Валентин Петров Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 Въпросът е до целесъобразност и баланс. ... споделянето води до разреждане на енергията. Ако възнамеряваме да извършиме някаква работа, споделянето на това ни намерение ще ни затрудни и ще намали шансовете ни да я свършим. Това в повечето случаи остава незабелязано. В мълчание енергията се нагнетява и ползата от нея многократно се увеличава. Това разбира се може да доведе до генериране на свръхнапрежение с което да не можем да се справим. Както казах нещата опират до способността ни да запазим баланс. откровеност е искреност и истиност, съчетана със справедливо отношение към нашия събеседник. Последното е нужно за да не го натоварим или нараним незаслужено дори и думите ни да са верни. Преценката, дали споделяйки нещо спазваме тези принципи всеки сам си я прави. Да, с обич е по-лесно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 xameleona, твоята позиция по въпроса ми е най близка .Но за съжаление виждам че греша. Много ми се иска да съм откровенна ,защото нямам лоши мисли към никой и не целя с поведението си да нараня някого,но в практиката с взаимоотношенията си виждам ,че голям процент от хората не са способни да бъдат откровенни,много от хората са неспособни дори да защитават позициите си или да застанат зад думите си. Все по често си мисля че мълчанието в много случаи е по добрата позиция ,но дали е правилната не знам. Нямам търпението да търся подход към всеки ,а откровенността е ценна ,когато е поднесена с нужния подход към дадения човек.Това обаче много често изисква много сили и енергия да вложи човек,аз все повече нямам тези сили. И понеже не искам да виждам човека срещу мен наранен(защото със скорпионската си натура много точно уцелвам недостатъците и слабите места)предпочитам да мълча.Което пък натоварва мен и така в един порочен крък от който все по усилено се опитвам да намеря изход. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 Пълна Откровенност /доколкото е постижима/ ........................................ заради "чистата" си Съвест. </FONT> Светлина, узряла в Роза, във Цвета си ... ароматна, но дарена и с бодли, да ни напомня че е деликатна. Уклончивост, тактичност, любезничене, "остроумно" нищоказване, престорено симпатизиране, раболепничене, всичките нюанси на позата и фалша, ментална импозантност, словоблудсво, ... и всичката им челяд............................................заради "опасността" да "нараним" отсрещния, или пък себе си - с ответната реакция? в мъглата, на безкрайните съображения, в лабиринт от "N" евентуалности, през умът ми - /с хилядите мнения/, страховете ми поРаснаха в реалности. *** ... Смирявам се ... пред невъзможността си да съм безпогрешен, с кал изцапан - жалък, тъжен, смешен, тук, Откровенността си имам само, мойта Роза, никнала и в чужда кал, но защо ми е благоухание презряно, несподелено ?... Розата си бих Ви дал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 (edited) Какво имам предвид? Фактът, че споделянето води до разреждане на енергията. Ако възнамеряваме да извършиме някаква работа, споделянето на това ни намерение ще ни затрудни и ще намали шансовете ни да я свършим. Това в повечето случаи остава незабелязано. В мълчание енергията се нагнетява и ползата от нея многократно се увеличава. ... За мене откровеността не означава отвореност, а искреност. В по висш смисъл откровеност е искреност и истиност, съчетана със справедливо отношение към нашия събеседник. Последното е нужно за да не го натоварим или нараним незаслужено дори и думите ни да са верни. Преценката, дали споделяйки нещо спазваме тези принципи всеки сам си я прави. Мислех да се въздържа от този коментар, формулиран леко на жаргон, но сега вече не мога (пък ако ще да се разрежда енергията): Не знам как Станимир всеки път (или почти всеки, за да избегнем евентуална неточност) го "забива" коментара си точно, ама точно в центъра. Досега не прочетох нито едно небалансирано, объркано, ненасочено към самата ядка на темата писание. Поклон! (Най-искрено. Аз това не го мога.) Редактирано Януари 4, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 5, 2008 Доклад Share Добавено Януари 5, 2008 Аз не мога да кажа същото за себе си - че с откровенността си съм полезна на другите. И други от съфорумците са в същото положение по различни причини. Някои от тях - само по определени теми. Вярвам, че с откровенността си съм полезен на Истината /с онази малка част, която съм и аз/. А знам че съм полезен, на този /и в този момент/, в който ми го казва. Първото чувствувам /в себе си само/ като намерение, задължение, отговорност, ангажираност към Цялото. А второто е резултат, далеч не винаги благоприятен и ... н и к о га, ... предварително обещан. Не се "надувам", няма смисъл. Ако бих излъгал тук - кого лъжа? ... Съжалявам, ако си била упрекната за откровенността си. От несмирена гордост, може би /у другия/. Ако е от накърнено чувство за справедливост /пак у другия/, ще го разбереш /ако си добронамерена в откровенността си/. Пази Боже, да кажа някому, че е "по-долу" от мен. Може да се случи да го помисля, но е мимолетна илюзия - ... "не струва". Както бях споделил някъде - От чуждите "кусури", не мога да градя собствени "достойнства" - неистински са - и миришат лошо . А истински си има всеки. Ако пожелае да ги сподели, ... ако намери смисъл да е откровен, ще намери и кураж. И може пък да се "роди добро", м/у 2,3,..5,... себеподобни, да се роди от споделените им истини. Кой знае, ... без да е опитвал? Както казва Васко - Кръпката: "На границата между Доброто и Злото, ние сме си митничари" Успех! Кураж! Истината е и в Теб. И Ти си важна! Ето, поредния случай - аз съм откровена, обаче явно не се изразявам добре, защото събеседниците ми не разбират това, което аз си мисля, че им казвам. Най-малкото поради това аз не съм полезна. Думите ми следваше (и почти навсякъде другаде следва) да се разбират буквално - защо реши, че съм била упреквана (и евентуално обидена от упреците)? За мен откровенността е от малкото неща, за които може да се каже, че опаковката е по-важна от съдържанието, защото е много важно как ще бъде поднесена. Поднасяйки неадекватно и неразумно откровенността, резултатът направо може да се опише като антиполезен - хората, към които е проявена такава откровеност в най-добрия случай просто няма да я приемат, обаче много често последиците са по-сериозни - започват от криворазбиране, минават през обиждане и стигат до пълно отвращение от посочената истина и прегръщане на противоположната кауза... Така че това - "аз съм полезен на Истината", съжалявам, но ми звучи доста абстрактно ... Също така ми се струва, че освен подходящото поднасяне, с всеки различен човек е важно да споделя различно по големина и съдържание парченце от моята текуща истина. Ако не уцеля, което и да е от двете неща - лошо! Точно това имах предвид, когато писах, че "и други съфорумци са в същото положение като мен, но по различни причини, а някои от тях само в определени теми". Но това е неизбежно точно при такива форумни изяви или други подобни, когато аудиторията е широка и разнообразна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Януари 5, 2008 Доклад Share Добавено Януари 5, 2008 Преди малко, като отворих компютъра, влязох в друг форум, в който отдавна не бях влизала. Попаднах на отделна тема, в която две дами си разменят собствени стихове. например: Заклевам те Бъди щастлива - искрено желая... Заклевам те - щастлив го направи. За него вече няма да мечтая и в мене вече няма да боли. Ти можеш всичко да ми вземеш, очите му, гласът му, обичтта му, ти можеш да ми го отнемеш, думите му, мислите, страстта му. Да бъде твой за винаги той може, за себе си с халкъ да го завържеш, повярвай ми, не ме тревожи, че с теб така ще се обвърже. Ти всичко би могла да ми отнемеш, той с теб далече, аз с дълбоки рани, но никога не ще ми вземеш, спомените вече преживяни. Бъди щастлива - искрино желая... Заклевам те, щастлив го направи, но не очаквай, че ще се разкая, за най щастливите ни дни ! А стиховете им, според мене, все още не са поезия и са пригодни само за текстове на певиците с големи цици и само с едно име, защото феновете им не могат да помнят две имена. Първоначално получих импулс да им напиша мнението си, но след това размислих и реших, че това може би са първи опити и моето отношение може да секне един бъдещ добър поет.И просто си премълчах. Това е един от редките ми моменти на неоткровеност. И сега осъзнавам, че откровеността наистина трябва да бъде поднесена с любов. За да помогне на човека отсреща. Ако може. P.S. Не съм сигурна дали беше почтено от моя страна да цитирам тук чуждите стихове. Но исках да бъда ясно разбрана. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 5, 2008 Доклад Share Добавено Януари 5, 2008 didi_ts, нормалное да сме на едно мнение и аз съм скорпион.... Такива сме-понякога, за да не нараним този или онзи трупаме в нас негативи, които избиват в най-неподходящ момент или неподходящ човек е хапнат.... Но, за да няма ухапани от скорпиона е добре с цялата любов, която имаме да потърсим общ език с останалите, а ако не се получава, просто да отминем с безразличие /не е най-точната дума, но /. Няма по-добър учител от самия живот. Не можем насила да учим някого, защото това е неуважение и агресия.... Можем само да му изпратим добри мисли и да се молим да прогледне... А и всеки има право да е различен и да е себе си, нали?..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 5, 2008 Доклад Share Добавено Януари 5, 2008 ... Съжалявам, ако си била упрекната за откровенността си. ... Диана, моля Те... За другото бих казал: О*К, както кажеш. Но бих добавил, че и "опаковката" е въпррос на вкус и познаване на адресата. За мен по-интересно е съдържанието. Ако открия потенциал в някаква посока, съм заинтригуван. Ако ли не, подминавам мимоходом без да "диря кусури". Имам си и собствени къхъри. Като писах за " Аз съм полезен.............кой не може да го каже............? - нямах предвид точно форума. Трудно ми е де допусна, че някой не може да изброи Имена /поне на близки/ ........... НелиТ - ... нещата ми звучат болезнено конкретно. Аз просто бих поплакал откровенно, /като си представя, и по себе си дълбочината/, защото става и така. А мисля, че Дамите се справят. Дано и Господина е О*К, ако успее някак. Може би пак път е Откровенността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Януари 5, 2008 Доклад Share Добавено Януари 5, 2008 (edited) Откровеността "до дупка" я намирам за агресия, на кому е нужно да се "изсипе" всичко онова, което не може да понесе?! Редактирано Януари 5, 2008 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 5, 2008 Доклад Share Добавено Януари 5, 2008 Откровеността "до дупка" я намирам за агресия, на кому е нужно да се "изсипе" всичко онова, което не може да понесе?! Всяко нещо, което се превърне в мания, се превръща и в порок / в анти-нещото/. Заради Хармонията. Всяко нещо е само едно от нещата, дори доведено до "съвършенство", само по себе си е само то. Като избирам нещото, го сравнавам с антипода му и така фиксирам собственият си баланс. И вече имам си позиция. С това въпроса /в мен/ е приключен, защото "чакат" множество неща. Като оформя активна цялостна позиция, съм готов за дела. Нали по делата се познава. *** ... Между другото, ако и когато имаш нещо за изсипване - пък изсипи го - както и където прецениш. Но за да го сториш, трябва Ти позиция, решение да го направиш. И в баланса: истина - неистина = ефективност - неефективност. А има хора за всичко. п.п. Ти и агресия - не може да бъде. Не ми се връзва. Ама да не дърпам дявола за опашката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 6, 2008 Доклад Share Добавено Януари 6, 2008 Как исках някой да напише, че Откровенността е вид комплимент. Не бих откровенничил с този, за който преценя, че няма смисъл. Иии... мили, мили люде! Защо всички описвате негативните евентуалности? Ами Откровение е всяко - от искреният смях, симпатия, обич, топлина и пр., усетени в безплътност, до най-елементарното, благодаря или О*К, неспестени на "виновния" . Това не е въпрос. Аз отговора зная. Но в собствен стил бих споделил, че от отговора .....................- "детето" в мене плаче и очите си прикрива със ръчички. Заради болката /"шума"/, от счупената му наивност /любима "дървена" играчка/. Но Вие не берете грижа! "Другият" в мен, го утешава. Вълшебни Приказки умее да разказва, научени пак в споделена Откровенност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
irisa Добавено Януари 6, 2008 Доклад Share Добавено Януари 6, 2008 Относно политиката,нека се огранича с това,че няма нищо достойно и добродетелно във войните,били те дори икономически.Там в политиката наистина откровенноста не е в изобилие,а би трябвало. Всеки знае,че хората пречупват нещата през собствения си мироглед и това което ги е научил живота.Умишлено разграничавам двете неща. Ако един човек не е откровен,то за това има причина.Независимо каква е тя,нашето незнание ще формира невярна представа.Ако това е умишлено, значи този човек ни заблуждава.Ако това има негативни последици за нас в какво се превръща тази липса на откровенност? Дори когато някой е откровен, за да ни уязви, преглъщаме "истината"-независимо дали е истина или не, е всеки си има камбанария -, а друго ни измъчва. Откровенноста и истината-в смисъл,че бялото е бяло ,а черното черно- според мен са свързани и обвързани.Затова мисля, че е добродетел и то голяма.А за да я има трябва да се потруди върху себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 6, 2008 Доклад Share Добавено Януари 6, 2008 Не може да е комлимент откритостта. Тя е възхита. Тя е обич споделена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Откровеността "до дупка" я намирам за агресия, на кому е нужно да се "изсипе" всичко онова, което не може да понесе?! И аз... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 (edited) Да приемем, че аз съм ваш приятел, ама много добър, изпитан. Но в някой момент не харесвам дадена постъпка и ви кажа директно, че това е грешка и не одобрявам. Тогава вие ще ми се разсърдите, ако наруша вашите интереси. Откровена съм, обичам ви и за това ви показвам грешката. А ако вие просто не искате да се променяте, защото това са други интереси, а не чисто човешки, значи лошата не съм аз..... Та ето ви сега "агресия", породена от различни разбирания. Нежеланието да се вгледаме в себе си е агресия от страна на другия.... Но за мен агресия е само, когато някой желае с лоши чувства и намерения да ми навреди, да извлече полза някаква за себе си. Та дори и тогава първо ще се вгледам в себе си и ще помисля с какво е предизвикано това поведение от мен.... Помислете, може би има разлика и видове "агресия", в зависимост от нашите възприятия. Редактирано Януари 7, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Да приемем, че аз съм ваш приятел, ама много добър, изпитан. Но в някой момент не харесвам дадена постъпка и ви кажа директно, че това е грешка и не одобрявам. Тогава вие ще ми се разсърдите, ако наруша вашите интереси. Откровена съм, обичам ви и за това ви показвам грешката. А ако вие просто не искате да се променяте, защото това са други интереси, а не чисто човешки, значи лошата не съм аз..... Та ето ви сега "агресия", породена от различни разбирания. Нежеланието да се вгледаме в себе си е агресия от страна на другия.... Но за мен агресия е само, когато някой желае с лоши чувства и намерения да ми навреди, да извлече полза някаква за себе си. Та дори и тогава първо ще се вгледам в себе си и ще помисля с какво е предизвикано това поведение от мен.... Помислете, може би има разлика и видове "агресия", в зависимост от нашите възприятия. Именно разликите. Но тук споменатата агресия засяга и друг аспект. Представи си - някой има недъг, нещастен е от своя външен вид. Свит е, притеснителен. Някой откровен решава да му го каже пак. И пак. -"Ти си грозен, ти си недъгав, неспособен". И подобни примери много. Ето какво имах предвид аз. Друг случай - Някой е сгрешил. Осъзнал е своята грешка и иска да я поправи. Отсреща му я натякват. Откровено. Отново агресия. И отново - много подобни примери. Има откровеност, която понякога е ненужна. Но това не означава че ако си замълчиш, няма да бъдеш откровен. Просто трябва да мислим и за другите, когато говорим и действаме, не само за себе си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 (edited) Хората имат отворени рани, агресия е да бъркаш в тях ласкаейки се, че си откровен. Не на място изказано мнение може да блокира, това ли искаме? Редактирано Януари 7, 2008 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Хората имат отворени рани, агресия е да бъркаш в тях ласкаейки се, че си откровен. Не на място изказаното мнението може да блокира, това ли искаме? За съжаление... усещането за хората не е приоритет на всички... И често точно така се получава - някой се ласкае от своята ненужна никому/дори вредна/ откровеност... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Следователно в какво и къде седи злото? – Злото седи в това, ако човек отдели злото от доброто. При сегашните условия доброто, отделено от злото, няма никакво приложение. ... Злото смразява, а доброто разтопява. Злото и доброто, съединени в едно, чрез тях може да се работи, както златарят топи и обработва златото, дето трябва – повече топлина, дето трябва – повече студ. Дето трябва – доброто, дето трябва – злото, ще ги съединиш в едно. Ти трябва да работиш чрез тях, но не те чрез тебе. Ако ги оставиш те да работят чрез тебе, животът ти ще се обърне с главата надолу. Из Разумният човек, 10-а НБ, 7.II.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Добродетел е, но трябва да се внимава да не се предозира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Хората имат отворени рани, агресия е да бъркаш в тях ласкаейки се, че си откровен. Не на място изказаното мнението може да блокира, това ли искаме? За съжаление... усещането за хората не е приоритет на всички... И често точно така се получава - някой се ласкае от своята ненужна никому/дори вредна/ откровеност... Така е, infinity, само да напомня, че има и хора, които не че не им е приоритет, но още не са го изградили в себе си това "усещане за хората"; сега се стараят и не винаги се получава (просто не се усещат какво правят) ... Това, разбира се, не ги оправдава, нито намалява вредите от "бъркането в раните". Визирам себе си и в тоя дух се изказах по темата по-рано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 А можем ли да различим източника на нашата откровеност/"откровеност"? Защото често попадаме просто в един от капаните на егоистичната си личност, прикривайки истинското си отношение към другия под формата на "загриженост" и "искреност". Или пък се страхуваме, че той не е такъв, какъвто искаме; не прави това, което ние искаме да прави. Т.е. опитваме да му внушим нашите "непредубедени" представи. Нашата личност може да се уподоби на съд със замърсена и застояла вода и често тази вода в нашите собствени представи, приемаме едва ли не като еликсира на живота и се опитваме да убедим другите, че това е така, за да си го "докажем" на себе си. Разбира се докато не изчистим собственото си съзнание от всякакви отпадъци, как очакваме да напоим другите с "чистата си непредубеденост". Значи трябва да сме сигурни, че водата която предлагаме на другаря си не е застояла, а идва от извора - от дълбините на нашето сърце, от нашата душа. Нека всеки открил този извор в себе си, се приближи, да се огледа във водите му и да пие когато и колкото иска. А за тези, които още не са го намерили, можем да налеем вода в съдовете им и да им дадем да пият, но ако съдовете им не са чисти и водата ще бъде замърсена. Всеки трябва да поддържа собствения си съд чист, т.е. да открие извора и да го измие във водите му. Ние не можем да го заведем до извора. Можем да напълним вода в собственият си съд и да налеем от нашия в неговия. За да сме откровенни, нашия съд трябва да е добре почистен. Истината е, че в настоящето повечето хора просто преливат вода от един замърсен съд в друг, а извора дори и не го търсят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Мисля, че значението на думата откровеност се препокрива най- вече от другата дума - честност . Дали е добродетел откровеността ,естествено ,че да. На всяко ниво от общуването е добродетел откровеността. Дори и когато човек общува сам със себе си. Според мен ,щом човек е откровен със себе си е истинен и в отношенията с другите. При положение ,че хората като същества са изцяло загледани в собственото си его и всичко минава през его -възприемането им ,то от това какво самомнение имат и доколко са честни и откровени със себето си , зависи и отношенията им с другите хора. Така ,че когато не сме истинни , не сме откровени единствено се надлъгваме с егото и оттам нататък нещата стават доста недобри за самите нас, какво остава за другите хора . Да кажеш истината ,да бъдеш откровен не винаги носи позитивите в ответ. Невинаги хората са доволни от нашата истина , такава каквато е тя внашата глава и сърце. Спомням си ,че една година в гимназията имахме и малко часове по вероучение. Просто беше модерно да се учи и това от децата на новата демокрация и съответно всяка седмица се срещахме с местния пастор . Всички умираха от скука , а той си мърмореше разни неща под мустак . Един ден той реши ,че ще ни обърне малко внимание ,ще спре да рецитира библията и ще се престраши да говори с нас. Попита ни :" Иска ли някой да ми зададе някакъв важен въпрос , на който мисли ,че аз мога да му отговоря. " Нямаше никаква реакция в класа, единствено аз вдигнах ръка и го попитах " Според вас грях ли е лъжата, тогава когато спасяваме друг човек или така наречената "бяла лъжа" ? Попът изпадна в едноминутен размисъл и накрая ми отговори " Грях е лъжата , независимо при какви обстоятелства лъжем " Аз видимо възнегодувах и му отговорих :Ами ако трябва да освободя друго човешко същество или да му спася живота ,тогава ????????" "Пак е грях "- каза попът -"Но по - малък , отколкото , ако е за лична изгода. " Никак не ми хареса неговият отговор, но това е положението , важно е да се казва винаги истината . ,защото иначе лошо ни се пише . Замърсяваме си душата ,неистнинни ставаме , нямаме вяра, нямаме истина ,нямаме път , нямаме Бог ! За да си близо до Бог , трябва и ти да бъдеш истинен , ,добродетелен и изпълнен с вяра и светлина ,а това няма как да стане ,ако не си откровен,ако не си честен . Но пък ," прекаления светец и Богу не е драг ", както казва поговорката. "Признат грях , половин грях ", друга поговорка. "На лъжата краката са къси"-още една поговорка. "И каквото повикало такова се обадило "- ... "Каквото посееш ,това и ще пожънеш "и още "Каквито си ги надробил , такива ще ги сърбаш" "What goes around , comes around. "-разбира се това е английския, по - скоро американския вариянт . ....на законът за кармата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Но пък ," прекаления светец и Богу не е драг ", както казва поговорката. !!!!!!!!!!!!! Изчетох постинга с удоволствие. Но за тази поговорка - аплодисменти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Поздрави и за теб infinity , поговорките са великолепно богатство . Синтезирани блясъци на човешкия ум . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.