Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Мари

Самолюбието???

Recommended Posts

:)въпрос на който няма еднозначен отговор.....според мен въпроса е в баланса и как човек се ч-ва шастлив и одухотворен......виждала съм хора с абсолютно отрицание на собствената си личност и пълно себеотдаване...за тях някои биха казали...мале колко добър човек ..а примерно други биха казали.."каква будала само".....тези с раздутото его които отвсичко на света обичат най -вече себе си също са нещастни..защото зад тази бомбастичност се крие един голям страх..."да ли другите ме харесват"..."най великия ли съм аз"...и ч-во за малоценност....за това доказват както на себе си така и на другите колко значими са те

така че според мен...емпатията към себе си и към другите е добрия вариант:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да...това означава наистина да се обичаш и уважаваш такъв какъвто си....а не да питаш огледалцето всеки ден кой е най...най ...най..на този свят....

когато имаш мир в самия себе си..знаеш каква е същността и и я приемаш...тогава може да се каже че нямаш комплекси ...нямаш болно его....

защото човек може да излъже всеки но най трудно е да излъже себе си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да.

Да обичаш доброто, висшето в себе си. И да се развиваш.

По този начин ще усещаш, че нещо дълбоко в тебе - неизказано и необяснимо- съществува навсякъде - в дърветата, птиците, животните, хората, звездите...

Така обичаш и всичко, и себе си като уникална частица от Всемира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно ли е да обичаш нещо и някой, ако не обичаш това, което си? Аз мисля, че не. Както каза Ради, ние сме една мъничка част от Всемира и ако не се обичаме сякаш заявяваме, че не обичаме и това, към което принадлежим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек е едно пъстро създание, в което има и бяло и черно и добро и лошо - то да обичаш себе си, значи ли да обичаш своята сила, но и своята слабост също - мисля си, че значи да обичаш (както и Ради казва) поривите на възвишеното в себе си, а какво да правим с другата си страна - тъмната половина от нас ? нея да я обичаме ли ? и ако решим да обичаме и нея ще можем ли ?

Ако обичаме себе си включително и нашите слабости, то със сигурност ще можем да обичаме другите също така цялостно - не само когато са добри, но и когато не са, това би било страхотно, защото ще значи, че ние откриваме божественото в тях въпреки, че то в момента е затъмнено и че успяваме да обикнем всичко, защото всичко е Негово проявление.

Следователно, ако горното е вярно би трябвало да обичаме и себе си по същия цялостен начин. Вие можете ли?

Не сме ли твърде самокритични когато става въпрос за нашите слабости, а ако не сме самокритични как ще ги преодоляваме?

Знам, че трябва да обичаме себе си такива каквито сме, да си простим слабостите и с любов да ги преодолеем - само че как става на практика ?

:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

"тъмното" в нас чака да бъде "осветено", какот светилник би осветил тъмна стая.

Обичайки светлото и възвишеното ние го разширяваме и усилваме - т.е намаляваме тъмнината.

Разбира се че е хубаво да знаем своите слабости. Но как да ги преодолеем?

С борба ли?

В Библията се казва " Не се противи на злото".

А Учителя Беинса Дуно ни завещава за отношението към другите, да не критикуваме и да не се занимаваме с погрешките на хората.

Следователно борбата със злото е обречена на провал.

Ние просто трябва да усилиме доброто в себе си, а това усилване означава преобразуване на злото в добро.

Аз не мисля, че човек трябва да обиква своите грешки и слабости.

Просто трябва да дадем път на Светлината вътре и вън от нас и тъмните кътчета ще изчезнат постепенно.

Вампирите не понасят светлината, а нашите слабости не са нищо друго освен енергийни вампири.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ради, прав си!

От личен опит съм установила, че да се бориш с лошото е чиста загуба на време, енергия и светлина. Но ако направиш нещо добро, стремиш се към нещо светло и ценно, тъмната ни половинка се свива.

Но да си призная честно, понякога заравям, че е точно така и опитвайки се да се боря с него, то става по-силно, а аз по-слаба. :(

Но пък от друга страна как бихме разбрали кое е добро, ако няма лошо? Как ще познаем Светлината, ако не сме виждали мрака?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако обичаме себе си включително и нашите слабости, то със сигурност ще можем да обичаме другите също така цялостно - не само когато са добри, но и когато не са, това би било страхотно, защото ще значи, че ние откриваме божественото в тях въпреки, че то в момента е затъмнено и че успяваме да обикнем всичко, защото всичко е Негово проявление.

Здравейте,

Просто трябва да дадем път на Светлината вътре и вън от нас и тъмните кътчета ще изчезнат постепенно.

Мисля че и двата подхода са верни и не са в противоречие. Това са два различни метода на работа, които трябва да се прилагат спроед ситуацията и нивото на съзнание на човека, както и моментната му нужда/избор.

Единия метод е да обикнеш, приемеш, разбереш, осъзнаеш слабостите си, тъмните си страни и така да ги трансформираш. Винаги зад една слабост стои един извор на сила и щастие. Другият метод е - вместо да се занимаваш със слабостите си, което понякога е по-трудно, да се концентрираш върху светлите си, силните си страни. Малко по-малко доброто в човека ще се разрастне и ще обхване и ще осветли и тъмните страни. Както се казваше в една песен: "И виделината свети в тъмнинанта, и тъмнината я не обзе." Това е друг метод за трансформиране на самолюбието - медитация, размисъл, музика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

самолюбието или така казано егоизмът - човек който притежава тези ка4ества не може да оби4а никой (освен себе си) и това му пре4и да види околния свят и хората около него. 4ао :):hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самолюбието само по себе си е недостатък, но все пак човек трябва да се обича, както и всичко около него. Има едно единствено условия - тази любов трябва да минава първо през Бог. Чрез него всяка любов е чиста и свещенна!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

"Може да говорим за доброто в нас, ала за злото - не. Понеже що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда..."

/из "Пророкът" Халил Джубран Халил/

бтв. Който желае може да коментира...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самолюбието само по себе си е недостатък, но все пак човек трябва да се обича, както и всичко около него. Има едно единствено условия - тази любов трябва да минава първо през Бог. Чрез него всяка любов е чиста и свещенна!

Венци, голям умник си ...затова ще те изцитирам ...току що се разписах по темата за греховете на човечеството ... самолюбието - всъщност е първи грях против Любовта ни към Бога , т.е. Самолюбието е "извратена" любов към себе си, когато човек гледа само своята чест и полза, във всичко търси слава за себе си, а не славата Божия.........

Ти си го казал много истинско !

Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самолюбието е нещо прекрасно, във всеки случай е много по-добро от чувството за малоценност, което според някои автори (Адлер, Ерих Фром) стои в основата на човешката мъка. Ако е здраво самолюбие обаче ! Целият езотеричен път е един вид самовлюбване - търсене на Истината вътре в себе си. Познай себе си и ще познаеш Вселената! В такъв аспект погледнато, самолюбието е най-прекрасно качество! Притежаващият такова самолюбие осъзнава себе си и хората около него като едно цяло, те стават част от неговото Себе ! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Себелюбието е хубаво, когато виждаш себе си в другия. Различаваме се по тези, които не сме - маските :ph34r: . По Истинското си Себе си приличаме не ами сме едно.

едните си мислят "аз" съм от :thumbsup:

другите "аз" съм от :v:

а всъщност Аз съм :feel happy:

:1eye: -това е Пликли от "Лило и Стич"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Що ли си мисля, че самолюбието си е самолюбие ...нещата все пак си имат своя изказ, що е то нещо "прекрасно" - самолюбието...ами то си е състояние ...опасно, а щом можеш да виждаш себе си в другите...то си е друго състояние май :) май дори и не съм срещала такъв екземпляр...само себе си да люби...няма такива, всъщност ...добродетелите са ми интересните.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир +Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте, обични съПорталци!

Самолюбието е патология, няма такова състояние като здраво самолюбие.

Самолюбието е жестоко "сбъркана" любов към себе си, вредно+опасно… за нас тръгналите и вървящите по пътя + търсещите задълбочено истинското познание . Добре ще е да можем бързичко и веднага да се освобождаваме от погрешките в размишленията и чувстванията си. Пречки винаги има …своенравието, гордостта , тщеславието , его - стремежът…да е по – „моему” …но сериозна пречка е и …мисълта/допускането/предположението ( особено ако е неверно :blink: ) , че другият иска да се „наложи” или пък, че се прави на”велик” или че поучава , „чете” морал :lol: все нисши качества на личността….та именно в и чрез САМОЛЮБИЕТО , което е свойствено за САМОСЪЗНАНИЕТО ни с низшите му чувства и крайния му егоизъм... е станало отклоняването ни от ПРАВия път.

В известна степен това т.н. „отклонение” си е било необходимо, за да достигнем до определена разумна степен на индивиди чрез индивид - уализиране ( InDivine вБожествен….Individum индивид), да ама не... и отново хоп в капанче сериозно /изкушение/заблуда попадаме…че човек може да е САМостоятелен, независим и т.н....колко велик е човек…дааа…ама нееее! Значи... отчасти Самолюбието като състояние се дължи на усещането на човека за своето тяло… като че ли е неговият Аз , като че ли то е самият той, свръхчувствителните са често болезнено самолюбиви, то от малки ни тикат и тикат …все да сме по по и най – богати, отличници, висшисти, титловани, престижни,изявяващи се…ми то … самолюбието си е силно анормално състояние…истеричното поведение например е само едно негово следствие…има сигурно и други , но със сигурност не е

Самолюбие е и това, да се чувстваш винаги най- прав...

Подвеждащо изречение/предположение…( няма такова състояние…да се чувстваш винаги най - ПРАВ…не е реалност…просто не ми се коментират пак патологии). Много и искрено държа да съм от знаещите + можещите + смеещите + уВерените ( но не САМоУверените), ама само когато не съм САМа :thumbsup1: а съм заедно с Христос в Духа :thumbsup2:

Коренно различни са нещата – да искаш…да бъдеш най-Прав :blink: - да се ЧУВСТВАШ такъв - да можеш и действително да бъдеш ПРАВ !!! в даден конкретен случай !

В зависимост от случая :) разумната ми душа обикновено може мигновено да различи…най - ПРАВото от кривото, правдата от неправдата , справедливостта от несправедливостта...Споделям го , защото затова сме в този именно портал…по пътя към съзнателния живот…В случай, че не съм наясно,не съм права , а другият е прав…по – прав…най- прав…просто това е важното винаги за мен - истината , и свръхвзискателна и себекритична съм към моите лични субективни мнения…самоубийство е да си невъзприемчив за разумното…а самолюбието си е огромен проблем за този който го има. При мене май ги няма – нито самолюбието, нито своенравието ,нито своеволието…. (проверено и доказано в доста степени) :smarty: знам че и сега пишейки това може би дърпам някого за опашката :1eye: обаче понеже обикновено човеците все не се случва да се зарадват на другостта , а завиждат или се заяждат, или се амбицират да уязвяват…винаги имам Будна готовност за Всичко от всякакви страни и човеци ( щото повечето човеци…четейки е ясно какво ще си помислят…проблема си е в техните объркани или нечисти мисли ) аз съм си от много тихите + кротките + смирените + знам че съм от слабаците в доста отношения , но ЗНАМ и това е най – важното….ЗНАМ че Бог е винаги, ама винаги Всемилостив + Всеистинен + Всемъдър + Вселюбящ + Всеблаг …особено за тези, които се стремят да вършат Волята Му...с Любов + безкористно в Дух и Истина. Амин

В случай обаче , че ПРАВотата е случайно откъм моята страна :smarty: бързо усещам + решавам дали да обяснявам и отстоявам :v: това си е отлично + нужно качество – да можеш когато си прав…да отстоиш с любов + разумност+ справедливост….мнението/идеята си и да ги превърнеш в позиция/дело – угодна на Бога! Не на човешкото животно/ личността …какво тук значи някаква си личност ( моята )…"разстрел" …и след разстрела – червей… за какво самолюбие да си говорим тогава …

Който обаче съпорталец…случайно Самолюбие си идентифицира :blink: веднага и смело да го оперира :P защото невъзможно е да се върви по Пътя с такъв „багаж” :whistling:

Щом ме/ни водят стремежът + любовта ми/ни към Истината… страшно няма…ще ни се помогне и много си мечтая да поставяме нещата/понятията на ПРАВилните им „места”.

Верни+ Истинни + Чисти + Благи

Верни в Любовта ! Истинни в Мъдростта! Чисти в Истината ! БЛАГИ в ПРАВДАТА!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Здравей Благост,

При мене май ги няма – нито самолюбието, нито своенравието ,нито своеволието…. (проверено и доказано в доста степени)  знам че и сега пишейки това може би дърпам някого за опашката  обаче понеже обикновено човеците все не се случва да се зарадват на другостта , а завиждат или се заяждат, или се амбицират да уязвяват…винаги имам Будна готовност за Всичко от всякакви страни и човеци ( щото повечето човеци…четейки е ясно какво ще си помислят…проблема си е в техните объркани или нечисти мисли ) аз съм си от много тихите + кротките + смирените + знам че съм от слабаците в доста отношения.

Аз не се смянам за толкова уверена, тъй като осъзнавам, че имам все още много да работя върху себе си,затова пак ще цитирам Учителя:

"Нищо не се постига изведнъж и наготово. На мнозина усилията се виждат безпредметни, глупави, но трябва да се знае, че мъдрите и умни неща се крият в привидно глупавите, а глупавите – в привидно мъдрите и умни. Когато мисли, че е много умен, човекът престава да работи и загубва всичко, което е придобил. Когато богатият мисли само за богатството си и разчита на него, той постепенно обеднява.

След всичко това, хората се питат защо идат страданията и нещастията. Отговорът е прост. – Хората страдат, за да научат закона на жертвата. Растенията, плодовете и животните се жертват за хората, а хората трябва да се жертват за по-възвишените същества от тях.

„Както ме познава Отец“. Познаването има отношение към жертвата. Само за онзи можеш да се жертваш, когото познаваш.

Жертвата е Божествен закон, който трябва да проникне в умовете и сърцата на хората, да ги направи силни. Жертвата има отношение към любовта. Само любещият може да се жертва. Дето любовта отсъства, там животът се обезсмисля и човек очаква на хората, а не на Бога. Той търси светлина, топлина и сила отвън, а не от Божественото начало в себе си. Божественото се познава по жертвата и любовта. Силата на човека се крие в любовта, а не в думите. Който говори само за любов, а не я проявява, е като празна бъчва, която вдига шум и нищо не дава. Думи, лишени от съдържание и смисъл са като търговски обяви, които имат за цел да рекламират стоката и да повдигнат цената й.

Истинската жертва е доброволен, свободен акт. Узрелият плод сам пада от дървото и се жертва, но откъснеш ли го зелен, ти употребяваш насилие върху него. Следователно, жертвата става на време и доброволно.

Закон е: ако искаш да бъдеш богат, учен и здрав, изложи гърба си на слънцето. Така ще познаеш Бога и Христа. Ако си гневен, или мразиш някого, изложи гърба си на слънце, отправи погледа си към земята, и тя ще отнеме отровата, която се е вмъкнала в кръвта ти. Слънцето и земята са най-добрите лекари и учители на човека.

Един младеж отишъл при един прочут германски професор по философия да му препоръча някакъв кратък курс – в малко време да изучи философията. Професорът се замислил и му отговорил: Когато Бог иска да създаде тиква, употребява само шест месеца; когато иска да създаде дъб, нужни Му са десетки години. Ако искаш да станеш тиква, ще следваш шестмесечен курс по философия; ако искаш да станеш дъб, ще учиш десетки години.

Следователно, ако искате да водите християнски живот с изискванията на тиквата, ще работите малко време върху себе си; ако живеете с изискванията на дъба, ще работите съзнателно върху себе си десетки години; ако искате да се усъвършенствате и пречистите като диаманта, ще работите още повече. Много работа се иска от човека, за да хармонизира ума, сърцето и волята си. Погледът, движенията на човека трябва да бъдат хармонични. Така той влияе на ближните си и ги повдига. Както хармоничните движения влияят върху хората и ги повдигат, така и дисхармоничните им въздействат и понижават настроението им. Бъдете внимателни към себе си и към ближния си. Както слънчевата светлина минава през прозорците на къщите, така и Божествената светлина трябва да прониква през очите на човека, да осветява пътя му. Достатъчно е една свещ да свети на пътя ви, за да разберете на къде отивате. Светлината е жива проповед, от която всички се нуждаят. – Защо трябва да се проповядва на хората? – Това е необходимост и за този, който проповядва, и за онзи, на когото проповядват.

Наистина човек е мислещо същество, но той е господар на условията само когато мисли, чувства и действа правилно. Иначе, той е роб и слуга на условията. Правата мисъл, правото чувство и правото действие имат отношение към Божественото начало. Така постъпи жената хананейка. Тя започна с малкото и придоби голямото. Много от сегашните хора започват с големи желания, искат да блеснат в света, всички да говорят за тях."

Цитата е от "Великите условия на живота"

Бъди здрава.

Таня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте, приятели! Здравей , Таня! Благодаря за мъдростта от Словото.

Аз не се смятам за толкова уверена, тъй като осъзнавам, че имам все още много да работя върху себе си,затова пак ще цитирам Учителя:

Фактът, че някой изглежда или е „уверен” в нещо , никак не изключва и ОСЪЗНАВАНЕТО че винаги – непрекъснато трябва да сме в процес на учение и работа. „Увереността” ( не е баш тази дума – за мен няма абсолютна увереност /убеденост в материята, субективно е всичко) но все пак познаването + опитността внасят определена сигурност в поведението ни .

Постингите...опитвам се да пиша с ум+сърце+душа+Дух, а не да се изявявам или налагам :) във виртуалното пространство това му е доброто :v: свободата в споделянето и възприемането :thumbsup2:

:) Отраснала съм с примера за Тиквата и Дъба :v: от много любимите ми е и го прилагам във всичките му направления – знам си кога искам и съм с постижението на Тиквата и кога и в какво да се стремя към постижението на Дъба - той е много важен и благодаря,че се появи във форумското пространство.Той ни помага да растем и се развиваме като ученици.Велико и свещено е учението на Учителя Беинса Дуно.

И ще продължа с това, че Учителят много ясно ни е казал какво е да си ученик…знаеме , че Ученикът учи + прилага + помага на другите.

Всъщност добре съм запомнила, че предназначението на човека в Природата е само да учи + прилага правилно наученото + правилно да помага/служи.За всичко друго Бог е промислил.

Казано е, че Ученикът / истинският е бил гений в много предишни прераждания. Тълкования и слава ВЕЧЕ не са му нужни.

Силата на ученика е в учението + приложението ( тихото като теменужката служене) , а не в САМОИЗЯВАТА.!

Това е много сериозен и строг закон!

Учителят ни е казал ясно, че онзи, който иска да се самоизявява, не е ученик - той може да е учен, може да е гений, може да е светия, ала ученик не е. Самомнение + своенравие и САМОЛЮБИЕ в ученика няма !

Коренът на самолюбието/самовлюбеността/нарцисизмът/менталната деформация е именно в „отношението” на душата към тялото , защото във физическия свят душата винаги е свързана с него.При смъртта тялото умира но „самолюбието” като болка на празнота в душата остава… и така …докато душата не се пробуди+осъзнае + освободи от илюзията си на свързаност.

Времето и начините за това пробуждане+осъзнаване+освобождаване - това е друга тема.

Слънчевите Лъвчета казват , че са били уж доста "самолюбиви" , а имам още и познат със Слънце в Козирог в 12 дом, а и една сестричка със Слънце в 6 дом...приказвали сме си с тях преди време за този им уж "порок".

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има огромна разлика между нарцисизма, егоизма и самолюбието. В самолюбието има Любов, а не надменност и самомнение! Самолюбието е всъщност Любов към Бога! Как може да обичаш другите, ако нямаш първо Любов към Бога, ако не си съд, през който тази Любов може да минава? Струва ми се, че именно поради животинските си наклонности, които имаме по рождение - такива като страх, тревожност, малоценност - а те са заложени във всички по рождение, в една или друга степен - именно затова всеки човек има нужда да обича на първо място себе си, и от излишъка на тази Любов да дарява и на заобикалящите! От позицията на съзнанието човек обича свръхсъзнанието, тоест Бога, Себе си, изпълва се с тази Любов, Мъдрост и Свобода и с тяхна помощ осветява и тъмните бездни на несъзнанието - подсъзнанието си - осъзнава страховете и страстите си и ги укротява! Един е Аллах и Мохамед е негов пророк :) !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Здравей Благост,

Възхищавам се от изказванията ти във Форума, уча се от тях, но това последното май не е свързано с качествата на ученика, който трябва да има:"Сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената , дух мощен като Бога и едно с Бога".

"Слънчевите Лъвчета казват , че са били уж доста "самолюбиви" , а имам още и познат със Слънце в Козирог в 12 дом, а и една сестричка със Слънце в 6 дом...приказвали сме си с тях преди време за този им уж "порок"."

Бъди здрава.

Таня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не можеш и не трябва да се обичаш преди да дефинираш кой си Ти. Ти си вечно радващо се :) - в момента ако не се радваш, значи не трябва да се обичаш, а трябва да обичаш Себе си в този който се радва. Затова Христос не е нито тук, нито там - Той е Дух. Затова трябва да се правят събирания, купони :sorcerer: - сам можеш да се пречистиш, но не и да Живееш.

В момента, в който се мислиш за по по най- губиш същината, защото всичките ти знания са си само за тебе - на практика ти искаш само да си като радващия се и ако не се радваш с него Учителя Бейнса Дуно е говорил напразно.

Да си печеш гърба на слънце е хубаво, но още по хубаво е да се радваш на слънцата който без да знаят греят по улици и трамваи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×