Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Aбортите - за и против


Recommended Posts

Бременна съм без да сне планирали.Мъжът ми не иска "усложнения".Имаме 1 дете на 4г.Няма ХАРМОНИЯ в семейството.Той казва "ти имаш проблем,не си наред,затова не се разбираме,ако можеш да се справиш сама раждай' Така звучат думите му накратко.Сърцето ми казва Да! на Живота!Но положението е друго.Моля за съвет.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, nameli!

Попаднала си на точното място. Тук мнозина могат да се изредят да дават съвети.

Моли се на Бога и ще ти се донесе всичко, което желае сърцето ти.

Имаш само един истински приятел, който е винаги с теб. Това е Бог! Той знае от какво имаш нужда. Молитвата прави чудеса.

Бъди здрава!

Линк към коментар
Share on other sites

Имаме 1 дете на 4г. Няма ХАРМОНИЯ в семейството. Той казва "ти имаш проблем, не си наред, затова не се разбираме, ако можеш да се справиш сама раждай" Така звучат думите му накратко. Сърцето ми казва Да! на Живота!Но положението е друго. Моля за съвет.

При подобен сюжет и ситуация, кой ще тръгне да ражда?

Бъди реалист.

Линк към коментар
Share on other sites

ако можеш да се справиш сама раждай

А според мен това са думите на съмнение, които сама на себе си искаш, но не можеш да кажеш - "ще се справя ли сама, ако го родя?"

Сега нека обърнем малко гледната точка и нека това прозвучи като задачка пред ума ти:

"Какво ще ми е необходимо да направя, с какво разполагам, за да се справя сама и да родя?"

Решението е твое, НО не е само на ума и не само на сърцето - много точно си усетила проблема - хармонията - но не просто между вас двамата - най-вече между твоите ум и сърце.

Линк към коментар
Share on other sites

Природата е отредила на жените да бъдат много силни, да дават и да пазят живота. Дали нашият мъж ще бъде винаги до нас, не можем да знаем, но можем да сме сигурни, че носим силата да дадем най-доброто на децата си. Вярвай в себе си и това, което ти казва сърцето :) Ако го искаш, нещата ще се подредят.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Тази история прилича много на изнудване от страна на г-н Невинност...така че, днес ще е "ти си виновна, оправяй се сама и раждай"...утре какво ли ще е...

Понякога хармонията не променя "броя" на хората- един си заминава, друг идва...понякога пък това е само условие, в което хармонията ще се прояви...

Ако днес решиш да се поддадеш на принудата, която не е твое желание, утре може и да ти размахат пръст, че щом си "отнела живот", явно трябва да се чувстваш и достатъчно виновна за това...

Така че, ако отвътре има съгласие за износване и раждане- какво повече от това...Сигурност...Сигурността е нещо, което идва отвътре, а не отвън- поне това е моето мнение, и сигурността за мен е нещо, което винаги е идвало отвътре, по-скоро увереността, с която си създавам сигурност- толкова, колкото ми е нужна.

Линк към коментар
Share on other sites

Така че, ако отвътре има съгласие за износване и раждане- какво повече от това...Сигурност...Сигурността е нещо, което идва отвътре, а не отвън- поне това е моето мнение, и сигурността за мен е нещо, което винаги е идвало отвътре, по-скоро увереността, с която си създавам сигурност- толкова, колкото ми е нужна.

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Всяко нещо,което ни се случва е точно на мястото си,макар да не разбираме това от пръв поглед.Не знам какво друго да кажа.Аз бих родила детето и заедно с него всичко най-позитивно в живота ми.Не съм съгласна за финансовата нестабилност.Нещата ще се наредят.Щастливите деца не означава богатите с пари,нещастните деца не са винаги бедните.Всичко зависи от любовта с която са обградени.

Желая ти много сила,мъдрост,светлина и вяра.Запази любовта в себе си на всяка цена!Това е най-важното!

Линк към коментар
Share on other sites

Има един основен тип съгласие, който се зове финансова независимост и стабилност.

Изнудване е и да раждаш дете, при условие, че другият не го желае.

:rolleyes:

И обратното разбира се - да изнудваш някого не не ражда, ако той иска да роди.

Изнудване може да съществува в много посоки и на много нива.

Линк към коментар
Share on other sites

Вижте какво, който иска да ражда - да ражда.

За мен това е наивност, неспособност да се справим сами с проблемите си. Когато някой не ме иска мен като жена, как ли пък няма и дете да му раждам, моя философия.

И още нещо, финансовата стабилност е безумно важна при отглеждането на дете, всичко останало е безотговорност и възрожденско-романтичен дух...

Успех на участващите в дискусията.

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина нещата са относителни и сложни, но за всеки важи това дали има удовлетворението от живота, който живее.

Много може да се коментира, много може да се философства, но само един е критерия - щастието.

Щастлив ли съм аз, чрез начина по които, разбирам, прилагам и живея живота си?

Всичко в живота е заради щастието. Хубаво е, когато то липсва, човек да си зададе въпроса: "Не се ли дължи всичко това, което се случва с мен, на начина по които мисля, чувствам и делям дните си? Не греша ли някъде?"

Развира се има и моменти, в които нещата се случват, въпреки нас и нашето участие. Тези моменти се наричат съдба, карма.

От кармата се излиза единствено с намерение, с желание за това.

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Бременна съм без да сне планирали.Мъжът ми не иска "усложнения".Имаме 1 дете на 4г.Няма ХАРМОНИЯ в семейството.Той казва "ти имаш проблем,не си наред,затова не се разбираме,ако можеш да се справиш сама раждай' Така звучат думите му накратко.Сърцето ми казва Да! на Живота!Но положението е друго.Моля за съвет.

По-скоро ще формулирам въпроси, като се опитам да ти помогна, мила nameli, сама да стигнеш до своите отговори.

Защо и в какъв смисъл мъжът разбира второто дете като усложнение? Смята да излезе от семейството и да плаща по-малка издръжка или желае да запази (може и формално) семейната структура, но да има повече лична свобода под формата на време и финанси? Или някаква друга причина?

Хармонията - има ли шанс да се върне и с какво още едно дете ще попречи? Ако няма шанс да се върне, как ти виждаш живота си по-нататък - да запазиш нехармоничното семейство заради мнението на околните, да се справяш сама с едно дете( с две шансовете са по-лоши, формално погледнато, но не се знае дали тъкмо раждането на второто по неведоми пътища няма да те отведе до нещо по-добро) или ... ?

Имала ли си други случаи да кажеш"Сърцето ми казва Да." Послушала ли си го? Сбъркала ли си?(Въпросите не са реторични.Тук някъде имаше тема за интуицията - прочети я.)

Има ли обективна причина да не си в състояние да се грижиш сама за децата си? Може ли тя да бъде преодоляна и как?

Накрая един факт: единственото стопроцентово предпазване от бременност е пълното въздържание, така че мъжът трябва да поеме своята отговорност.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако хармония няма и съдейки по думите му, в даден момент така или иначе може да се наложи да се справяш сама. Сама ще вземеш това решение и съм сигурна, че дълбоко в себе си вече имаш отговора. Ако решиш да родиш няма да ти е никак лесно, но когато погледнеш бебето си, като го гушнеш, като го кърмиш, би се питала как може да съм си мислела за аборт. Първото дете е вече сравнително големичко и ще може да ти помага. Моите са с 1 година и 11 месеца разлика и "каката" се грижи много за братчето си. Сигурна съм, че и при вас би било така. Идеални двойки не познавам, всички си имат проблеми...При някои са по-малки, при други по-големи. В крайна сметка, ако между двама души нещата не вървят винаги могат да се разделят, но ако направиш аборт връщане назад няма, както и ако решиш да задържиш детето разбира се. Каквито и съвети да получиш, всяко нещо има две страни (поне). Аз аборт не бих направила или поне засега така си мисля, дано никога не ми се налага да решавам. На мнение съм, че всеки си знае най-добре. Има хора, които дават мило и драго да си имат дете, а не могат и други, които за нищо на света не искат...Независимо от решението ти, то ще е най-доброто, защото ще си го взела ти. Ако направиш аборт ще страдаш, ако не направиш пак ще страдаш. Няма да ти е лесно, но ти желая много късмет и кураж :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Чета ви и ви се радвам. Аз съм искала да имам деца, но не се е получило поради злощастни стечения на обстоятелствата в живота ми. Но ако някой ден се окажа пред подобна дилема, мисля, че не бих могла да избера аборта. Майчинството е такава възможност за израстване - неповторима. А това, че една душа иска да се въплъти, си е направо магия и такова огромно доверие. Как бих могла да я спра? И как бих могла да се усъмня в това, че Бог ще й осигури всичко нужно, за да израсте с любов?

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Сърдечно ви Благодаря! за мненията.Може би наистина проблемът е между моя ум и сърце.Той не ме изнудва директно.Казва да си помисля добре как живеем с него.желае да запази (може и формално) семейната структура, но да има повече лична свобода под формата на време и финанси.Просто не чувствам подкрепа.Може би вече е късно да решавам.Леко прокървих.може да е от мислите и чувствата ми.Или да не е толкова зле,засега.Утре съм на лекар.

Хармонията - има ли шанс да се върне и с какво още едно дете ще попречи? Ако няма шанс да се върне, как ти виждаш живота си по-нататък - да запазиш нехармоничното семейство заради мнението на околните, да се справяш сама с едно дете( с две шансовете са по-лоши, формално погледнато, но не се знае дали тъкмо раждането на второто по неведоми пътища няма да те отведе до нещо по-добро) или ... ?

Имала ли си други случаи да кажеш"Сърцето ми казва Да." Послушала ли си го? Сбъркала ли си?

Имала съм случаи да не послушам сърцето си и да съжалявам и обратното.Затова при всичкия здрав разум се замислям,вместо да реша "разумно".Вярвам,че да се роди дете е благословия,но не се чувствам достатъчно силна духовно да поема цялата отговорност за мира в семейството.Ако нещо не ми харесва да си трая за да има мир.

Редактирано от Иво
Линк към коментар
Share on other sites

мила Nameli,

настоявай лекарят да е много внимателен и да те прегледа само с ултразвук през коремната стена ( тук бих се спитала с лекарите във форума).

Прокървяването може да е решение на дилемата, може и да е изпитание. Това зависи най-вече от това как ти го приемаш.

Прочети темата за интуицията. Аз лично много пъти не съм я слушала и всеки един от тях съм сбърквала, но при други може да не е така ясно изразена.

Страхът е лош съветник.

Безразсъдството е другата крайност.

Чувството за бащинство много често се проявява по-късно. Но може и никога.Особено ако мъжът се страхува, че ще остане съвсем на заден план. Ти познаваш своя мъж.Дай му цялата любов, на която си способна и виж какво ще се получи.Важно условие - точно толкова и на всяка цена обичай и Себе Си!

И последно, от личен опит:

Каквото и да решиш сега, то е твоето решение на този етап. Ако дойде момент да го оцениш като грешка, ще ти бъде дадена възможност да я поправиш. (Може би не по начина, който си очаквала - Вселената е безкрайна в своите вариации.)

Мислено съм с теб и ти изпращам Сила и Спокойствие.

Kъсметче

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Пак благодаря за куража,който ми вдъхнахте.Мнението на мъжа ми накрая беше:"Готов съм за още едно дете,ако отношенията ни са добри."Не го виня.Това е важно условие,а ние често сме на ръба.Дилемата е била решена вече.Днес на видеозон се видя плоден сак,но вътре имаше ембрион, който е спрял развитието си преди три седмици.Лекарят беше категоричен.През цялото време се молих всичко да е според Божията воля и според Божията любов.Мисля,че е така.Остава да разбера,защо ми се случва това.

Линк към коментар
Share on other sites

Това дете, което е на път, се появява не случайно при вас. То е индикатор както на взаимните ви чувства, така и на личностното ти израстване. Щом като връзката ти с този човек не е мимолетно-случайна и вие двамата не сте взели мерки да се предотврати подобно..."усложнение4, знай, че то е Решение. Задръж го. Ще се справиш. Мъжът ти е създател, но бяга от отговорността да е възпитател. Трябвало е по-навреме да се дистанцира, той също има принос за положението ти и няма право да обвинява, да претендира или да поставя условия. По същата логика той би имал правото да убие вече роденото си дете - само защото то е между вас и ви свързва по някакъв начин. Но не го и помисля, нали. Детето в теб само ще реши дали да остане, или да ... прокърви безвъзвратно. Но насила не го пъди, защото... нямаш това право.

Линк към коментар
Share on other sites

"Готов съм за още едно дете,ако отношенията ни са добри."Не го виня.Това е важно условие,а ние често сме на ръба.

......................Остава да разбера,защо ми се случва това.

Мъжът е дал отговор на въпроса ти. Остава и двете страни да се стараят постоянно и съзнателно към добри взаимотношения. Тогава няма да има за какво да го виниш, нито пък той тебе.

Това е важно условие както за първото дете , така и за второто, което ще се появи , ако не след 9 месеца, то по- късно.

Тази случка, макар и с възможен тъжен край е една генерална репетиция, която ще осигури стабилно бъдеще на децата и родителите им. :)

Ще споделя своята ( изстрадана ;) )рецепта за успешна връзка, тя е от 2 части:

1) Забравяте за брачното свидетелство и се държите пак като гаджета, които не искат да се загубят.(Например вместо годишнина от сватбата чествайте датата на запознанството или първата целувка - обаче всеки месец - с нещо дребно, което да стане традиция.)

2)Формулата :"Глезя другия малко повече от себе си." Ако и двамата я спазват...следва пролет през всички сезони.

:sorcerer::sorcerer::sorcerer:

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

"... насила не го пъди, защото нямаш право"

Защо да няма право? Всеки има право на собствено решение дори за това едно заченато вече дете дали да се износи и роди или не. Не бог създава децата, а човекът. Не бог ги износва и ражда и отглежда, а отново човекът. И той - човекът има право на всяко решение. Но правото е преди всичко отговорност.

А дамата е взела своето, питането й е по-скоро да провери правилността му. Хм, не разминаване между сърцето и ума си имаш, така като те чета, nameli, а между друго - сърцето ти казва "Да", а съпругът ти - "не" и се очертава едно разминаване между сърце и съпруг.

Линк към коментар
Share on other sites

Споделям мнението на Милкана по-горе!

АКо мъжа ти иска еди си какво си, защо прави секс с теб и защо отделя секрециите си в теб? Той от марс ли е или е дете, което не знае, че така стават понякога деца? Щом се е появило дете, значи необозрима верига от причини и следствия е задействала въплъщаването на това същество в теб! Имали сте право да мислите дали да имате дете преди да го заченете.

А това, че е спряло да се развива, мислиш ли че идва от сляпата случайност? Ами всички тези разговори между мъжа ви, караниците за това да го има ли или не този идващ човек? Ами мислите ти, противоречивите ти съмнения? Мислиш ли, че този малък развиващ се човек вътре в теб не чувства и не разбира? Повече от всеки нас разбира, защото е по-свързан с измеренията от които идва, а те са далеч по-близо до знанието.

Моето мнение е, че ако не е прекалено късно и ако може ембрионът да се възстанови и продължи развитието си, нека го направи! А ти, като майка, можеш единствено да го обичаш безрезервно и да имаш пълна увереност в желанието си да го износиш и родиш! И да го пазиш с щита на чистите си мисли и чувства, които ще определят бъдещето му!

Ако пък е късно за това и трябва да го махнеш, значи престъплението вече е свършено! Това не значи, че трябва да имаш вина - това няма да помогне! Но повече знание за нещата няма да попречи, както и вяра в Себе си!

Аз лично много бих се радвал ако детето продължи развитието си!

Линк към коментар
Share on other sites

nameli, съвет не бих могъл да ти дам, но ти желая вътрешна сила, за да вземеш правилното решение и да го отстояваш в живота си.... Нека новата година ти донесе щастие, радост, любов и късмет!

По темата:

Изтегли Тук - книга от Учителя за бременноста, раждането, аборта, децата

Аборт по желание – решение или кошмар - статия за това какво представлява аборта в нета

Сега видях, че си писала за възможен проблем с растежа на плода. Според мен добре е при подобни случаи човек да се консултира с поне двама, ако не и трима добри специалисти за по-голяма сигурност в първоначалното лекарско становище.

Редактирано от Иво
Линк към коментар
Share on other sites

Бременна съм без да сне планирали.Мъжът ми не иска "усложнения".Имаме 1 дете на 4г.Няма ХАРМОНИЯ в семейството.Той казва "ти имаш проблем,не си наред,затова не се разбираме,ако можеш да се справиш сама раждай' Така звучат думите му накратко.Сърцето ми казва Да! на Живота!Но положението е друго.Моля за съвет.

Здравей nameli,

въпросът и темата които поставяш са много лични и едновеменно с това засягат всеки от нас (като единица от общото). "Въпросът"-след като се е стигнало до него ,сам по себе си е достатъчно разкъсващ сърцето,затова не бих се осмелила да те съветвам,освен да споделя личния си житейски опит.Попадайки в ситуацията (непланирана бременност) нямах идея какво ме чака,но когато разбрах,че чакам близнаци ...тогава изпаднах в шок.От този период си спомням думите на една непозната за мен жена "Какво си се закахърила?Щом Бог ти ги е дал,той ще им бере грижата." А аз продължавах да се чудя как ще ги кърмя,как ще се справя без подкрепа от родители и без финансова стабилност.

Оцеляхме ,оцеляваме и все се връщам към думите на тая жена.Оказа се права.Та нали Бог ни дава изпитания, с които знае,че ще се справим.Остава и ние да си повярваме....

Повярвай си и ти ,желая ти го с цялото си сърце !

.......Та защо иначе Бог би посял тези прекрасни семенца точно в нашата градина.......

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...