Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво е необходимо на човек за да е щастлив


ris_78

Recommended Posts

  • Отговори 76
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Старият завет ни е напълно достатъчен и са му добри предписанията и законите...

:hmmmmm: Мисля си, че Иисус дойде, за да даде друг закон-единствен. - "Обичай ближния си, както себе си." Опрости прелюбодейството на Мария-Магдалена и накара другите, "безгрешните" да хвърлят камък.

И до днес ние хвърляме камъни /разбирай съдим/ ближните си. Има важен ключов момент-да простим на себе си, да се обикнем, та и ближния да обикнем. Но... първо трябва да сме се опознали :feel happy:

Какво ни е необходимо, за да сме щастливи-Прошка и разбиране :king:

Линк към коментар
Share on other sites

Старият завет ни е напълно достатъчен и са му добри предписанията и законите...

:hmmmmm: Мисля си, че Иисус дойде, за да даде друг закон-единствен. - "Обичай ближния си, както себе си." Опрости прелюбодейството на Мария-Магдалена и накара другите, "безгрешните" да хвърлят камък.

И до днес ние хвърляме камъни /разбирай съдим/ ближните си. Има важен ключов момент-да простим на себе си, да се обикнем, та и ближния да обикнем. Но... първо трябва да сме се опознали :feel happy:

Какво ни е необходимо, за да сме щастливи-Прошка и разбиране :king:

Щом ти е нужен закон, можеш да сподириш и този в Стария завет...

Иисус дойде да донесе друго.

Нали това ни е проблема, че не можем да го приемем в себе си и все още се мъчим да изпълняваме писани предписания.

Не, никакъв начин няма да постигнем щастието, което е Той.

Линк към коментар
Share on other sites

Нали това ни е проблема, че не можем да го приемем в себе си и все още се мъчим да изпълняваме писани предписания.

Не, никакъв начин няма да постигнем щастието, което е Той.

Може и да си прав ;)

А може и да можем, ако имаме постоянство и Любов, защото Той Е Любов.

Все пак можем да работим в тази посока...

Казвам: Учете се от всичко, което става в света, било то добро или лошо. Хората в света нито са добри, нито са лоши. Има хора, били те религиозни или светски, които не могат да направят нито зло, нито добро. Мнозина говорят за свобода, искат да бъдат свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе някой една тенекия, да удря на нея и да мине покрай прозорците на някой болен? Болният е чувствителен, той иска тишина, а ти удряш с тенекия. – „Не съм ли свободен да удрям тенекията?“ – Ти си свободен да правиш каквото искаш, но всяка неразумна постъпка не е вече свобода. Щом искаш да удряш тенекията, иди на разстояние два километра от къщата на болния, да не го смущаваш. Свободата подразбира служене на Бога. Свободен е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. В основата на това служене седи Любовта към Бога. Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите. – Това не може да ви спаси. Години усилена работа се изисква от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи от вас. Понякога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека – мекота, основа на която е Любовта.

Силните течения

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Мислейки, че постигаме това с изфиняването ни и преодоляването на някои инстинкти, ние правим обратното, защото подхранваме личността. Личност - затвореност - отделност... за каква светлина можем да говорим тук, за каква любов... Те са точно обратното.

Да ... Тръгваме да изфиняваме себе си и се захласваме даже по тази дейност, защото объркваме причината със следствието. Изфиняването ще да трябва да се получи като следствие, а не като цел. И личността ще да е инструмент, а не цел. Само трябва да се внимава чии ръце работят с този инструмент. Работата на Майстора носи истинското щастие. Което си няма за друг край нещастие.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си, че е щастлив онзи, който първо е съумял да осмисли личното си пространство и е намерил пътя към хармонично съществуване въпреки полярността и изненадите на света. Всъщност, щастието не е моментно състояние, а начин на пътуване. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Щастлив е онзи който е роден под щастлива звезда.

Хъм, и кой я сложил там? И наистина ли е щастлив?

Линк към коментар
Share on other sites

Тази сутрин след 10на минути в градинката ни въпросът на тази тема вече ми звучи:

Какво му стига на човек да се чувства щастлив?

Да се докосва всеки ден до земята, цветята... до живота, сред който се е родил.

gallery_377_31_167968.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

– Какво е необходимо на човек да е щастлив?

За мен отговора е прост: ХАРМОНИЯ

– Как се постига?

– Еми всеки сам трябва да си я намери!

:3d_029:

Линк към коментар
Share on other sites

– Какво е необходимо на човек да е щастлив?

За мен отговора е прост: ХАРМОНИЯ

– Как се постига?

– Еми всеки сам трябва да си я намери!

:3d_029:

Със сигурност! Но и в никакъв случай! Защото, като си пребивавам в едно много хармонично състояние със себе си, но то никак не хармонира с останалото и с околните ... Нещо ми напомня за кадавъра на проф. Вибегало- всестранно задоволения, от Книгата на книгите- "Понеделник започва в събота".

Линк към коментар
Share on other sites

За да бъде човек щастлив, му е нужно същото което го прави нещастен- незнанието.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато сърцето ти се усмихва!

В усмивката на децата си, майката намира щастието си!

И така щастлива може да се усмихне на целият свят!

:angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Живял в малко селце старец. Той бил един от най-нещастните хора на света. Цялото село вдигнало ръце от него: винаги бил мрачен, винаги се оплаквал, винаги бил в лошо настроение, винаги бил кисел. И колкото повече минавало времето, толкова по-жлъчен ставал той, толкова по-отровни ставали думите му. Хората го избягвали: нещастието ставало заразително. Да не бъдеш нещастен радом с него, било някак си оскърбително. Той създавал усещане за нещастие у другите.

Но веднъж, когато навършил осемдесет години, се случило чудо – никой не можел да повярва. За миг следният слух обходил всички: „Старецът днес е щастлив, не се жалва, усмихва се, даже лицето му се е променило.“ Събрало се цялото село. Попитали го: „Какво е станало с теб? Какво се е случило?“ „Нищо – отговорил старецът. – Осемдесет години се опитвах да стана щастлив и нищо не се получи. Така че реших да мина без щастие. Ето затова съм щастлив.“

Линк към коментар
Share on other sites

Беседата която чета в момента наистина е превъзходна :sorcerer: Добре е да се прочете цялата (за тези които не са я чели още) :thumbsup2:

Наистина ще се съглася с думите на Елеазар от едно интервю (по спомен) - "Няма въпрос в битието което Учителя Беинса Дуно да не е обожествил".

"И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума.У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надвие.

Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша. Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли? Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече. Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB. Тази линия е линията на живота."

1924-01-13-19_fig3.png

"И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота.Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях.Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си. Той решил да му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане. Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се ударя в камъка!

Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. "

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

– Какво е необходимо на човек да е щастлив?

За мен отговора е прост: ХАРМОНИЯ

– Как се постига?

– Еми всеки сам трябва да си я намери!

:3d_029:

Със сигурност! Но и в никакъв случай! Защото, като си пребивавам в едно много хармонично състояние със себе си, но то никак не хармонира с останалото и с околните ... Нещо ми напомня за кадавъра на проф. Вибегало- всестранно задоволения, от Книгата на книгите- "Понеделник започва в събота".

И аз мисля като Светла - хармония!

Багира - възможно ли е да пребивава човек продължително време в такова състояние "храмонично за себе си, а нехармонично с останалото и околните"? В любимата и многократно препрочитана и от мен книга го има и отговора.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Интересна тема...

Висш Аз, учения, теории, практики...

Колкото повече уча, толкова по-нещастна съм. И незнанието също ме прави нещастна... затова и търся.

И не намирам - отново нещастие.

Понякога ми липсва простотата на нещата, неангажираността на ума... на сърцето. Може би будистите са прави, казвайки, че пустотата е щастието.

А може би не.

Но че живота е страдание е вярно.

Или формулата за щастие се крие в нашите възприятия само, и възможностите ни. - Искам - щастлива съм. Не искам - не съм. На подсъзнателно ниво. Без нищо конкретно.

Линк към коментар
Share on other sites

То си е написано в подзаглавието, макар и шеговито : "водопровод и канализация"!

Когато през теб свободно протича положителната енергия на света и свободно изчистваш отрицателната, идва и хармонията...какво повече?

Линк към коментар
Share on other sites

Имам чувството, че колкото повече мислим за щастието, толкова повече то ни се изплъзва. Опитваме се да го оценим, да го претеглим, да го сравним, да му придадем форма; опитваме се да го привлечем, да го задържим, да не го изгубим; опитваме се да го обясним и всичко това сякаш ни отдалечава от него. Превърнали сме щастието в свое водещо желание, възприемаме го като нещо изключително, необикновено и специално. А щастието е тъй естествено...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...