Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Обичате ли някого...


maggee

Recommended Posts

Гледам пътя, по която и минала връзката на Adams, и за сетен път се убеждавам колко е различно всичко за всеки от нас. При мен отношенията винаги започват от душевния контакт - ако няма контакт между душите, другото просто не се случва. Има ли я душевната връзка обаче, винаги я има и интелектуалната. Физическото привличане винаги идва на последно място, като понякога до сексуални отношения може дори да не се стигне, не е задължително.

maggee - За съжаление само философствам, така връзка с такива достижения съм нямала. Личният ми опит е съвсем друг, до духовния етап не съм достигала, не гледах по този начин на отношенията. Връзката с бившия ми мъж се скъса точно на етап "улягане". Душевното общуване не можа да замести толерантността и търпението на духовното общуване. И двамата жалеехме за миналите етапи, без да си даваме сметка, че ни очаква нещо по-хубаво

Не си давах сметка, че връзката съзрява като отделен човек (тяло, разум, душа, дух). Сега ще видим с новия поглед до къде ще я докарам :)

А иначе в отношенията с другите хора и аз предпочитам душевната връзка, тя е най...- вълшебна. Чисто духовни връзки, пък имам с няколко близки приятели - като че ли са най-дълбоки. Другите отношения са ясни :) И все е някакъв вид обич.

Напред към практиката  :3d_149:

 

Поздрав

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 243
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Обичате ли някого? Да, ето това неповторимото обичам:

Когато Бог първоначално е създал света, всички души, които излезли от центъра на битието и тръгнали по разни посоки, като слънчевите лъчи, всяка от тях е понесла по нещо от този Божествен център – разни дарби, разни чувства и прочие: Няма две души еднакви в света, и не може да бъдат еднакви, макар разликата между едната и другата да бъде малка.

Ако става въпрос за влюбване мога да кажа, че аз се влюбвам точно в това :) . Поздрави!

Изт. Двамата свидетели

п.п. По спомен. Наскоро слушах нещо: " Господ ще го любиш, а човека ще го обичаш. Човека не можеш да познаеш, но можеш да любиш Божественото в него."

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Но това, за което говориш го усетих с всяка клетка на тялото си един ден преди 4 години. Мъжът, който е до мен сега и сме щастливи, ме гледаше с щастливи и добри очи и ми каза колко много ме обича. Бях мечтала за тези думи през целия си предишен живот - но после те бяха станали ненужни за мен. Аз вече обичам себе си достатъчно, за да нямам нужда някой друг да ме обича, за да съм щастлива.

В онзи момент първо ме заля вълна радост и трепет, но после.... изведнъж ми се сви сърцето - ами ако се случи нещо и се наложи аз да се отдалеча от този човек?? Ако например усетя, че той ограничава свободата ми да бъда себе си за да бъда по-добра в неговите очи - ще се наложи да си отида, но той ще страда! Ако това, което обичам или някаква моя постъпка или дума го нарани? Имах усещането, че неговите думи ме завързваха, подчиняваха - макар и да го познавах вече добре и да знаех,че не е така и няма да бъде...

Нищо не казах за това, което мина през мен тогава - много по-късно му го споделих. Тогава само го прегърнах, казах му, че съм щастлива и винаги съм била щастлива, когато той е бил щастлив - независимо къде и кога. Казах му,че обичта му към мен с нищо не го задължава нито него, нито мен - че любовта означава преди всичко свобода.

Е още сме щастливи заедно и всеки е свободен да бъде себе си...

Възхищавам се на този начин на мислене.

Напомня ми на "Умението да обичаш" или притчата от нея...

http://bluebe.blog.bg/lichni-dnevnici/2009...liubovta.281556

А не мислиш ли, че и двамата се страхувате от това - да не бъдете наранени. И докато се страхувате от това, ще се лишите от взаимността, която искате и която ще ви направи щастливи хора. Страхът да бъдем наранени всъщност е страх на егото да не бъде накърнено.

Знаеш ли, недей да разказаш на целия свят за любовта си, кажи го само на когото трябва, само тогава чувствата ти ще имат смисъл. А и ще ти падне камък от сърцето :)

Винаги съм разсъждавала така, но тези дни, една моя приятелка каза "любовта е игра и ако я искаш, трябва да се научиш да играеш играта"...

Вие играете ли играта? Държите ли човека постоянно в стрес и напрежение, че всеки момент може да ви загуби...Кара ли го това да ви обича повече? За мен това уморява и тормози...

Правите ли се на такива каквито не сте... номера, игрички, невдигане на телефона, кой ще се обади пръв, ако той не го каже и аз няма да го кажа.... ако той не направи нещо и вие няма да го направите... ей такива неща включващи ролята на голямото его....

Не може ли просто да се обичаме свободно и да изразяваме любовта си свободно без страх...

Или, ако обичаш истински и изразяваш любовта си, то няма да си обичан обратно ...защо?

И тези приказки за покоряване на върховете... и ако се успокоиш, че вече имаш един човек, то той не ти е интересен...

Ако се "успокоиш"...просто няма да можеш да го задържиш - това е моето мнение.

Някак не мога да приема тези неща и не ги разбирам... Колкото повече ме обича един човек и ми го показва, това още повече провокира и моята любов към него... а не номерата и стреса...

За съжаление...обаче, в подкрепа на повечето твърдения, само мога да кажа, че това, че съм обичала и съм го показвала с цялото си сърце и съм се старала винаги във всяко едно отношение ...не е довело до обратното също отношение... та не знам...вече и аз започнах да се обърквам...

Не искам да се променям. Не мога да бъда такава каквато не съм или да се правя на друга... Още повече като един много емоционален човек, на мен всичко ми личи...как да го скрия :D

Наскоро, обаче четох един откъс от една книга за "запълване на празнотите" ... и ако успея по-късно ще го пусна в темата.

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам се! СЕБЕ си, вечното в мен. Затова мога да обичам и другите! Обичам и малката си личност, с всичките и кинки обсешънс. Прощавам си, приемам се, прегръщам сам себе си! Затова и другите ме приемат и обичат каквт съм! И само приемайки се се променям - леко и плавно! Обичам работата си! Обичам пациентите си! Обичам да съумявам да асистирам роникването на щастието в тях! Обичам животинките - често по-силно отколкото хората! Обичам прирдата, слънцето и звездите. Обичам приятелите си. Уча се да сублимирам нарежението към "враговете" си във връзка с дълбинно божественото в тях и да ги обичам ВЪПРЕКИ ! Обичам СЕБЕ си !

Обичам!

Линк към коментар
Share on other sites

...

Не може ли просто да се обичаме свободно и да изразяваме любовта си свободно без страх...

Или, ако обичаш истински и изразяваш любовта си, то няма да си обичан обратно ...защо?

И тези приказки за покоряване на върховете... и ако се успокоиш, че вече имаш един човек, то той не ти е интересен...

Ако се "успокоиш"...просто няма да можеш да го задържиш - това е моето мнение.

Някак не мога да приема тези неща и не ги разбирам... Колкото повече ме обича един човек и ми го показва, това още повече провокира и моята любов към него... а не номерата и стреса...

За съжаление...обаче, в подкрепа на повечето твърдения, само мога да кажа, че това, че съм обичала и съм го показвала с цялото си сърце и съм се старала винаги във всяко едно отношение ...не е довело до обратното също отношение... та не знам...вече и аз започнах да се обърквам...

Не искам да се променям. Не мога да бъда такава каквато не съм или да се правя на друга... Още повече като един много емоционален човек, на мен всичко ми личи...как да го скрия :D

...

Здравей и добре дошла тук!

Прочетох няколко твои мнения и веднага ми направи впечатление искреността, с която пишеш. :thumbsup:

На първия въпрос - можем, разбира се, свободно и без страх, но ... има едно условие: да не се притесняваш за отговора на любовта, която си проявила. Ако любовта ти и начините, по които я изразяваш са чисти и искрени, какъвто и отговор да получиш, бъди сигурна, че повредата не е в твоя телевизор. Разбира се, не е лесно и приятно ти да излъчваш непрекъснато много топли чувства, а като отклик да получаваш хлад, или насмешка дори и др.п. Но това пък може да те наведе на мисълта, дали с този човек имате някакво общо бъдеще или по-скоро само на теб ти се иска това? Остави такъв човек да си тръгне от твоя живот, не го задържай на всяка цена.

Иначе за игричките - да, това се котира при определен тип хора, тези които са свикнали да притежават, които не обичат да губят, за които любовта и хората, са нещо не много по-различно от телевизора или колата ...

Защо си мислиш, че като се успокоиш и няма да можеш да го задържиш? Какво значи да го задържиш? - няма такава опция по принцип. Ако човекът иска да си тръгне, той ще си тръгне въпреки всичко ново, с което ти се опитваш да го заинтригуваш, независимо колко изобретателно се стараеш да събудиш първоначалния плам в него и без значение колко перманентно и всеотдайно му демонстрираш чувствата си.

И въобще не е ли по-добре той да остане, защото сам иска така?

Вярно, има много хора, които са виртуозни манипулатори и успяват дълго време да зъдържат някого до себе си, понякога цял живот, но мислиш ли, че това пък е любов?! И ще ти хареса ли?

Колкото повече един човек показва, че ме обича, това никак не предизвиква аз да го обичам също все повече, освен ако аз самата не го обичам (говоря за чисто човешката, земна любов). Представи си, че някой усилено демонстрира любовта си към теб, а ти никакви такива чувства не изпитваш? Тогава по-скоро се получава една доста тягостна ситуация, която е желателно да се разреши едновременно бързо и деликатно.

И накрая - защо не искаш да се променяш? Ние така или иначе всички се променяме, кой повече, кой по-малко. Но недей се променя в посока на великия манипулатор :P .

От това, което пишеш си мисля, че може би като "много емоционален човек, на мен всичко ми личи" е нужно да станеш един малко по-балансиран в емоциите човек, защото това евентуално дори товари в някакъв смисъл партньора. Едва ли е приятно да се чувства почти непрекъснато като кислородната маска, без която не би могла да дишаш примерно ... Това последното го казвам от собствен опит и то имах добрия късмет, че човекът до мен наистина много държеше на мен, но на моменти усещах едно отдръпване или раздразнителност и едва след няколко изясняващи разговора и то след доста време (година примерно) стана ясно, че се чувства притеснен непрекъснато да е слънцето и въздуха за мен; каза, че дори няма нищо против все пак да играе такава роля, но поне да не е 24 часа в денонощието :D . Е, съгласих се :P Постепенно изградих по-голяма емоционална независимост и стабилност (явно имах някакви комплекси в това отношение) и продължавам да се променям в тази посока. Още сме си заедно, а на него така му е все по-приятно. В някоя стресова в чисто психологично отношение ситуация той продължава да е по-спокойния и по-стабилния, докато в друга напечена ситуация, в която е нужно да се действа, по-адекватната и стабилната съм аз. Допълваме се, значи :) .

Извини ме, за дългия пост. Просто споделеното от теб ми прозвуча познато. Дано да съм била полезна с нещо.

Линк към коментар
Share on other sites

Опитвам се да заобичам себе си, което ми идва доста трудно!На думи си казвам,че приемам себе си и обичам себе си, но всъщност е трудно. :lol:

Виждам недостаъците си и само тях!

Линк към коментар
Share on other sites

Опитвам се да заобичам себе си, което ми идва доста трудно!На думи си казвам,че приемам себе си и обичам себе си, но всъщност е трудно. :lol:

Виждам недостаъците си и само тях!

Дай Боже, Небето да ти изпрати човек, който да те приеме и обикне такава, каквато си! Пожелавам ти го! И тогава по един естествен начин, без усилие, ще обикнеш себе си. Зрението, което идва чрез Любовта, е чудно - то разкрива дори и в "недостатъците" качества, достойнства.

Линк към коментар
Share on other sites

Опитвам се да заобичам себе си, което ми идва доста трудно!На думи си казвам,че приемам себе си и обичам себе си, но всъщност е трудно. :lol:

Виждам недостаъците си и само тях!

Дай Боже, Небето да ти изпрати човек, който да те приеме и обикне такава, каквато си! Пожелавам ти го! И тогава по един естествен начин, без усилие, ще обикнеш себе си. Зрението, което идва чрез Любовта, е чудно - то разкрива дори и в "недостатъците" качества, достойнства.

Благодаря ти Бориславил! :angel:

Дай Боже, дано този път се справя по-добре от предишния и самата аз да не съботирам връзката си поради собствените комплекси.

Линк към коментар
Share on other sites

...Дано да съм била полезна с нещо.

Благодаря, Диди, за хубавото мнение :)

Под обичам още повече, ако ми показва любовта си, имах предвид, когато аз съм влюбена в някого и той демонстрира също своите чувства към мен, това ме прави щастлива и ентусиазирана за още любов от моя страна. Разбира се, че ако не изпитваш чувства /привличане/ към даден човек, каквото и да прави, това няма как да те накара ти да се влюбиш.

Да, вероятно си много права по повод емоциите. Може би аз трябва да съм леко по-резервирана в една връзка.

Под не искам да се променям - повечето ми приятели казват, че не може така да вярвам в любовта и във всичко, което ти казва даден човек, още повече, когато след време пък вече разбираш, че те манипулира. Това, което искат да ми кажат е да спра да вярвам толкова много на хората и да не изразявам така ясно любовта си и чувствата си.

Ето тук аз си мисля, че когато се запознаеш с един нов човек, той не заслужава твоето недоверие или съмнение, защото преди това си бил наранен или излъган /изманипулиран/ и т.н. и започвайки новата връзка я започваш на чисто с вярата и доверието... Но може би пък и те са прави, че това доверие трябва първо да се заслужи...

За успокоението - Някои хора смятат, че когато "имаш" вече някого, държейки го под напрежение е по-добрия начин, защото, ако той се "успокои", че всичко е наред, щял да загуби интерес към връзката.

Което твърдение аз не намирам за вярно.

Т.е. мисля, че хората трябва да са искрени един към друг, свободно да изразяват чувствата си и да си ги показват без страх...

И за първото... много си права :)

"Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар да напусне живота ви"

- мисля, че беше от толтетска книга на мъдростта :)

Линк към коментар
Share on other sites

Опитвам се да заобичам себе си

Продължавай.

Няма хора идеални и без кусури. Когато успееш.....

Дай Боже, Небето да ти изпрати човек, който да те приеме и обикне такава, каквато си!
...тогава е възможно да ти изпрати "небето" този човек! Докато не се приемеш и заобичаш с всичко в себе, няма да дойде "Юнака на Бял кон".

Мое скромно мнение.

Линк към коментар
Share on other sites

По начина по който се описва любовта, обичта все повече се убеждавам, че явно не мога да обичам никого и в кръговете ми от познати не познавам някой, който да обича по "правилния"начин.

Има проблясъци на любов , периоди, нагласи към различни хора в различни моменти , но като начин на общуване и взаимоотношение нито го виждам в някого , нито го умея.

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам се! СЕБЕ си, вечното в мен. Затова мога да обичам и другите! Обичам и малката си личност, с всичките и кинки обсешънс. Прощавам си, приемам се, прегръщам сам себе си! Затова и другите ме приемат и обичат каквт съм! И само приемайки се се променям - леко и плавно! Обичам работата си! Обичам пациентите си! Обичам да съумявам да асистирам роникването на щастието в тях! Обичам животинките - често по-силно отколкото хората! Обичам прирдата, слънцето и звездите. Обичам приятелите си. Уча се да сублимирам нарежението към "враговете" си във връзка с дълбинно божественото в тях и да ги обичам ВЪПРЕКИ ! Обичам СЕБЕ си !

Обичам!

Обич или самодоволство?!?

Линк към коментар
Share on other sites

По начина по който се описва любовта, обичта все повече се убеждавам, че явно не мога да обичам никого и в кръговете ми от познати не познавам някой, който да обича по "правилния"начин.

Има проблясъци на любов , периоди, нагласи към различни хора в различни моменти , но като начин на общуване и взаимоотношение нито го виждам в някого , нито го умея.

А може би не си попаднала още на тези хора или не забелязваш какво се крие под външния облик на отношенията им. И със сигурност умееш - може би не го наричаш със същите думи или още не си го открила в себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Ще си позволя да изразя скромното си мнение и аз.

На думи - всичко изглежда прекрасно... Всички знаем как трябва да се отнасяме със себе си и света около нас. В зависимост от това - и той, и другите се съотнасят към нас.

Но, често е трудно. Хора сме всички и всеки има моменти, когато знанието не помага много. Всички грешим понякога и ако не беше така - нямаше да сме хора в училището "Земя".

На мен лично ми е лесно да обичам - всичко и всеки - когато съм в хармонична жизнена линия, когато съм влюбен, когато всички около мен са в резонансно на моето състояние. Когато съм сред величието на Природата, когато се докосвам до красотата на Изкуството, когато общувам с приятелите си, животните си или дори, когато мечтая...

Лесно ми е и да съм неутрален към тези, с които се разминавам.

Обаче, има дни, когато ми е много трудно да съм такъв.... Има дни, когато и себе си не мога да обичам дори.

Сигурно всеки ги е преживявал тези моменти.

Е, аз съм откровен и ще призная, че дори е имало дни, когато в мен са звучали следните думи на Оскар Уайлд /Моля, да ме простите за цитата, ако ви прозвучи крайно. Но, авторът с типичното си чувство за хумор така изразява творческия си гений понякога./

"Мечтая си да имам криле... за да се изплюя на всичко от високо!" - Оскар Уайлд

Е, понякога аз се чувствам и така.

Простете ми за откровеността.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей LUCIUS,

Добре дошъл в сайта! Най-после да се появи един нормален човек, който да си признае, че нищо човешко не му е чуждо. Значи няма да съм самотен. :thumbsup: И аз доста често се чувствам, както го е казъл този чичко Оскар. Но ако бях правил като него - щях да се обезводня изцяло. Добре, че имам инстинкт за самосъхранение. :D:lol::P Но от крилете не се отказвам, може да послужат и за други творчески инициативи.

До тук четях само шаблонизирани добряци. Ако бяхме всичките такива обичливи добряги, нямаше да сме 20 години в преход, а само 2 месеца.

Простете ми и на мене за откровеността!

Дано като сме вече двама, по-лесно да ни простят!?

Линк към коментар
Share on other sites

Типичен отговор, за бащицата на Драко :). Надявам се ще ми простите леката закачка :).

Е, всеки преминава през различни състояния... :feel happy: Поздрави!

П.П. Хубава мисъл днес в Портала - Ценна мисъл за деня:

Вие не трябва да губите вяра в човечеството. Човечеството е океан; ако няколко капки от него са мръсни, те не правят целия океан мръсен. (Махатма Ганди)

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам се! СЕБЕ си, вечното в мен. Затова мога да обичам и другите! Обичам и малката си личност, с всичките и кинки обсешънс. Прощавам си, приемам се, прегръщам сам себе си! Затова и другите ме приемат и обичат каквт съм! И само приемайки се се променям - леко и плавно! Обичам работата си! Обичам пациентите си! Обичам да съумявам да асистирам роникването на щастието в тях! Обичам животинките - често по-силно отколкото хората! Обичам прирдата, слънцето и звездите. Обичам приятелите си. Уча се да сублимирам нарежението към "враговете" си във връзка с дълбинно божественото в тях и да ги обичам ВЪПРЕКИ ! Обичам СЕБЕ си !

Обичам!

Обич или самодоволство?!?

Мръсно нарцистично самодоволство ! Тъй да бъде - нищо против! :lol:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Ще си позволя да изразя скромното си мнение и аз.

На думи - всичко изглежда прекрасно... Всички знаем как трябва да се отнасяме със себе си и света около нас. В зависимост от това - и той, и другите се съотнасят към нас.

Но, често е трудно. Хора сме всички и всеки има моменти, когато знанието не помага много. Всички грешим понякога и ако не беше така - нямаше да сме хора в училището "Земя".

На мен лично ми е лесно да обичам - всичко и всеки - когато съм в хармонична жизнена линия, когато съм влюбен, когато всички около мен са в резонансно на моето състояние. Когато съм сред величието на Природата, когато се докосвам до красотата на Изкуството, когато общувам с приятелите си, животните си или дори, когато мечтая...

Лесно ми е и да съм неутрален към тези, с които се разминавам.

Обаче, има дни, когато ми е много трудно да съм такъв.... Има дни, когато и себе си не мога да обичам дори.

Сигурно всеки ги е преживявал тези моменти.

Е, аз съм откровен и ще призная, че дори е имало дни, когато в мен са звучали следните думи на Оскар Уайлд /Моля, да ме простите за цитата, ако ви прозвучи крайно. Но, авторът с типичното си чувство за хумор така изразява творческия си гений понякога./

"Мечтая си да имам криле... за да се изплюя на всичко от високо!" - Оскар Уайлд

Е, понякога аз се чувствам и така.

Простете ми за откровеността.

Добре дошъл LUCIUS :)

Радвам се на откровеността ти! Като един шаблонизиран добряк и се радвам! :D Хубаво е човек да улови тази мисъл, за която ти говориш - имам предвид Оскар Уайлд, когото много харесвам, но да се цитира вън от контекста този автор е меко казано заблуждаващо.... а контекстът му е дълбок - не е за едно прочитане , а и да се изживее е нужно, и да се обмисли, и прозре...

Тези мисли не са наши, те са паразити, но всеки може да ги улови на главата си... Въпросът е какво ще направи после с тях...

Но това за паразитите не е моя мисъл - прочетох го в една беседа - оттогава много ми помага!

Питам сега: Какво знание е вашето, ако със силата на волята си не може да го употребите за изваждане на мисълта, която задръства вашия мозък? Бръкни с това знание в мозъка си и извади оная мисъл, която помрачава съзнанието ти. Какво знание е това, с което не можеш да бръкнеш в сърцето си и да извадиш онова чувство, което подпушва неговата деятелност? Има мисли и чувства, които не ви подхождат. Не мислете, че всички са полезни за вас. Някои чувства са отровни. За някого може да са полезни, но не и за вас. За всеки човек има специфични мисли и чувства, с които трябва да се храни. За всеки човек има определена храна. Ако едно лошо чувство случайно е попаднало в сърцето ви, отговорността не е ваша. Не можете ли веднага да го извадите, ще претърпите известно страдание, ще се примирите и ще кажете: Да бъде волята Божия !

Какво трябва да правя, ако един паразит се качи на главата ми и започне да се разговаря с мене? Първо ще разбера, защо е дошъл. Той ще започне да ми цитира стихове от Евангелието, дето е казано, че трябва да се обичаме и да си помагаме. И аз зная това, но казвам на паразита, че с него случаят е друг. Той е дошъл без позволение, неканен; той не влиза през вратата, както всички хора, но се качва на главата, да пречи на мисълта ми. Той иска да ме учи, но аз го уча. Казвам:

- Обичам такива гости, като тебе. Ела по-близо до мене да те видя.

Пращам слугите си, десетте пръста, да го хванат. Те го свалят долу, и аз започвам да го наблюдавам под лупа. Започвам да го разпитвам, отде иде, в кой свят живее, кои са родителите му. Той отговаря:

- Мъчно се живее в нашия свят. Отвреме - навреме отивам между хората: едни ме приемат добре, други не ме приемат, както трябва, но търпя. Дойдох и тебе да изпитам. Чувах, че си добър, свет човек.

- Добър съм, но който дойде при мене, иска да го уча. Аз не приемам мързеливи хора. Ако си гладен, ето, яж!

- Не мога да ям такава храна.

- Ще се научиш.

Степени на любовта

Доста неща може да научи за себе си човек като разглежда паразитите внимателно...

И шаблонно добрячески си признавам, че обичам себе си заедно с паразитите, които улавям от време на време :) А като обичам себе си с паразитите, разбирам и приемам и другите хора с техните паразити... разбирам и че на някого му е хубаво с тях, друг не знае какво да прави с тях, но... ще се научи един ден като мен. :)

Светъл ден! (с широко отворени прозорци и много слънце и виделина!)

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам се! СЕБЕ си, вечното в мен. Затова мога да обичам и другите! Обичам и малката си личност, с всичките и кинки обсешънс. Прощавам си, приемам се, прегръщам сам себе си! Затова и другите ме приемат и обичат каквт съм! И само приемайки се се променям - леко и плавно! Обичам работата си! Обичам пациентите си! Обичам да съумявам да асистирам роникването на щастието в тях! Обичам животинките - често по-силно отколкото хората! Обичам прирдата, слънцето и звездите. Обичам приятелите си. Уча се да сублимирам нарежението към "враговете" си във връзка с дълбинно божественото в тях и да ги обичам ВЪПРЕКИ ! Обичам СЕБЕ си !

Обичам!

Обич или самодоволство?!?

ПОжелание.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен винаги е било сесриозен проблем това, че хората обичат само "някого"? Или обичаш всички или си много далече от любовта.

"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него."

Как разбирате тази мисъл на Учителя? Предполагам на всеки от нас се е случвало да сподели чувствата си и да "оплете конците", дори в случаите на взаимност. Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани?

Модераторската бележка: Горната мисъл е цитат от книгата Няма престъпна любов, с избрани мисли от Учителя

За мен хората с незаключени сетива усещат любовта, която друг изпитва към тях. Като "религиозно чувство" това е да усетиш присъствието на Бог.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...