Jump to content
Порталът към съзнателен живот
irisa

Гордостта - какво представлява?

Recommended Posts

Тогава става вярно "даром взехте, даром давайте". Който се слива с Безсмъртния поток, може да даде водата на живота.

Съвсем скоро беше. Насън го чух:"Не можеш да вземеш преди, да е дадено/оставено." Още мисля върху това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Не знам как да си опиша състоянието - като гордост или просто като опърничавост, когато някой се опита да ми ограничи свободата, особено ако се прави по авторитарен начин. По принцип съм приятел на човека, но това нещо ме изкарва от кожата ми и ритам много лошо. Дори и по принцип моят асцендент Водолей (и малко по-дивичкият Уран в Скорпион) да е хуманен, много лошо му се пише на този, който се опитва да ми извива ръцете. Веднага вижда най-лошото от мен. И вместо да се получи со кротце и со благо, става со доста кьотек. Произнасям това с дълбока ирония - към себе си и към цялата ситуация.

Не се гордея, но това е положението. Ето тук още един Уранов типаж, Водолей с Уран в Скорпион:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%...%BB%D0%B5%D0%B2

Явно в Стара Загора все такива се раждаме :D

П.П. Тук се сетих за една мисъл на Ларошфуко:

"Не излизайте от кожата си, ако нямате гръбнак."

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

azbuki радвам се да те "видя" :thumbsup:

След години търсения, достигнах до извода че гордостта е най-голямата пречка както за учителя, който не я е преодолял докрай, така и за истинския Ученик.

Истинският Учител, като Учителя Беинса Дуно, всяка сутрин декларира пред Всевишния Учител, че е Негов ученик.

Истинският ученик също трябва да осъзнава отговорността си при взаимоотношения дори с най малките същества. Той трябва да ги гледа с любов. Да се стреми да помогне, без никакво чувство че е нещо повече.

Като мисълта за другите има преимущество пред себичността, тогава може човек да се избави от егоизма.

"даром взехте, даром давайте" Господ Исус Христос

Който се слива с Безсмъртния поток, може да даде водата на живота.

Прекрасно, Благодаря :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази вечер я усетих в себе си - гордостта. Отдавна не ме беше посещавала... Нямам вече гордост с постижения, нито с качества или принадлежност някакви - леко ми е като на дете без тях.

Но тази вечер един брат, с който се запознах, ме погледна и ми каза тихо - стар дух си. Честно, никога не съм се замисляла, нито съм обръщала внимание на това - дори понякога ми е било малко смешно - той как пък разбра. Този път, обаче, усетих в себе си наистина някакво превъзходство, вътрешен тласък да поема контрола над ситуацията, да давам оценки, да поучавам... все такива... Беше много стъписващо... След минута ми стана студено и някак втвърдено отвътре - от тази скованост - като на Кай със стъкълцето в окото... Вървях към къщи и се опитвах да осъзная какво се случва с мен - къде е Детето ми? Тогава разбрах, че нося Гордостта... В момента, в който го разбрах ми стана много много смешно - представих си себе си - как ходя с гордо изпъчени гърди и мисля за себе си "Аз съм стар дух!" Смях се с глас... още се смея и сега като си спомня... Смехът стопи ледовете в мен... Обичам себе си като смеещо се палаво дете... а за духа... ами Той си знае... не е моя работа какъв дух съм докато съм тук и сега съм дете и ще си остана такова, защото съм щастлива така...

Това ли е едно от лицата на Гордостта? И дали това е лекарство?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Интересно защо това е предизвикало такава реакция у теб. Наистина, човек може да е стар дух и през всичкото това време, към което се отнася понятието "стар", да е вършил само не много красиви неща. Хитлер не е бил много млад дух... Дори бих казала, че са малко старите духове, които да не са сериозно обременени кармично поне от едно свое прераждане. Тези неща при тях в последно време се подлагат на особено интензивна чистка. В същото време има достатъчно мъдри млади духове, които носят много светлина на света. Откога времето е фактор в тези неща, че чак да води и до гордост? Нещо не ми се връзва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам как да си опиша състоянието - като гордост или просто като опърничавост, когато някой се опита да ми ограничи свободата, особено ако се прави по авторитарен начин. По принцип съм приятел на човека, но това нещо ме изкарва от кожата ми и ритам много лошо.

Обсъждахме тази тема навремето. Очакванията пораждат гняв. Всеки е свободен да действа както намери за добре. Конструктивните нагласи са да приемаме спокойно действията на другите дори когато са насочени срещу нас.

Нашата работа е да усъвършенстваме мотивите-мислите-действията, без да реагираме под влияние на гнева и пр.

Това е съзнателност. Когато реакцията вместо на инстинктивно ниво или на ниво на навиците, мине през ума, разума и интуицията, и след това по обратния път стигне до физическите ни интерфейси :) Или...?

... лошо му се пише на този, който се опитва да ми извива ръцете. Веднага вижда най-лошото от мен. И вместо да се получи со кротце и со благо, става со доста кьотек. Произнасям това с дълбока ирония - към себе си и към цялата ситуация.

Ин-ян е по-добър принцип. Радиоприемникът не се опитва да потисне всички радиовълни които изпълват пространството и генерират ток в антената. Вместо това, има избирателна чувствителност.

"Този свят няма истинска реалност. Той е като смес от захар и пясък.

Бъдете като мъдрата мравка, която събира захарта и оставя пясъка"

Махаватар Бабаджи

П.П. Тук се сетих за една мисъл на Ларошфуко:

"Не излизайте от кожата си, ако нямате гръбнак."

:blink:

Кожата на добрия човек е мека и нежна и излъчва светлина.

Красотата достига най високия си израз в мекотата, добрината и смирението.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Може да съм безнадежден случай, но не мисля, че отношението ми към авторитарността някога ще се промени. Агресията понякога е обоснована като начин да отблъснеш нечия натрапчива намеса, макар и не винаги това да е най-добрият избор. Впрочем агресията почти винаги е отговор на агресия. Тук имат да се замислят и двамата - и този, който рита, и този, който му извива ръцете. Единият си има проблем с темперамента, другия - с властта и злупотребите с нея.

Необходимо е да има и недоволни, за да има промяна, иначе застинахме всички във фалшиво блаженство от върлуващата стазис.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да съм безнадежден случай, но не мисля, че отношението ми към авторитарността някога ще се промени... за да има промяна, иначе застинахме всички във фалшиво блаженство от върлуващата стазис.

Когато сме на гости, стопаните на къщата имат задължения, но все пак сме на гости :)

Когато има интелигентност и уважение и от двете страни, има хармония.

Конят рита, боата усуква и чупи кости.

Хората сме разумни същества и можем да се разбираме на по-високо ниво.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Когато сме на гости, стопаните на къщата имат задължения, но все пак сме на гости :)

На гости означава, че не участваш в съществуването на къщата като необходим градивен елемент.

Когато има интелигентност и уважение и от двете страни, има хармония.

Конят рита, боата усуква и чупи кости.

Хората сме разумни същества и можем да се разбираме на по-високо ниво.

Напълно съгласна. Но боата да не се сърди, ако конят я ритнал, защото тя забравила интелигентността и уважението.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Авторитарността наистина е едно от лицата на гордостта, според мен.

Под авторитарност разбирам като посетя дома на един човек, който е любезен достатъчно да ми предостави всичко, с което разполага, както и да ме покани да се чувствам като у дома си, аз да започна да оглеждам критично подредбата и навиците му, да направя нов проект по моите вкусове и дори да започна разместване според проекта и усета си за красота, хармония и справедливост. Ако домакинът се осмели да "рита" срещу моите правилни и навременни съвети, го обявявам за авторитарен и ограничен тип и прехвърлям дома му на свое име, а него назначавам за слуга. Ако продължава да се съпротивлява, просто го изхвърлям от новия си дом. :D :D

Ако азбуки има предвид това под авторитарност, напълно съм съгласна с азбуки и домакина, който с любов няма да позволи на своя гост да ограничи свободата му да определя подредбата на своя собствен дом, както и да му извива ръцете под благовидния предлог, че му желае доброто - и на него и на дома му. :D :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Не, Донка, нямам това предвид. Виж какво пише за къщата.

По-скоро става дума за домакина, който не преценява участието на посетителите в своя дом, за да съществува той изобщо, и започва да налага невъзможни за тях правила, за да не се държат те по нежелан по негово усмотрение начин. Въпросните "гости" естествено могат да се разотидат и с това нещата да се разрешат за всеки, но ако на някой му пука за къщата и усеща проблема, може да се опита да каже на домакина за него, преди да е станал непоправим.

Някои хора по-рано съзират проблемите, заради което ги отписват като малко чалнати, други спят, докато им падне покривът на главата. Тъй като тези правила са валидни за всяко общество, има общества, които чакат покрива да падне и такива, които реагират на сигналите интелигентно и на време.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-скоро става дума за домакина, който не преценява участието на посетителите в своя дом, за да съществува той изобщо, и започва да налага невъзможни за тях правила, за да не се държат те по нежелан по негово усмотрение начин. Въпросните "гости" естествено могат да се разотидат и с това нещата да се разрешат за всеки, но ако на някой му пука за къщата и усеща проблема, може да се опита да каже на домакина за него, преди да е станал непоправим.

Вярно, "да се опита да каже", не и да вика и да рита ... Дори и домакинът да не разбира от казване, това пак не е основание да се вдига голям шум или да му се сърдим или каквато и да е друга негативна реакция - просто го оставяме (колкото и да ни се струва, че ние сме прави, а той дълбоко греши): или не му е дошло времето да разбере или не сме ние този, който може му отвори очите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има един много хубав лаф "Шегата е хубав начин да поговорим за сериозните неща"

Не е нужна агресия,въпреки че azbuki аз те разбирам прекрасно :) като един типичен скорпион с асцедент водолей .

Много често си мислех че отстоявайки правата си и борейки се със зъби и нокти за тях , уж за правдата (ама чия?) ,защитатавам своето човешко достойнство.Мен не могат да ме тъпчат ,не могат да ме мачкат и така .Малка е границата между гордостта и бунтарството в името на човешкото достойноство (говоря за момета когато има бунт).

Проявата на превъзходство и налагането му по какъвто и да е начин е остатък от старозаветните.

Мисълта че сме прави за нещо криво и намесата ни с цел да го изправим на всяка цена ,не винаги е най-добрия вариянт.

Да необходим е поне на този етап ,но нали искаме да минем на следващия.

Аз лично често го забравям опитвам се да си напомням многократно това което по горе каза Валентин ,че "Очакванията пораждат гняв."

Но не винаги се получава.

Гордостта има много прояви.

Тя е свързана с чувството за независимост.Независим -това звучи гордо,с цената на какво обаче?На смирението ,свързани са нещата много а излизането от кръга е трудно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят каза на една група ученици:

“Бог ни е дал тази възможност – да посетим земята, но много от нас се държат като нежелани гости, разглеждайки някои неща като своя собственост. Ние забравяме, че се спираме тук само като посетители и позволяваме да възникват много привързаности: “моята къща”, “моята работа”, ”моите пари”, ”моето семейство”; но когато посещението ни на земята завърши, всички човешки връзки се прекратяват. Тогава трябва да изоставим всичко, което сме мислили че притежаваме. Единственото, което навсякъде ни придружава, е нашият Вечен Баща Бог. Осъзнайте сега, че вие сте душа, а не тяло. Защо трябва да чакате смъртта да ви даде този суров урок?”

“Хората се насочват към злото – каза учителят – защото им липсва вътрешна радост. Но който медитира върху Бога, съвкупността на висшето щастие, на блаженството, той ще бъде изпълнен с Неговата доброта.

Един посетител на ашрама изрази своето съмнение в безсмъртието на човека. Учителят каза:

“Опитайте се да си изясните, че вие сте един божи пътник, че сте тук само за кратко време и след това пътувате по-нататък, в един съвсем друг очарователен свят . Не ограничавайте своя кръгозор в един кратък живот и една малка земя. По-скоро си спомнете за необятността на Духа, който живее във вас.”

“Цялата вселена е създадена от Духа – каза учителят на група ученици. Звездите, камъните, дърветата и хората се състоят от една и съща субстанция: Бог. За да призове многообразното творение към живот, Бог трябваше да придаде на всяко нещо видимостта на индивидуалността. Земният спектакъл бързо ще ни омръзне, ако успеем да осъзнаем, че има само една личност, която поставя пиесата, пише текста, рисува декорите и играе всички роли. Но “представлението трябва да продължава”, затова учителят-драматург проявява в целия космос една непредставима изобретателност и разкрива Своето неизчерпаемо многообразие. Той е придал привидна действителност на недействителното.”

“Учителю, защо трябва да продължава това представление?” – попита един ученик.

“Това е божествената Лила, Неговата игра, или Неговото забавление – отговори гуру. Той може да се изразява в многообразни форми, ако пожелае това. Ако Бог не се покриваше с воала на Мая, нямаше да съществува аромата на космичното творение. Ние трябва да играем с Него на криеница и да Го търсим, докато не Го намерим и спечелим най-високата награда.”

Учениците смятаха за своя привилегия да правят някаква услуга на своя гуру. Когато един от тях тъкмо беше привършил една работа за него, учителят каза:

“Вие всички така трогателно се грижите за мен и ми оказвате толкова голямо внимание.”

“О, не, учителю! Ти си този, който така много се грижи за нас” – отговориха те.

“Бог помага на Бог – каза Парамахансаджи, усмихвайки се. Това е Неговият таен план в драмата на човешкия живот.”

“Да унищожаваш всяко желание, да преодоляваш своето “аз”: всичко това звучи много негативно, учителю – отбеляза един ученик. Ако се отказвам от толкова много неща, какво би ми останало?”

“В действителност всичко, защото тогава ти ще бъдеш богат в духовната субстанция, която съдържа всичко – отговори учителят. Тогава ти няма да бъдеш повече блуждаещ просяк, който се задоволява с парче хляб и няколко човешки удобства, а отново ще заемеш високото положение, което подобава на сина на Безграничния Отец. Това съвсем не е негативно положение!” и продължи: “Който преодолее малкото “аз”, извежда своята истинска същност към светлината. Невъзможно е да се обясни състоянието на божествено осъществяване, защото не може да се сравни с нищо друго.”

На един търсещ истината, който поиска съвет от него, учителят каза следното:

“Светът те съблазнява с лошите си обичаи, но той не поема отговорността за грешките, които се извършват въз основа на тези обичаи. Така че, защо искаш да подариш цялото си време на този фалшив приятел – света? Отделяй по един час на ден за научно изследване на своята душа. Не заслужава ли Бог, комуто си задължен за своя живот, семейство и пари и за всичко друго, една двадесет и четвърта част от твоето време?”

Когато един ден говореше за расовите предразсъдъци, учителят каза:

“Бог се огорчава, когато Го обиждат за това, че носи своя черен костюм.”

“Не трябва да се плашим твърде много от силната болка и да се въодушевяваме прекалено от приятните сънища на красивите събития – каза учителят. Когато пребиваваме между тези неизбежни противоположности – двойнственото царство на Мая, често ние не мислим вече за Бог, за неизчерпаемото съкровище на блаженството. Но когато се събудим в Него, узнаваме, че земния живот е само един филм, който се състои от светлини и сенки и е прожектиран върху космичния екран.”

“Бог ви разбира, дори ако всички други ви разбират погрешно – каза учителят. Той е любящият, който ви обгражда с грижи, все едно какви грехове сте направили. Други ви даряват любовта си за известно време и после ви изоставят. Но Той никога не ви изоставя. По различен начин Бог се грижи всеки ден за вашата любов. Той никога не ви наказва, когато вие се отказвате от Него; вие сами се наказвате. “Ще почувствате, че всички неща ви разочароват, когато вие ме разочаровате.”

След разговор с един себичен посетител, учителят каза: “Дъждът на божествената милост не може да се събере върху планинския връх на гордостта, но той се стича лесно в долините на смирението.”

“Как мислите, че Бог ще ви пази, когато пренебрегвате Неговите закони на разума и предпазливостта? – каза учителят. Хубаво е човек да има доверие, но той трябва да бъде практичен и да не въвежда другите в изкушение.”

Учителят често говореше за това колко бързо може да ни освободи от заблудата на Мая и казваше:

“В този свят като че ли сме потънали в море от грижи; въпреки това идва Божията Майка и ни разтърсва, за да се събудим от този ужасен сън. Всеки рано или късно ще има това освободително преживяване.”

Един ученик изпълняваше вярно и добросъвестно всяка задача, която му поставяше учителят, но за другите никога нещо не правеше. Тогава учителят му даде следното наставление:

“Длъжен си и другите да обслужваш така смирено, както и мен. Винаги мисли за това, че Бог живее във всички и не пропускай нито един удобен случай да Му доставиш радост.”

Една неделна утрин, след като изрази удивлението си от изобилието на цветя в църквата, учителят каза:

“Бог е красота. Той е създал миловидните цветя, които могат да разказват за Него. Не Го ли откривате и във всичко друго в природата? През прозореца надниква лъчезарния Му лик от лилии и незабравки. В аромата на розите като че ли Той ни нашепва: “Търси Ме!” Това е Неговият начин да ни говори, а иначе мълчи. Той открива Своите шедьоври в красотата на творението и въпреки това не показва, че Самия Той се крие отзад.”

Учителят каза: “В творението изглежда така, като че ли Бог спи в камъните, сънува в цветята, събужда се в животните и ЗНАЕ в хората , че е буден.”

“Защо има толкова много страдания по света?” – попита един ученик. Учителят отговори:

“Страданието има много причини. Не на последно място то трябва да предпази човека от това да се обучава върху другите твърде много, а върху себе твърде малко. Накрая болката го поставя пред въпроса: “Няма ли някакъв закон за причината и следствието в моя живот? Не са ли моите неприятности резултат от погрешното ми мислене?”

“Животът е едно бойно поле, на което хората побеждават своите вътрешни врагове – користта и незнанието. Мнозина ще бъдат наранени от куршумите на техните страстни желания и въжделения.”

“Бог може да се оприличи на един просяк: това е една особено затрогваща изразна форма – каза учителят. Той тъгува за нашето внимание към Него. Учителят на Вселената, от чийто поглед затреперват всички звезди, слънца, луни и планети, тича след хората и вика: “Не искаш ли да ми подариш своята любов? Не Ме ли обичаш, Мен – дарителя на всички дарове, повече от тези неща и предмети, които съм създал на тебе? Не искаш ли да Ме потърсиш?” Но човекът отговаря: “Много съм зает, имам много работа. Нямам време да Те търся.” А Бог казва: ”Тогава ще почакам.””

Един ден Парамахансаджи се караше на един монах заради неговото лошо поведение. Ученикът запита:

“Но все пак, сър, вие ще ми просите, нали така?”

Учителят каза: “Какво друго въобще ми остава?”

“Не скърбете за грешките на другите – каза учителят. Употребявайте ситния пясък на мъдростта, за да държите светло и чисто помещението на вашия собствен дух. Примерът ви ще подбуди другите да почистят своите къщи.”

Двама ученици, които се вълнуваха от несправедливостта на един техн съученик, изказаха своите жалби пред учителя. Той ги изслуша мълчаливо и след като свършиха, им каза:

“Променете самите себе си!”

“Хората са много изобретателни в своето невежество.”

Един ученик беше нещастен поради това, че неговият съученик изглежда правеше по-голям духовен напредък от него. Тогава учителят му каза:

“Вместо да гледаш в твоята собствена чиния, ти наблюдаваш големия съд и размишляваш за това, какво не си получил, вместо да мислиш за това, което ти е дадено.”

“Бог ви е изпратил тук с една определена цел – каза учителят. Действате ли в съзвучие с тази цел? Вие сте дошли на земята, за да изпълните една божествена задача. Никога не забравяйте, че това има огромно значение! Не позволявайте на малкото “аз” да затвори пътя към безкрайната цел.”

“Вие все пак трябва да живеете по някакъв начин. Защо пък да не живеете по правилен начин?” – каза учителят.

източник: "Казано от Йогананда" Парамаханса Йогананда

Ако ми се стори, че света е крив, значи се нуждая от промяна на гледната си точка.

berg.gif

гордо изправен, изпъчен, аз, твърдо стъпил на земята (материята)

:lol:

yp_headst.GIF

асаната на "лудоста"

:D

Какво ти пука бре?! :3d_113:

Ом мани падме хум (ॐ मणि पद्मे हूँ)

:3d_102:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замислих се за реакциите против някоя несправедливост /по мое виждане/. Може би наистина е нужна друга гледна точка. Ники :thumbsup2:

“Не скърбете за грешките на другите – каза учителят. Употребявайте ситния пясък на мъдростта, за да държите светло и чисто помещението на вашия собствен дух. Примерът ви ще подбуди другите да почистят своите къщи.”

Двама ученици, които се вълнуваха от несправедливостта на един техн съученик, изказаха своите жалби пред учителя. Той ги изслуша мълчаливо и след като свършиха, им каза:

“Променете самите себе си!”

“Хората са много изобретателни в своето невежество.

И аз изпадах в ситуации, /в обществени институции/, в които са ми налагали ограничения, но след като с нормален разговор и опит да се изяснят двете гледни точки не се получава, реших, че е безмислено да се опитвам да наложа своята. Така само ще се превърна в агресор.

Просто проявата на мъдрост е силната позиция.

Ако аз съм била права, времето и живота ще докажат моята гледна точка.

Наистина е трудно на скорпион да преглъща ;) , но е по-разумно. И след време проява на "отровата" е факта, че е бил прав :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да постъпваш изчаквателно, за да видиш отново, че ти си бил правият, това ли е смирението?!!!

Това е още по-гадно, отколкото да ритнеш. По-добре да хвърлям къчове, отколкото да преглъщам отрови. Отровата не се преглъща, тя се плюе навън. Ако е била отрова, обаче, защото има опасност като определим нещо като отровно, само защото не го познаваме добре и на нас ни е чуждо все още и не го разбираме, да изплюем хапка рядка, екзотична храна.

Ако аз съм на гости и видя, че красива картина стои криво на стената, няма да се стърпя и ще я изправя без да питам домакина. Ако, обаче, той желае картината му да е накривена, това вече е въпрос на неговия естетически-астигматичен визус. И аз няма да се меся повече, щом така му харесва. Но няма да погледна ни веднъж към нея вече.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може би има начин отровата да се превърне в лекарство? Със нужното знание... ;)

Ако Учителя ни беше наложил със сила това учение на Любовта, едва ли щеше да предизвика у нас любов.....

Всеки сам да се опари, та да разбере кое е истина и кое лъжа.... :smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В поста си малко по-горе Ники е показал ширшасана - "стойка на глава", - та във връзка с тая поза и смисъла, който той открива при нея, има един афоризъм: щом света наопаки погледна, виждам го налице как изглежда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

xameleona, selsal :D:thumbsup:

Количеството определя качеството, т.е. дозата - лекарството или отровата.

На човек не му е необходимо нищо друго освен опитност. Опитността носи знание и ясна преценка за това дали нещо е отровно или не е. Животът е най-великия Учител.

Едно е отровно за егото и гордостта, но пък лекува душата, а друго е отровно за душата, но е благодатно за егото и гордостта. Въпросът е кой към какво се е насочил - към изява/проява на себе си или към изява/проява на Себе Си, а с други думи въпрос става за намерението на човек да се надскочи, илизайки извън себе си и сливайки се с/във Всичкото, или опита му да надскочи сам, самото Всичко.

:)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не зная кое е истина и кое лъжа. Не зная кое е добро и кое зло. Вече споменавах за това, да не се повтарям. Но щом вие знаете, добре.

За мен гордостта е признак на непримирение. Виж, смирението е съвсем друго нещо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Количеството определя качеството, т.е. дозата - лекарството или отровата.

:)

Хомеопатите залагат на липсата.

:thumbsup2: и на излишъка.

Излишък, недостиг, а в средата е баланса между двете.

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Гордостта има много прояви.

Тя е свързана с чувството за независимост. Независим -това звучи гордо, с цената на какво обаче? На смирението, свързани са нещата много, а излизането от кръга е трудно.

А, ето това е един съществен аспект!

Направо капан за много хора, особено тези, с по-силна енергетика!

Чувството за независимост - уви, е силно относително, да не кажа направо илюзорно. На практика всеки е свързан с всичко, всеки е една бримчица от всемирната многоизмерна плетка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гордостта е онова чувство на превъзходство над другите.То е една преграда издигнала се между духовното Аз и материалното Аз.Когато човек се приеме,като душа притежаваща тяло,а не като тяло притежаващо душа,тогава той има онези Мир и Любов в себе си,които му дават усещането за Цялостност и Хармония,че всяко нещо си има своя смисъл и роля.Губи се желанието да се сравнява, класифицира...Просто приема нещата такива каквито са.Така разбирам смирението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×