selin Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 aorhamaЧувал съм да се твърди, че с тези думи някога един Възвишен Дух излъгал изкусно Ева - Прамайката на нашето човечество. А тя после, на свой ред ... и т.н. Не съм наясно с тази история.Да приемем ,че “възвишеният”Дух е излъгал Ева.Той е постигнал целта си,на нея и е било приятно в тази и заблуда…и все идва момента на истината.Ева е разочарована и си взема поука ”Вече няма да вярвам”Какво става с Духът?Идва някой и му казва;” Обичам те”,а той”ахa не на мене тия,таз игра вече я знам”Така и той и тя не вярват на тези думи Ако се използват само по предназначение не биха предизвикали негативни реакции Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 (edited) Щом усещам нещо хубаво, / макар и със затворени очи/ каквото, колкото нематериалната ми функция успее - то съществува, може да ме сполети и от вълшебното присъствие, да онемея. *** Щом виждам, мога да докосна даже, но във видимото само, бъда взрян. Ако забравя първата - извечната омая, във капан съм, няма вече блян. И за това я помня, живея, обичам, споделям. *** Вяра трябва и за очевидното Очи трябват и за невидимото Думите помагат само ако истината носят Истината носи всичко Разумът хармонизира Сърцето е чисто - ликува Обичам - споделям Споделен съм - щастлив *** Извън това - има разлика м/у "боли" - "сърби", "обичам" - "желая". Едното е повърхностно . Истина е обаче, че всичко е важно. Кой си няма физиология. Но аз съм новобранец в "нета" и не го намирам много физиологичен . Ама, какво ми разбира главата . Редактирано Януари 30, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Set Love Free If you love some body, let them go. If they return, They were always yours. If they don`t , they never were. With Love Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Преведи бе, човече! Българи сме! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Преведи бе, човече! Българи сме! Ами да права си,но няма да е точно същото.Нещо такова: Остави Любовта свободна Обичаш ли някого, остави го да си тръгне. Ако се върне- винаги е бил твой. Ако не - никога не е бил. с Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Страхотно! Точно така! Благодаря ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 А, ха сега де! Също както казва един мой приятел - което си е мое, няма как да си отиде... Твой/твоя - мой/моя... Няма такова нещо. Ничия съм! И никой не е мой! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 (edited) Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения. Кои са лъвовете? – Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите. Когато не изпълниш задълженията си към децата, към жена си или към мъжа си, ти си грешник. Питаш: „Какво задължение имам към жена си?“ – Ти знаеш по-добре от всички. Когато си слизал от небето, ти си поел задължение към своята жена, да ѝ помогнеш, да я повдигнеш. – „Пред кого съм поел това задължение?“ – Пред Господа. Ти си обещал да се ожениш за тая жена, да ѝ бъдеш верен. Бог казва: „Ако изпълниш обещанието си и аз съм готов да ти помогна“. Щом слезеш на земята, забравяш задължението си и казваш: „За тая жена ли ще се оженя? Толкова жени има на земята!“ – Много жени има, но за всеки човек е определен само един изпит. За всеки мъж е определена само една жена. Имаш ли много жени, развратът хлопа на вратата ти. Казано е в Писанието: „Двуличният човек е непостоянен в пътищата си“. Само един морал, само един закон е нужен на човека! Сегашният живот е приготвяне за бъдещия. „И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.“ – Тъмнината показва ония условия, при които човек жертва възвишеното, Божественото, за да постигне известно удоволствие. Виделината показва ония условия, при които човек расте и се развива правилно. Съвременният обществен живот се нуждае от характери, подобни на Данаил. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили. Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека! Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит. За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание. Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. --------------------------------------- В рова на лъвовете Редактирано Януари 31, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 1, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2008 Обичате ли някого... Да, много хора обичам . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 1, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2008 Обичате ли някого... Да, много хора обичам . Обичай ги! И още много обичай! И още, и още, и още... И повече от много и повече от още - всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zorito30 Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Обичам работата си, макар и да се вбесявам понякога от проблемите в нея...Обичам мъжа до мен, макар да плачат очите ми от някои дребни недомислици понякога.Обичам живота си, макар някои неща в него да не ме устройват.... Обичам приятелите си, защото вярата и обичта им към мен ме вдъхновяват.. Обичам утрините, в които се събуждам с мисълта, че съм жива и мога да направя още нещо по въпроса..Обичам себе си, защото знам, че съм това, което трябва за бъда и ми е добре в моя свят Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magih Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Винаги съм се ръководила в любовта си на този принцип, с едната ралика, че не е заради това този, когото обичам да не разбере за чувствата ми, а може би защото се страхувам. Страхувам се от това, че изпитвам толкова силни чувства, страхувам се да не бъдат потъпкани от човека, който ги предизвиква. Мога да разкажа на целия свят за любовта си, но не и на него. Странно, нали?! Казват, че очите са прозорец към душата. Затова ли когато понякога го погледна в очите, често той ги затваря с ръце? Това защото не е готов за подобна любов ли е, или защото смята, че не е достоен за нея? </SPAN> Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 Обичам работата си, макар и да се вбесявам понякога от проблемите в нея...Обичам мъжа до мен, макар да плачат очите ми от някои дребни недомислици понякога.Обичам живота си, макар някои неща в него да не ме устройват.... Обичам приятелите си, защото вярата и обичта им към мен ме вдъхновяват.. Обичам утрините, в които се събуждам с мисълта, че съм жива и мога да направя още нещо по въпроса..Обичам себе си, защото знам, че съм това, което трябва за бъда и ми е добре в моя свят Дълго време обичах "защото" и винаги се е стигало до момента на разочарование, защото съм изпускала нещо и не съм била "в крак". Издигах постамент на който го качвах и се чувствах сигурна, така губех "гъвкавост" на възприятия и в момента когато условията се променят аз бях наранена и "лижех рани" самотно Но не болката е страшното, а загубата ми на вяра. От скоро обичам не емоционално и без да зная защо - просто така - и никога не се се чувствала толкова свободна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 (edited) "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Винаги съм се ръководила в любовта си на този принцип, с едната ралика, че не е заради това този, когото обичам да не разбере за чувствата ми, а може би защото се страхувам. Страхувам се от това, че изпитвам толкова силни чувства, страхувам се да не бъдат потъпкани от човека, който ги предизвиква. Мога да разкажа на целия свят за любовта си, но не и на него. Странно, нали?! Казват, че очите са прозорец към душата. Затова ли когато понякога го погледна в очите, често той ги затваря с ръце? Това защото не е готов за подобна любов ли е, или защото смята, че не е достоен за нея? Всъщност, другия може да отхвърли чувствата ти, да не им отговори така, както ти искаш, но тези чувства не могат да бъдат потъпкани от друг, а единствено от тебе самата. "Другия ги предизвиква", провокира ги, но всъщност това са си твоите чувства. Като основна идея в мисълта от Учителя виждам това, че ние не трябва да искаме от другите да ни обичат. Ние да обичаме, но да оставим другите свободни да ни обичат или не, според волята си. Ако кажеш на някого, че го обичаш, това почти винаги означава, че очакваш същото и от него. Другия не трябва да се чувства задължен от твоята любов. Редактирано Ноември 22, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 Като основна идея в мисълта от Учителя виждам това, че ние не трябва да искаме от другите да ни обичат. Ние да обичаме, но да оставим другите свободни да ни обичат или не, според волята си. Ако кажеш на някого, че го обичаш, това почти винаги означава, че очакваш същото и от него. Другия не трябва да се чувства задължен от твоята любов. В "трябва" има добре премерена доза високомерие. Как може да достигне до някой с наранено сърце какво трябва да прави и какво не трябва да очаква? Всеки върви по пътя си със собствено темпо, според мен "трябва" само го отдалечава от разбирането и осъзнаването. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 Как може да достигне до някой с наранено сърце какво трябва да прави и какво не трябва да очаква? Всеки върви по пътя си със собствено темпо, според мен "трябва" само го отдалечава от разбирането и осъзнаването. Мен ме приближи. Когато болката на нараненото сърце стана толкова непоносима, че трябваше да избирам - или да спра да живея този живот (във физически или духовен смисъл) или трябваше да се освободя от очакванията си и задълженията. Това е като да стоиш на ръба на пропаст, зад теб да лижат пламъци, в ръцете (крилете) и на раменете си да носиш някакъв товар. Трябва да избереш - да останеш гориш в пламъците, да скочиш в бездната с товара или да пуснеш товара, довел те до ръба на бездната и да полетиш. Трябва. Тогава проговори майчиния инстинкт - той каза - трябва да оцелееш и физически и духовно, защото още си майка -децата ти още растат и имат нужда от сърцето ти. Пуснах всички товари и полетях. Оказа се, че винаги съм можела... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 Мен ме приближи. Когато болката на нараненото сърце стана толкова непоносима, че трябваше да избирам - или да спра да живея този живот (във физически или духовен смисъл) или трябваше дa.. Не зная какво си изпитала, но ми се струва, че думата не е "трябва" защото си го чула/прочела/някои ти е казал, че така ще бъде по-добре, а си решила да пуснеш от себе си тази болка и това става когато е на предела на възможността да се понесе дори и "капчица". Тогава идва отказването което ни освобождава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magih Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 Всъщност, другия може да отхвърли чувствата ти, да не им отговори така, както ти искаш, но тези чувства не могат да бъдат потъпкани от друг, а единствено от тебе самата. "Другия ги предизвиква", провокира ги, но всъщност това са си твоите чувства. Като основна идея в мисълта от Учителя виждам това, че ние не трябва да искаме от другите да ни обичат. Ние да обичаме, но да оставим другите свободни да ни обичат или не, според волята си. Ако кажеш на някого, че го обичаш, това почти винаги означава, че очакваш същото и от него. Другия не трябва да се чувства задължен от твоята любов. Съжелявам за импровизацията с поставянето на цитата /ще се науча /. Станимире, нещо не те разбрах, извинявай. Да, чувствата са си мои, но предлагайки ги и отхвърляйки ги, всъщност май точно това се получава - потъпкване. Как мога аз сама да ги потъпча, освен въобще да не им позволя да излизат наяве, т.е, да не ги споделя? Относно това да не очакваме, да не задължаваме друг да отвръща на чувствата ни, съм абсолютно съгласна. То няма и как да стане. Поне няма да е истинско. Но не мисля, че ако все пак в даден момент, импулсивно изрека "обичам те", непременно очаквам нещо в замяна. Все пак думите са израз на чувства, особено ако бъдат изречени от сърце. Но всъщност аз по-скоро в поста си засегнах нещо съвсем друго - страха от тези чувства, от тяхната сила. За това доколко сме готови за подобни чувства и въобще някога ще бъдем ли. А когато същите тези силни чувства бъдат насочени, не са ли прекалено голяма отговорност за него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 (edited) Като основна идея в мисълта от Учителя виждам това, че ние не трябва да искаме от другите да ни обичат. Ние да обичаме, но да оставим другите свободни да ни обичат или не, според волята си. Ако кажеш на някого, че го обичаш, това почти винаги означава, че очакваш същото и от него. Другия не трябва да се чувства задължен от твоята любов. В "трябва" има добре премерена доза високомерие. Как може да достигне до някой с наранено сърце какво трябва да прави и какво не трябва да очаква? Всеки върви по пътя си със собствено темпо, според мен "трябва" само го отдалечава от разбирането и осъзнаването. Вероятно е така, но в мнението ми няма нищо прикрито. Твоето мнение обаче е много по-агресивно, отколкото моето съдържащо няколко "трябва" в себе си. Редактирано Ноември 22, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 (edited) "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Да кажеш означава да се сблъскаш с всички външни и вътрешни паразити... Да замълчиш и да проявиш... Това означава да навлезеш в областта от която никой нищо не може да ти отнеме и да общуваш със съкровеното, с висштата Божествена душа в човека. В тази съкровена пълнота само дълбоката тишина е на място. Всяка дума колкото и свещена да е тя осквернява т.е. нарушава цялостта на покоя който е висша динамика... п.п. Опитвайки се да изкажа тези мисли 4- пъти спира тока. Случайно ли е!?! Може би да. Поздрави! Редактирано Ноември 22, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 Вероятно е така, но в мнението ми няма нищо прикрито. Твоето мнение обаче е много по-агресивно, отколкото моето съдържащо няколко "трябва" в себе си. Така е, бих могла да го кажа и по премерено, но реагирам импулсивно на готовите "формули за щастие" смятам ги за неуместни когато една душа споделя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 (edited) хмммм май ще е най-добре да продължа с цитати по въпроса така както го бях замислила първоначално: Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви. Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон. Езикът, с който се изказва Любовта, е принципен, красив, поетичен. Само поезията и музиката донякъде могат да изразят любовта на човека. Правила на Любовта "Любов! Когато дойдеш със пламтящия фенер на болката, лицето ти аз виждам и блаженството познавам в теб." ~~~ "За тази, що обичам, аз оставям дребните неща — едрите са за всички." Рабиндранат Тагор "Влюбеният се страхува, че ако проговори перлата може да падне от устата му." Маулана Джалал ал-Дин Руми Поздрави! п.п. "...Езикът, с който се изказва Любовта, е принципен, красив, поетичен. Само поезията и музиката донякъде могат да изразят любовта на човека." - http://www.vbox7.com/play:95ed1ffb Редактирано Ноември 22, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 (edited) Но всъщност аз по-скоро в поста си засегнах нещо съвсем друго - страха от тези чувства, от тяхната сила. За това доколко сме готови за подобни чувства и въобще някога ще бъдем ли. А когато същите тези силни чувства бъдат насочени, не са ли прекалено голяма отговорност за него? Това ми прозвуча като: "Мога ли да удавя някого в чувствата си?" Всъщност, дори си мисля, че си убедена в това, че можеш. Лао Дзъ беше казал: "По-добре да не напълниш, отколкото да препълниш" - казвам го по памет, защото точно сега не ми се търси. Да усетиш момента в който чувствата ти идват в повече на другия си е изкуство. Можем да развиваме това качество, като се поставяме на мястото на другия, когато се стремим да погледнем с неговите очи, психика и ум (и не само това разбира се). А съществува и възможността другата страна да не ти даде никакъв знак за това, че чувствата ти му идват в повече. Ако той не може да отговори на чувствата ти по-същия начин и със същата интензивност, възможно е да се опита да го скрие, страхувайки се да не те нарани. Това е само една възможност, която в момента ми дойде наум и съвсем не е единствената. В много случаи е трудно е да се уцели този начин на изразяване на чувствата, позволяваш едновременно и да не ги потискаме, и дргия да се чувства комфортно (да не са му в тежест, да не го задължават), когато ги споделяме. Редактирано Ноември 22, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 22, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2008 Винаги съм се ръководила в любовта си на този принцип, с едната ралика, че не е заради това този, когото обичам да не разбере за чувствата ми, а може би защото се страхувам. Страхувам се от това, че изпитвам толкова силни чувства, страхувам се да не бъдат потъпкани от човека, който ги предизвиква. Мога да разкажа на целия свят за любовта си, но не и на него. Странно, нали?! Казват, че очите са прозорец към душата. Затова ли когато понякога го погледна в очите, често той ги затваря с ръце? Това защото не е готов за подобна любов ли е, или защото смята, че не е достоен за нея. А не мислиш ли, че и двамата се страхувате от това - да не бъдете наранени. И докато се страхувате от това, ще се лишите от взаимността, която искате и която ще ви направи щастливи хора. Страхът да бъдем наранени всъщност е страх на егото да не бъде накърнено. Знаеш ли, недей да разказаш на целия свят за любовта си, кажи го само на когото трябва, само тогава чувствата ти ще имат смисъл. А и ще ти падне камък от сърцето Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 (edited) magih смятам да те поздравя в тази тема Редактирано Ноември 23, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.