Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
ris_78

Какво е необходимо на човек за да е щастлив

Recommended Posts

Била съм и моментно щастлива - сега се връщам назад и си мисля, че това моментно щастие е било (при мен) по-скоро плод на някаква зависимост - като си "взема дозата" съм в облаците от щастие и блаженство - като мине - ми е тъпо или страдам, ако не ми я дадат. Но може да има и други случаи.

Сега мога да кажа, че съм щастлива постоянно и това щастие зависи от начина, по който обработвам с ума и сърцето си всичко, което се случва с мен и около мен. Ако усетя дискомфорт, значи нещо във "водопровода", по който пропускам през себе си безусловната любов и/или нещо в "канализацията", където обработвам негативните си реакции, се е "подпушило" както казва Учителя. Ами търся го и правя всичко възможно да го "отпуша".

Само че това, което написах по-горе не важи за онези, които намират щастието си в бурите... (била съм между тях и ги разбирам...) :)

Така че нямам понятие за "истински" щастлив - нека всеки си го разбира и е щастлив по своя истински начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък искам да попитам тези

които са усетили(постигнали) щастието може ли човек да е постоянно щастлив

т.е да си истински щастлив продължително състояние ли е или моментно? :rolleyes:

Може и постоянно да сме щастливи, но това не означава, че цялото ни внимание непрекъснато е обхванато от щастието. То присъства, въпреки че понякога е във "фонов режим" и пак оцветява различните ни мисли, чувства и действия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Според един познат - парче хляб и ... една бяла яхта!

Аз не искам да съм щастлива постоятнно, така както не искам да живея и в "парник" на постоянна температура.

Редактирано от Еси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги съм мислила ,че науката и всичките и постижения са, за да облекчат човешкия ни живот и да ни дават възможност да се развиваме.Нашата хигиена,колко много държим на нея.Каква сложна система е ВиК.Не виждам нищо лошо в това,а че не държим на нашата духовност и други хубави и важни неща.Хигиена на духа.Защо дори нямаме представа как точно става това.Не е важно ли?

А пирамидата на Любо ще разтълкувам по друг начин.Всичко изброено може да се тълкува като причина за компромис с нашите добродетели.Защото е слаботърсена малко хора правят компромиси заради своята духовност, затова е в най-малкото поле на върха.

Ако пирамидата беша на обратно,както беше писал Н.Д.,щеше да има доста щастливи хора.И щастието нямаше да е толкова преходно понятие.

Поне нямаше да се радваме само на нещата, на които се радват животните.

По изкачването на моята пирамида установих,че съм допуснала някои компромиси.

Най-комичното е,че намерих сила да поправя един компромис след ,като се сблъсках с коренно противоположно становище.

И много правилно В.П. написа ,че е важно човек да е свободен.Най-малкото, за да взема решения.Да разполага със себе ис разума си изцяло.

Можем да сме още по-щастливи.

Поздрави на всички :3d_064:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Какво е необходимо на човек за да е щастлив?"е добра идея за тема. :thumbsup:

За да е щастлив, човек трябва да е доволен. :whistling:

Та, недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си. Следователно вие се нуждаете само от една кибритена клечка. Аз считам, че недоволството на човека се дължи на малката температура, която има той. Другояче казано: недоволството на човека се дължи на това, че чувственият или духовният свят в този човек е слаб. Аз не говоря за обикновените хора.

Някой казва: „Аз обичам всички хора.“ Той обича всички хора, а при това пак е недоволен. Според мене, който обича, той всякога е доволен. Който не знае как да обича, той всякога е недоволен.

Петър Дънов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Какво е необходимо на човек за да е щастлив?"

Достатъчно е само да пусне в отходния канал гордостта,алчността,ревността,гнева...и тем подобни нечистотии .... :3d_025:

:3d_043: selin!

За да е щастлив, човек трябва да е доволен.

Според мене, който обича, той всякога е доволен.

Петър Дънов

Роси! :3d_043:

Може би е щастлив и когато успее да пусне през водопровода радостта, благодарността, светлината, мира, усещането за единство със света около себе си, за хармония, създадена от Бог :3d_047:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

Може ли да има щастие в страданието? - Според мене "да". Когато човек използва условията в които е поставен за да се развива, когато в страданието човек успее да посее семена за по-добро бъдеще, неговата душа се радва. А душата е самия човек. В тежките условия, вярата и надеждата са изключително необходими, защото щастието, което бъдещето може да предложи, винаги ще надхвърля това от настоящето. Разбира се това щастие трябва да се постигне, а самия човек и светът като цяло да продължат да се развиват. Но самото осъзнаване на това, че Бот и човешкия дух може да намери все по-пълна изява в света, в човечеството, в човека, че е налице едно вечно усъвършенстване, е източник на щастие който не може да бъде угасен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

В т.нар. Евангелие на мира (евангелие на есеите), Христос казва, че човек не може да бъде истински щастлив, ако не изпълвяна Закона (Тора).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е необходимо на човек да бъде щастлив?

Да бъде реалист...

Вече не помня в коя беседа го прочетох каква е разликата между материалиста, идеалиста и реалиста.

Материалистът живее в свят - стая без врати и прозорци и изучава всеки сантиметър от нея.

Идеалистът е отворил едно малко прозорче в стената и от време на време поглежда навън през него.

Реалистът има врата между своя свят и вселената и свободно се разхожда вън и вътре...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

всъщност хората се раждат щастливи,това е натуралното им състояние,бебетата са щастливи,после под влияние на външни фактори забравяме,че не ни е нужно нищо за да сме щастливи ;

мисля,че можеш да си щастлив само ако се откажеш да преследваш щастието;

така или иначе единствената ни пречка да бъдем напълно щастлив тук и сега сме единствено самите ние

Редактирано от Martin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастието може да има конкретен повод - споделена любов, успех, признание в дадена област, усещането, че си реализирал своя потенциал и т.н. То може да бъде и перманентно състояние, когато физическото, астралното, умственото и причинното тяло са в хармония помежду си - нещо, което се постига естествено, когато човек познае своята истинска същност и се установи в нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

." Какво е необходимо на човек за да може нещо?"-Вяра,свобода и път.Всичко е в нас.Някога боговете умували къде да скрият "щастието" от хората,и накрая решили-ще го скрием в тях,защото ще го открият там след много труд и усилия.И тук се сещам за мисъл от Учителя,по памет-"Тук сте за да работите.Който е здрав-нагоре към извора."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

В това състояние в което се намираме, щастието е съизмеримо на напълване на желанията- удовлетворение, наслаждение, при което от чашата нищо да не излиза навън, а постоянно в нея да се налива и налива- т.е. щастието според сегашните ни възможности е 200% егоистично състояние...Много често се заблуждаваме- понякога сме щастливи когато правим нещо за някой: например когато му помогнем с нещо от което има нужда и др. подобни ситуации- но ако някой ме помоли да му помогна, и аз му помогна, след което забрави да ми благодари, да удовлетвори желанието ми да се чувствам значим, или пък да удовлетвори желанието ми да се чувствам нещо повече от този к омуто съм помогнал....или вземе та се оплаче и рече "Че то...помощ ли беше това твоето- просто ми трябваха пари и ти ми услужи"...О- кой ще си признае, че ли бил щаслив ако не му напълнят чашата догоре- при това, дори се е напънал да напарви нещо по въпроса, да даде нещо, за да получи?! Не познавам хора, чието его е умъртвено- да, такиова е имало, вероятно има и в момента по света- те са духовно извисени, но светът може да понесе само една шепа подобни хора, и числеността им винаги е добре съобразена така, че практически светът да не може да ги забелязва...

Така че, засега щастието е онова състояние, в което по възможност без да дадем нищо, можем да получаваме и получаваме и получаваме и получаваме и получаваме....единствено и само за нас. Вариант 2: да умеем да инвестираме и да си купуваме щастието, продавайки изгодно това, с което разполагаме.

Друг въпрос е, че библейския Шломо в старозаветните си публикации е отбелязал "мъдростта носи тъга", а тъгата е противоположно на щастието състояние....

Така че, щастието вероятно е разпространено сред ощетените откъм мъдрост- тоест, глупавите са щастливи- като се сетя, като че ли познавам щастливци по рождение, сред които може би може и аз да се класирам...но по някое време в живота ми прихванах незнайно от кой и къде от заразата на мъдростта, и на леки пристъпи щастието започна да се отдалечава, глупостта ми като че ли се разреди в някаква тормозеща съзнанието ми пропорция...В сравнение с щастието, мъдростта е залежала, преоценена , и нетърсена "стока"...затова е намерила начин да се разпространява така, че хората без да я търсят, да я преболедуват...

Сега съм умерено щастлив, инвестирам редовно и с малки суми, но пък щастието е като десерта- една лъжичка да е, стига да е в подходящия момент- е напълно достатъчна...до следващото ядене :3d_017::3d_006:

Това е мат`риал от бИлежника ми с нощни записки :3d_125:

Иначе...тренирам и аз за да се докарам до състояние, в което да не ми стиска за егото, и да взема да го уволня :3d_020: ...но пък за това се иска мъдрост...а от нея се посинява... :3d_168:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът и сега може да е щастлив - и няма нужда да си умъртвява егото. Достатъчно е просто всеки да си е на мястото и възрастта. Егото да е детето, което расте, учи, опознава света, Душата да е мъдрата му майка...която се учи също, но в друг свят и на друго. Не обратното...

Ако човек търси и намира щастието в напълването на някаква своя "чаша" - Учителя в беседите си доста сполучливо я нарича "щерна" - водата в тази чаша ще застои и завони рано или късно, колкото и да увеличаваме обема на чашата. Дори и ако се опитваме да сменяме водата от време на време....

Решението на проблема за човешкото щастие е в извора - много пъти ни е напомнено и обяснено как...

И познавам доста щастливи хора - извори. Възможно е.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих продължила по-горната мисъл: "За да спечели щастието си, човек трябва да се откаже да го печели и да започне да го живее."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастието е като въздуха, който дишаме. Как можем да се откажем от него? Хората просто заглушават това щастие със странични неща и не го осъзнават, но то си съществува, то е самият живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като чета темата и се сещам за едно стихче на А.Блок:

"Летят звезди,

летят години.

Тъмни,очите на Всемира ни следят.

А ти Душа,

по пътищата стръмни

пак търсиш щатие

за кой ли път...."

Аз лично споделям убеждението,че щастието не трябва да се търси.Щастието е в самия живот с цялото му многообразие.За да живеем с усещането за пълнота и щастие има само едно малко нещо ,което трябва да направим.И то е да сме осъзнати,да сме будни за света около нас .

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук, но и според контекста на другата тема, в която днес писах, е видно, че от малко неща можем да се откажем.

Стан, не можеш да се раздаваш, след като не можеш да се откажеш от себе си.

Щастие можеш да намериш само там, където вече не се стремиш към постигане, защото то изключва всякакви напрежения, каквито пък представляват човешките усилия.

В този смисъл ще кажа, че щастието не е в теб, то е много зад теб, отвъд... Можеш да достигнеш до него само ако си се се преодолял, а само тогава ще можеш и наистина да се раздаваш.

Докато се взираш в своята светлина едва ли би могъл да познаеш слъчевата. И това, че ние отразяваме именно нея, беше вярно преди много, много години... За да стане отново вярно, е нужно да премахнем всичко, което си мислим, че сме. На никой не бих натрапвал подобно мнение. Прекалено е радикално за нашите личности, които обичат своите идентификации. Но само да не се провъзгласяваме за слънца, след като сме единствено неефективни ел. крушчици.

Навремето микрокосмичното сърце беше фокус на божетсвената пълнота, а главата (добила своята позната форма доста след онези времена, обаче) отразяваше светлината на сърцето. Тогава, обаче, всички микрокосмоси бяха едни относителни отделности в общото тяло на Логоса. Съществуваха в пълнота и единство, във всеки смисъл на тези думи, до който бихме могли да се домогнем. Извинявайте, но след като сами сме поели пътища към отдалечаване от това състояние, е направо нагло да говорим за някакви абсолютности, които са си в нас.

Всяко сърце да си знае мястото; всяка глава да си знае мястото. Тогава може да имаме и малко осветеност пред караката си, но истинска, а не тази, която създаваме (по чисто физичен и грубопсихологически път) със собствените си астрални активности.

Та, наистина, това, което е необходимо за да сме щастливи, е нищо. Защото когато превърнеш преходното в нищо, ставаш едно с непреходното, което е всичко. По никакъв начин не би могло да стане инак.

И докато съм тук и ви говоря умни неща и знам колко съм прав и т.н. нямам никакво право да ви казвам, че светлината е в мен. Да, светлината свети между човеците, но ние сме тези елементи в тях, които не я познаха. За да и отворим място, трябва да се освободим от себе си. Мислейки, че постигаме това с изфиняването ни и преодоляването на някои инстинкти, ние правим обратното, защото подхранваме личността. Личност - затвореност - отделност... за каква светлина можем да говорим тук, за каква любов... Те са точно обратното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Щастието- близалка за егото + Принципът на Мечо Пух: "Колкото повече- толкова повече" + Духовността- целогодишно на 18 градуса = Това е Рая за който нема да пея, щото в него живея... Светло е когато поискам, когато поискам- гася:3d_135:

А бутилките с райски газ си имат дистанционно- цък и...:3d_124: вдишвам щастие, издишвам усмиФка широка...

N2O- Ал(Химикът) и сътрудниците му Ал Джедай, Ал Джигит и Ал Фитил, за първи път предлагат формулата на щастието в бутилка с дистанционно- Раят се доставя по домовете...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И нещо друго се сетих, във връзка с една скорошна дискусия с един главен адвентен пастор...

Най-важната основа: "Не моята, но Твоята воля да бъде" - спорове май няма във формата. Но разбирането...

Ако това ще означава когато се съмнявам в избора си да се питам как би бил постъпил човека Иисус, то значи не е имало никакъв смисъл той въобще да идва на земята. Старият завет ни е напълно достатъчен и са му добри предписанията и законите...

Иисус дали се е чудел как би бил постъпил някой негов батко...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×