Страданието

[Guest Fut]

Извода е - бъди центъра си

п.п. май това означава да не бъдеш

Редактирано Юли 5, 2008 от Fut

[maggee]

Съгласна съм със Станимир, че страданието не би трябвало да се превръща в самоцел. Казва се, че страданието пречиства, че учи - това е вярно, но само в случаите, когато го приемем за знак, че нещо сме сгрешили, потърсим причините в себе си и се хармонизираме отново със света.

Но страданието само по себе си не извисява, нито облагородява, нито просветлява - човек може много да страда, да се превърне в хроничен мъченик, да вярва, че това го изчиства и възвисява, а в същото време дори да не си зададе въпросът защо това му се случва - обяснявайки всичко с Божията воля да се носи по течението и да си страда безкрайно. Докъде ще я докара такъв любител на страданието?

[Диана Илиева]

Да, съгласна съм и с maggee, и с Еси и Станимир.

И аз познавам хора, които, както казва Еси, изпитват някакво мазохистично желание да страдат - това е техния начин да бъдат "интересни" на другите: обичат да се оплакват, за най-различни неща, че са болни, или самотни, или как другите не ги разбират ... От това както каза и maggee никакво израстване не се получава, а до къде могат да го докарат - ами до превръщането си в енергийни вампири според мен.

Но Станимир не говори за това. Той има пред вид хора, които доброволно приемат на плещите си (понякога дори не съзнателно!) големи страдания, с които ще облекчат общото натоварване в кармичната верига, в която участват.

П.П. Колкото до mecholari, ти си един съвсем млад човек, а си достигнал до едно завидно ниво на просветляване и мъдрост, което си личи в много твои постове. Много хора, двойно по-възрастни от теб, не могат да се "похвалят" с такова нещо.

Сигурна съм, че ти е било тежко, но си имал сили да го носиш този голям кръст. И моите уважения към теб, че съвсем малко горчивина ти е останала оттогава и тя много рядко прозира в постовете ти. Пожелавам ти да я прочистиш съвсем - най-добре с разбиране и прошка. И тогава, ако развиеш у себе си и прилична доза състрадание, това, което казваш:

Ако чрез страданието човек се "просветява", тогава всяка моя дума би трябвало да бъде все едно съм "последна истанция".

ще бъде много близо до истината.

[Guest Еси]

Диана, хората които изпитва донякъде удолетворение от страданията си не могат да ми задържат вниманието.

Да тънат в удоволствието на своята нищета. За мян това страдание е НИЩЕТА!

Има и един друг вид хора които страдат. Техният път е като танго 2 напред 1 назад. Започват да се разбират ... променят се, и страдат и не могат да си простят заслепението си преди (като че ли могат да го променят).

Пред очите ми се развива една такава история от близо 1 год. тъжното е че преминава в болест, която е крайният повик на тялото (вземи меча и разсечи). Много е трудно, и проблясът на светлина е омагьосващ (за мен)

Не само тази история ми дава основание да твърдя, че стараданието е начин да се покаже, че не си на Пътя.

Поне аз до друг вид страдание не съм се "докосвала".

Понякога си мисля че глобалните енергиини вампири са тези които изкупват кармата да "измуканите".

няма да назовавам имена защото изпитвам състрадание към тези хора и познавам тяхната зависимост, донякъде.

Ако последните изречения не се харесат на модераторите - да ги изтрията.

Редактирано Юли 5, 2008 от Еси

[Guest aorhama]

Право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивните страдания. ... който се е определил като Христов ученик, той е преживял една голяма болка. Не се минава лесно през огъня. (Великите условия на живота, Вас ви нарекох приятели)

П.П. Странно, преди години бях сънувал Христос на кръста, прикован с един-единствен гвоздей - през корема.

[Донка]

Аз мисля, че страданието е само авторегулаторен механизъм на отрицателна обратна връзка.

Преди време ми направи силно впечатление една мисъл на един любим автор - че получаваме толкова щастие, колкото можем да загубим и да оцелем. Не го разбрах тогава - кой и как изчислява колко да получим... после ми просветна. Всъщност, получаваме това, от което се нуждаем, и можем да го задържим до момента, в който любовта е преобладаващата ни емоция. Появят ли се страхове, претенции, желание за контрол - това е границата, от която щастието се превръща в нещастие и започваме да се отдалечаваме от обекта на щастието си. Това е и смисълът на смирението в тези моменти - да не натягаме допълнително средата с негативните си емоции, които още повече ни отдалечават и задълбочават степента и продължителността на нещастието ни. Да, стигнал до този момент, човек започва да си задава въпроси и ако е достатъчно мъдър да търси отговорите в себе си, може да си спести доста проблеми. А ако е още по-мъдър - не ги допуска.

А иначе е безспорен фактът, че страданието учи - но учебният метод зависи от самите нас в голяма степен. Има събития, които несъмнено не могат да минат без страдание - смърт на любими хора например. Но смятам, че в повечето ситуации, в които страдаме, сами си причиняваме страданието поради неразбиране на природните закони.

maggee!

Щом сме тук в този живот, значи сме го избрали, за да научим нещо. А това означава, че все още не го знаем или не го умеем. Нормално е да сгрешим и да тръгнем по път, който ще ни причини страдание - ние не го правим умишлено. Страданието ни причинява неочакваното за нас развитие на събитията. Все едно да си мислим, че се движим по пътя към морето, но когато вече очакваме да го видим, да се окаже, че сме пристигнали в пустинята - защото не сме разчели картата си правилно или ползваме грешна карта...

Каква е ролята на страданието при вида на пясъците вместо бленуваното море? Ами заставя ни да разчетем внимателно картата си и да открием кога и защо сме поели по другия път или да проверим дали картата е начертана правилно... вместо сляпо да вярваме в картите , които някой ни е начертал или на "усета" си за Пътя , а после да се сърдим на пустинята на морето, че не са си на "местата" и ни причиняват страданието.

[Guest Еси]

На мен ми е странно, че някои (търсещи себе си и пътя) смятайки се за християни изживяват страданията си като на Голгота.

Забрявяйки че страданията на Голгота са акт към всички души all the world.

Но защо на някой им харесва да се причисляват към Едногово?

[Ася_И]

Право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивните страдания. ... който се е определил като Христов ученик, той е преживял една голяма болка. Не се минава лесно през огъня. (Великите условия на живота, Вас ви нарекох приятели)

„Тогава право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивни страдания.“

Здравият ум

aorhama,

Благодаря за беседата.

[Guest aorhama]

Ася И, източникът, на който се позовавам и цитирам, е една тематична подборка с над 1000 мисли за страданието от Учителя. Да, възможно е да съм допуснал грешка, посочвайки точният източник. И какво от това - сиреч, означава ли, че ако един източник е точно цитиран, от това следва, че четящите вникват в духа, а не следват сляпо буквата. За мен този е същественият въпрос.

П.П. При положение, че посочените мисли са достоверни - а те са.

Редактирано Юли 5, 2008 от aorhama

[Guest Еси]

Но смятам, че в повечето ситуации, в които страдаме, сами си причиняваме страданието поради неразбиране на природните закони.

... Стига ми.

Позволявам си да обединя тези две мнение в безсловесния си пост и с пожеланието - да ви се придаде!

[Guest aorhama]

Има един филм на Йалмъз Гюней - "Зад стената". Отнася се до турските затвори за малолетни. Сюжетът е доста близък до този на "Среднощен Експрес", но е в пъти по-реалистичен и натуралистичен - обяснимо, режисьорът му не е американец, а турчин. Когато го гледах преди 20 г., салонът беше пълен предимно с цигани и турци. Забравил съм доста от филма, но не съм забравил страшната, потресаваща тишина, с която всички напускаха салона.

Естествено, режисьорът (по него време) беше забранен в Турция.

Редактирано Юли 5, 2008 от aorhama

[maggee]

Но смятам, че в повечето ситуации, в които страдаме, сами си причиняваме страданието поради неразбиране на природните закони.

Позволявам си да обединя тези две мнение в безсловесния си пост и с пожеланието - да ви се придаде!

Еси,

написала съм тези думи в момент, в който изживявам най-голямото страдание през живота си. Не съм си представяла, че такава болка може да съществува, това продължава от 1 година вече и за това време десетки пъти съм предпочитала смъртта... цяло чудо е, че днес съм тук и пиша това. В началото не разбирах, защото не бях направила нищо, започнах да търся и намерих отговора на въпросите си - това, което съм написала по-горе, към този момент, след една година на безумни страдания, съм стигнала до този извод. Може да не осъзнаваме, че грешим, може да не разбираме в какво, но появи ли се в живота ни голямо страдание - с нещо сме нарушили природните закони. Моето нарушение е, че обичам много - оказа се, че и любовта е наказуема, дори когато оставиш другия напълно свободен, дори когато не искаш нищо от него. И аз не обичам страданието, безкрайно уморена съм, по 100 пъти на ден си казвам "Стига ми толкова!"... но не е в моята власт нито да убия любовта си, нито да променя ситуацията.. и продължавам, както мога.

[Guest Fut]

maggee - Любовта... Боже това с думи не се изговаря... Страданието те прави дълбок... то е... каквото и да кажа няма да разберете. Поздрави!

[Креми (късметче)]

Споделена или не,

любовта ни учи на търпение и прошка.

Чрез страданието.

[maggee]

Не, страданието само ни връща там, където би трябвало да бъдем. Ако не сме там по някакви причини - трябва да търсим в себе си. Страданието не ни прави по-дълбоки - прави ни по-нещастни, а нещастието не е сред висшите вибрации.

[Креми (късметче)]

Трудно ми е , Маги, да си представя , каква точно житейска ситуация формулира в теб тези мисли.

Знам само това - и на мен ми се е случвало да страдам толкова,че да си мисля - това е пределът на силите ми. Да си призная, за разлика от теб дори нямах сила да говоря по въпроса.

Тогава идва глаголът "изстрадвам'', заедно с времето, търпението, преосмислянето.

А вибрацията на преосмислянето зависи от личностните качества на човека.

Но това го разбирам чак сега - след десетилетия. ... Търпение.Това качество, заедно с прошката, въобще не бяха част от мене.

П.П. Впрочем прошката започнах да я "отглеждам" в друга тежка ситуация. Също в продължение на години. И страшно болезнено. И още не мисля, че процесите са приключили. Изкривяване на западната цивилизация е да търси все крайния резултат.

Редактирано Юли 5, 2008 от късметче

[Guest Fut]

Въпрос на гледна точка...на степени и...както казах, каквото и да кажа няма да се разбере затова и не казах нищо Поздрави!

п.п. То аз и нищо не казвам по принцип

п.п.п. това като отговор на маги пост - 40

Редактирано Юли 5, 2008 от Fut

[maggee]

Трудно ми е , Маги, да си представя , каква точно житейска ситуация формулира в теб тези мисли.

Знам само това - и на мен ми се е случвало да страдам толкова,че да си мисля - това е пределът на силите ми. Да си призная, за разлика от теб дори нямах сила да говоря по въпроса.

Тогава идва глаголът "изстрадвам'', заедно с времето, търпението, преосмислянето.

А вибрацията на преосмислянето зависи от личностните качества на човека.

Но това го разбирам чак сега - след десетилетия. ... Търпение.Това качество, заедно с прошката, въобще не бяха част от мене.

Нямах предвид дори своята ситуация - смятам, че в живота на всеки човек рано или късно идва страдание, което стига границата на поносимостта му, то има някакъв смисъл, а това си е моят момент и аз ще се справя. Но днес за себе си съм сигурна, че грешката е била в мен, в моето неразбиране на някои неща - научих се да се вглеждам в себе си, да търся първо там. Прегледах живота си и осъзнах, че съм допускала едни и същи грешки през цялото време, всичките ми неприятности съм си създавала сама. Осъзнах също, че на моменти дори ми е харесвало да страдам.. странни неща Научих се да се наблюдавам, да се поглеждам отстрани - и картинката се изясни. Най-важното - започнах да променям това, което осъзнах, че ми вреди, и резултатите се появиха - нещата започнаха да се поправят, което означава, че за себе си съм на прав път. Най-важното обаче е, че бях стигнала до момент, в който проблемите в живота ми така се бяха концентрирали, че без това осъзнаване на нещата нямаше как да продължа напред - така че всяко зло е за добро, макар и малко болезнено.

[Guest Fut]

... така че всяко зло е за добро, макар и малко болезнено.

Голяма мъдрост се крие в поговорките

[Ася_И]

Нямах предвид дори своята ситуация..........

Маги,

Много ми харесва поста ти, може би защото и при мен се получи така.

[Guest Fut]

Страданието, Нужно ли е то? Извода какъв е? Щом се явява в живота ни значи е нужно.

Не забравяйте, че в света нещата са строго математически определени. Както има определено време за сеене, тъй има определено време за лекуване.Това е Божествен принцип, Божествен закон...

Призваха Исуса

Същия принцип важи и за страданието.

Редактирано Юли 5, 2008 от Fut

[Станимир]

Еволюционното ниво на което се намира човечеството предполага по-нататъшното развитие да се осъществява съзнателно. Това означава хората да си поставят като цел това развитие и да положат необходимите усилия за да се трансформират. Попадал съм на изказани мнения, че тази трансформация може да стане и без хората да проявят воля за да я осъществят, като съответно необходимото време ще е много по-дълго, но това мисля, че не отговаря точно на истината. В тази връзка страданията могат да послужат да ни събудят, да ни извадят от инертността или обичайността, да ни дадат начален импулс. Страданията могат да послужат и за да ни насочат. Всъщност те не ни посочват пряко целта, но показват че посоката в която човек проявява волята си го отдалечава от нея. Страданията обикновенно показват, че с действията си сме предизвикали дисхармония (например наранили сме някого, проявили сме отрицателни емоции или пък мисли) в пространството. Според мене не винаги страданията са заслужени, т.е. в следствие на натрупана отрицателна карма. Разбира се в последствие законът за равновесието ни компенсира за подобни страдания.

[Guest Fut]

По вдъхновение:

Легенда за Ешуа-Бентам

Когато стигнеш пирамидите, ти ще чуеш странен шепот в себе си. И ще попиташ тогава:

- Кой е Ешуа-Бентам?

Но златният пясък няма да ти отговори, нито ветровете на великата пустиня. И ще потърсиш тогава старец – египтянин за да ти разкаже една легенда: историята на Ешуа-Бентам.

И ще ти каже старецът :

„Живял едно време в Египет фараон на име Зинобий. Златни везни били неговият знак, защото закона почитал. Но строги били законите му и не прощавал фараонът на никой, който ги престъпвал. На крадците той взимал ръцете, а на измамниците – езика!

Прелюбодейците плащали с очите си, а убийците и осквернителите на свещения Апис – с живота си! Но наклонила се везната на правдата и започнали палачите на Зинобий да убиват и за най-малките грешки и престъпления. И пропищели хората, но – спасение нямало!

Но заболяла дъщерята на фараона и сянка на смърт покрила младата жена. От край света идвали знахари, лечители и магове, и носели чудодейни билки и отвари, но – никой не помогнал! И със скъпоценни камъни и незнайни аромати изпълнили спалнята й, но тъмното було на смъртта все повече покривало бледото лице.

И отчаял се Зинобий – не можел да намери могъщият владетел лечител, който да помогне на дъщеря му. Озлобил се фараонът и черна омраза отровила сърцето, та утроила се жестокостта му.

И – палачите убивали!

Но дошъл отдалеч незнаен маг, и никой не го бил виждал, нито чувал името му. А то било – Ешуа-Бентам. И носил магът покривало от пурпур, а на колана му имало двадесет и две златни плочки, изписани с незнайни знаци и фигури.

Поискал среща странникът с фараона, за да помогне на дъщеря му. И приел го отчаяният баща.

Рекъл тогава Ешуа-Бентам на Зинобий:

- О, великий владетелю на Египет! Ще помогна на дъщеря ти и здрава ще бъде тя,

все едно никога не е боледувала! От далечен извор с живот ще утоля жаждата на нейните уста, а ти, фараоне, няма и следа от болест да намериш! О, Зинобий – аз дъщеря ти ще излекувам! Но, господарю, искам нещо в замяна!

Отговорил му фараонът:

- Кажи, непознати лечителю! Кажи - какво искаш? О, знай – видя ли дъщеря си

здрава и чуя ли пак смехът й да изпълва двореца, то граници няма да има щедростта ми! Видя ли отново светлината на живота в бадемовите й очи и усетя ли пак топлината на нейната прегръдка, то – чуй ме – аз всичко ще ти дам! Искай, Ешуа-Бентам, и ще ти дам: само върни светлината на Египет!

Поклонил се Ешуа-Бентам и рекъл:

- Благодаря ти, владетелю, за щедростта! Аз искам само едно – да водят при мен

всички престъпници, осъдени най-справедливо за гнусните си престъпления! Нека, фараоне, ги водят след като присъдата изпълнена е!

Погледнал изумен тогава фараона тъмните, непроницаеми очи и разбрал, че магът е сериозен. Изправил се тогава и казал властно :

- Така да бъде!

Завели Ешуа-Бентам при болната принцеса. Но той не носел бляскави камъни и тежки аромати. Не разгърнал дебели книги със странни знаци, нито незнайни отвари приготвил. Положил ръце Ешуа-Бентам над младата жена и зашепнал молитви на странен език. И станало чудо – тя отворила очи и нежна руменина обагрила бледото лице. Не казала нищо, но очите й били пълни с благодарност!

След като всички се уверили, че принцесата е здрава, започнали най-големите тържества в историята на Египет. И седем дни всички празнували и се веселили, а Зинобий не можел да си намери място от щастие.

Изпълнил фараонът своето обещание и всички престъпници били пращани при Ешуа-Бентам. Всички минавали през него – някои без ръка, някои без очи, а трети донасяли, защото нямали крака. И на всички помагал, нямало престъпник неизлекуван от него. На ослепените – той върнал зрението, а на осакатените – ръцете и краката! И всички излекувани оставали при него – за да учат тази велика наука: и те не били вече престъпници!

И дори самият Зинобий се променил и смекчил законите. Дали голямата болка смекчила сърцето му, или голямата радост – съживила душата му? Или може би примерът на великия Ешуа -Бентам му подействал? Ние – не знаем! Но знаем едно – в египетската душа винаги ще има място за Ешуа-Бентам!”

И така ще свърши старецът своя разказ, а ти ще си тръгнеш окрилен от непознато чувство. А чуеш ли пак в себе си незнаен глас да шепне: кой е Ешуа-Бентам; ти ще отвърнеш:

- Когато ти отрежат ръцете, ти – ще разбереш кой е Ешуа-Бентам!

Когато ти извадят очите, ти - ще разбереш кой е Ешуа-Бентам!

Когато загубиш главата си, ти - ще разбереш кой е Ешуа-Бентам!

http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=281

[Guest Fut]

Това, което страда, което въздиша у нас, това е душата, която е затворена. Често ние искаме да премахнем страданията. Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в Радост. Превръщания могат да стават навсякъде в Природата. Например въгленът може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, после – в дърво и после – пак във въглен.

Призваха Исуса

[Слънчева]

Мисля, че страданието е благословия ако го използваме за съзнателното си израстване. Разбира се за всеки има предел и точно тогава започваме да търсим, да преосмисляме... Мисля, че обръщението към Бога е от сърце в такива моменти и нека не забравяме, че точно преди разсъмване е най-тъмно...

Разпъването на стария аз, пускане на смирението в нас, за да се роди Той....

Редактирано Юли 6, 2008 от xameleona