Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Обичате ли някого...


maggee

Recommended Posts

Благодат! :3d_041:

В Любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там. Дойде ли до това място, човек трябва да събуе обувките си и да стъпи бос.

Където Любовта се проявява, там е Бог, затова мястото е свещено. Докато не е стъпил на свещеното място на Любовта, човек говори и пише за Любовта. Щом стъпи на това място, той млъква. – Защо? – Защото влиза вече в реалността на живота, която говори сама за себе си.
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 243
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Когато усетя,че обичам някого....конкретно, внимавам много:

-да не го сложа в някаква рамка с ореол - да му оставя правото да бъде просто човек...

- да не очаквам нещо определено от него - да го оставя да бъде себе си

- да не обсебя свободата му с грижата и с желанието си да бъдем заедно и близки

Научих се да не казвам - колко те обичам! Сега казвам - много съм щастлива... :3d_044:

Линк към коментар
Share on other sites

Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете кого обичате? Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете. Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече. Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате. Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически. Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Иван или Драган, защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го е посетило.

....присъствието на Божественото в човека, го прави обичан.

Беседата на Учителя "изникна" отново в един наистина необходим момент от днешния ми ден.Но, разбира се случайни неща няма. :)

Редактирано от Silviya
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

"Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани?"

"Въпросът е какво ни кара да си тръгваме, когато получаваме любовта, която сме желали и тя не е нито изискваща, нито обсебваща, напротив."

Това са типични изрази,които поне аз съм ги чувал най-често да се употребява от жени и съответно да се размишлява доста върху тях - дружно...

Истината е в това,че тази любов е НЕистинска - изпълнена с много чувства и емоции нашепвани от изпепеленото сърце и ...за жалост или радост тя винаги си отива!

Колкото И да бъде "подхранвана" тази любов с прилагателни-измишльотини от рода на необвързана,необсебваща,неизискваща...един мъж винаги си заминава /рано или късно/... Следствия за жената са само оправдания от рода :

"...всички мъже, които съм обичала, се все още част от моя живот, те са най-добрите ми приятели, хора, на които винаги мога да разчитам и които винаги могат да разчитат на мен. Аз мисля, че където е имало любов, тя винаги остава."

Според мен това е грешка!

Такива продължаващи "връзки" на любов прераснала в приятелство,просто замазват Истината и пречат на човек да вземе правилно решение на базата на натрупаният опит.

Не са редки и случаите,когато помагайки си "приятелите" /бивши любовници/ използуват моментите на техните срещи за припомняне на "хубавите" моменти от миналата връзка...Най-често това при мъжете се свързва със секса! - Та и това е една от причините при които мъжете са доста "отзивчиви" и готови да окозват помощ на бившите си половинка.

Добре какъв е изхода? - В истинската връзка Любовта прави двойката ЕДНО цяло! В този смисъл въпроси от рода на "Той се страхува да обича!", "Той са страхува да бъде обичан" са смешни и показват колко лабилна е една връзка и колко е заблуден за нейната истинност,човека който ги задава!Извинявайте,но коя част от тялото ви се страхува да я обичате? А коя е тази част която иска да и казвате всеки ден,че я обичате? Не е ли по важни делата и отношението ... ?

ОК! Всеки прави грешки.Когато осъзнае жената грешката,защо не е категорична и не продължи напред,а трябва да пази "приятелство" ?!? Че малко ли приятели човек може да намери,с които не се е въргалял в леглото?!?Не може ли да се разбере,че такива "помощи" и допълнителни контакти с бивши могат само да задръстват и излишно натоварват човека?!?

Значи за да съм правилно разбран ще кажа,че човек не трябва да разчита на помощ и да ангажира мислите си с бивши свои връзки,НО той винаги трябва да помогне /в рамките на разумното/ на желаещи помощ хора от бивши връзки.

Изобщо ретроспекциите около бивши връзки се използуват само с идеята да не се повтарят грешките допуснати през този период!

Малко твърдо звучи поста,но се надявам да е "здравословно",...защото е видно /и не само от тази тема/,че заблудите и мъките касаещи тези въпроси са доста ...! :)

Редактирано от НиколаДамянов
Линк към коментар
Share on other sites

"Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани?"

"Въпросът е какво ни кара да си тръгваме, когато получаваме любовта, която сме желали и тя не е нито изискваща, нито обсебваща, напротив."

Това са типични изрази,които поне аз съм ги чувал най-често да се употребява от жени и съответно да се размишлява доста върху тях - дружно...

Истината е в това,че тази любов е НЕистинска - изпълнена с много чувства и емоции нашепвани от изпепеленото сърце и ...за жалост или радост тя винаги си отива!

Колкото И да бъде "подхранвана" тази любов с прилагателни-измишльотини от рода на необвързана,необсебваща,неизискваща...един мъж винаги си заминава /рано или късно/... Следствия за жената са само оправдания от рода :

"...всички мъже, които съм обичала, се все още част от моя живот, те са най-добрите ми приятели, хора, на които винаги мога да разчитам и които винаги могат да разчитат на мен. Аз мисля, че където е имало любов, тя винаги остава."

Не са редки и случаите,когато помагайки си "приятелите" /бивши любовници/ използуват моментите на техните срещи за припомняне на "хубавите" моменти от миналата връзка...Най-често това при мъжете се свързва със секса! - Та и това е една от причините при които мъжете са доста "отзивчиви" и готови да окозват помощ на бившите си половинка.

Не съм съгласна с теб. Това са връзки, които като такива са приключили за мен - независимо дали аз или мъжът си е тръгнал от тях. А това, че се връщат - ами връщат се, да ги изгоня ли? Нелепо е - това са най-близките ми хора, които познавам и ме познават най-добре. Винаги ще ги обичам като хора, защото те не са били случайни, и изобщо нямам предвид секс (това е приключило). Нито става въпрос за помощ - аз, за щастие, умея да се грижа добре за себе си. Радвам се да ги чуя, да ги видя, радвам се, когато връзките им с други жени ги правят щастливи - за това говоря.

Но аз май не съм задала въпроса си достатъчно ясно. Един пример от моя живот: един мъж, който познавах 2 години, преди да започне връзката ни, която продължи 6 месеца, последва 6-месечна раздяла в момента, когато трябваше да се взимат решения, след което отново се събрахме и бяхме заедно 8 години. Очевидно не става въпрос за самозаблуда и "подхранване с измишльотини".

Ето такива оттегляния имах предвид.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

"Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани?"

"Въпросът е какво ни кара да си тръгваме, когато получаваме любовта, която сме желали и тя не е нито изискваща, нито обсебваща, напротив."

Това са типични изрази,които поне аз съм ги чувал най-често да се употребява от жени и съответно да се размишлява доста върху тях - дружно...

Истината е в това,че тази любов е НЕистинска - изпълнена с много чувства и емоции нашепвани от изпепеленото сърце и ...за жалост или радост тя винаги си отива!

Колкото И да бъде "подхранвана" тази любов с прилагателни-измишльотини от рода на необвързана,необсебваща,неизискваща...един мъж винаги си заминава /рано или късно/... Следствия за жената са само оправдания от рода :

"...всички мъже, които съм обичала, се все още част от моя живот, те са най-добрите ми приятели, хора, на които винаги мога да разчитам и които винаги могат да разчитат на мен. Аз мисля, че където е имало любов, тя винаги остава."

Не са редки и случаите,когато помагайки си "приятелите" /бивши любовници/ използуват моментите на техните срещи за припомняне на "хубавите" моменти от миналата връзка...Най-често това при мъжете се свързва със секса! - Та и това е една от причините при които мъжете са доста "отзивчиви" и готови да окозват помощ на бившите си половинка.

Не съм съгласна с теб. Това са връзки, които като такива са приключили за мен - независимо дали аз или мъжът си е тръгнал от тях. А това, че се връщат - ами връщат се, да ги изгоня ли? Нелепо е - това са най-близките ми хора, които познавам и ме познават най-добре. Винаги ще ги обичам като хора, защото те не са били случайни, и изобщо нямам предвид секс (това е приключило). Нито става въпрос за помощ - аз, за щастие, умея да се грижа добре за себе си. Радвам се да ги чуя, да ги видя, радвам се, когато връзките им с други жени ги правят щастливи - за това говоря.

Но аз май не съм задала въпроса си достатъчно ясно. Един пример от моя живот: един мъж, който познавах 2 години, преди да започне връзката ни, която продължи 6 месеца, последва 6-месечна раздяла в момента, когато трябваше да се взимат решения, след което отново се събрахме и бяхме заедно 8 години. Очевидно не става въпрос за самозаблуда и "подхранване с измишльотини".

Ето такива оттегляния имах предвид.

От посоченият пример личи точно самозаблудата и потвърждава първото ми мнение!

Какво са това 6 месеца връзка ,почивка ...,после пак 8 години връзка ?!? И всичко е в минало време, а 8 години е изказано с гордост сякаш си била с него няколко живота подред...

Не разбирам такива връзки.

Неразумно е човек да създава такива връзки.

Неразумно е човек да се връща към такива връзки,защото той само ще "защикля"...

Изводите са най важното от такива връзки !

Изводи,които водят до неповторяне на допуснати грешки!

Това е! /не бих се изкушил да пиша повече по въпроса/

Линк към коментар
Share on other sites

Не разбирам такива връзки.

Неразумно е човек да създава такива връзки.

Неразумно е човек да се връща към такива връзки,защото той само ще "защикля"...

Изводите са най-важното от такива връзки !

Изводи, които водят до неповторяне на допуснати грешки!

От позицията на кой пиедестал заявяваш - неразумно е.

Това, че не разбираш (сам го казваш), не те оправдава.

А в тона ти има скрита агресия.

Със сигурност "Сексът и градът" не ти е любимият сериал, но е добре да го гледаш отново.

Има всякакви видове любов и всички те имат право на съществуване - животът е шарен, хората са различни и ако се обичат - нека да се завръщат един към друг, не веднъж и не дваж - а колкото могат. И по още толкова пъти да си показват, че се обичат, а да не заявяват - това не е възможно.

АМИ - ЛЮБОВТА Е ЕДИНСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНА.

Линк към коментар
Share on other sites

От посоченият пример личи точно самозаблудата и потвърждава първото ми мнение!

Какво са това 6 месеца връзка ,почивка ...,после пак 8 години връзка ?!? И всичко е в минало време, а 8 години е изказано с гордост сякаш си била с него няколко живота подред...

Не разбирам такива връзки.

Неразумно е човек да създава такива връзки.

Неразумно е човек да се връща към такива връзки,защото той само ще "защикля"...

Изводите са най важното от такива връзки !

Изводи,които водят до неповторяне на допуснати грешки!

Това е! /не бих се изкушил да пиша повече по въпроса/

Вярвам ти, че не разбираш.

Като чета отговора ти, имам чувството, че съм задала въпроса си на китайски език.. А той е на български и е конкретно върху мисълта на Учителя: "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Споделих собствен опит, за да конкретизирам темата - защото моят опит потвърждава тази мисъл. Не съм подложила връзките си и отношенията си на обсъждане, както и не бих си позволила да критикувам нечии отношения... Разумни или не, те касаят само мен и хората в моя живот. Само едно нещо мога да кажа тук - ако можех да започна живота си отначало, бих го изживяла по същия начин. Защото винаги съм следвала сърцето си, а от никога не подвежда.

Ако някой няма мнение по конкретната тема, която се дискутира тук, не е необходимо да пише.

Линк към коментар
Share on other sites

"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него."

Кристално ясно е казано.

Велик е Дънов, велик!

Той не знае, че го обичам. ;)

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Не разбирам такива връзки.

Неразумно е човек да създава такива връзки.

Неразумно е човек да се връща към такива връзки,защото той само ще "защикля"...

Изводите са най-важното от такива връзки !

Изводи, които водят до неповторяне на допуснати грешки!

От позицията на кой пиедестал заявяваш - неразумно е.

Това, че не разбираш (сам го казваш), не те оправдава.

А в тона ти има скрита агресия.

Със сигурност "Сексът и градът" не ти е любимият сериал, но е добре да го гледаш отново.

Има всякакви видове любов и всички те имат право на съществуване - животът е шарен, хората са различни и ако се обичат - нека да се завръщат един към друг, не веднъж и не дваж - а колкото могат. И по още толкова пъти да си показват, че се обичат, а да не заявяват - това не е възможно.

АМИ - ЛЮБОВТА Е ЕДИНСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНА.

За пиедестала? - не харесвам тази дума употребена в този смисъл...Стремя се позицията ми да излиза винаги от натрупан опит - личен и такъв на мои много близки хора,с които сме решавали различни подобни проблеми.

"Неразбирането не е оправдание" - права си! Моето "неразбиране" е в контекста за неразумните действия,които съм описал по долу...

Не е страшно човек да греши,...лошото е когато човек повтаря грешките си и това е основният проблем на много хора! Тъжен ФАКТ.

Скрита агресия? - не ме познаваш! Понякога емоционално реагирам на неправди или заблуди,но ...по-скоро това го правя умишлено.

Поста беше адресиран не персонално към maggee ,а общо към хората,които се въртят в този омагьосан кръг и най-вече към онези,които искат да излязат от него.

Сериала "Сексът и градът" ? - определено не съм го гледал достатъчно и не мога да коментирам.Определено обаче ще му обърна внимание щом като е ангажирал вниманието на интелигентен човек като теб и го е впечатлил с нещо!

"Има всякакви видове любов и всички те имат право на съществуване" - АБСОЛЮТНО СЪМ СЪГЛАСЕН!

Нека да не забравяме обаче,че това е портал за СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ и тук трябва да общуват най-вече хора които имат някакъв стремеж за усъвършенствуване...Аз по друг начин не разбирам съзнателните работи!

В контекста на това ще допълня,че моите постове са адресирани по-скоро към съпорталници,които си поставят някакви цели свързани с тяхното духовно израстване...На всички други пожелавам също успех,но им препоръчвам да не ме четат,за да не си хабят нервите напразно! :)

Редактирано от НиколаДамянов
Линк към коментар
Share on other sites

Поста беше адресиран не персонално към maggee ,а общо към хората,които се въртят в този омагьосан кръг и най-вече към онези,които искат да излязат от него.

Кой говори за омагьосан кръг?

Ако във връзката ти с близък човек настъпи противоречие, недоразумение, проблем, ти просто го зарязваш ей така и продължаваш напред ли? И ако случайно възстановиш отношенията си с него - това вече е омагьосан кръг? Говорим за любов тук, не за изнасилени ситуации. Говорим за свободни хора, които изпитват чувства и са свободни да вземат всякакви решения - и които решават да бъдат отново заедно.

А що се отнася до съзнателния живот - той има много проявления. Не можем да отричаме любовта между хората, а да вярваме, че притежаваме Божестевната любов.. няма начин. Няма престъпна любов, е казал по-мъдър от мен човек.

Линк към коментар
Share on other sites

"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него."

Ако постоянно говорим на някого за своята любов към него, означава, че очакваме нещо в замяна. Истинската любов не изисква нищо от другия. Така ние също не трябва да изискваме отговор на нашата любов. Все пак ако получим такъв отговор, той ще е също толкова истински, колкото е и нашата любов към другия. Чувствата се долавят със сърцето, а не с ушите. Ако любовта ни е истинска, а не плод на егоизъм и самозаблуда, другия ще я долови, точно в същата степен, в която може да и отвърне. В същото време нашите думи първо ще бъдат подложени на анализ, в който най-вероятно ще се включат и очакванията, илюзиите, съмненията и представите на другия за нас и за себе си. В такива условия любовта е трудно да се прояви и ако съществува между въпросните двама души, вероятно ще бъде усетена едва когато думите и вълните, които са предизвикали, затихнат.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако постоянно говорим на някого за своята любов към него, означава, че очакваме нещо в замяна. Истинската любов не изисква нищо от другия. Така ние също не трябва да изискваме отговор на нашата любов. Все пак ако получим такъв отговор, той ще е също толкова истински, колкото е и нашата любов към другия. Чувствата се долавят със сърцето, а не с ушите. Ако любовта ни е истинска, а не плод на егоизъм и самозаблуда, другия ще я долови, точно в същата степен, в която може да и отвърне. В същото време нашите думи първо ще бъдат подложени на анализ, в който най-вероятно ще се включат и очакванията, илюзиите, съмненията и представите на другия за нас и за себе си. В такива условия любовта е трудно да се прояви и ако съществува между въпросните двама души, вероятно ще бъде усетена едва когато думите и вълните, които са предизвикали, затихнат.

Прекрасно си го казал! Точно така мисля и аз.

Линк към коментар
Share on other sites

На всички други пожелавам също успех,но им препоръчвам да не ме четат,за да не си хабят нервите напразно! :)

Всеки има право на свое мнение и мироглед, но да не го ''налага''...

А темата е страхотна за истинския живот за това което наистина се случва.

Няма как да е всичко по мед и масло, казано е ''Там където има огън ще има и пушек''.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, така е!

И въобще отношенията ни с другите никак не са еднозначни, а по-скоро мога да определя като сложни, многомерни, преплетени с различни по вид и сила обратни връзки ...

На всичкото отгоре обикновено получаваме различни команди от ума и от сърцето ...

Кое е било грешка, това, че първият път не сме успели да изградим по-трайни взаимоотношения или това, че след време опитваме пак? - трудно е да се каже. Още повече, когато човек е в една от главните роли, а не гледа отстрани!

Линк към коментар
Share on other sites

Малко твърдо звучи поста,но се надявам да е "здравословно",...защото е видно /и не само от тази тема/,че заблудите и мъките касаещи тези въпроси са доста ...! :)
:rolleyes:

Бурите могат да изваят от камъка прекрасни форми... :)

Дойдат ли до Любовта, хората изпадат в големи противоречия. – Защо? – Защото се месят в работата на Любовта. Кой колко ви обича, това не е ваша работа. А как вие обичате, това е изключително ваша работа. Това не се отнася до другите хора. Не се интересувате от това, много ли ви обича някой, или малко. Какъв смисъл има за вас да знаете колко ви обича вашият приятел? Представете си, той ви казва, че ви обича над всичко в света, но не може да издържи на изпитанията, на които Любовта го поставя. Какво придобивате от тази любов?
Линк към коментар
Share on other sites

Истината е в това,че тази любов е НЕистинска - изпълнена с много чувства и емоции нашепвани от изпепеленото сърце и ...за жалост или радост тя винаги си отива!

Според мен това е грешка!

Проследих дискусията ви по темата. Никола, аз съм съгласна с теб, но предполагам, че за да твърдиш това, самия ти си преминал през подобна връзка, а нещата, които сега мислиш са плод на натрупания опит? Но тогава, по време на тази връзка, мислеше ли така? :) Аз също съм минала през това, както и през желанието да продължа отношения с бившите си приятели. С някои се получи, с някои не, с други аз не съм искала. Напоследък именно върху това размишлявам - дали да поддържам такива контакти, здравословно ли е за мен... Май за всеки от тези "мои бивши" е индивидуално, така се оказва. Освен това тезата за приятелството, породено след любов, която старателно защитавах през тинейджърските си години, с течение на времето пооттече... да не говорим за това, че контактите с много хора оттичат отново с времето, пък какво остава за подобни?

Не мисля че има неистинска любов - по-скоро мотивите ни да обичаме някого са различни, ако за нас самите не е ясно от къде идват тези чувства и на каква основа са, това означава, че имаме още да учим и нищо друго :)

Ти доста яростно защитаваш извода, до който сам си достигнал и макар да разбирам желанието ти да споделиш опита си с останалите, за да ги поучиш, не забравяй, че тези неща човек е по-добре сам да ги преживее, за да ги разбере. А и не е казано, че всеки ще стигне до същите изводи или че ще има същите опитности.

Я по-добре обясни какво имаш предвид с това:

"за да съм правилно разбран ще кажа,че човек не трябва да разчита на помощ и да ангажира мислите си с бивши свои връзки,НО той винаги трябва да помогне /в рамките на разумното/ на желаещи помощ хора от бивши връзки." ?

Иначе по темата: когато ми идва да кажа на някого, че го обичам, трудно ми е да потисна това желание, а и като се има предвид, че не ми се случва често, не виждам смисъл да го правя. Но има и случаи, когато го казвам защото чувствам, че това очакват от мен - тогава не ми е хубаво, нито думите, които идват от мен са искрени - не защото не обичам човека до себе си, а защото не са продиктувани от сърцето ми, в този момент. За това, разбира се не е виновен той :)

Ами продължаваме да се учим, това е което мога да кажа. А любовта е най-добрия учител, макар понякога да не е лесно да стигнем до нея :)

Пожелавам ви я на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него"

Колкото и силна да е една любов, във всеки един момент тя може да бъде поставена на изпитание. Глупаво е да се дават обещания, които не могат да бъдат изпълнени или да се дърпа дявола за опашката. Достатъчна е смелостта човек да си позволява любовта без да се нуждае от аргументи или гаранции.

Линк към коментар
Share on other sites

"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него"

Колкото и силна да е една любов, във всеки един момент тя може да бъде поставена на изпитание. Глупаво е да се дават обещания, които не могат да бъдат изпълнени или да се дърпа дявола за опашката. Достатъчна е смелостта човек да си позволява любовта без да се нуждае от аргументи или гаранции.

Да, по принцип съм съгласна, обаче следвайки тази логика, по същия начин не можем да дадем 100% гаранция и за много други неща (в смисъл, че ще сме в състояние, да ги изпълним). От това следва ли, че за нищо не бива да приказваме? :rolleyes:

Според мен този цитат е изваден от контекста и оттам вече всичките тези разнообразни тълкувания.

Не съм сигурна, че съм чела точно този откъс някъде, но най-малко ми напомня за една беседа, в която Учителя казваше тези думи по отношение на това, да не обвързваме по този начин другия човек; неговата идея (разбира се, според както аз съм я разбрала) беше, че казвайки на един човек, че го обичаме, ние до известна степен го манипулираме, вменяваме му да се държи към нас по определен начин, да се съобразява с нашите чувства, да внимава да не ги нарани ...

Сега като се замисля, дори на две места съм срещала подобни думи на Учителя, единият беше при конкретна случка, когато една сестра са влюбила в един брат, който обаче въобще не й обръщал внимание и тя попитала Учителя дали е добре да му каже, какви чувства изпитва към него ...

Линк към коментар
Share on other sites

"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него"

Колкото и силна да е една любов, във всеки един момент тя може да бъде поставена на изпитание. Глупаво е да се дават обещания, които не могат да бъдат изпълнени или да се дърпа дявола за опашката. Достатъчна е смелостта човек да си позволява любовта без да се нуждае от аргументи или гаранции.

Съгласен.

Така трябва да е, според мен, дори в семейство.

***

Истината, е задължително условие ... за всичко истинско. И хич не "иска" много. Много дава.

Което пък даваш, го осмисля, като го "намества" /далеч не винаги според очакванията - така и трябва/. Но трябва и време, да се адаптира и въплъти. Да "заживее". Пък, каквото - то. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Лесно е да се обича, по-трудно е да позволиш да бъдеш обичан.

Еси би ли ми разяснила това?

Не разбирам,защо е нужно някой да позволява да бъде обичан?

Аз бих позволил всеки да изпитва Любов към мен и на никой не бих му забранил?

Изобщо възможно ли е да не позволяваш да бъдеш обичан? - Примерно колкото и да не ми позволява някой,аз пак мога да си го обичам! :)

Разясни ми нещо повече за този "позволителен" и "забранителен" режим ? Какви са правилата и така нататък,че да внимавам да не "объркам конците",както се изразиха тук някъде във форума? :)

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Никола :) наистина ли не разбраш????

фигуративно, ти може да ме обичаш колкото си искаш и с най-светлите си чувства към мен, но аз ако не отговоря на тази любов няма съпричастност, няма "отключване", няма преживяване, и да съм по ясна - губя аз, не ти.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...