Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Мари

Доверието!!!

Recommended Posts

Когато отвориш Любовта в себе си,намираш и хармонията ,

която те прави независим от външните обстоятелства.

Живееш в Любовта,Истината и Мъдростта.

Всеки човек е душа в развитие и Учителят е казал

да държим в ума си добрите качества на всеки.

788333843.gif692339319.gif391851496.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато дъщеря ми беше на 6г. съвсем по детски ми показа колко неправилно се ползва( а за мен вече и "е") доверието.

Един ден когато я взех от градината, тя ми каза, видимо леко изумена.

" Мамо, днес моята приятелка ми каза нещо, след като ми го каза ми обясни, че не трябва да го казвам на никого, защото било тайна. След като е тайна защо ми го казва? Аз не мога да пазя тайни!"

Доверието е непознаване, ако проявим доверие трябва да допускаме всички варианти на развитие на дадената ситуация. Ако не са оправдали нашето доверие, това си е изцяло за наша сметка. Проявила се е черта от характера на другия, която не познаваме. Това не го прави по- малко добър или повече лош, той просто си е такъв какъвто е. А това че в нашите очи е изглеждал друг в даден момент си е изцяло наш проблем.

По тази причина аз не искам никой да ми има доверие, защото не зная как ме вижда.

Аз също правя всичко възможно да не се доверявам, защото често не знам до колко това което виждам е така както го виждам.

Взаимоотношенията могат да бъдат прекрасни и без проявата на доверие, просто е хубаво да приемаме човека срещу нас като нещо ново и необятно и да сме наясно, че не го познаваме, просто да му се радваме или опознаваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не сме длъжни да се доверяваме винаги и на всеки. На лъжливото овчарче няма да му е удобно да живее в обществото. По-лесно е да задържиш веднъж гласувано и оправдано доверие, отколкото да спечелиш отново загубеното доверие.

Аз имам надежда за овчарчето, защото не е хубаво да живееш сам, без подкрепа и доверие от хората, които те познават. Струва си усилията да поискаш прошка и да спечелиш отново загубеното доверие. По същата тази причина не бива да зачеркваме от живота си окончателно хората, които са ни излъгали. Човек може да се промени, да се изчисти от лошото, да се прояви добротата, която е заложена в него. Има много примери за това. Отидете на гости на едно събрание например в протестантска църква /защото там се говори и обсъжда повече/ и ще видите много променени към добро хора, много обърнати съдби и човешки отношения. Убийци, наркомани, лъжци и развратници се променят неузнаваемо до степен да можете им доверите смело себе си, ценностите си, живота си.

Отношенията ни с хората са отражение на отношението ни с Бога, с Цялото. Аз искам да се доверявам на Бог, според Неговата воля, която е най-добра за всички. А с моята човешка воля може да направя грешен избор на кого да се доверя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сложна работа е доверието за мен.Не бих казала,че доверието към някого е просто доверие.По скоро това е отнесето към някакво негово качество или възможности,както и към определена ситуация и моментно решение както е казал Станимир.От друга страна в същия ред на негови мисли доверието трябва да е съобразено с възможностите на отсрещния човек и ако някога не го получим не би трябвало това да ни засяга или не го дадем това да въз основа на незнайни по произход съмнения и т.нВ същата ситуация едно такова решение,макар да е твърде субективно доверявайки се на някого от части може да е разочароващо ако с това се опитваме да да накараме длугия да реагира р в разрез на разбиранията си и интересите си и така по скоро ще проявим егоизма си.Доверието по скоро е очакване да получим нещо.А другия трябва да прецени до колко и какво иска и може да ни даде.В този ред на мисли ,аз лично разбирам доверието като вид приемане ,разбиране,съчувствие и помощ.И може би единствено помощта някак дава възможност за мен за възникване на противоречие.В смисъл до колко очакваните действия предполагат някакъв баланс нещата да не предполагат някаква несправедливост относно мироглед и интереси.То друга страна човекът на когото се доверяваме той ни дава.До колко може той да дава?До колко това е свързано с егоизма и с много други неща?Това са въпроси ,които той преценява и са доста сложни.В крайна сметка ако се постигне обективен балас в самия човек,по точно и в двамата и между двамата нещата някак приемат някаква по-нормална и приемлива форма на отношения.Но нека да не забравяме ,че винаги можем да бъдем приятно изненадани...:hypocrite: Бог е любов, а любовта тя може всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам доверие на себе си и ако проявя разумност, то и на другите ще дам необходимото доверие.

Правила съм грешки-с пре доверяване или недоверяване, но съм благодарна, че си научих уроците. Сега слушам разума и интуицията си:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам доверие на себе си и ако проявя разумност, то и на другите ще дам необходимото доверие.

Правила съм грешки-с пре доверяване или недоверяване, но съм благодарна, че си научих уроците. Сега слушам разума и интуицията си:feel happy:

Все пак ние се учим от грешките си и няма как да сме перфектни във всяко едно отношение.Никога не трябва да се предоверяваме на някои и  да му вярваме сляпо,или пък да сме скиптични към него и изобщо да не му вярваме преди да сме го опознали добре. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам доверие на себе си и ако проявя разумност, то и на другите ще дам необходимото доверие.

Правила съм грешки-с пре доверяване или недоверяване, но съм благодарна, че си научих уроците. Сега слушам разума и интуицията си:feel happy:

:thumbsup2: и при мен е така! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят, във

"Всичкият дълг - Из разговори с Учителя", каза:

Человек, предназначен да бърка с ръката си лайна, не може да раздава хляб – на всеки по предназначението...

... Като се свържете с един вагабонтин, веднага ще почувствувате униние...

Лошите хора са канал в едно общество, в един народ. Те са необходими, за да се изливат през тях нечистотиите от хората, от народа...

...Изпитания се дават на добрите хора. Нали хората обичат да орат само добрите ниви? Не отиват на каменистите ниви, а на добре наторените и с дебел слой пръст...

Вижте тук:

... При разглеждане, решаване въпроси между братята трябва да се прилага Христовият закон; ако ли искате да решавате по Мойсеевия закон, то да не се смесва Христовият закон: или единия, или другия, но никога и от двата едновременно...

Кой е Христовият закон? - това е Братолюбието - гласи: Да обичаш (и да се доверяваш на) другия така, както обичаш (и имаш доверие на) себе си...Също : Да възлюбиш Господа своя Бог с цялата си Душа, с цялото си Сърце, с всичкия си ум и с всичката си Сила...

Кой е Мойсеевият Закон? - това е Законът на буквата - по членове и параграфи, който те намира виновен и те осъжда...

Учителят не казва, че този закон е лош; напротив...Законът на Мойсей си е на място...

Обаче казва - не ги смесвайте - Христовия Закон и Мойсеевия Закон... Защото цяла епоха ги разделя - тези два закона...(И щом не можете само по Христовия Закон - карайте само по Мойсеевия... Но в такъв случай - не се наричайте ученици и не се чудете - такива ли сте...Не сте още ученици - вие сте просто праведни хора; тепърва - ученици ще ставате; в някой друг живот, може би, ако сега ви е трудно да обичате и да се доверявате на брата си, както на себе си...)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с написаното от velina и kuki.

И за доверието важи с пълна сила "Каквото повикало, такова се обадило" или ако искате "Каквото си посял, това ще пожънеш.".

Когато човек обича и уважава себе си така, както и другите, ами той няма проблем с разни неоправдани доверия и т.н. 60.gif

Когато бях малка ми казваха - внимавай, не се доверявай на всеки, има добри хора, но има и лоши хора... Хубаво, ама как ще разбереш кой е добър и кой лош?! Трудно ми беше. И логичният извод беше такъв - подхождай с недоверие към всички, пък после, евентуално, ако и когато се убедиш, че човекът заслужава доверие, ... и т.н.

С годините установих, че това е неподходящ подход. Такъв човек, какъвто бях и аз доста време (и след като вече не бях малка :)), наистина попада все в такива ситуации, в каквито и предполага, все на такива хора налита, а нали е предубеден по темата, дори и да няма реално предадено доверие, той все подозира (или чак "вижда" ), че има такова.

В най-добрия случай такъв човек живее доста самотно и ограничено, все е така на щрек, не се отпуска, все преценява ...

Сега предпочитам да подхождам с доверие към всички хора, отнасям се коректно и лоялно с тях и се радвам на същото отсреща 60.gif. Дори и хора, които другите считат за лукави, или подозрителни, или каквито и да е там, се отнасят към мен доста по-различно от обичайния си начин или пък някак излизат от живота ми без някакви специални действия от моя страна. А когато се окаже, че някой в нещо все пак не е оправдал гласуваното от мен доверие, то все се случва така, че аз от това нещо нищо не губя, напротив, а самата аз не се ядосвам, не се чувствам примерно някак предадена, казвам си - е, такъв е човека просто, той, милия, дори на себе си наврежда така, но както и да е.

И нека пак подчертая, че това си върви в комплект именно с любовта към себе си и другите. Човек, който не обича и уважава себе си, не се чувства пълноценен, не счита, че заслужава най-доброто, не може да се отпусне и да остави на живота/Бог да го закриля и пази, то нека този човек да не се доверява на всички, защото вероятността да бъде въвлечен в неприятни ситуации е голяма; както вече обясних, той самия допринася за това.

А ако не обичаш и уважаваш другите е ясно, че няма как и да им се доверяваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз винаги подхождам с доверие към хората с които общувам,но вече се преборих с наивната мисъл,че всички са добронамерени и заслужават това доверие.

Когато не оправдаят доверието ми,давам втори,понякога трети шанс и ако това се повтори и/или потрети прекъсвам окончателно връзката.Не си заслужава да се самозаблуждавам,че мога някога пак да имам доверие на този човек.Глупаво и опасно е човек да се обгражда с лъжеприятели.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Важното и същественото за тебе е - как ти подхождаш; как ти постъпваш с другите... Не е толкова важно - как другите постъпват с тебе... Последното е само следствие от твоята вътрешна нагласа, която се проектира навън и така получаваш обратно - равното на това, което и ти даваш... Затова е казано, че "който има - на него ще се даде, а който няма - от него ще се отнеме и това, което си мисли , че има"...

Това е - което трябва да осъзнаем...

А ние мислим обратното и затова страдаме...Чакаме светът - да се оправи отвън и тогава и ние да се променим... Но това не работи така ; светът външно си е изправен... Светът - вътре в нас - се нуждае - да се изправи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:И нека пак подчертая, че това си върви в комплект именно с любовта към себе си и другите. Човек, който не обича и уважава себе си, не се чувства пълноценен, не счита, че заслужава най-доброто, не може да се отпусне и да остави на живота/Бог да го закриля и пази, то нека този човек да не се доверява на всички, защото вероятността да бъде въвлечен в неприятни ситуации е голяма; както вече обясних, той самия допринася за това.

А ако не обичаш и уважаваш другите е ясно, че няма как и да им се доверяваш.

:thumbsup2:

Това беше липсващото парченце от моя пъзел.

Въпреки всичко ми се иска да вярвам в правотата си,че всеки заслужава доверие независимо от всички. От една страна направено предпазливо и разумно това може да предизвика в него доброто,макар че може и да не стне така.От друга страна ,защото хората се променят и може в настоящия момент този човек да се е променил(към добро),а заради наши предразсъдаци свързани с негови постъпки в миналото ние да не видим тази промяна.А тази промяна започва от цитата горе на поста на Диана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами перфектно го е казал Христос - и Учителя... Аз на себе си не мога 100% да имам доверие, а какво остава да се доверя на друг за нещо, за което на себе си не мога изцяло... Ако 100% се доверя на себе си за нещо и после друго ми попречи да спазя това, на което съм се доверил или ми промени поведението и то съвсем резонно, то какво ще трябва да направя -

да остана сляпо вярна на това, което АЗ съм била и АЗ съм доверила в миналото

или

да следвам Божията воля в новата ситуация и да променя старото дори с цената на излъгано доверие - моето в мен самата или на друг в мен???

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма такова нещо като ограничено доверие "на едно по-повърхностно ниво" ... Или се доверяваш напълно, или интуитивно знаеш, че този човек няма още потенциала да стои зад думите си, защото социално е неразвит; той няма вина...

Това, което имах предвид под „повърхностно доверие“ (а и в предходните мнения мисля, че споменах), е, когато се доверяваме на хората за неща, които считаме за по-малко съществени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ,Донка,:)

някалко пъти изчетах поста ти, и в мен пак остана въпроса дали сме разбрали Бог какво ни говори?Разбрали ли сме го?Аз дори за това си нямам доверие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако хората биха

вярвали в порядъка на висшата природа и

ако имаха повече доверие един в друг,

животът щеше да бъде благословение за тях.

Иди си с миром

Ние нямаме доверие в Бога.

Най-първо,

не вярваме, че тия, които са направили закона, Господ действа в тях.

Искаме те да ни вярват.

Ще вярваме, че тия хора, които правят законите, по Бога работят, трябва да вярваме.

И те да постъпват към нас, както и ние постъпваме към тях.

Вие искате хората да вярват във вас, а вие да не вярвате.

Дотолкоз, доколкото вие вярвате в тях, и те вярват във вас. Дотолкоз доколкото вие имате желание да им служите, дотолкоз и те ще ви услужат. Такъв е Божият закон.

Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината

Редактирано от velinavasileva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори и да приемем, че колкото по-голямо доверие имам в някой човек, в толкова по-голяма степен и той ще има доверие в мене, и че колкото по-голямо желание имам да служа на някой човек, в толкова по-голяма степен и той ще ми служи, то пак остава въпросът: аз искам ли този човек да ми служи и да ми се доверява? Да, на тези хора, които искам да ми се доверят, разбира се и аз ще се доверя. Но аз не искам всички хора да ми се доверяват, а още по-малко искам да ми служат (да си сътрудничат с мене). Защо трябва да се създават дисхармонични отношения? Къде ще остане красотата ако се допуснат всякакви случайни съчетания? Най-добрия пример е изкуството, да кажем изобразителното: колко внимателно трябва да се подберат цветовете и техните нюанси, за да се получи едно красиво произведение. Значи ние можем да изпитваме любов, загриженост и уважение към всички хора, но реално не можем да влезем в индивидуални отношения с всеки от тях. Това е непосилно и ненужно.

Колкото до Бог и Божествените закони, там според мене не може да се говори за доверие, а единствено за вяра. Божествените закони са неизменни. Преди няколко поста се направи паралел между доверието и любовта, но всъщност съответствие имаме между вярата и любовта – и двете са безусловни, универсални, всеобхващащи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако хората биха

вярвали в порядъка на висшата природа и

ако имаха повече доверие един в друг,

животът щеше да бъде благословение за тях.

Иди си с миром

Тук много точно е направено разграничението между вяра и доверие. Да, наистина се казва (и то с право), че е необходимо повече доверие между хората, особено в нашата реалност на съмнение и подозрителност. Но никъде не се казва, че доверието трябва да премине границата на разумното. Навсякъде трябва да се съблюдава принципа на съизмеримостта. Какво се получава, когато на егоиста, мислещ само за себе си, се повери управлението на цяла държава? Още: може ли на вълка да се повери охраната на стадото? Повече доверие – да нужно е в нашата действителност, но не и неразумно доверие. В свят, в който хората са преобладаващо егоисти (колкото и божествена да е същността им), в свят в който хората нямат нужното желание, познание (да не говорим за мъдрост) и сила на волята за да оползотворят довереното, предоверяването нанася много повече щети от недостатъчното доверие.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предварително се извинявам за непознаването на материята в дълбочина,но имам един въпрос към Станимир.Наистина е непосилно и невъзможно да влезем в някакъв контакт със всички,но не знам дали съм права,най вероятно ако изхождам от логиката не ,но според мен дори контактът със всеки човек много ме обогатява,това че той може да мисли по някакъв начин корено различен от моя,нарушаваше преди време из основи равновесието ми ,когато това според мен е било неправилно.С времето се научих да приемам нещата просто като факти ,които ми разкриват пъстротата на живота и започнах да виждам много повече неща.Е не съм го усъвършенствала чак толкова....но...То е същото като да примеш, че животните убиват за да се хранят.Може би е малко неудачно сравнението,но...

Както беше писала Диана

Сега предпочитам да подхождам с доверие към всички хора, отнасям се коректно и лоялно с тях и се радвам на същото отсреща 60.gif. Дори и хора, които другите считат за лукави, или подозрителни, или каквито и да е там, се отнасят към мен доста по-различно от обичайния си начин или пък някак излизат от живота ми без някакви специални действия от моя страна. А когато се окаже, че някой в нещо все пак не е оправдал гласуваното от мен доверие, то все се случва така, че аз от това нещо нищо не губя, напротив, а самата аз не се ядосвам, не се чувствам примерно някак предадена, казвам си - е, такъв е човека просто, той, милия, дори на себе си наврежда така, но както и да е.

При мен се случва същото и понякога виждам как хората имат някаква си субектина представа ,отчасти основателна,но от части ,за някого и тя е толкова силна,че дори не виждат реалността,което пък от друга страна ме кара аз да се следя да не правя това.Хората имат крещяща нужда от любов,обич и това го усещат,когато е истинско и ги променя това е факт,независимо какъв етикет им лепнат лош човек,добър човек;Чесно казано не разбирам отчасти,ако човек общува само с хора които са в синхрон неговите норми и пътя му е лек и ползотволен в развитието му ,защо това да не включва предоставящата му се възможнос да контактува и с не такива хора,с хора корено различни от нег?Все пак няма случайни неща и щом ни се е предоставила токава възможност би трябвало с внимание както към всичко останало важно,да я изживеем,колкото и незначително да изглежда на пръв поглед.Не съм сигурна в правотата си и ще се радвам да ми обясниш мнението си по обстойно.

ПС Аз съм се заглеждала отбизо в някои картини и съм оставала изненадана какви цветове са използвани,защото на пръв поглед и от далеч изобщо не се виждат.:)Хармонията....да...постига се по невероятни начини :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доверието е Бога в нас. Доверието е същноста на Бога. То е любовта която имаме към себе си, или иначе казано колко обичаме себе си. Човек влюбен в своята Същност е цял, уверен, обичащ, споделящ, пълноценен, божествен. Бидейки такива ние разбираме, че сме съвършенни и нямаме нужда от нищо. Пресътворявайки по този начин живота си, ние го разбираме в пълнотата му и осъзнаваме, че за да съществуваме нямаме нужда от нищо. Тогава живеейки живота си ние не искаме нищо от хората около нас. Така им имаме пълно доверие и дори повече, можем да ги обичаме точно такива кавито са, със всичките им несъвършенства. Това е Любов и Обичане. Доверието е скалата по която мерим нашата обичност, тя е нашият творчески потенциал. Или иначе казано нашата способност да захранваме живота. Защото той не изисква нищо друго от нас, освен да му имаме доверие - Да го възприемаме такъв какъвто е, без да се борим с него. Така че, доверието е Любов, липсата на доверие е борба. Доверието е благодата на живота. Нека бъде със всички ни!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доверието е Бога в нас. Доверието е същноста на Бога. То е любовта която имаме към себе си, или иначе казано колко обичаме себе си. Човек влюбен в своята Същност е цял, уверен, обичащ, споделящ, пълноценен, божествен. Бидейки такива ние разбираме, че сме съвършенни и нямаме нужда от нищо. Пресътворявайки по този начин живота си, ние го разбираме в пълнотата му и осъзнаваме, че за да съществуваме нямаме нужда от нищо. Тогава живеейки живота си ние не искаме нищо от хората около нас. Така им имаме пълно доверие и дори повече, можем да ги обичаме точно такива кавито са, със всичките им несъвършенства. Това е Любов и Обичане. Доверието е скалата по която мерим нашата обичност, тя е нашият творчески потенциал. Или иначе казано нашата способност да захранваме живота. Защото той не изисква нищо друго от нас, освен да му имаме доверие - Да го възприемаме такъв какъвто е, без да се борим с него. Така че, доверието е Любов, липсата на доверие е борба. Доверието е благодата на живота. Нека бъде със всички ни!

B)Когато живеем в Любовта - нямаме очаквания.Изборът на ответния човек е перфектния избор за него. ;):)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори и да приемем, че колкото по-голямо доверие имам в някой човек, в толкова по-голяма степен и той ще има доверие в мене, и че колкото по-голямо желание имам да служа на някой човек, в толкова по-голяма степен и той ще ми служи, то пак остава въпросът: аз искам ли този човек да ми служи и да ми се доверява? Да, на тези хора, които искам да ми се доверят, разбира се и аз ще се доверя. Но аз не искам всички хора да ми се доверяват, а още по-малко искам да ми служат (да си сътрудничат с мене). Защо трябва да се създават дисхармонични отношения? Къде ще остане красотата ако се допуснат всякакви случайни съчетания? Най-добрия пример е изкуството, да кажем изобразителното: колко внимателно трябва да се подберат цветовете и техните нюанси, за да се получи едно красиво произведение. Значи ние можем да изпитваме любов, загриженост и уважение към всички хора, но реално не можем да влезем в индивидуални отношения с всеки от тях. Това е непосилно и ненужно.

Колкото до Бог и Божествените закони, там според мене не може да се говори за доверие, а единствено за вяра. Божествените закони са неизменни. Преди няколко поста се направи паралел между доверието и любовта, но всъщност съответствие имаме между вярата и любовта – и двете са безусловни, универсални, всеобхващащи.

Стан, странно е това, което съм оцветила в синьо, не мислиш ли, на фона на всички изприказвани приказки, как всички сме едно цяло, как сме като скачени съдове, как е добре да осъзнаваме връзките си с всички и всичко около нас, и по-близко и по-далечно ....

Още по-странно ми изглежда това да изпитвам любов и уважение към някого, обаче да не мога да му се доверя. Ами в такъв случай тези любов и уважение са някакви съвсем абстрактни, да не кажа по-тежките думи - фиктивни, декларирани, но несъществуващи.

Точно в това се състои изпита - дали действително имаме и прилагаме! любов и уважение към ближните или само си приказваме, че е така.

Сещам се за споделеното от моя приятелка - беше отишла да работи временно в чужбина и там се беше свързала с друго момиче и то емигрантка като нея, но не българка, ами примерно словачка или полякиня, не помня точно; та обясняваше как това момиче изпитвало пълно доверие към всички и имало много странна за приятелката ми убеденост, че Бог винаги и навсякъде я пази, че с нея нищо лошо не може да се случи и др.п. Станало така, че при едно пътуване на момичето, то било само и не знам какви точно бяха обстоятелствата, но и предварително можело да се допусне, че има голяма вероятност да й се случи нещо лошо, обаче тя тръгнала. И наистина по време на пътуването тя попаднала в доста неприятна ситуация и нещата вървяли в най-добрия случай към изнасилване, но ... като по чудо (а дали е било чудо? - аз мисля: не) изниква от някъде някакъв овчар и осуетява нещата още в съвсем ранна фаза. Моята приятелка й казала след това: "Добре, нищо не се е случило, но поне сигурно много си се изплашила, като си видяла, какво може да ти се случи.", а тя отговорила: "Не, аз бях спокойна, знаех, че всичко ще завърши добре!"

А примерът с картината е верен, ако ... решим да се ограничим в едни малки рамки - тези на картината.

В действителност такива рамки няма, целият свят е една картина и в нея присъстват всички цветове. Цветовете, които са най-близо до теб (следвам твоята метафора) сигурно най хармонират с теб, но колкото по-далеч от себе си гледаш, неизбежно ще има и други цветове, които на свой ред преливат в други ... и така.

Е, можем да си живеем ограничено, в нашата си картина, аз затова писах:

...

В най-добрия случай такъв човек живее доста самотно и ограничено, все е така на щрек, не се отпуска, все преценява ...

...

Обаче нали тук, в този Портал, си говорим за разширяване на съзнанието, усещането че сме частица от Цялото и др.п.?!

П.П. Между другото вяра и доверие имат общ корен. И това не е никак случайно. Както не е случайно, че са ни казали (перефразирам): "Ще бъде според вярата ви!"

П.П.П. Може би вече преминавам в другата тема, за Вярата, но тъй като нещата са свързани, ще напиша това и после може да се прехвърля там - много малко хора в действителност изпитват вяра/доверие в Бог. Всички говорят и може би дори се самозаблуждават, че вярват, но на практика явно не е така. Момичето, за което писах по-горе, е един от тези редки човеци. И хич не е лесно да вярваш. Затова мога да спомена другата библейска мъдрост - за вярата колкото синапено зърно.

Спирам до тук в тази тема :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доверието е Бога в нас. Доверието е същноста на Бога. То е любовта която имаме към себе си, или иначе казано колко обичаме себе си. Човек влюбен в своята Същност е цял, уверен, обичащ, споделящ, пълноценен, божествен. Бидейки такива ние разбираме, че сме съвършенни и нямаме нужда от нищо. Пресътворявайки по този начин живота си, ние го разбираме в пълнотата му и осъзнаваме, че за да съществуваме нямаме нужда от нищо. Тогава живеейки живота си ние не искаме нищо от хората около нас. Така им имаме пълно доверие и дори повече, можем да ги обичаме точно такива кавито са, със всичките им несъвършенства. Това е Любов и Обичане. Доверието е скалата по която мерим нашата обичност, тя е нашият творчески потенциал. Или иначе казано нашата способност да захранваме живота. Защото той не изисква нищо друго от нас, освен да му имаме доверие - Да го възприемаме такъв какъвто е, без да се борим с него. Така че, доверието е Любов, липсата на доверие е борба. Доверието е благодата на живота. Нека бъде със всички ни!

(Бях си обещала - да не пиша повече нищо днес, за да не давам поводи - да се оспорва красивото и безспорното)...

Обаче - чета това и не мога да се въздържа и да не кажа - великолепно изразено светоусещане!...

Разбира се - когато такова едно състояние е постоянно - то това е светлият Живот, в Царството на Любовта, към който се стремим сега... Чудесно е да се мисли така - дори и това да е само временна еуфория, отминала, за да даде място на делничната работа по израстването ни, която не винаги е така лека; има страдания; има предателства, има измени - но те са до време... Неудачите са временни неща, свързани с нашата личност само, а ние тук търсим вечното, постоянното - това, което не се променя и не се изменя - защото е чисто и истинно и него си споделяме, търсим го и така растем духовно!... Затова четем Учителя и затова коментираме беседите му, помежду си...А не занимаваме аудиторията с личните си умотворения, които ползват единствено нас, но нямат друго, по-широко приложение и когато прекалим с тях, във форума - ставаме наистина като пресолена манджа, която втръсва... Поне добрият вкус - това би трябвало да подсказва...

В горния цитат - бих добавила само нещо малко: под израза "себе си", в "колко обичаме себе си", разбираме Божественото у нас...

Това не е онази присадка, от която искаме да се очистим и заради която е целия този трънлив Път, обратно към Истината, от която Истина сме излезли, за да извършим определената ни работа...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сещам се за споделеното от моя приятелка - беше отишла да работи временно в чужбина и там се беше свързала с друго момиче и то емигрантка като нея, но не българка, ами примерно словачка или полякиня, не помня точно; та обясняваше как това момиче изпитвало пълно доверие към всички и имало много странна за приятелката ми убеденост, че Бог винаги и навсякъде я пази, че с нея нищо лошо не може да се случи и др.п. Станало така, че при едно пътуване на момичето, то било само и не знам какви точно бяха обстоятелствата, но и предварително можело да се допусне, че има голяма вероятност да й се случи нещо лошо, обаче тя тръгнала. И наистина по време на пътуването тя попаднала в доста неприятна ситуация и нещата вървяли в най-добрия случай към изнасилване, но ... като по чудо (а дали е било чудо? - аз мисля: не) изниква от някъде някакъв овчар и осуетява нещата още в съвсем ранна фаза. Моята приятелка й казала след това: "Добре, нищо не се е случило, но поне сигурно много си се изплашила, като си видяла, какво може да ти се случи.", а тя отговорила: "Не, аз бях спокойна, знаех, че всичко ще завърши добре!"

По ТВ /може би Нешънъл Джиографик/ вървеше поредица серии на филм за срещи на хора с диви животни-лъвове,мечки... и разказите им,как са се спасили.Най-запомнящ за мен беше следния случай:

Пазач в парк за диви животни в Африка,май беше в ЮАР, отивал на работа за нощна смяна с колело точно около смрачаване.А това е времето на раздвижване на хищниците за лов.Наближавайки парка,чува лъвове на пътя си и решава да ги заобиколи.Но отново се натъква на лъвове,които го подгонват.Той скача от колелото и се затичва към близко езеро с мисълта,че скачайки в него може би ще им се изплъзне.Нападат го.Действието се развива за секунди-няколко лъва го захапват за крака.Втози миг той разбира,че само Бог може да го спаси и започва да се моли.Лъвовете го пускат и си отиват.Идват колегите му след малко,защото чули,че нещо става.Дадоха крака му с белезите.Човекът е жив и здрав,работи същата работа в същия парк и каза,че не го е страх и се чувства спокоен , знае,че Бог е винаги с него и го пази.:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... за да даде място на делничната работа по израстването ни, която не винаги е така лека; има страдания; има предателства, има измени - но те са до време...

Израстване няма, има само потъване. Растенето ни обвързва с учене, а то е по-скоро припомняне. Търсача не учи - Той си припомня пътя към Душата - единна цялостна. Тя е Всеобширна и Всеобхватна, тя е Това, всичко около нас.Пътищата към Душата са хиляди, милион и те са избора, който правим за това "кой си ти наистина". Търсача избира, като какъв иска да се изживее наистина: като обичане, като радост, като споделяне, като отдаване и т.н. И "търсенето" спира, започва изживяването. Идва спокойствие и радост- започваме да сътворяваме своя избор. Заменяме лутането с изграждане, а това е обичане. Нужно е само да се самоопределим: Аз съм обичане - Аз обичам да обичам! Аз съм велик учител на щастието и изкуството да живеем красиво! Мир и Любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×