Jump to content
Порталът към съзнателен живот
selsal

Човешко, твърде човешко

Recommended Posts

Хората винаги ще правят нещо заради нещо. Никога няма да се постигне осъзнатост, ако егото не се включи в процеса заради нещо дори това е просто човек да подобри жизнените си условия. 

 

Без егото и субективността осъзнатостта не би имала смисъл., Осъзнатостта всъщност е процес на егото, начин по който изживяваме живота си. 

 

Нещата може да са, а може и да не са. Двоичният свят е навсякъде, вкл. и извън човека, Светът изначално е двоичен, илюзията е започнала да се гради преди 15 милиарда години. Субективността е основата на осъзнатостта и добро начало за изследване. 

 

Смисълът на човека е да бъде субективен. Личността/субективността не изчезва даже когато човек постигне нирвана (по Учителя)......само дето е някаква по-различна личност. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Говорим на съвсем различни езици.

Да, съгласна съм. Ти използваш ето такъв език:

"Всички човеци са двукраки същества.

Петелът е двукрако същество.

Извод - петелът е човек."

Твърденията са верни, изводът е очевидно неверен.

Но не е толкова очевидно, когато се борави с по-абстрактни понятия и когато конструкцията е по-дълга. Тогава не всички успяват да забележат, какво е пропуснал авторът на въпросния "извод".

 

Веднъж позната привърженичка на една религиозна група ми каза - О, аз имам една книга, авторът е от нашата църква, инженер, съвсем строго и научно е обяснил много неща, които ние твърдим и ми я даде да я чета. Започнах аз и какво да видя - човекът пише, пише едни съвсем издържани твърдения, но току пропусне нещо или вмъкне нещо неверно и след това продължава пак точно и логично, но както може да се досетите, изводите са тъкмо такива, каквито на него му харесват. Тогава взех едно червено моливче и си поиграх да подчертая неверните твърдения или да вмъкна пропуснатите такива само в първата глава. Червеното не беше много - средно 1-2 бр. на страница, но и само едно да беше в цялата глава е напълно достатъчно. Върнах я на жената, която между другото е висшистка, отговорът й беше, че не е забелязала и дори в първия момент тръгна да се усъмнява в мен - ами тъй де, много стройно и уж логично се е изказал човекът, цяла книга е написал по този начин, така някак авторитетно звучи - "автор на книга" ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ницше, в търсене на своята извънчовешка-човешка свобода, полудя и не можа да приеме живота, едва ли някой иска това за себе си, независимо от гениалността на същият Ницше. Той нямаше устойчивостта на Шопенхауер, нито ексцентричността на Киркегор. По-добре и той да беше написал Дневникът на един прелъстител, не цял живот да преживява драмите на Софокъл. Така става с всички генни, и от човешко, наистина става твърде човешко.

Тогава се иска милост и някой да пожали друг. Иска се любов, но Ницше не намери такава ...

И човешкото стана античовешко.

Не съм сигурна, дали любовта е могла да го спаси.Взирането в дълбините му е давало сила,за да се рее във висините.Чрез неговата мисъл,перо,ръка говорят милионите търсещи поколения живяли преди него.

Рано,твърде рано се е родил.Не е очаквал съвременниците му,да го разберат/ той го заявява/,  а на мен все ми се струва,че много е искал да бъде разбран.Човешко,нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×