Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Светът на виртуалното


Guest Ивета

Recommended Posts

  • Отговори 57
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Багира

Обаче и без друго живеем в илюзорен свят. От тази гледна точка виртуалните ерзаци се явяват вече втора производна на илюзорността.

Именно. Когато човек живее с илюзиите си в реалния живот, ги пренася и в интернет пространството.

Много е просто - една илюзия ражда не друго, а отново илюзия. Където и да отиде такъв човек, той си носи илюзиите със себе си навсякъде. Та, проблема не е в интернет. А в човека и това, което го е тласнало в един или друг илюзорен свят...

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно ми е как расъждават някои за интернета. Аз го възприемам от съвсем практичната му страна и затова ми е полезен.

Вероятно ако някой търси само срещи с хора и разговори от общ характер, той би могъл да се депресира. Защото в интернет има много свестни хора , но има и големи тъпанари, които избиват някакви комлпекси, и като се разговаря с тях, могат да те изкарат извън нерви, да ти формират комплекси за малоценност, ако много им се връзваш. Има дори мъже, които се представят за жени, както и обратното. Въобще хора всякави, както и в реалността. Би трябвало човек да успява да отсее полезните разговори, с натоварващите го. Но то и в живота е така. Не виждам тук никаква разлика.

Но интернет не е само разговор. Той е и информация най-вече. Ето аз казах, че съм си купила кола оттам. Не че в Бургас няма коли, обаче са доста по-скъпи, отколкото из страната. Но ако го нямаше интернета, аз нямаше да имам физическата възможност да обикалям навсякъде и да търся по-евтина. Нещо, в което интернет ми помогна. Поне като тръгнах да пътувам за да си купя кола, отидох на точно определено място. По същия начин намерих бързо една част за кола, която тук въпреки цялото ми обикаляне по моргите я нямаше. Но в интернет попаднах на фирма от Пловдив, и дори не се наложи да ходя до там, защото ми я пратиха по куриер. Мога да дам още много примери за ползата от интернет, но да не ставам досадна.

Просто интернет, освен, че е чесане на езици и показване на кой е по-велик и по-умен, той е и една връзка със съвсем реалния свят.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно ми е как расъждават някои за интернета. Аз го възприемам от съвсем практичната му страна и затова ми е полезен...

...Просто интернет, освен, че е чесане на езици и показване на кой е по-велик и по-умен, той е и една връзка със съвсем реалния свят.

Това е точно така, но само на повърхноста има една скрита страна която е трудно да се забележи.

Просто човек не осъзнава колко става зависим от интернет(виртуалноста) волно или неволно...

Жестовете на езика, жестовете на речта са променили основното си значение - да съобщават; ние се опитваме да се идентеифицираме с околен свят, в който не се припознаваме - защото сме чужденции и като такива очакваме визи - някой да ни институционализира. Но се оказва, че сме невъзвращенци.

Който е отишъл някъде и носи у себе си метафората на беглеца, не се завръща същият.

Много точно попадение.

Мисля че виртуалноста(нета) още ще се променя и ние също.

Светът на виртуалното не е проблемен т.е с ''капани'', когато човек е осъзнат.

Линк към коментар
Share on other sites

Пчеличката, прав си, то и темата май беше за общуването в интернет, а не за самия интернет като явление. Аз си имам едно обяснение за тази така наречена "зависимост". То не е точно зависимост, а нужда да се разговаря, и то да се разговаря за неща, които ни интересуват. Имам предвид смислени разговори , а не разговорите на троловете. Предполагам , знаете на кои хора в интернет се казва, че са тролове. Също нямам наблюдение голямо върху чатовете, там се излива твърде много негативизъм, който не се контролира, и не ги харесвам.

В една друга тема, май беше за самотата, писах, че хората чатещи по форуми, и оставящи коментарии в блогове и статии, са дълбоко в душата си самотници. Какво имам предвид. Еми те си имат познати, имат си реални срещи, но това не ги удовлетворява. Т.е. със своите познати не могат да говорят за неща, които ги интересуват наистина. Но пък имат нужда да споделят. И затова намират решение във форумите на интернет, всеки според интересите си. Там намират и съмишленици....нещо, което е трудно да се направи в реалността, защото малко или много се движим в определен кръг от хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Та нали ние самите формираме кръга, в който се движим.Като изключим роднинските връзки, които не са предмет на избор.След като ние самите избираме приятелите си, няма как да не са наши съмишлинеци или поне трябва да имаме сходни светоусещания.В този смисъл изборът на самотата също е личен.

Линк към коментар
Share on other sites

Пчеличката, прав си, то и темата май беше за общуването в интернет...

Който не е изпитал подобен начин на живот никога няма да разбере

за което от една страна е щастливец, други пък никога не осъзнават за подобни ситуации и

това от друга страна ако е временно е + , но продължава ли не е на добре.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...