Ники_ Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Какъв е този лекар, който изпада в паника от това, което вижда и не знае да се овладее? Тук навярно е нужно уточнение. В случая най-вероятно става въпрос за доктор, а не за лекар. Лекарят е човек, който първо е излекувал себе си. А на такъв самоконтролът му е първа природа. Лекарят е човек на любовта, милосърдието и ненасилието. Същото може да бъде отнесено и за свещеника, за психолога... Да бъдеш лекар е трудна и изключително отговорна задача. Така е според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Не съм далеч от това да се съглася. Между другото, тази драма се разигра в Германия. Не става дума за прегарянето на нашите джипита. Тази жена има МНОГО ДОБРИ условия за работа. Ама да не задълбавам и в тази тема, че се отклонявам много от първоначалния въпрос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Ники! :thumbsup: Ако се страхуваме от проекциите на другите върху нас, значи се страхуваме от собствените си такива върху другите. Индианецът е прав. А ние какво правим, според теб? Излиза, поне аз така разбрах от думите ти, че го правим без любов? Не е страхът, който ме учи да не проектирам сянката си върху друг човек - внимавам да не го правя, защото това ще ми отнеме възможността да я интегрирам в себе си. Правя го с любов към себе си и своя Път и уроци, а и с любов и към хората около мен. Не смятам,че да бягам от "час" е признак на смелост и откровеност - по-скоро точно обратното. Не се страхувам и от проекциите на други върху мен - това си е техен проблем, свободна воля, разбирам ги. Не е лесно и безболезнено да интегрираме сянката си. Нещо повече - ако усетя енергиен пробив при такова проектиране, значи аз самата съм го направила или го правя без да го осъзнавам - принципът на огледалото. Тогава отново идва моментът да съм откровена към себе си с любов, за да разбера къде и в какво. Така че дори в този случай приемам и обработвам проекцията с любов - и към себе си и към проектиращия. А в какво се изразява любовта, когато проектираме сянката си върху човека до себе си? С любов ли се прави това? Това може ли да се нарече безусловна любов и защо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Аз мисля, че всичко в човека е опит да изрази любов. Някои го могат по-добре, някои по-зле. Макар и някой да може да ми се е разиграл много здраво по нервите и да е ударил там, където боли, не мисля, че е чудовище. Това е просто някой, който се опитва да изразява любов - вкл. и тази лекарка, със странната й загриженост. Има обаче откровеност, която се основава на уважение към личните граници на човека и има такава, която ги пренебрегва или прикрива пък съвсем други неща и се явява де факто лъжа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 А в какво се изразява любовта, когато проектираме сянката си върху човека до себе си? С любов ли се прави това? Това може ли да се нарече безусловна любов и защо? За да гледаш с любов на нещо, трябва да си изпълнен с любов. Проектирането отразява просто факта, че човек гледа на другите през своята аура. Т.е. оцветява образите им с цветовете на собствените си емоции и възгледи. В действителност човек нищо не проектира, а просто не може да "излезе извън себе си". Ако човек е изпълнен с любов, той ще я вижда навсякъд около себе си, защото любовта ще оцвети собствената му аура, а от аурата няма как да избягаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Здравей, Бяс! Като съм наченал - въвод: Пълна Откровенност /доколкото е постижима/............................................. заради "чистата" ми Съвест? Какво разбираш под пълна откровенност? Може да има откровенност на физически-битова основа. По форумите това не се препоръчва. Предполагам, че на всички е ясно защо. Може да има откровенност на емоционална основа. Мисля, че при теб наблюдавам точно такава. По принцип не е лошо ако си зареден със слънчеви и добри емоции. Но ако си се нещо “сдухал” и имаш намерение в порив на откровенност да изсипеш кошчето с боклук на нечии чужди глави– не! Може да има откровенност от духовно естество – човек да сподели своите виждания, търсения в различни области с цел или да получи подкрепа или да си свери часовника, тъй да се каже . Аз влязох в този форум именно заради това. Просто търся..., интересни са ми различни теории свързани със смисъла на човешкия живот, интересно ми е да разбера мнението на другите за тях. И най-вече ми е интересно Учението на Беинса Дуно. В първите два случая не съм откровенна, не искам или не мога, но във третия – да. Мисля, че има много други варианти на откровенноста... Но пълна? Не ми е ясно... или Уклончивост, тактичност, любезничене, "остроумно" нищоказване, престорено симпатизиране, раболепничене, всичките нюанси на позата и фалша, ментална импозантност, словоблудсво, ... и всичката им челяд............................................заради "опасността" да "нараним" отсрещния, или пък себе си - с ответната реакция? Да не са приятни тези неща, които противопоставяш на откровенноста.Но защо трябва да “нараним” отсрешния? Защо трябва непременно да се търси конфликта? Да казваш истината е все едно да държиш скалпел в ръцете си. Не всеки има таланта на хирург, особено по отношение душите на хората. Още повече, че всяка истина е нещо относително и субективно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 :thumbsup: Бина! Написа почти всичко, което и аз имах да напиша... И сега се замислих какво означава опасението,че ще нараним другия с това, което ще кажем. Първо - това е чисто предположение, защото ние нямаме представа от какво той ще бъде наранен и от какво не. Явно ние поставяме себе си на негово място и разиграваме ситуацията - ако ние усетим себе си наранени от това, което ние самите се каним да кажем, значи и той ще бъде наранен. Ами това си е чист и много точен сигнал къде е раната ни, от какво сме зависими ние самите. Ако след предположението с какво ще нараним другия, ние вместо да проверим дали наистина сме го наранили и как ще реагира, вземем че се размислим защо нас би ни заболяло от същите думи - това вече би било истинската откровеност със себе си. Такава откровеност смятам за добродететл и се опитвам да прилагам в живота си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 (edited) Ами това си е чист и много точен сигнал къде е раната ни, от какво сме зависими ние самите. Е, това е малко преувеличено. Може да е чувствителност към това къде е неговата рана, ако е човек, когото познавам добре. Ако знам, че темата е тежка за него, ще се опитам внимателно да я подхвана. Всички сме хора и всички си имаме болните места. Известно е, че е контрапродуктивно по раните да се удря, макар и в определени житейски ситуации това да е необходимо като начин на учене. Това обаче не се прави съзнателно. Ефектът на огледалото не работи с моето съзнателно участие, а в това ние сме инструмент на Бога. Тоест нямаме право, играейки на огледало, да нараняваме другите. Ако го направя случайно, ок. Ако на човека му "намилам" нещо въпреки че знам, че той не възприема поради болката си, творя карма. П.П. Важно е тоест дали в сърцето ми има любов или желание да манипулирам и "инженерствам" върху другите. Това впрочем важи и за нашите собствени рани. На ментално ниво е достатъчно проблемът/моделът да бъде разпознат веднъж. Оттам нататък колкото и на ментално ниво да си повтарям, че това е модел и че трябва да се освободя от него, докато не се потопя в него и емоционално и не го изчистя, все едно нищо не съм направила. Най-много с обработката си на проблема на ментално ниво да предизвикам блокаж на емоционално. Менталното моделиране на емоционалното тяло не само че до нищо не води, но води често и до по-сериозни проблеми. Човек има ужда да си смели болката, за да се освободи от нея. Всеки когато и както може. Редактирано Януари 2, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Бина, дано успея да го кажа просто. Откровенността е еднопосочност. Задължава само "извора", да стои зад споделеното. Откровенността е просто "благодатна почва", на която "истините" ни /на всеки поотделно/ да поникнат. Ако аз съм бурен, пак ми трябва, Вашата "благодатна почва" - откровенност, за да се съзная, като такъв. Какво разбираш под пълна откровенност? Може да има откровенност на физически-битова основа. По форумите това не се препоръчва. Предполагам, че на всички е ясно защо. ... разбира се. Имам предвид - вербално - като за форум. Може да има откровенност на емоционална основа. Мисля, че при теб наблюдавам точно такава. По принцип не е лошо ако си зареден със слънчеви и добри емоции. Но ако си се нещо “сдухал” и имаш намерение в порив на откровенност да изсипеш кошчето с боклук на нечии чужди глави– не!... няма как да Те убедя, че като ми е "криво" ... се затварям, дори за най-близките си - съвсем сам. В самота хармонизирам "кривиците" /по-ефективно е/. Може да има откровенност от духовно естество – човек да сподели своите виждания, търсения в различни области с цел или да получи подкрепа или да си свери часовника, тъй да се каже . Аз влязох в този форум именно заради това. Просто търся..., интересни са ми различни теории свързани със смисъла на човешкия живот, интересно ми е да разбера мнението на другите за тях. И най-вече ми е интересно Учението на Беинса Дуно. В първите два случая не съм откровенна, не искам или не мога, но във третия – да. Както кажеш. Аз мисля, че човек мъчно може да бъде друго, освен единосъщен /с всичкото у себе си - то намира си пролука и "сълзи" тук-там/. И човека "лъже" Истината /... тая дето не ни е дадено докрай да знаем, но сме орисани да търсим/ - тая дето знае всичко .Да не са приятни тези неща, които противопоставяш на откровенноста.Но защо трябва да “нараним” отсрешния? Защо трябва непременно да се търси конфликта? Да казваш истината е все едно да държиш скалпел в ръцете си. Не всеки има таланта на хирург, особено по отношение душите на хората. Още повече, че всяка истина е нещо относително и субективно. ... само ако си лекар, в момента "държа" клавиатура , а имам ли таланти ... аз мълча. ... не съм аз този дето знае/казва Истината. Аз съм този дето е приел, че Тя е "влята" свише мъничко и в мен /като във всеки/, като семе за Любов в безплътност, ... /защо не и във форум ?/ Аз лично само се надявам ... /Любовта ... - ми звучи претенциозно/, ... добронамереността ми да е зряла - т. е. ... да не се натрапва, ... да придиря, но да се споделя - откровено. Само това правя ... и това изчерпва мойта отговорност, мисля! Мисля, че има много други варианти на откровенноста... Но пълна? Не ми е ясно... ... това имах предвид с /доколкото е постижима/ - думите носят своята ограниченост ... извинявам се за откровенността, но мисля, че всичко, което написах в този пост, се подразбира ... затова ще добавя : Не се страхувайте от откровенния - той винаги дава най-доброто на което е способен. А откровенни хора има. Ако не ги намирам, по-скоро са се"разцентровали" сетивата ми ... и ми трябва "бягство" в Красотата /природа, изкуство .../, за да ги оптимизирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 (edited) Понеже все пак четем Учителя, той в една беседа ни казва да не се сърдим на този, дето иска да изхвърли някои отрицателни натрупвания в себе си. Ако го разбираме, ще се зарадваме за този човек. Понякога, като си кажем онези лошички неща можем да се замислим, да погледнем кой крив, кой прав и да се очистим взаимно. Изобщо, когато някой изхвърля емоциите си /положителни или отрицателни за него самия/, то ще има и нещо, от което да се поучат околните..... Всеки е на различен етап от Пътя си и да критикуваме е безмислено. Добре е да осъзнаваме ситуациите и всеки за себе си да намира отговорите..... Разбира се добрият тон и меката откровеност са и добро възпитание. Но, когато има болезнена откровеност, значи трябва много разбиране, търпение и осмисляне на различните гледни точки..... И още нещо-трябва да сме единствено отговорни само към истната в себе си, защото в околния свят всеки приема различно.... Редактирано Януари 2, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 "По-добре да не напълниш, отколкото да препълниш". Справедливо ли ще е да възлагаме на другия товар, който не може да носи? Откровеността е нужна, но не трябва да губим мярката. Откровеност е когато вярваме в това, което споделяме, когато то е част от нашите вътрешни убеждения, но не трябва да удавяме събеседника си в нея. Не че пак няма да сме откровени, но просто ще означава, че не умеем да се поставяме на мястото на другия и че откровеността ни е нужна по-скоро на самите нас да се разтоварим, отколкото да бъдем полезни на човека отсреща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 (edited) Мисля, че събеседника ни винаги може да каже, кое и кога му е неприятно.... Все пак ние сме свързани и при добра комуникация и откровеност от двете страни /а не криво разбрано угодничене и премълчаване, което може би показва, че някой се смята за по-/, веднага може да се отстраняват проблемите и да не се стига до тяхното задълбочаване. Точно моята откровеност /понякога и болезнена/, може да помогне на човека отсреща да разбере себе си... И защо да смятам, че трябва да премълча или скрия нещо? Това не е ли сигнал, че не смятам отсрещния за равен? Че го подценявам, защото той не може да осъзнае случващото се?..... Идва и въпроса- ами ако събеседника не желае да се осъзнава и да има нормална комуникация?..... Може би тогава е добре да го отмина, той има право да е такъв, какъвто е..... Редактирано Януари 2, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 (edited) И защо да смятам, че трябва да премълча или скрия нещо?На този въпрос принципен отговор няма как да бъде даден. Липсата на условия за разкриването на нещо, означават ли неговото скриване? И кой ще поеме отговорността за отрицателните последствия от натоварването на събеседника с излишна тежест? 99% от разкриващите се ще ги стоварят на неспособността на събеседника им да ги разбере. Тук не става въпрос за това дали ще нараним другия или не, понякога е допустимо да го нараниш, но не и да го "убиеш". Как ще реагира на болката която сме му причинили - преценката е трудна и точно поради това трябва да бъдем внимателни, защото понякога нещата стават необратими. Това не е ли сигнал, че не смятам отсрещния за равен? Че го подценявам, защото той не може да осъзнае случващото се? Не защото обикновено сме в различни позиции, с различно отношение към случващото се. Съобразяваме се с личността му и неговата позиция спрямо нещата. Тя е различна. Не става въпрос за превъзховство над другия, а за отчитане на конкретни негови характеристики. Понякога риска е точно в това събеседника да осъзнае случващото се. Редактирано Януари 2, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Значи, разсъждавайки така, стигам до заключението, че е важно намерението, с което се подхожда, както и личната преценка за ситуацията/разговора и човека отсреща. Но съм имала случаи при цялата ми внимателност и добронамереност пак да не се получава диалог и все отсрещния да иска да наложи правотата си, дори да ме поомотае с действия и думи. Точно тогава разбирам, че е безмислено хабене на енергия и спирам разговора, прекъсвам ситуацията.... Ние просто говорим на различни езици.... Благодаря, Станимир! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 отколкото да бъдем полезни на човека отсреща. Аз съм бил полезен. Продължавам да съм. Мога да изброявам ... Имена. Кому е нужно? Не и на мен! Кой не може да каже същото за себе си? Откровено ... пред/за себе си!!! Споделям! Даже да ме нарекат/приемат ... всякак ! /О*К - не съм намясто или съм ... - приемам без обида или еуфория/, "показал" съм своята част от "пъзела", ... а Вярата ми вяра е, ... че "пъзела" нарежда Бог. Аз само се споделям, като част от цялото ... и го правя откровено /колкото успея/, за да е точно мястото ми. За да е честно това, което съм мислил/изрекъл/сторил/. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- ... съжалявам, че чета съображения - неПораснали в позиции /благодаря на изклчченията/. Това не е упрек, а споделена констатация. ... всъщност благодаря на всички, защото във всичко има смисъл Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 стигам до заключението, че е важно намерението.... [иначе] говорим на различни езици.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Може да има откровенност на емоционална основа. Мисля, че при теб наблюдавам точно такава. По принцип не е лошо ако си зареден със слънчеви и добри емоции. Но ако си се нещо “сдухал” и имаш намерение в порив на откровенност да изсипеш кошчето с боклук на нечии чужди глави– не!... няма как да Те убедя, че като ми е "криво" ... се затварям, дори за най-близките си - съвсем сам. В самота хармонизирам "кривиците" /по-ефективно е/. Бяс, явно не съм се изразила точно. Изречението започващо с "Но" трябваше да бъде на нов ред. Граматиката не ми е най-силната черта. Нямам предвид конкретен човек, особено пък от форума и най-малко теб. Извинявай ако си решил, че става въпрос за теб. Просто преди да отворя форума на Портала, се бях "разходила" из вестниците "Сега" и "Новинар". Там има такива "откровения", такава вербална помия се излива! Става дума за мненията след статиите. Всъщност и това си е откровенност. Понякога, когато даден човек се чувства анонимен, невидим е доста откровен. Но на кого е от полза такава откровенност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 (edited) Не става въпрос за превъзховство над другия, а за отчитане на конкретни негови характеристики. Понякога риска е точно в това събеседника да осъзнае случващото се. А защо ми е нужно да оценявам, да отчитам характеристики? Когато приемаш някого за равен не е нужно според мен. И все пак аз не съм съвършена. Пред Бога само да съм чиста е важно.... Споделям! Даже да ме нарекат/приемат ... всякак ! /О*К - не съм намясто или съм ... - приемам без обида или еуфория/, "показал" съм своята част от "пъзела", ... а Вярата ми вяра е, ... че "пъзела" нарежда Бог. Аз само се споделям, като част от цялото ... и го правя откровено /колкото успея/, за да е точно мястото ми. За да е честно това, което съм мислил/изрекъл/сторил/. sorcerer.gif Редактирано Януари 2, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 (edited) Бина! Хамелеона! съжалявам, че чета съображения - неПораснали в позиции А!, благодаря на бяса за този пример за откровеност! Откровеността в него се съдържа според мен в думата "съжалявам" - тя изразява откриване на личните емоции в момента на четенето на определени мнения на други хора. Бяса открива на останалите как се чувства, когато нещо прочетено от него не съответства на очакванията му. Думите "съображения и позиции" откриват на събеседниците му 2 от определенията, с които той класифицира прочетените мнения. Думата "неПораснали" открива очакванията на бяса към мненията на събеседниците си, а също изискванията към своите собствени мнения. Въпросите ми: Задължително ли е всички мнения да изразяват позиции? Всяко ли съображение ТРЯБВА и може да порасне в позиция? Ако някой класифицира ваше лично мнение, което вие смятате за позиция като съображение, как бихте реагирали вътрешно и как външно? Определя ли се отношението към определен събеседник от това дали той пише само съображения или изразява стабилни позиции? Ако друг събеседник не изрзява впечатленията си от мненията на останалите и не дава оценка за тях, склонен ли сте да смятате това за неОткровеност, а човека за неоткровен? Редактирано Януари 2, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 отколкото да бъдем полезни на човека отсреща. Аз съм бил полезен. Продължавам да съм. Мога да изброявам ... Имена. Кому е нужно? Не и на мен! Кой не може да каже същото за себе си? Откровено ... пред/за себе си!!! ... Аз не мога да кажа същото за себе си - че с откровенността си съм полезна на другите. И други от съфорумците са в същото положение по различни причини. Някои от тях - само по определени теми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 от кров еност // чувствата, душата искр еност // идеите, духа Може и някой да е откровен, но без да е искрен Например изразявайки неудоволствие от неосъществените си очаквания Учтивост без искреност е като една мъртва хубавица. Искреност без учтивост е ефикасна но може да бъде болезнена. Съвършена е искреност съчетана с добри маниери. Шри Юктешвар Гири Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Бина! Хамелеона! съжалявам, че чета съображения - неПораснали в позиции А!, благодаря на бяса за този пример за откровеност! Откровеността в него се съдържа според мен в думата "съжалявам" - тя изразява откриване на личните емоции в момента на четенето на определени мнения на други хора. Бяса открива на останалите как се чувства, когато нещо прочетено от него не съответства на очакванията му. Думите "съображения и позиции" откриват на събеседниците му 2 от определенията, с които той класифицира прочетените мнения. Думата "неПораснали" открива очакванията на бяса към мненията на събеседниците си, а също изискванията към своите собствени мнения. Въпросите ми: Задължително ли е всички мнения да изразяват позиции? Всяко ли съображение ТРЯБВА и може да порасне в позиция? Ако някой класифицира ваше лично мнение, което вие смятате за позиция като съображение, как бихте реагирали вътрешно и как външно? Определя ли се отношението към определен събеседник от това дали той пише само съображения или изразява стабилни позиции? Ако друг събеседник не изрзява впечатленията си от мненията на останалите и не дава оценка за тях, склонен ли сте да смятате това за неОткровеност, а човека за неоткровен? ... мисля, че съм добре разбран, благодаря! Чувствувам се като на дисекция на личността - не че ме боли, ... просто мъъъничко преекспониран Съображение: ... в "Книгата за Качествата" - ... личността няма определящо значение. Аз съм съгласен. ...далеч не всичко, което ми "мине през главата" пиша тук. . Не аз определям, кое е "задължително" и кое "ТРЯБВА" - просто откровено изразявам предпочитанията си за този/тези, който проявява интерес /по своя воля/. С което благоприятствувам /мисля/ разбирането в комуникацията. ... всичко има значение, но не прибързвам с "етикетите", дотолкова, че чак "забравям" да ги слагам . Мога да приема всяка позиция, съображение, пример - освен физическото насилие и заплахата с такова. Намирам ги за деструктивни във всякаква посока /и по гърба си/. .. смея са споделя ... Чувствувам се привилегирован, че не ми се налага да съдя. И се чувствувам достатъчно "в комфорт със Съвестта си", за да приема "присъдата" - виновен /лош/... на някой мой пост, "осъден" от оторизиран за това с ... . Наистна, ... откровено, ... честно - в себе си съм ... О*К . Нищо лично - както споменах по-горе, "личността няма решаващо значение". Аз вярвам, че Законите /реда/, си съществуват, със и без персоналните ни интерпретации. И че ние имаме имаме нужда от тях, не Те от нас. Валентин welcome, ... - аз бих добавил ... ч и с т о с ъ р д е ч н о с т ... уви, може да е всякак. Повече е ако разберем - Как е? Според мен откровенността /в частност/, помага на Истината /въобще/. В себе си и "давам "зелена светлина". И съответно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 отколкото да бъдем полезни на човека отсреща. Аз съм бил полезен. Продължавам да съм. Мога да изброявам ... Имена. Кому е нужно? Не и на мен! Кой не може да каже същото за себе си? Откровено ... пред/за себе си!!! ... Аз не мога да кажа същото за себе си - че с откровенността си съм полезна на другите. И други от съфорумците са в същото положение по различни причини. Някои от тях - само по определени теми. Вярвам, че с откровенността си съм полезен на Истината /с онази малка част, която съм и аз/. А знам че съм полезен, на този /и в този момент/, в който ми го казва. Първото чувствувам /в себе си само/ като намерение, задължение, отговорност, ангажираност към Цялото. А второто е резултат, далеч не винаги благоприятен и ... н и к о га, ... предварително обещан. Не се "надувам", няма смисъл. Ако бих излъгал тук - кого лъжа? ... Съжалявам, ако си била упрекната за откровенността си. От несмирена гордост, може би /у другия/. Ако е от накърнено чувство за справедливост /пак у другия/, ще го разбереш /ако си добронамерена в откровенността си/. Пази Боже, да кажа някому, че е "по-долу" от мен. Може да се случи да го помисля, но е мимолетна илюзия - ... "не струва". Както бях споделил някъде - От чуждите "кусури", не мога да градя собствени "достойнства" - неистински са - и миришат лошо . А истински си има всеки. Ако пожелае да ги сподели, ... ако намери смисъл да е откровен, ще намери и кураж. И може пък да се "роди добро", м/у 2,3,..5,... себеподобни, да се роди от споделените им истини. Кой знае, ... без да е опитвал? Както казва Васко - Кръпката: "На границата между Доброто и Злото, ние сме си митничари" Успех! Кураж! Истината е и в Теб. И Ти си важна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 Сега ще напиша някои неща, но с предварителната уговорка, да не ги тълкувате задължително като аргументи срещу откровеността или за затварянето на човека в себе си. Въпросът е до целесъобразност и баланс. Какво имам предвид? Фактът, че споделянето води до разреждане на енергията. Ако възнамеряваме да извършиме някаква работа, споделянето на това ни намерение ще ни затрудни и ще намали шансовете ни да я свършим. Това в повечето случаи остава незабелязано. В мълчание енергията се нагнетява и ползата от нея многократно се увеличава. Това разбира се може да доведе до генериране на свръхнапрежение с което да не можем да се справим. Както казах нещата опират до способността ни да запазим баланс. Споделянето може да дойде в момент когато това вече няма да се отрази на работата ни или тя вече е свършена (в последния случаи това може да се изтълкува и като самоизтъкване, но не е задължително да е такова). За мене откровеността не означава отвореност, а искреност. В по висш смисъл откровеност е искреност и истиност, съчетана със справедливо отношение към нашия събеседник. Последното е нужно за да не го натоварим или нараним незаслужено дори и думите ни да са верни. Преценката, дали споделяйки нещо спазваме тези принципи всеки сам си я прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 Ако възнамеряваме да извършиме някаква работа, споделянето на това ни намерение ще ни затрудни и ще намали шансовете ни да я свършим. Аз също съм забелязала този феномен. За мене откровеността не означава отвореност, а искреност. В по висш смисъл откровеност е искреност и истиност, съчетана със справедливо отношение към нашия събеседник. Последното е нужно за да не го натоварим или нараним незаслужено дори и думите ни да са верни. Преценката, дали споделяйки нещо спазваме тези принципи всеки сам си я прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.