Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest бяса

Добродетел ли е Откровеността

Recommended Posts

Guest бяса

Бих предложил "домакините" :rolleyes: да встъпят в темата, ако не противоречи на схващанията по принцип.

... За мен това е първи форум и съзнавам, че лаик съм в множество посоки /не само чисто технически/. Ника - "бяса" е от времето, когато в клуб играех "Colin Mc Ree" бях много задобрял, все пак, каквото и да правя, се старая - натюрел такъв, не е заслуга чисто моя - вживявам се във всичко, което ме "възбуди". Компютърът си купих, заради една програма - Logic Platinum - за компютърно генерирана музика + външен звук. Едва наскоро се зарових в Нета. Интересът ми към Богомилите ме "доведе" в този форум. Тук е мястото да благодаря на "Любо", че е поствал "книга за Качествата" - интересно - без да подозира, че съм жив изобщо :rolleyes: и че по "неведомите пътища" - "каквото - то", ще се получи. Благодаря на него тук, за импулса и на ... този, който я е писал, ... някъде из Вечността. Та преди месец / два се "хопнах" тук при Вас. Та когато трябваше да се регистрирам, питах мойта мила, абе ника не е ли кофти; Тя само се "ухили", вдигна рамене и вежди ... и отиде да си върши нещо. Аз го приех, като - "дръж се естествено" /то си е мое верую по принцип/... и така, изпъкнах с "бяса". Иначе щях да съм "оптималиста" - и като такъв - пак щях да съм си аз! Май си стана откровение. Какво пък.

Като съм наченал - въвод:

Пълна Откровенност /доколкото е постижима/............................................. заради "чистата" ми Съвест?

или

Уклончивост, тактичност, любезничене,

"остроумно" нищоказване, престорено симпатизиране,

раболепничене, всичките нюанси на позата и фалша,

ментална импозантност, словоблудсво,

... и всичката им челяд............................................заради "опасността" да "нараним" отсрещния, или пък себе си - с ответната реакция?

:rolleyes: За Откровенността, се сторва място тука,

... ако искате пишете, ако решите - го правете :rolleyes: . Във всеки случай - с мене - смело! От Истината "се интересуват" "всички" Богове. Аз мисля, че бидейки простосмъртен, за Истината, ... трябва да съм малко мазохист :rolleyes: .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичам да са откровенни с мен.Не се обиждам.Но понякога ми се струва,че зад своята откровеност някой крият други негативно натоварени емоции,оценки,мнения и т.н.Това на мен не ми пречи,разбирам го,но е само по себе си показател за много неща.Разбирам,защото съм била и такава и друга и всякаква,грешна в правотаата си,права в грешността....Затова давайте смело и откровенно.Идва ми като огледало(дори и криво) от което не искам да бягам,колкото и да не бих харесала онова което се вижда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубава тема :)

Аз съм за принципа - откровенност кой колкото може да понесе, може и на порции.

Истината е като лекарство - за всяко лекарство си има индикации, оптимален дозов режим, граница на поносимост и токсичност, летална доза... и контраиндикации. Да не забравяме и особеностите на "пациента" - някои имат усилен метаболизъм, други забавен, а трети могат да реагират със свръхчувствителност... понякога с фатален изход.

Откровенността ни освобождава, защото можем да бъдем свободни и истински само когато сме самите себе си. Но тя изисква винаги чувство на такт и внимание.

Съгласна с Impulsa - понякога зад лъжеоткровенност се крият какви ли не комплекси и неосъзнати емоционални товари.. но това вече не е откровенност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

:rolleyes:
За Откровенността, се сторва място тука,

... ако искате пишете, ако решите - го правете
:rolleyes:
. Във всеки случай - с мене - смело! От Истината "се интересуват" "всички" Богове. Аз мисля, че бидейки простосмъртен, за Истината, ... трябва да съм малко мазохист
:rolleyes:
.

Преди да включа компа тази сутрин си вършех нещо в къщи потънала във тишина, и изведнъж мислено пренесох се във форума. Помислих си колко много се радвам на присъствието ти тук, помислих си също че не е случайно че си тук точно в този момент. Помислих си (извинете ме за повторенията), че тук има душа, сестричка твоя от векове която само твоята душа разбира, ти имаш ключ към нея и присъствието ти тук я повдига и и действа много благотворно. Става въпрос, за Силвия СД. Мислех си, че искам да го кажа, да кажа и на нея, че ако има духовно братче тук във форума, това си точно ти и че Бог те прати заради нея най-вече, естествено и заради теб самия, пък и заради всички нас които ти се радваме
:)
. Искам да и кажа: - Силве, дръж се за бесовлечко, защото той (душата му) най-добре знае
:)
...Той ти е духовен брат и истински приятел, по плодовете се усеща
:)
. Та си мислех, че ако си позволя откровено да изкажа пред всички това което мисля и чувствам, колко ли "положителни" емоции ще предизвикам в хората, дори и в самата нея може би?...Както и да е, включих компютъра за малко и...видях тази тема
:)
Реших да си позволя тази откровеност, пък да видим какво ще стане
:)
.

Поздрави!

п.п. Темата не е случайна и мисля че се появи в точния момент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страхотна тема бяса, благодаря! И много, много важна!

Истината, такава, каквато я чувстваме и виждаме, трябва да се казва! Да си лакей и да угодничиш е лесно, всеки го умее. Макар и понякога истината да е остра и нелицеприятна трябва да се каже. Разбира се важно е как! - Не като обвинение и унищожително, за да управляваме другия с нея, а като факт.

Старая се да съм откровена, макар и това да ми носи доста неприятности.....

Приемам с отворено сърце, всеки, който е откровен и открит с мен, дори иначемислещ. По-ме притесняват ласкателите.....

Ла Горда, прекрасно си усетила Силвето и бяса :thumbsup2: Вярвайте и :sorcerer:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубава тема :)

Аз съм за принципа - откровенност кой колкото може да понесе, може и на порции.

Истината е като лекарство - за всяко лекарство си има индикации, оптимален дозов режим, граница на поносимост и токсичност, летална доза... и контраиндикации. Да не забравяме и особеностите на "пациента" - някои имат усилен метаболизъм, други забавен, а трети могат да реагират със свръхчувствителност... понякога с фатален изход.

Откровенността ни освобождава, защото можем да бъдем свободни и истински само когато сме самите себе си. Но тя изисква винаги чувство на такт и внимание.

Съгласна с Impulsa - понякога зад лъжеоткровенност се крият какви ли не комплекси и неосъзнати емоционални товари.. но това вече не е откровенност.

:thumbsup:

Да не забравяме и страничните действия на лекарството или още т.нар. нежелани ефекти. Освен това и начинът на приемането им и времето, през което се приемат и ред още други подробности. Но тук ми се иска да вярвам, че истината винаги идва на време и на място.

Хубаво нещо е откровеността - едновременно освобождава и двете страни - и подарилият и приелият я, колкото и болезнено да е това и за двете. Сила да понесеш се изисква и всякаква отговорност отсреща, дори и евентуалната й липса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз по принцип съм за откровеността. Но трябва да се има в предвид, че откровеността не гарантира истиността на споделеното. Не гарантира и че се отнасяме справедливо към себе си, ситуацията и/или събеседника си. Откровеността изразява най-вече нашата искреност, естественост и откритост. Да, откровеността е добродетел, но само ако е основана на истината и справедливостта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

откровеността не гарантира истиността на споделеното.

Синонимно пътят определя две посоки:тази на гласната изповед/ най-често обърната към самия себе си/ и другата - с поглед в кръга на общуването .

А хората обичат да вярват и в това , което искат.

Откровеността е добродетел - четем и в друга подобна тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

В света на любовта и на политиката няма как откровеността да е добродетел.

Има неща, има истини които няма какво да се споделят - те си остават за лична консумация. Прекаленото разголване може и да е полезно за интимните моменти, но не и за душата...

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления за темата!

Мисля, че когато под откровеност разбираме преди всичко откровеност пред себе си - това със сигурност е добродетел. Откровеността пред себе си гарантира приемането и интегрирането на Сянката ни, което от своя страна ни предпазва от от проекцията и върху заобикалящия ни свят, а оттам и от самозаблудите и неадекватността във взаимоотношенията ни. Например, когато аз съм достатъчно откровена пред себе си, за да приема,че нося в себе си склонност да осъждам другите за казаното или стореното от тях, вече внимавам всеки път, когато възникне ситуация, предразполагаща ме към това. Също ми е много по-лесно да приема и разбера осъждането и желанието да се "поправят" другите, когато ги прояви друг човек.

Откровеност пред другите - склонна съм да се съглася с Мона:

Има неща, има истини които няма какво да се споделят - те си остават за лична консумация. Прекаленото разголване може и да е полезно за интимните моменти, но не и за душата...
:thumbsup:

И още малко да добавя

- не мога да смятам за откровеност изхвърлянето на някакви негативни мисли или емоции, които са възникнали в мен по някакъв повод. Смятам за свой дълг първо да ги преработя в позитивни и след това да ги споделя с човека. Това не означава, според мен, неискреност, а по-скоро отговорност при комуникацията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бъди безгрешен в словото си

Говори честно. Казвай само каквото мислиш. Избягвай да използваш словото, за да се самоохулваш или да сплетничиш за другите. Насочи силата на словото си към истината и любовта.

Не прави предположения

Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. Дори само с това еденствено споразумение можеш напълно да промениш живота си.

Дон Мигел Руис

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

- не мога да смятам за откровеност изхвърлянето на някакви негативни мисли или емоции, които са възникнали в мен по някакъв повод. Смятам за свой дълг първо да ги преработя в позитивни и след това да ги споделя с човека. Това не означава, според мен, неискреност, а по-скоро отговорност при комуникацията.
Откровенността, според мен, предполага яснота в изказа /вложен потенциал, да бъде "добре разбрана"/. Откровението, може да бъде възприето /от адресата/, като упрек. Възприятието /пак само според мен/, е свещено право, като правото на откровенност.

Предположил, евентуалното негативно възприятие ...

... Как да се опитам /само със зависещото от мен/, да "неутрализирам" ...

негативни мисли или емоции
??? :rolleyes:

... ами .. като още в "откровението" - ... моля Прошка :sorcerer:

отговорност при комуникацията

... добронамереността ми!!! Мога да се закълна, но Клетвата ми ще "увисне" ... без Вяра /и в мен/ - "отсреща. :rolleyes: .

... като влязох във Форума, си обещах да бъда искрен, ... не че не мога да се "издокарвам" :D .

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

... и в момента моля Прошка - в една друга ... анннна"тема" :D ... ама го "окъсах" май <_<

... а се Моля всъщност, за ... строфа само, ... дума даже от "Отче Наш ..." - ... тъй "прозаично" ... а тъй непостижимо за сам човек

... бих медитирал по това ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали не уравнявам прямота, откритост с откровенност? Думата ми напомня по-скоро "да отвориш", отколкото "да покажеш". :unsure:

Каква е разликата между достойнство и добродетел?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

по-скоро "да отвориш", отколкото "да покажеш".
:thumbsup:

Откровението, може да бъде възприето /от адресата/, като упрек. Възприятието /пак само според мен/, е свещено право, като правото на откровенност.

Предположил, евентуалното негативно възприятие ...

:thumbsup: Има и такъв момент.

Не това, обаче, имах предвид, когато писах негативни мисли и емоции, а тези, които аз самата ги съзнавам и усещам като негативни. Как ще ги приеме другият - това в случая не е от значение, щом аз ги приемам като негативни. Щом аз лично смятам, например, недоволството, което усещам от нещо или някого за непреработена емоция и мисъл, не мога да я изхвърля вън от себе си. Ако го направя, това ще бъде бягство от нея и нейния урок - а той е предназначен за мен, само за мен. Ако в такъв момент се "отворя" и изразя по някакъв начин недоволството си, това би означавало,че прехвърлям причината за него върху околните. А истинската причина е в мен и за да я открия, по-скоро ми е нужно да се затворя и внимателно да огледам и себе си и знаците около себе си.

В такъв момент за мен откровеността - добродетел означава да покажа на другия,че имам нужда от време и спокойствие...

Има и още един аспект на откровеността, който също ми е интересен - кога настъпва моментът да "се отворя" и да покажа какво мисля и чувствам, какво е отношението ми към някого или нещо?

Как вие разбирате, че той е настъпил, кое отключва откровението ви?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има и още един аспект на откровеността, който също ми е интересен - кога настъпва моментът да "се отворя" и да покажа какво мисля и чувствам, какво е отношението ми към някого или нещо?

Как вие разбирате, че той е настъпил, кое отключва откровението ви?

Когато не знаеш дали да го направиш, или откровено да си замълчиш... мисля, тогава. Изпълва те, желанието да бъдеш откровен те изпълва, а сам се възспираш, заради другия. Тогава е това отключване...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:rolleyes:
За Откровенността, се сторва място тука,

... ако искате пишете, ако решите - го правете
:rolleyes:
. Във всеки случай - с мене - смело! От Истината "се интересуват" "всички" Богове. Аз мисля, че бидейки простосмъртен, за Истината, ... трябва да съм малко мазохист
:rolleyes:
.

Преди да включа компа тази сутрин си вършех нещо в къщи потънала във тишина, и изведнъж мислено пренесох се във форума. Помислих си колко много се радвам на присъствието ти тук, помислих си също че не е случайно че си тук точно в този момент. Помислих си (извинете ме за повторенията), че тук има душа, сестричка твоя от векове която само твоята душа разбира, ти имаш ключ към нея и присъствието ти тук я повдига и и действа много благотворно. Става въпрос, за Силвия СД. Мислех си, че искам да го кажа, да кажа и на нея, че ако има духовно братче тук във форума, това си точно ти и че Бог те прати заради нея най-вече, естествено и заради теб самия, пък и заради всички нас които ти се радваме
:)
. Искам да и кажа: - Силве, дръж се за бесовлечко, защото той (душата му) най-добре знае
:)
...Той ти е духовен брат и истински приятел, по плодовете се усеща
:)
. Та си мислех, че ако си позволя откровено да изкажа пред всички това което мисля и чувствам, колко ли "положителни" емоции ще предизвикам в хората, дори и в самата нея може би?...Както и да е, включих компютъра за малко и...видях тази тема
:)
Реших да си позволя тази откровеност, пък да видим какво ще стане
:)
.

Поздрави!

п.п. Темата не е случайна и мисля че се появи в точния момент.

Аз пък ви имам всичките за такива. До един! Брат и сестра си нямам, вие сте ми. Но не крия, откровена съм :) , че някои ги усещам много близки. Да, бяса е един от тях. И други. И не крия също, че когато вас ви заболи от моя откровеност и го усетя, мен двойно повече ... А с теб, Ла Горда, се оказа, че слушаме една и съща музика - метъл и джаз - върха комбинация! :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..."да си кажем кривиците, ... " - В. И Кунчев

Какво е "присъщо"?

Познаваш ли някого, за когото можеш да кажеш, че би се лишил доброволно от присъщото?

Има един израз, който съм чувала само от жени: "Да можеше, да ми отвориш сърцето! Тогава ще ме разбереш."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

..."да си кажем кривиците, ... " - В. И Кунчев

Какво е "присъщо"?

Познаваш ли някого, за когото можеш да кажеш, че би се лишил доброволно от присъщото?

Има един израз, който съм чувала само от жени: "Да можеше, да ми отвориш сърцето! Тогава ще ме разбереш."

... допада ми "наклона", който даваш, защото според мен, насочва към същ-ността /ядрото/ :thumbsup:

- Персоналните характеристики.

- Познавам! Не си заслужава /тази "сделка" :rolleyes: /, според мен.

- Че кое не е ясно? :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

[quote name='Силвия СД' date='Dec 31 2007, 00:03' post='55563'

А с теб, Ла Горда, се оказа, че слушаме една и съща музика - метъл и джаз - върха комбинация!
:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Да можеше, да ми отвориш сърцето! Тогава ще ме разбереш."
:thumbsup:

Бих добавила-Ако можеше да видите света с моите очи-тогава ще ме разберете.... :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

"Да можеше, да ми отвориш сърцето! Тогава ще ме разбереш."
:thumbsup:

Бих добавила-Ако можеше да видите света с моите очи-тогава ще ме разберете.... :3d_046:

... с всичката си деликатност - ще го кажа в прав текст :D - н е в ъ з м о ж н о ............ никому ... н е н у ж н о

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

... никой не е незаменим, всеки е единствен и неповторим !!!

... Откровенността ...,

..."вратата" е ... към емоционалният уют

... намерил там Покой ...

... мога пак "вратата" да отворя,

... и чистосърдечно да поканя ...

... Твойта откровенност.

----- * ----- * ----- * -----

... Ще почерпя с откровенност...

... ще почерпя откровенност ...

... след това ще се събудим ...

... по - истински ...

... и благодарни :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

бяса -
Ако можеше да видите света с моите очи-тогава ще ме разберете.... 3d_046.gif

... с всичката си деликатност - ще го кажа в прав текст biggrin.gif - н е в ъ з м о ж н о ............ никому ... н е н у ж н о

... никой не е незаменим, всеки е единствен и неповторим !!!

Съгласна съм,че никога не можем да погледнем света само през очите на другия - винаги ще има и нещо от нас.

Възможно е, обаче да различим своята гледна точка от тази на другите очи. Когато го правим всъщност разбираме как бихме се чувствали ние самите, ако гледахме света през очите на другия. Колкото по-малко от нас остава и повече от другия, толкова по-добре го разбираме и толкова по-адекватни сме в общуването.

Никак не е малко това и е много важно и нужно за общуването ни - точно защото "никой не е незаменим, всеки е единствен и неповторим".

Ако се откажем да погледнем през очите на другия, значи отказваме да приемем факта, че той е също като нас единствен и неповторим. А това не значи ли,че остава само нашата - единствената гледна точка, която автоматично присвояваме на другия?... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали е добродетел откровеността? Зависи какво значение влага всеки в това понятие. :hmmmmm:

Какво е за мен откровеността? Бих го сравнила във физически план със събличането. Понеже все още не можем да четем мисли, надявам се и това да стане някой ден, изказваме мислите си, емоциите си със думи. Би могъл да премълчиш, разбира се. Би могъл да изречеш лъжа, в каквито и красиви думи да я облечеш, тя пак няма да е истина. Би могъл и да си откровен, т. е. да говориш истината. Значи въпросът ми звучи в тая светлина така: Дали да говоря истината? Коя истина обаче, защото има моя истина и истина на другия/другите.

Откровеността е само моята истина.

С какво моята истина ще помогне на другите? Какво добро ще им донесе, за да е добродетел? :dancing yes:

Ето в светлината на тези въпроси, мисля че откровеността е полезна най-вече на мен самата. Както и събличането обикновено го правя насаме. Така и решавам само аз, колко и дали да покажа на друг от себе си( от душата си). Не бих казала, че си струва да го правиш пред хора, които не биха те разбрали. За мен това са много интимни моменти и моменти с много близки хора.

Мисля все пак, че бях доста откровена по въпроса. :sorcerer:

Може би защото наближава Новата година? Весело посрещане на всички и от мен! :3d_113:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×