Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Мари

Доверието!!!

Recommended Posts

Мисля че е нужно уточняване на понятията - объркваме вярвам на този човек, с вярвам в този човек, с доверявам се на този човек и генерално ги смесваме с

вярвам в Божественото начало и в това, че всичко и всеки е за мое и на всички добро.

Имам въпрос към защитниците на тезата за безкрайното доверие:

Това, което вие наричате доверие може ли да бъде по някакъв начин излъгано? То трябва ли да се оправдава по някакъв начин?

Ако това безгранично доверие по някакъв начин бъде не-оправдано, то променя ли се отношението на доверяващия към този, на когот се е доверил, но не е оправдал доверието?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... за да даде място на делничната работа по израстването ни, която не винаги е така лека; има страдания; има предателства, има измени - но те са до време...

Израстване няма, има само потъване. Растенето ни обвързва с учене, а то е по-скоро припомняне. Търсача не учи - Той си припомня пътя към Душата - единна цялостна. Тя е Всеобширна и Всеобхватна, тя е Това, всичко около нас.Пътищата към Душата са хиляди, милион и те са избора, който правим за това "кой си ти наистина". Търсача избира, като какъв иска да се изживее наистина: като обичане, като радост, като споделяне, като отдаване и т.н. И "търсенето" спира, започва изживяването. Идва спокойствие и радост- започваме да сътворяваме своя избор. Заменяме лутането с изграждане, а това е обичане. Нужно е само да се самоопределим: Аз съм обичане - Аз обичам да обичам! Аз съм велик учител на щастието и изкуството да живеем красиво! Мир и Любов.

Ако се спъваме в думите, ако тълкуваме понятията, според личния ни вкус - никога няма да разберем, че по същество - споделяме общата идея за Единство с Бога... А останалото е само - необходимо разнообразие... Грешки няма; има само контрасти...:)

За мене е по-лесно да се изразявам, според терминологията на Дънов, затова ползвам нея... Но това не ми пречи да приема и всяка друга , която е смислово идентична...

Няма проблем със словоформите - те са взаимозаменяеми и са временни ; същността и смисълът - са с предимство :) ... Нека да се съсредоточим върху Смисъла...:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че е нужно уточняване на понятията - объркваме вярвам на този човек, с вярвам в този човек, с доверявам се на този човек и генерално ги смесваме с

вярвам в Божественото начало и в това, че всичко и всеки е за мое и на всички добро.

Имам въпрос към защитниците на тезата за безкрайното доверие:

Това, което вие наричате доверие може ли да бъде по някакъв начин излъгано? То трябва ли да се оправдава по някакъв начин?

Ако това безгранично доверие по някакъв начин бъде не-оправдано, то променя ли се отношението на доверяващия към този, на когот се е доверил, но не е оправдал доверието?

Нищо не смесваме, просто нещата си вървят заедно, в комплект, ако го няма едното, няма го и другото, и обратно.

Проблемът е в следното - много хора заявяват: "Вярвам в Божественото начало!", обаче се оказва, че това е само една куха фраза и в действителност те никак не вярват, поне не като момичето, което дадох за пример.

Отговарям на въпросите:

Да, може да бъде излъгано.

Не, няма смисъл да се оправдава, просто нещата стоят по друг начин - това действие има голямо значение за излъгващия и никакво значение за излъгания.

Не, не се променя отношението (в горното изречение обясних).

Между другото отговори на тези въпроси виждам и в мнението на velinavasileva:

Важното и същественото за тебе е - как ти подхождаш; как ти постъпваш с другите... Не е толкова важно - как другите постъпват с тебе... Последното е само следствие от твоята вътрешна нагласа, която се проектира навън и така получаваш обратно - равното на това, което и ти даваш... Затова е казано, че "който има - на него ще се даде, а който няма - от него ще се отнеме и това, което си мисли , че има"...

Това е - което трябва да осъзнаем...

И в това на Мария-София:

B)Когато живеем в Любовта - нямаме очаквания.Изборът на ответния човек е перфектния избор за него. ;):)

Както и при други участници, но нека всички те сами кажат дали така мислят или аз погрешно съм ги разбрала ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така, благодаря за пояснението - просто да точним кой какво разбира.

Ако едно нещо , например доверието, може да бъде излъгано, и това да повлияе дори и само на единия от двамата, то това е категория от човешко измерение, която неизменно води до дуализма "добро - зло". Общо взето този, който дава доверие, което после може да се окаже излъгано, проявява агресия. Той я проявява, а не този, който в крайна сметка излиза неоправдалият доверието. Да давам доверие, което някак може да се окаже вредно за някого от нас двамата - аз съм причинителят на вредата. За такова доверие говорим със Станимир, че нямаме право да товарим другия с него.

(Например, ако приятел, който е бил свидетел на лични моменти от моя живот, започне в един момент да ги разгласява на хора, които злоупотребяват с тях, аз променям предишното си отношение към приятеля и хората, които злоупотребяват и в най-добрия случай си вземам поука как и дали да допускам свидетели на своиите лични моменти)

Ако постигна усещането, че мога да оставя свободен другия да прави каквото той прецени или нищо да не прави с нещото, което му доверявам и аз по никакъв начин няма да бъда засегната или променена от това, което той направи, значи това е безусловно доверие.

( В по-горния случай продължението е друго: аз се радвам и продължавам да споделям с този приятел лични за мен моменти с мисълта, че щом той ги е разгласил, значи не са чак толкова лични, колкото аз съм си мислила преди и че хората, които злоупотребяват с това ми правят всъщност услуга, повишавайки моята популярност. )

Това са съвсем различни измерения на доверието.

Тогава как да отразим с думи

условното доверие (това, което може да се излъже и да промени отношението ни към неоправдалия доверието на негативно)

и

безусловното доверие, което всъщност е осигуряване на пълна свобода за себе си и другия и за нещото, което доверявам.

Нали не можем всеки път да обясняваме дълго за кое доверие говорим.

Апропо, да обясня тук - от гл.т. на теорията на пропагандата, че един от най-сигурните методи за манипулация е този - да наричаш с една дума две тотално различни като мотив и резултат неща, които обаче изглеждат сходни по външни белези. Най-експлоятираната подобна дума е точно думата любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ,Донка,:)

някалко пъти изчетах поста ти, и в мен пак остана въпроса дали сме разбрали Бог какво ни говори?Разбрали ли сме го?Аз дори за това си нямам доверие.

Извини ме, Рис! Едва сега забелязах въпроса. Абсолютно точна забележка! И аз съм така - и затова за мен другите са свободни - каквото и да направят, това е тяхно право. Аз имам доверие само на Бог, че дори и да сгреша, това е за мое и на другите добро. Така е и за другите - каквото и да направят те, това е за мое и тяхно добро. За това Бог се грижи и аз му се доверявам.

Но да се доверя на себе си и на друг човек напълно - не мога, нямам право и основание, защото това, на което се доверявам днес, утре вече няма да е точно същото. А и аз имам ограничена представа по презумпция на какво точно се доверявам - на човека или на моята лична представа за него. То е второто май.

Това с доверието го живея всеки ден часове наред. То е като да обикалям периметъра на двора със завързани очи - опипвам, поемам удар при сблъсък. Ако видя, че съм дала кредит доверие, но резултатът не е този, който съм предположила, прощавам си и променям периметъра и тежестта на кредита така, че да станат поносими за човека и двамата да сме доволни от общуването си. И така "излъганото доверие" се превръща в добро за мен и другия човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Това са съвсем различни измерения на доверието.

Тогава как да отразим с думи

условното доверие (това, което може да се излъже и да промени отношението ни към неоправдалия доверието на негативно)

и

безусловното доверие, което всъщност е осигуряване на пълна свобода за себе си и другия и за нещото, което доверявам.

Нали не можем всеки път да обясняваме дълго за кое доверие говорим.

...

Донче, от това, което чета, установявам, че си прочела само първия мой отговор на зададените от теб въпроси. Моля, прочети и втория, ако желаеш да разбереш, какво казвам.

И аз намирам думичката излъгано съотнесена към доверие за неподходяща, но ти така попита и аз употребих твоите думи.

За мен няма различни измерения на доверието. 60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, прочетох го и преди - интересува ме конкретно следното:

- Ако с думата доверие наричаме само безусловното доверие, то с коя дума ще наричаме условното? Със същата + пояснения (които могат да се спестят за "удобство")?

Малко отклонение - 40 години бях убедена, че Адам И Ева са откъснали забранения плод от дървото на познанието и много се чудих какъв е този бог дето наказва за познание. Ама много сериозно се бяха постарали да ни внушат това с изпитан метод от пропагандата - просто не бяха ни продължили името на дървото - "познанието на доброто и злото" - което обръщаше нещата кардинално! А, бяха ни спестили и незначителната подробност, че Бог им е отредил да ядат от някакво си там съмнително дърво на Живота... Това само да поясня защо толкова държа на точността на понятията...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво, че поизяснихме понятията, благодарение на това може да се разберем.

Условното доверие автоматично предизвиква отрицанието си. Човекът, когото сме натоварили по подобен начин, сам бяга от отговорност, защото се чувства контролиран и несвободен. Дори повече - възникват какви ли не неочаквани обстоятелства, които пречат да се осъществи замисълът.

Докато бродех из темите тази вечер прочетох, че Сатана е противен/противник на Бога, защото пристъпва Неговата воля.

Значи, да не ви казвам по колко пъти на ден, колко години вече съм противник на Бога?

Условното доверие е вид насилие и е противно на Бога.

Нямаше начин умът ми да роди подобна мисъл буквално минути по-рано. Но сега ми звучи логично.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зад всички наши идеи, чувства, постъпки

седи едно съзнание,

има една велика тайна.

Човек расте, мени се.

Трябва да стане всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в духа му –

навсякъде трябва да стане промяна!

Единственото същество в света, което не се мени, е Бог, защото Той е цялото.

А пък във всяка една част все трябва да стане някоя промяна.

Като се проявява животът, като функционира, трябва да стане една промяна вътре в нас.

Слугуване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че е нужно уточняване на понятията - объркваме вярвам на този човек, с вярвам в този човек, с доверявам се на този човек и генерално ги смесваме с

вярвам в Божественото начало и в това, че всичко и всеки е за мое и на всички добро.

Имам въпрос към защитниците на тезата за безкрайното доверие:

Това, което вие наричате доверие може ли да бъде по някакъв начин излъгано? То трябва ли да се оправдава по някакъв начин?

Ако това безгранично доверие по някакъв начин бъде не-оправдано, то променя ли се отношението на доверяващия към този, на когот се е доверил, но не е оправдал доверието?

Нищо не смесваме, просто нещата си вървят заедно, в комплект, ако го няма едното, няма го и другото, и обратно.

Проблемът е в следното - много хора заявяват: "Вярвам в Божественото начало!", обаче се оказва, че това е само една куха фраза и в действителност те никак не вярват, поне не като момичето, което дадох за пример.

Отговарям на въпросите:

Да, може да бъде излъгано.

Не, няма смисъл да се оправдава, просто нещата стоят по друг начин - това действие има голямо значение за излъгващия и никакво значение за излъгания.

Не, не се променя отношението (в горното изречение обясних).

Между другото отговори на тези въпроси виждам и в мнението на velinavasileva:

Важното и същественото за тебе е - как ти подхождаш; как ти постъпваш с другите... Не е толкова важно - как другите постъпват с тебе... Последното е само следствие от твоята вътрешна нагласа, която се проектира навън и така получаваш обратно - равното на това, което и ти даваш... Затова е казано, че "който има - на него ще се даде, а който няма - от него ще се отнеме и това, което си мисли , че има"...

Това е - което трябва да осъзнаем...

И в това на Мария-София:

B)Когато живеем в Любовта - нямаме очаквания.Изборът на ответния човек е перфектния избор за него. ;):)

Както и при други участници, но нека всички те сами кажат дали така мислят или аз погрешно съм ги разбрала ;)

Като например следната „въображаема“ ситуация: генерал извършва предателство. Умират хиляди войници, но излиза, че това няма никакво значение, важно е единствено нашето лично отношение. И не носи ли този, който се е доверил на въпросния генерал отговорност за хилядите жертви? Въобще къде остана отговорността? Пак ли ще прехвърляме отговорността на Бог? Ако се доверя на някого, аз с това поемам отговорност. В повечето случаи може да не обръщаме внимание на това, но в някои случаи тази отговорност е колосална.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори и да приемем, че колкото по-голямо доверие имам в някой човек, в толкова по-голяма степен и той ще има доверие в мене, и че колкото по-голямо желание имам да служа на някой човек, в толкова по-голяма степен и той ще ми служи, то пак остава въпросът: аз искам ли този човек да ми служи и да ми се доверява? Да, на тези хора, които искам да ми се доверят, разбира се и аз ще се доверя. Но аз не искам всички хора да ми се доверяват, а още по-малко искам да ми служат (да си сътрудничат с мене). Защо трябва да се създават дисхармонични отношения? Къде ще остане красотата ако се допуснат всякакви случайни съчетания? Най-добрия пример е изкуството, да кажем изобразителното: колко внимателно трябва да се подберат цветовете и техните нюанси, за да се получи едно красиво произведение. Значи ние можем да изпитваме любов, загриженост и уважение към всички хора, но реално не можем да влезем в индивидуални отношения с всеки от тях. Това е непосилно и ненужно.

Колкото до Бог и Божествените закони, там според мене не може да се говори за доверие, а единствено за вяра. Божествените закони са неизменни. Преди няколко поста се направи паралел между доверието и любовта, но всъщност съответствие имаме между вярата и любовта – и двете са безусловни, универсални, всеобхващащи.

Стан, странно е това, което съм оцветила в синьо, не мислиш ли, на фона на всички изприказвани приказки, как всички сме едно цяло, как сме като скачени съдове, как е добре да осъзнаваме връзките си с всички и всичко около нас, и по-близко и по-далечно ....

Да, в същността си всичко е едно... В същността си... Всеки човек обаче се проявява по уникален индивидуален начин, т.е. има свободна воля, която затова е свободна, защото (общо казано) човекът може да я използва както пожелае.

Не мога да искам от никого да ми се доверява. Това би било насилие. Доверието смятам за нещо, което трябва да бъде заслужено. Как може да изисквам другите да заслужат доверието ми, а в същото време да изисквам от тях да ми се доверяват сляпо? Пак ще спомена, че тука имам в предвид дълбоко доверие, иначе за ежедневни несъществени неща съм склонен да се доверя на почти всеки.

Още по-странно ми изглежда това да изпитвам любов и уважение към някого, обаче да не мога да му се доверя. Ами в такъв случай тези любов и уважение са някакви съвсем абстрактни, да не кажа по-тежките думи - фиктивни, декларирани, но несъществуващи.

Точно в това се състои изпита - дали действително имаме и прилагаме! любов и уважение към ближните или само си приказваме, че е така.

Защо разглеждаш нещата „по принцип“, т.е. да приравняваш различните ситуации при които можем да се доверим на някого. Аз мога да се доверя на някого за хиляди неща, но не мога да се доверя за всичко. Има неща, които колкото и да обичам и уважавам въпросния човек, той просто не е в състояние да изпълни. Той, както и всеки друг човек е ограничен от моментните си качества, способности, а и от външните условия и обстоятелства (средата).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Доверието ...

То е твърде тънък лед, по който, ако съумеем, ще се движим, а ако имаме завишена самооценка - ще се пречупи лесно :)

Нужно е първо да имаме доверие на самите себе си, другите хора не са ни виновни с нищо, ако по някакъв начин сме се почувствали излъгани. Ако разберем, че ние определяме границите на това доверие, няма да има и неразбирателства, т.е. - да не очакваме невъзможни неща от никого, да сме наясно какво можем да получим - в точното време и място. Гъвкавостта е пръв критерии за това, че егото ни е задоволено - не сме излъгали, не сме излъгани.

Неслучайно в граматиката има страдателен и деятелен залог :) Ако задвижваме нещата както трябва, ще са прогнозируеми и резултатите: ако движим отношенията си с хората по правилата на условното разбирателство (тъй като друго не е възможно), няма да има и онеправдано доверие впоследствие.

Тази тема е много близка до една друга тема, а именно до Не прави непоискано добро. Ако хората приемат, че не са спасители и спасителни (и не толкова важни и значими) за света, няма да натоварват нито себе си, нито пък другите със свръхочваквания.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като ученици, вие трябва да знаете, че отношенията на хората се определят от отношенията им към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога... ...Сегашните хора се нуждаят от нова философия и ново разбиране за живота. Те се нуждаят от такова верую, което да ги свърже с Бога. Не могат ли да направят тази връзка, тяхното верую не е право. Те се движат в крив път, в пътя на заблужденията... ...Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недоверие. Тя е чиста, света, непорочна. Каквито са отношенията между хора, които се обичат, такива трябва да бъдат отношенията на човека към Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, човек е осъден на смърт, не физическа, но духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта...

...За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива

вяра, като диаманта. Преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своя ближен. Днес хората са изгубили доверие един към друг.

Когото срещнеш, на лицето му виждаш линии на противоречие. Външно се представя като човек с вяра, а вътрешно живее в противоречия, които разклащат вярата му основно. Това не е чист живот. Чистотата подразбира еднакъв живот и външно, и вътрешно. Защо трябва да се съмнява човек? Защо трябва да се колебае? Животът, сам по себе си, е чист и възвишен. Дръжте се за този живот, а не за човешкия. Човешкият живот е изменчив, като самия човек, но Божественият е устойчив и хармоничен. Използвайте днешните условия да проникнете в този живот, за да уредите своя. Ако днес не уредите живота си, никога няма да го уредите. – „Ама ние ще се молим, за да придобием този живот.“ – Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по-горен клас. Учителят има еднакви отношения към всички душѝ, вследствие на което изисква от учениците си да учат и прилагат. Като ученици, вие трябва да работите съзнателно, всеки ден да придобивате по нещо ново. Знанието, което имате днес, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не са достатъчни.

Съвременните хора се нуждаят от чистене. Те трябва да пречистят мислите, чувствата, желанията си, да ги освободят от всички наслоявания на миналото. Те трябва да пречистят съзнанието си, да светне. Това значи чист живот. Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист.

Не се спирайте върху външните прояви на хората, да мислите, че са нечисти. Чистотата и нечистотата са вътрешни процеси.

Не гледате ли така на нещата, вие ще изпаднете във фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие.

Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно.

Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте дали една работа се върши за Бога. Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света.

Божият глас

Човек трябва да има благороден стремеж - да постигне в живота си тази диамантена вяра в Бога, която да бъде предшествана от пълно доверие в своя ближен...

Но за това се иска работа; то не може да стане - ей така - пожелателно, нито пък е въпрос от днес - за утре...

Нито пък някой някого може да критикува за нещо, защото всички ние сме само от едната страна на барикадата...

Просто - някои от нас съзнават недостатъците си, а други - все още са във фазата - да търсят причини, за да ги оправдават... Само тук виждам разлика в становищата ни...

В "Божият глас", Учителят отново обръща внимание на това, че:

Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си.

Вместо целенасочено да търсим чистите нови идеи, от чисти източници (Беседи на Учителя, Библия и др.) и да работим над себе си, за да ги приложим в живота си и така да се очистим от остарелите си разбирания (в които са ни възпитали добронамерени, но невежи хора), ние предпочитаме да уповаваме на "доброто старо умуване", не съзнавайки, че така сами си пречим...Защото това ново, което доброволно не приемем и не приложим - след изтичане на определения срок за изчакване - Природата ще ни го наложи с пръчка... Така става...

Редактирано от velinavasileva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въобще къде остана отговорността? Пак ли ще прехвърляме отговорността на Бог? Ако се доверя на някого, аз с това поемам отговорност. В повечето случаи може да не обръщаме внимание на това, но в някои случаи тази отговорност е колосална.

Това е много съществено, хареса ми. Всеки носи личната си отговорност, първо пред Бог и след това пред хората - лицето и изявлението Му.

Вили, много си права. Аз например почти не познавам Учението, Библията съм чела преди около 20 години и ми е трудно да намирам опора в тях. Споделям тук каквото мисля в момента /винаги го подлагам на съмнение/ и се надявам някой по-напреднал в истинското Учение да намери и сподели знание по темата. Търся в отговорите и се радвам като малко дете на това, че някой е намерил в огромното богатство и е споделил тук с нас истинско знание. Това е ролята на тези, които са се трудили повече и знаят повече - да бъдат полезни на тези, които търсят пътя напред полуслепешком. Благодаря ти - много нещо си донесла лично за мен и за тези, които биха чели това след време!

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доверието ...

То е твърде тънък лед, по който, ако съумеем, ще се движим, а ако имаме завишена самооценка - ще се пречупи лесно :)

Нужно е първо да имаме доверие на самите себе си, другите хора не са ни виновни с нищо, ако по някакъв начин сме се почувствали излъгани. Ако разберем, че ние определяме границите на това доверие, няма да има и неразбирателства, т.е. - да не очакваме невъзможни неща от никого, да сме наясно какво можем да получим - в точното време и място. Гъвкавостта е пръв критерии за това, че егото ни е задоволено - не сме излъгали, не сме излъгани.

...

Да имаме доверие на самите себе си... т.е. самоувереност? Поне аз не виждам разликата. Но самоувереността също трябва да е разумна и с покритие. Самоувереността е свързана и с познаването на себе си, а доверието – с познаването на другия. Когато доверието е дълбоко и взаимно, може да се говори за приятелство.

Другите са „виновни“ (отговорни) за действията си, без значение на това, дали са оправдали нечие доверие или не. Споменавам последното само за пояснение.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, прочетох го и преди - интересува ме конкретно следното:

- Ако с думата доверие наричаме само безусловното доверие, то с коя дума ще наричаме условното? Със същата + пояснения (които могат да се спестят за "удобство")?

...

A какво представлява условното доверие? Защото и на мен ми звучи като малко бременна жена.

По същата логика мога да попитам - има ли условна и безусловна вяра в Бог?

А като се замисля малко повече, се чудя ние си мислим така, обаче дали сме в състояние въобще да поставяме разни условия:rolleyes:?

...

Като например следната „въображаема“ ситуация: генерал извършва предателство. Умират хиляди войници, но излиза, че това няма никакво значение, важно е единствено нашето лично отношение. И не носи ли този, който се е доверил на въпросния генерал отговорност за хилядите жертви? Въобще къде остана отговорността? Пак ли ще прехвърляме отговорността на Бог? Ако се доверя на някого, аз с това поемам отговорност. В повечето случаи може да не обръщаме внимание на това, но в някои случаи тази отговорност е колосална.

Странно, ти беше човека, който беше "ЗА" планиране тук и сега на развитието и израстането не само в сегашния, но и през следващи животи. А сега изведнъж пишеш това - ами обясни си го сам (ще го направиш по-добре от мен, защото аз не мога да планирам развитието си през следващия си живот). Аз мога да повторя думите на kuki:

Всеки носи личната си отговорност, първо пред Бог и след това пред хората - лицето и изявлението Му.

Дори и да приемем, че колкото по-голямо доверие имам в някой човек, в толкова по-голяма степен и той ще има доверие в мене, и че колкото по-голямо желание имам да служа на някой човек, в толкова по-голяма степен и той ще ми служи, то пак остава въпросът: аз искам ли този човек да ми служи и да ми се доверява? Да, на тези хора, които искам да ми се доверят, разбира се и аз ще се доверя. Но аз не искам всички хора да ми се доверяват, а още по-малко искам да ми служат (да си сътрудничат с мене). Защо трябва да се създават дисхармонични отношения? Къде ще остане красотата ако се допуснат всякакви случайни съчетания? Най-добрия пример е изкуството, да кажем изобразителното: колко внимателно трябва да се подберат цветовете и техните нюанси, за да се получи едно красиво произведение. Значи ние можем да изпитваме любов, загриженост и уважение към всички хора, но реално не можем да влезем в индивидуални отношения с всеки от тях. Това е непосилно и ненужно.

Колкото до Бог и Божествените закони, там според мене не може да се говори за доверие, а единствено за вяра. Божествените закони са неизменни. Преди няколко поста се направи паралел между доверието и любовта, но всъщност съответствие имаме между вярата и любовта – и двете са безусловни, универсални, всеобхващащи.

Стан, странно е това, което съм оцветила в синьо, не мислиш ли, на фона на всички изприказвани приказки, как всички сме едно цяло, как сме като скачени съдове, как е добре да осъзнаваме връзките си с всички и всичко около нас, и по-близко и по-далечно ....

Да, в същността си всичко е едно... В същността си... Всеки човек обаче се проявява по уникален индивидуален начин, т.е. има свободна воля, която затова е свободна, защото (общо казано) човекът може да я използва както пожелае.

Не мога да искам от никого да ми се доверява. Това би било насилие. Доверието смятам за нещо, което трябва да бъде заслужено. Как може да изисквам другите да заслужат доверието ми, а в същото време да изисквам от тях да ми се доверяват сляпо? Пак ще спомена, че тука имам в предвид дълбоко доверие, иначе за ежедневни несъществени неща съм склонен да се доверя на почти всеки.

Още по-странно ми изглежда това да изпитвам любов и уважение към някого, обаче да не мога да му се доверя. Ами в такъв случай тези любов и уважение са някакви съвсем абстрактни, да не кажа по-тежките думи - фиктивни, декларирани, но несъществуващи.

Точно в това се състои изпита - дали действително имаме и прилагаме! любов и уважение към ближните или само си приказваме, че е така.

Защо разглеждаш нещата „по принцип“, т.е. да приравняваш различните ситуации при които можем да се доверим на някого. Аз мога да се доверя на някого за хиляди неща, но не мога да се доверя за всичко. Има неща, които колкото и да обичам и уважавам въпросния човек, той просто не е в състояние да изпълни. Той, както и всеки друг човек е ограничен от моментните си качества, способности, а и от външните условия и обстоятелства (средата).

Значи в същността си всичко е едно, но ... това е само теория; а практиката е по-различна. И аз съм говорела "по принцип" и когато е "по принцип" си съгласен, но в живота е друго, ситуации различни ...

Е, докато имаме разминаване на теорията с практиката, все на този хал ще сме.

А аз в първия момент не вдянах, защо Велина тръгна да дава цитати от Учителя за важността на прилагането.

Свободна воля казваш ... сигурен ли си, че я имаш и можеш да я проявяваш, както си пожелаеш? Какво ти дава основание да си убеден в това?

Разбира се, че не можеш да искаш от някой да ти се доверява. И това не е насилие, а мисия невъзможна :) бих казала.

Доверието не се заслужава, то се дава, иначе няма да е до-верие, ами нещо друго - договорка, контракт, знам ли ...

Човекът не бил в състояние да изпълни - а длъжен ли е да изпълни?

Ох, стига, няма смисъл да коментирам всяко изречение, единствено бих искала да попитам във връзка с това, което си написал - Ти считаш ли, че ти сам си отговорен и сам се грижиш за живота си или и Бог е замесен в тая работа?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си сега, че следващия цитат се отнася до всички ни,

но всеки един от нас трябва лично за себе си да го приложи,

ако има поне капчица здрав ум в главата си и едновременно с това се счита за вярващ човек...

На всички ни липсва чистота и святост.

Много ни липсва - иначе нямаше да сме тук, на земята - за да се подготвим за живот сред възвишените любящи същества, които ни наблюдават отгоре...

Някои от нашите постове - със сигурност биха ги удивили много, с надутото си късогледство... Не можем ли тук да се опитаме - поне малко да бъдем по-скромни, когато толкова напористо предлагаме - своя, отдавна престояла, консервирана домашна умствена продукция - на другите - като "мъдрост от последна инстанция"?...Така заблуждаваме и себе си , и другите...

Отговорност е - сам да се чистиш и да предлагаш само чистото на другите!...

Защо тук , в Портала към съзнателен живот - да не предлагаме - чистите идеи, които са проверени и произходът им е от чисти Източници?!

Тези чисти идеи, оставени от Учителя, на български език - те ни чакат - забравени като бедни роднини...

Нека да не забравяме, че всяка една мисъл, всяка една идея - е живо същество, което е в състояние да ни промени - да ни повдигне, или да ни срине още повече...

Какво правим ние и кому доверяваме развитието си, щом не правим никакви специални усилия - да подбираме храната си... В окултен смисъл това означава - да разбираме идеите, които излагаме, в техния чист смисъл; да се стремим към чистотата в духовното разбиране и съзнателно да я търсим ... Затова имаме оставени образци с чисти идеи... Ние не можем сами "да сътворим" нещо чисто ; ние можем единствено да го заемем от чисто място и така - след като го разберем и приложим - да го предадем и на други, за да им принесе полза, а не вреда; духовен напредък, а не - духовно осакатяване...

Когато преповтавяме човешките поучения, ерго - сами умотворим по дадена тема и това изнасяме в поста си, без да проверим - така ли е, както го мислим, или образецът на чистота - за тази именно текуща идея - намиращ се в чист Източник - е по-висок - ние сме духовни месоядци... На трапезата, външно - може и да сме вегетарианци, но духовно - ние консумираме нечии човешки бълвочи, или - своите собствени такива и даже се гордеем с "постиженията" си, вместо да се засрамим, че са ни уловили в нечистота... Стигаме даже до там, че да оспорваме чистото и святото...

Това се отнася за нас, така казва Учителят, за нас:

Днес повечето хора се отличават с крайно непослушание.

Те мислят, че са много послушни, а всъщност не са такива.

Човек е изгубил две съществени качества: послушание и смирение.

В замяна на това той е развил в себе си прекомерна гордост.

Гордостта е най-големият враг в развитието на човека.

Ако някой човек е дошъл до положението на адепт, но има най-малката гордост в себе си, той може да стигне пред вратата на Царството Божие, но веднага ще го върнат оттам.

И най-малкият недостатък у човека е в състояние да го спре пред вратата на рая.

Там не се търпи никаква нечистота, никакъв недостатък.

И в окултната наука се казва, че който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да бъде абсолютно чист!

Без чистота, без смирение нищо не може да се постигне.

Опасно нещо е гордостта за духовния човек.

Горделивият представлява висок скалист връх, който нищо не дава.

Горделивият човек е скъперник, той мисли само за себе си, иска всички хора да говорят само за него.

Той мисли, че целият свят е създаден само за него.

Всички стремежи на горделивия се дължат на неговия егоизъм, на желанието му да стане голям, велик.

От осем хиляди години насам човек се сили да стане голям, но освен че не е успял в това, той даже е издребнял и в мислите, и в

чувствата, и в постъпките си.

Денят на доброто

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

snapback.pngСтанимир, на 22 юли 2010 - 23:21, каза:

...

Като например следната „въображаема“ ситуация: генерал извършва предателство. Умират хиляди войници, но излиза, че това няма никакво значение, важно е единствено нашето лично отношение. И не носи ли този, който се е доверил на въпросния генерал отговорност за хилядите жертви? Въобще къде остана отговорността? Пак ли ще прехвърляме отговорността на Бог? Ако се доверя на някого, аз с това поемам отговорност. В повечето случаи може да не обръщаме внимание на това, но в някои случаи тази отговорност е колосална.

Вчера си мислех да предложа някой да даде пример и Станимир го даде.

В него обаче не знаем пред- и след-историята на тази битка,при която загиват хилядите войници.Така че не можем да даваме оценка.Може да е предал тези войници,но да е спасил цял народ?

Ами нека този генерал е НАПОЛЕОН!Да загиват много хора,но бива унищожен феодализма и човечеството преминава

в еволюционно по-висок строй.

От гледна точка на Будизма нещата са такива каквито са-нито лоши,нито добри.Емоциите с които ги оцветяваме-

тоест личното ни отношение ги прави добри или лоши.

Искам да кажа,че който носи Любовта в сърцето си,той се доверява в промисъла на Бог за нещата,в това че става най-доброто за всеки в този момент.Нека бъде твоята воля,Господи! И не съди никого за нищо.И няма очаквания.Благодари и за радостта и за :sleeping:страданията!

:sleeping: :sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок, значи всеки от вас във всяка без изключение житейска ситуация дава безграничен кредит на доверие на всички участници в ттази ситуация. Каквото и да направят те, той е радостен и доволен. оставяме си отворени домовете и отключени колите от днес нататък - всеки друг е свободен ако иска да ги вземе, ако иска каквото иска да направи - ние за всяко нещо ще им се радваме и ще им благодарим!

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок, значи всеки от вас във всяка без изключение житейска ситуация дава безграничен кредит на доверие на всички участници в ттази ситуация. Каквото и да направят те, той е радостен и доволен. оставяме си отворени домовете и отключени колите от днес нататък - всеки друг е свободен ако иска да ги вземе, ако иска каквото иска да направи - ние за всяко нещо ще им се радваме и ще им благодарим!

60.gif

Ами-не-Помогни си сам да ти помогне и Господ.Заключвам си.Но ако ти отнемат нещо-имал си да даваш.Не си го дал навреме. Не е повод да легнеш и да умреш за НЯКАКВА ВЕЩ.Мисля,че Лазарев беше казал,че ако те оберат-това е по-малкото зло.Ако не го приемаш, ще дойде болест... Когато губиш,не знаеш какво печелиш и когато печелиш,не знаеш какво губиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок, значи всеки от вас във всяка без изключение житейска ситуация дава безграничен кредит на доверие на всички участници в ттази ситуация. Каквото и да направят те, той е радостен и доволен. оставяме си отворени домовете и отключени колите от днес нататък - всеки друг е свободен ако иска да ги вземе, ако иска каквото иска да направи - ние за всяко нещо ще им се радваме и ще им благодарим!

:feel happy:

Не е това...

Моля, прочети отново постовете ми в темата, в случай, че сериозно си останала с такова впечатление... "Вагабонти" - както се изразява Учителят - винаги ще има... Такива, които са предназначени да мамят хората... Те не са случайни; и те са си целева група...

Обаче ако ти подходиш сериозно към Бога и имаш вътрешния стремеж наистина да проумееш какво Той мисли по въпроса за доверието и не бързаш непрекъснато само да му казваш - твоето страхливо становище, защото Той го знае, но иска ти да порастнеш в разбиранията си, респ. - да ги промениш към по-висока степен на разбиране, ТОГАВА ще ти се даде едно ново, вътрешно чувство към непочтените хора и те няма да те обезпокояват и нараняват...

Самият Господ ще се грижи тогава за твоя интерес и така той ще бъде наистина опазен... Дадените примери бяха дадени в подкрепа само на тази идея... На прилагане на ДОВЕРИЕ С РАЗБИРАНЕ... Това е то прилагане на една идея - Господ трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да участва в схемата; да бъде включен на Почетното Място!...

С такова разбиране - човекът никога не пита - какво общо има Господ в човешките ни взаимоотношения?... Докато пита това - той нищо още не е разбрал от Учението, а камо ли - да го е приложил, за да дочака добър резултат - в живота си... Опитай Господа и виж, че той е благ! Тогава друго ще умуваш и ще разбереш, че е безполезно сама да се пазиш, ако Той не участва в играта... Както е казано в Библията: Псалми 127:1

Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

Проблемът ни е, че ние непрекъснато Го загърбваме и даваме преднина на нашите собствени усилия... А пък нашите усилия, ако не е Господ - отпиши ги изцяло; не разчитай на тях!...Това значи само, че работата е дадена на вагабонтите и те ще я разрешат по своему, защото Господ Го няма там...

Ти не можеш да се опазиш, чрез страха и недоверието си... Тъкмо напротив... Колкото повече се страхуваш от измамници - толкова повече , чрез собственото си недоверие и страх от измама - ти ще ги привличаш в живота си... И апартамента, и колата ще пострадат, защото "вагабонтите" са умни, когато трябва да пакостят; те са по-умни от нас и винаги ще ни надхитрят...

Но детската вяра в Бога и милото доверие в ближния, който е и твой брат в Христа - в крайна сметка - ще защитят реално твоя интерес...

Между другото - съвсем сигурно е, че и интересът ти няма да остане същия, а ще включва все повече и повече хора, в обхвата си...Така е, според Учението...

Редактирано от velinavasileva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е това...

Моля, прочети отново постовете ми в темата, в случай, че сериозно си останала с такова впечатление... "Вагабонти" - както се изразява Учителят - винаги ще има... Такива, които са предназначени да мамят хората... Те не са случайни; и те са си целева група...

Обаче ако ти подходиш сериозно към Бога и имаш вътрешния стремеж наистина да проумееш какво Той мисли по въпроса за доверието и не бързаш непрекъснато само да му казваш - твоето страхливо становище, защото Той го знае, но иска ти да порастнеш в разбиранията си, респ. - да ги промениш към по-висока степен на разбиране, ТОГАВА ще ти се даде едно ново, вътрешно чувство към непочтените хора и те няма да те обезпокояват и нараняват...

Самият Господ ще се грижи тогава за твоя интерес и така той ще бъде наистина опазен... Дадените примери бяха дадени в подкрепа само на тази идея... На прилагане на ДОВЕРИЕ С РАЗБИРАНЕ... Това е то прилагане на една идея - Господ трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да участва в схемата; да бъде включен на Почетното Място!...

С такова разбиране - човекът никога не пита - какво общо има Господ в човешките ни взаимоотношения?... Докато пита това - той нищо още не е разбрал от Учението, а камо ли - да го е приложил, за да дочака добър резултат - в живота си... Опитай Господа и виж, че той е благ! Тогава друго ще умуваш и ще разбереш, че е безполезно сама да се пазиш, ако Той не участва в играта...

Проблемът ни е, че непрекъснато Го загърбваме и даваме преднина на нашите усилия... А пък нашите усилия, ако не е Господ - отпиши ги изцяло; не разчитай на тях!...Това значи само, че работата е дадена на вагабонтите и те ще я разрешат; Господ Го няма там...

Ти не можеш да се опазиш, чрез страха и недоверието си... Тъкмо напротив... Колкото повече се страхуваш от измамници - толкова повече , чрез собственото си недоверие и страх от измама - ти ще ги привличаш в живота си... И апартамента, и колата ще пострадат, защото "вагабонтите" са умни, когато трябва да пакостят; те са по-умни от нас и винаги ще ни надхитрят...

Но детската вяра в Бога и милото доверие в ближния, който е и твой брат в Христа - в крайна сметка - ще защитят реално твоя интерес...

Между другото - съвсем сигурно е, че и интересът ти няма да остане същия, а ще включва все повече и повече хора, в обхвата си...Така е, според Учението...

00066.gif velinavasileva,казала си го фантастично точно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy:Благодаря ви за загрижеността и съветите сестрички. Аз лично проблеми с доверието от много време насам нямам. Реших ги след като осъзнах, че винаги ще има една невидима, но осезаема линия между зоната на безусловно и на условно доверие. просто така си управлявам съзнателно живота и човешките отношения, че да оставам само в първата зона. (Не си оставям млякото непокрито, ако нямам намерение да го давам на котките да се нахранят) Е, случва се да пристъпя понякога неволно във втората, но малко и то е за урок и ориентация.

Виж, в отношенията си с Бог (който е в мен и във всичко и всеки около мен), всичко е в зоната на безусловната вяра.

А, да допълня - никой освен мен самата не може да ме нарани, няма лоши хора за мен. Ако някой все пак успее да го направи - то е защото аз съм си оставила млякото непокрито и съм го изкушила. Поела съм си последствията и поуките. На тях съм благодарна.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

00054.gifДонка,точно на теб не бих и посмяла да давам съвети.

Извинявам се,ако така си приела нещата.Просто си бъбрим...

Самата ти беше написала,че малко хора пишат,но много четат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с казаното от Мария-София и от Велина след нея.

Към това:

Ок, значи всеки от вас във всяка без изключение житейска ситуация дава безграничен кредит на доверие на всички участници в ттази ситуация. Каквото и да направят те, той е радостен и доволен. оставяме си отворени домовете и отключени колите от днес нататък - всеки друг е свободен ако иска да ги вземе, ако иска каквото иска да направи - ние за всяко нещо ще им се радваме и ще им благодарим!

60.gif

Ами-не-Помогни си сам да ти помогне и Господ.Заключвам си.Но ако ти отнемат нещо-имал си да даваш.Не си го дал навреме. Не е повод да легнеш и да умреш за НЯКАКВА ВЕЩ.Мисля,че Лазарев беше казал,че ако те оберат-това е по-малкото зло.Ако не го приемаш, ще дойде болест... Когато губиш,не знаеш какво печелиш и когато печелиш,не знаеш какво губиш.

бих добавила следното - Да, заключвам дома и колата, но ми се е случвало да ги забравям отключени и винаги всичко е било наред, по някаква причина джебчиите ме заобикалят отдалече и т.н. Обаче има и неща, които няма как да заключа - примерно фасадата на къщата е нова, голяма и гладка, добре боядисана, без прозорци към улицата, въобще чудесен фон, но ... по някакъв начин е непривлекателна за желаещите да творят графити (за протокола -:) на 150м от нас има училище и респ. много изрисувани сгради).

Има и друго - моят съпруг сам себе си брои за атеист, но що се отнася до доверието в хората и живота/съдбата (не Бог ;), макар аз да му казвам понякога, че е същото), той е мноооого "по-напред в материала" от мен; аз се учих и уча от него на това. Каквото и да стане той не подозира другите, че нещо са направили в негов ущърб; дори и да получи преки доказателства за това, казва: "Е, нищо, той/тя се е притеснявал/а за себе си или за еди какво си ..." и нито се сърди, нито се ядосва, а то след време се оказва точно това, дето напомни Мария-София, че така в крайна сметка е било по-добре за него. Също така той е доста разсеян и буквално няма нужда някой да му краде портфейла или моб. телефон, ръкавиците през зимата и др.п., той сам си ги загубва периодично :D, но винаги, буквално след часове, всичко загубено му се донася обратно, непокътнато 60.gif или се присеща и се връща, където евентуално ги е забравил, а там го посрещат загрижени и му ги дават. Пътуваме някъде и по всички правила на физиката горивото в колата трябва да е свършило поне преди 5 км, аз се притеснявам, страхувам се да не останем на пътя, обаче той е абсолютно спокоен и уверен, че ще стигнем до следващата бензиностанция - е, винаги стигаме :v:.

Та в крайна сметка установих, че аз имам още хляб да ям, за да постигна такава вяра, каквато има той, "атеиста" :lol: .

И като прочетох следващите постове - май на хора като моя съпруг не им се налага да си покриват млякото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×