Jump to content
Порталът към съзнателен живот
irisa

Гордостта - какво представлява?

Recommended Posts

"Текстът" Илиада не е съвременен на събитията, записан е много по-късно и се датира, въз основа на разни разсъждения, но не и факти, в 8ми век преди Христа, което пак е далеч от Троянската епоха. - Azbuki

По същия начин каноничните евангелия са писани не от свидетели на пасхалните събития, но са най-близкият текстови документ, който описва възможните исторически моменти. Техният косвен характер им придава историческа стойност, която подлежи на проследяване - онова, което прави Шлиман или Блеген. Косвеният (указващият) характер на подобни документи има още по-голяма стойност поради липсата на преки (свидетелстващи) документи. Всичко това е така, защото един исторически документ не е еднозначен, той не отразява събитието като огледало, а е наниз от отражения, чиито верни препратки трябва да се проследят. Самите архелогически резултати, че Троя е съществувала, че била обсаждана, че е горяла, съществуват, това е била голямата цел на Шлиман и вече откритието на Блеген.

----

Действително страшно приличаш на брат ми. - Azbuki

Ето! Онзи ден ти казах, че ме бъркаш с един друг, различен от мен селсал. Имаш шаблон за мъжката-самоубеденост-която-не-признава-женските-постижения, разчиташ го като гордост примерно, и го наслагваш навсякъде.

При това първоначалното твърдение се преследва упорито и независимо от това дали в хода на дискусията става очевидна неговата неприемливост или абсурдност. - Azbuki

А така! Ако аз бях написал това за теб, щеше да ми цитираш Подводни цяла вечер. Не виждаш ли как подхождаш точно по онзи начин, срещу който се бориш. Сама се фализираш, критикувайки фаличността.

От тази гледна точка, подходът ти е ненаучен, макар и д аима претенции да е такъв, защото той не съблюдава и не премерва различните гледни точки внимателно и безпристрастно, за да стигне до някаква възможно най-достоверна теза (но никога 100-процентово достоверна - ясно за всеки сериозен учен). - Azbuki

Аз се постарах - в тая тема - да посоча няколко гледни точки по отношение гордостта, само за да не изпадна в еднозначни интерпретации. Ти направи ли нещо подобно? Всъщност ти си окопа в критика на гордостта - имайки предвид фалическата гордост в Илиада - и изведнъж я иззе в свои ръце.

Тоест аз теза за амазонките нямам и не ми е и нужна, но имам една друга гледна точка, която предложих на твоето полезрение. Но не съм убедена, че твоето полезрение засече това. - Azbuki

Кой предложи гледна точка - "горда като амазонка"? Аз засякох това твое предложение и го имам предвид и досега. Но ти искаш нещо повече - да призная тая гледна точка. Именно тази привидна фаличност (амазонстване), която страда от непризнаване, е гордостта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Функцията, с която умът най-много би могъл да се гордее е - да опростява, да вниква, да детайлизира, да довежда нещата до очевидност. А не обратното - то е самоцел несмислена /горделив ум/, мисля. И водещ пак е смисълът. Профанизацията е безцелно умуване, с непредпоставен смисъл, но пък за някого е може ми забавно - О*К.

Какво прави произволен учен - прелива от "не мога" в "мога", посредством "зная как". Пример: и най-сложната програма е алгоритъм от прости команди / недвузначни/.

Но влязъл в детайла, там чака вече Лукавият и ти дава сила, влияние, власт... при това съвсем реални /земни, житейски/ И логичният ум /горд, с основание/, оставен сам на себе си, захапва въдицата.

Всяко нещо, е само едно от нещата. Дори "перфектният" ум.

Хармонията, според мен, предпазва от всякаква едностранчивост, макар че всяко развитие в някаква посока е временна едностранчивост. И всеки сам си знае колко голяма "крачка" може да направи, без да "падне".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Селсал, take a deep breath!

Наистина, нямам намерение да подхващам от Шлиман и да се обясняваме какво и как е писал и колко достоверно е то, да не говорим за другите неща. Ще отнеме цял курс на обучение по исторически науки. За това си има учебни заведения.

Разбирам, че държиш да си прав, само да ти напомня, че "правотата е несъвместима с любовта" (С. Лазарев).

Това за брат си го казах със загриженост - той просто много си е чупил главата в отношенията с хората заради поведение и изказвания като твоите. Иначе го обичам и приемам, разбира се - брат ми е. Само определени теми не ги подхващаме, че той е много твърдоглав, губи се време и боли глава после. :D А някои от нещата, които ги пише, също толкова интелигентно и самоуверено като теб, да се чудиш и да се маеш де да се денеш като ги четеш. Аз и снаха ми последно си блъскахме главата над едно негово негово ругателно писмо до... няма значение кой, написано на най-прекрасния английски на света и изпъстрено с цветисти изрази, ама... язък за езика предвид приложението и ефекта от него.

Ти си точно това, което си. Няма нужда от моето мнение, за да се приемаш, какъвто си. Ако това ти харесва и не ти пречи, бъди жив и здрав. На мен не ми създава проблеми. :)

П.П. Между другото, това, че те сравнявам с брат си, е в известен смисъл комплимент. Брат ми е безумно, безпаметно талантлив програмист. Чуди се къде да се дене с всичкия си интелект - затова интелектът му хвърчи и трещи и накъдето и както не трябва. :D Предполагам, че е трудно.

П.П.П. "Горда като амазонка" никъде не съм казвала. А "фалическата" фиксация :D май си е твоя.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не държа да съм прав. На мен ми е интересно като се повдигат въпроси, като се обсъждат, когато се формират различни течения, когато посоките им заиграят, смесвайки се или отблъсквайки се; в такива моменти не се нуждая от дълбоко поемане на въздух, точно тогава дишам с пълна жизненост и радост.

Ти си точно това, което си. Няма нужда от моето мнение, за да се приемаш, какъвто си. - Azbuki

Това на мен ли го казваш? Щото не аз, а ти развива разбирането за "имам гледна точка, ама ти не я приемаш". Аз не правя това. Казвам каквото си казвам и с интерес чакам да видя какво ще ми отвърнат. Без да се потискам от евентуално несъгласие (такова потискане винаги е признак, че човек ще се поласкае от евентуално признание).

Аз и снаха ми последно си блъскахме главата над едно негово негово ругателно писмо до... няма значение кой, написано на най-прекрасния английски на света и изпъстрено с цветисти изрази, ама... язък за езика предвид приложението и ефекта от него. - Azbuki

Кое е ругателното в моите постове?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Изобщо не държа да ми приемеш гледната точка, само не ми приписвай "фалически" интерпретации и реплики, които не са мои.

:3d_050::3d_043::3d_041:

П.П. Ох, пусто любопитство. Ако датата на раждане на Селсал в профила му е правилна, скъпи съфорумници, тъкмо сте станали свидетели на словесна схватка между двама Огнени Дракони (за какво си говорехме значи??? :3d_135: ).

И ако тази дата на раждане е точна, Селсал има Луна в същия знак като моя твърдоглав брат. И слънце там, където е на брат ми Меркурий. Не, ще си почина от смях. :3d_065:

Не е ли животът едно огледало, в което можем да се видим ясно и точно?

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина, в какво се състои удоволствието от това да четеш едни безкрайни речи с повтарящо се съдържание на объркани мъже, водени от егото си? - Azbuki

Тоест ти виждаш в Илиада единствено патриархалните фалически претенции.

----

...имам една друга гледна точка, която предложих на твоето полезрение. Но не съм убедена, че твоето полезрение засече това. - Azbuki

Разбирането, че не съм засякъл гледната ти точка (акцентът върху собствената гледна точка е психологическа проява на фаличност и база за възгордяването) си е желание да бъде отчетена подобаващо тая гледна точка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Тоест ти виждаш в Илиада единствено патриархалните фалически претенции.

Щом ти така ги виждаш :3d_065:

Разбирането, че не съм засякъл гледната ти точка (акцентът върху собствената гледна точка е психологическа проява на фаличност и база за възгордяването) си е желание да бъде отчетена подобаващо тая гледна точка.

Не акцент, душа, балансиране. :) Ако беше краен в друго, щях пак да ти дам гледната точка, която балансира твоята.

П.П. Наистина, това е много забавно, но си забравих превода от арменски. Оттеглям се да свърша нещо полезно. :)

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никъде не говоря за гордост застанала между човек и бог а за такава между хората

и този дух да попитам;

Човек може ли да се гордее с вярата си към Бог?

...- с едни неща се гордеем,

Щом се гордеем значи в някои случай човек е горд.

:):)

Поне личният ми опит и наблюдения показват, че гордостта в отношението на един човек към Бог се проявява в гордостта му във взаимоотношенията с хората - нещо като двете страници на един лист. Ако аз поставя условие да харесвам и одобрявам един човек, то това означава,че поставям условие да харесвам и одобрявам една от проявите на Бог - т.е. и на самия Бог.

Интересен е въпросът дали човек може да се гордее с вярата си в Бог - мисля че да. Поне съм го виждала и го виждам. Но когато гордостта се промъкне във вярата, това вече не е вяра в Бог за мен, а зависимост от вярата в принципи и правила, които определена социална група е склонна да нарича с името Бог - много жестока зависимост, която е довела до най-страшните престъпления срещу човека в нашата цивилизация.

О, ами да, няма човек, който да не носи в себе си семето на гордостта. Като с всичко в този свят дали нещо е лекарство или отрова зависи от дозата и употребата. Единственият "антигордостен софтуер", който познавам е безусловната Любов. Спомням си един мой любим линк:

Любовта прави човека

ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН.

Дълг, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ.

ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН.

Отговорност, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН.

СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК.

Справедливост, прилагана с любов, прави човека БЛАГ.

ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР.

Истина, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН.

ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека противоречив.

Възпитание, провеждано с любов, прави човека ХАРМОНИЧЕН.

УМ без любов прави човека ХИТЪР.

Ум, прилаган с любов, прави човека ЧЕСТЕН.

ЛЮБЕЗНОСТ без любов прави човека ЛИЦЕМЕРЕН.

Любезност, изразена с любов, прави човека ОТКРОВЕН.

РЕД без любов прави човека ДРЕБНАВ.

Ред, оформен с любов, прави човека ВЕЛИКОДУШЕН.

ПОЗНАНИЕ без любов прави човека НЕОТСТЪПЧИВ.

Познание, приложено с любов, прави човека ТАКТИЧЕН.

ВЛАСТ без любов прави човека НАСИЛНИК.

Власт, упражнявана с любов, прави човека СПРАВЕДЛИВ.

ЧЕСТ без любов прави човека ВИСОКОМЕРЕН.

Чест, носена с любов, прави човека СКРОМЕН.

БОГАТСТВО без любов прави човека АЛЧЕН.

Богатство, управлявано с любов, прави човека ЩЕДЪР.

ВЯРА без любов прави човека ФАНАТИК.

Вяра, живяна с любов, прави човека ТОЛЕРАНТЕН.

Любовта прави човека

Сега забелязвам,че във всеки първи стих на куплетите спокойно можем да заменим "без любов" със "с гордост"! Много точно описание на проявите на гордостта и начините на лечението и, наистина... :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Интересен е въпросът дали човек може да се гордее с вярата си в Бог - мисля че да. Поне съм го виждала и го виждам...

Не разбрах това правилна гордост ли е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

...Интересен е въпросът дали човек може да се гордее с вярата си в Бог - мисля че да. Поне съм го виждала и го виждам...

Не разбрах това правилна гордост ли е?

Ако се усетя горд - съм О*К - бил съм шампион

... ако самата гордост е целта - алабализъм е - :D ... даже Бог не може да помогне :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Интересен е въпросът дали човек може да се гордее с вярата си в Бог - мисля че да. Поне съм го виждала и го виждам...

Не разбрах това правилна гордост ли е?

Ако се усетя горд - съм О*К - бил съм шампион

... ако самата гордост е целта - алабализъм е - :D ... даже Бог не може да помогне :rolleyes:

Мда, и на мен така ми се струва.

Дори нещо повече - някой може ли да ми обясни има ли нещо, за което да си струва човек да се гордее?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гордият човек си го представям като стъпил на върха на една планина. Човек като изкачи една планина, винаги има повод за гордост. От върха, гледката надолу е прекрасна. Тя е обширна, цялостна, но и липсват детайлите. Виждаш фигурките на движещите се хора в подножието, но не виждаш лицата им. Този унес може да трае дълго. Хубавото е, че ако погледнеш нагоре, ще видиш звездите, по-ярки и малко по-близки отколкото, когато ги гледаш от долината. Гледайки звездите, човек се смирява и разбира, че върхът, който е изкачил, всъщност не е чак толкова висок. Тогава той разбира, че отново трябва да слезе в подножието, нещо повече - желае го. Разликата е, че той никога няма да забрави това, което се е случило горе. Той винаги ще носи една мъничка частица гордост в сърцето си - частица, която е заслужил, защото тя е резултат от положени усилия. Но наред с тази частица гордост, той ще донесе и частица смирение и частица устрем към надземното. Смирението е устрем и устремът е смирение. Гордостта е вяра в себе си или в групата към която принадлежим, но вяра затвърдена в живота. Другата гордост е заблуда, илюзия или блян. Всяка частица истинска гордост, смирение или устрем присъстваща в човешкото сърце е безценно съкровище. В крайна сметка, как можем да претендираме, че изпълняваме Божията Воля, че служим на Бога или на човечеството, ако не вярва в себе си и в своите сили? Може ли човек, нямаш чувство за чест и достойнство, реално да пожертва нещо от себе си? Истинската гордост е нашето достойнство и вярата ни в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гордият човек си го представям като стъпил на върха на една планина. Човек като изкачи една планина, винаги има повод за гордост. От върха, гледката надолу е прекрасна. Тя е обширна, цялостна, но и липсват детайлите. Виждаш фигурките на движещите се хора в подножието, но не виждаш лицата им. Този унес може да трае дълго.

Гордостта е вяра в себе си или в групата към която принадлежим, но вяра затвърдена в живота. Другата гордост е заблуда, илюзия или блян. Всяка частица истинска гордост, смирение или устрем присъстваща в човешкото сърце е безценно съкровище. В крайна сметка, как можем да претендираме, че изпълняваме Божията Воля, че служим на Бога или на човечеството, ако не вярва в себе си и в своите сили? Може ли човек, нямаш чувство за чест и достойнство, реално да пожертва нещо от себе си? Истинската гордост е нашето достойнство и вярата ни в себе си.

:thumbsup: :thumbsup: Съгласна с всичко написано -

само с един въпрос - защо тогава не си наричаме вярата в себе си и достойнството с техните си прекрасни думи, а дублираме с ново значение думата гордост - та да се уточняваме всеки път кое е добрата и кое лошата гордост?

Започвам да се питам дали случайно много от понятията за зависимости са украсени с допълнителни омонимни значения на добродетелите? Може би границата и дозите наистина са размити... или така ни се иска?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо ли не е така при мен?

Ако разбирам примера с изкачения връх буквално, то това ми се е слувало многократно, защото съм запалена планинарка, обаче като се кача горе и погледна наоколо се усещам една малка песъчинка в огромния свят около мен и точно в такива моменти (преди години) най-добре съм усещала, че съм частица от цялото, парченце от пъзела; сега изпитвам такива усещания много по-често и без да съм в планината. Вярно, когато съм там, горе, на върха, чувствам радост, лекота, възхищавам се на гледката, просто съм окрилена ... но гордост?!?

От какво и защо да съм горда?

И значи ли това, че нямам чест и достойнство?

Защото и в преносен смисъл да разгледам ситуацията с изкачването на даден връх, усещанията ми са пак същите - да, радвам се, да, удоволетворена съм, но същевременно ясно съзнавам, че това е моментно състояние и че потенциалът ми (и не само моя) на практика е много по-голям ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Да, гордостта на човека се стапя, когато направи сравнение между това, как ние хората пъплим като мравки по баира, а орелът леко размахва крила и полита над пропастта през простора - от едното било към другото, над гол камънак, където никой не пристъпва... Веднъж преживях това и исках да съм орел. Каква свобода, какъв дух.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гордостта е състояние на задоволство при осъществени очаквания.Когато допуснеш това задоволство да те заслепи,пропадаш в поредния капан на илюзорните си личности.Не случайно, във всяка духовна школа се съблюдава точно този момент-на будност, да останеш буден точно в момента в който си усетил победа над себе си.Усетиш ли да се прокрадва това задоволство, удовлетворение от себе си, усилваш бдителността.След всяка победа над себе си, се чувствай полезен за делото за духовното израстване на човечеството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако се гордеем с нещо,то най-вероятно подценяваме някого за нещо в настоящия момент.

Вероятността е < 20%. Обикновено човек се гордее просто защото е доволен от себе си. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замислих се над последното изречение ...

Има ли разлика между това човек да е доволен от себе си и да се гордее според вас?

Според мен, за да се гордее човек, не е достатъчно само да е доволен от себе си, но и най-вероятно се сравнява с другите - нещо от сорта на: Аз съм/мога/постигнах повече от този/тези край мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доволен от себе си?Ако си доволен ,значи това е най-доброто, на което си способен?Ако си доволен това би трябвало да е най-доброто, което може да се направи?Нека сме недоволни.

Диана Илиева ме накара да се замисля , как гордостта е обвързана с материалното и доволстството от притежанието му-вещи ,та дори физическото тяло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубави неща сте написали всички нямам какво да добавя,а просто да напиша своята гледна точка.

Гордостта е много болезнено състояние за осъзнатия човек.

Преборването и е дълъг и много труден процес.

Мислила съм с какво може да се допълни думата "горд".

Горд и всеотдаен,горд и милосърден,горд и честолюбив,горд и доблестен.(може би?)

Хубаво го е казала ris_78 "Ако се гордеем с нещо,то най-вероятно подценяваме някого за нещо в настоящия момент."

Следователно втората дума във двойките които изредих са просто един вид душевно самозадоволяване.

Много е трудно да осъзнаваш гордостта си и да успееш да съжителстваш с нея в процеса на преодоляване.

Гордостта носи след себе си желанието за независимост ,което убива смирението- типичния лидер .

Щом няма смирение има бунт ,щом има бунт няма мир в душата .

Лошо нещо е гордостта ,кара ни да сме недоволни ,изискващи и непримирими.

Аз лично се уморих от нея,доста неприятности преборих вече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако разбирам примера с изкачения връх буквално, то това ми се е слувало многократно, защото съм запалена планинарка, обаче като се кача горе и погледна наоколо се усещам една малка песъчинка в огромния свят около мен и точно в такива моменти (преди години) най-добре съм усещала, че съм частица от цялото... когато съм там, горе, на върха, чувствам радост, лекота, възхищавам се на гледката, просто съм окрилена ... но гордост?!?

От какво и защо да съм горда?

И значи ли това, че нямам чест и достойнство?

Защото и в преносен смисъл да разгледам ситуацията с изкачването на даден връх, усещанията ми са пак същите - да, радвам се, да, удоволетворена съм, но същевременно ясно съзнавам, че това е моментно състояние и че потенциалът ми (и не само моя) на практика е много по-голям

:D:thumbsup:

Гордостта е много болезнено състояние за осъзнатия човек.

Преборването и е дълъг и много труден процес.

:thumbsup:

Мислила съм с какво може да се допълни думата "горд"

Горд и всеотдаен,горд и милосърден,горд и честолюбив,горд и доблестен.(може би?)

Честта е донякъде свързана с изправеното положение на гръбначния стълб, силата и смелостта. Тя е положително качество.

Много е трудно да осъзнаваш гордостта си и да успееш да съжителстваш с нея в процеса на преодоляване.

Гордостта носи след себе си желанието за независимост ,което убива смирението- типичния лидер

Щом няма смирение има бунт ,щом има бунт няма мир в душата .

Лошо нещо е гордостта ,кара ни да сме недоволни ,изискващи и непримирими.

Аз лично се уморих от нея,доста неприятности преборих вече.

:thumbsup:

Има още един проблем с гордостта свързан с ученето при духовен учител.

Когато някои хора знаят повече от други и могат да им помогнат, те стават горди.

В обичайното схващане пък, щом някой му се помага, значи е слаб и безпомощен и пр.

Родители и близки на учениците на духовния път казват, как можеш да слушаш какво ти говори някой и да го правиш, нима нямаш собствена глава на раменете си да помислиш сам B)

Пропуска се от внимание, че когато човек се ражда на земята, той ще не ще възприема емоционалния и умствен багаж на родителите си, после на приятелите, съучениците и др.

След години търсения, достигнах до извода че гордостта е най-голямата пречка както за учителя, който не я е преодолял докрай, така и за истинския Ученик.

Истинският Учител, като Учителя Беинса Дуно, всяка сутрин декларира пред Всевишния Учител, че е Негов ученик.

Истинският ученик също трябва да осъзнава отговорността си при взаимоотношения дори с най малките същества. Той трябва да ги гледа с любов. Да се стреми да помогне, без никакво чувство че е нещо повече.

Като мисълта за другите има преимущество пред себичността, тогава може човек да се избави от егоизма.

"даром взехте, даром давайте" Господ Исус Христос

Който се слива с Безсмъртния поток, може да даде водата на живота.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×