Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Промяната


Роси Б.

Recommended Posts

А на въпроса ти: има възможности в човека, които не могат да се проявят външно, или по точно - да живеят в тази реалност. Символично обяснено - Христос идва в тази реалност, а тя го разпъва на кръст (отхвърля).

Днес случайно ми попадна ето това обяснение:

Христос не е знаел какво нещо е страданието на Земята. Той не е знаел какво нещо е смърт на кръста, да Го прободат в ребрата, да Го бият римските войници, а след това да се подиграят с Него. Той не знаеше какво значи да Го облекат в царска мантия, а после да Му турят трънен венец на главата. Той не е знаел какво значи да Му изневери някой от учениците и после да Го продаде, и то така евтино, само за 33 сребърника – толкова евтино. Христос не знаеше всички тези неща и ги научи. Някои казват, че Христос е знаел всичко. Не, има някои работи, които Христос не е знаел. Тези неща именно Той не ги знаеше, а знание без опит не е знание. Той трябваше да преживее тези неща, които не ги знаеше, да има опитност за тях.

Рабство и приятелство

Отнесено към посоченото по-горе символично обяснение Христос идва в реалността, за да се научи на това, което не е знаел, не е опитвал. Ученето е акт на промяна - целенасочена, съзнателна. Придобиването на опитност е най-естественият начин на учене и най-сигурният път за промяна...

Следователно символично обяснено би следвало Христос да "идва в тази реалност" и тя да му даде това, за което идва - опитности, които в другата не може да има - изменчивостта, развитието, непредсказуемостта...

Това ме навежда на мисълта, че във всички светове се извършва някаква промяна - но различна, по различни закони. И да - съгласявам се с Багира - във всички възможни светове единственото нещо, което остава постоянно е това, че "всичко тече, всичко се движи и нищо не остава неизменно" - Панта реи....

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 107
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Безсмъртният свят отделен ли е от нашия, материалния?

Доколко може да се твърди, че субатомният свят е отделен от света на молекулите? Молекулите отделени ли са от живата тъкан или от кристалната решетка?

Дали законите, на които се подчинява материализираният свят не са продиктувани точно от света - Майка? Може би като единственият начин да запази връзката си с безсмъртния?

Промяната изглежда като смърт и раждане, но всъщност е законът, който осигурява безсмъртието на нашия свят...

Замислих се над думите на Донка. Да, наистина промяната се отразява в безсмъртните ни тела чак след нашата смърт.

Искам да кажа, че монадата се обогатява след всяко въплъщение във физическо тяло, когато тя става лично Его. Посредством тялото на желанията и страстите разумът на човек е въвлечен в света на материята и се притегля силно от нея. Но ако успее да се устреми към духовното си израстване, човек би надскочил материята. Т. е. безсмъртните ни тела ще се обогатят.

Духът и Материята - два полюса на еднородна субстанция. Може би затова се привличат. Те са неразделни и въпреки това са винаги разделени. Както Духът отначало пада в Материята, после трябва Материята да се издигне до Духа.

И е хубаво, когато промяната ни води натам, към духовно израстване. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

"Христос дойде да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и създадоха религии и църкви в Негово име. Христос нямаше за цел да създава църкви, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на безсмъртното в себе си"

"900 МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ" от Лалка Кръстева стр. 123

Линк към коментар
Share on other sites

На въпроса на Виктор:

Кое в човека може да си позволи да пренебрегне законите на този свят?

Ако нещо е от този свят, то може ли да го пренебрегне?

Може и още как и това нещо е човешкото его. Разбира се, законите си действат, но и егото си действа така, все едно че законите не съществуват. Трудно му е, но му е още по-трудно да се смири.

И бих искала аз да попитам на свой ред - възможно ли е в този свят да има нещо, което да не е от този свят? Щом е тук, значи си е от този свят.

Аз мисля, че егото не може да пренебрегне законите, които са го създали. Егото е съвкупност от впечатления и преживявания продукт на миналото, една мантия около аза, който се идентифицира с него. Малко по-отнесено, това е една подвижна абстракция :)

А на въпроса ти: има възможности в човека, които не могат да се проявят външно, или по точно - да живеят в тази реалност. Символично обяснено - Христос идва в тази реалност, а тя го разпъва на кръст (отхвърля).

Нещо не се разбираме добре, кой какво казва, пита и отговаря.

По първия въпрос - да, на практика егото не може да пренебрегне законите (световните, вселенските), но затова пък чудесно си въобразява, че може да ги пренебрегва, и си вярва, и действа така, все едно че част от тези закони не съществуват. Разбира се, като резултат тези закони го санкционират винаги и навсякъде. Това обаче трудно може да откаже егото да си вярва, то започва да си измисля обяснения, примерно че това дето е станало е случайност и т.н. да не задълбочавам разясненията.

По втория въпрос - попитала съм съвсем различно нещо, от това, което ми казваш като отговор. Ще опитам да запитам още веднъж с други думи, дано да прозвучи по-ясно: Възможно ли е да казваме за нещо, че не е от този свят, след като същевременно твърдим за същото нещо, че Е тук и сега? (забележи, не говоря за проявление, а само за съществуване, за наличност, тук, в този свят!)

Линк към коментар
Share on other sites

... възможно ли е в този свят да има нещо, което да не е от този свят? Щом е тук, значи си е от този свят.

Възможно ли е да казваме за нещо, че не е от този свят, след като същевременно твърдим за същото нещо, че Е тук и сега? (забележи, не говоря за проявление, а само за съществуване, за наличност, тук, в този свят!)

Мисля, че сама ще си отговориш след като прочетеш този цитат. :thumbsup:

Освен това Единният вечен Закон разгръща в Природата(която трябва да е проявена), всичко съществуващо на седмичен принцип, а също така и безбройните кръгове на Веригите на Световете, съставени от Седем Глобуса в постепенен ред на четирите низши плана на света на Формирането(другите три принадлежат на Света на първообразите). От тези седем Глобуси само един е достъпен за нашето познание- най-низшият и най-материалният; другите шест се намират извън него и затова са невидими за човешкото око.

...........

Например всички подобни планети като Венера, Меркурий, Марс, Юпитер Сатурн и т.н., или нашата Земя, са също така видими за нас, както и нашият Глобус вероятно се вижда от жителите(ако има такива) на други планети, тъй като всички те са на този план; докато всички висши спътници-глобуси на тези планети се намират на други планове, напълно извън нашите земни чувства.

...........

Тези седем плана съответстват на седемте състояния на съзнанието на човека. От него самия зависи да съгласува трите висши състояния в себе си с трите висши плана в Космоса.

........

Трите горни плана са трите висши плана на съзнанието, съобщавани и обяснявани в споменатите школи само на Посветените. Долните изобразяват четирите нисши плана, като най-нисшият е нашият план или видимата Вселена.

Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том1;изд.Астрала;2005г.

Линк към коментар
Share on other sites

Този свят е следствие. Причините така или иначе не са в този свят. Възможен е вариант нещо да го има във висшите светове, но да го няма в по-нисшите, но обратният вариант е немислим. Разбира се често това, което е в нисшия свят е доста изопачено средство за проявление на проявяващата се същност.

Линк към коментар
Share on other sites

Да се променям - за мен - означава да се преоткривам и да се усмихвам все повече, защото съм. А животът непрекъснато ми предоставя казуси не по моя нрав, на които съм склонен да се мръщя.

С мръщене и мрънкане реална промяна не става. Получава се някакъв сурогат само.

Аз съм този, който избира и поема отговорността за действията си.

Понякога губя координатите си и се учудвам не просто на себе си, а и на всичко около себе си.

И най-хубавото е, че когато мирясам накрая, се оказва, че аз съм си все аз - и това няма нищо общо със себичността, точно обратното е.

П.П. Всеки един от нас се лута мужду границите на собственото си съществуване без много-много да ги осъзнава. НО, те съществуват и, според мен, необходимостта на първично дарената ни свободата изисква те да бъдат открити и преживяни, т.е житейски приложени - много смелост се изисква, за да се гмурне човек в себе си. Даже и с цената на самопризнанието, че повечето от нас са тотално неспособни се обичат взаимно, да съхранят света, в който живеем, а и самите себе си.

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

Законите на Божествения свят са: в бъдеще трябва да ходите по принципи, а не по закони. В законите има противоречия. Божественият свят се изявява по принципи, ангелският – по закони, а човешкият – по факти. Например еди-кой си направил престъпление, това е факт, а законът е: Наказват го за това престъпление. Съединяваме фактите със законите. Тогава има връзка. Когато направиш Добро, никой не те похвалва. Вие изучавате законите на ангелите само в негативен смисъл, затова не успявате. А в бъдеще ще изучаваме само законите за Доброто – потик ще се даде. В окултната школа ще има правосъдие на добрите хора. За в бъдеще ще унищожим съденето на грешните, а ще съдим праведните, няма да наказваме, а ще възнаграждаваме. В окултната школа са новите закони на бъдещето общество... Ако вашата душа е свързана с причинния свят, дето съществуват принципите, там хората ще може да се обединят. Там, дето има закони, няма едногласие; дето има принципи, разногласията изчезват.

“Работа върху чистотата и самообладанието”, стр. 109, 110; 10

Петър Дънов-"Окултни принципи и закони";том1.

За промяна, за нови закони говори и Учителят, за законите на Доброто. Не за наказания, а за възнаграждения. Очевидно е, че става въпрос за начина на мислене, да се промени от негативен в положителен план. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Възможно ли е да казваме за нещо, че не е от този свят, след като същевременно твърдим за същото нещо, че Е тук и сега? (забележи, не говоря за проявление, а само за съществуване, за наличност, тук, в този свят!)

Не виждам проблем това да се случва. Мисля, че в илюзорното си възприемане на нещата наричаме съществуване проявлението. То не е. Но с илюзорното възприемане така става.

Много ми харесва и написаното от Станимир:

"Този свят е следствие. Причините така или иначе не са в този свят. Възможен е вариант нещо да го има във висшите светове, но да го няма в по-нисшите, но обратният вариант е немислим. Разбира се често това, което е в нисшия свят е доста изопачено средство за проявление на проявяващата се същност."

Също можем да се вгледаме в символа кръст. Доста тълкуватели считат, че хоризонталната му част символизира "този свят", света на полярностите. Но не на причините. Вертикалната част символизира пътят към света на причините, към истинския Свят, към Съществуването. Тук и сега тези две посоки имат една обща точка. Остава да открием къде е, в случай, че се интересуваме от едновременно пребиваване на две взаимно перпендикулярни направления. А и в края на краищата това е един символ. Същността му е отвъд него.

И Апостол Павел е казал: "В света, но не от него" Нали не считаме, че е лъжец? Тогава в тези думи трябва да видим пряко указание за такава възможност!

Линк към коментар
Share on other sites

На въпроса на Виктор:

Кое в човека може да си позволи да пренебрегне законите на този свят?

Ако нещо е от този свят, то може ли да го пренебрегне?

Може и още как и това нещо е човешкото его. Разбира се, законите си действат, но и егото си действа така, все едно че законите не съществуват. Трудно му е, но му е още по-трудно да се смири.

И бих искала аз да попитам на свой ред - възможно ли е в този свят да има нещо, което да не е от този свят? Щом е тук, значи си е от този свят.

Аз мисля, че егото не може да пренебрегне законите, които са го създали. Егото е съвкупност от впечатления и преживявания продукт на миналото, една мантия около аза, който се идентифицира с него. Малко по-отнесено, това е една подвижна абстракция :)

А на въпроса ти: има възможности в човека, които не могат да се проявят външно, или по точно - да живеят в тази реалност. Символично обяснено - Христос идва в тази реалност, а тя го разпъва на кръст (отхвърля).

Нещо не се разбираме добре, кой какво казва, пита и отговаря.

По първия въпрос - да, на практика егото не може да пренебрегне законите (световните, вселенските), но затова пък чудесно си въобразява, че може да ги пренебрегва, и си вярва, и действа така, все едно че част от тези закони не съществуват. Разбира се, като резултат тези закони го санкционират винаги и навсякъде. Това обаче трудно може да откаже егото да си вярва, то започва да си измисля обяснения, примерно че това дето е станало е случайност и т.н. да не задълбочавам разясненията.

По втория въпрос - попитала съм съвсем различно нещо, от това, което ми казваш като отговор. Ще опитам да запитам още веднъж с други думи, дано да прозвучи по-ясно: Възможно ли е да казваме за нещо, че не е от този свят, след като същевременно твърдим за същото нещо, че Е тук и сега? (забележи, не говоря за проявление, а само за съществуване, за наличност, тук, в този свят!)

Права си - ако в нас има нещо от по- висша реалност /пшениченото зрънце на Христос, лотоса на Изтока, розовата пъпка/, ние не можем да го видим. Директно.

Но можем да го фиксираме по влиянието, което оказва на материята и енергията от тази реалност. Защото имаме сетива за това.

Пример - няма как да видим Черна дупка /гравитационен колапс/ - светлината дори не може да я напусне. Но се оказва, че в центъра на нашата галактика има такава Черна дупка и целия Млечен път /и нашата Слънчева система включително/ непрекъснато демонстрира наличието и. Нещо повече - оказва се, че точно Черните дупки генерират и движат познатия ни Космос. :D

Линк към коментар
Share on other sites

Черните дупки и техните звезди компаньонки са много по-разпространени, отколкото си мислите. Учените вярват, че Млечният път съдържа десетки хиляди такива дупки, откъдето произлиза и името им - "галактически". Най-често можем да ги намерим в бинарни (двойни) звездни системи, където си съжителстват с "жива" звезда, която губи част от газа си благодарение на гравитацията на черните дупки. И това е един от начините, по който астрономите разбират за съществуването им.

Промяната в дълбочината на нечия същност не съществува. Има само развитие, развиване на нещо си. Розата си е роза, тя няма как да се промени, освен да разтвори цветовете си.

Нищо и никой не може да избяга от собственото си естество. Калинката няма как да бъде костенурка. Нито сливата праскова.

Хората тънат в огромна илюзия за това, че се променят. Не, те не се променят. Остават си такива, каквато е същността им. Това, което те наричат промяна, всъщност е движение. Само минаване през нещо във времето и пространството.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Черните дупки и техните звезди компаньонки са много по-разпространени, отколкото си мислите. Учените вярват, че Млечният път съдържа десетки хиляди такива дупки, откъдето произлиза и името им - "галактически". Най-често можем да ги намерим в бинарни (двойни) звездни системи, където си съжителстват с "жива" звезда, която губи част от газа си благодарение на гравитацията на черните дупки. И това е един от начините, по който астрономите разбират за съществуването им.

Промяната в дълбочината на нечия същност не съществува. Има само развитие, развиване на нещо си. Розата си е роза, тя няма как да се промени, освен да разтвори цветовете си.

Нищо и никой не може да избяга от собсвеното си естество. Калинката няма как да бъде костенурка. Нито сливата праскова.

Хората тънат в огромна илюзия за това, че се променят. Не, те не се променят. Остават си такива, каквато е същността им. Това, което те наричат промяна, всъщност е движение. Само минаване през нещо във времето и пространството.

Така е, права си. Калинката няма да стане костенурка, нито сливата - праскова.

Но можем да помогнем на розовата пъпка да се отвори и да подчиним живота си на Другия, Истинския. Стига да имаме това желание и необходимост. А иначе наистина е пълна глупост. Къде по-добре е просто да си живеем живота и да му се наслаждаваме.

Е, ама ако имаме необходимост да служим на Другия в нас, нека си го правим. Всеки сам си решава и всеки сам намира собствения си път.

"Не наричай глупак този, който не знае твоята игра" - в някаква книга за индианци го четох това навремето... :P:D

Линк към коментар
Share on other sites

"Хората тънат в огромна илюзия за това, че се променят. Не, те не се променят. Остават си такива, каквато е същността им. Това, което те наричат промяна, всъщност е движение. Само минаване през нещо във времето и пространството".

Много мъдро и абсолютно вярно, що се отнася до идеята по принцип. Само че тук има една уловка... "Хората, които тънат в илюзия" няма как да се хванат сами за косите, като барон фон Мюнхаузен, и да се измъкнат от илюзията, нали? Те се нуждаят от методика, от modus faciendi... В рамките на този практичен начин на постъпване, "движението", за което говориш, приема друга форма, с работно определение "промяна". (Тук изобщо няма пряка връзка и не означава, че очакваме калинката да се промени в костенурка, или сливата в праскова; с тях се занимават Дарвин, Мичурин и др. ...) Обаче, целта на духовните учения, които са "слизали" на Земята през различните епохи, е именно това, което става, когато невежият човек (не казвам лошия ) се просветли и напр. от грабител и насилник се превърне в състрадателен и любящ...Това ( което се случва с този човек), умът, който интерпретирайки - е- свикнал - да - лепи - етикети, нарича "промяна"... Няма лошо...Сега - друг е въпросът, дали и доколко считаме духовните учения за ефикасни. Това е строго личен въпрос и всеки е прав да отговори, както може...

Линк към коментар
Share on other sites

Но можем да помогнем на розовата пъпка да се отвори и да подчиним живота си на Другия, Истинския. Стига да имаме това желание и необходимост. А иначе наистина е пълна глупост. Къде по-добре е просто да си живеем живота и да му се наслаждаваме.

Е, ама ако имаме необходимост да служим на Другия в нас, нека си го правим. Всеки сам си решава и всеки сам намира собствения си път.

"Не наричай глупак този, който не знае твоята игра" - в някаква книга за индианци го четох това навремето... :P:D

valentinus, Другият, това си ти ! На по-висше ниво!...Впрочем, ти знаеш това... просто исках да помогна...

Линк към коментар
Share on other sites

Но можем да помогнем на розовата пъпка да се отвори и да подчиним живота си на Другия, Истинския. Стига да имаме това желание и необходимост. А иначе наистина е пълна глупост. Къде по-добре е просто да си живеем живота и да му се наслаждаваме.

Е, ама ако имаме необходимост да служим на Другия в нас, нека си го правим. Всеки сам си решава и всеки сам намира собствения си път.

"Не наричай глупак този, който не знае твоята игра" - в някаква книга за индианци го четох това навремето... :P:D

valentinus, Другият, това си ти ! На по-висше ниво!...Впрочем, ти знаеш това... просто исках да помогна...

мен ако питаш, това е кардиналният онтологичен проблем в този свят.

Дали Истинският и Аза ми имат отношение и точно какво.

Мъдрите казват, че с тази си мисловна способност е невъзможно да се дифинира този въпрос.

Да се надяваме, че някога ще постигнем космическо съзнание и ще схванем казуса :)

Линк към коментар
Share on other sites

"Мъдрите казват, че с тази си мисловна способност е невъзможно да се дифинира този въпрос."

И са прави. Само с мисловна дейност не става, пък била тя на каквото и да е ниво.

Запитвали ли сте се защо има простички хора, понякога неуки дори, с най-обикновени професии, които са много по-близо до своята Висша душа и до Бог?

Нашата цивилизация добре е развила всички чакри под сърдечната, някак си я е попрескочила и е развила също гърлена и аджна, затова искаме все да обясним чрез разума и да изразим чрез думи или знаци. Сега е ред да се развие сърдчна чакра и чрез сърцето и Любовта да се възприемат много неща, които не са достъпни чрез ментални обяснения.

А промяната си върви, защото движението е вечно. Тези от нас, които с движат с нейното темпо, могат от време на време да се хващат за гривата й и тичането става по леко. ;) Тези, които не си дадат труд, губят тази възможност.

Линк към коментар
Share on other sites

E, рецептата изглежда проста. Реабилитираме сърцето и ...

Кои бяха търговците, дето били изпъдени от храма? От кой храм бяха изпъдени?

Онсамосебе си ли ще стане промяната? Сами ли ще си отидат търговците?

Линк към коментар
Share on other sites

E, рецептата изглежда проста. Реабилитираме сърцето и ...

Кои бяха търговците, дето били изпъдени от храма? От кой храм бяха изпъдени?

Онсамосебе си ли ще стане промяната? Сами ли ще си отидат търговците?

Е, Багира, от въпросите си личи , колко добре разбираш, че никак не е просто и че няма какво да се реабилитира. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Сърцето просто трябва да се постави в центъра, където му е мястото. Думата "промяна" е малко подвеждаща. Всъщност става натрупване около духа. Необходимо е изграждане на висшите тела за да може човек да функционира съзнателно чрез тях. Оттук и силното акцентиране върху Любовта в духовните учения, т. като Тя е в основата на Будхичния план - сферата на висшите чувства. Но наред с това е необходимо и развитие и издигане на мисълта до висшите три подплана на менталното тяло, както и усилване на волята, силата и устойчивостта на човека. За промяна може да се приеме процес при който нисшите елементи в състава на човешките тела се заменят с по-висши.

Линк към коментар
Share on other sites

E, рецептата изглежда проста. Реабилитираме сърцето и ...

Кои бяха търговците, дето били изпъдени от храма? От кой храм бяха изпъдени?

От само себе си ли ще стане промяната? Сами ли ще си отидат търговците?

Засягаш фундаментален въпрос. Тук ще ви досадя малко с разсъждения на конкретно описаното действие на Исус в Храма на Соломон, по това време

http://www.bgbible.com/dic/w.php?2143

В този храм ежедневно се извършвали стотици жертвоприношения. Ритуално били убивани и изгаряни цели животни или части от тях на специален жертвен олтар, който непрекъснато димял

http://www.bgbible.com/dic/w.php?1364

Та въпросните търговци са продавали жертвени животни, главно гълъби /по джоба на масовия поклонник/.

Сега си представете обстановката в този храм, миризмите, гледките, звуците...

Ще си спестя коментарите, но май напълно разбирам, дори с човешките си разум и чувства действието на Спасителя, който гони търговците и ив събаря сергиите с клетки и кафези...

А сега да си представим какво има в нашите сърца, защото "каквото горе, това и долу", и колко има за чистене, за да станат годни да влезе в тях Христос - Спасителят.

И Учителят е казал, че трябва да повдигнем сърцата си...

Линк към коментар
Share on other sites

Сърцето просто трябва да се постави в центъра, където му е мястото. Думата "промяна" е малко подвеждаща. Всъщност става натрупване около духа. Необходимо е изграждане на висшите тела за да може човек да функционира съзнателно чрез тях. Оттук и силното акцентиране върху Любовта в духовните учения, т. като Тя е в основата на Будхичния план - сферата на висшите чувства. Но наред с това е необходимо и развитие и издигане на мисълта до висшите три подплана на менталното тяло, както и усилване на волята, силата и устойчивостта на човека. За промяна може да се приеме процес при който нисшите елементи в състава на човешките тела се заменят с по-висши.

Думата "промяна" може да бъде ключова. Може да се градят висшите тела, но върху правилната основа. Казано е:

Йоан 3:5

Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

Това си е сериозна промяна. Не бих казала нисши елементи с висши. Направо- с други.

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, нека да е с други, но какви?

Защо все такава загадъчност, намеци, а в крайна сметка нищо конкретно?

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, нека да е с други, но какви?

Защо все такава загадъчност, намеци, а в крайна сметка нищо конкретно?

И аз се присъединявам към този въпрос.

Не може да говорим за промяна с отвлечени и нищо неказващи фрази. Тук конкретиката е наложителна.

Линк към коментар
Share on other sites

Ето нещо конкретно от Учителя: :thumbsup:

В работата, която ви предстои, ще започнете последователно да развивате различни области. Първо ще предизвикате долната част на мозъка – нисшия ум на човека, схващанията върху Природата, върху всички форми, образи, цветове, числа. После ще предизвикате по-висшите форми на ума – въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум. Най-после ще предизвикаме Любовта към Бога, към хората и към животните. Ще предизвикаме още чувството на Вяра и Надежда, на дружелюбие, общителност и приятелство, но не в този смисъл, в който сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на Справедливостта – изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на Живота. Разбира се това е трудно, понеже ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете. У едни от вас музикалното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити. Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце”? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света.

.......

Сега искам от всинца ви да бъдете кротки и смирени. Кротост и смирение, както и стремеж към Абсолютна чистота – това е смисълът на Живота. Без тази Чистота вие не можете да пристъпите нито крачка напред. Най-първо ще трябва да изнесете навън своите недъзи и да се погрижите за изправянето им. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте ние да ви ги търсим. Тъй че ако искате да се ползвате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да успеете да изнесете недъзите си, без да поддържате това високо мнение за себе си, каквото сега имате. Ще слезете десет градуса надолу! Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще си ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да извади своите недъзи налице.

Силите в Природата

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, нека да е с други, но какви?

Защо все такава загадъчност, намеци, а в крайна сметка нищо конкретно?

Цитирам евангелието на Йоан. Да считаме ли, че авторът му прави намеци и не казва нищо конкретно? Тогава защо го е казал?

И друг път е ставало дума за това: За да се получи правилен отговор, трябва да се зададе правилен въпрос. И двата въпроса не са правилни. Макар че до пареща болка разбирам желанието да се знае отговорът им. Така зададени въпросите изискват отговор в плоскостта и в понятийния апарат, в които са зададени. А с тях не може да се даде съответния отговор.

Казал е Лао Дзъ" Дао, което може да се назове, не е вечно" . Ако не гледаме на Лао Дзъ като на загадъчен автор на интересни афоризми, с които да блеснем в компания, или в някой форум, ще трябва да видим дълбочината в тези думи. а тя е главозамайваща, плашеща.

Ако не гледаме на богомилството като на екзотично и самобитно социално движение, пък, ще се замислим над следния откъс:

"

I. Делфин

25. В началото указания не се дават.

26. Търси момента на Вечното и променливите стъпки на Времената. Под игривия ритъм на Нереалното (това, което не е), търси да прозреш Вечното дишане на Реалното (Това, което е).

27. И се бори с ритъма на първото в себе си, за да достигнеш до дишането на Вечното вън от себе си. Защото трябва да го усетиш най-напред вътре в себе си. То е лесно за отличаване. Питай се винаги: "Това променя ли се?" - Тогава значи, не е вечно.

28. Питай се: "Това разрушава ли се, изчезва ли, ражда ли се от нещо друго?" - Тогава значи, не е реално."

За това дали този откъс е автентично богомилски, разбира се, не мога да дам гаранция. Текстът е минал, най- малкото, през Николай Райнов и е публикуван в сборника "Богомилство, славянство, възраждане" . Има посочен линк в тук някъде из форума и книгата е качена в spiralata.

Ще копирам и откъс от първото писмо до коринтяни на Апостол Павел. Пак не е особено конкретно ( в смисъл- 1., 2., 3. и т.н., но не му завиждам на този, който си мисли, че така изглежда Промяната ...

"1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; 2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат.

3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.

4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; 7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.

8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

9 А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".

10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

"

Номерацията не съвпада с оригиналното евангелие, но откъсът е от 2-ра глава.

Може ли човек да каже :"Да, бе чакай да си поръчаме от новите дрехи на краля! " ? Може. Но проблемът е, че ако наистина има невидима дреха, трябват специални очи за различаването и от "новите дрехи на краля". А като ги няма човек (но най- вече ако ги има, но не иска да ги отвори), не виждам как ще направи разликата. Но всяко нещо с времето си.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...