Jump to content
Порталът към съзнателен живот
maggee

Обичате ли някого...

Recommended Posts

"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него."

Как разбирате тази мисъл на Учителя? Предполагам на всеки от нас се е случвало да сподели чувствата си и да "оплете конците", дори в случаите на взаимност. Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани?

Модераторската бележка: Горната мисъл е цитат от книгата Няма престъпна любов, с избрани мисли от Учителя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!" ...

Страшно нещо е това, любовта...

Аз харесвам как се държат американците по филмите /щото иначе не съм ги виждала/: по цял ден си казват "Обичам те! Обичам те!".

С дъщеря ми постоянно правим това. Обичта между нас няма да намалее от казването на тези думи, напротив.

Колко е хубаво и колко е нужно понякога да чуеш, че си обичан. Дори си мисля, че това помага да се опази топлината в една връзка. Какво щастие е да чуваш от любимия човек тези думи! И колко е мъчително, ако не ги чуваш. Дори да показва любовта си с дела, пак нещо липсва, ако не я изказва на глас.

Горният цитат на Учителя ми е чужд като светоусещане и не бих се заела да го коментирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.

Как разбирате тази мисъл на Учителя? Предполагам на всеки от нас се е случвало да сподели чувствата си и да "оплете конците", дори в случаите на взаимност. Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани?

Може ли да се напише и източника на горният цитат ?

maggee по какво съдиш,че един човек се плаши от любовта ти?Какви са "симптомите" ...какво е държането на хората не позволяващи да са обичани? /втория въпрос може и в по общ план/

Благодаря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Има моменти, когато просто съзерцаваш с наслада, усещаш някакъв раним покой и всяка дума е неточна /излишна/.

***

Близък ми е не този с когото имам какво да си кажа, а този с когото мога да мълча без напрежение /в истина/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е мярка за безопасност.

Когато човек каже това, е голяма отговорност.

Кой може да остане верен на любовта при всякакви изпитания?

Само много силни хора могат да издържат на опитите за манипулация от егото.

Там почват съмнения, почва усукване и дебнене. Почва доказване на себе си и на любимия човек, почва изискване на обич и сърдене когато я няма.

Затова, който може да люби, не казва, "обичам те" често.

По скоро той или тя приема дара на любовта като най скъпоценен подарък от Бога.

Той пази този свят подарък в чистотата на своето сърце в безмълвно поклонение и молитва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Хората, които най-много са ми надували главата с това колко много ме обичат, са ми създавали най-големите неприятности и са ме въвличали в не един и два житейски гафа. Обратно, когато съм бил наистина в нужда и съм намирал подкрепа от определени хора, пестеливостта откъм думи е била онова, което ми е отваряло очите за това кой какъв е и какво носи в сърцето си.

Любовта и свободата са неразривно свързани.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Има моменти, когато просто съзерцаваш с наслада, усещаш някакъв раним покой и всяка дума е неточна /излишна/.

***

Близък ми е не този с когото имам какво да си кажа, а този с когото мога да мълча без напрежение /в истина/.

:3d_103::angel:

Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.

В повечето случаи думите объркват всичко, по добре е любовта да се излъчва и това е...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Но той може и така да пише също; преоткривам го този човек ... с мислите му за любовта.

Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.

Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове.

Престъпността е в невежеството, в кривото разбиране и неизползване на любовта. Престъпността е, че искаме да сложим любовта в окови.

Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.

Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.

Любовта предизвиква физическо и умствено преображение в хората. Тя създава у човека ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество се изменя. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

Любовта не обича никакви оплаквания - това, че си невежа, че си сиромах, че си грешник, не я интересува - слага те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те намери. Не остава нищо друго, освен да кажеш: “На твое разположение съм!”

Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.

Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.

Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.

Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.

Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.

Велико благо е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия.

Не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Трябва да има един човек, на когото да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла местност. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около него. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата.

Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.

Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов?

Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е Любовта.

Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитиш!

Обикновено хората искат да бъдат много обичани, и те да обичат много. Кога любовта проявява своята сила? -Когато се постави под силен натиск.

Ако не обичаш, не можеш да живееш. Ако не те обичат, не могат да живеят.

Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.

В любовта между двама души трябва да става кръстосване на енергиите. Сърцето на единия трябва да бъде еднакво интензивно с ума на другия, и обратно.

Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.

Който обича, правото е на негова страна.

из книгата Няма престъпна любов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона се е сетила кой е източника - Няма престъпна любов. Всъщност, източникът няма толкова голямо значение, мисълта е чудесна и много вярна.

Какви са симптомите? Случвало ми се е много пъти, била съм и от двете страни. Обичала съм и другият човек се е отдръпвал, била съм обичана и инстинктивно съм изпитвала желание да избягам. Да уточня, че не става въпрос за случаи, в които са били предявявани претенции от едната страна към другата, нито е ставало въпрос за поемане на отговорност към другия. Имам предвид отношения, в които хората са равнопоставени и свободни - както да останат, така и да си тръгнат.

Мисля, че на всички ни се е случвало - да багаме, когато ни гонят, и да гоним, когато ни бягат (образно казано).

Въпросът е какво ни кара да си тръгваме, когато получаваме люовта, която сме желали и тя не е нито изискваща, нито обсебваща, напротив.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Въпросът е какво ни кара да си тръгваме, когато получаваме люовта, която сме желали и тя не е нито изискваща, нито обсебваща, напротив.

Може би неспособността ни да повярваме, че това се случва наистина. Може би страхът от това да не се окаже поредната илюзия или... незнам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога си мисля, че непрекъснато имаме нужда от върхове за покоряване... Едва покорили единия, се втурваме към другия и никога не сме напълно щастливи, защото не умеем да се насладим на това, което сме постигнали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Понякога си мисля, че непрекъснато имаме нужда от върхове за покоряване... Едва покорили единия, се втурваме към другия и никога не сме напълно щастливи, защото не умеем да се насладим на това, което сме постигнали.

Права си, това също е причина.

Редактирано от Ла Горда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани?

Има два варианта - не искат да бъдат наранявани отново, пак да повтарят стари грешки; умората, особено емоционалната е страшна болест...

После страхът - ами страхът си е страшен; да бъдеш обичан и да обичаш, когато трябва смелост е нужна, а другото е по-лесно просто. По-лесно е да сме мъченици, отколкото да сме борци.

Колкото пъти препрочитам мислите на Дънов, толкова повече прозирам отвъд думите, съзирам същността; отваря се прозирката на любовта - а тя е човешка преди всичко!

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-лесно е да сме мъченици, отколкото да сме борци.

Няма нищо по-трудно от това да се откажеш да се бориш - поне за мен. Ако нямаме поне една възможност, един път, една надежда да постигнем това, което желаем със собствени сили и с Божията помощ, то какъв е симисълът? Особено когато става дума за любов, защото да отхвърлиш любовта, означава да отхвърлиш Бог във всеки смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Въпроса не стои нито в борбата, нито в мъченичеството, а в това човек да гледа истината със широко отворени очи, за да е наясно със себе си и със случващото се и да знае дали има смисъл да се бори и да устоява. Защото колкото и да боли, истината е винаги за предпочитане пред безсмислената борба която се превръща в агония т.е. в истинско мъчение, а от страданието човек може да изтръгне ценното и да го превърне в нещо много красиво и дълбоко, аз го наричам перла. Превърни страданията си в перли :) .

Редактирано от Ла Горда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Ако любов усещаш и така наричаш, защото друга дума няма. Какво означава да се бориш за любовта? Какво повече от "начина по който се себеусещаш" в такова ... /не знам прилагателното/ присъствие?

Ако се случи нещо хубаво, което хич не можеш да употребиш конвенционо. То не струва ли?

Ако питаш кой/какво пострада/страда? ... и няма смислен отговор?

Ако "начина по който се себеусещаш", се влива чрез/през теб във всичкото около теб?

***

... когато видя друг такъв, ще го позная ... и ще се зарадвам с него.

... защото мъка няма

***

"Обичате ли някого ..." - обичам от години,

... но за любовта лимити няма. Обичам куп неща / Природа, изкуство ... хора/ с които няма да си легна /конвенционално/. Те лягат в мен. А аз съм нещото, което искрено желае ... да им е удобно - заради "начина по който се себеусещам", в тяхното присъствие.

http://www.youtube.com/watch?v=RZn3FfF6IQk...feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=og42E_H7dLw...feature=related

Редактирано от бяса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Най-после да си го излея:

Затова, който може да люби, не казва, "обичам те" често.

По скоро той или тя приема дара на любовта като най скъпоценен подарък от Бога.

Той пази този свят подарък в чистотата на своето сърце в безмълвно поклонение и молитва.

Това може ли да си го закача на стената да си го гледам? Гениално е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът е какво ни кара да си тръгваме, когато получаваме люовта, която сме желали и тя не е нито изискваща, нито обсебваща, напротив.

Може би,защото е дошло време всеки да си поеме своя път.А ако любовта е била нито изискваща,нито обсебваща,тя си остава,въпреки това,че си тръгвате.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би,защото е дошло време всеки да си поеме своя път.А ако любовта е била нито изискваща,нито обсебваща,тя си остава,въпреки това,че си тръгвате.

Да, някой си тръгва и след това отново се връща, защото любовта я има. Но защо си тръгва е въпросът... защо е необходимо това оттегляне, преди да се върнем отново?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам за да се изживеят ниакои неща,които не ви свързват(или може би ви свързват).Неща които има нужда да се преживеят по точно определен начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би,защото е дошло време всеки да си поеме своя път.А ако любовта е била нито изискваща,нито обсебваща,тя си остава,въпреки това,че си тръгвате.

Да, някой си тръгва и след това отново се връща, защото любовта я има. Но защо си тръгва е въпросът... защо е необходимо това оттегляне, преди да се върнем отново?

Може дори и да не се върнем отново. Просто пътят ни с този човек е бил до тук. Друг ще е този, с който ще вървим по-нататък.

Любовта с първия? - ако е такава, каквато описваш, и аз мисля като selin, че ще си остане; и е хубаво, че я има, и за двама ви, за света въобще!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Едно от качествата на Любовта е нейното постоянство и неизменност. Следователно, каква любов е тази, която постоянно се мени? Някой ви приема добре, гощава ви и вие го обиквате. На другия ден той не ви приема в дома си, вие не го обичате вече. Някой ви направи услуга, вие го обиквате. Щом се откаже да ви услужва, вие не го обичате вече. Този вид любов между хората не е нищо друго, освен търговски отношения: единият е купувач, другият – продавач. Докато купувачът има пари, а продавачът – стока, работите вървят добре. Обаче, ако купувачът няма пари и продавачът няма стока, отношенията се развалят. Ето защо, търговските отношения представляват външна страна на Любовта. Любовта има и вътрешна, по-дълбока страна

Истинската любов няма предвид това, което човек носи; тя има предвид самия човек, неговата неизменна, вечна същина.

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Който се домогне до мистичната Любов, той не говори никак за нея, или малко говори, а много работи... Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите.

Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я; щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва. Златото, т.е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичан.

За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си. Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви. Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон. Езикът, с който се изказва Любовта, е принципен, красив, поетичен.

Само поезията и музиката донякъде могат да изразят любовта на човека. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика могат да изразят любовта на човека. Възпявайте Любовта, без да я поставяте на лична основа. Станете певци, музиканти и художници на Любовта. Тя е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и да копае. Ако Любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно."

------------------------------------------------------------

Магическата сила на любовта

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може дори и да не се върнем отново. Просто пътят ни с този човек е бил до тук. Друг ще е този, с който ще вървим по-нататък.

Ако изживеем любовта си с един човек и пътищата ни се разделят - това е разбираемо, естествено и логично. За мен необяснимо е, че се оттегляме, когато започнем да си говорим за любовта, и след това, след време отново се връщаме. И си мисля, че не става въпрос за промяна на самото чувство, а по-скоро промяна на отношението ни към него - страх може би, не зная.

Ако говоря за личен опит - всички мъже, които съм обичала, се все още част от моя живот, те са най-добрите ми приятели, хора, на които винаги мога да разчитам и които винаги могат да разчитат на мен. Аз мисля, че където е имало любов, тя винаги остава.

За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си. Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви. Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон. Езикът, с който се изказва Любовта, е принципен, красив, поетичен.

Така е :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×