Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest НиколаДамянов

Постоянството

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Постоянството

Здравейте!

Определено постоянството изисква полагане на някакви усилия,...употребяване на воля в по-голямо количество!

Постоянството се свързва и с лишение от нещо за постигане на някаква цел.Струва ли се? Как определяте "цената" ? :)

Постоянството е поемане и на някакви задължения.Това ограничава личността!Къде е границата?

В какво трябва да е постоянен човек?...До кога?...

Връзката между постоянство и оправдание?

С една дума има много философия в това понятие и май си е точно за отделна тема,а не видях да има такава.

За мен постоянството е много важно нещо в човешкият живот и може би това всеки го знае,НО то създава и "дисконфорт" в човека,при което на помощ идва оправданието,което пък изкривява целите и води до много негативни последствия.Изобщо човек може да се върти много в омагьосаният кръг на самозаблудите,които си създава...

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз свързвам постоянството с волята. Други качесства които са близики с постоянството, това са упоритостта, непреклоността, борбеността (що се отнася до справянето с различните препятствия и съпротивлението на средата). Също като допълващо качество на постоянството възприемам и решителността, въпреки че нейната същност е малко по-различна.

Постоянството свързвам с ритъма. Когато полагаме усилия за да осъществим нещо, разумността изисква това да става ритмично, на равни интервали, дори и през по-голям период от време, но без пропуски. Така енергията се акумулира и насочва, без това да води до прекомерно натоварване от наша страна. Това освен всичко друго развива способността ни за концентрация, усилва мисълта ни и нашето търпение. Когато вътрешната ни сила нарастне, можем да съкратим интервалите през които полагаме усилия за осъществяване на нашите цели. Началото винаги е по-трудно, но когато успеем да утвърдим веднъж правилен ритъм на насочване на усилията ни, нещата стават все по-лесни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Постоянството свързвам с ритъма. Когато полагаме усилия за да осъществим нещо, разумността изисква това да става ритмично... без пропуски. Така енергията се акумулира и насочва, без това да води до прекомерно натоварване от наша страна. Това освен всичко друго развива способността ни за концентрация, усилва мисълта ни и нашето търпение. Когато вътрешната ни сила нарастне, можем да съкратим интервалите през които полагаме усилия за осъществяване на нашите цели. Началото винаги е по-трудно, но когато успеем да утвърдим веднъж правилен ритъм на насочване на усилията ни, нещата стават все по-лесни.

:feel happy:

Постоянството се свързва и с лишение от нещо за постигане на някаква цел. Струва ли си? Как определяте "цената" ?

Отказване от вредни навици и "удоволствия", от всичко некрасиво в живота, от егоизма, струва си.

Постоянството е поемане и на някакви задължения. Това ограничава личността! Къде е границата?

В какво трябва да е постоянен човек?...До кога?...

Постът на доброто няма граници :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! И аз като всички, изпълнени с добри намерения, държа на постоянството. Но се чувствам затрупана от нещата, които "трябва" да върша с постоянство. Не че съм много заета, но като че ли като се заема с нещо и го върша сериозно, а не мога по друг начин, не остава време за другите ми желания. И не се чувствам добре, като давам приоритет на физическите или на духовните си занимания. Така че, известно време съм постоянна в едно, после съм постоянна в друго, и след това съм недоволна от себе си. А това не е постоянство, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

При мен определящ е смисълът. Той е постоянен.

Да си "почина" от едно, означава да се "изморя" от друго. Грижи, работа, забавления, всички процеси и състояния са в компилация. И смисълът е "общото подмножество".

Постоянство - Живот > постоянно жив

... и смислен /колкото успея/.

и след това съм недоволна от себе си

Доволен - недоволен, са мимолетни състояния, мисля.

Като констатирам - какво е, мисля - какво ще. Ентусиазирам се, когато успея да погледна на всеки следващ ден, като на подарък, който трябва да се заслужи. Може би с

усилия х умения = смисъл.

***

... когато съм недоволен (много е условно, защото всяка ситуация си има предимства и недостатъци /те пък са относителни, затова човек трябва да е подреден - по приоритети/), винаги има нещо' на което да се зарадвам - предполагам, че всеки си има такива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

смисълът. Той е постоянен

всички процеси и състояния са в компилация... смисълът е "общото подмножество"

Постоянство - Живот > постоянно жив ... и смислен

:thumbsup::feel happy:

Като констатирам - какво е, мисля - какво ще. Ентусиазирам се, когато успея да погледна на всеки следващ ден, като на подарък, който трябва да се заслужи
:feel happy: :feel happy: :thumbsup:

усилия х умения х радост = смисъл :thumbsup:

човек трябва да е подреден - по приоритети

:)

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В какво трябва да е постоянен човек?....

Стигнах до извода, че ми е нужно да съм постоянна във вниманието си какво се случва в мен и около мен. Това само по себе си означава и постоянство в промяната ми... И може би най-важното постоянство - на благостта в сърцето и ума ми. Само дето ми е трудно да определя реда им. :)

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, това е май най-важното постоянство. Какво се случва с мен и около мен. И къде е моето място в това случващо се. Каква ще бъда аз - добра, разбираща, приемаща, прощаваща. И ако мога, без да се натрапвам, да допринеса за доброто. И да уцеля границата за добро и непоискано (нежелано) добро. Това като приоритет за постоянство. Постоянство в будността. :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да съм постоянна във вниманието си какво се случва в мен

най-важното постоянство - на благостта в сърцето и ума ми

:thumbsup::sorcerer:

Първо трябва да изпиташ любов към Бога, а после да мислиш за Него.

Първо трябва да мислиш за хората, а после да изпиташ любов към тях.

по памет от Учителя

Каква ... - добра, разбираща, приемаща, прощаваща. И ако мога... да допринеса за доброто.

Постоянство в будността.

Да :thumbsup2:

Смирението ~ будност :)

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Постоянство в смирението и будността. :thumbsup2: В доверието/вярата си в Бога....

Да сме постоянни в Пътя си или в търсенето му...

Ако опънеш струната твърде много, ще се скъса, а ако я оставиш твърде хлабава, няма да свири........ Да учиш, означава да се променяш. Пътят към просветлението е в умереността, линията между двете крайности.
Сидхарта от Малкият Буда на Б. Бертолучи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, проблема с постоянната будност на съзнанието е ключов. Защото не е достатъчно да постигнеш нещо, но е необходимо и да го задържиш. Промяна имаме не когато човек достигне инцидентно на дадено по-високо ниво, но едва след като се утвърди на него, а именно за това е нужно постоянство. Например вземем решение да бъдем положително настроени в отношенията си с другите и докато съзнанието ни е фокусирано върху това можем да го постигнем. Но идва момент в който се разсейваме, връщаме се към стария автоматизъм на действията си и въобще не забелязваме как се отклоняваме от взетото решение. Проблемът не е в желанието, а в силата на нашата воля. Способността за концентрация е качество на ума, но то е пряко свързано и с волята. В момента на вземането на дадено решение ние може дълбоко да желаем да го изпълним, но ако това решение е свързано с преодоляването на някой наш навик, модел на поведение или стереотип на мислене, които сме изграждали с години, тази задача ще се окаже изключително трудна и продължителна. В началото постоянството може да се изразява единствено в намирането на сили да започваме отново и отново след поредния провал да променим нещо в себе си, но това никак не е малко. Нетренираната мисъл постоянно прескача от един обект към друг и човек обикновено не може да осъзнае момента в който се извършва това прескачане. Единственото което остава на човек в такъв случай е забелязвайки, че е променил посоката на мисълта си, да я възстанови наново и упорито да се учи да задържа вниманието върху един обект, както и да сменя обекта на мисълта, но по собствено желание, а не несъзнателно.

Някой може да каже, че постоянството води до създаване на навици, но това е така единствено когато имаме неосъзнатост, автоматичност, когато липсва будност на съзнанието, внимание от наша страна. По отношение на добродетелите, на любовта, на духовността навици не може да има, защото те са немислими в отсъствието на разумността, т.е. ние трябва да ги постигнем съзнателно, преднамерено, в състояние на будност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×