Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Първи крачки в духовния Път

Recommended Posts

Приятелю Анономен,

Пропускайки да видиш Бог навсякъде, включително и в другите, е ясен знак, че търсенето ти продължава.

Моля те въздържай се от пишенето на томове, преди да си се научил да конторолираш ума си - явно от думите ти в поста.

Бъди силен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Позволете ми да погледна въпроса от малко по-различен ъгъл.

Вярно е, че всеки върви индивидуално по пътя си. Както и че преди време нямаше толкова информация. Но вярвам, че когато човек е готов за някаква стъпка, среща подходящите хора, които да му дадат нужното, за да върви напред.

Сега имам малко дете и това, което ме интересува е доколко ние като родители можем да помогнем на децата си в техния път.

От една страна, детето също е самостоятелно същество със свой собствен път и може би за него няма да са важни нещата, които са важни за мен. От друга страна, след като се е родило в нашето семейство, се предполага, че точно ние сме хората, които да му създадат най-добри условия за развитие, съгласно кармата, с която трябва да се справи и уроците, които трябва да научи. От трета, съдейки по моя личен опит, много по-малко съм се вслушвала в това, което говорят родителите ми, по-интересно ми е било казаното от странични хора. И така стигам до ситуация, в която искам да споделя с дъщеря си това, до което съм достигнала, а не съм сигурна дали то ще бъде правилното за нея (т.е. дали има смисъл) и дали ще иска да ме чуе.

Моля ви, пишете какво мислите и какъв е личния ви опит.

Благодаря ви.

Катерина

Собственият пример е най-висшият инструмент за учене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ти, който четеш тези редове, те не означават нищо за теб - всичко е ок. Може би си казваш – още един, който си вярва. Но ако има поне един човек, който когато чете тези редове, сърцето му трепва и в него се събужда едно неописуемо вдъхновение за работа, то аз съм изпълнил задачата си.

Скъпи Иво,

Бъди спокоен и уверен. че поне едно сърце трепти с вдъхновение и благост, когато приема подобни излъчвания от други - моето.

В тази ера на възходящо духовно и материално знание, когато човек ежедневно се отдалечава от кармата си на незнание, натрупано през "тъмните векове", е повече от необходимо хората да общуват на такива масови нива, допринасяйки финално до активната промяна на обществото и ценностите на Аз-а, пробуждайки го в Инстинското Щастие.

По темата: Подобно на мненията на останалите, аз смятам че всеки път води към Абсолюта - Бог и следователно, всеки е на "духовния път". Разликата е в осъзнаването на прилагането на воля по него.

Спомням си студените тъмни сутрини, вървейки към училище, когато за пръв път съзнателно предизвиках въпросът за страха. Дали от "страшно" бездомно куче, изплувало от някоя сянка, или от предчувствието да бъда изпитан по физика, съпътсвано от евентуален провал пред класа, всички страхове в живота ми, осъзнах, създаваха рамка на индивидуалност, която въпреки желанията си, не можех да надскоча. С някаква друга моя същност, обаче аз си мечтаех и някак си силно бях уверен, че тази дейтвителност, не може да е крайна и абсолютна и че има нещо повече за знаене, от това което прокламираха възрастните. По късно, наблюдавайки тези си вътрешни терзания, аз установих, че всичко, погълнато от средата и основно родителско присъствие, е допринесло до изковаването на "нещо", което аз съвсем очевидно не бях.

Сред множеството книжки от Кастанеда, Ричард Бах, Рьорих и тн в мен бавно се утаи идеята, че все пак има "нещо", което явно не само аз съм усетил и търся.

Първата и най-трансформираща книга за тесния ми мироглед беше "Тибетска Книга на Живите и Мъртвите" от Согиал Римпоче, която пречетох на около 23.

Живо се спомням, как наблюдавайки залеза от капака на таксито, полуизлегнал се, държейки книгата, която почти привършвах в далечна Америка, където бях имигрирал, подтикван от волята си за търсене на по-широки хоризонти, аз в един миг спрях да мисля само за себе си, огледах се наоколо, където изобилстваха хора от всякакви възможни раси и цветове и се запитах: "Е и какво сега, в цялото това безкрайно разнообразие от форми, тела и идеи, защо аз да съм единствената гледна точка на възприемане на света?" Защо да е "нормално" да намирам различия между черни-бели, турци-българи, богати-бедни, мъже-жени, приятели-неприятели и какво ми дава правото на такава позиция. От въпрос на въпрос установих, че правото ми на такава ограничена позиция се дава от абсолютното ми невежество към Веществото на АЗ-а - Бог, основата на видимия свят на илюзии или крайни прожекции от сънуващи като мен самия.

След като пет години четях будистки книжки по всякакви теми и започнах да използвам знанията си от тях да ми дават обяснение за света, аз вече имах изградена основа на "духовност", която ми позволяваше да заключвам кой е духовен и кой не. В Същото време множество неразрешени проблеми ме тикаха да търся по нататък.

Във филосовски аспект, бях объркан от привидно непропукваемите принципи на Будизма и от толкова многото школи, директно противоречащи си, предлагайки ми само неяснота относно практическата пътека, която исках да намеря. Чувствах силно противорвчието на "духовност", която си позволявах да парадирам и навиците ми, включващи алкохол, цигари, неудържими апетити към храна и секс, неспособността да изслушвам и обичам простичко всички около мен, незнанието как точно да живея, за да съм полезан на себе си и другите и много такива.

В практически аспект, след като прочетох книга по Випасана медитация и я практикувах около шест месеца без особени осезаеми резултати и продължавах да се натъквам на термини, като Йогическо дишане, Йогическа концентрация, Окото на мъдростта, отворило се в самия Буда, когато влязъл в дълбока медитация по дървото, и други такива описвани в самите Будистки текстове, без да правят някаква връзка или да обясняват нищо по-нататък за тези "явления", желанието ми за още знания беше тотално заситено от книжката "Автобиография на един йогин", която прочетох на англииски, тук в Америка, а по-късно и в превод на Български.

Сега, учейки от систематизираните уроци на Парамаханса Йогананда, науката за контролиране на нервната енергия по тялото и четейки експанзивно философи и хуманисти от историята и съвременността и стараейки се да се отразявам в идеала си на съществуване, който черпя от тях аз се възхищавам ненаситно на опитите на всички хора по света да сложат край на деленето на човешката раса на пол, религия, и нация, проглеждайки по-дълбоко в същността на вселената и нейните закони.

Дълго време не съм поглеждал в никакви форуми по света или България, знаейки, вече доста убедително, че Безкрая се отразява във всички нас по уникален начин и може да се достигне само чрез гледане навътре, от където Той се проявява и манифестира. Радвам се да намеря участниците, или поне повечето от тях, в този форум, здраво стъпили на пътя на осъзнаването на нашата единност и неделимост. Щастливи сме, че ученията на Илюминиран Учител като Бейнса Дуно, живеят на Българска почва и са прогресиращо достъпни на търсачите на Истината.

Чел съм Ученията на Дънов преди доста години повърхностно, но истинската ми среща с тях стана преди една година, когато бях на кратка ваканция в България. Поради нездравия начин на живот, който родителите ми водеха, повсеместен за нашата родина, аз им купих една негова книжка за храненето и здравето, която разбира се жадно изгълтах на един дъх. Истини, до които бях достигнал, четейки Йогананда и науката на древните индийски Йоги, ме разтътсиха с нова сила. Четях и настръхвах; гледах наоколо и се чудех: "как може тия хора да имат такова съкровище, лежащо спокойно пред погледите им а те да не го виждат? "

Последва реализацията, че всички Учители, здраво установили се в Безкрая, преподават само едно учение, независимо от формата и името му и е безпредметно да се сравнява тяхното величие. Единственото, което трябва да направим, е да превърнем ученията им в Жива Истина, с която един ден да засияем. В този относителен свят на форми, Учителят е идеялната Форма на Безформения Абсолют, която да служи на пламенния ученик за обект на концентрация и почит. Само ученик потопил се веднъж в Абсолютната Реалност може да знае ефикасността на ученията докрай. Преди това, трябва да използваме всички възможни методи, като аналитично мислене, безпристрастно питане и избягване на зони на стагнация, в които всеки от нас понякога удобно спира за "почивка".

Единственият критерий за прогрес, казват и усещам до известна степен лично, е разтящото чувство на щастие, блаженството в медитация, и способността активно да се идентифицираш, а не просто да толерираш, всички останали същества - живи и не живи.

Простете ми за многословието. Дано да съм полезен на някого.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за споделения опит!

Това, което си написал си личи, че извира от личния ти опит и наистина докосва. Когато преди години четох "Автобиография на един йога" се почувствах окрилен и трансформиран. Успех по Пътя ти и благодаря още веднъж, че сподели с нас тези светли мисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уважаеми Ivaka! Огромно благодаря за споделеното от теб!

Естественост+дълбочина+ искряща виделина! Благодаря!

Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека споделя и аз нещо.

Кофтито в моя случай е, че по-скоро загубих пътя, който по някакъв начин виждах, докато не навърших 14 години. Оттогава пред мен се затвори една врата, която сякаш скри най-светлото в живота ми. Изведнъж всичко се преобърна пред очите ми, светът наоколо ми стана много сив и съвсем не е предишното благословено място. Така че сега се питам коя е истината - просто съм изгубила естествената радост от живота, която всеки човек би трябвало да изпитва, или пък съм била благословено и прекалено щастливо дете, на което е било дадено повече отколкото му се полага. Като че ли нещо е поправило грешката си, поставяйки ме там, където ми е мястото.

Ето започнах пак да говоря за себе си, но то е, защото ако съм откровена, чрез мен ще излезе на бял свят някаква истина. Така е с всеки - ако си позволи да бъде напълно истински дава път на силата в него. И не трябва да се притесняваме от това, ако то е за добро, дори и някой да го разбере като хленчене или самоизтъкване. Аз мога да говоря за себе си, защото себе си познавам най-добре.

Затова основните ми духовни преживявания сега са свързани със спомена за онази особена светлина, в която виждах света и много силно ме вълнува въпроса за детството и душата на детето. Когато слушам Enigma, които обожавам, съвсем спонтанно си припомням мястото, където живеех като малка, въпреки че тогава съвсем не съм слушала тази група. Бях много изненадана, когато ме "посветиха" в Dead can dance / нешо, което наистина може да изведе човек от материята / - докато ги слушах изпитах абсолютно същото. Стигнах до извода, че тази музика е мост към моето вътрешно духовно място, олицетворявано от детството ми.

После се запознах с хора, които се интересуваха от духовното по един вече осъзнат начин, а моето вълнение беше вече прецъфтяло. Все повече ме завладяваше крещящата вещественост на света и нито приемах нея, нито можех да си спомня вече предишния си почти безтелесен живот. Много мога да кажа за това, но в момента не се сещам за всичко.

Мисля си, че това, което трябва да направят някои хора е да се осъзнават по-малко и да бъдат като децата, защото прекаленото себесъзнаване понякога пречи. Или може би мисля така, защото моите проблеми започнаха с моето себеосъзнаване.

Но темата за опасностите, и то основно психични, които крие пубертетът е много дълга и там има само статистика, не истински обяснения, поне сппоред мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: Здравейте, всички вие търсачи на истината! Благодаря за темата на теб Ивчо, и искам само да ти кажа, че наистина се върви по-лесно, когато знаеш, че не си сам и не си луд. Заобиколена съм от хора, които нямат и представа от Пътя и се интересуват само от земните неща. Знам, че всички нас, които сме тръгнали по Пътя ни е много трудно да държим МАЛКОТО, което сме научили в себс си и искаме да го споделим със целия свят, но когато срещнем неразбиране е трудно. Четейки мненията тук знам, че не съм сама и много други като мен работят в същата посока, а това значи, че ще успеем и нашите деца ще живеят в ЛЮБОВ. Иска ми се да кажа много, но думите излизат хаотично. Просто благодаря на всички ви, че ви има.

Много пъти ми се е искало да споделя неща от ежедневието, с някой който трепти на моята честота и да срещна разбиране и подкрепа. Случва се рядко, но както се казва "а хич?!".

Радвам се че ви има.

Успех по ПЪТЯ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Заобиколена съм от хора, които нямат и представа от Пътя и се интересуват само от земните неща. Знам, че всички нас, които сме тръгнали по Пътя ни е много трудно да държим МАЛКОТО, което сме научили в себс си и искаме да го споделим със целия свят, но когато  срещнем неразбиране е трудно.

Много пъти ми се е искало да споделя неща от ежедневието, с някой който трепти на моята честота и да срещна разбиране и подкрепа. Случва се рядко, но както се казва "а  хич?!".

Здравейте,

Отдавна чета този форум.. но все не се осмелявах да напиша нещо, може би защото се чуствам доста ненаясно със себе си.. но това което е написала Лена е точно начина, по който се чуствам и аз. Така ми се иска да има повече хора, с които да мога да споделя усещания, мисли, впечатления... и страшно се радвам че ви има и че поне тук това е възможно :)

Поздрави! :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: Здравей, Любомира!

Много е гадно думите да са ти на езика, а зъбите стиснати. Щом и двете сме в идентични положения, може би е редно да използваме дадената ни възможност и да обменим мисли и опит, по e-mail, примерно: eliang@abv.bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: може би е редно да използваме дадената ни  възможност и да обменим мисли и опит, по e-mail, примерно..

:D:D Абсолютно съм за! Накара ме много приятно да се зарадвам в края на този работен ден, за което много ти благодаря :)

Дали по е-майл, дали по друг начин - ще се радвам да си поговорим за тези неща :) Моят е : lull@abv.bg

Лека и приятна вечер!

:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

аз съм нов, не само във форума, но и езотериката. И като за първо мнение да кажа как започна всичко. Ами без подробности ще кажа, че съдбата беше благосклонна към мен и ме срещна с човек, който ми стана учител. Аз изучавам тайните на кунг-фу, а ако не знаете ще ви разкажа за каква езотерика става въпрос там. Ако ви интересува.

Не знам как вие си тренирате духа- при мен това става като се подлагам на тежки тренировки, където понякога си има направо изпитания за духа, но най-голямото изпитание разбира се е постоянството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей! Бойното изкуство може обаче да ти даде само начален тласък! Специално в ушу, предполагам, че се занимавате с Дао дзе дун на Лао Дзъ, което може да разтвори съзнанието, а Цигуна ще те научи да насочваш грубите енергии. Оттук нататък обаче ще трябва да преминеш на по-фино ниво... Това са предположения... Всъщност всичко зависи много и от учителя ти. Но не се ограничавай!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ха-ха, груба енергия. А аз си мислех, че венъж овладяна енергията на Цигуна може да бъде и мека и твърда. Тоест оттласкващите удари не са груби- все едно политаш назад, после нищо ти няма, наистина.

Сега да уточня, че учителя ми се занимава и с Хата Йога и каза, че като изучим основите на бойното изкуство за да станем наистина добри ще задължително да се занимаваме с Иога. Също медитация, левитация. А Цигун на всяка тренировка се упражнява. Но като цяло моят учител е почитател на естествения път на развитие. Според него след много тежки тренировки човек е в състояние да почувства енергията си и тогава сам ще намери нужда от медитация за овладяването и. Важно е търпението. Първата ми тренировка беше да чакам над 2 часа на един дъжд. Изчаках. Един от другите ученици беше при мен да види как ще се държа- дали няма да се изнервя. Не се изнервих, защото не за първи път чувам за учителски приоми. Тоест сетих се доста бързо (като мина 1 час усетих абсурдността на такова закъснение).

А другият ученик ми обясняваше как учителят доста често така закъснявал- да бе и някой ще го чака(усетих, че не може да е вярно). После ме водиха в един гараж, после по едни планински баири, ама аз съм свикнал и не го приех като изпитания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Според мен първата крачка в духовния път се прави след някакво изживяване, което те разтърсва из основи. Тези случки се реализират и зависят не от нас и поради тази причина мисля, че първата стъпка се прави, ако ти разрешат...

Вратата към духовността е отворена постояно, но за много хора тя е невидима. За да я забележим от личен опит знам, че трябва да ти се случи нещо покъртително.

За мен повратен момент беше смъртта на майка. Бях стигнал до дъното. Когато говоря за дъното имам в предвид не материалното, а духовното, ако някой е бил там ще ме разбере.

В този епизод от моят живот изживях мистерията на смъртта. Мистерия е неразгадаема реалност. Умът по никакъв начин е неспособен да вникне в мистерията. Има нещо друго, което е част от неразгадаемата реалност и тя е живота.

След няколко седмици от смъртта на майка аз я видях на "сън". Слагам сън в кавички, защото състоянието в което я видях се различава от другите ми сънища, които в повечето случаи на сутринта съм ги забравил. Бях като в безтегловно състояние, някъква абсолютна лекота ... бях без тяло. В това състояние Я чух да казва "Аз съм добре" в този момент започнах да се извинявам, че не съм отишъл предния ден в болницата, с което връзката прекъсна.

Вратат към духовния път според мен ми беше отворена от другата страна и аз видях, че там живеят душите на другите хора.

След тази първа крачка последва втора. "Случайно" видях на една сергия книга на Ошо - "Казвам ви" в която се тълкуват притчи на Иисус Христос.

Преди един месец станах вегетарианец. На следващият ден след това мое решение почуствах любов и радост струяща от животинския свят.

Някой в началото беше отговорил на въпроса - защо има толкова малко мнения в тази тема, а имено - защото първите крачки са много лични и не всеки е готов да ги сподели.

Аз напълно го разбирам.

Успех по пътя! :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само аз ли така и не се разбрах с душата си и търся духовния път за саморазправа?

Избрал си осъзнато един от верните пътища за едновременно развитие на Силата на Духа и тялото, трябва да си доволен. Смятам, че един мъж точно по този път трябва да мине. На жените по ни отива да анализираме и да чувстваме, а вие трябва да имате силата да ни обичате и защитавате, да сте търпеливи и да овладеете силата, за да можете правилно да я изоплзвате.

според мен да се разбереш с душата си е един дълъг и труден процес, който е строго индивидуален, за който ти трябват знания и сила. Бъди щастлив , че имаш такъв учител.

Желая ти да намериш себе си и да бъдеш щастлив и да правиш хората около тебе щастливи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Виктор!

Мисля , че си абсолютно прав. Всяка едно думичка която си написал е много вярна.

Мисля, че майка ти се е появила на сън за да те успокои и да не се притеснявш излишно. Мисля, че това което ти си е случило е често срещано явление при много близки души . Но хората не си го признават често поради неразбирането което срещат от другите и за да не им се пресмиват .

Напълно те разбирам. При мене стреса беше много голям, защото като започнах да се занимвам с духовното, първият човек които ми се обади от онзи смят беше дядо ми. След като си беше "заминал" преди цели 17 години. А го виждах и разговарях с него като , че ли е тук до мене сега. Времето и пространството все едно не съществуваха, нито материалните прегради на физическия свят. Хайде иди после и обеснявай на ."нормалните" че си нормален.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е наложително да ти се случи нещо покъртително за да се обърнеш към духа, нито пък да имаш спиритуални контакти. Аз, например не съм изживял нищо подобно, може просто да не съм улучил пътя, а?! Но Бог зове всеки, готов да отклине на зова...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, форумци!

Първата ми крачка в духовния път беше именно чрез форума.

Чета и мисля и прилагам. Всичките сме улучили Пътя - всеки на своята си пътека.

:feel happy: Благодаря ви безкрайно !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иване здравей!

Благодаря ти за разбирането!

Съгласен съм и с Венцислав, че вратата към духовното е отворена постояно за всеки.

Знаците, които ни се изпращат от отвъдното не са случайни. Трябва да се доверяваме на интуицията и гласът на сърцето те подсказват верните решения и пътя по който трябва да вървим.

Това изживяване и мое тълкуване съм го споделял само с един човек, който сметнах, че няма да ме сметне за превъртял.

Успех на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами без подробности ще кажа, че съдбата беше благосклонна към мен и ме срещна с човек, който ми стана учител.

Понятието Учител (различно е от учител) има много нива на тълкуване и разбиране. Вижте например темата "За нуждата от Учител или Наставник" и по специално този постинг.

По въпроса за бойните изкуства и духовния път има една интересна връзка. Основателят на Айки-До Морихей Уешиба е учил около 5г медитация при Онисабуро Дегучи. Онисабуро Дегучи от своя страна е съосновател на движението Оомото. За Оомото, Учителя Беинса Дуно казва, че е един от клоновете на Бялото Братство.

При първите ми крачки в Пътя аз също минах през различни бойни изкуства. Не успяха обаче да задоволят напълно жаждата ми за духовното. Може би защото в БГ повече се преподават външни стилове и бой отколкото вътрешни стилове и дълбоката философия на мир... медитация... връзка с Божественото и т..н., която се преподава от истинските майстори. Според мен да набиеш някого не може да бъде духовен път. Истинското изкуство е да избегнеш боя, да достигнеш вътрешен мир и хармония... да трансформираш хората към по-добро и то без физическо насилие. В един физически бой всички са губещи, както и в една война.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Харесва ми тази тема!Мисля , че когато споделяш нещо толково лично , като преживявания, сложили начало на осъзнатия ти духовен път , с приятели и съмишленици, е много полезно за теб.Винаги осмисляш някоя точка от събитието или процеса, която до този момент ти е убягвала.Израснала съм с икона над главата , с вярваща майка и брат с тежко прераждане.Съдбата ме срещаше с хора, който имат такива интереси .През 1993 г. "случайно" срещнах една приятелка , която ме покани на сбирка на групата на бялото братство в града ни.Колебаех се дали да отида , когато вечерта тя отново ми се обади , за да ми напомни за срещата.Не ми беше удобно да откажа и отидох.Видях хора ведри и благоразположени към един новодъшъл.Това което определи бъдещият ми път беше урока по паневритмия, който аз прекъснах с влизането си.Поканиха ме да застана в кръга , но аз с неудобство отказах.Пуснаха музиката и аз с още по- голямо неудобство се осъзнах , че инстинктивно съм станала и играя заедно с другите.В този момент вече знаех , че съм намерила пъта си .Мисля , че душата ми разпозна танца,който някога съм играла.Никой не мисли че той е гладък и в момента в който осъзнато тръгнеш по пътя на духовното си развитие всичко ще върви като по мед и масло и те очаква безкраен празник.Учителя казва ,че дори учениците в първи клас се изпитват за да се види какво са научили, а вие , който искате да сте ученици в една велика школа искате да не ви изпитват.Според мен важно е да вървиш напред- да четеш,да учиш и да прилагаш наученото.Важно е да постигнеш равновесие и безусловна любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е наложително да ти се случи нещо покъртително за да се обърнеш към духа, нито пък да имаш спиритуални контакти. Аз, например не съм изживял нищо подобно, може просто да не съм улучил пътя, а?! Но Бог зове всеки, готов да отклине на зова...

И при мен не беше линейна връзката с преживените страдания. Отварянето се случи в период, който, макар и относително натоварен, беше изпълнен със светски успехи. Просто осъзнах, че това не е достатъчно, отхвърлих слабо въздействащите ми дотогава теории и се обърнах директно към Него, готов на всичко или нищо... После дойдоха много сурови изпитания и макар че според собствените си критерии не се справих съвсем оптимално - все пак ги издържах много по-успешно, отколкото бих предполагал, ако предварително знаех какво ще се случи. При мене по-тежките преживявания явно не могат внезапно да предизвикат духовно издигане (даже отначалото предизвикваха разколебаване), макар че поуките от тях с течение на времето вършат все някаква работа... Най-вече човек става по-състрадателен: разбира, че всички ние, независимо от пътища и разклонения, радости и терзания, знания и назнания - живеем в един и същи свят и носим в себе си едни и същи светски и духовни импулси...

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×