Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Мари

Доверието!!!

Recommended Posts

Доверието е лукс. Аз не мога да си го позволя!

Taка е, Деяна.

И на мен ми е трудно.

Човек трябва да се отнася по-спокойно към инакомислещите. Има такова понятие "емоционална зрялост". Не е достатъчно да се развиваме умствено, трябва да се развиваме и емоционално, да смекчаваме сърцето си. Мъдрият и улегнал човек в повечето житейски ситуации се държи по-безстрастно, по-търпеливо. Явно това липсва на всеки от тук дискутиращите и е интересно, че именно темата за доверието толкова бързо и страстно се разви. В това някой да има собствени убеждения и да държи на тях също има положителен смисъл. На такъв човек можеш да се довериш по-спокойно, отколкото на такъв като мене - докато повее друг мисловен вятър, веднага променя гледната си точка и се чуди дали не е по-добра / и така се завърта няколко пъти около оста си, докато реши накъде да гледа/. Това малко на майтап. Пък и изобщо не обичам да обещавам, нито да си правя планове, а още по-малко да се вмествам в чужди планове - стават чудни работи, независещи от мене, които объркват всичко.

Мир и Любов!

Права си, кuki; ще се постарая да участвам по-неутрално и търпеливо.

И аз забелязах, че тази тема - странно защо - предизвика такъв интерес. Ако продължаваме така, ще настигнем разни "горещи" теми като тези за секса, парите ... :)

Може би защото доверието също като тях, засяга всички ни, сблъскваме се ежедневно с това, а същевременно е една от задачите, с които ни е трудно да се справим.

И знаеш ли, ако не бях срещнала мъжа си, едва ли щях да променя възгледите си по този въпрос. Защото дори и да срещнех някой като него, който обаче не ми е толкова близък и не е така пред очите ми всеки ден, едва ли щях да забележа; и да забележех, нямаше да се замисля или нямаше да повярвам, че е възможно. Той, съпругът ми, както се изрази Мария-София някъде по-напред за нейния, така си е дошъл на Земята, отвътре му идва някак. Считах го за лекомислен, наивен, дори сме се сдърпвали за това на времето. Но постепенно аз се убедих, че той е прав.

А на мен наистина ми е трудно да постигна това. И същевременно съзнавам, че това е много важен, ключов момент.

Чудя се - Нужно ли е всеки от нас да преживее такъв момент като оня човек, нападнат от лъвове, за да се променим???:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Донка за споделената опитност в по-горния пост.:thumbsup:

А на мен този случай с лъвовете така ми остана в ума,че винаги давам съвет на приятели и познати,когато са в безизходно положение,когато "надежда взорът не види"-Моли се на Бог,само той може да ти помогне.И нещата вземат друг обрат,когато са искрени.

Имам приятел,бивш бизнесмен,когато идват да го убият,за да го премахнат от бизнеса,започва да се моли...Килърите го оставят жив като по чудо и сега Е последовател на Учителя,дори пише книги с висша мистика/не съм сигурна дали това е точната дума/,

успява да ги издаде,и ги подарява.Не са предназначени за търговия...Невероятен мъж с излъчване.Живее според всички заръки на Учителя.

:wub: :wub: :wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Мизериите, които правят хората - по - големи или по - малки, неразгласени или разгласени, не спомагат ли за отчуждаването между представителите на Хомо Сапиенс ?

Да се правят добрини е хубаво нещо, но предпазливостта ? Струва ли се понякога да се поема риск, като се знае какви хора има ? От друга страна пък ако не помогнеш, току виж си си навлякъл лоша карма ? То няма угодия, а хората не са врачки да знаят какво ще стане. Ще дам пример : пътуваш си със семейството и гледаш как край пътя някакъв прилично облечен, но разтревожен чужденец маха за помощ. Спираш и той се опитва да ти обясни, че няма бензин в колата, няма български пари и ти предлага пръстена си срещу пари, та да си купи бензин и да продължи пътя, или пък ти иска пари. Имаш два избора : или се съгласяваш да му помогнеш по някакъв начин (като при това положение може да ти се наложи да слезеш от колата), или оставяш човека да се надява на нечия друга помощ (ако наистина е нуждаещ се). Ако решиш да помогнеш, току виж се оказал някой бандит и навредил на теб и на близките ти (особено ако пътят не е оживен, ако е тъмно). Пък ако го подминеш - току виж си пропуснал възможност да сториш добро и това няма ли да ти донесе черна точка ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×