Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Първи крачки в духовния Път

Recommended Posts

mvm

Кой съм аз че да давам съвет?Просто споделям важните общовалидни истини.За това виждаш снимката ми.Те са общоприети(банални).Темата тук е за първите впечатления от досега ни с ,,духовното"Ние се раждаме повече  дух от колкото тяло.В процеса на адаптацията се  набляга на физиката за сметка на духовното.{,,Сложи си качулката че ще се намокриш и настинеш" (не виждаме цигането тичащо босо по снега?)}Въпроса е да обмислим фактите,тези пред нас.На децата им  трябва честно обяснение на света,така както го вижда душата.А доколко сме прави няма значение.Важно е да бъдем честни,водени от духовни принципи...И още нещо банално:Кое е духовно?Духа,е основата на нещата.Причината на всичко .Някъде при Дънов срещнах приблизително следното:Комара първоначално не е бил създаден да хапе хората.Негово е било решението да пие кръв.Защо Бог му е разрешил ?Това не е важно.Важно е да знаем че всеки получава заработеното...За комара не знам .За нас хората съм благодарен че ни е даден един чудесен ориентир.Любовта..Поглеждам и ако има дори малко любов,това е добро

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В какво грешат?Те наподобяват гъба за всичко което става на около.Техните грешки са  нашите заблуди.Изглежда краино,нали.Можеш сам да провериш до колко е вярно.Истината не се ражда в спора.Тя се открива в размисъла.Има такива медитативни упражнения.
Ако обременяваш думата "грешат" с някакви негативни асоциации, проблемът си е твой. Въпросът беше, че децата не могат да вземат сами правилни решения. Говоря като правило. Изключения разбира се има. Това е основата на разговора ни с Божидар. Кое да изглежда крайно? Аз хиляда пъти повторих (защото съм глупак), че възрастните допускат грешки във възпитанието и често възпитават погрешни модели в децата си. Но това не означава децата да не бъдат възпитавани. Кой Бог ли ще слезе да ги възпитава вместо хората? Или трябва да ги оставим изцяло на безпогрешните им интуиция и инстинкти? Ами който иска да експериментира и да опише резултата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отгледала съм 2 деца; и ми е много интересно да наблюдавам - и моите, и чуждите.

Какво мога да кажа - ами аз потвърждавам казаното от Божо и АлександърТ.А.

И не само аз.

Спомням си, че още преди 15 години, когато бях в голяма дилема относно храненето на малката ми дъщеря, рових се и попаднах на следното - направен е научен експеримент с около поне 50 деца мисля, на възраст между 1 и 2 години. В продължение на 3 месеца са им позволявали да се хранят когато поискат, с каквото поискат и колкото поискат. Резултат - някои деца изяждали по-малко храна, други повече, някои наблягали на мляко, други на плодове, трети на зеленчуци, четвърти на яйца и месо, но всички деца в края на периода били с по-добри медицински показатели, отколкото преди това и в прекрасно здраве и форма. Това ме убеди и спрях да упорствам да я накарам да прояде месо (и все пак добре, че тя се изприщваше ужасно при всяко вкусване на месо, та все пак по-лесно кандисах ;) ). Резултат - здраво дете, направо не помня да е боледувала, в добра физическа форма, вече е малко по-висока от мен, слабичка, но бие на канадска борба дори повечето момчетата в класа (вече е 16 годишна), веднъж само е пила антибиотик и то не трябваше, но както и да е, да не разводнявам темата. Какво да кажа за по-голямата й сестра - ами за съжаление успях да я пречупя, да яде това, което ми казваха от детската консултация тогава; след време вече се усетих какви грешки съм допуснала и не само за храненето, но вече беше късно. Опитах се да минимизирам щетите донякъде, но ...

Та, никак не съм съгласна, че бебетата и децата били егоисти (независимо в какъв положителен аспект е казано това), далеч не е правило да дърпа играчката на другото дете и т.н. Да, това се наблюдава често, но е резултат от влиянието на родителите предимно.

Стан, моите деца не са искали да ядат сладолед, докато бяха малки; взеха да искат, когато станаха по-големи и гледат другите деца. Но тъй като не са навикнали да ядат много сладко, то и сладолед не са в състояние (буквално) да ядат по много. Ти чувал ли си на съвсем малки деца, още в количка дори, възрастните да им говорят - "Искаш ли мама/баба/дядо да му купи шоколадче (или близалка, или сладолед, или нещо подобно), а, искаш ли, ей сега?" А детето гледа индиферентно. Но заветното шоколадче, явно ценно в очите на мама и особено на баба! бива купено и предложено за хапване. Често детето не го иска и го бута с език, плюе, при което бива упрекнато защо не иска ценното шоколадче, а ако детето е доста упорито, все пак не го изяжда (поне първите няколко пъти, когато му се предлага), но попива добре как мама или баба с удовлствие доизяждат остатъците от шоколадчето.

Също така не мога да се съглася с теб за готвенето - ето аз готвя вегетарианска храна за 4-ма големи, да ти кажа доста време ми отнема, макар че и аз предпочитам бързи неща и аламинутите, просто нямам възможност да отделя време. Ти казваш - бързо се справяш и за повече хора, пак щяло да е бързо - сигурен ли си? Дори самото заготвяне на зеленчуците гълта толкова много време, такова голямо миене, белене, стъргане и т.н. пада, че не ми се говори.

Има деца, които си ядат месо и то не защото родителите им са ги карали като малки да го ядат. Но нищо, щом децата винаги са прави, така да е. Божидар е прав, а аз съм глупак. Средният път е една голяма илюзия. Буда е по-голям глупак дори и от мен. Не е вярно, че родителите могат да приложат правилни методи на възпитание - те винаги грешат. Децата са тези, които интуитивно винаги предусещат истината. Те са безпогрешни - Богове. Хайде спирам да пиша в темата, че ми се повръща от едностранчивост и нежелание да се вникне в смисъла на написаното от другия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Дианче, дори и да са видяли как други деца бият дърветата, то след като са започнали и те да правят така, аз реших, че е редно да се намеся.

Между другото е много трудно да изолираме децата си да растат в инкубатор самодостатъчни и да се самовъзпитават

Около тях са роднините, баби, дядовци, които също дават примери , добри или лоши. 

Много деца още от 1, 5 -2 годинки тръгват на ясли, там примери за подражание колкото искате.

В книжките може и да пише, че децата вземат интуитивни правилни решения и други ала бала, също е вярно, че копират другите деца или възрастните, но тук вече е ролята на родителя да отсее правилното от неправилното, според него.

 

Макар че това с копирането, не съм много съгласна. Някой автори явно се опитват да ни убедят, че децата нямат никаква индивидуалност, а се изграждат на база на копирането от околните. Колкото и да ни копират, то едното дете ще подражава на едни неща, другото на други неща...

 

Дианче, синът ми въобще отказваше да суче. Въртеше си главата и ревеше, Още в родилния дом започнаха да му дават акушерките адаптирано мляко. От него пиеше по няколко глътки,....чудя се как съм го изхранила, и пюрета не ядеше, и бебешки каши, май само кисело мляко след 3 месеца, с бисквитки...голям зор, правех се на маймуна, за да го накарам да си отвори устата и да глътне една лъжичка. Помня, че нареждахме всичките играчки на масата и ги "хранехме" подред, докато стигнем до него..И сега ,като е на 15 години, пак харесва много малко неща за ядене.и пак яде малко

Тук ще се обадя повече за някой гост четящ на посоки.Не случайно при редица духовни учения препоръчват молитвата медитацията или други практики.Общото при всички е подобряването на ежедневния живот.По лесно преодоляване на всякакви трудности.Основното е редовно практикуване....По книгите пише много неща.С четене не става.иска практика.Опитвал съм метода на д-р Хосе Силва.Той казва че за 40 дни светът се отваря за ученика.Курсове не съм посещавал,не знам как са там нещата.Но метода си го бива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В какво грешат?Те наподобяват гъба за всичко което става на около.Техните грешки са  нашите заблуди.Изглежда краино,нали.Можеш сам да провериш до колко е вярно.Истината не се ражда в спора.Тя се открива в размисъла.Има такива медитативни упражнения.
Ако обременяваш думата "грешат" с някакви негативни асоциации, проблемът си е твой. Въпросът беше, че децата не могат да вземат сами правилни решения. Говоря като правило. Изключения разбира се има. Това е основата на разговора ни с Божидар. Кое да изглежда крайно? Аз хиляда пъти повторих (защото съм глупак), че възрастните допускат грешки във възпитанието и често възпитават погрешни модели в децата си. Но това не означава децата да не бъдат възпитавани. Кой Бог ли ще слезе да ги възпитава вместо хората? Или трябва да ги оставим изцяло на безпогрешните им интуиция и инстинкти? Ами който иска да експериментира и да опише резултата.

Няма да пиша дисертация ,защото не съм учил толкова.  че децата не могат да вземат сами правилни решения   това е смешно.и краино.Сега разбираш ли.Всеки факт с изрязан фон променя смисъла си.За това и тук във форума е трудно само с няколко изречения да изясним позицията си.Е виждам че някой много добре се справят.....Средният път е една голяма илюзия. Буда е по-голям глупак дори и от мен.  Тази краиност кои я казва?Станимир допуска някой да говори вместо него.Още една баналност.В човека не контролираното възбуждане на някой център отнема енергия от другите.

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама то никой не е казал, че няма нужда от възпитание. Проблемът е там, че възпитанието, което ни е по силите да дадем, е доста компрометирано.

Поне за себе си мога да кажа това.

И да, наистина се оказва, че децата могат да бъдат добър източник на истини, просто защото не са предубедени, не знаят как "трябва", не са повлияни от разни заблуди и т.н.

Ние, възрастните, сме отгледани и възпитани от хора, които нито са били идеални, нито мъдри и резултатът е налице. Сега пък ние се опитваме да възпитаваме нашите деца. И знаете ли, винаги ме е шокирало това, че човек не се учи именно на това - как да отгледа и възпита детето си! На вас не ви ли е странно, прави ли ви впечатление? Като че ли това е най-лесното и най-безотговорното нещо на света. А според мен е тъкмо обратно! Когато аз се замислих, че ще имам собствени деца, как да ги отгледам и възпитам, направо изпаднах в тих ужас. Околните ни питаха дори какво става, на път ли е бебе, защо не работим по върпоса, а мен ме вълнуваше друго - какво правим след като бебето дойде. Насъбрах си книги, четох, мислих ... И до какви изводи стигнах - не тогава, сега; ами до това, че човек е желателно да поработи първо върху себе си, да поразчисти разни неща, някои (по-малко на брой), с които е дошъл на Земята и други (много повече на брой), които са му натресени от семейството и въобще обкръжението; и чак тогава да мисли за собствени деца. Ако тогава бях стигнала до този извод, не знам сега щях ли да имам деца, на колко години щяха да бъдат, сигурно на не повече от 5-6. Ама като си помисля, че и децата помогнаха да осъзная много неща! Защо обаче да става на техен гръб?!

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще споделя нещо като клюка:За една майка,бегло позната,коментираха че си гледа децата с цигара и кафе в градинката пред блока.Готвеше им салам и хляб .Общо взето грижи като за ,,чуждо'.Това е разбира се външен изглед.Баткото от 10 годишен се грижеше за сестра си.Готвеше супи.помагаше и за уроците.Израстна едно чудесно амбициозно  момче.сега учи в Китай спечелвайки пълна издръжка с изпит на китайски .Това което виждат очите е добре да се изпита и със сърцето

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
 
Има деца, които си ядат месо и то не защото родителите им са ги карали като малки да го ядат. Но нищо, щом децата винаги са прави, така да е. Божидар е прав, а аз съм глупак. Средният път е една голяма илюзия. Буда е по-голям глупак дори и от мен. Не е вярно, че родителите могат да приложат правилни методи на възпитание - те винаги грешат. Децата са тези, които интуитивно винаги предусещат истината. Те са безпогрешни - Богове. Хайде спирам да пиша в темата, че ми се повръща от едностранчивост и нежелание да се вникне в смисъла на написаното от другия.

Именно, точно това казвах и аз - има деца, които обичат месо и то им е нужно. Но представи си какво "добро" ще направят за тях родителите им, ако родителите се окажат вегетарианци? Това имам предвид - ние, родителите не знаем какво е добро за децата ни, за съжаление. И ако повече се вглеждаме и вслушваме в тях, ще е много по-добре. И пак да повторя - не отричам възпитанието, просто ми се иска то да се прави с много повече любов и мъдрост, с прозрение и интуиция.

Останалото няма да коментирам; никой не е казал това, от което се възмущаваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×