Guest Мона Добавено Декември 30, 2007 Доклад Share Добавено Декември 30, 2007 То не е за разговорки, за отделна тема си е дори това. Мисля, че светът на виртуалното може да е опасен; да се заменят истинските стойности с ерзаците. Живеенето със заместители е много тъжен факт. За много хора. По-малко пребиваване в нета ще е по-добре. Общуването на живо няма как да бъде компенсирано с общуване във виртуала. Не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Декември 30, 2007 Доклад Share Добавено Декември 30, 2007 Тепърва ще се задълбочава. Ще започнем да общуваме в реално време с триизмерни образи не че сега не съществува в някои игри Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 30, 2007 Доклад Share Добавено Декември 30, 2007 Като бях много малка, още в прогимназиалните класове, четох някакви фантастични разкази - сборник, един от тях се наричаше "Онирофилм". Там се разказва за нещо подобно - ходят си едни хора в сиви гащеризони по сиви улици и работят на сивите си работни места. Сив живот. Единственото им удоволствие било с касетката порнофилм вечер след работа. И понеже те били главните герои в тези стереофилми, които представлявали нещо като сън, не се любели като хората, а носели спермална течност и овоматериали в специални за целта лаборатории, където произвеждали от това деца. Страшно ми стана, докато четях най-вече тази част. Но, най-интересното беше за главния герой, който си имал любима касета с любима актриса и често гледал него. Приятели решили да му подарят за рожден ден един прекаран ден със същата актриса, плануван като сюжета от касетата. На живо. И какво било изумлението на всеизвестната звезда, когато нашият герой я помолил да го остави сам и измъкнал касетата с нея... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 Здравейте приятели Със съгласието на Мона започнахме тази тема за дискусия- идеята изскочи в темата с разговорките. Благодарности на първите трима, които откликнаха! Аз също много съм мислила за отношението си към този проблем - имало е време, когато бях тотален противник на виртуалния свят и го смятах за злото, което ще откъсне децата ми от реалния свят и ще ги превърне в зомбита. Признавам,че това не се случи. Точно обратното - за мой урок! Синът ми е щастлив с кариерата си на програмист (която беше немислима без виртуалния свят); и аз, и дъщеря ми намерихме точно в нета мъжете, с които живеем щастливо сега - без виртуално общуване нямаше да имаме никакъв шанс да ги срещнем; благодарение на това общуване намерих тук много приятели, каквито никога досега не съм имала и не бих срещнала в моя град; общуването ми в нета (не само тук) ми даде опитности и уроци, които нямаше да имам шанса да получа без него... НО... Не мога и да не призная,че познавам и хора, изцяло откъснати от реалното общуване, за които нет-средата е нещо като наркотик. Познавам и хора, които използват виртуалния свят за свое "кошче" на душевните си отпадъци. А също и хора, които откровено признават,че злоупотребяват с анонимността си в нета и така печелят и/или се забавляват за сметка на наивността на други... Къде минава здравословната граница според вас? Кога и защо виртуалният свят помага на човека и взаимоотношенията между нас, къде и защо започва да ни зомбира и убива духовността ни? И още много въпроси напират...отговорите са някъде тук - между нас - във виртуалния свят, който може би така осъзнава себе си??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 Пиша в нета, когато съм сама вкъщи и често, когато имам пак нещо да чета (за съжаление, налага ми се на компютъра, иначе много по-трудно си организирам и редактирам записките, и изразходвам много хартия). Това за мен е начин да се разсеям от заниманията си, които често са интелектуално натоварващи. Понякога обаче се увличам прекалено много и "се отнасям" в писаници по нета, когато мога да свърша нещо по-полезно. Но и това го поддържам в нормални граници засега. Мисля, че проблемът настъпва едва когато човек започне да занемарява реалния си живот заради виртуалното пространство. Някои хора не усещат кога започва да го правят. Има май и семейства, които така си прекарват времето - всеки си се рови в нета за нещо. Не знам дали това е ОК. Във всеки случай е много нездравословно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 Според мен виртуалността (предпочитанието към образа, а не към действителността) не иде от нета, то е въпрос на подход, на нагласа. Много "любови" са виртуални, хиляди семейства симулират семейственост, мъже виртуалничат с мъжествеността си, а жени го "играят" жени. Всъщност "виртуален" иде от жив, от истинен, но иде от твърде жив, от твърде истинен, и поради това виртуалното е трудно възприемчиво. Образът от съня е виртуален. В отрицателен аспект той е виртуален, защото е изплъзним, затова и лъжовен, мъчно установим, така че призрачен, но в положителен аспект съновният образ е гъвкав, богат, символен, затова и оживотворяващ. Задачата е виртуалното да обогатява, да носи пластичност на действителното, което не е толкова "вирту", живо, изкуствоведско, което пък никак не означава, че виртуалното е някак подчинено на действителното. ---- За да се разбере какво е да живееш в пълна липса на виртуалност, ще посоча като пример еснафщината. Тя е "очи в очи" с ежедневните проблеми, плитките сладости и кухненските теории за живота. Ако ли пък някой се страхува от попадането в илюзии, то освен опасността от тях, нека не забравя - илюзиите са най-яркият признак на младостта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 (edited) Виртуален не значи истинен. В корена си думата означава "силен, въздействащ". Единствено чрез силата на въздействието виртуалното симулира истинност, оттам и преносното значение. Развитието на значението на тази дума отразява и реалната податливост на хората на силата и на силно въздействащото, често за сметка на гласа на истината, който е тихичък, говори сам за себе си и шум не му трябва. На английски затова думата за истинен не е virtual, разбира се, а genuine - това пък е един корен, който ни води към естественото, природно пораждане на нещата. Тоест нещото, което е genuine, е естествено породено/възникнало, не симулирано, следователно невиртуално. Взех английския за пример, защото той е езикът на информатиката, в която това значение на виртуален се е наложило. Иначе корените са латински. Редактирано Декември 31, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 Ще стане етимологичен спор! Смисълът на реалността е именно във въздействието. Реално е онова, което ми въздейства най-силно. Но ти идентифицираш "въздействащ" с "шумен", с "врява". В контраст на тази идентификация ще дам пример с откровението. Въздействаща сила на откровението е най-ярка, пророчествата са истини от най-голям мащаб; и именно поради силата, която носят, откровенията съдържат идеята на въздействието (според Каифа Исус един вид "виртуалничи", че е син божи). Да, естественото начало е истинно начало, отнесено към природата. Онова, което наричаш симулирано начало, пък е сторено от Бог в първите шест дни от сътворението на света. И то наистина не е естествено начало, а духовно начало. Виртуалното не започва с информатиката! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 Нищо не асоциирам. Не съм съгласна с твоята интерпретация на първите 6 дни като симулация. Това за информатиката си го пише в речниците. Обичам да ги чета. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Аз не казвам, че първите шест дни са симулация. Господ създава света от нищото, а човека по свой образ и подобие. А това не е еволюционистка теория, тоест не залага на естественото начало - не е ген, а вирту. Кое от двете начала е по-истинно? За генетично мислещия човек, автентичността иде по природа, а онова, което не иде по природа е симулация. След като човекът е създаден по образ и подобие на Бога, той едва ли има генетичен произход. Религиозният човек намира своята автентичност в духа, а той е вирту. Тази тема едва ли говори само за информатиката - за това, кое е илюзорно и кое истинно изобщо. И как виртуалното се отнася към този въпрос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 (edited) Ще използвам "виртуално", така както го възприемам в контекста в който е зададена темата. Информацията, която се движи в интернет пространството си е съвсем реална. С това може както да се злоупотреби, така и да се извелече полза. Основният проблем идва, когато човек започне да си изгражда една маска, която не е самия той и в последствие се влюбва в тази си маска. Т.е. човек не се пристрастява към виртуалното, а към себе си като участник в него. Това е моето виждане за нещата. Виртуалното пространство е възможност за по-лесен тип общуване и това го прави разбира се непълно, но предоставя определени възможности за разговори по трудни за споделяне теми и премахва някои задръжки. Иначе липсва кантакта чрез сетивата (въпреки че много хора се подвеждат по сетивните си възприятия), липсва магнетизма и ауричното излъчване, липсва въздействието на гласа и разбира се откритостта. Разбира се това се компенсира в голяма степен ако реално познаваш човека с който си взаимодействаш виртуално. Редактирано Януари 1, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Разбира се това се компенсира в голяма степен ако реално познаваш човека с който си взаимодействаш виртуално. А тогава къде е границата между виртуалното общуване и реалното; или по-скоро защо те така се противопоставят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Ще използвам "виртуално", така както го възприемам в контекста в който е зададена темата. Информацията, която се движи в интернет пространството си е съвсем реална. С това може както да се злоупотреби, така и да се извелече полза. Основният проблем идва, когато човек започне да си изгражда една маска, която не е самия той и в последствие се влюбва в тази си маска. Т.е. човек не се пристрастява към виртуалното, а към себе си като участник в него. Това е моето виждане за нещата. Виртуалното пространство е възможност за по-лесен тип общуване и това го прави разбира се непълно, но предоставя определени възможности за разговори по трудни за споделяне теми и премахва някои задръжки. Иначе липсва кантакта чрез сетивата (въпреки че много хора се подвеждат по сетивните си възприятия), липсва магнетизма и ауричното излъчване, липсва въздействието на гласа и разбира се откритостта. Разбира се това се компенсира в голяма степен ако реално познаваш човека с който си взаимодействаш виртуално. Да, липсват много неща, но защо откритостта да липсва? Защо, трябва ли да познаваш някого, Станимире, за да си открит с него? А следва ли от това, че с непознат трябва да си неоткрит? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 А тогава къде е границата между виртуалното общуване и реалното; или по-скоро защо те така се противопоставят? Не мисля, че има граница - хората, с които общуваме виртуално, са реални, част от същия този свят. Общуването в крайна сметка е енергийно взаимодействие и в този смисъл начинът на общуване няма голяма разлика за сензитивните хора. За анонимността не съм съгласна - хората са винаги самите себе си, дори когато се опитват да бъдат други. Важното е да може де се чете "между редовете". В интернет съм срещала хора, които не съм познавала лично и са ми помагали, дори материално, в моменти, в които реалните ми приятели са се "покривали" - кои да нарека приятели? Помагала съм на хора от интернет, които не съм познавала. Влюбвала съм се в хора от интернет, които след това на живо са се оказвали точно това, което съм очаквала да бъдат. Когато срещна човек, настроен на моята вълна, аз го усещам независимо дали го виждам пред себе си или не. За мен интернет не е място, в което хората се оттеглят, за да бъдат други, а единственото място, в което всеки може да си позволи да бъде себе си (зад илюзирното усещане за анонимност). Малко или повече в реална обстановка се влияем от вида на другите хора - в интернет оценката на самите хора е много по-реална, защото сме лишени от възможността да подходим предубедено. И не на последно място, интернет дава възможност за нормално общуване на много хора с проблеми, които реалният свят отритва - хора с психологични проблеми, инвалиди и т.н. Интернет не е друг свят, а част от нашия свят, който ни дава само още една възможност да общуваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 [Да, липсват много неща, но защо откритостта да липсва? Защо, трябва ли да познаваш някого, Станимире, за да си открит с него? А следва ли от това, че с непознат трябва да си неоткрит? Това е само мое мнение и то приниципно. Разбира се има и изключения и то не малко. Може би донякъде и един вид откритост се замества с друг. Говори се за неща за които по принцип е трудно да се говори, а други неща които при реално общуване човек изявява, остават в сянка. Това са впечатленията с които съм останал, но и не твърдя, че наблюденията ми обхващат кой знае колко широк кръг от хора. А лично аз съм открит с хората с които се чувствам комфортно, т.е. чувствам някакво сходство, без да е задължително да ги познавам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 [Да, липсват много неща, но защо откритостта да липсва? Защо, трябва ли да познаваш някого, Станимире, за да си открит с него? А следва ли от това, че с непознат трябва да си неоткрит? Това е само мое мнение и то приниципно. Разбира се има и изключения и то не малко. Може би донякъде и един вид откритост се замества с друг. Говори се за неща за които по принцип е трудно да се говори, а други неща които при реално общуване човек изявява, остават в сянка. Това са впечатленията с които съм останал, но и не твърдя, че наблюденията ми обхващат кой знае колко широк кръг от хора. А лично аз съм открит с хората с които се чувствам комфортно, т.е. чувствам някакво сходство, без да е задължително да ги познавам. Не разбрах - с непознати трябва да съм неоткрита, според теб, така ли? А ако съм открита, какво следва? Вид откритост ли? Има ли вид голота? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Влюбвала съм се в хора от интернет, които след това на живо са се оказвали точно това, което съм очаквала да бъдат. Когато срещна човек, настроен на моята вълна, аз го усещам независимо дали го виждам пред себе си или не. Да, но проверката на реалността винаги е важна. Виртуалното общуване не е достатъчно; то е един етап просто от вариантите на комуникация и той също така трябва да бъде преодолян (в смисъл на превъзмогнат). Спред мен, не трябва да се прекрачва невъзможната граница - когато виртуалното остава единствено възможно общуване. Един човек, един компютър и някъде отсреща друг човек и друг компютър... И страстно пишещи ръце... За мен единствената възможна пълноценна комуникация, единствената възможна е действителната - очи в очи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Да вземем влюбването по нета като пример за реалността на виртуалността. И част от живота. Да, очи в очи. И тази крачка като отмине, следва затваряне на очите. При крачка целувка например. Защо така? Означава ли, че очите ни не са достатъчни и ги игнорираме, също като компа, който сме изключили, за да отидем на срещата с живия човек? Кое е по-важното - това, което очите виждат или това, което не виждат? На мен интернет предоставя точно тази възможност - да уловя второто. Спроде мен, какъвто и тип на общуване човек да си избере - реален или виртуален, той винаги ще си остане себе си, в каквото и да е, където и да е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 [Да, липсват много неща, но защо откритостта да липсва? Защо, трябва ли да познаваш някого, Станимире, за да си открит с него? А следва ли от това, че с непознат трябва да си неоткрит? ... А лично аз съм открит с хората с които се чувствам комфортно, т.е. чувствам някакво сходство, без да е задължително да ги познавам. Не разбрах - с непознати трябва да съм неоткрита, според теб, така ли? А ако съм открита, какво следва? Вид откритост ли? Има ли вид голота? Ще перефразирам последното мое изречение:Това до колко ще се открия зависи от начина по който ще потръгне разговора ми с непознатия. Оценката за това разбира се е субективна, а факторите които и влияят са твърде много - дори и такива като настроението в което се намирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 [Да, липсват много неща, но защо откритостта да липсва? Защо, трябва ли да познаваш някого, Станимире, за да си открит с него? А следва ли от това, че с непознат трябва да си неоткрит? ... А лично аз съм открит с хората с които се чувствам комфортно, т.е. чувствам някакво сходство, без да е задължително да ги познавам. Не разбрах - с непознати трябва да съм неоткрита, според теб, така ли? А ако съм открита, какво следва? Вид откритост ли? Има ли вид голота? Ще перефразирам последното мое изречение:Това до колко ще се открия зависи от начина по който ще потръгне разговора ми с непознатия. Оценката за това разбира се е субективна, а факторите които и влияят са твърде много - дори и такива като настроението в което се намирам. Да разбирам ли откритостта ти като зависима от оценката ти за разговора с непознат? А начинът, по който ще потръгне разговора, от какво зависи? Не ли от откритостта? От искреността? ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Означава ли, че очите ни не са достатъчни и ги игнорираме, също като компа, който сме изключили, за да отидем на срещата с живия човек? Кое е по-важното - това, което очите виждат или това, което не виждат? Въпрос на личен избор. Аз предпочитам живия човек по същият начин както предпочитам живите цветя пред изкуствените... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Означава ли, че очите ни не са достатъчни и ги игнорираме, също като компа, който сме изключили, за да отидем на срещата с живия човек? Кое е по-важното - това, което очите виждат или това, което не виждат? Въпрос на личен избор. Аз предпочитам живия човек по същият начин както предпочитам живите цветя пред изкуствените... И аз предпочитам и то много повече това. Но не приемам интернет общуването като изкуствено, а като част от него само. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Хората, склонни към хиперактивно използване на интернет, най-вероятно имат психични отклонения, в сравнение с тези, които използват мрежата прагматично и целенасочено. Психологът Силвия Кратцер от Аугсбургския университет публикува резултатите от изследване, озаглавено – “Патологично използване на интернет”. С този термин тя дефинира ярко изразената склонност към импулсивно общуване в чатовете и форумите, което придобива черти на интернет-зависимост. Тя е изследвала 61 души, които са или на амбулаторен отчет в Мюнхен с диагнозата “интернет-зависимост”, или са открити по обяви в мрежата. По време на изследването учените са използвали събеседвания, тестове и специална интернет-диагностика. Доброволците са били разделени на две групи: такива, които ползват интернет “патологично” и на спокойни ползватели на мрежата. В първата група са били открити психични отклонения при 27 от 30 души. Във втората група - само при седем от 31. Психично болните хора са имали неадекватно поведение, което се е придружавало с депресивен синдром и чувство на страх и самота. За тази група е било характерно, че са предпочитали да общуват във форумите и чатовете. Учените са определили и шест критерия, които позволяват да се диагностицират психични нарушения при участниците в изследването. При представителите на първата група са се наблюдавали пет критерия, а във втората – два. Критериите са: 1. силна необходимост и влечение към интернет; 2. загуба на представата за времето прекарано пред компютъра; 3. десоциализация; 4. чувство на безпокойство, нервозност, лошо настроение, когато за кратко или дълго време няма интернет; 5. поява на проблеми в работата, учението, семейството заради интернет; 6. продължаване на използването на интернет, въпреки вредния ефект. “Патологичните ползватели” прекарват средно по 32 часа седмично вмрежата. Психологът Силвия Кратцер се надява, че терапията на психичните заболявания ще помогне да се смекчи интернет-зависимостта. Тя смята, че първостепенни са именно психичните отклонения, а не навикът да общуваме в интернет. “Най-важното е не да убием желанието да ползваме компютър, а да направим така, че интернет да отиде на второ място в живота на тези хора, след нормалното човешко общуване”, констатира психологът. Източник: БГНЕС Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Trichocephalus Мисля, че темата "Светът на виртуалното, не заменя ли истинските стойности с ерзаци? ", има отношение само за виртуалността в интернет? Иначе темата става огромна. Това за което пише Trichocephalus, го наблюдавам всеки ден сред моите ученици. Естествено не всички. Наблюдавам и празните погледи на децата излизащи от "Матрицата", намираща се до магазина в който обикновено пазарувам. Гледайки ги и аз като Силвия, много често се сещам за новелата "Онирофилм", която прочетох отдавна и сега като, че ли започват някои неща да се сбъдват. Не ми се иска Лино Алдани да излезе пророк, като Жюл Верн по отношение на това за което е писал. Постигането на реалността описана от него вече не е въпрос на желание, а само на технология. И докато възрастните все пак имат някакви критерии по отношение на виртуалния свят в нета, то за децата не винаги е така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Trichocephalus Мисля, че темата "Светът на виртуалното, не заменя ли истинските стойности с ерзаци? ", има отношение само за виртуалността в интернет? Иначе темата става огромна. Това за което пише Trichocephalus, го наблюдавам всеки ден сред моите ученици. Естествено не всички. Наблюдавам и празните погледи на децата излизащи от "Матрицата", намираща се до магазина в който обикновено пазарувам. Гледайки ги и аз като Силвия, много често се сещам за новелата "Онирофилм", която прочетох отдавна и сега като, че ли започват някои неща да се сбъдват. Не ми се иска Лино Алдани да излезе пророк, като Жюл Верн по отношение на това за което е писал. Постигането на реалността описана от него вече не е въпрос на желание, а само на технология. И докато възрастните все пак имат някакви критерии по отношение на виртуалния свят в нета, то за децата не винаги е така. Писателите фантасти са пророците на нашето съвремие. Аз се вслушам в техните пророчества. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.