в даден момент той познава или доброто, или злото; в даден момент той е или вярващ, или безверник. Ако си вярващ, това добро е за тебе, а не за Бога. Какво ще допринесеш на Бога със своята вяра? С вярата си ти допринасяш нещо на себе си, съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи, да приемеш страданието и смъртта. – Що е страданието? – Спънка в живота. За разумния таза спънка е на място, а за неразумния тя е нещастие. За да се справиш със страданието, не го питай отгде иде и какво носи, но го угости, приеми го като гост. Ако не си готов да го приемеш в дома си, дай му гръб. Така трябва да постъпваш и с омразата, изобщо, с всички отрицателни прояви в живота. Пазете се от отрицателните прояви. Трябва ли да живееш с умрелите хора? Колкото и да ти е мил близкият, като умре, ти стоиш далеч от него. Умрелият да върви по своя път, и живият – по своя. Човек е дошъл на земята да живее между живи хора, а не между мъртви. В смъртта няма никаква сила – силата а в живота. В омразата няма сила – силата е в любовта. И невежеството не носи сила – силата е в знанието. Силата е в доброто, а не в злото. Това са истини, които трябва да се знаят. Те постоянно се сменят. Например, любовта може да се превърне в омраза и обратно – омразата в любов. Пазете се да не минавате от положителното в отрицателното.

Учениците Христови казаха на Христа: „Придай ни вяра!“ – Тръгни по пътя на надеждата! – Какво значи това ? – Като тръгнеш по пътя на надеждата, ще имаш вяра. – Придай ни любовта.– Тръгни по пътя на вярата! – Да дойде Духът. – Тръгни по пътя на Духа. – Какво значи това? – Щом питаш, не разбираш. – Тръгни по пътят – Кой е пътят? – Като дойдеш до края, тогава ще разбереш. Началото и краят, събрани в едно, определят истината. Не можеш да познаеш истината, ако няма начало и край в това, което си предвидил. Животът ви трябва да дойде до един край, не до свършека, но до истината. Под „край“ разбирам да живееш в истината. Животът на сегашните хора е неразбран. – Защо? – Не са дошли до светлината. „До края“, значи да влезеш в светлината. Краят на любовта е край на живота. Какво се разбира под „край на живота“. Това значи, край на противоречията, край на тъмнината. Щом влезеш във вечния живот, там постоянно приижда светлина.

Силното оръжие

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А за какво ни е добро, което е неотделимо от злото? Това същинско добро ли е? Познаването на плодовете на дървото и злото необходим еволюционен инструмент ли е? Тогава значи Бог е излъгал Адам и Ева? Като им е казал, че ако ядат от тези плоове непременно ще умрат? (Битие, 2 ст 17 "но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш." )

Всяка смърт едновременно с това е и едно ново начало. Да, духовната идилия е била прекратена, за да може духовността да бъде постигната отново в бъдещето, но вече съчетана със самосъзнание, мисъл и способност за избор. И тука може да се забележи спираловидния, но и възходящ ход на еволюцията. Упадъкът, загубата на духовността е само привидна. „Бог“ в случая мисля, че трябва да се разглежда по-скоро като всички индивидуални човешки духове, които са принудени да се откаже от състоянието си на блаженство, защото това състояние само по себе си е застой. Погрешно е змията да се отъждествява със сатаната. Поне не в този случай.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Бог“ в случая мисля, че трябва да се разглежда по-скоро като всички индивидуални човешки духове, които са принудени да се откаже от състоянието си на блаженство, защото това състояние само по себе си е застой. Погрешно е змията да се отъждествява със сатаната. Поне не в този случай.

Тази идея е много интересна. Размишлявала съм върху нея и намирам сериозни основания в нейна полза и за съжаление - единствено формални, не и по същество - против. Но това означава, че събитията, описани в Битие са събития, касаещи едно вече паднало същество, както и един вече паднал свят. Що се отнася до блаженството, нека си припомним, че блажени могат да бъдат единствено устремените към Царството Божие. Считам, че не защото там ги чака вечна блажена леност. Все пак дембелхането е дело на падналия човек.

Тук виждам скрити подвъпроси: "Възможно ли е развитие извън метода "Проба-грешка"? Свят, извън единството и борбата на противоположностите? Ако е възможно, какво ще знаем за него? В Божието царство царят ли единство и болба на противоположностите? Цари ли вечна блажена леност на съществото, достигнало кулминация в развитието си?

Няма как да прочетем за тези въпроси на много места, инак досега да го бяхме направили. Още повече, че със сигурност носим отговорите в самите себе си, а там най- малко търсим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Напоследък си мисля, че понятие като духовен път, не съществува. Вселената ни предоставя огромни възможности и чудесни други светове, където нашите понятия за духовност или духовно развитие са дори абсурдни.

Дори имаме и сетива, за които изобщо не знаем, че съществуват. Жалко е, че дуалистичнонастроените ни умонастроения ни пречат да ги усетим. Поне посланието Познай себе си, е в сила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целта на духовния път според мен е да се освободи съзнанието от границите наложени от заобикалящия го свят за да може да продължи развитието си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Събуждането от съня е много проста, ясна и недвусмислена задача. То не отнема десетилетия. То не изглежда като спокойствие или като тих, омиротворен ум. То не изглежда като да спасиш другите или да спасиш света или дори да спасиш себе си. Събуждането изглежда като мощен умствен и емоционален срив, защото то е точно това, прадядото на всички сривове. Това единствения начин, по който то работи. Аз зная, че там има хиляди книги, които казват обратното и аз мога да ви кажа, че всички те са били написани от Мая. (Мая тук не е човек или концепция или богиня. Няма начин да се разбере какво е тя, освен ако не бъде преодоляна или превъзмогната. Няма начин да разберете колко дълбоко отива тя, ако самите вие не отидете толкова на дълбоко. В тази война Мая има всяко друго предимство освен едно; истината. Мая не съществува. Истината съществува.)

Веднъж когато разберете какво всъщност е Мая, веднъж когато я видите със собствените си очи, тогава това става съвършено ясно и очебийно. Ще го видите така, както виждате небето.”

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само един Мритак е Саду

Онзи, който става Мритак, е Саду и единствено той

осъзнава Сатгуру (истинският гуру).

Той отстранява всички илюзии и дори боговете зависят

от него.

САДУ Онзи, който е достигнал Дасван Двар или третото ни-

во; много висша душа.

Кой е Саду?

О, Дарам Дас (ученикът), пътят на Саду е много труден. Онзи, кой-

то живее като Мритак, е съвършен Саду.

Онзи, който е овладял петте сетивни органи и пие некта-

ра на Нам ден и нощ, е Саду.

HAM Име; тук терминът е използван като синоним на Шабд шш

Звуковия Поток, първоначалната съзидателна Сила на Бог, която също така

е същността на всеки индивид. В този смисъл, това е точният еквивалент

на гръцкия термин Логос [в английския език „Слово"], както се използва

в Новия Завет, особено в първата част на „Евангелието на Йоан", където

това понятие се описва много подробно. Нам освен това може да означава

„име" в обикновения смисъл, също както „Слово" може да означава

„слово" (дума - б.пр.) в обикновения смисъл: Светците използват тер-

мините Дунатмак и Варнатмак, за да направят разлика между двете

неща, като първият термин се отнася за Звуковия Поток или съзидателната

сила, а вторият - за имената, които могат да бъдат изречени чрез човешкия

говор. В началния абзац на "Тао Те Чинг" се дава същото различаване.

Овладяване на сетивата в този и следващите няколко куплета има следния смисъл – да постигнем и да поддържаме дълбока и постоянна връзка с „невидимия” духовен свят по такъв начин, че това, което усещаме със сетивата в материалния свят да бъде винаги на второ място, а определящо за това какво чувстваме, мислим и правим да идва от духовния свят. Ние сме като антени, които улавят две станции едновременно; обикновено сигналът на материалният свят е този, който има превес и ние ясно чуваме. Сигналът на духовния свят е слаб и приглушен. При подходящо настройване обаче духовният свят и неговият глас стават водещи, а тялото ни започва да се ръководи от тях. С използването на вътрешното око (третото око/въображението) и силно съсредоточаване на вниманието/енергията ни в него ние навлизаме в духовния, невидимия свят. Това състояние прилича на сънуването. Когато сънуваме образите, които виждаме, и случките, които изживяваме се възприемат от ума и тялото ни за напълно реални. Тялото ни реагира на тях точно така, както и когато сме будни. Чрез навлизане в духовния свят ние придобиваме власт над всички сетива на тялото. Способни сме да намаляваме тяхната чувствителност (дори да ги изключим напълно) и да реагираме на това, което усещаме с тях с вътрешно осъзнаване, след пречупване през призмата на духовния свят. Способни сме да си представяме и виждаме в третото око образи и картини по такъв начин, че тялото и сетивата ни да реагират не на това, което става около нас в материалния свят, а на това, което виждаме в духовния. А това, което виждаме там, е от царството на любовта.

Така се осъществява овладяването на сетивата.

(Explain the relationship of the two eyes with the third eye. In which way do the techniques concerned with looking affect the third eye?

Firstly, two points are to be understood. One, the energy of the third eye is really the same as that which moves in the two ordinary eyes -- the same energy. It begins to move in a new center. The third eye is already there, but non-functioning, and it cannot see unless these ordinary eyes become unseeing.

The same energy has to move in it. When the energy is not moving in the two eyes it can move in the third, and when it moves in the third the two eyes will become unseeing. They will be there, but you won't be able to see through them. That energy that looks through them will be absent; it will move through a new center. That center is between these two eyes. It is already there, complete; any moment it can function. But it needs energy to function, and that same energy has to be diverted.

Secondly, when you are seeing through the two eyes, you are seeing through the physical body. The third eye is not really a part of the physical body. It is part of the second body which is hidden -- the subtle body, the SUKSHMA SHARIR. It has a corresponding spot in the physical body, but it is not part of it. That is why physiology cannot believe that there exists a third eye or anything like it, because your skull can be analyzed, penetrated, x-rayed, and there is no point, no physical entity which can be said to be the third eye. The third eye is part of the subtle body, the sukshma sharir.

Vigyan Bhairav Tantra a.k.a. The Book of Secrets)

Овладяване на органа за виждане

Най-напред контролирай очите и медитирай върху Нам,

получен от Учителя.

Гледането на Красивата Форма на Бог е единственото,

което тези очи трябва да обожават; саду не трябва да желае

друго.

Онзи, който разбира „красиво" и „грозно" като едно и съ-

що нещо, и не гледа тялото, се наслаждава вечно на щастието.

Овладяване на органа за чуване

Неговите уши трябва да обичат слушането на добри ду-

ми, те не трябва да харесват слушането на лоши думи;

но онзи, който понася и добрите, и лошите думи, той

обича Знанието на Учителя да остава в сърцето му.

ДОБРО и ЛОШО Парадоксът тук е, че „добро"-то и „ло-

шо"-то, както ние обикновено ги разбираме, са дуалистични и имат

значение единствено тогава, когато се говори за световете на Кал; но в

Сат Мат „добро" означава „онова, което ни води към Бог" и „лошо" -

„онова, което ни пречи да отидем при Бог". В този куплет, в първия

стих се говори за „добро" и „лошо" във втория, духовен смисъл, а във

втория стих - в техния външен, дуалистичен смисъл.

Овладяване на органа за обоняние

Носът е ръководен от приятни миризми, но мъдрите

Светци го владеят.

Овладяване на органа за вкус

Езикът иска приятни вкусове: кисел, сладък и приятен

вкус.

Но Мритак не прави никаква разлика между вкусни и

безвкусни неща.

Той не се въодушевява, дори да са му донесени Петте

Нектара.

Той не отказва храна, ако тя е безсолна и с любов прие-

ма онова, което му е сервирано.

Овладяване на мъжкия генитален орган

Този орган е порочен и много греховен. Само много ма-

лък брой хора побеждават похотта.

Една похотлива жена е мина на Кал. Напусни компания-

та й и опознай Гуру.

МЪЖКИЯТ ГЕНИТАЛЕН ОРГАН Казаното тук от Кабир е в

типичния за него рязък стил и не е съобразено с усещанията на два-

десети век. Сравни с „Евангелие на Матей", глава 19. Какво обаче

означава думата „греховен", когато Учителите я използват? Според

Кирпал Сингх, „Учителите дават едно много просто определение

за грях- „забравяне на източника". Щом това бъде разбрано веднъж,

тогава смисълът е ясен: нищо не кара един мъж да забрави своята по-висша

същност по-бързо или по-дълбоко от неговия възбуден генитален орган.

ПОХОТЛИВА ЖЕНА Както се подразбира от контекста, тук става

въпрос за жената, когато тя действа като сексуален обект или когато мъжът

гледа на нея като на сексуален обект под влияние на своя генитален орган.

Ако владеете себе си достатъчно добре за да запазите активна връзката с духовния свят по време на секс (и да „помните” източника винаги), тогава (само) сексът се превръща от грях в духовно преживяване. С тантрически методи силата кундалини, освободена по време на правене на секс може да се насочи към постигането на мокша – освобождаване от цикъла на живот и смърт.

Виж
Секса и ролята му в човешките взаимоотношение

Овладяване на похотта

Винаги, когато дойде вълната на похотта, човек трябва

да се събуди.

Той трябва да съсредоточи вниманието си в Шабд и в

мълчание да пие Нектара на Нам.

Когато той се слее с Онзи, Който не притежава елемен-

ти, с похотта ще бъде приключено.

Божеството на похотта е крадец

Похотта е могъща, опасна и предизвикваща страдание

негативна сила,

която е накарала богове, муни, якша и гандарва да се

отдадат на пола.

Всички те са били ограбени - само много малък брой,

които са останали решителни вследствие качеството на свое-

то знание, са били спасени.

Онези, които имат Светлината на Знанието на Сатгуру

и са с Него, притежават тайната на Пътя.

Начини за избавяне от крадеца похот

Просветли своята вътрешна Същност с Лампата на Зна-

нието.

Медитирай върху Шабд на Сатгуру и крадецът на тъм-

нината ще избяга.

Пример с птицата анул

С милостта на Учителя, джива (душата) е наричана „Са-

ду" и, като става птицата анул, тя се завръща в своя вечен дом.

Дарам Дас, разбери тези думи; аз ти разказвам за пти-

цата анул,

която живее в небето и е поддържана от въздуха ден и

нощ.

Тя изпълнява сексуалния акт чрез очите и по този начин

зачева.

Тя снася своите яйца в небето, където няма никаква опора:

яйцето е хранено, докато пада; то се излюпва в небето и

младата птица се ражда;

именно по пътя тя отваря очите си и по пътя разтваря

своите криле.

Когато накрая достигне земята, тя осъзнава, че това не

е нейният дом -

осъзнавайки това, тя полита обратно натам, където жи-

веят нейните родители.

Птицата анул не слиза, за да върне бебето - то само оти-

ва в къщи, изминавайки пътя.

Много птици живеят в този свят, но много малко от тях

са птици анул.

Птици като тази са рядкост, и рядко се срещат джива

(души), които да се сливат с Нам.

Ако джива (душата) може да практикува този път, тя

може да се завърне в Сат Лок, побеждавайки Кал.

Кога един Саду става като птица анул?

Когато човек влиза единствено в убежището на Сатгуру

и поддържа само едно желание - желанието за Нам;

когато той служи на Сатгуру ден и нощ, и няма желание

за богатство и имот; когато забравя син, съпруга и всичките наслаждения, и

поддържа привързаност към нозете на Сатгуру. [Тогава той

става като птица анул.]

ПТИЦАТА АНУЛ Митологична птица. Всички индийски пи-

сания са изпълнени с описания на такива създания и „Анураг Сагар " не

е изключение. Тези примери и истории са разказани, за да се илюстрира

една човешка психологическа гледна точка и трябва да бъдат разбирани

като притчи, а не като лекции по биология. Сант Кирпал Сингх е

написал, че Учителят „често използва такива понятия и учения от

древните хиндуистки знания, но той ги споменава не в дух на научна

истина, а често като един поет на Бог, който използва загатванията и

митологията, за да запомним добре същината.

Океанът от любов - Анураг Сагар на Кабир (
pdf
)

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няколко практически метода от книгата "Живот без граници" на Робърт Стоун (прочитане), които помагат за активиране на вътрешното зрение:

Предлагам ви три дълги метода. Ако трябва да се успокоите малко, използвайте някой от тях:

Три дълги релаксационни метода

1. Седнете удобно. Затворете очи. Отпуснете кожата на главата. Отпуснете челото. Отпуснете бузите, устата, врата, гръдния кош, гърба, хълбоците, краката, стъпалата и пръстите на краката. Дайте си достатъчно време да си представите всяка част от тялото. Раздвижете всяка част, “обърнете се” мислено към всяка и я помолете да се отпусне.

2. Седнете удобно. Затворете очи. Вдишайте дълбоко три пъти и всеки път издишвайте бавно. Започнете да броите в обратен ред от сто към едно. Мислено си представяйте всяко число, преди да минете към следващото.

3. Седнете удобно. Затворете очи и си представете, че сте в асансьор, който се готви да слиза. Може да е асансьор в универсален магазин и тогава можете да “чуете” записа на гласа, който казва: “Трети етаж, дамска конфекция” и нещо подобно. Когато стигнете до първия етаж, сте готови да започнете програмирането на умствения си компютър. Или пък това може да е асансьор в минна шахта. Отбелязвайте знаците, които сигнализират спускането на всеки сто метра. Когато достигнете дълбочина 2000 метра, ще сте готови да започнете умственото програмиране.

Ето един кратък метод за отпускане, добър за повечето хора.

Кратък релаксационен метод

1. Седнете удобно. Затворете очи. Вдишайте дълбоко и издишайте бавно. Направете го пак. Направете го трети път. Сега си представете някакви познати спокойни гледки. Радвайте се на всяка гледка, все едно сте там, като бъдете уверени, че ще можете да възстановите видените цветове. (Вижте примерите по-нататък.) Сега вече сте готови да програмирате умствения си компютър.

Релаксацията е изкуство да не правим нищо, но ние толкова сме свикнали да правим нещо, че понякога това ни е необходимо, за да се отпуснем, да релаксираме.

Забележете, че в трите дълги процедури, както и в кратката има да се прави нещо физически. Това е физическата страна на релаксацията. Забележете освен това, че в процеса се включва представянето или въображението. Това е умствената страна на релаксацията. Умът не може лесно да се отпусне, ако тялото не се чувства удобно и се намесва в мислите.

Мислените картини са много важно нещо. Трябва да се отнасяме сериозно. Ето някои характерни гледки, които можете да използвате при краткия релаксационен метод:

• бълбукащ поток;

• движещи се облаци в синьо небе;

• плаж с разбиващи се на брега вълни;

• градина с различни цветя и аромати;

• розова градина в различни цветове;

• тропическа риба, плуваща в аквариум;

• тихо езеро, в което можете да видите отражението си.

Вие избирате. Ако си представяте хипотетични места, например райската градина, ефектът е по-малък. Тялото и умът реагират най-добре, ако наистина сте виждали тези места и можете мислено да възстановите картината, като си представите, че пак сте там.

След като извършите физическата и умствената част от процедурите, независимо дали кратките или дългите, вече сте готови да си дадете инструкции, които да променят живота ви.

Готови сте да програмирате мисловния си компютър.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А ето и смисълът на вътрешната промяна - да се превърнем в огледало за светлината и същността на Бог. Така Бог проявява себе си чрез човека. За да се постигне това е нужно да навлезем в духовния свят и да отразяваме само това, което виждаме в него. Силата на духа властва над материята. Когато чрез собствен опит осъзнаем това, за нас материалният свят се нарежда на второ място - след духовния.

Polishing the Heart

Sufis describe the heart as a

mirror which the wayfarer polishes

and polishes with aspiration and

inner work, until no imperfection

remains. Then the mirror of the

heart can reflect the true light of

the Beloved.

By means of the Divine Lights the heart becomes

polished so that it shines like a polished mirror. When it

becomes a mirror one can see in it the reflection of all

existing things and the reflection of the Kingdom of God

as they really are.

al-Hakim at-Tirmidhi

Light upon Light

Sufis have given many mystical

interpretations to passages in the

Qur’ân. One of the most familiar

and yet enigmatic Qur’ânic verses

is the “verse of Light” (35) from

Sura 24. Sufis have understood

the inner meaning of this verse as

a metaphor for the human heart,

in which God’s light resides and

by which man is guided on his

mystical journey.

There are lights which ascend and lights which descend.

The ascending lights are the lights of the heart; the descend-

ing lights are those of the Throne. The lower-self (the ego)

is the veil between the Throne and the heart. When this

veil is rent and a door opens in the heart, like springs

towards like. Light rises toward light and light comes

down upon light, “and it is light upon light.”

Each time the heart sighs for the Throne, the Throne

sighs for the heart, so they come to meet…. Each time a

light rises up from you, a light comes down towards you,

and each time a flame rises from you a corresponding flame

comes down towards you.… If their energies are equal,

they meet half-way.… But when the substance of light

has grown in you, then this becomes a Whole in relation

to what is of the same nature in Heaven: then it is the

substance of light in Heaven which yearns for you and

is attracted to your light, and it descends towards you.

This is the secret of the mystical journey….

Najm Al-Din Kubra

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е да де, но картофките със сирене и бирата ще свършат, щастието, което носят ще отмине, а желанието ще си остане. И на следващия ден пак ще трябва да започваме всичко отначало. Така че постигането на тази цел е mission impossible, колкото и лесно-достижима да изглежда на пръв поглед.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×