Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Доверието!!!


Мари

Recommended Posts

:hmmmmm:

Направих справка с една енциклопедия и там прочетох, че доверието е "доброволно преотстъпване на собственото поле за упражняване на отговорност, власт и контрол с убеждението, че няма да настъпи злоумишлена промяна в хода на събитията от това поле, а властта и контролът може да бъдат върнати безконфликтно по всяко време и без негативни последици от това"

Моето лично мнение е, че доверието е израз на отношението ни към действията на друго лице или към него самото, което се основава на убеждението ни в неговата правота, вярност, добросъвестност, честност, компетентност...

Какво е според вас доверието?

Има ли степени на доверие?

Недоверието инстинкт ли е?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 228
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Според мен доверието е свързано с вярата и е различно от наивността.

Важно в кого имаме доверие, на какво се доверяваме.

Недоверието и съмнението понякога предпазват, но който се съмнява във всичко не вярва в нищо.

А си струва човек да вярва на доброто и да му се доверява изцяло.

Линк към коментар
Share on other sites

В началото на жизнения ни път често доверието ни бива излъгано и затова с течение на времето като, че ли хората решават да не се доверяват за да не бъдат повече наранени - това е тъжно, хубавото е, че като мине още време хората разбират, че не им е било излъгано доверието, а не са знаели на какво да се доверяват и нещата стават пак хубави :feel happy: защото да си свободен да можеш се довериш без страх и без едно на ум е все още едно от най-прекрасните неща, които си струва да изживяваш, да не се отказваме от него :)

Линк към коментар
Share on other sites

според мен доверието днешно време е съвършено малко, защото всеки втори човек се е напатил от предателството и поради тази причина доверие аз имам само към моите роднини и близки, но да не забраваме, че и те могат да ни предадат. :ph34r:

Линк към коментар
Share on other sites

Спред мен, жизнено важно е да вярваме в доброто начало в човека. Също така, да сме достатъчбно проницателни, за да разкриваме маските му. В този смисъл само мъдрият може да прояви любовата си свободно.

Като вярваме във възвишената човешка природа, ние и помагаме за се укрепи и прояви.

Като разбираме проявите на низшата човешка природа като нещо временно необходимо и преходно, това не ни спира да вярваме във възвишеното.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Само поздрави и усмивки към Васил! Би било добре повече хора да мислят така, но то си идва и от самосебе си. Доверието предизвиква доверие - безспорно. А страхът - стрес, който от своя страна е най големия враг на човека. След като гледам напред и искам повече съмишленици - доверие. Сто ще ме предадат - един ще остане. И следващия път. И пак. Накрая ще сме сто - гледащи напред.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Здравейте ! Присъединявам се по темата с моите познания и опитности.

Всичко което сте споделили е много точно и искрено.

Доверие и Доверяване ! Мога да имам доверие по принцип , но да не се доберявам...защо ! разликата е в разбирането'

Доверие - това е способността да можеш да разчиташ на някого и да се чивстваш защитен до него. Доверие е и Определението което Мери дава в началото

"доброволно преотстъпване на собственото поле за упражняване на отговорност, власт и контрол с убеждението, че няма да настъпи злоумишлена промяна в хода на събитията от това поле, а властта и контролът може да бъдат върнати безконфликтно по всяко време и без негативни последици от това"
, което казано с други думи е умението да делегираш права, функции, контрол и т.н.в като резултатите са различни в зависимост от ситуацията, мотивацията и т.н. на екипа/групата.

Докато Доверяването е способността ни да се осланяме/разчитаме на определени качества/умения/постижения и да ги очакваш да се случат.....И когато се случат - си доволен,а когато има разминаване - като следствие идват разни състояния на разояарование , загуба на доверие,страхове , подозрения и т.н. трябва да търсим баланса , да нямаме свръх високи очаквания и излишни илюзорни надежди...Способността ни да се ориентираме , да правим правилната преценка и избор.

Дълги години "робувах" на следната мисъл " На жив човек вяра не хващай"...казал го е в Завета си един български светец...! Защо робувах - защото все се потвърждаваше и аз и се радвах/направо си мислех - ето, пак за кой ли пореден път се оказава вярна....А имаше хора около мен които бяха и са абсолютно точни и заслужават доверие ...нараняваше ги моето не винаги "благо" недоверие/подценяване/контрол/препроверяване.....е нали всичко е за Славата Божия и за благото на нашите души...винаги ми се прошаваше...

Докато преди време ми "светна"/осъзнах , че и в Доверието има "троица" - да вярваш на себе си, да вярваш на другите/ближния си и да вярваш в Бога! Те са едно! Сега се опитвам да ги живея! Благодаря ви, че см езаедно!

Любов + Светлина + Мир + Радост!

Линк към коментар
Share on other sites

.........

Хубава тема за разговор. Изобщо няма да си казвам моето лично мнение- то не е важно .

Само ще попитам един от по - горе писалите форумци. Той си знае сам кой е :

..... Ако някой "брат " е злоупотребил с доверието е вярата на хората напълно съзнателно с цел придобеване на власт над тях , независимо от последствията , каквито и да са те - даже може да са най-трагичните Какво заслужава този човек ?

Може да отговорят всички мислели по темата . Може пък аз да съм прекалено заблуден , че нямам доверие и вяра на никой човек в плът

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Иван! Всяко едно лично мнение( твоито, мойто и т.н.) по коя и да е от темите е винаги много важно ....щом сме в този форум !

Сега спонтанен отговор по въпроса ти:

какво заслужава...еди кой си....ще ти отговоря засега така:

" Господи, Отче, моля Те прости му невежеството/ лакомията/ лошотията...ВЪПРЕКИ че знае какво прави!!!!! Амин...

Знаеш, че има Божи промисъл в света, и че Бог забавя , но не забравя...!

И че всеки един от нас си носи отговорността за действията и бездействията!

Трансформирай болката от обидата...струва ми се че можеш...защото твоят въпрос е израз на Гняв..., но на Справедлив гняв ...казват, че Небето допуска това състояние....само да не е за дълго....

Прости..и забрави...не захранвай излишно егрегора на неправдата...!

Моля се да съм била ясна в изказа си!

Любов + Светлина + Мир + Радост !

Линк към коментар
Share on other sites

... :blink:

Здрасти ... Благост !

Благ е само един - Живият Бог, който е на Небесата, защото на Него храна , вода, въздух, дрехи и прочие консумативи не Му трябват, защото е Съвършен. И ако ти си в плът , значи не си Благостта ..... Как да ти имам Доверие на твоите самоилюзии тогава ???

Наистина ли моето собственно мнение ( не прочетено по лекции и книги ) е важно ?

Тогава чети ... :

Според мене прошката следва след покаянието. Иначе мракобесието ще вземе връх в този свят .

На мене лично в очите продължително време са ми казвали, че като християнин съм бил длъжен да прощавам , да... ама не искат да се покаят... , Явно някои бъркат Агнеца- Божии с шугава и дръглива овца ?

Виж сега Благост определено не съм самоубиец. :)))))

Абсолютно няма да захраня егрегора на неправдата , нито ще си дам разрешението за прошка без покаяние - много определено . Покаянието и Прошката са двете страни на един и същи медал според мене. Да се покаяш значи да еволюираш нагоре към Бога и Той ще ти прости според мене .

Но ще захраня егрегора на възмездието, като използвам метода "Действие чрез бездействие". Тъй като ти сигурно ( не се обиждай ) си расла в парник или в саксия и не познаваш жаждата на тези хора за ... еретроцити ? Явно не знаеш , че не става въпрос за обида , а за оцеляване на Душата и Тялото Христово и ... Човешкото. Тук няма място за обида. Мога да се обидя от приятел или близък човек, но не и от врага на човешкия род .

Съкратих ти много неща - като за Форум . Целта ми е проста ..: Да се повишат защитните сили на братята, които имат мъничко ум в главата си .

Един приятел ! ( поне така мисля )

Линк към коментар
Share on other sites

Любов + Светлина + Мир + Радост от мен - Благост към теб приятелю Иван !

ЖИВИЯТ БОГ над нази е всемилостив, всеистинен, всемъдър, вселюбящ, всеблаг.....

Ние можем и трябва да бъдем ...ПОНЕ милостиви, истинни, мъдри, любящи, благи...

Всяко едно мнение тук е важно !

За всичко останало, което си написал - благодаря ти безкрайно,

да предположим, че съм те разбрала правилно !

Любов + Светлина + Мир + Радост!

Линк към коментар
Share on other sites

Иван, не ти си този, който изисква покаяние от другите...

Каква е философията ти - първо да получа, че може да дам - замисли се Християнино! Нашият най-светъл пример е Христос! Звуча малко твърдо, но това са думите, които придават смисъла на това което искам да кажа. Не съдя, но искам да се замислиш!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!Мисля,че разбирам отношението на Иван по темата.Ванка,трябва да си получил доста видими и невидими удари,за да почнеш да искаш възмездие.Повярвай ми,това е само един преходен период,от който аз преди време излязох с помощта на следната мисъл:това,което не ме убива,ме прави по-силен и нека Бог даде заслуженото на всекиго.

Линк към коментар
Share on other sites

Венцислав ,

прав си , но наполовина . Покаянието го иска Христос . Не съм този , вярно е . Разсъждавал съм на глас за философската взаимовръзка . Сега ще се опитам само да разсъждавам върху окултната взаимовръзка . Ако ми позволиш ..:

В Евангелията Христос е казал

" Покайте се и ще ви бъде простено " , " Ако не знаехте , може да ви бъде простено . Но сега знаете и греха ви остава " и ...... " Не знаете ли вие ( Апостолите ) , че имате власт да развръзвате и връзвате грехове " ( сиреч да се прости и да не се прости ) ....

Само цитирам по памет, Венцислав . Знам , че имаш силата и способноста да кажеш на околните ти точно къде се намира моят цитат . Това го оставям на тебе .

А ако се "развържи " греха преди покаянието( плащането ) .... иди после и го гони прегрешилия ако си нямаш друга работа . Особено ако бяга по-бързо от тебе .

Каква е философията ти - първо да получа, че може да дам - замисли се Християнино

Охооо... замислял съм си и още как . До най-дребния детайл съм се замислял .По-горе съм показал , че на грешни хора в плът като мене Доверие нямам . Защото и те като мене си носят тлението . И могат да бъдат изкушени от Дявола . Вярвам само на Безгрешния и Съвършен Бог Отец . Ти да не би да си Той , а ?

:))))))))

Линк към коментар
Share on other sites

Доверието е една доста деликатна територия.Според мен доверието се печели.Доста съм расъждавала на тази тема.И честно казано все още съм там от където бях тръгнала.Със сигурност мога да кажа,4е доверие се пе4ели страшно трудно,даже понякога е невъзможно да се спе4ели.И много ЛЕСНО се губи,много лесно....................... :unsure:

Линк към коментар
Share on other sites

Много деликатна!

Защото не всяка тишина принадлежи на Истината и не всяко мълчание е Благословение!

Затова казват... Бдете с усърдие , молете се с постоянство, работете с любов!

Любов + Светлина + Мир + Радост!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте :)

Струва ми се, че някои от нас сближават прекалено много понятията вяра в някого и доверие към него. За мен те означават диаметрално противоположни посоки на нашите взаимоотношения.

Когато вярвам в някого, аз го стимулирам да се развива, твори добро, но свободно, подчинявайки се на своята интуиция. Моята вяра е подадената ми с Любов ръка, която нищо не очаква.

Доверието, както правилно бе отбелязано в самото начало, е прехвърляне на част от моите лични отговорности, което не помага, а натоварва човека. Когато се доверяваме на някого за нещо, ние очакваме определено поведение от него, което отговаря не на неговите, а на нашите представи.

Това, разбира се, не означава, че не трябва да се доверяваме на хората, но със сигурност би трябвало да го правим много внимателно и дотолкова, доколкото това е в хармония с тяхната Пътека и интуиция. Все пак не е ли по-добре да се доверим само тогава, когато самият човек доброволно желае да поеме доверието, и да сме готови да приемем и простим неуспеха, "предателството, измяната"....

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте !

Едва днес прочетох мнения по този толкова итересен въпрос.И с нескрито огорчение четох написаното от Иван.Иване, ти наистина си един много самотен човек ? Как е възможно да не вярваш на никого ?Аз лично смятам че е по-добре да понесеш ударите след предателството от хората /не всички са предатели / отколкото само един единствен път да загубиш доверието си в тях.

Ако всички помним една мисъл " Човек звучи гордо ,но от човек всичко може да се очаква " , тогава ще ни бъде малко по-лесно да приемем някой случващи ни се събития.

Няма безгрешни хора .Никога ли не сте се замисляли дали Вие самите не сте били предатели ?И ако е така без значение дали другите са ви простили -ВИЕ ПРОСТИЛИ ЛИ СТЕ СИ ?

Линк към коментар
Share on other sites

... :o

Уааууу...

Валерия , отговарям лично на тебе. Защото се обърна лично към мене . Не се защитавам защото няма от какво. Искам да си изчистиш понятията вътре в главата си и тогава да пишеш с лични препоръки , ако може ?

Значи, Вяра и Доверие са две различни понятия.

Вяра имам във всяко живо същество , че един ден ще стане чист и съвършен дух по образ и подобие на Създателя си .

Доверие обаче нямам на никого . Да и на мене огорчението ми е голямо , но не съм самотен човек . Уверявам те , че абсолютно винаги имам за какво да мисля и не чувствам дискомфорт когато съм сам. Уверявам те , че съм в безкрайна хармония със Душата и Духа си ...:))) . Заключението ти се базира на много неточни критерии - изчисти си ги и можем да поспорим ... много благо.

Ти като толкова много имаш Доверие на хората - остави си месечните или по-добре всички доходи пред външната си врата и разчитай никого да не ги "пребире" за лично ползване ... само временно, докато си намири друг "вярващ " в хората като тебе . Съмнявам се да го направиш, но ако го направиш - обади се на личния си лекар първо .

А човек представящ се за светец , ти открадне и повреди Душата под предлог , че ти помага и после водиш едва ли не световна война да си я пребереш обратно , според мене заслужава най-тежкото наказание . Прочети в Библията книгата "Книга на Йова". Бог Отец много пъти е казал на Сатанаил ...виж глава 2 стих 6 :

" И рече Господ на Сатаната : ето той е

в твои ръце: само душата му запази. "

Справи се и с Евангелията и Христос ,който даде закона .... " Ако не знаехте , можеше да ви бъде простено .Е ..сега знаете и греха ви остава " ... "Покайте се и ще ви бъде простено" е другият закон . И ако си направиш труда да помислиш , ще видиш колко точно Го е казал . Но при Христос има една подробност .

Моля за внимание мислещите ...:

Христос е простил на Юда защото е знаел точно какво прави , а не е просто вярвал . Знаел е , че земният път му свършва тук на Земята И се е нуждаел единственно да даде Закон и да си отиде . Така и аз , когато ми свърши земният път ще простя на всички - но не по-рано . Иначе земният ми живот би бил невъзможен в общество с мутри действащи безнаказано и няма да мога да отгледам децата си .

С приятелски поздрав :

Иван

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Случайно попаднах на темата, много ми харесва.

Понеже се твърди, че личното мнение е важно, ще си позволя да го кажа.

Струва ми се, че преобладаващата част от участниците в дискусията подхождат много научно и теоретично по темата. В смисъл, че се цитират определения, които малко или много се разминават с действителността. Имам въпрос, а като пример ще използвам библейска ситуация - за шамара по бузата и реакцията след това. Как ще подходите в следната ситуация - близък човек, на когото сте имали доверие и сте му вярвали едва ли не безгранично, не е оправдал очакванията ви и е използвал срещу вас всичко, което сте споделили с него? След такъв "шамар" може ли животът ви да продължи по старому или при контактите си занапред вече ще си имате едно наум? Благодаря на всички, които прочетоха и смятат да отговорят на това, което съм написала.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравей, Евридика! За шамара и бузата, за разочарованието и поведението след " шамара"....животът никога не е по старому и при контактите занапред ...винаги трябва да има едно спокойно...не отмъстително или каквото и да е ..."едно на ум"...на принципа...неверният в малкото - неверен и в голямото....проверявам го вече няколко десетилетия тоя принцип......има редки изключения..и слава Богу !

Всеки един шамар е благословена работа, предизвикателство към мене си и същевременно помощ......показва ти с кого можеш да вървиш на по - дълъг път и като обеца на ухото... научих се от човеци ...да нямам предварително създадени очаквания!

Любов + Светлина+Мир +Радост!

Линк към коментар
Share on other sites

"Ако някой те удари по едната буза, обърни му и другата"

Според мен, Христос ни учи как да реагираме и да се защитим в случай на понесена от нас неочаквана агресия. Нека го интерпретираме в светлината на настоящата тема.

Излъгано е доверието ни (Вярата не може да се излъже) :

- не отвръщай с подобен удар, казва ни Христос, защото с това ще пуснеш агресията в себе си и тя ще наруши вътрешната ти хармония, т.е. състояние на Любов.

- не се отдръпвай с "обица на ухото", защото това постепенно ще те втвърди и покрие с черупка, като на динозаврите - предпазливостта ще забави или спре еволюцията ти.

- обърни другата буза - според мен означава:

-благодари с любов,

- помоли за прошка, че с нещо си ги принудил да те ударят,

- смени опорната точка, промени ъгъла, от който гледаш на света си и на конкретния източник на удара.

-превърни "лимона в лимонада" както сполучливо ни съветва Карнеги.

Всъщност, не получаваме ли шамара, защото сме били заслепени и просто сме се блъснали в нечия ръка? :D:hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Доверието е любов! Обичаяйки се, ти обичаш другите! Обичайки другите, им се доверяваш! Загубата на доверие не е повод да започнеш да не вярваш.Това е само трупане на опит, увеличаване на познанието за човешкия характер.

Степени на доверие би трябвало да няма! Не можеш да обичаш по, или най, въпреки , че се използва в разговорния език.Или обичаш, или не!Така мисля.

Или се доверяваш, или не се доверяваш изобщо! За да не съм толкова краен, допускам, че може да има известни резерви. Все пак сме хора: значи сме грешни!Но степени.......и този на който, най-много вярвам, може да ми нанесе непоправими рани, загуби и пр.!

Линк към коментар
Share on other sites

Пропуснах да добавя, че резервите са към хора, които вече са показали някаква склонност към неточност! До тогава, докато човек се убеди, че това не е случайно! После......всеки е в правото си да вземе решение и да го приведе в изпълнение!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...