Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как да разпространим Словото


Recommended Posts

Харесва ми експеримента на Кристиян! :)

Мисля си, че затова е много поучително, освен забавно, човек да играе на детската игра "Развален телефон". Хем ще осъзнава наличието на този факт, хем ще получи експериментален опит в определянето на достоверността на информацията, достигаща до съзнанието му, хем няма много да се втелясва от влизащия в системата шум. това просто си става. Което не значи да не се опитваме да предаваме информация!

Ще ми се тук да споделя нещо лично. Може да послужи за илюстрация на т.2 , посочена от Васил (която според мен трабва да бъде т.1) и за съображенията на Кристиян.

Отгледана съм от баба си, главно, или поне- с решаващата и помощ. Те бяха с дядо ми ученици и последователи на Учителя. В онези времена това носеше известни неприятности и опасности. Дали заради това, или заради особено дълбоко съзнаване на ролята на вътрешното знание, баба ми никога не ми е говорила за идеите на Учителя в пряк текст. Но винаги е действала по отношение на мен според тях. Пееше ми песни, но никога не ме е карала аз да ги пея. Правеше си гимнастиките, но не ме караше аз да ги правя. Е, ако ми хрумне... Но не ме караше. От малка ме водеше сутрин рано на разходки (и никога не съм изпитвала бунт срещу това), някак вътрешно ме научи да разбирам и обичам контакта с природата- с изгрева, със залеза, с водата, с дърветата, с камъните, с ред други неща! Без да ми говори нищо! (и добре, че не го правеше, защото иначе доста се карахме, конфликти между поколенията...) Двайсетина години след като си отиде, всичко това избуя в мен, оказа се, че просто си е седяло там някъде, получено от нея без нито една дума, съхранено, докато дойде времето да може да порасне без да бъде смазано... Това беше нейният отговор на този въпорс- "Как да разпространим словото?"! Малко проточил се във времето, но какъв ясен отговор!

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 32
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:3d_137: НиколаДамянов

Така е, опитностите, за които Учителя ни говори придобиваме в самия живот, а не като стоим гледаме отстрани и съдим другите. ;)

Приложени думите на Б. Дуно имат смисъл и постепенно ние ставаме част от Духа, като го пуснем в себе си.

Словото като проводник на Божественото навлиза в живота ни посредством творчеството, личните проверки, любовта и изучаването на Природата...

То е кодирано навсякъде около нас и е нужно само да настроим сетивата си, за да го усетим, за да оживее всичко...

Мир, Любов, Истина

:thumbsup2:

Редактирано от Mdrya1953
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Какво можем да направим за разпространието на Словото. Как смятате, че е разумно да се постъпи по този важен въпрос? Имате ли вече преживян опит или бъдещи планове, които да споделите. Аз например използвам Интернет като средство между приятели и непознати.

Двата метода на проповядване

І. Работа в света.

Ко­га­то ра­бо­тим в све­та, тряб­ва да из­бе­рем та­къв начин, който е достъпен – в това седи всичката тайна. Ще упот­ре­биш един на­чин, вто­ри, тре­ти, сам ще из­би­раш дог­де­то ста­не въз­мож­но да пре­да­деш ед­на ис­ти­на. Мето­ди­те тряб­ва да се из­ме­нят все­ки ден та­ка, как­то учи­те­лят из­ме­ня мето­ди­те вся­ка го­ди­на. То­зи, кой­то пи­та ка­къв ме­тод тряб­ва да упот­ре­бя­ва при ра­бо­та в све­та, дълбоко се ма­ми, ако мис­ли, че се при­ла­га един и същ ме­тод вед­нъж зави­на­ги. За ду­хов­но­то го­во­ре­те са­мо с оне­зи, ко­и­то ви разби­рат, а с дру­ги­те во­де­те обик­но­вен раз­го­вор.

Все­ки ден чо­век тряб­ва да има ед­но мал­ко при­ло­же­ние, а не да ча­ка пър­во да се уре­ди и чак то­га­ва да за­поч­не ра­бо­та за Бо­га. Ня­кой човек схва­ща погреш­но не­ща­та и каз­ва, че ка­то зас­та­рее, то­га­ва ще ра­бо­ти за Бога, но как, ко­га­то то­га­ва не ще бъ­де спо­со­бен. Да ра­бо­ти до­ка­то не е уредил сво­и­те работи, уре­ди ли ги, ня­ма да мо­же да ра­бо­ти. Чо­век тряб­ва да сее све­ще­но­то се­ме нав­ся­къ­де, къ­де­то иде да ос­та­ви сле­да. Без­с­пир­но тряб­ва да се сее, а на мно­го хо­ра кар­ма­та не им поз­во­ля­ва да ра­бо­тят за Бога – гри­жат се за ни­ви, къщи, имо­ти, за служ­би, же­на, дъ­ще­ри и си­но­ве и пр.

Тряб­ва да се ра­бо­ти ра­зум­но в све­та, да се пред­с­та­ви на хо­ра­та това, което е достъпно за техните умове и сърца. Ня­кои ис­кат да въз­п­ри­е­мат Ис­ти­на­та по научен начин и по то­зи на­чин ще им се пред­с­та­ви; на все­ки­го ще се пред­с­та­ви Ис­ти­на­та по та­къв на­чин, по кой­то му е най-дос­тъ­пен.

Тряб­ва да се изработят методи за пре­да­ва­не на ед­на Ис­ти­на на све­та. Когато чо­век вър­ши да­де­на ра­бо­та, тряб­ва да я осмисли предварително и чак тогава я върши!

ІІ. Методът на теменужката.

Как тряб­ва да се ра­бо­ти за Бо­га? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Ед­но цве­те си стои на мяс­то­то, но ка­то дой­де вятър и го раз­лю­лее, то пръс­ка сво­и­те се­мен­ца нав­ся­къ­де. Зна­чи и ние ка­то цве­тя­та можем да сто­им на оп­ре­де­ле­но­то нам мяс­то и да пръс­ка­ме семенца­та навсякъде. Се­мен­ца­та са мис­ли­те. А мал­ки­те дър­ве­та, ако не се по­ли­ват, изсъхват, т.е. тряб­ва да се по­се­ща­ват те­зи, с ко­и­то се пра­ви връзка.

ІІІ. Методът на събуждането.

1. Обръщане на души към Бога.

Важен е методът на събуждане на душите.

Да се съ­бу­дят и да ста­нат ра­бот­ни­ци за Де­ло­то Бо­жие, ко­и­то са го­то­ви ще се по­жер­т­ват за ус­пе­ха на де­ло­то. То­ва не е не­що, ко­е­то из­вед­нъж става. То е ка­то цвят, кой­то се раз­цъф­тя­ва пос­те­пен­но и ка­то плод, кой­то вър­з­ва и уз­ря­ва пос­те­пен­но. Днес – мал­ко, ут­ре – мал­ко, но ако се пре­да­де на­вед­нъж цял урок, ня­ма да се раз­бе­ре; мал­ко по мал­ко да се нав­ли­за в мате­ри­я­та.

Ще дой­де вре­ме, ко­га­то на­ши­те хора сме­ло ще из­ля­зат да ра­бо­тят – те всички ча­кат. Чо­век го е страх, до­ка­то е сух, но ка­то се на­мок­ри, не се бои. Отсе­га на­та­тък ще ста­нем по-нападателни, по-аг­ре­сив­ни. Дос­та ра­бо­тех­ме вътре и се­га ще се мъ­чим да ра­бо­тим в ши­ро­кия свят, да направим нашите идеи достъпни на света. Доб­ри­те хора, ка­то се събудят, оти­ват да ра­бо­тят между дру­ги­те, за да ги прос­ве­тят, за­що­то зн­аят, че ако сто­ят нас­т­ра­на, сами ще пос­т­ра­дат.

Най-ве­ли­ка­та ра­бо­та всред ма­си­те е про­буж­да­не­то на ду­ши­те, тяхно­то спечел­ва­не за Бо­га. Ко­га­то един чо­век ис­ка да ра­бо­ти за Бо­га, той всич­ко мо­же да нап­ра­ви с всич­ко­то си сми­ре­ние, без ни­как­во тщес­ла­вие. То­ва пра­ви­ло да пос­та­вим в ума си: не да прив­ле­чем чо­ве­ка да дой­де при нас, а да го пра­тим при Гос­по­да и Той да го при­об­щи към нас. Чак то­га­ва ще му по­ка­жем духовната пъ­те­ка, та­ка пак ще го пра­тим към Гос­по­да, ка­то го пре­дуп­ре­дим откъ­де да вър­ви и как да слу­жи на Гос­по­да

С вът­реш­но усър­дие чо­век тряб­ва да се стре­ми да слу­жи на Бо­га. Казано е: „Кой­то об­ръ­ща ду­ши към Бо­га, той пе­че­ли”. Не са­мо да се по­сее, но си­ла­та стои в то­ва – по­ся­то­то да из­рас­те. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща за духовна работа – и той почва да обръща души към Бога. Ко­га­то чо­век го­во­ри на ня­ко­го за Бо­га, той има ве­че кон­такт с Ду­ха, са­мо че да съз­на­ва то­ва. Ние ис­ка­ме да обър­нем хората към Бога, но не сме ние, ко­и­то ще ги обър­нем. Ние тряб­ва са­мо да подкрепим човека – „Ста­ни, брат­ко!” и да си от­ми­нем. При се­гаш­ни­те ус­ло­вия пър­во­то не­що е да бъ­де­те доб­ри, ум­ни и сме­ли.

Не да съ­бу­дим и да обър­нем всич­ки хо­ра – то­ва е ра­бо­та на бъ­де­ще­то, а сега да обър­нем те­зи, ко­и­то са го­то­ви. За­що­то има хо­ра, ко­и­то се нажежават, но пос­ле из­гас­ват, а нам ни тряб­ват хо­ра, ко­и­то го­рят и не изгарят. Не е в количес­т­во­то, но в ка­чес­т­во­то на хо­ра­та, ко­и­то ще се обърнат към Бо­га. Обръща­не­то на ед­на ду­ша към Бо­га е мно­го не­що. Все­ки чо­век в жи­во­та си тряб­ва да за­ве­де при Бо­га по­не 30 но­ви ду­ши.

Мно­го тряб­ва да се ра­бо­ти, за да се раз­п­ръс­нат заб­луж­де­ни­я­та на хо­ра­та и ко­га­то се про­бу­дят ду­ши­те им, тряб­ва навреме да им се даде необходимата храна. Ка­то се съ­бу­дят, тра­пе­за­та да бъ­де при­гот­ве­на, за да ядат. Има много готови души. И спе­ци­ал­но за те­зи, ко­и­то се­га се про­буж­дат, тряб­ва да се напра­ви не­що ка­то бук­вар, ръ­ко­вод­с­т­во с под­хо­дя­щи школ­ни бе­се­ди, ко­и­то пос­те­пен­но да ги въ­ве­дат в окул­т­но­то поз­на­ние, а то­ва ще им да­де вът­реш­но раз­ши­ре­ние и сво­бо­да.

В Но­во­то уче­ние ня­ма вре­ме за спор. Ка­то на­ме­риш го­то­ва ду­ша, ще кажеш „Тръг­ни!” и без да убеж­да­ваш, кой­то е го­тов, ще раз­бе­ре всич­ко и за пре­раж­да­не, и за ве­ге­ти­ри­ан­с­т­во, и за всич­ко ос­та­на­ло. А ка­то не е готов, не ис­ка, то­га­ва не спо­ри, но ще му ка­жеш: „Ка­рай как­то си зна­еш и то е ху­ба­во”. Ще ра­бо­ти­те вър­ху те­зи, ко­и­то са пред пра­га на съ­буж­да­не­то, а дру­ги­те остават за след­ва­ща­та епо­ха.

Бог, ка­то из­п­ра­ща ня­ко­го на ра­бо­та, не го из­п­ра­ща при бо­га­ти­те, а при бедни­те. Ко­га­то Кор­те­за оби­ка­ля­ше Бъл­га­рия, пра­ща­ха я при ня­коя бед­на жена. Та се­га вие не оти­ва­те там, къ­де­то ви из­п­ра­ща Гос­под, а – там, където не ви е из­п­ра­тил.

Все­ки чо­век, кой­то оти­ва да го­во­ри, тряб­ва да да­де не­що на хо­ра­та. Той тряб­ва да е из­п­ра­тен ка­то пос­ла­ник и все­ки, на ко­го­то ще про­по­вяд­ва, тряб­ва да има вът­реш­на не­об­хо­ди­мост, не е нуж­но всич­ки хо­ра да се обърнат. Чо­век тряб­ва да ра­бо­ти в све­та за Бо­га с пъл­но съз­на­ние, с вя­ра и да оста­ви на Невиди­мия свят и на Бо­га за край­ни­те ре­зул­та­ти. На­ли се каз­ва: „Сло­во­то ня­ма да се вър­не, без да при­не­се своя плод”. В све­та ние сме тези, ко­и­то Бог предузна, пре­доп­ре­де­ли и приз­ва. Ви­диш ли един приз­ван, ще му ка­жеш: „Ти си приз­ван, ела”.

Чо­век тряб­ва да бъ­де ка­то пче­ли­те. Пче­ла­та знае къ­де се на­ми­рат цъфналите цве­тя, усе­ща ми­риз­ма­та им. Още ка­то из­ле­зе от ко­ше­ра е ориентира­на. И чо­век, ка­то се пос­ве­ти да ра­бо­ти за Бо­га, да чув­с­т­ва къ­де се намират те­зи ду­ши, при ко­и­то тряб­ва да оти­де. Най-нап­ред по­мо­ли се за този, при ко­го­то оти­ваш. Изу­ча­вай­те Ста­рия и Но­вия За­вет, опит­ност­та на апостолите, как са ра­бо­ти­ли то­га­ва и виж­те как ще ра­бо­ти­те вие днес. Например, днес на един уче­ник от гим­на­зи­я­та ка­то му го­во­риш, той сам ще се подбуди да ра­бо­ти меж­ду сво­и­те дру­га­ри.

Важ­на ра­бо­та е да се пе­че­лят ду­ши за Бо­га.

2. Опасности, които крие методът.

а) В ду­хов­ния жи­вот има ед­на сво­е­об­раз­ност, нап­ри­мер, един чо­век проповяд­ва на друг, но при обър­ща­не­то към Бо­га, той вла­га по­ве­че от елемента на ам­би­ци­я­та и на лич­на­та зас­лу­га, нав­ли­за в та­зи де­ли­кат­на рабо­та с тщес­ла­вие и то­га­ва у то­зи, кой­то е обър­нат, се про­я­вя­ват съ­щи­те чер­ти и след вре­ме зап­ри­лич­ва на бла­го­де­те­ля си.

б) Ду­хов­ни­ят жи­вот е ед­но бо­гат­с­т­во, но той трябва да се проповядва с голямо умение. Ако вло­жиш ду­хов­ния жи­вот в един чо­век, кой­то е негативен, ще го раз­в­ра­тиш, за­що­то той ня­ма да мо­же да го упот­ре­би.

в) Ка­то ра­бо­тиш меж­ду хо­ра­та, да­вай, но за да не оси­ро­ма­ше­еш, мис­ли за Бо­га, хра­ни свет­ли мис­ли и дъл­бо­ко раз­миш­ля­вай, та­ка от­но­во ще за­бо­га­те­еш. Пре­пъл­ниш ли се с бо­гат­с­т­во, пак да­вай. Та­ка пра­ве­те вся­ко­га – човек тряб­ва да има, за да раз­да­де.

г) Ако ня­кой ти ка­же, че си се заб­лу­дил, ня­ма ни­що, той виж­да се­бе си. Друг ня­кой ис­ка да пов­диг­не хо­ра­та, а пък се­бе си не е пов­диг­нал и за­то­ва няма ус­пех. Та­ка не мо­же, тряб­ва да пов­диг­неш най-пър­во се­бе си, ина­че се до­пус­кат греш­ки, ня­ма ре­зул­тат, оп­ли­тат се и стра­дат от то­ва, стра­дат и те­зи, на ко­и­то по­ма­га.

3. Практически правила.

А. Без догматизъм.

а) Освободете се от догматизма. Трябва да се намерят връзки и допирни точки със сродните течения – да се на­ме­рят об­щи идеи и об­щи прин­ци­пи с тях.

б) Ка­то об­ръ­щаш един чо­век към Бо­га, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади семенце в душата му и се отдръпни, пос­ле се вър­ни вто­ри път, за да го по­ле­еш и си за­ми­ни. Чо­век тряб­ва да бъ­де съ­об­ра­зи­те­лен, да говори на хората това, което могат да разберат по-доб­ре. И той ще го­во­ри не­що ре­ално, не към коя страна да се зас­та­не, а да се въз­п­ри­е­мат но­ви­те идеи. Ня­кои са ра­бо­ти­ли пре­ди теб върху ду­ши­те, вър­ху кои­то ти се­га ра­бо­тиш, и са ги под­гот­ви­ли. Те не могат да им пре­да­дат то­ва зна­ние, ко­е­то ти мо­жеш да им да­деш, но и ти не мо­жеш да им пре­да­деш, ако не са ги учи­ли от­вът­ре. Да ня­ма ни­как­во ко­ле­ба­ние. Оне­зи, ко­и­то са оп­ре­де­ле­ни, ще дой­дат. Ще оти­де­те да ра­бо­ти­те там, къ­де­то вла­га­та и топ­ли­на­та са работили пре­ди вас, зна­чи Бог тряб­ва да е под­гот­вил ус­ло­ви­я­та, а вие ще отиде­те са­мо, за да до­вър­ши­те за­поч­на­та­та ра­бо­та. При из­на­ся­не­то на сказ­ки е ху­ба­во да има ди­а­лог, но и да се да­де ма­те­ри­ал за са­мос­то­я­тел­на ра­бо­та, та­ка чо­век ще осъз­нае, че се ин­те­ре­су­ва­те лич­но от не­го и по-ус­пеш­но ще ви­ди специ­фич­но­то, ко­е­то се от­на­ся за не­го.

в) Във вес­т­ни­кар­с­ки­те ста­тии, при ко­и­то об­щес­т­во­то се за­поз­на­ва с наши­те идеи, да се избягва всякакъв догматизъм. Ми­съл­та да бъ­де свободна и изложени­е­то да бъ­де без­пог­реш­но и яс­но, да не се съз­да­ва впечат­ле­ние, че се за­щи­ща­ва то­ва или оно­ва. Да се из­пол­з­ват по-ме­ки думи, в кряс­ка­не­то не се­ди си­ла­та. И то­зи, кой­то пи­ше ста­ти­я­та, да не изглеж­да ка­то дъл­бо­ко заинтересован и прис­т­рас­тен, но – ка­то един зрител. Тряб­ва да се избягва морализаторския тон, а да се изтъкнат принципите и методите на Природата. Ос­вен то­ва в те­зи ста­тии не тряб­ва да се съ­об­ща­ват мно­го дъл­бо­ки не­ща, тъй ка­то чита­те­лят не е под­гот­вен, ще мах­не с ръ­ка и ще ка­же, че то­ва не е на­уч­но.

Б. Разпространяване на Словото.

Образувайте подвижни библиотеки. Съз­дай­те ги нав­ся­къ­де, за­ед­но и все­ки по­от­дел­но. Ед­но се­ме ще пад­не в тръ­ни, дру­го – на пъ­тя, тре­то – на ка­мък, а чет­вър­то – на доб­ра поч­ва. Тряб­ва ед­на мълчалива работа за разпрос­т­ра­не­ние на бе­се­ди­те. Мо­же да се про­по­вяд­ва, мо­же да се ра­бо­ти, но ако от­го­ре не дойдат Съ­щес­т­ва­та да по­ма­гат, не би вър­вя­ла ра­бо­та­та.

Ако се за­е­ма, за един ден мо­га да раз­п­рос­т­ра­ня мно­го кни­ги. Ще изтъквам, че ако се про­че­те та­зи кни­га, в жи­во­та им ще пот­ръг­не, бол­ни­ят в до­ма им ще оз­д­ра­вее. И ще за­я­вя: „И ако не ви пот­ръг­не, вър­не­те кни­га­та на­зад, а ние ще ви вър­нем па­ри­те”. А пък вие си каз­ва­те: „Кой ще хо­ди се­га?” и се тюх­ка­те, че не се раз­п­рос­т­ра­ня­ват кни­ги­те. Оти­де­те ли при ня­кой човек, ще му препоръчате то­ва от­лич­но мля­ко, от ко­е­то все още не е пил. Той не мо­же да жи­вее доб­ре с же­на си или де­ца­та му не са пос­луш­ни, ще го бут­не­те на болното му мяс­то и ще му ка­же­те, че ка­то про­че­те та­зи книга, ще бъ­де щастлив. Вие мис­ле­те, че та­ка ще го под­ве­де­те, не, от та­зи кни­га той ще се нау­чи как да жи­вее. Те­зи кни­ги съ­дър­жат мъд­рост­та на жи­во­та и тряб­ва все­ки сам да нап­ра­ви опит.

В. Работа с начинаещите.

Ко­га­то вяр­ваш в Бо­га, по­не­же се на­ми­раш в де­ня на своя жи­вот, ти виж­даш слън­це­то, но то­зи, кой­то не вяр­ва в Бо­га, той е в нощ­та на своя жи­вот и спи спо­кой­но, но щом слън­це­то из­г­рее и за не­го, то ще го ви­ди и той. В съб­ра­ни­я­та на Брат­с­т­во­то да не се при­е­мат хо­ра­та при­бър­за­но, оставе­те ги да се учат отвън, в све­та.

По­пи­тат ли как­во е ва­ше­то ве­рую, ще ка­же­те, че вяр­ва­те точ­но в то­ва, в кое­то те вяр­ват и че те вяр­ват точ­но в то­ва, в ко­е­то и вие вяр­ва­те. Те­ма­та „В как­во ние вяр­ва­ме” тряб­ва да я из­не­сем в ед­на бро­шур­ка, в един катехизис. Ще си приз­на­е­те, че сте най-бо­га­ти­те хо­ра в све­та, без да но­си­те не­що и че то­ва, ко­е­то мо­гат да ти го взе­мат, то не е чак тол­ко­ва необходимо.

Г. Ядката на българския народ.

Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са мно­го, но та­зи яд­ка е съ­щи­на­та на на­ро­да и тя мо­же да образу­ва всич­ко ос­та­на­ло. Тряб­ва да се съз­да­дат и гру­пи: по два­ма, по три­ма да се съ­би­рат в име­то на да­де­на идея, но да има то­чен ме­тод в ра­бо­та­та им. В тайно да се съберат, за да четат, не тол­ко­ва да се мо­лят, пос­ле мо­лит­ва­та са­ма ще дой­де. Не­ка пър­во да се съз­да­де пра­ва­та ми­съл в чо­веш­ко­то съз­на­ние, да се съ­бу­ди то­зи ум, за да се поч­не ин­тен­зив­но и сво­бод­но да се мис­ли и чак след то­ва ще да пос­лед­ва ис­тин­с­ка мо­лит­ва. Та­ки­ва гру­пи мо­гат да се об­ра­зу­ват нав­ся­къ­де и да има връз­ка по­меж­ду им, мно­зи­на мо­гат да взе­мат учас­тие, чрез кореспонденция.

Д. Как и какво да говорим на хората.

Спо­ред да­де­ния слу­чай ще ви се да­дат и те­ми­те. Но когато говорите пред интелигенцията, ще изтъквате повече научната страна, а когато сте между народа, вземете примери от Природата, която ги заобикаля. А когато се намери­те в ед­на сре­да, ко­я­то не ви об­ръ­ща вни­ма­ние, напри­мер, меж­ду хо­ра, ко­и­то пу­шат и пи­ят, сед­ни меж­ду тях и си мъл­чи, но вът­реш­но пей­те ня­кои от ду­хов­ни­те пес­ни и ще ви­ди­те, че те пос­те­пен­но ще млък­нат, ще се обър­нат един след друг към вас и ще ис­кат да им говори­те. Ва­ша­та мъл­ча­ли­ва пе­сен им е по­дейс­т­ва­ла и е на­со­чи­ла ця­ло­то им съзнание към идей­но­то. Поч­не­те да прави­те опи­ти с то­ва. Аз съм пра­вил ред опи­ти. Изоб­що, на се­ля­ни­те ще се говори повече с примери, без да се морализират. Сим­во­лич­ни­ят език е кра­сив език и да­ва ра­бо­та на ми­съл­та, ако се даде направо готов принцип, слушателят няма желание да го прилага. Не давай­те го­то­во зна­ние, а ви­на­ги го­во­ре­те с прит­чи и със сим­во­ли. Ка­же­те не­що, заинтригувайте и сет­не из­тък­не­те Божест­ве­но­то, та­ка слушате­лят ще се за­па­ли, до­ри ще иде да па­ли и дру­ги.

Да ка­жем, че го­во­ри­те на хо­ра­та, но мис­ли­те, че не са ви раз­б­ра­ли, тога­ва пак опи­тай­те, но с но­ви сред­с­т­ва. Ще се учи­те дог­де­то всич­ки хо­ра поч­нат да ви слу­шат, но ни­ко­га не би­ва да пре­диз­вик­ва­те с реч­та си – да се го­во­ри не е лес­на ра­бо­та.

Хо­ра­та имат нуж­да, ко­га­то се го­во­ри с тях, да се засегне болното им място. Ви­на­ги има ня­кой по­вод, по кой­то да по­го­во­ри­те с тях. Ще за­поч­не­те постепен­но и ще им го­во­ри­те ра­зум­но, ка­то се пос­та­ви­те на тях­но мяс­то. Ако чо­век ра­бо­ти за Бо­га, той се бла­гос­ла­вя. Ко­га­то се пъ­ту­ва из стра­на­та с духовна цел, тряб­ва да се да­ват съ­ве­ти и да се ле­ку­ват бол­ни­те. Бъл­га­ри­те много се ин­те­ре­су­ват от окул­т­ни на­у­ки, те са мно­го лю­боз­на­тел­ни. Раз­го­ва­рях с тях, пра­вех им фре­но­ло­гич­ни из­с­лед­ва­ния и чак след то­ва поч­вах да им говоря за Но­во­то уче­ние. Ко­га­то дър­жах сказ­ка в Ай­тос, це­ли­ят са­лон бе пълен, а из­вън не­го има­ше още по­ве­че хо­ра. За­поч­нах с оно­ва, с ко­е­то се занима­ва ау­ди­то­ри­я­та и вър­вях към то­ва, ко­е­то най-мал­ко раз­би­ра. А и все­ки се ин­те­ре­су­ва от то­ва, за ко­е­то мал­ко е слу­шал, и ча­ка, за да види как­во ще се ка­же.

Бургас

13. 04. 09 г.

Мисли от Учителя, подбрани от "Акордиране на човешката душа“, т. 3, "Работа в света", Б. Боев

съставил geotoni

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Преди всичко е нужно да проявим това Слово в живота си. Нужно е да се свържем с неговия източник. Ако поставим къс метал до магнит, металът ще приеме от свойствата на магнита и сам ще се превърне в център на привличане. Словото е магнетизма, а не неговия носител.

Що се отнася до чисто информационното разпространение на различните учения, то в момента е лесно осъществимо. Дори бих казал, че твърде лесния достъп до информацията създава едно безотговорно отношение към нея. Създаваме си илюзията, че едва ли не човечеството е толкова напред в развитието си, че знанията с които разполагаме са плод на нашата духовност и пропускаме факта, че сме приложили в живота си едва нищожна част от това което знаем.

:3d_015: Много ми харесва това становище... Благодаря...

Линк към коментар
Share on other sites

Я, каква важна тема! Давам си мнението, защото ние често се изправяме пред подобно предизвикателство. Това, което знам от личен опит, е, че наизустените текстове и трансфера им в главата на другия въобще не помага. А когато сме във стабилно възвишено състояние, пропито наистина от качествата за които се опитваме да говорим, няма значение дори какво толкова казваме.

Всяка една работа, извършена с любов и преданост, дава добър резултат.

Линк към коментар
Share on other sites

Я, каква важна тема! Давам си мнението, защото ние често се изправяме пред подобно предизвикателство. Това, което знам от личен опит, е, че наизустените текстове и трансфера им в главата на другия въобще не помага. А когато сме във стабилно възвишено състояние, пропито наистина от качествата за които се опитваме да говорим, няма значение дори какво толкова казваме.

Всяка една работа, извършена с любов и преданост, дава добър резултат.

:3d_015: "Изворът е дотолкова извор, доколкото - вода изтича от него!" П.Дънов

Отново си в десятката, Брат! Напълно споделям това, което си написал...

Ако решим да прецизираме темата, можем да стигнем до две сравнително самостоятелни под-теми:

(1) "Как да разпространим текста на Словото?"

(2) "Как да разпространим Духа на Словото в човешките сърца, умове, души?"

Напълно съм съгласна! :thumbsup2:

Твърдо вярвам, че ще се намери кой да реши технически т.1. По един, или друг начин. Повече, или по- малко автентично. Повече, или по- малко колективно. По- рано, или по- късно. Това не е лесно, но съвсем не е толкова трудно, колкото т.2. Тя не е от вида "Хайде да тръгваме да работите". Не, тя е от вида "Я да тръгвам да работя!" Сега. Веднага. Аз. И, ако съм вярна на собствените си схващания, направо ... колкото се може повече ... не- аз!

Не мога да разпространявам нещо, което нямам! Първо трябва това Слово да оживее в мен! И тук стигам до нещо много любопитно! Сред явленията, на които сме призвани да дадем път в себе си, е възможно да няма първо и второ! Възможно е да има една едновременност, защото те не са линейни! Та ще оживява Словото в мен и едновременно с това- в една група хора, във всеки от които то ще оживява както по различен начин от моя, така и по съвсем един и същ- в основата си. И във взаимодействието на всички от тази група, както помежду им, но най- вече с Изначалната Творческа сила, може да оживее Словото... Което бе в Началото...

Даже считам, че последното линейно действие на една такава група би било преместването на т. 2 като т. 1.

Както казват братя Стругацки: " Но това е една съвсем друга история."

Дано да можем да я "прочетем"!

:3d_015: Браво, Багира! Сестричке моя...Това е абсолютно точно...Най-важното е да изчистим себе си - другото ще си дойде естествено и автоматично, защото Бог е този, който работи, а ние сме само негови съработници!...Нищо повече...

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що разбрах за чудната тема - РАЗПРОСТРАНЕНИЕ на УЧЕНИЕТО!

БЛАГОДАРЯ на хората осъществили и осъществяващи реализацията на разпространението на СЛОВОТО! :3d_053:

Искам да споделя нещо - много силно и ефективно въздействие ми оказват аудиовариантите на лекциите от Учителя от МОК, музиката, аудиоварианта на Библията - слушам ги, когато чистя къщата, когато готвя, когато съм нервна и напрегната, когато нямам(се променя в конструктивен план ) или имам нагласа, още повече ми дава сила да издържа изпитите. А и на колкото мои близки и познати съм ги предлагала - резултатът и за тях е позитивен. И разбира се, най-важно е, както се каза, да живеем според Словото.

Роди се една идея - ако има възможност в аудиовариант да бъдат направени формулите и молитвите, още повече аудиолекции, да се продължи и МОК от Учителя. Да заживеем, да дишаме, ден и нощ Светлината. :3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...