Розалина Добавено Май 17, 2010 Доклад Share Добавено Май 17, 2010 Добре дошла сред нас Бобаля. Едно със сигурност научих досега - когато искам нещо наистина силно, с цялото си сърце, ако е волята Божа то ще се осъществи, това съм изпитала и това мога да кажа. -добър изовод и верен.Не са били случайни праговете ,щом си добила тази опитност благодарение на тях.А знаеш ли понякога хората така и не достигат до този извод. Само дето изпаднах в противоречие - не знам какво да искам, вече не знам какво да искам, защото когато получа това което искам, пак не съм доволна и щастлива. А вече сякаш не искам и да съм щастлива. Какъв е смисълът да си щастлив след като после пак си нещастен или пък какъв е смисълът да си щастлив ако постовянно си щастлив, става скучно. На това,Джеймс Редфийлд в "Селестинските пророчества" би казал,добре дошла в първото откровение.Време е за втора стъпка в твоето бъдеще.А като чета написаното ,ти си намерила пътечката ,по която можеш да тръгнеш с по-голяма увереност и без колебание,за да откриеш и следващите откровения. Учителят ни води по пътя на Любовта,който е по-лекия път към Бог.Отвори сърцето си за Любовта . Бог е Любов. Ти си Любов. Поздрави Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
helen Добавено Май 17, 2010 Доклад Share Добавено Май 17, 2010 Ще бъда съвсем кратка. Макар, че ми отне поне 10 години главоблъскане Като обърна поглед и разбирам, че винаги е имало хора, с които е можело да общувам, но не съм ги оценила. Винаги съм имала човек до мен, който се занимава с йога, и други практики. Когато той ми казваше: "запрятай си ръкавките", на мен ми беше смешно, защото бях в пуберитета и ме вълнуваха съвсем други неща. Едва след 18-тата си година, започнах съвсем леко да осъзнавам някои неща. Тръгнах от Диагностика на кармата. После ми попадна книга с избрани мисли от Учителя. Веднага ме грабна. Сега като се замисля от днешната си позиция, първите прочетени думи от неговото слово са достигнали до мен като нещо познато, нещо което винаги съм знаела. Запознах се с учението, не ми трябваше някой да ме убеждава. Отвътре знаех, че е за мен. Но!!! Поради разни черти на своя характер , тук се повтаря същото. Пак отлагах. Не бях усърдна в ученето. Чаках нещо. Не знам какво. И така се достигна до един период, в който тъмнината ме обзе. Съдбата ми поднасяше урок, след урок. Знаех, че това е изпитание, знаех че е просто проверка, но не можех да спра да правя нещата по "кривия начин". Всичко знаех, но не можех да прилагам. Тогава намерих този форум. В този момент, бях сменила местоживеенето си. Човекът, който ми казваше да запрятам ръкави не е постоянно до мен, поради разстоянието. И в този форум намерих темите, които ме вълнуваха. Беше опора. Нямах с кого да говоря, защото не познавах никой. Дали има смисъл да се споделя във форум? Ето в моят случай има. Ако вие не бяхте споделяли, ако пазехте всичко само за вас, на мен щеше да ми е много по-трудно. октим, Розалина, Иво и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 17, 2010 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2010 Бобаля и hellen, много ви благодаря, че споделихте частица от пътя си с нас. Това, което се описали е наистина докосващо! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Септември 14, 2010 Доклад Share Добавено Септември 14, 2010 ами аз си мисля, че съм тръгнала по този път, но понякога се чудя дали нещо не се самозалъгвам..... хич не е лесно, надявам се да успея да го следвам... аз от малка съм по-различна ...в смисъл по-затворена, чувсвителна, не съм много общителен човек, предпочитам вътрешното изживяване на нещата.... преди си мислех, че тези неща не са в моя полза....като бях малка се чувствах много зле, че не мога да съм като другите...мислех, че един вид съм ощетена, но сега като по-голяма осъзнавам, че съм се заблуждавала....няма смисъл да търся щастието извън себе си, чрез пари или други хора.....всичко е в мен... аз мисля, че моите първи крачки в духовния Път бяха преди около 2 години.... тогава започнах да се интересувам от астрология, след астрологията дойдоха и другите интереси и теми.... чудя се напоследък.....и ми е много трудно имам гневни периоди, които не мога да преодолея, а не искам да са част от мен и от живота ми.... и незнам как да се справя с тях.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MilenaIvanova Добавено Септември 23, 2010 Доклад Share Добавено Септември 23, 2010 ами аз си мисля, че съм тръгнала по този път, но понякога се чудя дали нещо не се самозалъгвам..... хич не е лесно, надявам се да успея да го следвам... аз от малка съм по-различна ...в смисъл по-затворена, чувсвителна, не съм много общителен човек, предпочитам вътрешното изживяване на нещата.... преди си мислех, че тези неща не са в моя полза....като бях малка се чувствах много зле, че не мога да съм като другите...мислех, че един вид съм ощетена, но сега като по-голяма осъзнавам, че съм се заблуждавала....няма смисъл да търся щастието извън себе си, чрез пари или други хора.....всичко е в мен... аз мисля, че моите първи крачки в духовния Път бяха преди около 2 години.... тогава започнах да се интересувам от астрология, след астрологията дойдоха и другите интереси и теми.... чудя се напоследък.....и ми е много трудно имам гневни периоди, които не мога да преодолея, а не искам да са част от мен и от живота ми.... и незнам как да се справя с тях.... Намери причината за гневът си. Това е първата стъпка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
yakollakani Добавено Февруари 13, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2011 Интересно е да се обърнеш назад и да осъзнаеш неща, които тогава са били скрити. Замислям се и се виждам войник. Точно в казармата бяха първите крачки. Тогава си купих евангелията и почти през цялата служба съм ги прочел три пъти. Това беше началото, но тогава не бях усърден. Интересното е друго, че по-същото време намерих една книжка на Учителя - "Изворът на доброто". В спомените ми се върти, че я намерих в една класна стая на някакъв чин. Беше изоставена, но не помня точно дали беше така. Спомням си, че съм чел от нея, но нито евангелията, нито книгата на Учителя промениха живота ми, защото след уволнението забравих всичко и се понесох по-живота. Малко по-късно, след около пет години си купих четири от книгите на Лазарев, те отначало буквално ме стреснаха и ги оставих, докато преди две години живота ми не се промени коренно и се събудих. Интересното е, че евангелията и книгата на Учителя ме следват през цялото това време. Винаги са били до мен и за тези 15 години, въпреки, че не съм им обръщал внимание не са се изгубили някъде, а можеха. Три пъти се местих за тези години. Това беше първото ми докосване до духовния свят, първата крачка, а последните години ... Първо се върнах към Лазарев и кармата, после четох от Учителя, открих Кришнамурти и признавам, че той ми повлия много, но в крайна сметка сега мисля, че не е въпроса само в четенето, а в осъзнаването и прилагането на това, което си научил. По този повод винаги се сещам за притчата на Исус за семената на пътя. Колко често сме като тези семена, които попаданаха сред плевелите и те ги заглушават. Ани, Рассвет, helen и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 13, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2011 (edited) Интересно е да се обърнеш назад и да осъзнаеш неща, които тогава са били скрити. .... Кришнамурти и признавам, че той ми повлия много, но в крайна сметка сега мисля, че не е въпроса само в четенето, а в осъзнаването и прилагането на това, което си научил. По този повод винаги се сещам за притчата на Исус за семената на пътя. Колко често сме като тези семена, които попаданаха сред плевелите и те ги заглушават. yakollakani, очевидно при теб семената са попаднали на добра почва. Само където ти е трябвало известно време. Още съм под впечатлението от беседата "Доброто сърце", която прочетох вчера. Ето какво казва Учителя там: За всяко нещо има специално време и място. Ще говориш, когато е време за говорене; ще мислиш, когато е време за мислене; ще правиш добро, когато е време за правене добро; ще ядеш и пиеш, когато е време за ядене и пиене. Правилният живот се заключава в това човек да прави всяко нещо на своето време. Редактирано Февруари 13, 2011 от Ани Рассвет 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Февруари 1, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2013 (edited) ще е хубаво още някоя и друга годинка да участваме в този форум, и тогава ще можем отчетливо да проследим кой как се е развил Много интересно ще бъде Здравейте приятели и ти Зара! Много ми хареса това което си написала за след някоя и друга годинка ...пилците се броят наесен...ще се срещнем след 1-7 - 10 години.... ще го бъде както е рекъл Бог! Амин Ами да ги преброим след 7-8 години вече... Връщайки се за кратко след толкова време, си спомням много ясно следните участници във форума преди години, за които ще ми е интересно да науча какво се случва и дали са още тук: Таня, Латина, Синева, Венцислав и едно младо момиче Ина (тогава беше младо :-)). Редактирано Февруари 1, 2013 от Зара_ Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 3, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2013 Отново и отново се удивявам на формулировката на темите. Първи крачки в духовния Път. Хванах се на тази въдица и се замислих кога са били моите първи крачки - вчера ли, завчера ли, преди пет, десет, двадесет, сто, хиляда... години. Не помня. А и питам се - какво е духовен път и изобщо може ли някой да отсече - ето - това беше моята първа крачка. Ние не помним дори бройката си превъплъщения, а за да стигнем до тук и да ни вълнуват тези въпроси, означава, че тази бройка е голяма и във всяко едно от тях сме правили по някоя крачка. Поне една. Аз не помня моята първа. Къде се е изгубило това момиче? Силвия? Мисля като нея..Какво значи "първа крачка в духовния път, втора, трета? Вие откъде сте сигурни, че първата ви крачка е била точно първата, и че е била точно крачката в духовното? Ами ако е била крачка в нещо друго? И какво е духовен път? Да четете разни учения, да тренирате йога, бойни техники, да медитирате? Това ли е духовен път? Да знаете наизуст езотерични книги и да ги цитирате и насън? Кой път е духовен? За мене духовният път е да живееш кротко, смирено, да живееш без злоба, без завист, без да клюкарстваш, без да обсъждаш, без да "гледаш в паничката на другия", да живееш без да нараняваш другите по никакъв начин, физически или психически, без да ламтиш за още и още.....още какво? още любов, още внимание, още похвали, още пари, още уважение, още оценки, ........ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 3, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2013 Аз лично под "първи крачки в духовния път" разбирам този етап, когато човек започва да полага съзнателни и целенасочени грижи за своето духовно развитие. Той има някаква представа за това какво е духовност и се стреми да живее живот съгласно тази представа, да развие качества съгласно тази представа, да бъде такъв, какъвто изисква идеалът му. И понеже човек в първите години като дете обикновено не продължава веднага точно от там, откъдето е стигнал в миналите си животи, то за съответния живот духовните стремежи винаги си имат своето начало. При едни те са на 10, при други на 15, при трети - може и на 40 или 50 години. Това е периодът в който човек влиза в час, в който стремежите от миналите животи се пробуждат, заедно с ново появяване на достигнатите качества, познания и др. Това всъщност е закон в природата. Растението всяка пролет повтаря един и същ цикъл на поява на листа и цветове, за да може в крайна сметка да развие своите плодове. Хората също не само физически, но и психически във всяко ново въплъщение имат един период на пробуждане на това, което вече са постигнали еволюционно в миналите си въплъщения. Именно това може да се приемат за "първите крачки", въпреки че е ясно, че те са първи само за конкретното въплъщение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 3, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2013 Няма първи, втори и трети крачки. Говорим за нещо, което е обречено отначало да е в грешна посока. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 5, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2013 Няма първи, втори и трети крачки. Говорим за нещо, което е обречено отначало да е в грешна посока. Прости ми.Това е мисълта,която спъва...Когато търсиш изпробваш всички посоки.Няма начин да сбъркаш.Пътищата се различават по дължина,или времетраене.Всеки води там където желаеш.Трудността идва при поддържане на огъня ,крепящ целта на мушката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 5, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2013 Няма първи, втори и трети крачки. Говорим за нещо, което е обречено отначало да е в грешна посока. Прости ми.Това е мисълта,която спъва...Когато търсиш изпробваш всички посоки.Няма начин да сбъркаш.Пътищата се различават по дължина,или времетраене.Всеки води там където желаеш.Трудността идва при поддържане на огъня ,крепящ целта на мушката. Исках да кажа, че не може да приложиш воля, за да започнеш или ръководиш духовното си развитие. Но може "да поддържаш огъня ,крепящ целта на мушката". Аз го разбирам така, когато е нужно да фокусираш съзнанието си, за да можеш да се изучиш от това, което ти се случва в момента и което силите са ти "сервирали" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 5, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2013 Стъпил си на духовния път, когато подредиш правилно ценностната си система.Или най малко ,схванеш че това което наричаш свой ум, е частица от един много по мащабен такъв....Моя първи досег ,,духовното", се случи в детството.Когато поповете бяха представяни като клоуни с черна окраска.Не помня точния проблем ,който стана причина да ми обяснят силата на думите.Много на кратко ми казаха че ако подредя подходящите думи,ще получа подходящия резултат.Ставаше дума за самовнушението - метод за подобряване на живота.Интересното е че години по късно този човек ,колкото и упорито да настоявах,не помнеше такъв разговор.Другия важен момент беше след казармата.Разбирах ясно , че ме чака дълги години монотонна работа и постепенно остаряване.Трябваше да направя нещо смислено.Тогава някога, Христо Гешанов създаде курс по Йога в университета.Той просъществува много кратко,но тласъка бе даден.Ще кажа какво мен ме е спъвало.След определен период на усърдно практикуване светът става по цветен,по красив,по добър,по достъпен.Тогава получаваш мисълта: нали това търсех,да живея с радост и здраве.?И ритъма се нарушава...Прочетох само няколко мнения в темата.Мисля наи важното за нас хората е да сме ,,заземени"Да не може никой да ни носи насам натам.Да имаме здрава основа.Това е любовта.Няма човек,колкото и да е различен, да не знае за какво става на въпрос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 5, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2013 Исках да кажа, че не може да приложиш воля, за да започнеш или ръководиш духовното си развитие. Но може "да поддържаш огъня ,крепящ целта на мушката". Аз го разбирам така, когато е нужно да фокусираш съзнанието си, за да можеш да се изучиш от това, което ти се случва в момента и което силите са ти "сервирали"------------------------------------------Да това е мъдро,но нали трябва да изпитаме силата си.Напред с рогата,колко и да е глупаво ,така се опознаваме Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 5, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2013 (edited) Няма първи, втори и трети крачки. Говорим за нещо, което е обречено отначало да е в грешна посока. Прав си.Както казва Кастанеда моите желания нямат значение.Силата е определящия.Но нали съм жив значи мога да опитвам не да чакам.Колкото ставам по полезен за семейството ,съгражданите ,народа човечеството.Във същата градация старанията ме доближават до Духа. Редактирано Февруари 5, 2013 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 5, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2013 ......Да това е мъдро,но нали трябва да изпитаме силата си.Напред с рогата,колко и да е глупаво ,така се опознаваме Ами не се опознаваме така. С тези постановки рогата напред, да си видим силата и т.н. живеем живота на другите. Общоприети илюзии и т.н. Да опознаеш себе си означава да се научиш да разбереш какво е за теб и какво не. Именно обратното на това с рогата напред. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 5, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2013 (edited) Спомни си как се учим да ходим.Малкото дете ще командва всички , позволят ли му .Много лесно стига и до агресия ,ако няма адекватна позиция на възрастните.Детето само се учи да общува,опознавайки възможностите си Просто така се учим. с обикновена мисъл не става.Трябва преживяване Редактирано Февруари 5, 2013 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 6, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2013 Спомни си как се учим да ходим.Малкото дете ще командва всички , позволят ли му .Много лесно стига и до агресия ,ако няма адекватна позиция на възрастните.Детето само се учи да общува,опознавайки възможностите си Просто така се учим. с обикновена мисъл не става.Трябва преживяване Ами децата са интересен пример, защото те се водят по вътрешното си чувство. Те инстинктивно се насочват към правилните за тях решения. Ако си усетил , че с рогите напред е твоето правилно решение, ок. Възрастните при възпитанието смачкват децата и ги карат да заприличват на тях и да вземат решения по установени и грешни норми. Написах ти едно лично съобщение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 6, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2013 Интересни изводи. Децата инстинктивно се насочвали към правилните за тях решения. Къде го видя пък този инстинкт при децата? Всичко при детето е стремеж към задоволяване на желанията - да играе, да бъде обичано, да получава това, което иска и др., защото това му доставя удоволствие. Какво, интуитивно детето ще вземе решение да си оправи леглото сутрин или ще прочете някоя книга, или ще си напише домашните, или ще отиде да напазарува до близкия магазин? Интуитивно ще си легне в 11 часа вместо да играе до след полунощ на компютъра? Или това биха били неправилни решения, които с нищо няма да спомогнат нито за здравето, нито за културното и познавателно ниво на детето. Е да, ама възпитанието на възрастните пък, пишеш, е погрешно - втори странен извод. Как така обобщаваш? Ще ми е интересно да видя как ти не/няма да възпитаваш децата си. Остави ги на "интуицията" им и ще видиш какво ще се получи. То грешки във възпитанието все ще има, ама винаги е по-добре с него, отколкото без него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 6, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2013 Интересни изводи. Децата инстинктивно се насочвали към правилните за тях решения. Къде го видя пък този инстинкт при децата? Всичко при детето е стремеж към задоволяване на желанията - да играе, да бъде обичано, да получава това, което иска и др., защото това му доставя удоволствие . Какво, интуитивно детето ще вземе решение да си оправи леглото сутрин или ще прочете някоя книга, или ще си напише домашните, или ще отиде да напазарува до близкия магазин? Интуитивно ще си легне в 11 часа вместо да играе до след полунощ на компютъра? Или това биха били неправилни решения, които с нищо няма да спомогнат нито за здравето, нито за културното и познавателно ниво на детето. Е да, ама възпитанието на възрастните пък, пишеш, е погрешно - втори странен извод. Как така обобщаваш? Ще ми е интересно да видя как ти не/няма да възпитаваш децата си. Остави ги на "интуицията" им и ще видиш какво ще се получи. То грешки във възпитанието все ще има, ама винаги е по-добре с него, отколкото без него. "...Всичко при детето е стремеж към задоволяване на желанията - да играе, да бъде обичано, да получава това, което иска и др., защото това му доставя удоволствие.." Ти като възрастен обусловен от мисли като "всяко желание да бъде убито" наричаш това желания....а те са потребности за детето. Всяко малко дете има нужда да играе. То се учи чрез играта. До седем години детето се учи единствено чрез играта и личния пример на родителите. Колкото и да се опитва някой родител "да налее ум" в главата на дете до 7, то става обратен резултат. И да, всяко дете иска да бъде обичано и това е нормален човещко стремеж, който явно закърнява с възрастта. Ти не искаш ли да бъдеш обичан?! И да, нормално е детето да се стреми към удоволствия. То си има естествените природни удоволствия. После като расте човек влиза в сферата на трябва, влиза в сферата на това да позволява на други да издевателства над него като му натрапват какво било правилно, колко вредни били потребностите и накрая и той почва да издевателства над себе си. Насилие върху себе си. Ако възрастните се научат да вземат правилните решения, то ще създадат естествен възпитателен процес, който отговаря на нуждите и на родителите, и на детето и не съсипва естествени човешки стремежи с измислени "трябва". Всичките тези "трябва" от страна на родителите към малкото дете водят до гризене на нокти, смучене на пръсти, затваряне в себе си, алергия, астма, тонзилит, болести на сърцето, на костите и кръвоносната система, автоимунни заболявания. Нещата се развиват в тази градация в зависимост от това колко упорити и убедени в правотата си са родителите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 6, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2013 И да, нормално е детето да се стреми към удоволствия. То си има естествените природни удоволствия. После като расте човек влиза в сферата на трябва, влиза в сферата на това да позволява на други да издевателства над него като му натрапват какво било правилно, колко вредни били потребностите и накрая и той почва да издевателства над себе си. Насилие върху себе си. Еми не е съвсем така един често срещан пример : деца играят на площадка, едното взема играчката на другото и не иска да му я върне Ето потребността на детето, харесало му играчката и си я иска Тук трябва да се намесят родителите и да обяснят, че така не е правилно защото ако не се намесят, то ще реши, че може да има всичко, към което посегне. Така че колкото и да не трябва да се ограничават децата в някои неща, то се налага да се прави това в много други случаи Или друга потребност на детето, друго негово удоволствие: Иска да излезе посред зима навън само по любимата си лятна рокличка Пак трябва да се намесят родителите, за да обяснят, че за тази рокличка си има сезон И тези неща се случват все до 7-мата година на децата, така че има полза и от наливането на ум и до 7-мата година Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 6, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2013 До 7 година децата копират родителите. Ако детето не дава играчка, то родителите му са достатъчно алчни. Сори , че го казвам директно, но вече ми писна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 6, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2013 (edited) Ти явно нямаш деца още. Иди на някоя детска площадка, като се стопли времето и гледай колко често ще се повтори дадения от мене пример Не вярвам всички родители да са толкова алчни. И не се ядосвай, когато някой те опонира, щом те опонира, значи има какво да каже Изпускането на нерви сигурно знаеш какво означава, чел си доста книжки PP. значи ти можеш да опонираш всеки тук и хората са длъжни да ти обясняват всичко подробно, а когато някой не се съгласи с твоето мнение, се ядосваш и ти писва МНого бързо ти писва, чети съветите на Дънов за търпението Редактирано Февруари 6, 2013 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 6, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2013 (edited) мвм, за теб знам, че не ти е първа любов да се грижиш за децата си. Смяташ за загуба на време даже да им готвиш. Даже сама си споделила, че се чудиш дали да не ги изоставиш заради някакъв руснак - той не ги искал. Нормално е да ми писне от твоята демагогия, нали така? Редактирано Февруари 6, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.