Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
vladi81

Насилието в училищата.

Recommended Posts

Вчера бях на родителска. Естествено темата за агресията присъстваше.

Директорът, както и учителите - шапка им свалям, поклон, така се грижат за децата, както в някои семейства родителите не го правят.

Наистина групата в един момент почва да определя поведението на децата. Но и семейството има немалка роля в проявите на агресивност. Мисля си, че на моменти децата искат така да им се обърне внимание. След години може би ще разберат, че не е точно този начина.

Понеже съм в категорията 'печен родител' децата често разговарят с мен спокойно по теми, които са болни за тях. Самите деца признават, че днес е модерно да си aggressive, да тренираш бокс, да си към скиновете. А децата не са лоши. Някак си нямат цели в живота, може би това е проблема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера бях на родителска. Естествено темата за агресията присъстваше.

Директорът, както и учителите - шапка им свалям, поклон, така се грижат за децата, както в някои семейства родителите не го правят.

Наистина групата в един момент почва да определя поведението на децата. Но и семейството има немалка роля в проявите на агресивност. Мисля си, че на моменти децата искат така да им се обърне внимание. След години може би ще разберат, че не е точно този начина.

Понеже съм в категорията 'печен родител' децата често разговарят с мен спокойно по теми, които са болни за тях. Самите деца признават, че днес е модерно да си aggressive, да тренираш бокс, да си към скиновете. А децата не са лоши. Някак си нямат цели в живота, може би това е проблема.

Наистина вниманието,които искат децата да предизвикат е от голямо значение и е важно как да се подходи към тях без да се разглезят.

Имаш предимство да си"печен родител"(извинявай,че говоря на ти")понеже може да им обясниш,че най-уважаваните хора са тези,които отстояват мнението си и са хора,които са се изявили като лидери и те са хора,които повечето хора следват,а не тези,които следват другите и за да са наистина успели трябва да остояват себе си(ако детето иска да е наистина оценено и с правилният подход то ще се стреми да стане лидер,а не да следва лидери и ако се успее да се възпита чувство за инстинкт(усещане за правилно или не) то ще знае за какво да се бори)

Само на 22години съм и не казвам,че това е правилното,а само това,което мисля,че трябва да се направи,ръководя се от разговорите с моите родители и разговори с приятели.Само човек,който има деца знае пред какво е изправен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В класа на дъщеря ми се стигна до извънредна родитело-учитело-ученическа среща.

Защото в един момент учителите разбраха хаоса който се е оформил и безсилието си в решаването му.

Какво се получи!? Децата бяха изпаднали в убеждението ,че са безнаказани.

Когато ги изправиха на подиума пред всички родители и двама учители и когато по стария комуниститчески метод поименно трябваше да обясняват постъпките си,когато двама бащи станаха и ги респектираха с думите си ,когато им дадохме срок от от един месец за поправка и ги предложихме за психологически тест и работа с училищния психолог.

Когато застанахме родители и учители съвсем сериозно-хората които представлявами техния свят-децата станаха други.

Върнаха се в детските си образи ,вече не са нахаканите големи.

Чувството за безнаказаност се изпарява ,когато те посочат с пръст и ти дадат възможност да обясниш.

Изолацията и тормоза над новите ученици изчезна.

Вече няма бой.

Сега на всеки му е ясно ,че ще се наложи да даде обяснение и да отговаря за постъпката си.

Срещата беше изключително напрегната, много емоционална,когато се намеси и училищния психолог на всеки родител му стана ясно ,че и той (родителя)ще отговаря за отговорността си към детето.

Обществото ни е болно.Това е.

Както каза класната :"Съжалявам ,че няма училище за родители"

Но аз бих казала :"Съжалявам ,че няма обществен контрол"

Ето и разказа на нашата класна заради който тя каза горните думи.

В училището пада дете в края на часовете -вече е тъмно.

Чупи си крака много лошо.Приятелката му тръгва да търси помощ,намира една от госпожите те тръгват да го пренесат до близката болница,в това време на здравото дете ,което е търсило половин час кой да му помогне,бащата звъни по телефона,не го намира и идва в училище да го търси .Това дете тъкмо е успяло да заведе приятелката си до болницата и се е върнало за чантата си.Бащата без да иска обяснение започва да вика , да се кара защо не си вдига тел,започва да го блъска и да го обижда.

Отзад в тъмното, в отдавна празния училищен двор върви госпожата която е помогнала,не смее да се намеси ,защото двуметровия баща я респектира и тя не може да прецени дали ще помагне или ще влоши положението с намесата си.

Така това дете което е направило нещо толкова смело,от страх надали ще успее да го каже на баща си.

Тук идва ролята на обществото,ако зад тази госпожа стоеше стабилна организация за защита на детето ,на личността или каквато и да е стабилна и адекватно действаща организация ,тя сигурно щеше да се намеси,щеше да има Смисъл да се намеси.

Но за съжаление ние всички в тази държава сме поставени в позиция но оцеляване и зад отделната личност не стои никой освен собствената му сила,авторитет и респект.

Примера с класа на дъщеря ми е факт,че единността и колективната реакция на обществото може за кратки срокове да промени положително всяка ситуация.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Аметист

Грубият материализъм, в който е затънало обществото ни е основната причина за проявите на агресия и в училищата. И то не точно материализмът като такъв, а срещата на идващото ново с него, на която се натъква неочаквано. Да помислим малко по-глобално. И да се опитаме да скицираме нещата някак езотерично.

В еона на Водолея сме. Управителите на този знак са Уран и Сатурн, като Сатурн е отговорен за ограниченията и затрудненията, а Уран е един истински бунтовник и пионер– той руши старото, за да съгради ново. Тъй че още в началото на този, така наречен по-духовен, еон ставаме свидетели на напиращото ново, различното, което се конфронтира със завареното достижение на не една култура. Уран е разрушител и творец и като такъв ще сбъдне думите на Учителя, че каквото е рекъл Бог, то ще стане, дори за човека това да е свързано с гибел и разруха. А Бог е рекъл, че вече е време хората да се повдигнат и да поемат пътя към Духа, полека да се изкачат към Бащиния си дом. И за да се случи една от възможностите човек да усети предстоящите промени, Той изпраща такива души на земята, които са способни да поведат света в тази посока. Знаем за кристалните деца, децата-индиго… ще идват и други. Слизат сякаш на групи. Младото поколение, слизащите пречистени души какво заварват на земята? НИЩО, което им хармонира. Те идват, за да работят на духовната нива, а условия няма. И това води до противопоставяне. С всички средства, с всичко, което им е достъпно. Всъщност, в „демократичния”свят, който е всъщност свят на капитала, забрани и прегради няма. Като следствие се случва съвременната картина на младите поколения и света.

Ние сме им длъжници. А новите пътища очакват във всеки от нас да се роди творецът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление в тази тема ми стана лош навик да пиша.

Тази вечер, когато прибирах дъщеря си от училище тя ме посрещна със съкрушителната новина, че приятелката и която вчера не дошла на училище и с която цялата неделя играха у дома е скочила от четвъртия етаж.

http://dnes.dir.bg/2010/03/02/news5967750.html

Оставила е писмо, а аз за съжаление съм доста добре запозната с проблема с въпросните съученици и чаках с нетърпение родителската среща, за да повдигна въпроса, защото всичко останало е безмислено.

Мотива е проблем със съучениците, беше жертва на груба агресия от своя съученичка, която организираше побои ит.н. и т.н. лоши събития, ставащи на метри от училището, за които класните ръководители или знаят или подозират, лошото е в случая, че и майката знаеше и се опита да даде подкрепа на детето си по нейния си начин, който обаче не е могъл да компенсира липсата на семейна любов и загриженост, както и училищната или социалната подкрепа.

Нека всеки който има вътрешно желание се помоли , за това чувствително и много красиво дете да не остане парализирано, каквато е опастността в момента.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление в тази тема ми стана лош навик да пиша.

Тази вечер, когато прибирах дъщеря си от училище тя ме посрещна със съкрушителната новина, че приятелката и която вчера не дошла на училище и с която цялата неделя играха у дома е скочила от четвъртия етаж.

http://dnes.dir.bg/2...ews5967750.html

Нека всеки който има вътрешно желание се помоли , за това чувствително и много красиво дете да не остане парализирано, каквато е опастността в момента.

Пази Боже...3d_112.gif това е само едно дете....а агресията на голяма част от децата е станала като на един взръстен човек...

Ще се помоля за малкото детенце Диди.

Та в тоя ред на мисли да споделя, че лелятя на мъжа ми е учителка в основно училище и агресията и разпиляността в едно с неуважението и потъпкването на морала са факт. Тя се оправя доста трудно с тях. Например на пияна ученичка от 6 клас, идва още по пияната й майка да я прибере от училище. .. Освен това доста често е заплашвана че ще бъде хвърлена и тя от прозореца на класната стая...друга ученичка пък по време на час иска да излезе и да изпие хапчето си против забременяване, тъй като сега ставала от леглото с гаджето си...но това е само част от ежедневието...3d_104.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Tъжно. Ще се молим за детето.

Дали ще проходи и с това ще изтрие гузната съвест на другите деца, за да продължат да безчинстват

или ще остане парализирано, за да плати тази висока цена за мимолетното съчувствие на случайни и непознати хора...

Винаги остава въпросът:

Къде бяхме ние?

Децата стнаха безумно груби.

Именно безумно, защото няма кой да им каже за последиците.

Децата , с които аз работя, са подбрани - от интелектуални семейства. Или от семейства с претенции и амбиции, което пак е добре. В мое присъствие се държат прилично и учтиво.

Но се случи напоследък на 2 пъти да се връщам в стаята, след като съм тръгнала, а те са останали уж да си приказват. Друби дърпаници и закачки - това са приятелските им нежности. Като ме видят, се сконфузват и спират. Защо в мое присъствие усещат нещо различно, но то не е достатъчно трайно, за да им стане стил на поведение? Много ли искам - да са винаги такива, каквито са пред мене.

Досега разчитах да им въздействам само със собственото си държание. Май ще трябва да отделям по 5 минутки понякога, за да разяснявам някои неща.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Насилието в училищата е факт.Убеждавам се от свои наблюдения.Няма значение на каква възраст е детето, в градина или в училище.Всичко е до културата ни, най- вече всяко дете е продукт на семейните отношения.Ако не си агресивен просто не оцеляваш, може би това е мото на много семейства.Но и да си отстъпчивия не е решение на проблема.Отново се замислям за емоционалната интелигентност да умееш да си гъвкав и да балансираш в ситуациите.Децата са тези, които възприемат истините за живота от родителите.Те носят в себе си правила научени от семействата си, които стават модели за обществено поведение.Нужно е да има програми по емоционална култура, психолозите да застават зад тези нежни души, когато родителите нямат тази готовност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По време на престоя си в училище, не видях насилие, но видях много глупост и липса на възпитание. Бие звънеца за влизане, и след 1 минута една ученичка идва и пита "може ли да отида до тоалетната". Отговарям "Не може, нали досега имаше междучасие, къде беше, че не отиде?" а тя "ама господине много ми се ходи..." викам "добре", след 2 минути се връща с огромен хамбургер в ръце, спирам я на вратата и питам "какво смяташ да правиш, нали до тоалетна отиде, сега ще ядеш хамбургер по време на час ли?", а тя "добре, излизам, ще го ям навън...". Съжалявам, но не учителите носят отговорност за липсата на възпитание от родителите си! Дочувам че и в Германия вече има проблеми от подобно естество и и че учителите се оплакват от трудности в клас. Но нещата не са в такива размери като в България.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

По видимите на ръцете, лицето и краката, кожата му беше присадена от задните части. Не е ясно дали краката му бяха криви по рождение или след пожара у тях. Заради това той беше комплексиран до много голяма степен. Не спря да се заяжда с мен и с много други мой съученици.
Относно единия калпазанин в историята в началото на темата. По принцип вероятността такъв обезобразен и комплексиран човек да бъде тормозен от другите е по - голяма, отколкото той самия да тормози свои връстници - и то момчета. В случая обаче е станало обратното. Обезобразеният е бил тормозителят. Не е хубаво да тормозиш другите, но ако трябва да потърсим нещо позитивно в личността на този тормозител е факта, че не се е сдухал чак толкова, не се е почувствал чак толкова смачкан и слаб, че да се превърна в жертва на другите хора. Напротив - имал е силата да тормози другите хора.

Щеше да е по - добре да успееш да направиш така, че момчето да спре да те тормози, без да се стига до насилие и без той да оглушее с едното ухо. Но каквото било, било. Постъпил си както си могъл тогава. Пък и той си го е просил, доста време те е ядосвал. Но и той самият е жертва. Пак добре, че не ви е изпозастрелял.

П.п.: Продължих да чета мнението ти. Не си направил малко. Щом и заседания на родители и учители е имало. Но щом не си успял да откажеш с добро другите калпазани, можело е по същия начин да не успееш да откажеш и кривокракия, който се е възползвал от състраданието ви. Жалко че е оглушал, жалко че те е и тормозил и провокирал да му посегнеш. Животът може да бъде и по прост, но хората понякога нямат сили да си го правят прост и си го усложняват (като например това, че онзи те е тормозил докато го оглушиш или пък че ти не си се преместил в друго даскало, а си останал още три години в тази враждебна обстановка; но и другаде да беше отишъл пак можеше да привлечеш агресори ако не се промениш вътрешно).

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Vladi81, ако се търси външен виновник за несгодите ти, не е ли и майка ти виновник (а не само хулиганчетата) и то по - ранен виновник от тях ? На нея друг и е виновен и т.н. Верига. Ако ти имаш деца и ги възпиташ по начин, че след това много да страдат, те може да кажат, че ти си им виновен, на теб баба им ще ти е виновна, на нея може дядо ти да и е виновен и т.н. Навързани са нещата. На тия хулиганчета може да са им виновни родителите, на родителите им техните родители. Явно и понятията "жертва" и "насилник" също са относителни, както други неща на тоя свят - говоря за понятията разбирани в обичайния им смисъл. Иначе всички сме жертви, имаме жертвено съзнание - и насилниците, и жертвите.

И още във връзка с насилието. С очите си съм виждал действието на кармичния закон. Сещам се за едно бабаитче, което все искаше да се бори и бие с другите, но все насочваше вниманието си към по - слабите. Същото това момче съм го виждал да получава физически и психически атаки от други момчета, които са го слагали на мястото му. Карма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×