Jump to content
Порталът към съзнателен живот
selsal

Човешко, твърде човешко

Recommended Posts

А аз наистина съжалявам хората, които казват "винаги съм се страхувала от съжалението и самосъжалението, това са неща, които наистина не харесвам, но... мога да съжаля някого, който изпитва омраза и завист, защото той, горкичкият още не съзнава...". Такива хора дали съзнават какво казват? И как вървят "към Светлината"?

Съжалявам и хора, които за жалост, виждайки и осъзнавайки своята неспособност да вникнат в нещата, се скриват зад неща като майчинството, примерно. Това е последният коз, който една жена може да извади, когато стане напечено. И наистина е достойно за съжаление безсилие.

Валентин Петров, благодаря ти, че си допълнил цитираните от теб мои думи!

Непредубеденото вслушване винаги е будило моето уважение.

И сега ти ме караш да те уважавам. А то е бивало не веднъж, но не това е важното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата са наистина, незаменима отправна точка.

Много обичам, малко дете вкъщи - безобиден, мил човешки /детски/ хаос, в едно с природно чист /божествен/ порядък, тих вътрешен покой и благост.

:feel happy::thumbsup2: :thumbsup2:

И широко отворени за света и умовете и сърцата на другите хора Детски сърца и умове.... които излъчват любо-знателност.

И безусловна любов - в най-чистия и вид - вродения...към всеки и към всичко - Единство с Цялото - без думи и съмнения и съжаления и сравнения....

И непрекъсната промяна и растеж...

Знаете ли, малките деца не разбират какво означава "аз съм прав" - няма и как да им го обясниш, защото няма как да им го покажеш... :dancing yes: Детето не може да сравнява своите знания с тези на другите. Но то инстинктивно се стреми да заеме гледните точки на другите, за да научи как се чувстват и какво виждат и знаят те...

Ако успеем да запазим в себе си Детето, ще останем Човеци!

(Но после идват възрастните и започват да го съжаляват, възпитават, сравняват с другите, критикуват, възгордяват.... )

Как запазвате Детето в себе си - Човешкото, с което сме дарени от Бог при раждането ни на този свят?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче :thumbsup:

Детето не може да сравнява своите знания с тези на другите. Но то инстинктивно се стреми да заеме гледните точки на другите, за да научи как се чувстват и какво виждат и знаят те...

Понякога и на децата им се случва да се замислят дълбоко за живота... Такива прекрасни, малки философи съм срещала :P И казват много истински неща, без заобикалки. Директно това, което виждат...

А ние, възрастните трябва да се замислим B)

Трудно е да си останеш дете, защото си обречен на забележки, присмехи, подмятания от зрелите и благопристойни възрастни..... Дори пречиш.....

Но, както се казва приемам рисковете..... :whistling::harhar:

А аз наистина съжалявам хората, които казват "винаги съм се страхувала от съжалението и самосъжалението, това са неща, които наистина не харесвам, но... мога да съжаля някого, който изпитва омраза и завист, защото той, горкичкият още не съзнава...". Такива хора дали съзнават какво казват? И как вървят "към Светлината"?
:feel happy:

Аз пък виждам в теб едно сърдито детенце, позволи му да се усмихне :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::)

Едно време дъщеря ми веднъж каза, не ме завивай че ще ми смачкаш перцата :D

Птичките трябва сами да си почистят и оправят перцата

Иначе не става :)

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз контактувам с много деца, особено малки. Те все искат да са прави, дори когато са болнички, гледат да се изправят на крачетата си. Но ние - "големите" възрастни ги бутаме да са в поза легнали или поне седнали, под предлог, че това е полезно за тях, без да си признаваме, че е повече за наше удобство и спокойствие. Има много какво да учим от децата, ако наистина ги оставим да го направят.

Валентине, страхотен израз на дъщеричката ти! :) Дано още има перца!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смущава ме обаче, че според теб и едните, и другите хора имат проблеми и то сериозни проблеми. Защо е така, така ли трябва да бъде, това ли е нормалното положение (проблемите имам предвид)?Диана Илиева

Не бива да се мисли, че да имаш проблеми означава “да имаш Проблеми”. Проблемът не е патология. Ако проблемът по някакъв начин стои в противовес на хармонията, то това е противовесът на проблемата с ентропичната хармония, с мъртвия дъх. В действителност човешката същност е проблематична (жива); така че това е нормалното положение.

Особено неразбираемо за мен е защо "присъщните" хора изпитват чувство за вина заради повсеместната заблуда - те виновни ли са наистина за тази заблуда или не са ? Ако не са, защо се чувстват виновни и защо изпитват съжаление към неспособностите на другите? - Диана Илиева

Присъщният изпитва вина, поради яркото съзнание, че е човек (проблематичен). Човекът-точка (гледна) няма такова съзнание. Той го играе опитен, узнаващ с времето. Това е и причината “точката” да не понася присъщието. Човекът-точка бяга от вината, тя му тежи, нали, все пак опитът му (уж) решава проблемите. Когато присъщният съзре “точката” и види нейната “невинност”, след като прозре тая майка на заблудата (Силвия по-горе спомена за позата-майчинство), той разбира, че стои пред едни не-човеци. И човешкото (проблематичното, живото, антагонистичното) в него избуява с още по-голяма сила. Съжалението иде със съзнанието, че за “точките” бъдеще няма. Знакът на звяра стои по челата им, точно в средата на фалшивата им любов.

А, и още нещо - кой е дал на "присъщните" хора "инстинкта за вникване в същностите" и по каква причина на едни го е дал, на други не? Строго и категорично ли е разделението (в смисъл или имаш, или нямаш) или има и междинни степени (едни го притежават в по-голяма степен, други в по-малка). Възможно ли е някой да има този назован от теб инстинкт, а да не може да го използва? – Диана Илиева

Будистите казват, че духовният живот днес се дължи на изгорена карма в живота вчера; и така Нирвана скоро предстои. Павел казва, че Духът е благодат за едни, а за другите не говори; и за разлика от будистите не говори и за причините, обуславящи това деление. Но това деление го има и то е наистина строго и безусловно. Присъщни и точки! Никаква демокрация, без апелации. И няма такъв присъщен, който да е присъщен, но да не се е развил като присъщен. Но пък има много точки, които разиграват присъщие.

И направо на отговорите: ако аз съм присъщен, то не аз съм присъщен, а присъщността е присъщна в мен – това е да ти е дадено. Ако аз не съм присъщен, а съм точка, то аз съм тази точка и никой друг – това е да не ти е дадено. Присъщността е качество, тя не е количествено делима, затова – или я има в някой, или не я има. Един инстинкт е инстинкт, поради силата си да се проявява, затова и няма неосъществен инстинкт.

В каква посока се опитва да търси решението твоя присъщен човек? – Валентин Петров

Ако имаше посока на търсене, “моят” присъщен би бил фабричен човек. За присъщният няма път (и в известен смисъл няма гуру). Пътят се създава изпод стъпките на присъщния; “птичките сами”.

Присъщното човешко качество е ученичеството - няма нужда от доказателства за всеки, който е родил и отгледал деца (не наблюдавал отстрани и за малко!). – Донка

Има деца, чиито жест, кратка мисъл, моментно чувство, надвишават живота на стотици хора с опит. Има майки, които носят в утробите си същества, чиято съдба нито могат да осмислят, нито да наблюдават с очи, които да видят нещо.

Има и един друг сорт - той разтваря всяка твоя лоша мисъл с присъствието си. Не ти и хрумва даже да мислиш тъпотии. И сам си казваш: ти не разбра ли бе? – Azbuki

Колко различно разбират ученичеството тия думи в сравнение с думите от по-горния цитат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При смяната на гледната точка -

"Аз мога да разбера теб/вас и да приема вашето мнение с любов, без значение дали то е като моето или е до противоположност различно" Затова аз разбирам "присъщо правите" и приемам тяхната правилност с любов, макар и да практикувам ученичество със смяна на гледните точки. За мен те са присъщо прави в рамките на тяхната гледна точка и си имат присъщото право на нея точно толкова колкото и аз имам присъщото ми право на моята лична.

Въпрос:

Присъщо правите могат ли да разберат и приемат с любов моята гледна точка (на смяна на гледните точки) както разбират и приемат своята собствена, или я осъждат и смятат за неправилна?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен балансът и вътрешният мир се крие точно там,да се погледне от другата гледна точка.Наблюдавам в себе си едно раздразнение,когато някой не иска да ме разбере и да погледне от моята точка.За моя радост тези ми раздразнения са краткотрайни.Като се уловя в подобно положение на момента “влизам в кожата” на другия.Тогава разбирам,защо не иска или не може да ме разбере.Живота е шарен и няма нищо излишно в него.

Редактирано от selin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

"Присъщният" чувства не толкова самотата на способностите си, а по-скоро грозното съжаление, което изпитва към неспособностите на другите.

Питам се, как ли - след всичко това - слънцето все още продължава да грее, земята да се върти, влюбените да пеят и да се смеят, а красивите неща да си остават все тъй безкрайно недостижимо красиви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: След като все още се учим, нормално е да сменяме гледните си точки. Днес може да мисля за нещо по един начин, но утре, поглеждайки от друга гл. т. може да променя мнението си. А когато тове ми носи и израстване като съзнание, какво по-хубаво?.....

Ако някога сме ангажирани пристрастно с нещо можем да се засягаме от случайно казани думи, но, когато оглеждаме нещата абсолютно безпристрастно /сякаш отгоре/ може би ще видим всички страни и ще вземем правилно становище.

Така че, "абсолютно" прави? Всички се променяме, а и сме хора, правим грешки...

И все пак не пречи дори и

след всичко това - слънцето все още продължава да грее, земята да се върти, влюбените да пеят и да се смеят, а красивите неща да си остават все тъй безкрайно недостижимо красиви.
:thumbsup2: Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"присъщният" човек ... вижда повсеместната заблуда; заблуда, която за него е толкова лесна задача.

Примерите са най доброто обяснение.

Би ли дал примери за неспособност за разбиране на нещо от "масите", но разбираемо за теб?

Гордостта, "избраността" и нарцисизмът хабят много енергия и време.

"изпуснеш ли момента, изгубваш живота" // Зен мъдрост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

В това, което е писал Селсал, има доста верни неща, но преработката им в някои отношения е принципно погрешна. Има едно изначално знание, където ученето става излишно. Има хора, които през протежението на целия си живот са били свързани с него/имали са достъп до него. На тях зубренето от книгите им е непонятно, защото в книгите намират само неща, които са им вече познати. Намират писани истини, които в по-малка или по-голяма степен съвпадат с честотата на това, което те носят в себе си, и което е изначалното. Това изначално действително няма гледна точка, защото то включва в себе си всички гледни точки, без да зависи нито от една. То е майката на гледните точки. Или гледните точки са само различни замразени моменти от течението на изначалното. Течението няма посока.

Но това всичкото не разделя хората на присъщни и... как беше... точки. Всички хора имат потенциално способността да се свържат с извора в себе си. Само че са го забравили - много често. Тук няма класи - има само степени на освободеност от схемата на мислене/на пречупване на възприятието, наложена ни от триизмерния свят, в който израстваме. По тази причина "присъщният" няма нужда да се чувства виновен, защото това, което става с другите, си е в крайна сметка тяхна работа и техен избор. Боли, когато човек не може да сподели изначалното с околните и вижда, че те не виждат това, което вижда той, макар и да е заложено във всички. Но това не е повод за тъга. И на тези хора ще им дойде времето.

Но е прав Селсал, че един човек, който чете ОНЗИ източник, няма нужда от (земен) учител. Той и не учи в истинския смисъл на думата, а само си спомня. Макар и в различни етапи от живота му да има хора, които му се явяват учители, ясно е, че истинският учител през цялото време е вътрешен.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Всъщност писанията на Селсал отразяват не Сатурново (както предположи Валентин), а едно Ураново мислене. Уран дава тези внезапни озарения, в които човек просто знае. Девизът на Водолея е "Аз знам" (макар и да не съм привърженик на популярната астрология, където се пише за девизи, понякога и тя има какво да каже). Водолеят не знае, "защото", а знае (точка). Това до голяма степен се споделя и от един друг знак, в който Уран е ярък - Скорпиона, макар и да се изразява по малко по-различен начин. Тъй като Уран винаги знае и знае от гледна точка на самия център (на познанието), той няма нужда от учител (или има нужда само от такъв, който ще се явява помощник, но не и наставник), няма нужда от обосновка на знанията си, не цитира източници (кое е източник на източника?), не се вълнува от конвенцията и просто... твори все нови и нови и невиждани неща. Заради тази своя природа Уран често е неразбран от съвременниците си, макар и тачен от идните поколения, и често възприема сам себе си като различен и самотен.

Но Уран има и една друга особеност. Липсва му топлина. Цялата тази негова гениалност е студена. И ако човеколюбието не се наложи от някакви други влияния, Уран има опасност да стане много надменен към ближните си - точно заради това, че той знае това, което те не знаят. Но в известен смисъл това, че знаеш, още не означава, че знаеш какво да правиш с това, което знаеш - защото дарът, както знаем, си има предназначение. На истинското предназначение може да те научи само смирената Любов към ближния, иначе и Урановият човек, като всички други, може да пропадне много надълбоко и да се изгуби при все всичкото си знание.

Изпитано!

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::feel happy:

в известен смисъл това, че знаеш, още не означава, че знаеш какво да правиш с това, което знаеш - защото дарът, както знаем, си има предназначение. На истинското предназначение може да те научи само смирената Любов към ближния

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Прекрасно azbuki :yinyang::thumbsup2:

Наистина azbuki, но и ... някак обезсърчаващо. Решаваш, че едва ли не единственото смислено, е да споделяш /просто така за идеята/. И отново към теб се връщат, само потвърждения. То не е лошо, ако не беше недостатъчно да те осмисли в бъдеще.

Виждам, че си написала за евентуална опасност. О*К, а какво е пожелателно? Предполагам, че е персонално. Но няма как да липсва "общото подмножество" или?

Редактирано от бяса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Прекрасно azbuki :yinyang::thumbsup2:

Наистина azbuki, но и ... някак обезсърчаващо. Решаваш, че едва ли не единственото смислено, е да споделяш /просто така за идеята/. И отново към теб се връщат, само потвърждения.

Абе с две думи, тъжно е, когато Вуте не е зле!

На немски има един глагол: (einem Menschen etwas) gönnen. Той няма точен превод на български. Може би и нямаме точно понятие за това на български. Горе-долу означава нещо като давам от сърце, но не е точно давам, защото не го давам аз, а някой друг го дава на човека и аз от това се радвам. Тоест "ich gönne ihm das" означава: радвам се (заедно с него), че има или получава нещо. За това нещо глагол в българския няма. При нас важи законът за казана, както знаем. Радост от чужда радост или някакво признание - това все още ни е трудно....

Та на немски би трябвало сега да кажа: er gönnt mir das nicht.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

О*К - от утре съм немец, та Вуте да кандиса :D . С радост "човешка, твърде човешка".

Не бе, защо. Ти си си, какъвто си. И като се поддадеш на българските страсти, ставаш и странно нелогичен. Каква връзка имат писанията ми с хорските потвърждения? Те си носят отговорност за тяхното, аз за мойто, твоето съзнание обаче цяла каша направи от това, защотото... се чувствало некомфортно и... абе някак си е по-лесно друг да е крив за това.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като чета темата забелязвам как тя се конструира интересно сама с помощта на отделните мнения на хората.

Винаги, когато чета постове на selsal, изпитвам неописуемо усещане - сякаш с негова помощ съм уцелила сърцето на истината и тя избухва и се разпръсква без ограничения, богато изразяваща и раздаваща се.

Като преглеждам останалите мнения, виждам как всяко едно от тях маркира и затваря в граници - позиции - свои, точно това, за което се говори тук - точки. И, ако прекарам линия през тези точки, се очертава един нелош силует... на сянка. На явна или още по-зле скрита критика, отправена към това, което е невъзможно за силуета - да бъде същност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

О*К - от утре съм немец, та Вуте да кандиса :D . С радост "човешка, твърде човешка".

Не бе, защо. Ти си си, какъвто си. И като се поддадеш на българските страсти, ставаш и странно нелогичен. Каква връзка имат писанията ми с хорските потвърждения? Те си носят отговорност за тяхното, аз за мойто, твоето съзнание обаче цяла каша направи от това, защотото... се чувствало некомфортно и... абе някак си е по-лесно друг да е крив за това.

Няма крив, няма и проблем /за който писа/. Ако ме тълкуваш и отделяш време - няма лошо и благодаря, Попитах Те - "кое е пожелателно?", защото допуснах, че може да знаеш и да споделиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Няма крив, няма и проблем /за който писа/. Ако ме тълкуваш и отделяш време - няма лошо и благодаря, Попитах Те - "кое е пожелателно?", защото допуснах, че може да знаеш и да споделиш.

Ако гледаш другия с очаквания, никога няма да го видиш, освен през ограничения фокус на очакванията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Няма крив, няма и проблем /за който писа/. Ако ме тълкуваш и отделяш време - няма лошо и благодаря, Попитах Те - "кое е пожелателно?", защото допуснах, че може да знаеш и да споделиш.

Ако гледаш другия с очаквания, никога няма да го видиш, освен през ограничения фокус на очакванията си.

Сам на робинзоновият остров,

прегърнал колене,

болезнено пречупил слаби рамене,

слаби под натегналите спомени.

Боли - преглъщам с още по-голяма болка

свивам вежди, изпъвам врат и стена

тихо ... да не чуе самотата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Няма крив, няма и проблем /за който писа/. Ако ме тълкуваш и отделяш време - няма лошо и благодаря, Попитах Те - "кое е пожелателно?", защото допуснах, че може да знаеш и да споделиш.

Ако гледаш другия с очаквания, никога няма да го видиш, освен през ограничения фокус на очакванията си.

Сам на робинзоновият остров,

прегърнал колене,

болезнено пречупил слаби рамене,

слаби под натегналите спомени.

Боли - преглъщам с още по-голяма болка

свивам вежди, изпъвам врат и стена

тихо ... да не чуе самотата.

:) Виж, не е толкова зле. Силвия се обади и ни сложи "на място". :3d_150: Надявам се вече да не страдаш от потвържденията... :3d_125:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×