Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Мари

Самолюбието???

Recommended Posts

Guest Кристиян

Пътят на една Душа към Бог е път на сливане. Ако си представим една бутилка чиста минерална вода, от извора, която в най-голяма жега можем да вземем от хладилника и да изпием- това е пътят на егоизма- егоизмът е обоснован преди всичко на инстинктите, а те са нещо, с което се раждаме. Всъщност, раждаме се с много по-страшни инстинкти отколкото всъщност развиваме впоследствие....но, това е друга тема. Така че, с това тяло, с тази анатомия и физиология, с тези пет сетива, не може да няма егоизъм- липсата на егоизъм би довела до "разпускане" на всичко което държи органите ни, структурите ни, клетките ни и аналозите им на фино ниво точно във формата на нашето тяло, което на всяко ниво може да докаже тази идентичост...

Нека обаче да си представим обратния път- от бутилката към извора....има разни бутилки по вместимост- от 500милилитра, от 1,5 литра, от 3 литра, 5литра, 7..10...литра, има бутилиращ цех, има вероятно голям воден "резервоар", и най-накраь, има сонда, която отвежда до извора...Т.е., Душата по пътя си към Бог има свойството д апроменя своята вместимост, и от вместимост 0,5 литра чрез различни процеси свързани с разширяването може да стане Душа с вместимост и 5 и 10 литра...

Процесът на разширяване обаче е процес, който е възможен само ако се жертва бутилката с малка вместимост- жертваме ли нея, попадаме в по-голяма бутилка, като отново имаме съзнание за някаква идентичнвост, но да речем, в този случай се идентифицираме с 10 или 20 други души, с които заедно представляваме структура със своя идентичност, но всеки поотделно вече не може да се идентифицира по друг начин, освен като цялата група. Това е процес, който вероятно на мнозина е познат- в една или друга степен сме преживявали подобно явление като ученици в един клас, като студенти в една група, като част от някакъв колектив, но разликата тук е в това, че тази група за която говоря, има съвсем съзнателна учебна програма...Един Учител може да поеме толкова бутилки-класове от 10литра, колкото може да "носи" самия той, но също така колко може да понесе и някоя нация, държава, континент, или целия свят, в съответен период от време- Учителят е водохранилище,в което се извършва ио "рециклиране"- онези, които не могат да продължат да се "разширяват", в крайна сметка могат да да се завърнат в добре позната разфасовка от 0,5 литра..

Но това е дългия процес...в който вътрешно се променя нагласата на тялото, на всяка една клетка, така че инстинктите да се сведат като проява д оминимум. Защо е нужно това? Нужно е за това, защото по природа в човека е заложен страх и неприемане на смъртта, съпротива и редица несъзнателни механизми за "оцеляване"- т.е. човек като его не може да се обърне против своята природза и инстинкти, и да пожертва сам себе си, да се срещне със смъртта очи и да я преодолее, за да възкреси от мъртвите онази Човешка природа, от която към настоящето е останало едно единствено "семе"- в този случай притчата за жътваря, която Христос представя на учениците Си вече ни разкрива една значителна част от вложеното знание в нея...

Днес инстинкта ни принуждава да се възпроизвеждаме влагайки сексуална енергия и да пиоддържаме его-природата чрез раждането на нашите деца, които ни гарантират, че егото ни няма да ске обезличи...Съвсем не е масово явление това, вместо да се размножава чрез секс, да се размножава по метода, описан от Христос в притчата за сеяча, защото при този метод се посява едно семе, което умирайки покълва, и накрая от едно семе изниква цял клас, с много повече семена- първото семе е загубило своята его-природа, тя е била в люспите му, и всичкото му "богатство" е вложено в това, да изхранва крехкия покълващ храст във фазата на "тъмнина", т.е. преди от почвата да се е показало стебълцето- всъщност, в изхранването се включват и земята, и водата, и слънцето и въздуха, но в това трудно начарло, в което растежа нагоре се свързва с пробиване на земната "твърд", под стимула на слънчевата топлина, главен принос в този процес има "саможертвата" на всичко онова,у което е представлявало това семенце само по себе си...

Така че, егото може да се трансформира по пътя на сливането, а окончателното му преодоляване е възможно само когато то приеме и срещне смъртта си, имайки вече знанието в себе си, че умирайки, от него ще покълне цял клас...и толкова, че с повече думи мнението ми съ сигурност ще се сплеска под собствената си тежест, и ще се превърне в една словесна цапаница...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек изпитва нуждата да бъде уважавам, да бъде значим. Зад това желание стои егото. Именно егото ни кара да работим, да се доказваме постоянно в обществото, в професията си. По този начин ние израстваме. В този случай егото играе положителна роля. То е полезно за света, и ненужно за духовното развитие. В първия слуай играе положителна роля, във втория случай то пречи. Достатъчно е да го държим там, където му е мястото, да го използваме когато е полезно за нашия прогрес, но да не му позволяваме да се раздува прекалено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пътят на една Душа към Бог е път на сливане.

Така че, егото може да се трансформира по пътя на сливането, а окончателното му преодоляване е възможно само когато то приеме и срещне смъртта си, имайки вече знанието в себе си, че умирайки, от него ще покълне цял клас...

И така вече не става въпрос за самолюбие. Този процес на трансформация и излизане извън собствения си кръг Хегел в своята философия определя като щастие на Аз-а.

Редактирано от dina_qneva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Здравейте, приятели!Здравей, Донка!

ББС = Безкрайно Благодаря за Светлинката , за да се уточни "посоката" по темата :

Та с това теоретично отклонение исках да кажа, че ако искаме да намерим нещо положително в едно понятие с негативен емоционален фон, по-добре да потърсим друга близка подходяща дума или израз, отколкото да допускаме че малкото самолюбие не е лошо.(Е, тогава пък ще влезем в безкрайно уточняване на количеството МАЛКО. )

Например на САМОЛЮБИЕ би съответствала Самоуважение или..... ???

1.Малко/Много - голямото САМОЛЮБИЕ :smarty: има един УЗС = УНИВЕРСАЛЕН "химичен" ЗАКОН за СМЕСКИТЕ, който гласи следното :

Ако към 1 килограм мед/изворна вода прибавим 1 килограм нечистота... се получават 2 килограма нечистота.

:v: Оттук има/няма значение дали е 1 грам доброта + 1 грам лошавинка...

или 1 грам нечистота в кръвта/чувствата/мисълта , или 1 грам истина + 1 грам лъжа....

2. Учителят ни е казал какво да правим:

ГОРДОСТТА се трансформира в СамоУВАЖЕНИЕ :thumbsup2:

:thumbsup2: САМОЛЮБИЕТО се трансформира в друго нещо.... :whistling: Различни неща са.И да не ги смесваме.УЗСмесването е общовалиден...или ДА?!

Да бъде Виделина!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек изпитва нуждата да бъде уважавам, да бъде значим. Зад това желание стои егото. Именно егото ни кара да работим, да се доказваме постоянно в обществото, в професията си. По този начин ние израстваме. В този случай егото играе положителна роля. То е полезно за света, и ненужно за духовното развитие. В първия слуай играе положителна роля, във втория случай то пречи. Достатъчно е да го държим там, където му е мястото, да го използваме когато е полезно за нашия прогрес, но да не му позволяваме да се раздува прекалено.

Максим, напълно съм съгласна с тебе, особено за "раздуването". Всяко нещо трябва да бъде с мярка.

А иначе и самолюбието си има своето място. :feel happy:

Ето един цитат от Учителя, който особено ми хареса за процеса за ставането на нещата:

"Природата има два метода, с които си служи. Когато тя действа със своите положителни сили, всякога произвежда в нас негативни състояния; когато пък действа със своите негативни сили, тя всякога произвежда в нас положителни състояния. Туй трябва да знаете. Едно негативно състояние у вас се дължи на положителните влияния от действията на природата. И обратното, когато природата действа в своите негативни сили, у човека се прозивеждат положителни състояния. Как ще примирите минуса с минуса и плюса с плюса? Човекът и природата могат ли да се примирят.? Когато природата работи, човекът ще възприема, той ще плаща. Когато природата стои негативна, тогава тя ще плаща. Човекът и природата ще си въздействат взаимообразно. Всякога, обаче, трябва да знаете, че когато дойде едно негативно състояние у вас, природата действа със своите положителни сили, които са разумни. Това ни най-малко не е признак, че вие сте извън законите на природата. Тъй че, когато не сте разположени, трябва да знаете факта, че природата действа върху вас със своите положителни сили. Това е за добро. И когато вие сте в най-добро разположение на духа си, трябва да знаете, че природата тогава работи със своите негативни сили. Трябва да знаете, че и в единия и в другия случай, това е за ваше добро." Източник:Мисли за деня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отказването от себе си, жертването на себе си в името на другите, поставянето на другите над себе си според мен си е същото самолюбие - само че изразено наопаки.

Отказвайки се от себе си, жертвайки и принизявайки себе си, дали не очакваме от другите да направят същото - ако не го направят, значи не са "духовно извисени" като нас - е прощаваме им го....?

И като не се грижим добре за себе си, как се очаква да сме в достатъчно добро състояние, за да се грижим и даваме на другите... какво да им даваме...?

И като принизяваме себе си и живеем със самочувствие на жертва, дали не зависим от признанието и обичта на тези, за които сме се жертвали... и другите да усещат, че нашето щастие зависи от тяхната благодарност, и че не са способни сами да се справят без нашата жертва...?

А като педагог и майка на две пораснали деца ще ви кажа, че няма по-добър начин да отгледате вечно недоволни мърморещи тирани, които винаги ще очакват близките им да се "принизяват и жертват", за да им докажат обичта си, а те своята ще я изразяват във великодушното "приемане" на тази жертва - те така и ще останат с впечатлението, че като "подсигуряват" на близките и любимите си жертване и принизяване, ги правят щастливи.... Или обратно (така беше при мен) - ще израсне съжаляващ всички - и другите и себе си "мъченик"....

Изглежда всичко си има своята здравословна мярка....

Какво означава да се откажеш от себе си?

Лицемерие, или показност ли, за да очакваш от другите? Как ще се почувстваш жертва, ако си се отказал от себе си?

Да, щом го правиш в нечие име, значи е маска.

И жертвата не е някаква едномерност в плоскостта на предубедеността ни, тя, всъщност, е много по-голяма от нас. Но какво, щом и любовта побираме в себе си, явно сме много големи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кристиян е прав :thumbsup:

Не можем да обичаме другите ако не сме обикнали първо себе си. Оттам се започва. Не случайно първото нещо, което един психолог ще каже на своя изпаднал в депресия пациент, е да обикне себе си, всяка сутрин след като стане да погледне себе си в огледалото и да се усмихне на себе си в продължение на 5 или повече минути. :)

За депресията е характерна занижената самооценка. И не само. Навлизаме в областта на медицината. Психолозите, психотерапевтите и психиятрите нямат за цел формиране на самолюбие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, между впрочем, какви са проявите на самолюбие :

- когато личността настоява да покаже на другите колко много харесва себе си, за да ги убеди,ч е и те са длъжни да го харесват по същия начин...

- когато личността страда при отсъствието или недостатъчно добре и подходящо изразено (според самолюбивия човек) признание, харесване, уважение към него от страна на околните ...

Може би ще добавите и още...

Ами това за всеки психолог са доста ясни симптоми именно за проблеми със самооценката - когато тя не е достатъчно висока и не съответства на ценностната система - самолюбивият човек я компенсира с уважението и признанието на другите, което му е необходимо, за да е достатъчно високо неговото собствено...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Любовта към себе си, ако е автентична, не пречи да се вършат малки неща с голяма Любов. Самолюбието се опитва да върши големи неща с малка любов, обаче... :3d_126:

http://sirius1-bg.net/sirius/dict8/10buda290607.html

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup2: :thumbsup2: Поздравления за точността!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Хората не се обичат.

Нито себе си, нито този, дето е ближен....

За какво себелюбие и многолюбие става дума.

Защо никой не говори за самоуважението???

И коя е тя - себелюбието е от среден род.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От определена гледна точка, човекът може да се разглежда като двойствен в своята природа. Имаме личност, представляваща съвкупност от тяло, емоции и конкретен ум, и душа обитаваща в каузалното тяло, което може да се разглежда и като част от абстрактния ум. В по-следващ етап тази двойственост се пренася между душата (атма, будхи, манас) и Монадата ожетворяваща душата от плана Анупадака (над който е Ади или Божествения свят).

Та по темата: под самолюбие може да се разбира любовта към личността, а може да се разбира и любов към душата (поне в степента в която я разбираме и и даваме възможност да се прояви). Т.е. любовта към личността или към душата ни свързва съответно с нисшата или висшата ни природа. Прекомерното развиване на конкретния ум води до илюзия за сила и власт по отношение на плановете на личността. При това най-голямата опасност е разрастването на егоизма. Това е самолюбие при което човек се идентифицира с нисшата си природа, приема я за достатъчна и се ограничава в нея. Така чрез егоизма си човек изгражда стена между съзнанието си фокусирано на нисшите (конкретни) ментални равнища и душата (съответно монадата и Бог). Балансираното развитие предполага наред с развитието на ума (което в настоящето все още е твърде недостатъчно за по-голямата част от хората, въпреки че при една малка част се е стигнало до другата крайност) да се развиват съзнателно и съответните морални качества и най-важното - да се осъзнае взаимозависимостта съществуваща между хората, представляващи във висшите светове единно цяло. При това материята от нисшите (конкретни) равнища, съставляваща менталното тяло се замество от такава с по-високо качество и човек започва да развива способността да мисли абстрактно, което е развиване на мисълта във вертикална посока. Така менталното тяло може да се превърне в чист проводник за светлината излъчвана от душата. По аналогичен начин и емоционалното тяло може да се доведе до състояние, оприличавано на изток с повърхността на кристално чисто езеро в безветрен ден, което да отразява точно и без изкривявания любовта и висшите чувства идващи от будхи. В стремежа към това развиване и пречистване/извисяване на мислите и чувствата се състои и любовта на човека към душата (от там към Монадата и към Бог), което е и истинското самолюбие и при което "губим себе си, за да намерим Себе си". В крайна сметка осъзнавайки единството на всичко проявено, границата между самолюбието и любовта се губи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А докато монадата си се пържи на кладата? <_<

ФРАНСОА ВИЙОН

СПОР МЕЖДУ ДУШАТА И ТЯЛОТО НА ВИЙОН

- Кого дочувам? - Мен. - Ала кажи ми,

коя си? - Твоята душа. В печал

ме хвърля мъката ти нетърпима,

за твоята самотност ми е жал.

- Защо? - Нима до днес не си разбрал,

че тъй животът ти се пропилява?

- Досаждаш ми, макар и да си права!

- Мисли за разкаяние и срам!

- След време може би ще го направя.

- Ще млъкна. - Аз пък ще се справя сам.

- Какви амбиции у тебе има?

Ти тридесет години си живял...

- Така е то: след есен идва зима.

- Очаквах да те видя поумнял,

а в безразсъдство си затънал цял.

- Немирникът немирен си остава.

- Учи! - Това не ме задоволява.

Изучих всичко - нищо пак не знам!

- Пропадаш ти! - Борбата не престава!

- Ще млъкна. - Аз пък ще се справя сам.

- Отгде е злото ти? - Под власт незрима

планети ме държат. Сатурн е сбрал

беди за мен. - Познавам двама-трима

такива хора - ти си полудял!

Спомни си - Соломон, премъдър крал,

твърди: "Мъдрецът, който търси слава,

пред астрологията устоява."

- Не съм съгласен с този крал голям,

властта на звездния покров е здрава.

- Ще млъкна. - Аз пък ще се справя сам.

- В живота влюбен ли си - До забрава.

- И все пак... - Е? - Покай се! - Късно става.

- Избягвай тази паплач празноглава,

отдай се на наука - тя е храм...

- Нима? - О, тя помага, утешава...

- Друг път. - Не трябва да се закъснява!

Ще млъкна. - Аз пък ще се справя сам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Любовта към себе си, ако е автентична, не пречи да се вършат малки неща с голяма Любов. Самолюбието се опитва да върши големи неща с малка любов, обаче... :3d_126:

http://sirius1-bg.net/sirius/dict8/10buda290607.html

:angel:

В работата, която вършат нашите предани ученици, няма малки дела. Всички дела извършени в руслото на Божествената еволюция са еднакво почетни и човешкото съзнание не може да оцени доколко едно или друго изпълнявано поръчение за Братството е с по-голяма значимост.

:feel happy: Любовта към себе си, ако е автентична, не пречи да се вършат малки неща с голяма Любов. Самолюбието се опитва да върши големи неща с малка любов, обаче... :3d_126:

http://sirius1-bg.net/sirius/dict8/10buda290607.html

:angel:

"В работата, която вършат нашите предани ученици, няма малки дела. Всички дела извършени в руслото на Божествената еволюция са еднакво почетни и човешкото съзнание не може да оцени доколко едно или друго изпълнявано поръчение за Братството е с по-голяма значимост."

Пак там

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинете, но коя е тя? Самолюбието не е ли ТО - ср. род?

Много се замислих върху въпроса ти. Струва ми се, че авторът на темата е имал предвид " Тя "- гордостта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората не се обичат.

Нито себе си, нито този, дето е ближен....

Дааа, така е, за жалост. Хората дори и не познават този, дето е ближен...

Ако познават нещо, то е само себето си и го вметват за ближен. Тъжно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

От определена гледна точка, човекът може да се разглежда като двойствен в своята природа. Имаме личност, представляваща съвкупност от тяло, емоции и конкретен ум, и душа обитаваща в каузалното тяло, което може да се разглежда и като част от абстрактния ум. В по-следващ етап тази двойственост се пренася между душата (атма, будхи, манас) и Монадата ожетворяваща душата от плана Анупадака (над който е Ади или Божествения свят).

Та по темата: под самолюбие може да се разбира любовта към личността, а може да се разбира и любов към душата (поне в степента в която я разбираме и и даваме възможност да се прояви). Т.е. любовта към личността или към душата ни свързва съответно с нисшата или висшата ни природа. Прекомерното развиване на конкретния ум води до илюзия за сила и власт по отношение на плановете на личността. При това най-голямата опасност е разрастването на егоизма. Това е самолюбие при което човек се идентифицира с нисшата си природа, приема я за достатъчна и се ограничава в нея. Така чрез егоизма си човек изгражда стена между съзнанието си фокусирано на нисшите (конкретни) ментални равнища и душата (съответно монадата и Бог). Балансираното развитие предполага наред с развитието на ума (което в настоящето все още е твърде недостатъчно за по-голямата част от хората, въпреки че при една малка част се е стигнало до другата крайност) да се развиват съзнателно и съответните морални качества и най-важното - да се осъзнае взаимозависимостта съществуваща между хората, представляващи във висшите светове единно цяло. При това материята от нисшите (конкретни) равнища, съставляваща менталното тяло се замество от такава с по-високо качество и човек започва да развива способността да мисли абстрактно, което е развиване на мисълта във вертикална посока. Така менталното тяло може да се превърне в чист проводник за светлината излъчвана от душата. По аналогичен начин и емоционалното тяло може да се доведе до състояние, оприличавано на изток с повърхността на кристално чисто езеро в безветрен ден, което да отразява точно и без изкривявания любовта и висшите чувства идващи от будхи. В стремежа към това развиване и пречистване/извисяване на мислите и чувствата се състои и любовта на човека към душата (от там към Монадата и към Бог), което е и истинското самолюбие и при което "губим себе си, за да намерим Себе си". В крайна сметка осъзнавайки единството на всичко проявено, границата между самолюбието и любовта се губи.

Колко верни думи и съждения. И каква какофония от взаимоотношения, когато се огледаме наоколо, а пък и в себе си. Кое тогава определя реалното им, адекватно и индивидуализирано практическо приложение - тук и сега? Какво да кажем за неизбежното противоречие, пораждано от условията на живот, твърде често конфронтиращи и противопоставящи се на най-чистите ни намерения? И кое е по-важно: добрата теоретична подготовка или усилието да съществуваш?

Наистина, егоизмът е Болестта на Болестите на нашето Време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората не се обичат.

Нито себе си, нито този, дето е ближен....

Дааа, така е, за жалост. Хората дори и не познават този, дето е ближен...

Ако познават нещо, то е само себето си и го вметват за ближен. Тъжно.

:hmmmmm: Интересно ми стана.... Имам въпроси...

Какво означава "хората" - това включва ли всички хора, които някога изобщо сте познавали без изключение? Или говорите за хората, които не познавате? А вас самите включвате ли в "хората"?

Как разбирате, че човекът до вас "не се обича - нито себе си, нито другите; и вметва себето си за ближен"?

А имате ли критерии, по които да прецените поне за себе си - "аз се обичам - не се обичам" или "аз обичам другите като себе си"...?

И ако вие смятате,че обичате себе си и другите, но друг ви казва, че не - грешите - не се обичате...и не обичате другите...? На себе си ли вярвате или на другия? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Донка, много въпроси задаваш.

А това, което аз съм написала, само с две изречения е плод на моите отговори преди това. Така си отговарям аз. Другите си отговарят друго.

За мен нещата стоят така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо подобно и аз "изплаках"завчера.Долугоре звучеше като"Човек все се опитва да стигне другия,чрез себе си." Бях категорична,че това е невъзможен път/начин/.

Сега хвърлям мост и към Мона.

Много пъти съм се опитвала да определя,какво вмествам в "достоен" за Живота човек.И до там!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×