Jump to content
Порталът към съзнателен живот
selsal

Човешко, твърде човешко

Recommended Posts

Онова, което най-малко харесвам у себе си, и това, с което най-усилено се боря, е спохождащото ме съзнание, че съм различен. Разбирането ми, че подобно съзнание е недостатък, е много силно и отдавна утвърдено у мен. То винаги ме отвежда до негативно отношение към другите и най-вече ме разполага някак неудобно в самия мен. Колкото за по-различен се мисля, толкова повече се вкопавам в позицията си, ставам снизходителен или презрителен. Затова когато формирам отношение имам грижата да преценя поради съзнание за различие ли го правя, или напуснал себе си, търся нещо ново и вярно в ситуацията, в която се намирам.

Качеството, на което отделям най-много внимание у себе си, е търпението. То е база, за всичко останало, което имам, и адекватен ответ на онова, което нямам. Качеството, което най-ценя и търся у другите е увереността, непримесна с привидната увереност, която често е спохождана от меланхолия, малодушие и празна властност.

----

Въпросът ми е: вашите недостатъци - ама недостатъци! - вашите силни страни, и онова, което най-силно тачите у другите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Да, пълни сме с недостатъци. И това ще е така, колкото и да се опитваме да ги тушираме и преобразуваме. Защото сме от субстанции и енергии на тази природа изградени и според нейните закони. Така стигаме до момент, от който не можем да продължим повече нагоре. В Библията този тип хора са наречени Ефесяни, гранични жители, достигнали до края на своите възможности. Ефесянин не може да се остане дълго. Или пак пропадаме, или получаваме помощ. Дано да сме от вторите.

А до праспомена ти за благороден произход и различие напълно те разбирам. просто не му обръщай внимание, не му е дошло времето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От Мисъл за деня от Учителя

Не се борете със себе си, защото нищо няма да придобиете

:thumbsup:

Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си.

МОК, том: Новите схващания на ученика,

Закон за внушение и закон за равновесие, 28.12.1924г.

:feel happy:

:thumbsup2: :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човешко е да се греши, божествено да се разбира и прощава :wub:

Ценна мисъл за деня:

Сегашните хора страдат от неразбиране на нещата. Като са изопачили мисълта си, те са вложили в живота си такива разбирания, от които сами се спъват. След като са пренебрегнали доброто в себе си, хората са започнали да се стремят към богатство, сила, знание, с единствената цел да спечелят уважението на окръжаващите. Това е неразбиране на нещата. Външното богатство, сила и знание не могат да заместят доброто. Външните неща внасят натрупване в човека, но всяка материя, която се трупа върху човека, по-скоро е тежест, отколкото някакво благо. Ако човек е само външно богат, а не и вътрешно, той не може да се нарече добър. Добротата подразбира вътрешно богатство. Добрият човек може да бъде богат, но богатият не може всякога да бъде добър. Добрият човек има условия да бъде и учен, и силен, и богат, но богатият не може да разчита на тия условия. Има случаи, когато богатият, силният, ученият човек може да бъде и добър, но това са щастливи съвпадения. Обаче добрият човек всякога има условия да придобие и богатство, и сила, и знание. От него зависи да постигне всичко, което желае.

(Беинса Дуно)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Това което не харесвам в себе си ми е заложено. Аз съм Близнак с асц. Близнак и пада яко хфъркане. Случва се да съм ядосана на себе си, но съм се отказала да се боря, само гледам, когато мога и доколко мога да "туширам".

И затова мнооооого обичам хората, които могат да ме "потопят" в подводното царство!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Съгласна съм, че човек е добре да приема себе си. Ако има недостатък и е стигнал дотам да осъзнае, че той го спъва някъде, нека си го разгледа, обмисли, приеме, да не го прикрива и... той някак си постепенно изчезва или пък се превръща в достойнство. Колкото поече екстернализираме недостатъка като някакъв външен враг и се борим с него, толкова повече той се обостря и задълбочава. Недостатъците са ни дадени като възможност да изучим и усвоим нещо.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Благодаря selsal,

че ме избави от "чувството за загуба" :D ... на интерес /дано не го видиш/. Прости откровеността.

Във връзка с това, имам просто правило -

Ако харесам Някого - винаги си давам сметка, че Той е повече от това, което харесвам - т.е. трябва да "прибавя" и онова, което не бих харесал /без да го търся - "да диря кусури"/. Умерен скептицизъм.

Ако не харесам - пак си давам сметка, че Този е повече от това, което не харесвам. Умерен оптимизъм. В този случай, по множество съображения /от абстрактни, до банални/ решавам - има или няма смисъл от последваща активност.

Макар условно разделени, си мисля, че е хубаво да общуваме с добродетелите си, не с недостатъците. Всеки има и от двете.

За да е честно, ето Ти недостатък - след години импулсивност /да го наречем/, пак от години си налагам да съм мухльо, даже вече без усилие. То хич не е смирение обаче, мухльо е по-адекватно /безопасна игла :) /. Според зависи-то, пак си е недостатък.

Най-голямата "бела", която някой може да си стори, е да "избяга" от себе си /... "Дръж се естествено, останалото е Божа работа"/. А втората е да си направя Истината враг. Тя е много силен враг ... и чудесен приятел.

Както всеки знае, битието прави своето, за да провокира собствените ни постулати - "пораснали" в съзнание. Но тогава с всичкото съзнателно усилие, но и с детска "небрежност" пак синьото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А случвало ли ви се е да срещнете човек, в когото да харесвате всичко, а той да харесва във вас най-много... чертите (физически и характерови), които смятате за недостатъци?

В такива моменти човек разбира колко е прекрасно да бъде себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

Слабости: разсеяност, непостоянство и безотговорност в дълговременни "земни" начинания, слаб усет за времето, бавно превключване, самооправдания

Позитиви: оптимизъм, скромност, ентусиазъм, хъс, концентрация, интерес, обич към хората

Ценя: високите идеали, истинността, интелигентността, приятелството, постоянството, отговорността, самоконтролът

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не деля човешките черти на слабости (недостатъци) и позитиви. За мен всеки човек си има определени качества, като не всички, но повечето от тях може да са полезни (на него и на другите, на цялото) в определена ситуация или да не са - в друга ситуация. Опитът да дръпнем една черта и да ги разделим на две колонки: отрицателни и положителни си е доста условен, както каза и бяса преди мен. Или поне на мен не са ми ясни критериите, по които е възможно да се направи такова разграничаване.

"Номерът" е да проявяваме подходящото качество във всяка конкретна ситуация.

Един пример: аз съм нетърпелива, импулсивна, реагирам бързо, моят съпруг - точно обратно. Не съм водила точна статистика, но ситуациите, в които тези мои качества са били "на място", най-вероятно са фифти-фифти със ситуациите, при които той е бил адекватен. В началото ни беше трудно да се сработим, но с годините нещата се понаместиха - той ме оставя да действам и ми е благодарен в ситуациите, които изискват бързина на реакцията, а аз се съобразявам с него и оценявам проявеното от него (и евентуално наложено и на мен) търпение и обмисляне на нещата при ситуации, които "търпят отлагане" и едно прибързване при тях може само да навреди на всички замесени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато си знаем/признаем недостатъците можем да ги накараме да заработят за нас. Различни ситуации, различни реакции. Осъзнато прилагане, себевладеене, както и бърз ум, реакция.

Най-големият ми недостатък е ината ми. От него съм си патила, но с годините го превърнах в характерна черта, която ми служи... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз се опитвам да си представя Исус в Гетсиман. Намиращ се в лоното на градината, заобиколен от спящите си ученици, коленичил "на един хвърлей разстояние" от тях, той е сам със себе си. Дотолкова сам със себе си, че пред него, без никакво съмнение, е изборът: да поеме пътят, предначертан му от бога, или да го избегне. Това за мен винаги е било идеята (архиментът) за вътрешната, същинската борба. При Исус в Гетсиман Хамлетовият въпрос, формулиран хилядолетие и половина по-късно, стои много по-силно и с огромна тежест: "да приема ли кръста (непонесимото, невъзможното), или да не го приема"?

Борбата, която Исус води в Гетсиман, е борба, защото имаме два отчетливи противостоящи пътя, средно положение няма, евентуалното съчетание между тях е невъзможно, изборът лежи върху човека Исус със страшна и неотменима сила.

Съзнавайки, че Исус е Месията, аз съм с ясното съзнание, че не мога да водя подобна борба. Но като вярващ, знам, колко много се ползвам от борбата, която е провел и довел до своя край самият Исус. Христянството благовестява аз (всички) съм (сме) спасен(и).

Вярвайки, че съм спасен, независимо от мислите и постъпките си (както благовестява Павел), аз с много по-голяма лекота се изправям и срещам своите недостатъци. А има недостатъци, които са недостатъци. И това е така, както отказът на Исус да приеме кръста, би било пълно крушение за целия човешки род, идеята за крайната му недостатъчност. На мен може и да не ми е по силите да водя Христовата борба, но, черпейки от плода на неговата борба, аз мога да водя борба със собствените си недостатъци. И да не бягам от личния си Гетсиман.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Исус в Гетсиман... изборът

"да приема ли кръста ... или да не го приема"?

...може и да не ми е по силите да водя Христовата борба, но, черпейки от плода на неговата борба, аз мога да водя борба със собствените си недостатъци. :thumbsup::sorcerer: И да не бягам от личния си Гетсиман.

icon12.gif

смирението ни помага много

Всичко става много по-лесно :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2:

36. След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.

37. И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.

38. Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.

39. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.

40. И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?

41. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

42. Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ГЛАВА 26

Молитвата е начинът, по който търсим и намираме смисъла на Божията воля, когато вместо радост в сърцето и ума ни има скръб и тъга... Скръбта и тъгата не са наши недостатъци - те са просто нашата човешка нишка...

"ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както аз искам, а както Ти" - двойната спирала на човешкото и Божественото в Христос - неразривно свързани в един Път. Скръбта и тъгата от човешката нишка в хармония с "нека бъде Твоята воля" от Божествената нишка. "Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение" -

И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога.
МОК, том: Новите схващания на ученика,

Закон за внушение и закон за равновесие, 28.12.1924г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мир и Любов на всички хора по земята!Обичай себе си какъвто си!Щом обичаш себе си значи,че обишаш и Бог.Обичай приятеля си какъвто и да е той!Щом го обичаш значи,че обиш и Бог! Обичай всичко без резервно.Щом себе си, не обичаш без значение с какви минуси и плюсове си,то ти си станал като сатанаил (ненавистник) които започнал да недоволства пред Бог започнал да недоволства и от неговите творения,и започнал да вижда всичко в черно и обзела го завист,омраза и ненавист и тогава Бог му казал ах ти Сатана (ненавист) и изгонил го от Рая! Така,че обичайте се такива каквито сте, само бъдете малко по-добри и всичко ще бъде така както трябва.И отново Мир и Любов на всички и всичко добро на всички.

Редактирано от chuchupei

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В контраст на любовта, с която трябва да се отнасяме към другите, Исус изисква от нас крута мярка по отношение на нашите недостатъци. Онова, което ни изкушава, категоричен е той, нека бъде изтръгнато /разграничено от нас/, като бъде отделено завинаги и напълно. Посланието да имаме волята да не изпадаме в изкушение, съдържа в себе си разбирането, че изкушението е нещо различно от нас, то е привнесено. Ако окото изкушава християнина, той го изтръгва не със съзнанието, че това е "моето око", а че е бесът, представящ се за "моето око". Той, бесът, има това коварство, иде и се внедрява в човешката душа с облика на "моето", защото слабостта на човека е да милее за туй свое пусто "мое".

Борбата с недостатъците ни не е борба със себе си. Онзи, който разбира въпросът по този начин, смесва "себе-си-то" в същински смисъл, с "моето" в бесовен. Едно е да се отнесеш човешки към блудницата пред теб, тоест в другия човек, съвсем друго е да покровителстваш "блудницата", открила достъп в самия теб.

Как да отнесем ранно-християнското и сурово разбиране за изкушението към по-съвременното православно и затова далеч по-меко разбиране на Дънов?

И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. - Закон за внушение и закон за равновесие, Дънов.

На мен ще ми е лесно да се хвана за думата "внушение" - така както Донка се хваща за думата "борба" - и да вменя в нея значения, които Дънов не е влагал.

Да не се бориш със себе си е да не се бориш с човешката си природа по начало. Да се бориш с изкушенията е да се бориш срещу нечовешките /бесовни/ сили, които търсят брод в човешката ти душа. Каква е по начало човешката душа? Тя е поддаваща се на изкушения. Дънов казва, не се борете срещу това, така или иначе, тази борба ще е безуспешна. И тук е разликата: ние не бива да се борим срещу склонността си да бъдем изкушени, но с всички сили трябва да се борим срещу самите изкушения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислила съм за това, че в този свят, хем трябва да развиваме своята индивидуалност, хем да усещаме постоянно връзката с цялото. За това, че индивидуалността ни е дадена, за да се учим да обичаме.

Когато се усетя нестабилна енергийно, поради ред недоглеждания от моя страна, започва един постепенен пробив в съзнанието ми, който усещам като недостатъчна липса на вяра във всичко случващо се и в това, че правя нещата по най-добрия начин, притеснения да не закъснявам с делата си, мисълта, че изпускам нещо или че не съм част от своя си живот. В тези моменти се втвърдявам, хващам се яко за това, което съм възприела за „своя човешка иднивидуалност“ и губя широтата, усещането за целия свят, за потоците, започвам да проявявам качеството презрение, за което говори Селсал, също проявавам снизходителност, понякога грубост, опитвам се да наложа твърдостта, която допускам в себе си на другите, проявявам неуважение към индивидуалността на другите. Не се противопоставям на това пряко, а гледам да съм във всяка секунда, не по-напред, нито по-назад, а в нея изцяло. "Сега" може да промени и миналото и бъдещето, достатъчно е да не се боря, а до го осъзная и да се оставя в спокойствие и Любов.

Това което харесвам в себе си е желанието да се уча, устрема си. Знам, че от това какво мисля и правя във всеки един миг зависи дали ще прибавя в света нещо красиво и светло или ще прибавя нещо тъмно и безформено. Опитвам се да внимавам във всяка секунда на чия страна съм.

Качеството което особено много харесвам в другите е желанието да търсят и откриват пътища, истинско разбиране за себе си, безпристрастно, а не да се следват готови модели, които са приети често абсолютно непроверени още в началото на появяването ни в нашия свят и нерядко тях наричаме „аз“.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасно Мария - Мими :thumbsup2:

Всички се учим, важно е да се стремим към хармонията, вътре, а и отвън няма да закъснее. :wub::sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега е един подходящ момент, да преборим своите склонности, да развием положителните си качества и да превъзмогваме недостатъците си. Тук и сега. Зависи от нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

индивидуалността ни е дадена, за да се учим да обичаме
:sorcerer::thumbsup:

...притеснения да не закъснявам с делата си, мисълта, че изпускам нещо или че не съм част от своя си живот. В тези моменти се втвърдявам, хващам се яко за това, което съм възприела за „своя човешка иднивидуалност“ и губя широтата, усещането за целия свят, за потоците...проявявам неуважение към индивидуалността на другите. Не се противопоставям на това пряко, а гледам да съм във всяка секунда, не по-напред, нито по-назад, а в нея изцяло. "Сега" може да промени и миналото и бъдещето, достатъчно е да не се боря, а до го осъзная и да се оставя в спокойствие и Любов.

Това което харесвам в себе си е желанието да се уча, устрема си. Знам, че от това какво мисля и правя във всеки един миг зависи дали ще прибавя в света нещо красиво и светло или ще прибавя нещо тъмно и безформено. Опитвам се да внимавам във всяка секунда на чия страна съм.

Качеството което особено много харесвам в другите е желанието да търсят и откриват пътища, истинско разбиране за себе си, безпристрастно

:feel happy: :feel happy:

Селсал:

В контраст на любовта, с която трябва да се отнасяме към другите, Исус изисква от нас крута мярка по отношение на нашите недостатъци.

:feel happy::thumbsup2:

което ни изкушава... нека бъде изтръгнато...завинаги и напълно

изкушението е нещо различно от нас, то е привнесено

:3d_059:

бесът, има това коварство, иде и се внедрява в човешката душа с облика на "моето", защото слабостта на човека е да милее за туй свое пусто "мое"

:sorcerer::feel happy:

съвсем друго е да покровителстваш "блудницата", открила достъп в самия теб

:feel happy:

аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. - Закон за внушение и закон за равновесие, Дънов.
:feel happy:

не се бориш с човешката си природа ... да се бориш срещу нечовешките /бесовни/ сили, които търсят брод в човешката ти душа :sorcerer:

не бива да се борим срещу склонността си да бъдем изкушени...трябва да се борим срещу самите изкушения

Може и двете, може едното, може другото.

Борбата може да е и по принципите на айкидо, както Учителя каза, "да впрегнеш беса" да ти изоре нивата :3d_146:

Пример. "Който гледа жена за да я пожелае, е блудствал с нея в сърцето си"

Варианти.

1. Не гледам жени

2. Не желая жени

3. Не гледам и не желая жени

4. Не гледам жените за да ги пожелая, гледам ги като хора, равни на мен, понякога с проблеми, на които трябва да се помага

5. Стремя се да постигна чиста визия. Виждам душата облечена в тяло. Виждам сестри, майки и образи на Богинята.

:sorcerer::)

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според християнската религия изкушението е привнесено от дявола, а той го е сторил поради изначалната си присъщност - злото.

----

От друга страна, според свети Августин, не само, че самобитното злото не съществува в човека, но то не съществува изобщо. Просто онова, което наричаме зло, е недостатъчно добро. В тоя смисъл изкушението е отнемане достатъчността и пълнотата на доброто.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пример. "Който гледа жена за да я пожелае, е блудствал с нея в сърцето си"

Варианти.

1. Не гледам жени

2. Не желая жени

3. Не гледам и не желая жени

4. Не гледам жените за да ги пожелая, гледам ги като хора, равни на мен, понякога с проблеми, на които трябва да се помага

5. Стремя се да постигна чиста визия. Виждам душата облечена в тяло. Виждам сестри, майки и образи на Богинята.

:thumbsup2:

Така аз се отнасям към мъжете, като с приятели, като равни, държа се като мъж, с мъжете... :feel happy: Лошото е, че не винаги те ме приемат така, но се научих да си защитавам територията и да съм достатъчно ясна ;)

Преди всичко сме хора и е добре да се приемаме като такива.......

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×